Р Е Ш Е Н И Е
Номер 260632 10.11.2020г. град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
БУРГАСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
шести граждански състав
На пети ноември през две хиляди и двадесета година
В публично съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Радостина Петкова
Секретар Илияна Гальова
като разгледа докладваното от съдия Радостина Петкова
гражданско дело номер 2280 по
описа за 2019 година
Производството
по делото е образувано по исковата молба на „БОШНАКОВ”
ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ж.к.
Славейков“, СПЗ, Хипермаркет Мастърхаус, представляван от управителя Павел Николов
Бошнаков, с която е предявил срещу ответника „ЕВРОЕНЕРГИЙНОСТ“ ЕООД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Б.., представляван от
управителя Румен Василев Караманов, обективно съединени искове с правно
основание чл. 327 и чл. 294 от ТЗ вр. с чл.
79, ал. 1 от вр. чл. 86 от ЗЗД за осъждане
на ответника да заплати на ищеца сумата от
16247.95лв. – сборна главница, представляваща неплатена продажна цена за
доставени от ищеца и получени от ответника строителни материали и услуги по
фактури, издадени за периода от
11.01.2018г. до 09.02.2018г., и сумата от 3168.50
лв. – сборна мораторна лихва за
забавено плащане на главницата, начислена върху неплатеното вземане по всяка
фактура, считано от забавата, начиная от 25.01.2018г. до 18.05.2020г. вкл., ведно
със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 19.05.2020г. до
изплащането й. Претендира се присъждане на направените по делото разноски. Ангажира
доказателства. В съдебно заседание
ищецът чрез упълномощеният си адвокатски представител поддържа предявените
искове и моли съдът да ги уважи. Претендира
се присъждане на направените по делото разноски съгласно списък по чл. 80 от ГПК.
В законовия едномесечен срок по чл. 131 от ГПК, ответното дружество не е
депозирало писмен отговор, не е взело становище по исковете и не е направило
доказателствени искания. В съдебно заседание не изпраща представител.
Бургаският районен съд, след като взе предвид направените искания и доводи, обсъди поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото доказателства, и след като съобрази закона, намира за установено следното:
По делото са представени в заверени от ищеца копия, издадени от последния за периода от 11.01.2018г. до 09.02.2018г. фактури за продадени на ответника строителни материали и извършени услуги, описани във всяка от фактурите по вид, мярка, количество, единична цена и обща стойност, а именно: фактура №**********/11.01.2018г.; фактура № **********/11.01.2018г.; фактура № **********/11.01.2018г.; фактура № **********/12.01.2018г.; фактура № **********/12.01.2018г.; фактура № **********/13.01.2018г.; фактура № **********/15.01.2018г.; фактура № **********/16.01.2018г.; фактура №**********/16.01.2018г. фактура № **********/17.01.2018г.; фактура № **********/19.01.2018г.; фактура №**********/19.01.2018г.; фактура № **********/22.01.2018г.; фактура № **********/23.01.2018г.; фактура № **********/09.02.2018г. на обща стойност 16 247.95 лв., като видно от съдържанието им фактурите са подписани от представител на ответното дружество. Към фактурите са представени издадените кредитни известия, както и пътни листи за доставката им на ответника чрез извършен превоз.
Ответникът не е оспорил наличието на извършена от ищеца реална доставка на стоките по процесните фактури.
По делото е извършена съдебно-икономическа
експертиза, неоспорена от страните и приета от съда, от чието заключение се
установява, че процесните фактури са осчетоводени в счетоводствата и на двете
дружества, включени са в дневниците за продажби при ищеца, както и в дневниците
за покупки при ответника. Вещото лице е посочило, че стойностите по фактурите,
възлизащи в общ размер от 16 247.95 лв, намалени със стойностите по данъчно-кредитните
известие към тях не платени от ответника. В съдебно заседание вещото лице е
заявило, че при изготвяне на заключението ответникът е представил банково
извлечение от 10.01.2018г., с което е посочил, че е извършил плащане на обща
стойност от 13 500 лв. по две от
издадените фактури - № **********/11.01.2018г. на
стойност 21617.14 лв. и № **********/11.01.2018г. на
стойност 2225.52 лв. Вещото лице е констатирало, че страните имат издадени
фактури за предходен на процесния период и сочи, че няма как с платежното
нареждане от 10.01.2018г. ответникът да е погасил предварително задълженията си
към ищеца по фактурите от 11.01.2018г., в т.ч. няма нито твърдения, нито данни
плащането да е било авансово. От експертизата се установява, че за останалите
фактури, за които ответникът е посочил, че са платени, същият не е представил
доказателства.
С оглед горезложената фактическа обстановка от правна страна съдът намира следното:
Предмет на делото са предявените от ищеца срещу ответника искове с правно основание по чл. 327 от ТЗ вр чл. 79, ал. 1 и чл. 86 от ЗЗД.
От ангажираните по делото доказателства се установява, че двете дружества са били в трайни неформални търговски отношения, по силата, на които ищецът е продавал и доставял на ответника с отделни продажби строителни материали, срещу задължението на последния да му заплаща уговорената, посочена в издаваните от него фактури продажна цена. Предвид това с оглед правата и задълженията на страните по възникналите помежду им неформални търговски отношения, следва извода, че по всяка от процесните фактури е издадена в изпълнения на сключения помежду им договор за търговска продажба по смисъла на чл. 318 и сл. от ТЗ.
Що се касае до доставките по процесните фактури, от обстоятелството, че същите са подписани от представител на ответника, в т.ч. и пътните листи за доставката им, следва да се приеме, че същият извънсъдебно е признал всяка от извършените доставки без забележки. Положените за ответника подписи не са оспорени, респ. не е оборена презумцията на чл. 301 от ТЗ, от което следва извода, че ищецът доказа, че ответникът е получил реално описаните в тях стоки, за което обстоятелство свидетелства и осчетоводяването на процесните фактури като непогасено задължение на ответника към ищеца. Не се доказа наличието каквото и да плащане от ответника по процесните фактури.
От гореизложеното следва извода, че ответникът е признал, приел и потвърдил доставката на стоките по процесните две фактурите и дължи заплащане на посочената по всяка от тях продажна цена.
Въпреки доказателствената тежест, която носи ответникът не е представил доказателства, от които да се установява, че е изпълнил точно и в срок паричните си задължения към ищеца, произтичащи от възникналите помежду им търговски правоотношения, обективирани в издадените от ищеца и подписани от ответника фактури за заплащане на дължимата продажна цена в общия й размер 16 247.95 лв.
Съгласно чл. 327 от ТЗ, ако не е уговорено друго, купувачът е длъжен да плати цената при предаване на стоката или на документите, които му дават право да я получи. Видно от съдържанието на фактурите, във всяка от тях е посочена датата и начина на плащане – по банков път, което означава, че след настъпване на падежа, считано от следващия ден, ответникът е изпаднал в забава и съгласно чл. 294 от ТЗ вр. с чл. 86 от ЗЗД дължи на ищеца претендираното обезщетение за забавено плащане на главницата, дължима по всяка от фактурите до 18.05.2020г.
С оглед горното съдът намира за доказана по основание претенцията на ищеца за присъждане на мораторна лихва за забавено плащане на задължението по всяка от процесните фактури за горепосочения период. Що се каса до размера, от заключението на вещото лице се установява, че мораторната лихва за исковия период възлиза в общ размер от 4116.55 лв. Предвид обстоятелството, че претенцията на ищеца за исковия период е в по-малък размер, съдът следва да уважи иска за присъждане на мораторна лихва за забавено плащане на дължимата главница в претендирания по-малък размер от 3168.50 лв.
По изложените съображения съдът намира предявените искове за основателни и доказани, поради което следва да бъдат уважени изцяло.
На основание чл. 86 от ГПК върху дължимия и неплатен общ размер на главницата ответникът следва да бъде осъден да заплати и претендираната законна лихва за забавено плащане по чл. 86 от ГПК, считано от подаване на исковата молба– 19.05.2020г. до окончателното й изплащане.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят направените по делото разноски за платена държавна такса, платено адвокатско възнаграждение и експертно заключение, възлизащи в общ размер от 2176.66лв.
Мотивиран от горното Бургаският районен съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „ЕВРОЕНЕРГИЙНОСТ“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Бургас, ж.к. „Изгрев“, бл. 16, вх. 5, ет. 7, представляван от
управителя Румен Василев Караманов, ДА
ЗАПЛАТИ на „БОШНАКОВ” ЕООД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ж.к. Славейков“,
СПЗ, Хипермаркет Мастърхаус, представляван от управителя Павел Николов Бошнаков,
на основание чл. 327 и чл. 294 от ТЗ вр.
с чл. 79, ал. 1 от вр. чл. 86 от ЗЗД сумата
от 16247.95лв. – сборна главница,
представляваща неплатена продажна цена за доставени от ищеца и получени от
ответника строителни материали и услуги по фактури, издадени за периода от 11.01.2018г. до
09.02.2018г., и сумата от 3168.50 лв.
– сборна мораторна лихва за забавено
плащане на главницата, начислена върху неплатеното вземане по всяка фактура,
считано от забавата, начиная от 25.01.2018г. до 18.05.2020г. вкл., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на исковата молба – 19.05.2020г. до изплащането й,
както и на основание чл. 78, ал.1 от ГПК направените по делото разноски в общ размер
на 2176.66лв.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Бургаският окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/ Р.Петкова
Вярно с оригинала:
И.Г.