Р Е Ш
Е Н И Е № 260200
гр.Бургас, 02.03.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
БУРГАСКИ РАЙОНЕН СЪД, V–ти наказателен състав, в публично заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАЯ СТЕФАНОВА
С участието на секретаря Райна Жекова
като разгледа НАХД №193 по описа на БРС за 2021г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
образувано по повод жалба на М. М. С. с ЕГН ********** *** против наказателно
постановление № 251а-704/28.10.2020 г., издадено от Директора на ОДМВР–Бургас,
с което за нарушение по чл. 209а, ал. 1, вр. чл. 63, ал. 1 от Закона за
здравето (ЗЗ), вр. с т. I.9 от Заповед №
РД-01-124/13.03.2020г. на министъра на здравеопазването, допълнена със Заповед
№ РД-01-197/11.04.2020г. изменена със Заповед №РД-01-236/24.04.2020 г. и на
основание чл. 209а, ал.4, вр.ал.1 ЗЗ на жалбоподателя е наложено
административно наказание „Глоба“ в размер на 300 лева.
С жалбата се иска
отмяна на обжалваното наказателно постановление, поради незаконосъобразност и
неправилност. Посочва се единствено нарушение на материалния и процесуалния
закон, но не се уточнява.
В открито съдебно
заседание жалбоподателят е редовно призован, но не явява. Не се представлява. Претендират
се разноски, без да е представен договор или списък на разноските.
Административнонаказващият
орган не изпраща представител. В писмено становище на упълномощен юрисконсулт
се застъпва позиция за неоснователност на жалбата. Поддържа се, че НП е
правилно и законосъобразно, а в хода на производството не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила. Пледира се за потвърждаване на
НП.
Съдът приема, че
жалбата е подадена в рамките на седемдневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН (видно от разписката на лист 5 гръб, НП е връчено на жалбоподателя на 27.11.2020г.,
а жалбата е депозирана по куриерска фирма с дата от 03.12.2020 г.). Жалбата е
подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт,
поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна, като съдът след
като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на
правомощията си по съдебния контрол намира за установено следното:
На 28.04.2020 г.,
около 15,25 часа свидетелят В.Г. изпълнявал служебните си задължения в гр.Б., кв.Г.
Е. на ул.“Г. Д.“, когато с колегата си свидетелят Я.Ч. забелязали лицето М.М.С.
с ЕГН **********, който се намирал на открито обществено място без да има
поставена защитна маска за лице или друго средство, покриващо носа и устата.
Полицейският служител извършил проверка попитал С. дали носи в себе си маска,
на което той отговорил, че не носи. Свидетелят Г. преценил, че с поведението си
С. е нарушил разпоредбата на чл. 209а, ал. 1, вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗЗ, вр. с
т. I.9 от Заповед № РД-01-124/13.03.2020г.,
допълнена със Заповед № РД-01-197/11.04.2020 г., изменена и допълнена със
Заповед №РД-01-236/24.04.2020г на министъра на здравеопазването, поради което и
на място му съставил АУАН с бл. № 293230/28.04.2020 г. Актът бил предявен на
жалбоподателя, който се запознал с неговото съдържане, подписал го и получила
препис от него, заявявайки че има възражения по акта. В срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН не били депозирани писмени възражения.
Административнонаказващият
орган, сезиран с преписката по акта счел фактическите констатации за безспорно
установени, поради което и издал атакуваното НП, с което за нарушение по чл.
209а, ал. 1, вр. с чл. 63, ал. 1 ЗЗ, вр. с т. I.9 от Заповед №
РД-01-124/13.03.2020г. на министъра на здравеопазването, допълнена със Заповед
№ РД-01-197/11.04.2020г. допълнена със Заповед №РД-01-236/24.04.2020г на
основание чл. 209а, ал. 4, вр. с ал. 1 ЗЗ, наложил на жалбоподателя
административно наказание „Глоба“ в размер на 300 лева.
Изложената
фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по
делото доказателства, обективирани в гласните и в писмените доказателства и
доказателствени средства, които са непротиворечиви и допълващи се. По
делото не се събра доказателствен материал, който да поставя под съмнение така
установените факти. Като цяло жалбоподателят не оспорва, че към момента на
проверката се е намирал на посоченото място и не е имал поставена маска, но
излага съображения за незаконосъобразност на атакувания акт.
Административнонаказателното
производство е строго формален процес, тъй като чрез него се засягат правата и
интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в
ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни
постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан
нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта
или в наказателното постановление (арг. чл.84 от ЗАНН във вр.с чл.14 ал.2 от НПК и т.7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС),
а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон.
В конкретния
случай съдът счита, че наказателно постановление е издадено от компетентен
орган, а АУАН е съставен от оправомощено за това лице по смисъла на чл. 209а,
ал. 3 и ал. 4 от ЗЗ, видно и от Заповед № 251з-1247/24.03.2020г. (лист 10 и 11
от делото). Административнонаказателното производство е образувано в
срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния
срок.
Съдът счита че не е
налице довода за неправилно описание на нарушението или липса на правна
квалификация. Тъкмо напротив, и в АУАН, и в НП нарушението е описано подробно,
като изчерпателно са посочени всички съставомерни признаци на състава. Посочено
е в какво се изразява неправомерното поведение на жалбоподателя, както и
относимите Заповеди на министъра на здравеопазването, които въвеждат
съответните изисквания. Действително и в двата документа е допусната грешка като не е изписано наименованието на
нормативния акт, от който е цитираният чл. 63, ал. 1, но по мнение на съда -
това са незначителни пороци, които не са в състояние да опорочат производството
до степен налагаща отмяна на НП. Непосочването на наименованието на нормативния
акт, чийто чл. 63, ал. 1 е бил нарушен, също не е съществен порок, доколкото в
описателната част на АУАН изрично е посочено, че се касае за „чл. 63, ал. 1
ЗЗ“. При това положение липсата на изрично цитиране на Закона за здравето и при
правната квалификация на деянието не е от такова естество, че да попречи на
жалбоподателя, а и на съда, да разбере чл. 63, ал. 1 от кой закон се твърди, че
е нарушен.
Следва да се има
предвид, че за да бъде едно нарушение съществено то следва да е препятствало
възможността на жалбоподателя за защита. Изрично в този смисъл са и
задължителните указания дадени още с Постановление № 5/1968г. на
Пленума на ВС, съгласно които - въпросът дали наказателното постановление е
законосъобразно издадено, трябва да се решава не с оглед на това, дали са
допуснати въобще нарушения при съставянето на акта, а преди всичко, с оглед на
това, доколко те са пречка чрез надлежна проверка да се установи, че деянието е
извършено и деецът е известен. В случая посочените пороци не са от
горепосочената категория. Не е ограничено правото на защита на жалбоподателя,
нито е препятствана съдебната проверка за законосъобразност.
По
мнение на съда дадената правна квалификация също кореспондира на установените
факти, като съвсем коректно актосъставителят и АНО са посочили, че се касае за
нарушение на чл. 209а, ал.1 ЗЗ, съгласно която - който наруши или не изпълни
въведени от министъра на здравеопазването или от директор на регионална здравна
инспекция противоепидемични мерки по чл. 63, ал. 4 или 7 и чл. 63а, ал. 1 или
2, освен ако деянието не съставлява престъпление, се наказва с глоба от 300 до
1000 лв., като коректно са направили превръзка с чл. 63, ал. 1 ЗЗ. Нормата на
чл. 209а, ал. 1 ЗЗ съдържа в себе си както правило за поведение, така и санкция
за неизпълнение на това правило, поради което и посочването й е напълно
достатъчно, за да се приеме, че изискването за квалифициране на деянието е
изпълнено. Отделно от това актосъставителят и АНО коректно са цитирали кои
точно разпоредби от кои точно заповеди на министъра на здравеопазването не са
били изпълнени, поради което и съдът не възприема доводите за порочност.
Тук е мястото да
се посочи, че Заповедта на министъра подлежи на самостоятелен контрол за
законосъобразност, който е извън предмета на производството по оспорване на НП,
издадено поради нейното неизпълнение и инцидентното й обжалване при оспорване
на НП е недопустимо (Решение № 31/27.01.2016г. по к.а.н.д. № 1002/2015г. на
АдмС-Плевен), поради което съдът не се спира подробно на правната същност
на тази заповед и на законосъобразността на въведените с нея изисквания.
Действието на
забраната по т. I.9 от Заповед № РД-01-124/13.03.2020г. е удължено със Заповед
№ РД-01-197/11.04.2020 г. на министъра на здравеопазването допълнена със
Заповед №РД-01-236/24.04.2020 г. (и трите цитирани в АУАН и НП), поради което и
към 28.04.2020г. е пораждала правно действие.
Съдът намира, че в
случая правилно актосъставителят е приел, че жалбоподателят се е намирал на
„открито обществено място“ по смисъла на заповедта. Изрично в Заповед №
РД-01-197/11.04.2020 г. на министъра на здравеопазването е посочено, че за
нуждите на забраните по Заповед № РД-01-124/13.03.2020 г. под „обществено
място“ следва да се разбират и местата, които са общодостъпни и/или са
предназначени за обществено ползване. Няма спор, че мястото, на което е бил
установен жалбоподателят е било общодостъпно – факт, който се установява от
показанията на актосъставителя. Дали това общодостъпно място е било пусто,
безлюдно и т.н. е без значение. Фактът, че мястото е било общодостъпно го прави
„обществено място“ по смисъла на Заповедта, поради което и забраната по т. I.9
е важала. В случая жалбоподателят не е носил изискуемата маска или средство за
покриване на устата и носа, като е бил наясно със съществуването на забраната,
но е нямал такова средство в себе си,
поради което и правилно контролните органи са приели, че се касае за
административно нарушение с посочената правна квалификация и правилно са
ангажирали административнонаказателната отговорност на С..
В
заключение – конкретно нарушение, за което жалбоподателят е бил санкциониран не
е маловажно и за него не е приложима разпоредбата на чл. 28 ЗАНН. Маловажни са
нарушенията, които разкриват по-ниска степен на обществена опасност в сравнение
с типичния случай и се отличават помежду си по "наличието на
очевидност, несъмненост на маловажността на извършеното нарушение". В
случая конкретното деяние не се отличава от обичайните нарушения от този вид,
поради което и приложението на чл. 28 ЗАНН би било незаконосъобразно. Отделно
от това С. не ангажира никакви конкретни доказателства, които да сочат на
по-ниска степен на общественаопасност на извършеното от него. Касае се за човек
в зряла възраст (няма как да се приеме, че деянието е извършено поради
недооценка на обстоятелствата или последиците), който е знаел за забраната, но
не се е съобразил с нея. Не са ангажирани никакви доказателства за влошено
здравословно или материално положение и т.н., които да сочат на по-ниска степен
на обществена опасност. Самото място на проверката – централна улица в кв.Горно
Езерово на гр.Бургас е оживено място. Действително нарушението е първо на С.,
но това е взето предвид, при индивидуализацията на наказанието, което е
отмерено в минималния възможен размер.
Предвид
всичко горепосочено, съдът счита, че правилно е била ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, като издаденото НП е
законосъобразно и следва да се потвърди изцяло.
Към
момента е настъпила законодателна промяна и в разпоредбата на чл. 63, ал.3 ЗАНН
(нова - ДВ, бр. 94 от 2019 г.), съгласно която - в производството по обжалване
на НП въззивният съд може да присъжда разноски на страните. Уредбата препраща
към чл. 143 АПК, който пък от своя страна препраща към чл. 77 и чл. 81 ГПК,
регламентиращи, че съдът дължи произнася по възлагане на разноските, само ако
съответната страна е направила искане за присъждането им. В конкретния случай,
с оглед изхода на правния спор разноски се дължат в полза на АНО, който обаче
не е поискал присъждането им, поради което и съдът няма как служебно да ги
възложи в тежест на жалбоподателя.
Мотивирано от
горното и на основание чл.63 ал.1 предложение първо то ЗАНН, Бургаският районен
съд, V-ти наказателен състав
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №
251а-704/28.10.2020г., издадено от Директора на ОДМВР–Бургас, с което на М. М.С.
с ЕГН ********** *** за нарушение по чл. 209а, ал.1, вр.чл.63 ал.1 от Закона за
здравето (ЗЗ), вр. т. I.9 от Заповед № РД-01-124/13.03.2020 г. на
министъра на здравеопазването, допълнена със Заповед № РД-01-197/11.04.2020 г.
изменена със Заповед №РД-01-236/24.04.2020г и на основание чл.209а, ал. 4, вр.
с ал. 1 ЗЗ е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 300 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване и протестиране с
жалба пред Административен съд – Бургас в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала:
Р. Ж.