Р
Е Ш Е Н И Е
№
967/3.12.2020г.
гр.
Пазарджик,
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПАЗАРДЖИК, VІІI състав, в открито съдебно
заседание на пети ноември две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТОМИР БАБАКОВ
при секретаря Я. В.
и с участието на прокурора , като разгледа докладваното от съдия Бабаков адм. дело № 556
по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 203- чл. 207 от Административно-процесуалния Кодекс (АПК), във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди
(ЗОДОВ).
Образувано е по
искова молба на Ц.А.К.
с ЕГН ********** ***, чез адв. А.П. с искане
да бъде установено противоправно и виновно поведение на ответника НАП в
периода до 16.07.2019 г. от което ищцата като физическо лице от определяем кръг
лица, български граждани, чиито данни се намират в останалите общодостъпни
файлове, изтекли от НАП е претърпяла неимуществени вреди и да бъде осъдена Националната агенция за приходите да заплати
на ищцата обезщетение в размер на 1200 /хиляда и двеста/ лева за претърпените от нея неимуществени вреди за периода от 15.07.2019- 27.05.2020
г. от неизпълнение от страна
на НАП на задължението й по чл. 59, ал. 1 от Закона за защита на личните данни
/ЗЗЛД/ и чл. 32 от Общия регламент относно защитата на
личните данни /ЕС/ 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета /GDPR/. Ищцата
се позовава на 80
ал.2 от ОРЗД вр чл. 39 ал.1 и ал. 2 от ЗЗЛД. С главния иск за обезщетение е съединен иск за заплащане на законната лихва върху
претендираното обезщетение, считано от 15.07.2019 г. до окончателното изплащане
на вземанията.
В
исковата молба са наведени доводи, че вследствие на неправомерно изтичане на
лични данни, сред които и такива на ищеца, за него са възникнали неимуществени
вреди, изразяващи се в психическо натоварване,
притеснения и опасения от всевъзможни злоупотреби с
личните данни на ищеца, загубено време за промени на пароли, консултации със специалисти в сферата на сигурността и т.н станали достъпни вследствие на т.нар.
хакерска атака, при която от масивите на НАП неправомерно е била изтеглена
информация в голям обем, съдържаща данни на български граждани, публично
оповестени на 16.07.2019 г. Иска да се
установи, че НАП в качеството си на администратор на лични
данни, чрез бездействие е допуснала
нарушения на разпоредбите на чл. 24 и
чл.32 от GDPR и чл. 59 ал.1 от ЗЗЛД, нарушила е разпоредбите на чл. 45 ал.1 т.6
от ЗЗЛД, като не е обработила личните данни по начин по който да гарантира
подходящо ниво на сигурност като се приложат подходящи технологии и
организационни мерки, чл. 64 от ЗЗЛД, като намира, че не е изпълнено
задължението за извършване на оценка на въздействието на предвидените операции
по обрабтване на личните данни върху тяхната защита, чл. 66 ал.1 и ал.2 ЗЗЛД,
чл. 67 и 68 от ЗЗЛД в периода от влизане на сила на Общия регламент относно
защитата на личните данни /ЕС/ 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета
/GDPR/ до 16.07.2019 г., датата на публичното оповестяване на данните.
В
исковата молба се излагат обстоятелства, че на 16.07.2019 г. по медиите станало
известно, че при т. нар. "хакерска атака" от електронните масиви на
НАП неправомерно била изтеглена информация с голям обем, съдържаща лични данни
на множество български граждани. При
справка в електронната система на НАП ищцата установила, че попада сред лицата,
чиито лични данни са били разкрити, вследствие
на което претърпяла неимуществени вреди. Личните данни, които били разкрити,
съгласно молба- уточнение от 16.06.2020 г. били ЕГН, име, данни от декларации,
подадени от работодател/осигурител за осигурените от тях лица. Неимуществените
вреди се изразявали в страх и притеснение от злоупотреба с личните данни на
ищеца за неопределен период от време, включително и страх от физически
нападения, заплахи, изнудвания, отвличания, притеснения, че неопределен брой
трети лица имат достъп до личните данни в това число и адрес и финансова
информация, липса на официална информация в продължение на 10 дни какви лични
данни не са опазени въпреки достъпността им в интернет пространството, загубено
време в промяна на пароли, пин кодове на дебитни и кредитни карти, консултции
със специалисти в областта на сигурността.
Твърди
се, че НАП не е изпълнила задълженията си по чл. 24 и чл. 32 от GDPR и чл. 59,
ал. 1 от ЗЗЛД да осигури ефективни мерки за защита на личните данни, с което е
допуснала пробив в информационната си система, причинил публичното разкриване и
разпространение на лични данни на много лица, в т. ч. и на ищеца. С
неправомерното си бездействие тя е нарушила и разпоредбите на чл. 45, ал. 1, т.
6, чл. 64, чл. 66, чл. 67 и чл. 68 от ЗЗЛД, което е довело до т. нар.
"нарушение на сигурността на лични данни", регламентирано в § 1, т.
10 от ДР на ЗЗЛД, във вр. чл. 4, т. 12 от GDPR. Всички тези нарушения са в
пряка причинна връзка с претърпените от ищеца неимуществени вреди, което е
основание за обезщетяването им от ответника съгласно чл. 82, ал. 1 от GDPR, във
вр. чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.
В съдебно заседание
ищцата се преставлява от процесуален представител- адв.
П. който
поддържа исковата молба. Моли претенцията да бъде уважена изцяло. Счита, че от
всички представени по делото писмени доказателства не се установява НАП да е
предприела адекватни мерки за защита на личните данни на ищеца. Претендира
разноски по представен списък.
Ответникът
в съдебно заседание е
депозирал писмено становище, с
което оспорва исковата молба като недопустима, а евентуално неоснователна и
представя доказателства.
За недопустимост на иска сочи, че той не е съединен с жалба против
увреждащото според ищеца дейстие на администатора на лични данни, както и че са налице висящи производства за същото
нарушение, посочено в исковата молба. Излага съображения за неоснователност на
предявения иск, както по основание, така и по размер, тъй като не е ясно от кой
конкретно акт на НАП или на нейни органи са настъпили вредите и каква е
причинно-следствената връзка между тях и съответния акт. Счита за неоснователно
възражението за неполагане на достатъчна
грижа и неприлагане на ефективни мерки за сигурността на данните от страна на
НАП. Твърди, че нерегламентираният достъп до информационната система на НАП е в
следствие на злоумишлено посегателство, като след узнаването за този
неоторизиран достъп Агенцията е предприела необходимите технически и
организационни мерки за сигурност и защита на личните данни. Счита, че не са
налице основания да се твърди, че този неоторизиран достъп е резултат от
действия или бездействия на НАП или нейни органи/служители, като и че не
ставало ясно с кое конкретно свое действие/бездействие НАП е довела до
описаното психическо и емоционално състояние на ищеца. Поради изложеното намира
за недоказано твърдението за претърпени от Цветана К.
неимуществени вреди. Моли за отхвърляне на иска. Претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
В съдебно заседание
ответникът се представлява от юрк. Н.,
която оспорва исковата молба. Счита, че ищцата не е успяла да докаже наличието на претърпени вреди. Допълнителни
съображения излага в представени писмени бележки.
Представителят на Окръжна прокуратура Пазарджик излага становище за неоснователност на
исковата претенция и моли съда да я отхвърли изцяло.
Административен съд
- Пазарджик, като взе предвид изложеното в исковата
молба и представените по делото писмени доказателства, приема за установено от
фактическа страна следното:
По делото
е безспорно, че на 15.07.2019 г.
неизвестно лице е осъществило нерегламентиран достъп до информационната система
на НАП, станал известен като "хакерска атака", вследствие на което е
разпространена информация, съдържаща личните данни на множество българи .
По делото е представена
извадка от електронната система на НАП, със
следното съдържание: "За подадения идентификатор има разпространени данни, които включват трите
имена, ЕГН, както и данни, подадени от работодателите/оигурителите и на осигурените
от тях лица за период 2008 г. Ответникът
не оспорва фактът, че по отношение на ищцата Ц. Костадинова са налице неправомерно разкрити посочените лични данни.
Съгласно
представените по делото доказателства със заповед № ЗЦУ-586/30.04.2014 г. на
изпълнителния директор на НАП е наредено да се внедри СУСИ по стандарт БДС
ISO/IEC 27001: 2006 в НАП. Със заповед № ЗЦУ-1436/15.10.2018 г. на
изпълнителния директор на НАП са утвърдени "Указания за разработване,
попълване и/или зареждане с данни на образци на документи и приложения,
утвърдени на основание чл. 10, ал. 1, т. 5 и т. 7 ЗНАП", "Указания за
обозначаване и работа с информация", "Указания за попълване на
образци на процедура", "Указания за попълване на образеца на
инструкция" и др. Със заповед № ЗЦУ-733/17.06.2016 г. на изпълнителния
директор на НАП са утвърдени процедура и вътрешни правила за мрежовата и
информационната сигурност. Със заповед № ЗЦУ-1236/21.08.2019 г. на
изпълнителния директор на НАП е утвърдена процедура ИС17 "Администриране
на информационна система в НАП", версия В. Със заповед №ЗЦУ-482/01.04.2019
г. на изпълнителния директор на НАП са определени служители от НАП с
администраторски достъп до информационните активи и услуги на НАП. Със заповед
№ ЗЦУ-83/23.01.2013 г. на изпълнителния директор на НАП са определени вида,
съдържанието, реда за създаване, поддържане и достъп до регистъра на НАП и
базите данни за задължените лица, формата и елементите на
данъчно–осигурителната сметка и сроковете за съхранение на архивираната
информация. Със заповед № ЗЦУ-1596/29.11.2017 г. на изпълнителния директор на
НАП са утвърдени "Указания за унищожаване на информация и информационни
системи в НАП". Със заповед № ЗЦУ-535/11.05.2016 г. на изпълнителния
директор на НАП са утвърдени вътрешни правила за оборот на електронни документи
и документи на хартиен носител в НАП. В НАП е изработена Методика за
анонимизиране на индивидуални данни, версия 1, към м. януари 2017 г. Утвърдена
е политика по информационна сигурност на НАП. Утвърдена е и Инструкция №
2/08.05.2019 г. за мерките и средствата за защита на личните данни, обработвани
в НАП и реда за движение на преписки и заявяване на регистри. Като приложение №
1 към чл. 24, ал. 2 от Инструкцията служителите на НАП попълват декларация за
това, че ще пазят в тайна личните данни на трети лица, станали им известни при
изпълнение на служебните им задължения, няма да ги разпространяват и да ги
използват за други цели, освен за прякото изпълнение на служебните им
задължения.
Не са представени доказателства да е висящо дело между
ищеца Ц.К. и НАП пред КЗЛД.
Също
така в хода на извършена проверка от страна на КЗЛД е установено, че при
осъществяване на дейността си НАП, в качеството си на администратор на лични
данни, не е приложила подходящи технически и организационни мерки, в резултат
на което е осъществен неоторизиран достъп, неразрешено разкриване и
разпространение на лични данни на физически лица в различен обем. Въз основа на
тези констатации председателят на КЗЛД е издал НП на НАП за нарушение на чл.
32, § 1, б. "б" от регламент (ЕС) 2016/679. С решение №
ППН-02-399/22.08.2019 г. по описа на КЗЛД на НАП е издадено и разпореждане за
предприемане на подходящи технически и организационни мерки за целта. НП и
решението са обжалвани пред съда и не са влезли в сила.
За доказване на претърпени
неимуществени вреди от страна на ищцата К.,
по делото се събраха и гласни доказателства, като в качеството на свидетел беше
разпитан съпругът на
ищцата св. П.К.. Свидетелят
псочва, че двамата със съпругата му се почувствали неприятно, след като
научили, че личните им данни са изтекли. Опасява се, че ако се изтегли още един заем на негово име
или на името на съпугата му, двамата се връщат в първи клас. В ежедневието им
нищо не се променило, но отношенията им малко се влошили, тъй като и двамата
бил иизнервени и най- малкото нещо ги дразнело. Първоначално не разбрали, че
личните им данни са изтекли, но след като разбрали, че доста хора са
пострадали, решили да си вземат ПИК. Към момента, съпругата му не работела.
При така
установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
Предявеният
иск е процесуално допустим и черпи правното си основание от разпоредбите на чл.
203, ал. 1 и чл. 204, ал. 4 от АПК, във вр. чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ и чл. 82 от
GDPR, във вр. с чл.39,ал.1 и 2 от ЗЗЛД.
По
отношение на възраженията на ответника за недопустимост на иска следва да се
подчертае, че съгласно актуалната
съдебна практика на ВАС по идентични казуси процесуалният ред, по който
засегнатият субект може да търси обезщетение за вреди от неправомерно
обработване на личните му данни, е уреден в Глава ХІ "Производство за
обезщетения" на АПК. В зависимост от правната характеристика на източника,
от който се претендират вредите, в чл. 204, ал. 1 – 4 АПК са предвидени
различни процесуални възможности за реализиране на правото на обезщетение. В
случаите, в които се търси обезщетение за вреди от бездействие на
администратора на лични данни, незаконосъобразността на бездействието се
установява от съда, пред който е предявен искът за обезщетение, на основание
чл. 204, ал. 4 АПК.
Разгледан по същество, искът е неоснователен.
Във
фактическия състав на отговорността за вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ се
включват следните елементи – незаконосъобразен акт, действие или бездействие на
орган или длъжностно лице на държавата или общината при или по повод изпълнение
на административна дейност, отменени по съответния ред, вреда от такъв
административен акт, действие или бездействие и причинна връзка между
постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия
вредоносен резултат. При липсата на който и да е от елементите на този
фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата или
общината по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.
В
случая исковата претенция се основава на незаконосъобразно бездействие –
неполагане на достатъчно грижа и неприлагане на ефективни мерки за защитата на
сигурността на данните, с което са нарушени разпоредбите на чл. 24 и чл. 32 от
GDPR и чл. 59, ал. 1 от ЗЗЛД, чл. 45, ал. 1, т. 6, чл. 64, чл. 66, ал. 1 и ал.
2, чл. 67 и чл. 68 от ЗЗЛД. Следователно предпоставка за ангажиране на
отговорността на ответника е установяване на незаконосъобразността на
твърдяното от ищеца бездействие по аргумент от чл. 204, ал. 4 от АПК.
Под
увреждащо деяние, проявено под формата на бездействие, следва да се разбира
незаконосъобразно фактическо бездействие по смисъла на чл. 256 от АПК, т. е.
бездействие на административен орган по задължение, произтичащо пряко от
нормативен акт или което е длъжен да извърши по силата на закона.
В
случая е безспорно, че ответникът осъществява дейност по обработване на лични
данни, необходими за изпълнение на нормативно установените му задължения.
Създаването и поддържането на регистър и бази данни на задължените лица по чл.
80, ал. 1 от ДОПК е именно такава дейност, свързана с упражняване на
правомощията на НАП като специален държавен орган към министъра на финансите за
установяване, обезпечаване и събиране на публични вземания по смисъла на чл. 2,
ал. 1, във вр. чл. 3, ал. 1 от ЗНАП. Регистърът на НАП служи за идентифициране
на задължените лица и извършваната от тях дейност, подлежаща на контрол, като
агенцията създава и поддържа множество специални регистри по чл. 83 от ДОПК,
които са неразделна част от регистъра, поддържа и съхранява архив на лицата с
прекратена регистрация по чл. 83, ал. 3 от ДОПК, открива и поддържа данъчно –
осигурителни сметки на задължените лица по чл. 87, ал. 1 от ДОПК, които
съдържат данъчна и осигурителна информация, както и поддържа и съхранява архив
на данъчно-осигурителните сметки по чл. 87, ал. 4.
В
качеството си на администратор на лични данни НАП следва да прилага подходящи
технически и организационни мерки съгласно чл. 59, ал. 1 от ЗЗЛД, за да
гарантира и да е в състояние да докаже, че обработването се извършва в
съответствие с този закон, като отчита естеството, обхвата, контекста и целите
на обработването, както и рисковете за правата и свободите на физическите лица.
При необходимост тези мерки се преразглеждат и актуализират. Същото задължение
се съдържа и в чл. 24 от Общия регламент относно защита на личните данни (ЕС)
2016/ 679 на Европейския парламент и на Съвета от 27.04.2016 (GDPR), като в чл.
32 са предвидени конкретните мерки, които следва да се предприемат при
администрирането и обработването на лични данни. Тези задължения са въведени,
за да се гарантира един от основните принципи на обработване на лични данни,
прогласен в чл. 5, § 1, б. "е" от GDPR – цялостност и поверителност
на данните. Неговият смисъл и съдържание са възпроизведени и в заповед № ЗЦУ-83
от 23.01.2013 г. на изпълнителния директор на НАП, в т. 24 и т. 25 от която
изрично е предвидено, че регистърът, базите данни, данъчно-осигурителната
сметка, архивът за лицата с прекратена регистрация и архивът на
данъчно-осигурителната сметка се поддържат и съхраняват по начин, който
гарантира целостта на информацията и защитата на информацията в системата срещу
разрушение и неправомерно изменение и ползване, като достъпът до нея се
осъществява в съответствие с изискванията за регламентиран достъп при спазване
на разпоредбите на ЗЗКИ и ЗЗЛД.
Следователно
отговорността на ответника произтича от специфичния характер на дейността му по
обработване на лични данни, включваща създаване, поддържане и актуализация на
регистъра и базата данни, както и архивиране и съхраняване на съдържащата се в
тях информация и контролирания достъп до нея. Като административен орган със
статут на юридическо лице, който следи тази дейност да бъде изпълнявана в
съответствие с нормативно установените изисквания, той носи отговорност за
вредите от незаконните действия и/или бездействия на включените в състава му
органи и служители при извършване на дейността по чл. 1 от ЗОДОВ.
В
случая е безспорно, че вследствие на хакерска атака е осъществен пробив в
системата на ответника, който е станал причина за неправомерното разкриване и
разпространение на лични данни на ищеца. Изтичането на информация от сървърите
на НАП в резултат на извършен неоторизиран достъп категорично сочи на
противоправно бездействие (пропуски) на ответника да изпълни произтичащи от
закона и регламента задължения да обезпечи достатъчна надеждност и сигурност на
информационната си система, да защити физическите лица във връзка с
обработването на личните им данни по смисъла на § 1, т. 4 от ДР на ЗЗЛД, вр.
чл. 4, т. 2 от Регламент (ЕС) 2016/679, в т. ч. правото на защита на личните им
данни. Настоящият съдебен състав приема, че именно техническата уязвимост на
системата на НАП е довела до нерегламентирания достъп на информация, а тя е
резултат от неприлагането на подходящи технологии и мерки за защита. Ако
системата беше ефективно и надеждно защитена, то не би се стигнало до пробива
й, предизвикал разкриването на личните данни на ищеца.
Наличието
на одобрени процедури, правила, политики, инструкции, указания и методики не
опровергава извода, че е нарушена сигурността на обработваните данни, след като
те са публично разкрити. Без правно значение е, че липсва акт, в който да е
описано и доказано в какво се състои техническата уязвимост на информационната
система на НАП и как тази уязвимост е предпоставила и улеснила извършването на
неоторизирания достъп в условията на причинно – следствена връзка. Техническата
уязвимост очевидно е налице независимо от нейния произход, естество и обхват, а
съществуването й като обективен факт в действителността само по себе си е
предпоставка за извършения неоторизиран достъп. Обработването на значителен
обем лични данни на регионално, национално и надционално равнище, които биха
могли да засегнат голям брой субекти на данни, изисква по-сериозна оценка на
въздействието върху защитата на данните, за да се оценят конкретната вероятност
и тежестта на високия риск, като администраторът на лични данни следва да
предостави гаранции по отношение на експертни познания, надежност и ресурси,
позволяващи да се извърши адекватна оценка на риска за сигурността на данните в
съответствие с нормативните изисквания. Съгласно чл. 32, т. 2 от Регламент (ЕС)
2016/679 при оценката на подходящото ниво на сигурност се вземат предвид
по-специално рисковете от случайно или неправомерно унищожаване, загуба,
промяна, неразрешено разкриване или достъп до прехвърлени, съхранявани или
обработени по друг начин лични данни. Обстоятелството, че е допусната хакерска
атака, с която е пробита информационната система на НАП по отношение на повече
от 6 000 000 субекти на данни, е безспорно доказателство, че не е извършена
оценка на подходящото ниво на сигурност и не са взети необходимите технически и
организационни мерки за защита при обработването на личните данни на
засегнатите лица, в т. ч. и на ищеца, което е достатъчно, за да се направи
извод, че е налице незаконосъобразно бездействие от страна на НАП. Ответникът в
качеството си на администратор на лични данни по смисъла на чл. 4, т. 7 от
Регламент ЕС 2016/679 при осъществяване на дейността си е следвало да
предприеме ефективни мерки за предотвратяване на злоумишлен достъп до личните
данни на ищеца без значение на вида и характера на този достъп (неправомерно,
случайно или др.) и неговото авторство. В случая това не е постигнато. Ответникът
не е изпълнил задължението си по предотвратяване на престъпление и опазване на
личните данни на ищеца, като от незаконосъобразното му бездействие е последвало
и публичното им разкриване и разпространение. Бездействието на НАП е в
противоречие с нормативните изисквания на чл. 59, ал. 1 от ЗЗЛД, чл. 24 и чл.
32 от Общия регламент относно защита на личните данни (ЕС) 2016/ 679 на
Европейския парламент и на Съвета от 27.04.2016 (GDPR). Частичният характер на
информацията не изключва противоправното поведение (бездействие) на ответника,
защото съгласно съображение 26 от преамбюла на Регламент (ЕС) 2016/679
принципите за защита на данните следва да се прилагат по отношение на всяка
информация, отнасяща се до физическо лице, което е идентифицирано или може да
бъде идентифицирано пряко или непряко. Личните данни, които могат да бъдат
свързани с дадено физическо лице чрез използването на допълнителна информация,
следва да се считат за информация, отнасяща се до физическо лице, което може да
бъде идентифицирано. За да се установи дали има достатъчна вероятност дадени
средства да бъдат използвани за идентифициране на физическото лице, следва да
се вземат предвид всички обективни фактори, като се отчитат наличните към
момента на обработване на данните технологии и технологичните развития. По делото е безспорно,
че трите имена, ЕГН на ищеца и данните в декларациите му/ декларация обр.1 от Наредба Н8/ за периода 2008 г. са
достатъчни за идентифицирането му, поради което правилата на закона и
регламента и произтичащите от тях задължения за НАП се отнасят за обработването
и на тази информация независимо от нейния частичен обем.
Съгласно
§ 3 от чл. 82 от GDPR администраторът на лични данни се освобождава от
отговорност за вреди, ако докаже, че по никакъв начин не е отговорен за
събитието, причинило вредата, което в случая не е така. По делото липсват
категорични доказателства, че ответникът е гарантирал последователно и адекватно
ниво на защита на данните, за да се приеме, че нормативните изисквания за
сигурността на обработването са приложени в тяхната цялост.
С
оглед на изложеното съдът приема, че е налице първата предпоставка за
ангажиране на отговорността на НАП, представляваща незаконосъобразно
бездействие по предприемане на необходимите мерки и ефективна средства за
защита, произтичащи от задълженията на администратора по чл. 59, ал. 1 от ЗЗЛД,
чл. 24 и чл. 32 от Общия регламент относно защита на личните данни (ЕС) 2016/ 679
на Европейския парламент и на Съвета от 27.04.2016 (GDPR), вследствие на което
е възникнал противоправният резултат, изразяващ се в нерегламентиран достъп и
неразрешено разкриване на лични данни на ищцата.
Втората
предпоставка за ангажиране на отговорността на НАП е наличие на претърпяна
вреда от страна на ищеца от това незаконосъобразно бездействие.
Основен елемент от
състава на чл. 1 от ЗОДОВ е вредата. Тя се схваща като промяна чрез смущаване,
накърняване и унищожаване на имуществото на едно лице, субективните му права,
телесна цялост, душевност или психическо състояние. В исковата си молба ищцата
твърди, че е преживяла стрес, безпокойство,
притеснение, почувствала се е застрашена от физическо посегателство, изнудвания, злоупотреби. За доказване на тези твърдения,
ищцата е ангажирала гласни доказателства- св. К., който твърди, че съпругата му
се е притеснила от изтичането на данните й да не се изтегли заем на нейно име.
В случая обаче е очевидно, че за да бъде изтеглен заем на името на ищцата, не са достатъчни
изтеклите лични данни- нужни се и други данни, съдържащи се в личната карта на
ищцата- номер, дата на издаване и изтичане, адрес и т.н. А липсват данни,
ищцата да е предприела действия по смяна на личната си карта след изтичането на
нейни лични данни. Освен това, изтеглянето на заем е свързано със сключване на
съответния договор, което включва личното явяване на ищцата и полагане на
подпис или явяването на упълномощен от нея представител пред заемодателя.
Т. е. притесненията
на ищцата са били обективно неоснователни с оглед изключително слабата
вероятност само на базата на изтеклите нейни лични данни да се извърши
злоупотреба с имуществото й, като се задължи с връщането на заем. Последното
внася съмнение в степента на тревожност и ангажираност, която е създадена у ищцата от изтичането на информацията. Ищцата твърди, че се
чувства напрегната, притеснена
и уплашена, като опасенията й са, че с личните й данни е вероятно ще бъде злоупотребено. Изброените
емоционални сътресения по принцип представляват
вид неимуществени вреди, но съдът намира, че те не са пряка и непосредствена
последица от изтичането на личните данни на ищцата,
а са обусловени от евентуално бъдещо извършване на злоупотреба, за чието
настъпване освен изтеклите лични данни /което не се оспорва от ответника/ - трите имена и ЕГН са необходими редица други документи и данни
за заемополучателя - напр. лична карта, като за да се изтегли
заем и т.
н., се налага и лично явяване на лицето за сделката и полагане на подпис или
за упълномощаване на трето лице. Т. е. притесненията на ищцата са били
обективно неоснователни с оглед изключително слабата вероятност само на базата
на изтеклите нейни лични данни да бъде изтеглен заем на нейно име.
Установи
се по делото, че ищцата не работи, не са представени доказателства за нейно
имущество, което евентуално да бъде обект на принудително изпълнение за
удовлетвояване на задължението й по евентуално изтегления на името на ищцата
заем. Т.е. не стана ясно на съда какви имуществени вреди реално би могла да
претърпи ищцата при изтегления от нейно име заем, което обстоятелство да
рефлектира върху степента на тевожност и притеснение от изтеклите й лични
данни.
Освен
това, няма как да се изтегли заем на името на ищцата, без тя да положи подписа
си в договор, който я задължава. Очевидно, че за да се случи това, без ищцата
да разбере, договорът трябва да бъде подписан от трето лице и в такъв случай
той ще бъде нищожен и няма да породи правни последици. Ищцата веднага би могла
да възрази пред съответния орган, койтос помощта на съответното експертно
заключение да установи неистинността на подписа й в посочения договор,
респективно за ищцата ще бъде отречено задължението й да извършва плащания по
него.
На
следващо място по делото не се доказа, в кой момент ищцата е установила, че
личните й данни са изтекли, доколкото това обстоятелство е от значение за
началния момент, в който ищцата по принцип би могла да търпи неимуществени
вреди. Св. К. заяви пред съда, че това е станало доста време след като са
разбрали за изтичането на данните. Очевидно, че притесненията на ищцата за
изтичане на нейните данни не са били особено сериозни, след като не е проверила
за изтеклите лични данни веднага, след узнаването, че близо 6 000 0000
български граждани са пострадали. От
друга страна понятието „доста време“ не носи никаква доказателствено значима
конкретика, а приложените към исковата молба справка за ПИК код и справка за
изтекли данни са без дата и единственото сигурно е, че са били на разположение
на ищцата към момента на депозиране на исковата молба.
В
обощение- за да бъде уважен
искът по основание, следва по категоричен начин да се установи, че са настъпили
претендираните от ищата неимуществени вреди и че те са в резултат на
незаконосъобразното бездействие. Преживеният стрес, безпокойство и притеснение,
следва да са такива, че да доведат до промяна в качеството на живот на ищеца,
т. е. не просто да са преживени, но и да са довели до някаква промяна в
неговото поведение. В конкретния случай не се установява такава промяна.
Предвид изложеното,
настоящият съдебен състав като приема за недоказана причинната връзка между
незаконосъобразното бездействие на ответника и претърпяната от ищеца вреда, както и самаата вреда намира, че искът следва да бъде отхвърлен
като неоснователен и недоказан.
Предвид
неоснователността на исковата претенция за претърпени неимуществени вреди,
неоснователен е иска за заплащане на лихва за забава, считано от датата на
увреждането, алтернативно от датата на подаване на исковата молба, до
окончателното изплащане на сумата. Предвид изхода на спора и на основание чл. 10, ал. 4 ЗОДОВ във вр. с чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 144 АПК във
вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ, на ответника следва да се присъдят
разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.
Така мотивиран и на
основание чл. 203 от АПК,
Административен съд Пазаржик, осми състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска на Ц.А.К. с ЕГН **********
от гр. Пазаррджик, чез адв. А.П. против НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ- София,
с който се претендират причинени неимуществени вреди в размер на 1200 лв. в периода 15.07.2019г.
до датата на завеждане на исковата молба- 27.05.2020 г., както и законната
лихва върху тази сума от 15.07.2019г. до изплащане на сумата.
ОСЪЖДА Ц.А.К. с
ЕГН ********** от гр. Пазаррджик да заплати на НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ-
София сумата от 100 лв. юрисконсултско възнаграждение.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните. Решението да се съобщи на страните чрез
изпращане на препис от него по реда на чл. 137 АПК.
СЪДИЯ:/П/