№ 7839
гр. София, 22.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично
заседание на десети декември през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Пепа Маринова-Тонева
Членове:Василена Дранчовска
Цветомир М. Минчев
при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева
като разгледа докладваното от Василена Дранчовска Въззивно гражданско
дело № 20251100507301 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Въззивното производство е образувано по подадена в законоустановения срок въззивна
жалба на ответника „ЗД Бул Инс“ АД срещу решение № 8127 от 07.05.2025 г., постановено
по гр. дело № 42358/2023 г. по описа на СРС, 162 състав, с което е уважен предявеният от
„ЗД Евроинс“ АД осъдителен иск с правно основание чл. 411 КЗ за сумата от 4648,08 лв.,
представляваща регресно вземане за платено застрахователно обезщетение по застраховка
„Каско на МПС“, обективирана в застрахователна полица № 00500100493199 от 29.11.2022 г.
във връзка с щета № **********/14.03.2023 г., ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба – 28.07.2023 г. до окончателното изплащане на вземането.
Във въззивната жалба са изложени оплаквания за неправилност на обжалваното решение
поради нарушение на материалния закон и необоснованост, като се поддържа, че
първоинстанционният съд не е обсъдил всички събрани по делото доказателства, от които не
се доказва пълно и главно противоправно поведение на застрахования при ответника водач
на МПС, респ. при условията на евентуалност се установява, че и двамата водачи са виновни
за ПТП. Въззивникът счита, че застрахованият при ищеца водач на МПС е нарушил
разпоредбата на чл. 25, ал. 1 ЗДвП, като не е пропуснал движещия се по улицата автомобил
при излизане от подземния паркинг, поради което с поведението си е причинил процесното
1
ПТП. Ето защо моли решението на СРС да бъде отменено, а предявеният иск да бъде
отхвърлен изцяло.
Въззиваемият „ЗД Евроинс“ АД е подал отговор на въззивната жалба, с който оспорва
същата. Счита, че решението на СРС е правилно и следва да бъде потвърдено.
Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе
предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и
възраженията на страните, намира за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Същото е и правилно, като
въззивният съд споделя мотивите на първоинстанционния съд, поради което и на основание
чл. 272 ГПК препраща към тях. Във връзка с доводите във въззивната жалба следва да се
добави следното:
За възникване на регресното вземане в полза на застрахователя по имуществена застраховка
е необходимо да се установят следните факти: да е сключен договор за имуществено
застраховане, в срока на застрахователното покритие на който и вследствие виновно и
противоправно поведение на водач на МПС, чиято гражданска отговорност е застрахована
при ответника, да е настъпило събитие, за което ответникът носи риска, като в изпълнение
на договорното си задължение ищецът да е изплатил на застрахования застрахователно
обезщетение в размер на действителните вреди. Съобразно разпоредбата на чл. 154 ГПК
ищецът следва да установи горепосочените обстоятелства, а в тежест на ответника е да
докаже, че е погасил претендираното вземане.
В случая всички елементи от фактическия състав на спорното право се установяват
несъмнено по делото от събраните писмени и гласни доказателства, като с въззивната жалба
ответникът оспорва единствено наличието на виновно и противоправно поведение на
застрахования при него водач на МПС, в причинна връзка с което да е настъпило процесното
застрахователно събитие, респ. излага доводи за допуснати процесуални нарушения от
първоинстанционния съд, довели до погрешни фактически изводи относно твърдяното от
ответника възражение за съпричиняване.
При съвкупна преценка на събрания доказателствен материал първоинстанционният съд
правилно е достигнал до извод, че процесното ПТП е настъпило в гр. София на 10.03.2023 г.
около 19:57 ч., като застрахованият при ответника по застраховка „Гражданска отговорност“
лек автомобил „Фолксваген Лупо“ с рег. № СА 9792 ВТ се е движил по ул. „Никола Тесла“ и
пред сграда БСР2 е навлязъл в насрещното платно за движение, като е реализирал ПТП с
излизащия в този момент от подземния паркинг на сградата и предприемащ маневра за
завой надясно лек автомобил „Нисан Кашкай“ с рег. № ****, застрахован при ищеца по
валидна застраховка „Каско на МПС“. Изложеният механизъм на ПТП се доказва несъмнено
от събраните по делото гласни доказателства чрез разпит на свидетелите Г.В.М. и Д.Д.Й.,
2
водачи на двете МПС, участници в събитието, които са категорични, че ПТП е настъпило
при излизане от подземния паркинг на сградата на л.а. „Нисан Кашкай“, който е направил
десен завой и се е ударил в идващия насреща л.а. „Фолксваген Лупо“. Свидетелят Й., водач
на л.а. „Нисан“, изяснява, че самият паркинг е с двупосочен лентов път, като, излизайки от
него, единствената възможност за автомобила е да завие надясно по улицата, каквато е
правилната посока на движение в това платно, а за да се движиш в обратната посока, следва
автомобилът да е разположен в съседната пътна лента. Същият разказва, че на изхода на
паркинга се е огледал наляво дали идват други автомобили по улицата (откъдето единствено
би могло да се приближават МПС съобразно правилната посока на движение) и поради
липса на такива е тръгнал надясно да излиза от паркинга, при което централно в него се е
ударил л.а. „Фолксваген Лупо“, движещ се в насрещното платно. Свидетелят М., водач на
л.а. „Фолксваген Лупо“, потвърждава, че се е движил направо и не е бил разположен най-
вдясно на пътното платно, а по-скоро се е движил по средата на улицата, тъй като е трябвало
да спре от другата страна, за да си направи доставката.
В подкрепа на изложеното е и приложеният двустранен констативен протокол за ПТП,
подписан от двамата водачи, включително от водача на л.а. „Фолксваген Лупо“ – Г. М., който
е попълнил данните си в графата за превозно средство А, в която според указанията за
попълване на документа се обозначава виновното за ПТП превозно средство. Същият се е
съгласил с изложените в документа неизгодни за лицето факти и с отразената в него схема
на произшествието, съобразно която автомобилът на М. е бил разположен в платното за
насрещно движение, като това обстоятелство е отбелязано и в т. 12 на констативния
протокол. В този смисъл е и заключението на САТЕ, според което от техническа гледна
точка причина за настъпване на процесното ПТП е поведението на водача на л.а.
„Фолксваген Лупо“, който се е движил в насрещната пътна лента.
Следователно, несъмнено е, че водачът на застрахования от ответника автомобил е нарушил
разпоредбата на чл. 16, ал. 1 ЗДвП, като при движение на пътно платно с двупосочно
движение в нарушение на законовата забрана е навлязъл в лентата за насрещно движение
без наличие на необходимост от изпреварване или заобикаляне. Противно на доводите на
въззивника, по делото не се установява твърдяно от ответника противоправно поведение на
водача на МПС „Нисан Кашкай“, което да е допринесло за настъпване на инцидента – от
показанията на свидетеля Й. се установява, че преди да потегли за излизане от паркинга
същият се е огледал наляво, откъдето единствено се предполага, че може да се приближават
други МПС, които същият е длъжен да пропусне. С оглед на разположението на автомобила
му на изхода на сграда, водачът на л.а. „Нисан Кашкай“ не е имал видимост към
автомобили, приближаващи от дясната му страна (там е разположена стената на сградата),
поради което и улицата пред паркинга е с двупосочно движение и в лентата пред изхода на
паркинга е било разрешено движение на автомобили само отляво надясно. Не може да се
приеме, че свидетелят Й. е нарушил разпоредбата на чл. 25, ал. 1 ЗДвП, тъй като л.а.
„Фолксваген Лупо“ се е движил по улицата пред паркинга в нарушение на посоката за
движение и приближаването му отдясно на другия автомобил не би могло да бъде
3
предположено с оглед правилата за движение на конкретния пътен участък. Съдът не
кредитира показанията на свидетеля М. в частта, в която твърди, че другото МПС се е
движило „доста бързо“, доколкото от цялостната фактическа обстановка е видно, че при
удара л.а. „Нисан Кашкай“ тъкмо е потеглял за излизане от подземния паркинг, поради което
преди ПТП не би могъл да развие висока скорост. Ето защо по делото не се установява
същият да е допуснал нарушение на правилата за движение по пътищата или друго негово
поведение, с което да е съпричинил за произшествието.
С оглед на изложеното, при съвкупна преценка на събрания доказателствен материал и при
спазване правилата за разпределяне на доказателствената тежест между страните
настоящият въззивен състав намира за установено противоправното и виновно поведение на
застрахования при ответника водач на МПС, в причинна връзка с което е настъпило
процесното ПТП. Във въззивната жалба не са изложени конкретни доводи във връзка с
причинените на автомобилите щети и наличието на причинна връзка със застрахователното
събитие, както и с размера на присъденото обезщетение, поради което въззивният съд не
следва да излага мотиви по същество по тези въпроси, а следва да приеме, че предявеният
иск е основателен изцяло. Предвид идентичните правни изводи, до които достига въззивната
инстанция, първоинстанционното решение е правилно и следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода от настоящия спор и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК въззивникът следва да
бъде осъден да заплати на въззиваемия направените разноски за настоящата инстанция за
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.
На основание чл. 280, ал. 3 ГПК решението не подлежи на касационно обжалване.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 8127 от 07.05.2025 г., постановено по гр. дело № 42358/2023 г.
по описа на СРС, 162 състав.
ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. „Джеймс Баучер“ № 87, да заплати на „ЗД ЕВРОИНС“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Христофор Колумб“ № 43, на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 100 лв., разноски пред въззивната инстанция.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4
5