№ 63
гр. Ловеч, 04.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ЙОВКА КАЗАНДЖИЕВА
Членове:ИВАН И.
ЕМИЛ ДАВИДОВ
при участието на секретаря ЕЛЕНА ПЕНЧЕВА
в присъствието на прокурора Р. Ив. П.
като разгледа докладваното от ЙОВКА КАЗАНДЖИЕВА Въззивно
административно наказателно дело № 20234300600247 по описа за 2023
година
С решение № 86/15.11.2022 г., постановено по АНД № 199/2022 г.
Луковитския районен съд е признал К. С. Т., ЕГН ********** за виновен в
това ,че на 18.01.2022 г. в землището на гр. Л., обл. Ловеч, по земен път ,в
местността Б. ,транспортирал с конска каруца, незаконно добит от другиго –
неустановено лице дървен материал – 1.пр. куб. м дърва за огрев от цер на
стойност 80.00 лева, немаркирани с КГМ ,като случаят се явява маловажен и
на основание чл. 378 ал. 4 т. 2 във връзка с чл. 304 предл. 4-то от НПК го е
оправдал по обвинението за извършено престъпление по чл. 235 ал. 6, във
връзка с ал. 2 ,пр. 3-то от НК. На основание чл. 305 ал. 6 НПК във връзка с чл.
266 ал. 1 от Закона за горите, съдът му е наложил административно
наказание в размер на 50.00 лева за нарушение на чл. 213 ал. 1 т. 1 от Закона
за горите – затова че на 18.01.2022 г. в землището на гр. Л., област Ловеч, по
земен път ,в местността Б. ,транспортирал с конска каруца, незаконно добит
от другиго – неустановено лице дървен материал – 1.пр. куб. м дърва за огрев
от цер на стойност 80.00 лева, немаркирани с КГМ .
Срещу така постановения съдебен акт е постъпил частен протест от
Атанаска Маринова – прокурор на Районна прокуратура Ловеч, ТО Луковит в
предвидения от закона срок, по реда на въззивното производство. Счита ,че
същия е неправилен и незаконосъобразен. В допълнение към него излага
подробни съображения. Счита ,че постановения от съда съдебен акт страда
от вътрешни противоречия – от една страна обвиняемият е признат за
виновен, а от друга е оправдан по повдигнатото му обвинение. Излага ,че не
1
споделя извода на съда, че извършеното от Т. деяние е непрестъпно. Изтъква
,че същия е бил двукратно наказван за предишни нарушения по Закона за
горите . Освен това сочи, че наказателното производство е образувано въз
основа на протокол изпратен от РС Луковит по АНД № 21/2022 г. При
горните съображения моли настоящата инстанция да отмени постановеното
решение да признае Т. за виновен по повдигнатото му обвинение, да го
освободи от наказателна отговорност и да му наложи административно
наказание „глоба“.
Постъпило е възражение от К. Т., чрез адвокат Б. Л. – ЛАК, която сочи,
че счита протеста за допустим, но неоснователен. Моли настоящата
инстанция да го остави без уважение, като излага подробни съображения.
В съдебно заседание представителя на прокуратурата поддържа протеста
и излага, че има две основания, които сочат липсата на чл. 9 ал. 2 от НК, а
именно, че лицето е осъждано преди това за същите нарушения по
административен ред и освен това АНД на съда по същество изключва
приложението на чл. 9 ал. 2 от НК.
Настоящата инстанция като съобрази изложеното в протеста
,становището на страните пред тази инстанция, приложените към делото
доказателства и след като сама извърши проверка на обжалвания съдебен акт
,приема за установено следното:
Административно наказателно дело № 199/2022г. по описа на Районен
съд – гр. Луковит е образувано въз основа на внесено Постановление от
21.07.2022 г. от Атанаска Маринова – прокурор в Районна прокуратура –
Луковит, ТО Ловеч с искане съдът да освободи от наказателна отговорност
К. С. Т., ЕГН **********, обвиняем по досъдебно производство № 100/2022
г. по описа на РУ – гр. Луковит/пр. № 1004/22 г. по описа на РП Ловеч- ТО
Луковит/ за извършено от него престъпление по чл. 235 ал. 6 във връзка с ал.
2, пр. 3-то от НК, затова че на 18.01.2022г. в землището на гр. Л., обл.
Ловечпо земен път, в местността Б. ,транспортирал с конска каруца,
незаконно добит от другиго – неустановено лице дървен материал – 1.пр. куб.
м дърва за огрев от цер на стойност 80.00 лева, немаркирани с КГМ ,като
случаят се явява маловажен, като наложи административно наказание по реда
на чл. 78а от НК – глоба.
Решаващия съд както бе посочени по-горе е признал Т. за виновен в
извършване на посоченото по-горе престъпление, като на основание чл. 378
ал. 2, т. 2 във връзка с чл. 304 предл. 4-то го е оправдал по обвинението да е
извършил престъплението по чл. 235 ал. 6, във връзка с ал. 2, пр. 3 от НК и на
основание чл. 305 ал. 6 от НПК във връзка с чл. 266 ал. 1 от закона за горите
му е наложил административни наказания – в размер на 50 лева лева за
нарушение на чл. 213 ал. 1 т. 1 от Закона за горите – затова че на 18.01.2022 г.
в землището на гр. Луковит, област Ловеч, по земен път ,в местността Б.
,транспортирал с конска каруца, незаконно добит от другиго – неустановено
лице дървен материал – 1.пр. куб. м дърва за огрев от цер на стойност 80.00
лева, немаркирани с КГМ .
В мотивите си „по правото“ същия е приел, че Т. от обективна и
2
субективна страна е осъществил състава на престъплението по чл. 235 ал. 6
във връзка с ал. 2 от НК- маловажен случай на умишлено транспортиране на
незаконно добита дървесина. Освен това е посочил, че от обективна страна са
се установили признаците на престъпния състав , съдът е достигнал до извода
, че „ конкретната обществена опасност в случая е в степен, която не
позволява деянието да бъде оценено като престъпно, поради неговата
незначителност и ниска степен на обществена опасност“ и е направил извода,
че деецът следва да бъде оправдан на основание чл. 9 ал. 2 от НК, „ тъй като
извършеното не е престъпление“.
Съгласно разпоредбата на чл. 9 ал. 1 от НК – Престъплението е това
общественоопасно деяние,/действие или бездействие/, което е извършено
виновно и е обявено от закона за наказуемо. Съгласно ал. 2 на същия текст от
закона – Не е престъпно деянието, което, макар и формално да осъществява
признаците на предвиденото в закона престъпление, поради своята
малозначителност не е общественоопасно или неговата обществена опасност
е явно незначителна.
Следователно законодателят в ал. 2 на чл. 9, приема, че при наличието
на посочените две основания –поради своята малозначителност деянието не е
обществено опасно или неговата обществена опасност е явно незначителна,
същото не е престъпление, поради което лицето следва да бъде признато за
невиновно в извършване на дадено престъпление.
В конкретния казус това не е сторено от решаващия съд. Видно от
посоченото по-горе същия в диспозитива на своето решение от една страна е
приел, че Т. е извършил престъплението за което е бил привлечен като
обвиняем, а от друга го е оправдал, приемайки, че не го е извършил. Този
порок е пренесен и в мотивите на постановения съдебен акт.
Посоченото по-горе представлява съществено процесуално нарушение
по смисъла на чл. 348, ал. 1, т.1 и ал. 3 т. 2 от НПК, тъй като закона е
приложен неправилно, а така също е налице вътрешно противоречие в
изготвените мотиви.
При горните съображения настоящата инстанция приема , че следва да
се отмени решение № 86/15.11.2022 г., постановено по АНД № 199/2022 г.
на Луковитския районен съд и същото се върне на същия за разглеждане от
друг състав.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 334 т. 1 от НПК, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 86/15.11.2022 г., постановено по АНД №
199/2022 г. на Луковитския районен съд.
ВРЪЩА делото на същия съд за разглеждане от друг състав.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Да се съобщи на страните, че е изготвено с мотивите.
3
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4