РЕШЕНИЕ
№ 701
гр. Благоевград, 03.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Атанас Иванов
при участието на секретаря Лилия Мл. Дренкарска
като разгледа докладваното от Атанас Иванов Гражданско дело № 20241210101012 по описа
за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба от В. Л. К., ЕГН **********, чрез адв.
М. М., против „Кредисимо“ ЕАД, ЕИК ********* и „Ай тръст“ ЕООД, ЕИК *********.
Навежда се в молбата, че между В., Л. К., с ЕГН **********, в качеството й на
кредитополучател и „КРЕДИСИМО“ ЕАД, с ЕИК *********, в качеството на кредитор, е
сключен Договор за потребителски кредит № CN 2758081 от 17.04.2023 година. Навежда се,
че последният е сключен при условията на закона за електронния документи електронните
удостоверителни услуги /ЗЕДЕУУ/. По силата на този договор, кредиторът е следвало да
предостави заемни средства в размер на BGN 2829.64 на ищеца. Съгласно приложение № 1
към договора за кредит - годишният лихвен процент по заема е в размер на 40%
/четиридесет процента/, а годишният процент на разходите е 48.21% /четиридесет и осем
цяло и двадесет и един процента/. Във връзка с Договор за потребителски кредит № CN
2758081 от 17.04.2023 година и на основание глава II, чл. 4 от последния, се твърди, че
ищеца е сключил и договор за поръчителство с втория ответник „АЙ ТРЪСТ” ЕООД с ЕИК
*********, с цел обезпечение на вече подписвания договор за потребителски кредит. С
договорът за поръчителство се уговаря, че ищеца дължи възнаграждение на ответника „АЙ
ТРЪСТ” ЕООД с ЕИК ********* за това, че става гарант по кредитното правоотношение.
Същото възнаграждение се заплаща от г-жа А. директно по сметките на „КРЕДИСИМО“
ЕАД, с ЕИК ********* ежемесечно, заедно с първоначално уговорената погасителната
вноска по кредита.
Твърди се, че въпреки тези факти, касаещи договорът за поръчителство, ответникът
„КРЕДИСИМО“ ЕАД не е отразил това обстоятелство в годишния процент на разходите и
1
не е включил този разход в годишния процент на разходите, въпреки че е трябвало.
Твърди се, че ищеца е заплатила доброволно и извънсъдебно заемът, като сумата
която е внесла във връзка с процесния договор за кредит и договорът за поръчителство е в
общ размер на BGN 329,64 лв.. Всички парични средства са внесени по сметка на ответника
КРЕДИСМО ЕАД. Прави се довод, че платената сума значително надхвърля посоченото в
приложение № 1 към Договор за потребителски кредит № CN 2758081 от 17.04.2023 година.
Твърди се, че на 07.03.2022 година В. Л. К., ЕГН **********, в качеството си на
кредитополучател и „КРЕДИСИМО“ ЕАД, с ЕИК *********, в качеството на кредитор,
сключват втори договор за заем. Последният договор за потребителски кредит е с № CN
2531491. Съглашението отново е сключено при условията на закона за електронния
документи електронните удостоверителни услуги /ЗЕДЕУУ/. По силата на този договор,
последният е следвало да предостави заемни средства в размер на BGN 417.93 лв.на ищеца.
Съгласно приложение № 1 към договора за кредит - годишният лихвен процент по заема
отново е в размер на 40% /четиридесет процента/, а годишният процент на разходите е
48.21% /четиридесет и осем цяло и двадесет и един процента/.
Твърди се, че както при Договор за потребителски кредит № CN 2758081 от
17.04.2023 година, в чл. 4 от Договор за потребителски кредит № CN 2531491 от 07.03.2022
година за ищеца е поставено условие да предостави поръчител по правоотношението. В тази
връзка тя сключва договор за поръчителство с АЙ ТРЪСТ ЕООД с ЕИК ********* отново с
цел обезпечение на вече подписвания договор за потребителски кредит. Договорът се
подписва в същият ден, както и при първия договор за кредит. С договора за поръчителство
се уговаря, че г-жа Кераджиева дължи възнаграждение на АЙ ТРЪСТ ЕООД с ЕИК
********* за това, че става гарант по договора. Договореното възнаграждение тя отново
следва да заплаща по сметките на „КРЕДИСИМО“ ЕАД, с ЕИК *********, като последното
се кумулира към ежемесечната му вноска по кредита. Твърди се, че към днешна дата
процесния договор е изцяло погасен.
Твърди се, че и по при този договор ищеца е заплатила доброволно и извънсъдебно
заема, като сумата която е внесла във връзка с процесния договор за кредит и договорът за
поръчителство е в общ размер на BGN 215.93 лв.. Всички парични средства са внесени по
сметка на ответника „КРЕДИСИМО“ ЕАД, с ЕИК *********.
Прави се довод, че процесиите договори за кредит са недействителни на основание
чл. 19, ал. 1 и ал. 4 ЗПК във връзка с чл. 10, ал. 2 и чл. 10а, ал. 4 ЗПК, тъй като Заемодателя е
изискал и е събрал от ищеца лихви, такси и комисионни, свързани с договорите за кредит,
които не са предвидени в сключените договори за потребителски кредит. Макар да са
посочени в договорите лихвен процент и годишен процент на разходите, ответникът не е
пояснил по ясен и разбираем начин какви са компонентите на ГПР.
Навежда се, че в договорите не са включени такси, комисионни и други видове
плащания, освен договорения лихвен процент, поради което ответникът няма право да
Формира Г11Р в размер на 48.21% /четиридесет и осем пяло и двадесет и един процента/.
2
Поддържа се, че освен възнаградителната лихва, следва като разход по заема да се включи и
възнаграждението за поръчителство. Поради некоректно посочения размер на годишния
процент на разходите е нарушена разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК и съответно клаузата
от всеки от договорите, касаеща годишния процент на разходите, следва да бъде обявена за
нищожна на основание алинея 5 от същия член. В тази връзка се прави довод, че това
нарушение има за правна последица недействителност на договорите за заем и дължимост
единствено на чистата стойност по кредитите, в съответствие на разпоредбата на чл. 22
ЗПК.
Навежда се, че ако сумата за поръчителство по двата договора за кредит е била
включена в годишните проценти на разходите по правоотношенията, то същите биха били
многократно над допустимия максимум по закон. Невключването на таксата „поръчител“ в
разходите по заема цели единствено въвеждане в заблуждение на ищеца относно стойността
на разходите, които трябва да направи по обслужването на кредита.
Поддържа се, че предвидените суми в договорите за поръчителство са скрити разходи
по заемите и като такива е следвало да бъдат включени в годишните проценти на разходите,
съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК. Това е така, защото годишният процент на разходите по
кредита включва в себе си всички разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи
лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч.
тези, дължими на посредниците за сключване на договора. Навежда се, че твърдяното от
ищеца се подкрепя и от факта, че съгласно чл. 4, от договора за потребителски кредит,
ищеца е следвало да предостави в срок от 48 /четиридесет осем/ часа поръчител, но
въпросният поръчител по всички договори винаги е „АЙ ТРЪСТ” ЕООД с ЕИК *********,
като същевременно договорът за поръчителство, се сключва непосредствено след
подписване на основния договор. Същевременно в договора за поръчителство се предвижда
възнаграждение, а това възнаграждение се дължи пропорционално на възнаградителната
лихва и погасителните вноски по основания договор. /Решение № 332 от 25.04.2023 г. на PC
- Сливен по гр. д. № 3739/2022 г.; Решение № 1402 от 3.08.2021 г. на PC - Пловдив по гр. д.
№ 3464/2021 г.; Решение № 70 от 11.02.2022 г. на PC - Стара Загора по гр. д. № 3847/2021 г;
Решение № 63 от 14.03.2022 г. на PC - Д.град по гр. д. № 1442/2021 г./
Прави се довод, че е направен опит за заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от
ЗПК, като с уговорката да се заплаща поръчителство се нарушавало изискването ГПР да не
бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения. По този
начин, чрез нарушаване на добрите нрави и заобикаляне на императивната норма на чл. 19,
ал. 4 от ЗПК, се калкулирала допълнителна печалба към договорената възнаградителна
лихва. Сочи се, че този факт се потвърждава и от приложената справка от Търговския
регистър, видно от която едноличен собственик на капитала на „АЙ ТРЪСТ” ЕООД с БИК
********* е „КРЕДИСИМО“ ЕАД, с ЕИК *********, като печалбата на първото дружество
за извършваната от него търговска дейност като поръчител, се разпределя в полза на
едноличния собственик на капитала „КРЕДИСИМО“ ЕАД, с ЕИК *********.
Поддържа се, че с цел заблуда на потребителя никъде в основаните договори за заем
3
не се посочва, че исканото поръчителство се предоставя от свързано лице на
„КРЕДИСИМО“ ЕАД, с ЕИК *********, и че това поръчителство ще бъде възмездно.
Основната причина за сключването акцесорния договор е чрез нелоялна търговска практика,
да се опита да се заобиколят ограниченията на чл. 19, ал. 4 от ЗПК и да се постигне
свръхпечалба за ответника, което от своя страна води и до недействителност на договора за
кредит.
Поддържа се, че завишаването на разходите по заема без да е изрично посочено
такова, представлява и нелоялна търговска практика. Разпоредбата на чл. 68г от ЗЗП дава
легалната дефиницията на нелоялната търговска практика, която се използва в настоящия
случай, с цел свръхпечалба на Кредитора. Такава практика от страна на търговец към
потребител се извършва ако противоречи на изискването за добросъвестност и
професионална компетентност и е възможно да промени съществено икономическото
поведение на средния потребител. Член 68д от същия закон гласи, че заблуждаваща е такава
търговска практика, при която се съдържа невярна информация и следователно е
подвеждаща или когато по някакъв начин, включително чрез цялостното й представяне,
заблуждава или е в състояние да въведе в заблуждение средния потребител, дори и ако
представената информация е фактически точна и има за резултат или е възможно да има за
резултат вземането на търговско решение, което той не би взел без използването на
търговската практика. Така в процесиите договори за потребителски кредит, е уговорено
размерът на оскъпяването по кредитите да е в един размер, а в действителност е друг, като
по този начин се е целяло неоснователно обогатяване.
Поддържа се, че съгласно член 8, параграф 1 от Директива 2008/48 преди
сключването на договор за кредит, кредиторът е длъжен да направи оценка на
кредитоспособността на потребителя, като при необходимост това задължение може да
включва да се направи справка в съответната база данни. В този смисъл в съображение 26 от
Директивата се посочва, че в условията на разрастващ се кредитен пазар е особено важно
кредиторите да не кредитират по безотговорен начин или да не предоставят кредити без
предварителна оценка на кредитоспособността, а държавите членки следва да упражняват
необходимия надзор с цел избягване на такова поведение и да приложат необходимите
средства за санкциониране на кредиторите в случаите, в които те не процедират по този
начин. Преддоговорното задължение на кредитора да направи оценка на
кредитоспособността на кредитополучателя, доколкото цели да предпази потребителите от
свръхзадлъжнялост и неплатежоспособност, допринася за постигането на целта на
Директива 2008/48, която се състои, както става ясно от съображения 7 и 9, в предвиждането
в областта на потребителските кредити на пълна и наложителна хармонизация в редица
ключови области, която се приема като необходима, за да се осигури на всички потребители
в Съюза високо и равностойно равнище на защита на техните интереси и за да се улесни
изграждането на добре функциониращ вътрешен пазар на потребителски кредити. В този
смисъл параграф 40-43 от Решение от 27 03. 2014 г. по дело С-565/12 на четвърти състав на
СЕС. В продължение на изложеното, клауза, която предвижда, че следва да се предостави
4
поръчител след подписване на основания договор е в пряко противоречие с целта на
Директивата. На практика такава клауза прехвърля риска от неизпълнение на задълженията
на финансовата институция за предварителна оценка на платежоспособността на длъжника
върху самия длъжник и води до допълнително увеличаване на размера на задълженията, в
случай че е уговорено възмездно поръчителство. По този начин на длъжника се вменява
задължение да осигури обезпечение след като кредита е отпуснат, като обезпечението
вместо да облекчи условията по договора и да спомогне редовното обслужване на заема,
води до нарастване на дълга и вероятността от просрочие по последния. Тоест с такива
нелоялни търговски практики се създава предпоставка за свърхзадлъжнялост на длъжника.
Целта е, ако има съмнение в платежоспособността на длъжника, първо да се поиска
обезпечение и след предоставянето му да се да отпусне кредитът, която практика би
съответствало на изискванията на Директивата. Задължение за предварителна оценка на
платежоспособността на длъжника преди отпускане на кредита произтича и от разпоредбата
на чл. 16 от Закона за потребителския кредит /в тази връзка са н решения по дела С-106/89
Marleasing н 14/83 Von Colson/. Всичко изложено именно обосновава факта, че
поръчителството е предварително предвиден разход по заема и следва да бъде калкулирано
в годишния процент на разходите по заема.
Навежда се, че договорът за поръчителство е с акцесорен характер, поради което
може да съществува валидно само при действителен главен дълг. С оглед гореизложените
съображения, касаещи нищожността на кредитните сделки и твърдението, че последните не
са произвели правен ефект, се прави довод, че и уговорката за заплащане на възнаграждение
на гаранта „АЙ ТРЪСТ” ЕООД с ЕИК ********* за учредяване от негова страна на лично
обезпечение също са нищожни.
Сочи се, че конкретният договор е недействителен и на самостоятелно основание.
Договорът за поръчителство е уреден в чл. 138 ЗЗД и представлява съглашение между
кредитора и поръчителя. За този договор длъжникът е трето, не участващо лице. Договорът
е възмезден и каузален, като целта му е кредиторът да бъде обезпечен срещу евентуалното
неизпълнение на задълженията на длъжника. Сключеният договор за поръчителство с
длъжника, а не с кредитора на практика лишава от основание самия договор. Освен това,
поставянето на изискване към потребителя да заплати възнаграждение за покриване на
риска от неизпълнение на кредитора на задължението му за предварителна оценка на
платежоспособността, води до допълнително увеличение на задълженията и противоречи на
Директива 2008/48, за което обстоятелство бяха изложени мотиви по-горе.
Прави се довод, че приложената по договорите възнаградителна лихва, в размер на 40
%, е нищожна, поради противоречие с добрите нрави. Съгласно чл. 10, ал. 2 от ЗЗД, лихви
могат да се уговарят до размер, определен от Министерски съвет, а според чл. 9 от същия
закон, страните имат свобода на договаряне, доколкото съдържанието на договора не трябва
да противоречи на повелителните норми на Закона и на добрите нрави, като именно добрите
нрави определят максималния размер, до който може да се уговаря възнаградителна парична
лихва. Уговореният лихвен процент на възнаградителната лихва следва да компенсира
5
заемодателя за това, че се е лишил временно от опредЕ. своя парична сума, предоставяйки я
на трето лице/кредитополучателя/, но да не води до неоснователното му обогатяване за
сметка на насрещната страна по договора за заем, като тази преценка се прави с оглед
момента на сключване на договора и като се съобразят всички относими обстоятелства.
Според приетото в трайната, установена и непротиворечива практика на Върховния
касационен съд, противоречива на добрите нрави се явява уговорката за възнаградителна
лихва, надвишаваща трикратния размер на законната лихва, а когато възнаградителната
лихва е уговорена по обезпечено задължение - надвишаващата двукратния размер на
законната лихва, определен с акт на Министерски съвет /съответно ПМС/. В процесния
случай задълженията по договора за кредит са необезпечени, но договорената лихва
надхвърля трикратния размер на законната лихва за двата претендирани периода, с което
прави клаузата, уговаряща размер й нищожна. В тази насока: Решение № 906/30.12,2004 г.
по гр. д. 1106/2003 г. на ВКС. 2 г. о.: Решение № 378/18.05.2006 г. по гр. д. 315/2005 г. на
ВКС. 2 г. о.: Решение № 1270/09.01.2009 г. по гр. д. 5093/2007 г. на ВКС. 2 г. о.: Определение
№ 901/10.07,2015 г. по гр. д. 6295/2014 г, на ВКС. 4 г. о.. както и практиката на ПОС:
Решение № 526 от 2.05.2017 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 393/2017 г. Решение № 1210 от
12.10.2018 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 1426/2018 г. Решение № 943 от 5.07.2018 г. на
ОС - Пловдив по в. гр. д. № 1214/2018 г. Решение № 85 от 16.01.2019 г. на ОС - Пловдив по
в. гр. д. № 2272/2018 г.
С оглед гореизложеното се прави довод от ищеца, че е заплатила, въпреки липсата на
основание по Договор за потребителски кредит № CN 2758081 от 17.04.2023 година, сумата
от BGN 329.64 лева, както и е заплатила, въпреки липсата на основание по Договор за
потребителски кредит № CN 22531491 от 07.03.2022 година, сумата от BGN 215.93 лв..
Прави искане пред съда, да се признае, че в отношенията между страните В. Л. К.,
ЕГН **********, и „Кредисимо" ЕАД с ЕИК: *********, сключеният между тях Договор за
потребителски кредит № CN 2758081 от 17.04.2023 година, е нищожен на основание чл. 26,
ал. 1, предл. 1 от ЗЗД и поради това, че е сключен при неспазване на нормите чл. 22 от ЗПК.
Прави искане пред съда, да се признае, че в отношенията между страните В. Л. К.,
ЕГН ********** и „АЙ ТРЪСТ" ЕООД, с ЕИК: *********, е сключеният между тях договор
за предоставяне на поръчителство към Договор за потребителски кредит № CN 2531491 от
07.03.2022 година, е нищожен на основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД.
Прави искане пред съда, да се признае, че в отношенията между страните В. Л. К.,
ЕГН ********** и „АЙ ТРЪСТ" ЕООД, с ЕИК: *********, е сключеният между тях договор
за предоставяне на поръчителство към Договор за потребителски кредит № CN 2758081 от
17.04.2023 година, е нищожен на основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД.
Прави искане пред съда, да се признае, че в отношенията между страните В. Л. К.,
ЕГН ********** и „АЙ ТРЪСТ" ЕООД, с ЕИК: *********, е сключеният между тях договор
за предоставяне на поръчителство към Договор за потребителски кредит № CN 2531491 от
07.03.2022 година, е нищожен на основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД.
6
При евентуалност, се прави искане пред съда, да се прогласи за нищожни следните
клаузи по сключения между "КРЕДИСИМО" ЕАД, с ЕИК ********* и В. Л. К., ЕГН:
**********, Договор за потребителски кредит№ CN 2758081 от 17.04.2023 година, а
именно: - т. 7 от Приложение № 1 - Условия на Кредита, което е неразделна част от Договор
за потребителски кредит № CN 2758081 от 17.04.2023 година, съгласно която се дължи
възнаградителна лихва в размер от 40,00 % /четиридесет/ процента върху главницата; - Чл. 4
от Договор за потребителски кредит № CN 2758081 от 17.04.2023 година, съгласно който в
случай, че кредитополучателят е посочил в заявлението, че ще предостави обезпечение на
кредита, то последния следва да представи банкова гаранция в 10 дневен срок от подаване
на заявлението или да сключи договор за поръчителство с одобрено от кредитополучателя
юридическо лице "Поръчител" в срок от 48 часа от подаване на заявлението.
При евентуалност, се прави искане пред съда, да се прогласи за нищожни следните
клаузи по сключения между "КРЕДИСИМО" ЕАД, с ЕИК ********* и В. Л. К., ЕГН:
**********, Договор за потребителски кредит № CN 2531491 от 07.03.2022 година, а
именно: - т. 7 от Приложение № 1 - Условия на Кредита, което е неразделна част от Договор
за потребителски кредит № CN 2531491 от 07.03.2022 година, съгласно която се дължи
възнаградителна лихва в размер от 40,00 % /четиридесет/ процента върху главницата; - Чл. 4
от Договор за потребителски кредит № CN 2531491 от 07.03.2022 година, съгласно който в
случай, че кредитополучателят е посочил в заявлението, че ще предостави обезпечение на
кредита, то последния следва да представи банкова гаранция в 10 дневен срок от подаване
на заявлението или да сключи договор за поръчителство с одобрено от кредитополучателя
юридическо лице "Поръчител" в срок от 48 часа от подаване на заявлението.
Прави искане пред съда да бъде осъден ответника „КРЕДИСИМО“ ЕАД, с ЕИК
*********, да заплати на ищеца сумата в размер на 329.64 лв., във връзка с Договор за
потребителски кредит № CN 2758081 от 17.04.2023 година и договор за поръчителство към
Договор за потребителски кредит № CN 2758081 от 17.04.2023 година.
Прави искане пред съда да бъде осъден ответника „КРЕДИСИМО“ ЕАД, с ЕИК
*********, да заплати на ищеца сумата в размер на 215,93 лв., във връзка с Договор за
потребителски кредит № CN 2531491 от 07.03.2022 година и договор за поръчителство към
Договор за потребителски кредит № CN 2531491 от 07.03.2022 година.
Претендира сторените по делото разноски.
С протоколно определение от съдебно заседание, проведено на 18.09.2024 г.,
съдът е допуснал изменение на иска против „КРЕДИСИМО“ ЕАД, с ЕИК *********,
досежно размера, като е увеличил на 958.56 лв..
С протоколно определение от съдебно заседание, проведено на 18.09.2024 г.,
съдът е прекратил производството по делото в частта за исковете, а именно:
Прави искане пред съда, да се признае, че в отношенията между страните В. Л. К.,
ЕГН ********** и „АЙ ТРЪСТ" ЕООД, с ЕИК: *********, е сключеният между тях договор
за предоставяне на поръчителство към Договор за потребителски кредит № CN 2531491 от
7
07.03.2022 година, е нищожен на основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД.
Прави искане пред съда, да се признае, че в отношенията между страните В. Л. К.,
ЕГН ********** и „АЙ ТРЪСТ" ЕООД, с ЕИК: *********, е сключеният между тях договор
за предоставяне на поръчителство към Договор за потребителски кредит № CN 2531491 от
07.03.2022 година, е нищожен на основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД.
При евентуалност, се прави искане пред съда, да се прогласи за нищожни следните
клаузи по сключения между "КРЕДИСИМО" ЕАД, с ЕИК ********* и В. Л. К., ЕГН:
**********, Договор за потребителски кредит № CN 2531491 от 07.03.2022 година, а
именно: - т. 7 от Приложение № 1 - Условия на Кредита, което е неразделна част от Договор
за потребителски кредит № CN 2531491 от 07.03.2022 година, съгласно която се дължи
възнаградителна лихва в размер от 40,00 % /четиридесет/ процента върху главницата; - Чл. 4
от Договор за потребителски кредит № CN 2531491 от 07.03.2022 година, съгласно който в
случай, че кредитополучателят е посочил в заявлението, че ще предостави обезпечение на
кредита, то последния следва да представи банкова гаранция в 10 дневен срок от подаване
на заявлението или да сключи договор за поръчителство с одобрено от кредитополучателя
юридическо лице "Поръчител" в срок от 48 часа от подаване на заявлението.
Прави искане пред съда да бъде осъден ответника „КРЕДИСИМО“ ЕАД, с ЕИК
*********, да заплати на ищеца сумата в размер на 215,93 лв., във връзка с Договор за
потребителски кредит № CN 2531491 от 07.03.2022 година и договор за поръчителство към
Договор за потребителски кредит № CN 2531491 от 07.03.2022 година.
Ответникът „Кредисимо“ ЕАД, в срока за подаване на отговор на исковата молба, е
подал такъв, в който оспорва иска.
Навежда се, че не се оспорва обстоятелството, че са сключени процесните договори за
кредит.
Поддържа се, че съгласно § 19, раздел II „ДЕФИНИЦИИ“ от приложимите към
Договора за потребителски кредит Общи условия под ГПР „ще означава Годишен процент
на разходите съгласно Закона за потребителския кредит“. В чл. 11, раздел VII „КРЕДИТНИ
ПРОДУКТИ. ГОДИШЕН ПРОЦЕНТ НА РАЗХОДИТЕ“ от Общите условия е посочено, че
„Годишният процент на разходите по Кредита е посочен в Договора, като размерът му е
изчислен в съответствие с Приложение № 1 към чл. 19, ал. 2 от ЗПК, при отчитане на
цитираните в тази разпоредба общи положения, какго и на следните допълнителни
допускания:“, след което от буква „а“ до буква X са изброени допусканията.
Съгласно чл. 19, ал. 1 от Закона за потребителския кредит „Годишният процент на
разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или
бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв
вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като
годишен процент от общия размер на предоставения кредит. “ В конкретния случай в ГПР
по кредита като разход е включена единствено възнаградителна лихва. Стойностите на ГПР
и ГЛП са посочени в Приложение №1 към Договора за потребителски кредит.
8
Оспорва се твърдението, че ищеца задължително е следва да сключи договор за
поръчителство, като се навежда, че съгласно раздел 111, чл. 12 от приложимите към
договора за кредит Общи условия кредитополучателят има право, но не и задължение да
предостави обезпечение на кредита. Видовете обезпечение, които „Кредисимо“ ЕАД като
кредитодател приема са посочени в цитираната разпоредба и те са (1) банкова гаранция в 10
дневен срок от кандидатстването и (2) предоставяне на поръчител. Кредитоискателят може
и да не предостави обезпечение, като в този случай „Кредисимо“ ЕАД ще разгледа
заявлението му, ще направи оценка на кредитоспособността му и ще прецени дали да
предостави кредит съгласно вътрешните си правила за оценка и управление на риска.
Обезпечените и необезпечените кредити на Кредисимо не се отпускат по различен начин и
не са два отделни кредитни продукта на „Кредисимо“ ЕАД, не са пряко свързани с размера
на отпускания кредит и условията за погасяването му. Във връзка с горното следва да бъде
разгледана и клаузата на чл. 4, ал. 1 от договора за кредит във връзка с чл. 4, ал. 3 от
договора за кредит. Двете клаузи регламентират различни хипотези и избор от
кредитоискателя при кандидатстване за кредит. Твърдим, че договорът за кредит предвижда
изричната възможност (чл. 4, ал. 3 от договора за кредит) потребителят да си избере
необезпечен кредит - т.е. потребителят има избор да реши дали иска обезпечен и
необезпечен кредит. Няма задължително условие кредитът да е обезпечен.
Поддържа се, че дори и кредитоискателят да е заявил кредит с обезпечение
„поръчител“, то той има правото, закрепено в раздел III, чл. 13 от приложимите към
договора за кредит Общи условия, съгласно което преди подписване на договора за кредит
първоначално заявените условия на кредита могат да бъдат едностранно промени от
кредитоискателя в телефонен разговор, като в този случай първоначалното заявление за
кредит се анулира и клиентът заявява желаните условия в телефонен разговор с
„Кредисимо“ ЕАД. Прави се довод, че клиентът е имал право да се откаже от
кандидатстването за кредит, обезпечен с поръчителство, което е още един аргумент в насока
на твърдението, че предоставянето на поръчител не е задължително условие за отпускане на
кредита. Оспорва се и твърдението, че вземанията на Ай тръст ЕООд е следвало да се
включат в ГЛП и ГРП съгласно чл. 19 ЗПК, като се сочи, че договорът за предоставяне на
поръчителство, бидейки незадължителен, не попада в хипотезата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК,
респективно разходът за него не се включва в ГЛП и ГПР и няма нарушение на чл. 19 от
ЗПК. На следващо място „Кредисимо“ ЕАД към датата на сключване на договора за кредит
и формирането на ГПР, не е имало информация относно размера на дължимото
възнаграждение по договора за предоставяне на поръчителство. Договорът за предоставяне
на поръчителство (в случай че бъде избран такъв), се сключва след сключването на Договора
за кредит с „Кредисимо“ ЕАД. „Кредисимо“ ЕАД не знае и няма как да узнае предварително
какво възнаграждение ще се уговори по бъдещ договор между кредитоискателя и
поръчителя Ай Тръст, по който бъдещ договор „Кредисимо“ ЕАД не е страна.
Възнаграждението на поръчителя „Ай Тръст“ ЕООД по бъдещия договор не е известно на
кредитодателя към момента на сключването на договора за кредит от кредитоискателя,
респективно не попада в хипотезата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, за да е Общ разход по кредита
9
за потребителя при изчислението на ГПР по чл. 19 от ЗПК. Не се оспорва обстоятелството,
че „Кредисимо“ ЕАД е едноличен собственик на капитала на „Ай Тръст“ ЕАД, като се прави
довод, двете дружества са самостоятелни юридически лица, със собствен предмет на
дейност, служители, информационни системи и правила на дейност. В този смисъл
„Кредисимо“ ЕАД няма достъп до договора за предоставяне на поръчителство, съответно
няма данни за размера на паричните задължения на кредитополучателя по същия.
Поддържа се, че договорът за предоставяне на поръчителство между ищецът и „Ай
Тръст“ ЕООД е договор за поръчка по смисъла на чл. 280 и сл. от ЗЗД и уговореното по него
възнаграждение не попада в обхвата на общи разходи по кредита.
По силата на договора за предоставяне на поръчителство „Ай Тръст“ ЕООД се
задължава да извърши за сметка на доверителя (ищецът) възложените от него действия, а
именно да отговаря пред кредитора „Кредисимо“ ЕАД солидарно с него за изпълнението на
всички негови задължения по договора за кредит, както и за всички последици от
неизпълнението на задълженията по кредита. Вземанията за възнаграждение по договора за
предоставяне на поръчителство възникват в полза на „Ай Тръст“ ЕООД, а не в полза на
кредитодателя „Кредисимо“ ЕАД. „Кредисимо“ ЕАД не е страна по договора между ищеца и
„Ай Тръст“ ЕООД.
Навежда се, че дори да се приеме, че пооиесният договор за предоставяне на
поръчителство по договор за потребителски кредит е нищожен, неговата евентуална
недействителност на основанията, изложени в исковата молба, би довела единствено до
отпадане на задължението на кредитополучателя да заплати на поръчителя възнаграждение
за предоставената услуга, но не и до недействителност на самия договор за потребителски
кредит, нито на сключения във връзка със същия договор за поръчителство. В този смисъл
вземането на ответника по договора за потребителски кредит е действително, поради което
платените по съшия суми в размер на 1419,61 лева не подлежат на възстановяване.
Претендира сторените по делото разноски.
Ответникът „Ай тръст“ ЕООД, в срока за отговор на исковата молба, е подал такъв, в
който оспорва исковете.
Навежда се, че исковете са неоснователни.
Не оспорва обстоятелството, че са сключени процесните договори за поръчителство
към договори за потребителски кредити.
Поддържа се, че кандидатстването за кредит започва чрез попълване от страна на
кредитоискателя на заявка в страницата на кредитодателя „Кредисимо" ЕАД. При подаване
на заявката кредитоискателя посочва размерът на главницата и периодът на кредита, като
системата на кредитодателя автоматично генерира примерен погасителен план спрямо
посочените параметри. На този етап кредитоискателя посочва желае ли кредитът да бъде
обезпечен и какво обезпечение може да предостави, като в случай че избере опцията за
предоставяне на поръчителство от страна на „Ай Тръст" ЕООД на кредитоискателя се
визуализира месечна вноска, чиято стойност е сбор от вноската по потребителския кредит и
10
вноската за възнаграждението на поръчителя. В следващата стъпка кредитопоискателят
въвежда свои лични данни - имена, ЕГН, адрес, прикача свое селфи, необходимо за
идентификацията му като клиент и др. Следва стъпка, в която кредитоискателят подписва
договора за потребителски кредит и общите условия към него чрез маркиране на
първоначално празни полета и натискане на бутона „Вземи парите сега" (самите документи
са достъпни чрез активни връзки, при натискането на които същите се визуализират с пълния
си текст на клиента, т.е. на този етап кредитоискателят има възможност да се запознае с
конкретните параметри на договора за кредит - главница, лихва, период, размер на месечната
вноска и др.).
Поддържа се, че след подписване на договора за кредит по описания начин и в случай
че е избрал кредитът да бъде обезпечен чрез поръчителство от „Ай Тръст" ЕООД
кредитоискателят се прехвърля автоматично към електронната система на ответника, където
се визуализира договора за предоставяне на поръчителство и клиентът има възможност да го
подпише чрез въвеждане на 6 цифрен уникален код, изпратен на мобилния му телефонен
номер.
Предвид изложеното сключването на договора за предоставяне на поръчителство
става след сключването на договора за кредит, към момент, в който основните параметри на
кредита вече са договорени между страните. Сключването на договора става в рамките на
независимата електронна среда на „Ай Тръст" ЕООД, до която „Кредисимо" ЕАД няма
достъп. Впоследствие доверителят ми предоставя на „Кредисимо" ЕАД данни относно
размера на дължимото възнаграждение за поръчител и начина, по който е разсрочено
плащането му, но това е единствено с целите на улесняване на плащането от страна на
потребителя, за което по-долу подробно ще изложа твърдения. „Кредисимо" ЕАД
предоставя потребителски кредити при условия, които индивидуално се уговарят с
кредитополучателя, част от тези условия е обезпечаването на договора. В раздел И
„Одобряване и усвояване на кредита", чл. 4, ал. 3 от договора за кредит изрично е вписано,
че кредитополучателят има право да заяви кредит без обезпечение. Прави се довод, че
обезпечението, в това число предоставянето на поръчител в лицето на „Ай Тръст"
ЕООД е единствено възможност, но не и задължение за кредитополучателя.
Кредитополучателят има право да избере дали да кандидатства за обезпечен или
необезпечен кредит, като и в двата случая искането му ще бъде прието за разглеждане и ще
премине през процес на оценка и одобрение съгласно вътрешните правила на кредитодателя
„Кредисимо" ЕАД. Обезпечените и необезпечените кредити на „Кредисимо" ЕАД не се
отпускат по различен начин и не са два отделни кредитни продукта на „Кредисимо" ЕАД, не
са пряко свързани с размера на отпускания кредит и условията му за погасяване.
Предвид изложеното се прави довод, че възнаграждението за поръчител не следва да
бъде включено в ГПР. тъй като същото не отговаря на дефиницията на § 1 т. 1 от ДР на
ЗПК, респективно на Член 3, б. „ж" от Директива 2008/48/ЕО. Съгласно въпросната
дефиниция, за да бъде включено едно парично задължение в ГПР, то трябва да има следните
три характеристики: трябва да е (1) разход за кредитополучателя, който е (2) свързан с
11
договора за кредит и е (3) известен на кредитора към датата на сключване на договора. В
случай, че разходът представлява възнаграждение за допълнителна услуга, то той се
включва в ГПР само когато „сключването на договора за услуга е задължително условие за
получаване на кредита". Предоставянето на обезпечение, в това число и поръчител е изцяло
доброволно и зависи от избора на конкретния клиент. В този смисъл сключването на този
договор не е задължително условие за получаване на кредита", като възнаграждението
за поръчителя не следва да бъде включено в ГПР.
На следващо място § 1, т. 1 от ДР на ЗПК изисква разходите, пряко свързани с
договора за кредит да са „известни на кредитора" към сключване на договорб за кредит, за да
се считат f6Lu разход по кредита за потребителя. Договорът за предоставяне на
поръчителство (в случай че бъде избран такъв^. се сключва след подписването от
кредитоискателя на Договора за кредит с ..Кредисимо" ЕАД. „Кредисимо" ЕАД не знае и
няма как да узнае предварително какво възнаграждение ще се уговори по бъдещ договор
между кредитоискателя и поръчителя Ай Тръст, по който бъдеш договор „Кредисимо" ЕАД
не е страна. Възнаграждението на поръчителя „Ай Тръст" ЕООД по бъдещия договор
не е известно на кредитодателя към момента на сключването на договора за кредит от
кредитоискателя, респективно не попада в хипотезата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, за да е
Общ разход по кредита за потребителя при изчислението на ГПР по чл. 19 от ЗПК.
Поддържа се, че наличието на свързаност между Кредисимо и Ай Тръст ЕООД
само по себе си не води до „скрито оскъпяване на кредита". „Кредисимо" ЕАД е
едноличен собственик на капитала на „Ай Тръст" ЕООД, което видно от публичния регистър
ТРРЮЛНЦ. „Ай Тръст" ЕООД, обаче, е отделно юридическо лице със собствена
правосубектност, собствен лиценз от БНБ и различен предмет на дейност (гаранционни
сделки и придобиване на вземания по кредити и друга форма на финансиране (факторинг,
форфетинг и други). Както е видно от интернет страницата на доверителя ми
(httDs://itrust.ba/1. представляваното от мен дружество предлага услугите си на
неограничен брой лица, в това число предлага гарантирането на ипотечни и бизнес кредити,
като клиентската му база не е ограничена до кредитополучателите по договори с
„Кредисимо" ЕАД. Като отделно юридическо лице доверителят ми има собствено
имущество и отделен персонал, счетоводство, деловодство, вътрешни правила на работа и
всички огранизационни характеристики на едно предприятие, развиващо самостоятелна
търговска дейност. Следва да се има предвид, че в договора за предоставяне на
поръчителство е предоставена възможност на клиента да избере начин за заплащане на
възнаграждението за поръчителя, като това може да стане по сметка на доверителя ми или
по сметка на „Кредисимо" ЕАД заедно с плащането на месечните вноски, като този вариант
е предпочитан от кредитополучателите, тъй като ги поставя във финансово по-благоприятна
позиция - правят се разходи само за едно плащане (банкови такси и др.) В този случай
„Кредисимо" ЕАД единствено получава от името и за сметка на доверителя ми плащането,
същият не е титуляр на вземането и не се разпорежда със същото, което е изрично уговорено
в договора за поръчителство (чл. 13, ал. 1 от същия).
12
Претендира сторените по делото разноски.
В съдебно заседание страните не се явяват и не представляват.
От процесуалните представители на същите са депозирани писмени становища, в
които се правят искане за уважаване, съответно отхвърляне на предявените претенции.
Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от
фактическа страна:
Страните не спорят, че е сключен Договор за потребителски кредит № CN 2758081 от
17.04.2023 година с първия ответник „Кредисимо" ЕАД. Страните са се договорили за
отпуснатия заем да бъде в размер на 2829.64 лева, видът на вноската е месечна, броят на
погасителните вноски е 24, а размерът на лихвент процент е 38.77 % и ГПР е в размер на
46.46 %. В чл. 4 от процесния договор /както и в раздел III т. 12 от ОУ/ е уговорено, че
страните се съгласяват в случай, че кредитополучателят е посочил, че ще предостави
обезпечение по кредита, същият следва да предостави на кредитора банкова гаранция
съгласно Общите условия или да сключи договор за поръчителство с одобрен от
КРЕДИСИМО гарант - поръчител в срок 48 часа от подаване на заявлението за отпускане на
кредит. В ал. 3 е посочено, че в случай, че кредитополучателя е заявил кредит без
поръчител, срокът за разглеждане, съответно одобрение е в размер на 14 /четиринадесет/
дни. /а предложението за кредит съгласно СЕФ е валидно 10 дни/.
По делото не е спорно, а това се установява и от писмените доказателства, че на
датата на сключване на договора между „Кредисимо" ЕАД и ищеца А., последния и втория
ответник са сключили договор за предоставяне па поръчителство, по силата на който „АЙ
ТРЪСТ" ЕООД, с ЕИК: ********* е поело задълженията да сключи договор за
поръчителство с „Кредисимо" ЕАД по силата на който да отговаря пред „Кредисимо" ЕАД
солидарно с ПОТРЕРЕБИТЕЛЯ за всички задължения на потребителя, възникнали по повод
договор за потребителски кредит. Възнаграждението за поръчителство се изплаща директно
на „Кредисимо" ЕАД като е разсрочено за изплащане, заедно с месечната вноска по
договора за кредит, за което след сключване на договора, от кредиторът по договора за заем
се изпраща обединен погасителен план, съгласно който общото задължение е в размер на
4142.95 лв.
Видно от приложение № 1 от договор за потребителски кредит № 2758081/ 17.04,2023
г., срока на кредита е 24 месеца, на 24 вноски, като размера на погасителната вноска е 179.47
лв., лихвен процент по кредита 38.77 %, годишен процент на разходите по кредита 46.46 %,
като общ размер на всички плащания е 4142.95 лв..
Съгласно договора за поръчителство, А. е следвало да предостави дължимите
парични думи на „Кредисимо" ЕАД, което пък от своя страна, съгласно договора, е
упълномощено от „АЙ ТРЪСТ" ЕООД да събира в тяхна полза сумите по процесния
договор./Съгласно чл. 8 ал. 5 от Договор за поръчителство./
Страните не спорят, че на 07.03.2022 година В. Л. К., ЕГН **********, в качеството
13
си на кредитополучател и „КРЕДИСИМО“ ЕАД, с ЕИК *********, в качеството на
кредитор, сключват втори договор за заем. Последният договор за потребителски кредит е с
№ CN 2531491. Съглашението отново е сключено при условията на закона за електронния
документи електронните удостоверителни услуги /ЗЕДЕУУ/. По силата на този договор,
последният е следвало да предостави заемни средства в размер на BGN 417.93 лв.на ищеца.
Съгласно приложение № 1 към договора за кредит - годишният лихвен процент по заема
отново е в размер на 40% /четиридесет процента/, а годишният процент на разходите е
48.21% /четиридесет и осем цяло и двадесет и един процента/. Както при Договор за
потребителски кредит № CN 2758081 от 17.04.2023 година, в чл. 4 от Договор за
потребителски кредит № CN 2531491 от 07.03.2022 година за ищеца е поставено условие да
предостави поръчител по правоотношението. В тази връзка тя сключва договор за
поръчителство с АЙ ТРЪСТ ЕООД с ЕИК ********* отново с цел обезпечение на вече
подписвания договор за потребителски кредит. Договорът е подписан в същият ден, както и
при първия договор за кредит. С договора за поръчителство се уговаря, че г-жа Кераджиева
дължи възнаграждение на АЙ ТРЪСТ ЕООД с ЕИК ********* за това, че става гарант по
договора. Договореното възнаграждение тя отново следва да заплаща по сметките на
„КРЕДИСИМО“ ЕАД, с ЕИК *********, като последното се кумулира към ежемесечната му
вноска по кредита.
Съгласно договора за поръчителство, А. е следвало да предостави дължимите
парични думи на „Кредисимо" ЕАД, което пък от своя страна, съгласно договора, е
упълномощено от „АЙ ТРЪСТ" ЕООД да събира в тяхна полза сумите по процесния
договор./Съгласно чл. 8 ал. 5 от Договор за поръчителство./
По делото не е спорно, че „Кредисимо" ЕАД е небанкова финансова институция по
смисъла на чл. 3 от ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства,
които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства.
От справка в търговския регистър се установява, че кредиторът „Кредисимо" ЕАД е
едноличен собственик на капитала на „Ай Тръст" ЕООД.
Съгласно чл. 4 ал. 1 от Договора за кредит, в тежест на заемателя е да осигури едно
измежду следните обезпечения: банкова гаранция в размер от сумата по процесния договор),
или одобрено от заемодателя дружество - поръчител).
По делото не се спори, че ищеца е погасил предсрочно задълженията си по
процесните договори за кредит и договори за поръчителство.
В Общите условия на „Кредисимо" ЕАД към Договор за потребителски кредит,
представляващи неразделна част и приложими по отношение на всички договори за
потребителски кредити, следователно относими и към настоящия казус, се посочват какъв е
начина за сключване и отпускане на кредит по ДПК, правата и задълженията на всяка една
от страните по договора за кредит, санкциите и кога настъпва предсрочната изискуемост, по
какъв начин се връчва известието до кредитополучателя и реда и начина за изменение на
Общите условия. Договорено е между страните, че за ползвания кредит кредитополучател
14
дължи на кредитора годишна лихва, чийто процент е определен в индивидуалния договор.
Видно е от общите условия че кредитополучателят се задължава да върне на кредитора
така предоставените парични средства, заедно с ДВЗ и дължимото възнаграждение при
закупена допълнителна услуга, в размер и срок съгласно посоченото в договора и според
погасителен план, неразделна част от ДПК.
От приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза се установява, че действителният
размер на ГПР по Договор за паричен заем № CN2758081 от 13.04.2023 г. с размер на
главница 2500 лв., годишен лихвен процент 38,77 %, със срок за погасяване 24 месеца и с
включени към месечните вноски вноските по Договор за поръчителство, изчислен по
нормативно установената формула в Приложение № 1 към чл. 19, ал. 2 от ЗПК, е 214.74 %.
Установява се, че направените плащания от ищеца на обща стойност 3788,20 лв..
Ценена съобразно разпоредбата на чл. 202 ГПК съдът изцяло дава вяра на съдебно-
счетоводната експертиза, доколкото с нея е даден обоснован отговор на всички поставени по
делото въпроси.
Всички останали приложени от страните писмени доказателствени средства съдържат
информация относно факти и обстоятелства, които са ирелевантни за конкретния спор,
поради което са неотносими и съда няма да ги обсъжда при формиране на правните изводи
относно основателността на исковите претенции.
От правна страна, по допустимостта и основателността на предявените искове, съдът
намира следното:
При така наведеното в обстоятелствената част и петитум на иска, въведени са няколко
предмета на делото, при обективно евентуално съединяване на искове - по първия иск е
правото да се иска прогласяване на нищожност на договор за кредит поради противоречие
със закона, която правна квалификация е чл. 26, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, във връзка с чл. 22 от
ЗПК във вр. с чл. 11, ал.1, т. 10 от ЗПК; по втория иск е правото да се иска прогласяване на
нищожност на договор за поръчителство поради противоречие с добрите нрави, която
правна квалификация е чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД; по третия иск е правото да се иска
прогласяване на нищожност на клауза от договор за кредит поради противоречие със закона,
която правна квалификация е чл. 26, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД; по четвъртия иск е спорното
материално право да се иска връщане на вземане от трето лице, което го е получило при
липса на основание, поради нищожност на договор за поръчителство поради противоречие
на добрите нрави, която правна квалификация е чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД.
Предявените искове са допустими. Ищецът има правен интерес от предявяването им,
тъй като ответника оспорва претенцията му, което обуславя спорност на вземането, няма
постигната спогодба между страните, не са налице процесуални пречки за разглеждане
спора по същество.
По иска за недействителност на договора за кредит и договора за поръчителство,
съдът намира следното:
За да е налице нищожност на която и да е договорна клауза тя трябва да има толкова
15
съществени пороци, че да й пречат да породи правното си действие още към момента на
сключването на договора.
Една от предпоставките за предявяване на възражение с правно основание чл. 26, ал.
1 от ЗЗД е наличието на правен интерес, който според съда за ищеца е налице, тъй като
между страните съществува спор относно действителността на договор за предоставяне на
потребителски кредит.
Даже при липса на въведено възражение, съдът е длъжен да констатира и отстрани
всяко нарушение на императивни материалноправни норми, които регулират правния спор.
В правовата държава е въведен принципа на законността (чл. 4 от КРБ), като разпоредбата
на чл. 5 от ГПК сочи законността като основен принцип на гражданския процес и задължава
съда при решаването на делата да осигури точното прилагане на закона. Общественият
интерес от осигуряване на точното прилагане на императивните правни норми, които
регулират правния спор, преодолява диспозитивното начало в процеса (чл. 6 от ГПК). Съдът
следи служебно и при незаявено основание за нищожност на договора, когато: 1. Е
нарушена норма, предвидена в закона в обществен интерес и не се изисква събиране на
доказателства; 2. Е относимо до формата (външната страна на представения правопораждащ
спорното право документ); 3. Е налице противоречие с добрите нрави (в този смисъл
решение № 229/21.01.2013 г. по т. д. № 1050/2011 г. на II т. о. на ВКС; т. 3 от ТР №
1/15.06.2010 г. на ОСТК на ВКС и др.); 4. Е налице неравноправна клауза.
В настоящият случай съдът намира, че процесният договор за Паричен заем №
2758081, сключен между страните по делото, е недействителен на няколко основания.
Съгласно разпоредбата на чл. 22 от ЗПК, във вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК договорът
за потребителски кредит е недействителен, ако в същия не е посочен годишен процент на
разходите и общата сума, дължима от потребителя.
При тълкуване обхвата на закрилата, предоставяна от закона с разпоредбата на чл. 22
от ЗПК, във вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК следва да се съобрази и разпоредбата на на § 2 от
ДР на ЗПК, съгласно която този закон въвежда разпоредбите на Директива 2008/48/ЕО на
Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 г. относно договорите за
потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета. От изложеното
следва, че при съмнение в действителния смисъл на законовите разпоредби същите следва
да бъдат тълкувани с оглед постигане целите на цитираната Директива 2008/48/ЕО.
Съгласно съображение 19 от Директивата, за да се даде възможност на потребителите
да взимат своите решения при пълно знание за фактите, те следва да получават адекватна
информация относно условията и стойността на кредита и относно техните задължения,
преди да бъде сключен договорът за кредит, която те могат да вземат със себе си и да
обмислят. С оглед осигуряване на възможно най-пълна прозрачност и сравнимост на
предложенията за сключване на договор, тази информация следва да включва по-специално
годишния процент на разходите, приложим за кредита и определян по еднакъв начин
навсякъде в Общността.
16
В съображение 24 от същата директива пък е посочено, че е необходимо на
потребителя да се предостави изчерпателна информация, преди да сключи договора за
кредит, независимо от това, дали в маркетинга на кредита участва кредитен посредник, или
не. Според съображение 31 от Директивата, за да се даде възможност на потребителя да
познава своите права и задължения по договор за кредит, този договор следва да съдържа
цялата необходима информация по ясен и кратък начин.
С оглед горецитираните цели на Директивата следва да се приеме, че нарушение на
чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, водещо до недействителност по смисъла на чл. 22 от ЗПК ще е
налице не само, когато в договора изобщо не е посочен ГПР, но и когато формално е налице
такова посочване, но това е направено по начин, който не е достатъчно пълен, точен и ясен и
не позволява на потребителя да разбере реалното значение на посочените цифрови
величини, както и когато формално е налице такова посочване, но посочения в Договора
размер на ГПР не съответства на действително прилагания между страните. И в трите
хипотези е налице еднотипно нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, доколкото потребителят
се явява реално лишен от информация за действителния размер на приложимия ГПР, което
право Директивата и ЗПК му признават и гарантират.
В конкретния случай не е посочен начина на определяне на ГПР, но е налице и спор
дали посоченият в договора годишен процент на разходите в размер на 50.00 % отговаря на
действително приложимия между страните ГПР.
Съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява
общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или
косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в това число тези, дължими
на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия
размер на предоставения кредит. В чл. 19, ал. 3 от ЗПК е посочено, че при изчисляване на
годишния процент на разходите по кредита не се включват разходите: които потребителят
заплаща при неизпълнение на задълженията си по договора за потребителски кредит;
различни от покупната цена на стоката или услугата, които потребителят дължи при покупка
на стока или предоставяне на услуга, независимо дали плащането се извършва в брой или
чрез кредит; за поддържане на сметка във връзка с договора за потребителски кредит,
разходите за използване на платежен инструмент, позволяващ извършването на плащания,
свързани с усвояването или погасяването на кредита, както и други разходи, свързани с
извършването на плащанията, ако откриването на сметката не е задължително и разходите,
свързани със сметката, са посочени ясно и отделно в договора за кредит или в друг договор,
сключен с потребителя.
В конкретния случай се установи от заключението на вещото лице по назначената
експертиза, че при посочване на ГПР в размер на 50.00 % в договора, не са включени
разходите, извършени от Кредитополучателя представляващи възнаграждения за
поръчителство по договора за гаранция сключен с поръчителя „АЙ ТРЪСТ" ЕООД, с ЕИК:
*********. При включване на тези разходи, както установява вещото лице, то ГПР е в
размер над 214.74 %.
17
Съгласно чл. 21, ал. 2 от ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит с
фиксиран лихвен процент, която определя обезщетение за кредитора, по-голямо от
посоченото в чл. 32, ал. 4 е нищожна.
Съгласно чл. 26, ал. 4 от ЗЗД нищожността на отделни части не влече нищожност на
договора, когато те са заместени по право от повелителните правила на закона или когато
може да се предположи, че сделката би била сключена и без недействителните й части. В
случая не е налице нито една от тези две хипотези – нищожните клаузи на процесния
договор относно определянето на процента ГПР да бъдат заместени по право от
повелителни норми на закона или че договорът за потребителски кредит би бил сключен и
ако в него не са включени обсъжданите клаузи, като се изходи и от характера на този
договор, който е възмезден и включването на клаузи за ГПР по него е въведено като изрично
изискване в чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Предвид на това в случая не е приложима
разпоредбата на чл. 26, ал. 4 от ЗЗД и нищожността на посочените по-горе клаузи на
процесния договор обуславя недействителността на целия договор. В случая следва да бъде
взета предвид и разпоредбата на чл. 22 от ЗПК, която е приложима за процесното договорно
правоотношение. Тази норма изрично посочва, че когато не са спазени изискванията на
конкретни разпоредби от закона, то договорът за потребителски кредит е изцяло
недействителен, като между изчерпателно изброените са и тази по чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК
– за определяне на ГПР. Предвид на това и след като клаузата в процесния договор, като
нищожна не поражда правно действие, то договора на основание чл. 22 от ЗПК във вр. с чл.
11, ал. 1, т. 10 във вр. с чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД се явява недействителен.
Възнаграждението в полза на поръчителя-гарант е разход, свързан с предмета на
договора за паричен заем, доколкото касае обезпечение на вземанията по договора.
Съдът намира, че клаузата, въз основа на която е сключен процесният договор за
предоставяне на гаранция е неравноправна, защото изискването за предоставяне на
обезпечение, чрез поръчителство на одобрено от заемодателя дружество – поръчител, което
предоставя гаранционни сделки, което с оглед установените данни за свързаност с
кредитополучателя и обстоятелствата около избора на поръчителя в деня на сключване на
договора за кредит, включване на възнаграждението в погасителния план по договора за
кредит и събиране на сумата от заемодателя (едноличен собственик на капитала на
дружеството – поръчител) води до единствен извод, че с предвиждане на избор за сключване
на възмездно поръчителство с одобрено от заемодателя дружество – поръчител - не се цели
обезпечаване на договора, а оскъпяване на кредита с кумулиране на скрито възнаграждение
под формата на възнаграждение за поръчител, свързан с кредитора.
Горното съставлява и неравноправно третиране на потребителите с оглед изпълнение на
задължението по договора за заем в полза на тези, които са посочили, че ще обезпечат
вземането с поръчителство на юридическо лице – поръчител, което освен това и следва да е
одобрено от кредитодателя. Анализът на клаузите относно обезпечението на кредита не
подкрепят извод за доброволност при избора на обезпечение, а от формулировката им става
ясно, че потребителят, за да не заплаща разходи за неизпълнение на задължения по договора,
18
следва да сключи договор за предоставяне на гаранция с посочено от кредитора юридическо
лице - поръчител. Гореизложеното води и до извода, че в конкретния случай договорът за
предоставяне на гаранция има за цел да обезщети кредитора за вредите от възможна
фактическа неплатежоспособност на длъжника, което влиза в противоречие с предвиденото
в чл. 16 ЗПК изискване към доставчика на финансова услуга да оцени сам
платежоспособността на потребителя и да предложи цена за ползването на заетите средства,
съответна на получените гаранции.
Въпреки, че всеки един от представените договори – този за паричен заем и този за
предоставяне на гаранция, формално представляват самостоятелни договори, двата договора
следва да се разглеждат като едно цяло. Тази обвързаност се установява от уговорката за
неустойки от неизпълнение на договора, при възможност за сключване на договора за
поръчителство в тридневен срок от сключване на договора за паричен заем, сключване на
договор за гаранция на кредитополучателя с одобрено от кредитодателя юридическо лице-
поръчител, сключването на договора за поръчителство в същия ден, в който е сключен
договорът за кредит, както и с изричната уговорка за приоритетно изплащане на
възнаграждението по поръчителството пред това по основното задължение по кредита,
изрично посочено в чл. 3, ал. 3 от Договор за предоставяне на гаранция.
С оглед изложеното съдът намира, че разходът за възнаграждение на поръчителя за
обезпечаване вземанията на „АЙ ТРЪСТ" ЕООД, с ЕИК: ********* по процесния договор за
потребителски кредит, отговаря на поставените от ЗПК изисквания, за да се включи в общия
разход по кредита.
С оглед констатацията, че ако възнаграждението по договор за поръчителство се включи
при изчисление на ГПР, то стойността нараства на над 50 %, то така уговореното
възнаграждение има значението на скрита възнаградителна лихва, която не е включена в
оскъпяването на ползваната сума и която води до нарушение на императивната разпоредба
на чл. 19, ал. 4 ЗПК, а това от своя страна обуславя нищожност на уговорката за плащане на
това възнаграждение (арг. чл. 19, ал. 5 ЗПК) и липса на основание за дължимост на това
вземане. Поради изложеното съдът намира, че разходът за възнаграждение на гаранта за
обезпечаване вземанията на „АЙ ТРЪСТ" ЕООД, с ЕИК: ********* по процесния договор за
потребителски заем, отговаря на поставените от ЗПК изисквания, за да се включи в общия
разход по кредита. Това възнаграждение представлява разход, който е пряко свързан с
договора, известен на кредитора и следва същият да се включи при изчисляване
формирането на ГПР. Умишленото невключване цели заобикаляне на чл. 19, ал. 4 ЗПК, което
обуславя санкцията не по чл. 19, ал. 5 ЗПК, а по чл. 22, във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, а
именно недействителност на целия обезпечен договор, като последиците от
недействителността на договора за потребителски кредит рефлектират и по отношение на
договора за предоставяне на гаранция, поради естеството на правоотношенията, поради
което доводите на ответника в обратен смисъл се явяват неоснователни.
С оглед всичко изложено е налице недействителност на договора за кредит и договора
за гаранция.
19
Уважаването на двата иска за недействителност на договорите, обуславя липса на
задължение на съда да се произнесе по евентуалния иск за недействителност на отделна
клауза в договор.
Уважаването на двата иска за недействителност на договорите, обуславя липса на
задължение на съда да се произнесе по евентуалния иск за недействителност на отделна
клауза в договор.
При извод за недействителност (нищожност) на договора, съобразно чл. 23 от ЗПК
потребителят дължи да върне само чистата стойност на кредита. Платеното от ищеца над
чистата сума на кредита е платено при начална липса на основание. Следователно на
основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД ответникът дължи връщане на това, което ищеца му
е престирал при такава начална липса на основание.
Уважаването на предявения иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД
предпоставя ищеца да докаже при условията на пълно и главно доказване сключването на
договор за кредит, наличието на основания за нищожност, плащане на процесната сума. В
тежест на ответника е да докаже, че процесната сума е платена на годно правно основание.
С оглед приетото по делото за безспорно, че ищеца е заплатил възнаграждението по
договора за гаранция, който с оглед изхода от обуславящото възражение по-горе е нищожно
правно основание, то искът по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД се явява изцяло основателен. Оттук
съдът приема, че ответникът не е доказал наличие на валидно основание за получаване на
сумата, а искът се явява изцяло основателен.
В случая според заключението по съдебно-счетоводната експертиза ищеца е заплатил
сумата от 3788.20 лв., във връзка с Договор за потребителски кредит № CN 2758081 от
13.04.2023 година и 607.48 лв. по договор за поръчителство към Договор за потребителски
кредит № CN CN 2758081 от 13.04.2023 година. Така разликата между платеното от ищеца и
това което същата трябва да върне на ответника е 1288.20 лв., като претенцията на ищеца е
за 958.56 лв., поради което искът следва да се уважи в размера, в който е предявен.
На основание чл. 38, ал. 1, т. 2, вр. чл. 36, ал. 2 ЗАдв на процесуалния представител на
ищеца – адв. М. М., следва да се определи възнаграждение за осъществената правна услуга.
Съобразявайки, че делото не се отличава с фактическата сложност, а с по-висока от
обичайната правна сложност, съобразявайки извършените процесуални действия от
процесуалния представител – изготвяне на искова молба и писмено становище по делото,
без явяване на същото, съдът намира, че следва да се заплати възнаграждение в размер на
300 лв. с ДДС за всеки иск. Това е така, тъй като при присъждането на възнаграждение за
оказана безплатна адвокатска помощ и съдействие в полза на адвокат, регистриран по
ЗДДС, определеното възнаграждение следва да включва ДДС.
По изложените съображения и на основание чл. 235 ГПК, районният съд
РЕШИ:
20
ПРОГЛАСЯВА за нищожен, поради противоречие със закона, Договор за
потребителски кредит CN 2758081 от 13.04.2023 година, сключен между В. Л. К., ЕГН
********** в качеството на Кредитополучател и „Кредисимо" ЕАД с ЕИК: *********, в
качеството му на Кредитодател.
ПРОГЛАСЯВА за нищожен, поради противоречие със закона, договор за
предоставяне на поръчителство към Договор за потребителски кредит № CN 2758081 от
17.04.2023 година,, сключен между В. Л. К., ЕГН ********** в качеството на потребител и
„АЙ ТРЪСТ" ЕООД, с ЕИК: *********, в качеството му на поръчител.
ОСЪЖДА „КРЕДИСИМО“ ЕАД, с ЕИК *********, да заплати на В. Л. К., ЕГН
**********, сумата в размер на 958,56 /деветстотин петдесет и осем лева и 56 стотинки/,
представляваща недължимо платена.
ОСЪЖДА „КРЕДИСИМО“ ЕАД, с ЕИК ********* да заплати по сметка на
Районен съд – Благоевград, сумата в размер на 400.00 лв., представляваща държавна такса
по исковете.
ОСЪЖДА „КРЕДИСИМО“ ЕАД, с ЕИК *********, да заплати на адвокат М. В. М.,
сумата в размер на 300.00 (триста лева) лв. с ДДС, представляваща разноски за адвокат по
осъдителния иск – на основание чл. 38, ал. 1, т. 2, вр. чл. 36, ал. 2 ЗАдв..
ОСЪЖДА „КРЕДИСИМО“ ЕАД, с ЕИК *********, да заплати на адвокат М. В. М.,
сумата в размер на 600.00 (шесттотин лева лева) лв. с ДДС, представляваща разноски за
адвокат по звата установителни иска – на основание чл. 38, ал. 1, т. 2, вр. чл. 36, ал. 2 ЗАдв..
ОСЪЖДА Кредисимо" ЕАД с ЕИК: ********* да заплати по сметка на Районен съд
- Благоевград, сумата в размер на 550.00 лв., представляваща възнаграждение за вещо лице.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Благоевград в двуседмичен
срок от съобщаването на страните.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
21