№ 57
гр. Плевен, 28.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, І ВЪЗ. НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:ЕМИЛ СТ. БА.
Членове:КРИСТИНА АНТ. ЛАЛЕВА
ВЛАДИСЛАВА АЛ.
ЦАРИГРАДСКА
при участието на секретаря ДАФИНКА Н. БОРИСОВА
в присъствието на прокурора Д. Люб. И.
като разгледа докладваното от ВЛАДИСЛАВА АЛ. ЦАРИГРАДСКА
Въззивно наказателно дело от общ характер № 20244400600443 по описа за
2024 година
Производството е въззивно по реда на глава Двадесет и първа от
НПК
Образувано е по повод въззивна жалба, подадена от адв. Л. Г. – защитник
на подсъдимата И. Х. Ж.а, срещу Присъда №48/01.04.2024 г. по НОХД
№2566/2023 г. на РС Плевен, с която подсъдимата е призната за виновна в
извършване на престъпление по чл. 234, ал. 3, т. 1, вр. ал. 1, вр. чл. 28, ал. 1
НК, за което и на основание чл. 55, ал. 1, т. 1 НК й е наложено наказание
„Лишаване от свобода“ за срок от една година при първоначален общ режим,
не е наложено кумулативното наказание глоба, отнети са веществените
доказателства – 5 чувала нарязан тютюн с тегло общо 63,078 кг. и е осъдена да
плати разноските.
Във въззивната жалба е направено оплакване за неправилност и
незаконосъобразност на присъдата, както и за явна несправедливост на
наложеното наказание. Адв. Г. счита, че обвинението не е доказано
1
несъмнено, както и че при разглеждане на делото са допуснати съществени
процесуални нарушения. Иска атакуваната присъда да бъде отменена и делото
да бъде върнато за ново разглеждане или да бъде постановена нова присъда, с
която да се оправдае изцяло подсъдимата. В съдебно заседание поддържа
исканията, направени с жалбата и доразвива оплакванията си, че
първоинстанционният съд не е подложил на задълбочен анализ
доказателствата по делото. Приема за установено обстоятелството, че в дома
на подсъдимата са намерени акцизните стоки, оставени там от брат й, но
нямало никакви доказателства за това, че тя е знаела за това, а още по-малко
да е установила трайно фактическа власт върху същите. Счита, че от момента,
в който подсъдимата е установила естеството на вещите до идването на
полицията, са изминали 5-10 минути. Оспорва валидността на протокола за
претърсване и изземване, с което били опорочени и всички последващи
действия с иззетите вещи – физико-химическата експертиза и оценителната
експертиза. Адв. Г. прави възражения срещу действията на органите на МВР и
тяхното влизане в жилището на подсъдимата, защото счита, че са имали
предварително информация и е следвало да пристъпят към действия по реда
на НПК. Действията на част от полицейските служители счита, че
представляват оперативна беседа и на това основание следва да бъдат
изключени от доказателствата по делото.
Подсъдимата И. Ж. поддържа защитната реч на адв. Г..
Прокурорът изразява становище по въззивната жалба едва в съдебно
заседание, като счита, че същата е неоснователна, а обжалваната присъда
намира за правилна и законосъобразна, защото съдът подробно е анализирал
всички доказателства, излагайки мотиви кои от тях и защо кредитира, а други
– отхвърля. Условно разделя свидетелите на две групи – полицейските
служители и роднините на подсъдимата, за да обоснове тезата си, че правилно
първоинстанционният съд се е доверил на полицейските служители и
частично на обясненията на подсъдимата. Позовава се на ТР №2/13 на ОСНК,
което изяснява същността на изпълнителното деяние по чл. 234, ал. 1 НК.
Съобразно това задължително тълкуване на закона приема, че в случая дори
акцизната стока да е оставена от брата на подсъдимата, то тя е имала съзнание
какво съхранява и държи, защото е посочила на полицейските служители къде
държи тютюна. Съзнавала е противоправността на това, защото вече е
осъждана за такова престъпление.
2
ОКРЪЖЕН СЪД ПЛЕВЕН, като съобрази оплакванията в жалбата,
становищата на страните, и сам служебно провери изцяло правилността на
присъдата, съгласно изискванията на чл. 314 НПК, прие следното:
Делото е във въззивната инстанция за трети път.
Наказателното производство е преминало в съдебна фаза с образуването
на НОХД №1786/21 на РС Плевен по повод внесения на 29.09.2021 г.
обвинителен акт от Районна прокуратура Плевен срещу подсъдимата И. Х. Ж.
от с.***, обл. Плевен за това, че на 27.05.2021г. в частен дом, находящ се в
с.***, обл.Плевен, ул. „***“ №17 при условията на повторност, държала
акцизни стоки - 63,078 килограма нарязан тютюн за пушене без бандерол
когато такъв се изисква по закон - чл.2, т.2 от Закона за акцизите и данъчните
складове и чл. 28, ал. 1 от Закона за тютюна, тютюневите и свързаните с тях
изделия, като случаят не е маловажен и общата пазарна стойност на
държаната акцизна стока без бандерол възлиза на стойност 2680,82 лева, а
размерът на невнесения акциз в Републиканския бюджет възлиза на 9587,86
лева - престъпление по чл.234, ал.3, т.1, вр. ал.1 вр. чл.28, ал.1 от НК.
На 9.11.2022 г. с Присъда №152 по НОХД №1786/21 на РС Плевен
подсъдимата е призната за невиновна и оправдана по повдигнатото обвинение.
С Решение №49 от 20.02.2023 г. по ВНОХД №19/23 състав на Окръжен
съд – Плевен по повод протест на прокурора оправдателната присъда е била
отменена и делото върнато за ново разглеждане, поради съществени
процесуални нарушения при формиране на мотивите.
Второто по ред първоинстанционно производство по НОХД № 444/23
на РС Плевен е приключило с Присъда №70 от 31.05.2023 г., с която
подсъдимата е призната за виновна в извършване на престъплението по чл. 23,
ал. 3, т. 1, вр. ал. 1 и чл. 28, ал. 1 НК, за което й е наложено наказание една
година лишаване от свобода при първоначален общ режим, не е наложено
кумулативното наказание глоба, отнети са веществените доказателства – 5
чувала нарязан тютюн с тегло общо 63,078 кг. и е осъдена да плати
разноските.
По повод на въззивна жалба от подсъдимата било образувано повторно
въззивно производство по ВНОХД №815/23 на ОС Плевен, приключило с
Решение №283/28.11.2023 г., с което горната присъда е отменена и делото е
3
върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд
поради допуснати съществени процесуални нарушения при събирането на
доказателства и неправилно приложение на диференцираната процедура по
чл. 371, т. 1 НПК.
При третото разглеждане на делото на първа инстанция е постановена
атакуваната пред настоящата въззивна инстанция Присъда №48/01.04.2024 г.
по НОХД №2566/2023 г. на РС Плевен, с която подсъдимата е призната за
виновна в извършване на престъпление по чл. 234, ал. 3, т. 1, вр. ал. 1, вр. чл.
28, ал. 1 НК, за което и на основание чл. 55, ал. 1, т. 1 НК й е наложено
наказание „Лишаване от свобода“ за срок от една година при първоначален
общ режим, не е наложено кумулативното наказание глоба, отнети са
веществените доказателства – 5 чувала нарязан тютюн с тегло общо 63,078 кг.
и е осъдена да плати разноските.
Първоинстанционният съд е приел за установено, че подсъдимата И.
Х. Ж. живеела в село ***, област Плевен, на адрес: ул. „***“ № 17, заедно със
съпруга си М.Т.Р. и четирите си деца.
На 27.05.2021г. година в дома на подсъдимата в село ***, ул. „***“ № 17
тя държала акцизни стоки - 63,078 килограма нарязан тютюн за пушене без
бандерол, който бил поставен в 5 броя черни полиетиленови чувала под мивка
в помещението, пригодено за кухня. По това време съпругът на подсъдимата -
М.Т.Р., изтърпявал наказание лишаване от свобода в затвор.
Около 11.00 часа на 27.05.2021г. екип от полицейски служители от
сектор „Противодействие на икономическата престъпност“ към ОДМВР град
Плевен бил изпратен по сигнал за държане на акцизни стоки без бандерол в
дома, обитаван от подсъдимата.
Полицейските служители - свидетелите И. В. О., Л. А. П. и П. Ц. Ц.,
посетили адреса на подсъдимата, където я заварили с едното й малолетно дете.
След като установили самоличността й, я попитали дали в дома й има тютюн,
тя отговорила положително и ги завела в кухненското помещение, където под
мивката имало 5 броя полиетиленови чувала с нарязана суха кафеникава
листна маса с характерен мирис на тютюн.
За времето от 11,50 часа до 12,30 часа на същия ден - 27.05.2024г., било
извършено претърсване и изземване в същия частен дом в село ***, ул. „***“
№ 17, обитаван от подсъдимата И. Х. Ж., в хода на което били намерени и
4
иззети 5 броя черни полиетиленови чувала, съдържащи нарязана суха
кафеникава листна маса с характерен мирис на тютюн, всеки с тегло, както
следва: №1 - 12,980 кг, №2 - 10,910 кг, №3 - 11,175 кг, №4 - 15,668 кг и №5 -
12,345 кг, които вещи били описани в Протокол за претърсване и изземване в
неотложни случаи с последващо съдебно одобрение от 27.05.2021г, като били
иззети и 5 броя представителни проби.
С Разпореждане №924 от 27.05.2021г., постановено по ЧНД
№1025/2021г., съдия при Районен съд-Плевен е одобрил протокола за
извършеното претърсване и изземване на 27.05.2021 година.
От заключението на вещото лице Н.К. по изготвената съдебна физико-
химична експертиза, се установява, че жълто-кафявата нарязана листна маса,
съдържаща се в обекта, веществено доказателство представлява годен (към
02.06.2021г.) за консумация (пушене) нарязан тютюн, който потребителите
могат да използват за направа на цигари и е тютюнево изделие - попада в
Допълнителните разпоредби §1, т.4д от Закона за тютюна, тютюневите и
свързаните с тях изделия. Също така според вещото лице Н.К. жълто-кафявата
нарязана листна маса представлява годен за консумация (пушене) фино
нарязан тютюн, който може да се пуши без допълнителна индустриална
обработка и попада в чл.12, ал.1 „Тютюн за пушене за (лула и цигари) т.1 и т.З
от Закона за акцизите и данъчните складове.
От заключението на вещото лице П. Г. по изготвената съдебно-стокова
експертиза, се установява, че пазарната стойност на 63,078 кг. тютюн към
датата на деянието възлиза на 2680,82 лева, а размерът на дължимия и
невнесен в Републиканския бюджет акциз към датата на деянието, възлиза на
9587,86 лева.
От заключението на вещото лице В.С. по изготвената дактилоскопна
експертиза се установява, че по представените за изследване обекти-
веществени доказателства, иззети с протокол за претърсване и изземване от
дата 27.05.2021г. в с.***, обл.Плевен, ул. „***“ №17 - 5 броя черни
полиетиленови чували, съдържащи ситно нарязана жълто- кафява листна маса
- има наличие на 3 броя годни за идентификация дактилоскопни следи - 1 брой
върху черен полиетиленов чувал, обозначен като Обет №1 и 2 броя върху
черен полиетиелнов чувал, обозначен като Обект №4. Според вещото лице
Станев откритите 3 броя годни за идентификация дактилоскопни следи не са
5
оставени от лицето И. Х. Ж.. Две от годните за идентификация дактилоскопни
следи, открити върху черния полиетиленов чувал - Обект №4, са оставени от
малък пръст и показалец на дясна ръка на лицето Д.Д. А..
Първоинстанционният съд е установил, че преди инкриминираното
деяние подсъдимата е била осъждана два пъти - по силата на Определение по
НОХД № 2205/2020 година по описа на Районен съд – Плевен (влязло в
законна сила на 5.11.2020 г) за одобряване на споразумение, с което И. Х. Ж.
се е признала за виновна за престъпление по чл.234, ал.1 от НК, извършено на
21.05.2020 година, за което й било наложено наказание лишаване от свобода за
срок от десет месеца, с отложено изпълнение за изпитателен срок от три
години; по силата на Определение по НОХД № 2191/2020 година по описа на
Районен съд град Плевен (влязло в законна сила на 6.11.2020 г.) за одобряване
на споразумение, с което подсъдимата се признала за виновна за престъпление
по чл.234, ал.1 от НК, извършено също на 21.05.2020 година, за което й било
наложено наказание лишаване от свобода за срок от осем месеца, с отложено
изпълнение за изпитателен срок от три години.
Въззивната инстанция възприе фактическата обстановка,
установена от контролирания съд, относно съществените факти – държането
от подсъдимата в дома й на акцизните стоки без бандерол, тяхното естество и
стойност.
Главният факт от обективна страна с оглед по чл. 234, ал. 3, т. 1, вр. ал. 1
НК е дали подсъдимата е осъществила изпълнителното деяние - държане на
инкриминираните акцизни стоки (нарязан тютюн) в дома й.
Въззивната инстанция се съгласява с извода на Районен съд – Плевен, че
на 27.05.2021г. година подсъдимата е държала акцизни стоки - 63,078
килограма нарязан тютюн за пушене без бандерол, който бил поставен в 5
броя черни полиетиленови чувала под мивка в помещението, пригодено за
кухня в дома й в село ***, ул. „***“ № 17.
Районният съд е приел, че годни доказателства за горното са протокола
за претърсване и изземване, одобрен впоследствие от съда, както и
показанията на полицейските служители, разпитани като свидетели - И. В. О.,
Л. А. П. и П. Ц. Ц..
6
Защитникът адв. Г. възразява срещу годността на протокола и срещу
допустимостта на свидетелските показания на полицейските служители.
Въззивната инстнация отхвърля възраженията на защитата срещу
процесуалната годност на протокола за претърсване и изземване по
следните съображения:
Съгласно чл. 131 НПК протоколите са доказателство за извършените
действия, когато са съставени при условията и по реда, предвидени в закона. В
случая протоколът е съставен при спазване на изискванията за форма и
съдържание, както и със задължително участие на поемни лица и на лицето,
чиято неприкосновеност на жилището е била нарушена – подсъдимата И. Ж.а.
Съгласно чл. 161, ал. 2 НПК към претърсване и изземване се пристъпва
и без предварително разрешение от съдия, когато случаят е неотложен и това
единствената възможност за запазване на доказателства.
От представените писмени доказателства от ОД МВР Плевен (Заповед
за провеждане на СПО от 25.05.2021 г., План за провеждане на СПО от
25.05.2021 г. и Справка за резултатите от СПО от 3.06.2021 г.) се установи, че
действието по претърсване е предприето в рамките на провеждана
специализирана операция по противодействие на разпространението на
акцизни стоки без бандерол и при постъпили оперативни данни за това, че в
дома на подсъдимата се държат такива стоки.
С това е изпълнено условието за неотложност, в какъвто смисъл е била
правната оценка на съдията от първоинстанционния съд, който впоследствие и
по реда на чл. 161, ал. 2 НПК е одоборил извършеното действие.
При извършване на претърсването и изземването са участвали лицата,
посочени в чл. 162, ал. 1 НПК - поемните лица св. Л. М. и св. М. М. и
подсъдимата, в качеството й на обитател на жилището, в което е било
извършено действието.
При разпита на поемните лица в хода на съдебното следствие пред
въззивната инстанция се установи, че двамата нямат преки възприятия от
начина, по който са извършени процесуално-следствените действия в дома на
подсъдимата, но помнят, че са били извикани докато са работели на
строителен обект в близост и са подписали протокола. В показанията на
поемните лица има някои пропуски, които би следвало да бъдат обсъдени
7
само при положение, че за съда възникват съмнения относно действително
намерените вещи в претърсваното жилище.
В случая обаче, както ще бъдат обсъдени по-нататък и по-подробно, с
обясненията на подсъдимата такова съмнение се изключва и съответно няма
други разумни основания, които да налагат този пропуск да бъде оценен като
фатален и опорочаващ до степен на негодност извършеното процесуално-
следствено действие, което е и фиксирано във фотоалбум, подпомагащ съда да
верифицира обясненията на подсъдимата.
Извършването на самото действие е при спазване на изискванията на чл.
163 НПК, в каквото насока са и обясненията на подсъдимата, дадени в хода на
въззивното следствие „… Попитаха къде е, показах им къде е тютюнът и
след това се обадиха на колеги и дойдоха.“
Въззивният съд констатира служебно неотстраними процесуални
нарушения, които са ограничили защитата на подсъдимата (правото на
информация за обвинението и за правата, правото на достъп до адвокат,
правото да запази мълчание) в момента на извършване на претърсването, но
същите нарушения не са от естество да доведат до извод за негодност на
протокола, а следва да бъдат отделно коментирани и признати, като се намери
и подходящото средство за тяхната репарация.
В обобщение тук следва само да се посочи, че предприемането на
претърсване в дома, обитаван от подсъдимата, за която вече е имало данни, че
там държи акцизни стоки без бандерол, представлява действие по
разследването срещу нея. От това следва, че на основание чл. 219, ал. 2 НПК
разследващият е следвало още със съставянето на протокола за претърсване и
изземване да привлече И. Ж.а като обвиняема, заедно с което на основание ал.
3 от същия текст е бил длъжен да я уведоми за правата й, произтичащи от чл.
55 НПК, като съществено значение имат правото да получи информация за
деянието и неговата квалификация, правото на защитник, включително и на
безплатна правна помощ, както и правото да запази мълчание.
Нещо повече, тези права на И. Ж.а са възникнали още преди
образуването на досъдебното производство. Правото да знае в какво е
заподозряна, както и че има право на адвокатска защита и право да запази
мълчание е възникнало за нея от момента, в който полицейските служители са
започнали проверката по реда на ЗМВР в рамките на специализираната
8
операция по противодействие на престъпленията, свързани с акцизни стоки.
В момента, в който полицейските служители са попитали подсъдимата
дали държи в дома си акцизни стоки, тя е придобила качеството на
„заподозряно лице“, което й гарантира минималните стандарти за защита,
признати от Европейската конвенция за правата на човека и от правото на
Европейския съюз.
Съгласно автономното тълкуване на ЕКПЧ „наказателно обвинение“
срещу дадено лице има от момента, в който фактически или юридически
властите заявят подозренията си, че то е съпричастно към извършване на
престъпление, независимо от това, че процесуалното качество на обвинено
лице може да възникне в много по-късен етап. Задаването на въпроси от
полицаите относно разследваното престъпление и съпричастността на И. Ж.а
към извършването му има характеристиките на такова фактическо действие
(вж. Aleksandr Zaichenko v. Russia, № 39660/02, §§ 41-43, 18 февруари 2010 г.;
Янков и други срещу България, № 4570/05, § 23, 23 септември 2010 ) и от този
момент за нея възниква възможността да претендира защита по чл. 6 от
Конвенцията в наказателния му аспект. В посоченото дело Янков и др. срещу
България е прието, че лицето е „значително засегнато“ от момента, в който г-н
Янков е бил разпитан от полицията относно откраднати плодове и е направил
самопризнание, което се е случило повече от осем години преди формалното
повдигане на обвинение срещу него. В друго решение по делото Симеонови
срещу България (Жалба № 21980/04) Голямата камара на ЕСПЧ, §112, заявява,
че правото на всеки обвинен в престъпление да бъде ефективно защитен от
адвокат, служебно назначен при необходимост, както е гарантирано в чл. 6 § 3
(c), е една от основните характеристики на справедливия процес.
Същият стандарт е възприет и от Съда на Европейския съюз, който в две
дела по български преюдициални запитвания (дело С-467/18 и дело С-209/22 )
изяснява, че лицата се ползват от правата, гарантирани им от правото на
Европейския съюз, от момента, в който властите фактически ги третират като
заподозрени или обвиняеми, независимо от обстоятелството, че българското
право не познава фигурата на заподозряно лице.
С решението от 7.09.2023 г. по дело С-209/22 Съдът на Европейския
съюз приема изрично, че член 2, параграф 1 от Директива 2012/13/ЕС относно
правото на информация в наказателното производство и член 2, параграф 1 от
9
Директива 2013/48/ЕС относно правото на достъп до адвокат в наказателното
производство трябва да се тълкуват в смисъл, че намират приложение към
фактически ситуации, в които спрямо лицето са предприети принудителни
действия (в казуса на запитването е личен обиск при подозрения за държане
на наркотични вещества). Съдът дава задължително тълкуване в смисъл, че
„Фактът, че националното право не познава понятието „заподозрян“ и че
посоченото лице не е било официално уведомено, че има качеството на
„обвиняем“, е без значение в това отношение“.
С отговорите в т. 2 и т. 3 на същото решение Съдът на Европейския съюз
е приема, че при одобряване на протокол за принудително действие съд,
каквото в случая е извършено с Разпореждане №924 от 27.05.2021г.,
постановено по ЧНД №1025/2021г., съдия при Районен съд-Плевен, е
допустимо да не се изисква от съда да следи за спазване на процесуалните
права на заподозрените лица, стига впоследствие в делото по същество такива
оплаквания да е допустимо да бъдат разгледани и обсъдени.
Именно такова задълбочено анализиране бе извършено от въззивната
инстанция и същото доведе до извод, че от протоколираното действие по
претърсване и изземване следва да бъдат изключени само изявленията на
подсъдимата, представляващи форма на писмено самопризнание, както и да
бъдат изключени свидетелските показания на полицейските служители
относно обстоятелствата, станали им известни от изявленията на И. Ж.а без
обаче на същата да са гарантирали минималните условия за справедливост на
производството.
Съгласно съображенията в §50 на Директивата 13/48/ЕС за правото на
достъп до адвокат следва да има гаранции, че доказателствата, събрани в
нарушение на изискванията, ще бъдат оценени като се зачита справедливостта
на производството, съобразявайки практиката на Европейския съд по правата
на човека. По-специално необратимото засягане на справедливостта, когато
уличаващи обяснения, направени по време на полицейския разпит без достъп
на лицето до адвокат, бъдат използвани за постановяване на осъдителна
присъда.
Ето затова въззивният съд игнорира тази част от протокола за
претърсване и изземване, както и показанията на полицейските служители
свързани с възпроизвеждане на направените уличаващи обяснения на И. Ж.а
10
по време на полицейската проверка, на които отделно ще бъде отделено
внимание с оглед изричното възражение на защитата.
Заедно с това обаче в съображенията на директивата, пак там §50, е
посочено, че тези последици не следва да бъдат пречка националните правила
да предвиждат възможност всички съществуващи доказателства да бъдат
представени пред съд, без да се провежда отделна или предварителна
преценка на допустимостта на тези доказателства.
Именно затова въззивният съд прие, съобразявайки всички останали
доказателства, че няма разумни основания да не възприеме като годно
веществено доказателство инкриминараният тютюн, иззет именно с
оспорения протокол.
Този извод на съда се базира на другите доказателства, събрани
непосредствено от съда при пълна състезателност и осигурена адвокатска
защита на подсъдимата. С обясненията си, дадени пред въззивната инстанция
и в присъствието на защитника адв. Г., подс. И. Ж.а, признава, че
инкриминираният тютюн е занесен в дома й от брат й, който предишната
вечер го оставил там: „Предната вечер… бяхме легнали с децата, когато
дойде брат ми М. Х. Ж. и почука на прозореца да стана да му отворя
вратата. Питах кой е, той каза: „Аз съм М.. Отвори да оставя един багаж
за малко тук и сутринта ще дойда и ще си го взема.“ Аз станах, отворих му
вратата и след това отидох при детето в спалнята, защото имах малко
кърмаче. Той влезе вътре, отиде до таксито, не знам точно докъде, докара
едни чували, които не съм ги видяла вечерта, остави ги и си отиде. Аз само
станах да заключа и си замина. Аз като станах сутринта, усетих
миризмата на тютюн, оправих децата, звъннах на него и му казаха да си
прибере боклуците, защото цялата къща е замирисала… Тютюнът беше
вкъщи под мивката, в черни найлонови чували. Аз ги пипах сутринта след
като станах и усетих, че това е тютюн. Те бяха до вратата на спалното
помещение, отстрани на стената, аз ги видях и ги преместих под мивката.
По това време мисля, че вече бях осъждана за същото нещо.“
Именно тези гласни доказателствени средства мотивират решаващия
извод на съда, че няма тежки пороци при събирането на веществените
доказателства в досъдебната фаза, които да могат да бъдат оценени като
накърняващи справедливостта на процеса до степен, че съдът да изключи
11
приобщените вещи (нарязания тютюн) като годни доказателства от делото.
Въззивният съд направи своя оценка на доказателствата при
съобразяване на чл. 14 НПК и прие, че фактите, свързани с намирането и
изземването от дома на подсъдимата като веществено доказателство на
инкриминирания предмет, са установени правилно, както от нарочни
протокол за претърсване и изземване, така и въз основа на обясненията на
подсъдимата, дадени в съдебната фаза на процеса и подкрепени от
свидетелските показания на брат й – М. Ж..
След като въз основа на тези доказателствени средства се установява, че
на 27.05.2021 г. в дома на подсъдимата са се намирали инкриминираните вещи
– 5 броя чували с нарязан тютюн, то следва да се продължи с анализа и на
следващите правнорелевантни факти, които са били изяснени правилно от
първоинстанционния съд на базата на физико-химичните експертни
изследвания на вещите (тютюна), както и на криминалистичното изследване
за следи върху чувалите, в които е бил съхраняван тютюнът. чрез експертното
изследване на вещите.
Относно свидетелските показания на полицейските служители - И.
В. О., Л. А. П. и П. Ц. Ц.
Възраженията на адв. Г. за недопустимост на свидетелските им
показания са частично основателни.
Съгласно чл. 118, ал. 2 НПК не могат да бъдат свидетели лицата,
извършили разузнавателни беседи по смисъла на ЗМВР.
Въззивният съд намира, че така формулирана процесуалната забрана се
отнася само до възприятията на полицейските служители относно
изявленията на заподозрените лица в рамките на провеждана спрямо тях
„разузнавателна беседа“, но не и на всякакви възприятия на служителите,
макар и същите да са в рамките на изпълнявани от тях служебни задължения.
Този извод на съда се базира на тълкуване, съобразно чл. 46, ал. 1 ЗНА.
За изясняване на волята на законодателя съдът се запозна с мотивите към
законопроекта за изменение и допълнение на НПК, ДВ. Бр. 18/24, с които ясно
е заявено, че промяната е с цел изпълнение на решението Д.М. срещу
България (жалба № 34779/09) от 8 юни 2018 г., с което ЕСПЧ е приела, че има
нарушение на справедливостта на наказателното производство. В мотивите е
12
обсъдено вече изясненото и от настоящия съд положение, че правата,
признати от чл. 6, параграф 3, б. „с“ ЕКПЧ се прилагат и към разпит на
задържания в полицията преди повдигане на обвинение и преди формалното
образуване на наказателно производство по реда на НПК.
В мотивите на самото решение категорично е изведена тезата, че
причина за осъждането на държавата е накърняване на цялостната
справедливост на наказателното производство, съобразно редица
обстоятелства по делото, а не поради това, че са били ценени показания на
полицейските служители, в какъвто смисъл ЕСПЧ не е формулирал никога
забрана. Крайният извод за несправедливост на процеса като цяло се базира на
комплексния анализ на следните факти: жалбоподателят М. е бил задържан в
полицейско управление и в тази обстановка в рамките на проведената от
полицейските служители оперативна беседа той е признал за извършеното
деяние; има данни спрямо него да е прилагано физическо насилие; не е имал
адвокат и това е единственият момент до края на процеса, в който е направил
самопризнание в извършването на убийство, което до края на делото пред
всички инстанции той отрича.
Затова настоящият съд прие, че целта на ЗИДНПК, ДВ, бр. 18/2024 г. е
чрез изменението в чл. 118, ал. 2 да се забрани чрез разпит на полицейските
служители да се установява самопризнание на заподозрян, извършено без
гаранциите на НПК и без ефективно осигуряване на правото на защита.
Затова и свидетелски показания за подобен производен начин на
установяване на самопризнания са недопустими, но само в тази част.
Съдът прави това тълкуване, съобразявайки неяснотата на
процесуалната норма, която препраща към ЗМВР, в който нормативен акт
обаче няма легално и пълно определение на понятието „разузнавателна
беседа“.
В чл. 10, ал. 1, т. 1 ЗМВР единствено е посочено, че разузнавателната
беседа е един от способите за осъществяване на оперативно – издирвателна
дейност от органите на МВР.
Самата оперативно-издирвателната дейност е определена в чл. 8, ал. 1
ЗМВР като съвкупност от явни и тайни действия на оперативно -
издирвателните органи на МВР за противодействие на престъпността и
заплахите за националната сигурност и за опазване на обществения ред, която
13
е насочена към постигане на следните цели: превенция и разкриване на
престъпления, заплахи за националната сигурност и нарушения на
обществения ред; издирване на лица, които се укриват от привличане към
наказателна отговорност или са се отклонили от изтърпяване на наказание по
дела от общ характер, както и издирване на безследно изчезнали лица;
издирване на вещи, които са предмет или средство за извършване на
престъпление или могат да послужат за доказателство; изготвяне и
съхраняване на веществени доказателствени средства и предоставянето им на
съответните органи на съдебната власт.
В настоящия случай от писмените доказателства, изискани от съда
служебно и предоставени от ОД МВР Плевен, е безспорно, че полицейските
служители са участвали в специализирана полицейска операция насочена
срещу правонарушенията, свързани със съхранението и търговията с акцизни
стоки. В рамките на тази операция са получили оперативна информация за
това, че в дома на подсъдимата се съхраняват такива стоки.
От това следва, че насочването на действията им по реда на МВР срещу
жилището на подсъдимата и целенасочените въпроси към нея дали държи
акцизни стоки, покриват съдържателно понятието „разузнавателна беседа“.
Това означава, че показанията им могат да бъдат ценени само относно
възприятията им, свързани с причината да отидат на инкриминирания адрес и
впоследствие да запазят местопроизшествието до идването на разследващия
орган, с чието първо действие е образувано досъдебното производство.
Направеното самоуличаване пред тях не може да бъде установено чрез
свидетелските им показания.
С това тълкуване на процесуалната норма на чл. 118, ал. 2 НПК правата
на подсъдимата, признати от чл. 6 ЕКПЧ и от правото на Европейския съюз са
гарантирани в пълна степен и не се нарушава справедливостта на процеса
като цяло.
При всички съдебни гаранции за справедливост на процеса подсъдимата
И. Ж.а в присъствието на упълномощения си защитник описва начинът, по
който е протекла полицейската проверка в дома й: „Заведох децата на
училище, върнах се с бебето, тъкмо взех да го кърмя и полицаите влязоха
вътре. Питаха ме дали имам тютюн и казах - да, имам. Полицаите влязоха в
кухнята ми. Аз бях в спалнята, полицаите дойдоха, направо отвориха
14
вратата и влязоха в кухнята. Казаха: „И. ти ли си?“ Казах да. „Имаш ли
тютюн?“ Отговорих пак - да. Попитаха къде е, показах им къде е тютюнът
и след това се обадиха на колеги и дойдоха. Аз не съм видяла, че е тютюн,
просто усетих по миризмата сутринта след като станах. По принцип съм с
трета сливица и трудно дишам, въобще не дишам през носа, но миризмата е
била много силна и затова съм я усетила чак на сутринта. Още когато
дойдоха полицаите и ме попитаха на кого е тютюнът, аз казах че не е мой.“
Ето защо въззивният съд достигна до извод, че първоинстанционният
съд правилно е изградил фактическата обстановка относно вида и
количеството на намерените вещи в дома на И. Ж.а, обсъждайки Протокола за
претърсвани и изземване заедно с обясненията на подсъдимата.
Експертното изследване на иззетите вещи и тяхната стойност е
подробно и правилно кредитирано от първоинстанционния съд и не налага
допълнително да се излагат съображения в тази връзка, доколкото и не е
възниквал спор за това.
Контролираният съд неправилно е отхвърлил като защитна версия
обяснението на подсъдимата за обстоятелствата, при които тютюнът е бил
оставен в дома й. Въззивният съд кредитира обясненията на подсъдимата И.
Ж.а и показанията на нейния брат М. Ж., че той е собственик на намерените в
дома й акцизни стоки. Независимо че между подсъдимата и св. Ж. е налице
родствена връзка, комплексният анализ на тези гласни доказателства заедно с
показанията на полицейските служители в допустимата им част, сочат на
фактически извод, че действително св. М. Ж. е оставил акцизните стоки в дома
на сестра си. Подсъдимата е заявила това още при първите действия срещу нея
и това обяснение се подкрепя от поведението на брат й, който е пристигнал на
местопроизшествието.
Полицейският служител – св. И. О. във въззивното съдебно следствие
заявява, че си спомня св. М. Ж., който „…тичаше с паспорта си и
претендираше, че тютюнът е негов, но ние вече бяхме започнали
процесуални действия и затова не сме го допуснали да присъства повече…“
Въззивният съд оцени тези гласни доказателства като достоверни
източници за факти, а не като насочени към благоприятен резултат за
подсъдимата, защото от юридическа гледна точка собствеността върху вещите
и обстоятелствата по придобиване на фактическата власт върху тях няма
15
пряко отношение към съставомерността на извършеното.
Освен това по делото има преки доказателства за това, че и другите
членове на семейството на подсъдимата, включително брат й – св. М. Ж., са
извършвали незаконни дейности с акцизни стоки (тютюн). Разпитан като
свидетел, бащата на подсъдимата Х. А. Ж. пред настоящия съд признава:
„..Преди време, десет години се занимавах с тютюн. Аз съм виновен, защото
те са видели това от мен и са се научили на този бизнес. Полицаите ме
познават много добре. Идвали са поне сто пъти вкъщи. …Те са идвали много
пъти вкъщи и са ме хванали, осъдиха ме“.
Св. М. Ж. заявява: „Осъждан съм за тютюн, един или два пъти“.
Другият брат на подсъдимата – св. Й. Ж., също заявява по време на разпита:
„Осъждан съм за контрабанда на тютюн“.
Тези обстоятелства за семейството на подсъдимата следва да бъдат
оценени в контекста на съобщеното от нея още в хода на полицейската
проверка, на което въззивният съд се довери.
Твърденията на св. М. Ж., св. Х. Ж. и св. Й. Ж., че преди да посетят дома
на подсъдимата, полицейските служители са извършили проверка в дома им
на ул. „Стара планина“, въззивният съд отхвърли, тъй като същите са
вътрешно противоречиви и се конфронтират с писмените доказателства,
предоставени от ОД МВР Плевен във връзка с извършеното по време на
специализираната полицейска операция, които от своя страна са съответни на
показанията на полицейските служители, разпитани подробно в хода на
въззивното следствие.
Предвид гореизложеното, настоящият съдебен състав достигна до извод,
че първоинстанционният съд правилно е установил фактическа обстановка
относно правнорелевантните факти за приложението на фактическия състав
на чл. 234, ал. 3, т. 1, вр. ал. 1 НК – държането на инкриминираното
количество тютюн в дома на подсъдимата и авторството на деянието.
Различните факти, които настоящият съд прие въз основа на събраните
доказателства, включително в хода на въззивното следствие, са свързани с
посочените обстоятелства относно собственика на тютюна и начина на
придобиване на фактическата власт върху него от подсъдимата. Тези нови
факти имат значение за отговорността й и ще бъдат обсъдени именно в този
аспект.
16
Поради горното, въззивният съд намери оплакванията във въззивната
жалба, свързани с нарушения при събирането и оценка на доказателствата и
становището за недоказаност на обвинението, за неоснователни.
Първоинстанционният съд въз основа на правилно установената
фактическа обстановка е обосновал верния правен извод, че подсъдимата е
осъществила от обективна и субективна страна престъплението, в което е
обвинена.
Подробни и правилни правни аргументи са изложени от
първоинстанционния съд относно приложението на материалния закон – чл.
234, ал. 3, т. 1, вр. ал. 1, вр. чл. 28 НК, поради което настоящата инстанция
препраща към същите. Задълбочен е анализът на специалния закон - ЗАДС и
ЗТТСИ, въз основа на която съдът е направил заключение, че вещественото
доказателство, иззето от дома на подсъдимата – нарязан тютюн, покрива
изискванията за предмет на престъплението по чл. 234 НК – акцизни стоки без
бандерол – 63,078 кг тютюн за пушене, като случаят не е маловажен с оглед
посочените от Районен съд Плевен факти – количеството на предмета,
пазарната му стойност и размера на дължимия акциз. Налице е и
квалифициращият признак – повторност, с оглед съдебното минало на
подсъдимата.
Основният правен извод, че подсъдимата е осъществила изпълнителното
деяние във формата „държане“, е правилен с оглед задължителното тълкуване
относно същността на това понятие, изяснено с Тълкувателно решение
№2/2013 ОСНК на ВКС.
Именно тук е мястото да се обсъди, че без значение за горния извод е
обстоятелството, че собственик на инкриминирания тютюн е братът на
подсъдимата.
Това е така, защото държането, съгласно задължителното тълкуване от
ВКС, е такова на формално извършване и се довършва с осъществяването на
фактическа власт върху акцизните стоки без бандерол независимо от
конкретното място, на което се държат. Без значение за съставомерността на
държането е и продължителността на държането, както и собствеността върху
предмета (Р.338/2011, II н.о.). От значение е единствено възможността деецът
да постъпи с предмета на престъплението по своя преценка, което в случая е
било възможно.
17
Подсъдимата е започнала да осъществява фактическа власт върху петте
чувала с нарязан тютюн от вечерта преди разкриване на престъплението, след
като се съгласява брат й (св. М. Ж.) да ги остави в дома й. Сутринта, съгласно
собствените й самопризнания, тя е преместила чувалите от мястото, където
били оставени от брат й – в близост до вратата, под мивката, където и ще
бъдат намерени по-късно в хода на полицейската проверка.
Това, че според обясненията на подсъдимата Ж.а тя се е обадила на брат
си и му е казала да си вземе вещите е едно от възможните разпореждания,
които тя е избрала, съгласявайки се да продължи да държи (пази) същите до
момента, в който брат й би ги изнесъл.
Именно тези обективни действия на подсъдимата са източник на
фактите от субективния й мир, от който въззивната инстанция прави извод, че
тя е действала при условията на пряк умисъл, както правилно е приел и
първоинстанционният съд. За въззивния съд няма колебание, че подсъдимата е
съзнавала какво е съдържанието на чувалите – не само поради миризмата им,
която подсъдимата заявява, че усетила едва сутринта, но и поради фактите,
свързани с това, че семейството на подсъдимата и тя самата системно са
извършвали незаконни действия с акцизни стоки. В този контекст и предвид
обстоятелството, че самата подсъдимата е в изпитателен срок за извършени
същите престъпления, следва единственият разумен извод, че още вечерта с
оставянето на чувалите от брат й, подсъдимата е знаела за вида на вещите и
запретеността на тяхното държане.
Всичко гореизложено мотивира въззивната инстанция да приеме, че И.
Ж.а е извършила от обективна и субективна страна престъплението, в което е
обвинена. Затова оплакванията в жалбата, изложени и поддържани от
защитника адв. Г., за недоказаност на обвинението и съответното искане за
оправдаване на подсъдимата, следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.
По наказанието
При определяне вида и размера на наказанието, въззивният съд прие, че
първоинстанционният съд е приложил неправилно закона. В мотивите на
атакуваната присъда е посочено, че съдът оценил като смекчаващи
отговорността на подсъдимата следните обстоятелства - доброто й
процесуално поведение, насочено към разкриване на обективната истина,
както и тежкото й материално състояние и семейно положение предвид
18
фактите, че не работи, съпругът й изтърпява наказание лишаване от свобода в
затвор и тя сама отглежда четирите си деца.
Като отегчаващи отговорността обстоятелства съдът взел предвид
високата степен на обществена опасност на извършеното инкриминирано
деяние и предходните й осъждания /извън това, което квалифицира деянието
при условията на повторност/, които явно не са постигнали целите,
предвидени в чл.36 от НК да се поправи и превъзпита подсъдимата към
спазване законите и добрите нрави, както и да се въздейства възпитателно и
предупредително.
Според първоинстанционния съд наказанието на подсъдимата следва да
бъде определено съобразно разпоредбата на чл.54 от НК при баланс на
смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, но поради забраната
reformation in pejus е съобразил наказанието, наложено при предходно
разглеждане на делото с Присъда №70 от 31.05.2023г., постановена по НОХД
№444/2023г., Районен съд-Плевен - една година лишаване от свобода при
първоначален общ режим, определено при условията на чл.55 ал.1 т.1 НК. По
същите съображения съдът не наложил на основание чл.55 ал.3 от НК на
подсъдимата по-лекото наказание лишаване от права по чл.37 ал.1 т.7 от НК,
което законът предвижда наред с наказанието лишаване от свобода.
Въззивната инстанция намира, че първоинстанционният съд правилно е
съобразил забраната за влошаване на положението на подсъдимата при новото
разглеждане на делото, но неправилно е отмерил справедливото наказание,
игнорирайки допълнителни обстоятелства, наред с посочените като
сметкчаващи отговорността на И. Ж.а (добро поцесуално поведение, насочено
към разкриване на обективната истина, тежко материално положение и
полагане на грижи като самотен родител за 4 деца).
В случая е необходимо да бъде отчетено времето, изтекло в хода на
съдебното производство, образувано с внасянето на обвинителен акт по
НОХД №1786/21 на РС Плевен на 29.09.2021 г. Това е първото разглеждане на
делото от Районен съд Плевен, приключило с оправдателна присъда, която
впоследствие е била отменена от въззивната инстанция поради пороци при
формиране на мотивите. Последващото второ разглеждане на делото в първа
инстнация НОХД № 444/23 на РС Плевен е приключило с осъдителна присъда
и наложено наказание от 1 година лишаване от свобода, която присъда по
19
повод жалба на подсъдимата е била отменена от въззивния съд и делото
върнато за ново разглеждане поради съществени процесуални нарушения.
Процесната присъда е постановено при разглеждането на делото за трети път в
първа инстанция.
Това процесуално развитие на наказателното производство, което не е по
вина на подсъдимата, а поради нарушения на процесуалните правила от
съдилищата, следва да бъде компенсирано при определяне на наказанието. По
този начин може да се намери подходящо средство да се компенсира
нарушението на разумния срок, въздигнат като основен принцип в чл. 22, ал. 1
НПК и процедурна гаранция за справедлив процес по смисъла на член 6, т. 1
ЕКПЧ.
Разумната продължителност на едно производство се преценява в
светлината на конкретните обстоятелства по делото, като се прилагат
критериите, изведени от практиката на Европейския съд по правата на човека
- сложност на делото, поведение на подсъдимoто лице и компетентните
съдебни органи.
С оглед горните критерии въззивната инстанция прие, че в настоящия
казус няма нито един елемент на сложност, поведението на подсъдимата е
добросъвестно и в пълно сътрудничество от самото начало, а съдебните
органи са допуснали процесуални нарушения при мотивиране на първата
присъда и провеждане на процедурата преди постановяване на втората.
За това нарушение на подсъдимата следва да бъде осигурена
компенсация чрез смекчаване на отговорността й.
Въззивният съд прие, че подсъдимата следва да бъде компенсирана по
същия начин и за ограниченията на правото й на защита при разкриване на
престъплението, които бяха подробно обсъдени в доказателствения анализ и
оценка на валидността на протокола за претърсване и изземване.
Тези процесуални нарушения на правото на защита на подсъдимата
следва да бъдат оценени и през обстоятелството, че валидността на
извършените действия въпреки нарушенията не е опорочена само и
единствено поради последващото самопризнание от нейна страна, което бе
обсъдено подробно. Именно за това на същото следва да бъде придадена
специална тежест като изключително обстоятелство, което смекчава
отговорността на подсъдимата, защото без нейното съдействие за разкриване
20
на обективната истина процесуалните пропуски биха били фатални от гледна
точка на доказателствена стойност на иззетите вещи.
Следва да бъде отчетени като смекчаващи отговорността на
подсъдимата обстоятелствата, при които е придобила фактическа власт върху
предмета на престъплението – донесен от брат й, краткия период на
дъраженот, както и цялостно рисковата семейна среда, която е и основна
причина за извършване на настоящото престъпление.
На последно място, въззивният съд оцени и личността на подсъдимата
през допълнително събраните данни от експертното проучване, възложено по
реда на чл. 226 ППЗИНЗС на пробационната служба при РСИН Плевен.
Предсъдебният доклад посочва, че рисковете от рецидив и вреди са средни,
поради което и наказание без лишаване от свобода би могло да постигне
законовите цели, тъй като подсъдимата няма трайно изградени криминални
наглади и антисоциално поведение, водена е от чувство за вина и съжаление,
заедно с готовност да работи за преодоляване на дефицитите в поведението
си.
Ето защо въззивният съд прие, че справедливото наказание, отчитайки
горнтие обстоятелства, и преследвайки целите на наказанието, посочени в чл.
36 НК, е минимално определеното в закона – 3 месеца лишаване от свобода.
При определяне на настоящото наказание следва да се държи сметка, че
същото ще доведе до активиране на предходно условно осъждане, независимо
че приложението на чл. 68 НК не е предмет на настоящото производство. За
тази последица обаче следва да се държи сметка при оценяване на бъдещото
положение на подсъдимата и възможностите за корекция на поведението с
оглед законовите цели.
Въпросите с отнемането в полза на държавата на предмета на
престъплението и отговорността за разноски са правилно решение от
първоинстанционния съд.
Поради горното и в рамките на правомощията по чл. 334, т. 3 НПК и на
основание чл. 337, ал. 1, т. 1 НПК въззивният съд следва да измени
атакуваната присъда, за да намали размера на наложеното наказание до
законовия минимум от 3 месеца, при същите условия на общия режим.
Поради горното, Плевенският окръжен съд
21
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Присъда №48/01.04.2024 г. по НОХД №2566/2023 г. на РС
Плевен, като НАМАЛЯВА определеното наказание лишаване от свобода на
три месеца и ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.
На основание чл. 340, ал. 2 НПК ДА СЕ СЪОБЩИ на страните за
решението, а на прокурора ДА СЕ ИЗПРАТИ незабавно и препис от
решението на основание чл. 340, ал. 4 НПК – за изпълнение
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
22