МОТИВИ ПО ПРИСЪДА ПО НОХД№ 182/2015гНА ДРС

          Районна прокуратура гр.Дупница е предявила обвинение срещу М.И.К. ***, за   престъпление по чл.183,ал.4 във вр. с  ал.1 НК.

          В обвинителния акт се твърди, че след като е осъден с влязло в сила решение по гр. д. №1745/2011 година по описа на ДРС да издържа своите низходящи – малолетните си деца Мина Мартинова Иванова, с ЕГН: **********, месечна издръжка в размер на 70 лв. и за Вяра Мартинова Иванова, с ЕГН: **********, месечна издръжка в размер на 65 лв., платими чрез тяхната майка и законен представител М.К.Д., съзнателно не е изпълнил това свое задължение в размер на повече от две месечни вноски, а именно: 6 месечни вноски за месеците – август, септември, октомври, ноември и декември 2014 година и месец януари 2015 година в размер общо на 810 лева, като деянието е извършено повторно, след като е осъден с влязла в сила присъда за друго такова престъпление, а именно: С Присъда №103/22.10.2012 година на Районен съд – Дупница, постановена по НОХД № 720/2012 година, в сила от 07.11.2012 година е признат за виновен за извършено престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК и му е наложено наказание „Пробация”, със следните пробационни мерки: на основание чл. 42а, ал. 2, т. 1, във вр. с чл. 42б от НК – „Задължителна регистрация по настоящ адрес” за срок от шест месеца с периодичност на срещите два пъти седмично и на основание чл. 42а, ал. 2, т. 2 от НК – „Задължителни периодични срещи с пробационен служител” за срок от шест месеца”.

          Представителят на прокуратурата поддържа обвинението по обвинителния акт, като предлага на подсъдимия да се наложи наказание при превес на отегчаващи  вината обстоятелства с оглед предишните му осъждания за същото престъпление..

          Подсъдимият   се признава за виновен, като дава обяснения,че няма възможност да заплаща редовно издръжката, тъй като е работел при недобросъвестен работодател, който не му е изплащал редовно заплатата, а в последствие е останал безработен. 

          Съдът, като прецени събраните по делото доказателства- показанията на разпитания свидетел  и писмените такива, преценени по отделно и в съвкупност, прие за установено следното от фактическа и правна страна.

 С присъда, влязла в сила на 07.11.2012г., на подсъдимия К. е наложено наказание „Пробация“ за престъпление по чл.183,ал.1 НК.

          Подсъдимият К.  и свид.Д. са бивши съпрузи, чийто брак е прекратен с решение по гр.д.№1745/2011г. От брака си имат две деца-Мина и Вяра, първото  родено през 2007г., а второто-2008г..С решението за прекратяване на брака, упражняването на родителските права били предоставени на майката, а подсъдимият бил осъден да заплаща месечна издръжка за Мина  в размер на 70лв, а за Вара-65лв.

          Подсъдимият изплащал нередовно издръжката за децата,като от м.август 2014г. до м.януари 2015г. не е изплатил шест месечни вноски в общ размер на 810лв.

          Съдът прие установената фактическа обстановка като даде вяра на обясненията на подсъдимия и показанията  на свид.Д.. същите не си противоречат и се подкрепят от писмените доказателства и счетоводната експертиза ,изготвена на досъдебното производство.

          С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът прие,че подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна следното:

                   ОБЕКТИВНА СТРАНА

          Обект на престъплението са обществени отношения, свързани с престъпленията против брака и семейството, засягащи задължението на посочените от закона лица, да доставят средства на нуждаещите се. Подсъдимият е осъществил изпълнителното деяние на престъплението, чрез бездействие- същият съзнателно не е изпълнил задължението си да заплати издръжка на децата  си , за която е осъден с влязло в сила съдебно решение, за повече от две вноски. Подсъдимият К. е извършил престъплението повторно-след като е бил осъден за същата такова престъпление и от изтърпяването на наказанието не е изтекъл предвидения в чл.2 НК пет годишен срок.

                   СУБЕКТИВНА СТРАНА

          От субективна страна подсъдимият е действала умишлено, при пряк умисъл. Същият е съзнавал обществената опасност на деянието, предвиждал е настъпването на вредните последици от тях и е искал тяхното настъпване.

          С оглед изложеното, съдът прие,че подсъдимият  е осъществил състава на престъплението по чл.183, ал.4 във вр. с ал.1 НК от обективна и субективна страна, призна го за виновен и му  наложи наказание.

                   ОПРЕДЕЛЯНЕ НА НАКАЗАНИЕТО

                   Съдът определи наказанието ,съобразно изискванията на чл.54 НК, като взе предвид вида и пределите,предвидени в чл.183,ал.4 НК, степента на обществена опасност на деянието и дееца, подбудите за извършването му, както и останалите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства.

                   Степента на обществена опасност е висока, предвид вида на засегнатите обществени отношения, касаещи отглеждането на децата при нормални условия.В случая неплащането на издръжка в такъв дълъг период  също обосновава по-висока обществена опасност на конкретното деяние.

                   Степента на обществена опасност на подсъдимия не е висока.действително, същият е осъждан на пробация, но подбудите за извършване на престъплението-липса на работа и средства, обосновават по-ниска степен на обществена опасност на дееца.

Отегчаващо вината обстоятелство- миналото му осъждане.

С оглед изложеното, съдът определи наказанието под средния размер, предвид подбудите за извършване на престъплението- осем месеца „лишаване от свобода“. С оглед обстоятелството,че на подсъдимия не е налагано наказание „лишаване от свобода“ и предвид размера на наложеното от съда наказание, съдът прие,че са налице предпоставките на чл.66,ал.1 НК и отложи изтърпяването за срок от три години. Съдът наложи и предвиденото комулативно наказание“обществено порицание“, като  счете,че с така наложените  наказания ще се постигнат целите на същото, визирани в чл.36 НК- да се поправи и превъзпита подсъдимият, като му се отнеме възможността да извърши и други престъпления, както и да се въздейства възпитателно и предупредително върху останалите членове на обществото.

На осн.чл.189, ал.3 НПК съдът осъди подсъдимия да заплати деловодни разноски в размер на 50лв. 

          По горните съображения, съдът постанови присъдата си.

                                                                   РАЙОНЕН СЪДИЯ: