Определение по дело №995/2017 на Окръжен съд - Бургас

Номер на акта: 1215
Дата: 11 юли 2017 г.
Съдия: Мариана Георгиева Карастанчева
Дело: 20172100500995
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 3 юли 2017 г.

Съдържание на акта

 

 

                              О  П  Р  Е   Д  Е  Л  Е   Н  И Е   № 1215    

                                    

 

 

                                   град Бургас , 11.07. 2017 година     

 

 

Бургаският      окръжен     съд ,     гражданска колегия    ,

в   закрито      заседание  

на ............11.07…..през

две хиляди и  седемнадесета    година ,             в състав :

 

 

                  ПРЕДСЕДАТЕЛ :Мариана Карастанчева 

                             ЧЛЕНОВЕ  :Пламена Върбанова        

                                                  мл.с. Тодор Митев                                                  

                                                                                             

при  секретаря …………….      като   разгледа  докладваното

от.съдията  М.Карастанчева.в.гр.д. №  995         по описа  за

                    2017 год.,за да се произнесе, взе предвид следното :

         

 

                                                           Производството е по чл. 258 и сл. ГПК и е образувано  по повод въззивната жалба на  процесуалния  представител на С.Ч. и Й.Ч.   –ищци   по гр.д. №69 /2013 год. по описа на Несебърския  районен съд против решение № 565/24.04.2017 год. постановено по същото дело,с което са отхвърлени предявените от въззивниците  искове против  Р.С. ,И. Божилова-К.  и Б.Б.  за установяване по отношение на ответниците  ,че ищците са собственици на недвижимия имот ,представляващ ½ ид.част ,западна от  ПИ № 61056.51.46 по КККР на с.Равда ,общ.Несебър ,с площ на целия имот от 657 кв.м. ,с административен адрес –с.Равда ,ул.“Свобода“ № 3,представлявак  УПИ VII-265 в кв. 3 по плана на селото ,урегулиран от 610 кв.м. ,ведно с изградената в имота сграда –западен близнак ,в „груб строеж“ с изградени два етажа ,представляваща по КККР на селото  сграда с идентификатор 61056.501.46.1 ,със застроена площ от 64 кв.м. ,с предназначение-жилищна сграда-еднофамилна с обща застроена площ от 148,80 кв. м.,както и  искането за отмяна на нот. акт № 145 ,н.д. № 810/2010 г.  на нотариус Л.Чуткина ,вписан на 30.12.2010 г. под № 9 т. 37  е нот. акт № 51 /2008 г. на нотариус Ст.Ангелов,както и в частта ,с която е уважен насрещния иск  и ищците-въззивници са осъдени да предадат  владението  върху описания имот на  ответниците Р.С. и И. Божилова-К.   .

                                                 Въззивникът     изразява недоволство от решението , като счита същото за неправилно и  необосновано,постановено при нарушение на материалния закон .

                                            Сочи се ,че макар и да е обсъдил всички доказателства по делото   и правилно да е изяснил фактическата обстановка ,районният съд   не е направил налагащия се от анализа на тези доказателства извод ,че  ищецът по предварителния договор Емилиян Вълков не е станал собственик на процесния имот .Защото ,макар и сключения между въззивниците – ищци и Емилиян Вълков  предварителен договор да е обявен за окончателен на осн.чл. 19 ал. 3 ЗЗД ,Вълков е следвало да заплати на ищците сумата 24 950 лв. ,което не е сторено ,поради което  невнасянето на сумата  не прави  Вълков собственик на имота  ,както и той не може да се разпорежда с него .Затова извършената от Вълков продажба на имота  не е действителна  и не са действителни и следващите сделки ,поради което ответниците не са станали собственици на имота , а ищците са  си запазили правата върху него .Това налага извод и че насрещният иск е неоснователен  и следва да бъде отхвърлен . Моли се за отмяна на решението и постановяване на ново ,с което исковите претенции да бъдат изцяло уважени и се отхвърли насрещния иск.

                                                  Въззивната   жалба е допустима, подадена в законовия срок и отговарящи на изискванията на чл.260-261 от ГПК..                                                      

                                                          Въззимаемите ответници Р.С. и И.К. в   писмения си  отговор по чл. 263 от ГПК  оспорват въззивната жалба и считат ,че при постановяване на решението не са допуснати визираните в нея нарушения  .Сочи се ,че по делото ищците не са установили по безспорен начин  собствеността си върху спорния имот ,което от своя страна е основание за уважаване на насрещния иск по чл. 108 от ЗС ,доколкото ответниците –ищците по насрещния иск са придобили правата си върху имота преди вписването на  молбата за обезсилване на решението ,с което предварителния договор между С. и Й. Чакови и Е.Вълков е обявен за окончателен .Правилно в тази връзка първоинстанционният съд е посочи ,че обезсилването на решението по чл. 19 ал. 3 ЗЗД има за последица развалянето на договора и следва да намери приложение чл. 87 ЗЗД ,както и чл. 88 ал. 2 от ЗЗД ,според която  развалянето на договори ,подлежащи на вписване не засягат правата на трети лица преди вписването на исковата молба.Последващата отмяна на решението по чл.19 ал. 3 ЗЗД не засяга правата на Р.С. и И.К.,които са именно такива трети добросъвестни лица.Две последващи продажби са извършени преди вписването на решението за отмяна  и са действителни по смисъла на чл. 114 б.“в“ и чл. 115  ал. 4 от ЗС /макар и да е вписано през 2011 г. решението за обявяване на предварителния договор за оканчателен ,молбата за обезсилване  п очл. 297 ал. 1 ГПК/отм./ не е вписана ,поради което прехвърлянето на имота на друго лице преди вписването не ограничава правата а приобретателя по предварителния договор /Прехвърлянето на имота на трети за спора лица  води до обективна невъзможност  да бъде върнат в патримониума на ищците,поради което искът се явява неоснователен ,а доколкото въззивниците все още владеят имота ,те го владеят без основание и насрещната искова претенция по чл. 108 ЗС е основателна    Моли се за отхвърляне на жалбата и потвърждаване на решението .

                                                           Писмен отговор по чл. 262 от ГПК е подал и ответникът Б. ,като сочат ,че във въззивната си жалба въззивниците –ищци не сочат в какво точно се състои порочността на решението .Затова считат жалбата за недопустима ,а по същество – неоснователна .

                                                           След хронология  на фактите по делото и предявените от ищците искове ,се сочи ,че според  въззиваемия не е налице правен интерес от страна на ищците да предявят иск  положителен установителен иск за собственост  по отношение на него ,тъй като към датата на предявяване на исковата молба собственик на имота и Р.С. ,комуто имотът е продаден от  ответника Б. с нот. акт № 145/2010 г. ,а той от своя страна е придобил  същия с нот. акт № 51/2008 г. от Емилиян Вълев,легитимиращ се като собственик с решение по гр.д. № 398/2004 г.*** по чл. 19 ал. 3 ЗЗД.На ответника Б. не му е било известно ,че ищците са депозирали молба за обезсилване на влязлото в сила решение по чл. 19 ал. 3 ЗЗД ,тъй като молбата за обезсилване не е била вписана ,нито е налице отбелязване по вписаната на 25.04.2004 г. искова молба по чл. 19 ал. 3 ЗЗД.При това положение ,когато  първоначалният собственик /купувач по обявения за окончателен предварителен договор /е прехвърлил имота на друго лице преди вписването на молбата по чл. 297 ал. 2 ГПК/отм./ ,правата на приобретателя не могат да отпаднат с обезсилване на решението поради неплащане на цената по договора за продажба –обратното действие на развалянето няма да го засегне според изричната разпоредба на чл. 88 ал. 2 ЗЗД .В тази връзка неоснователни са и твърденията в исковата молба ,че  ответниците са придобили собствеността от несобственик ,тъй като праводателят на първия ответник към момента на прехвърлянето е бил собственик на спорния имот,както и ответникът Б. е бил собственик  към момента на прехвърлянето на собствеността на Р.С..Защото видно от  доказателствата по делото ,решението  за обезсилване  на решението по чл. 19 ал. 3 ЗЗД е било вписано чак на 15.07.2011 г.Тези въпроси са решение с влязлото в сила решение по гр.д. № 131/2014 г. на НРС /с  което е отхвърлен иска на Чакови по чл. 135 ал. 1 ЗЗД да обявяване на относителна недействителност  на извършената с нот. акт № 51/2008 г. продажба ,с която Емилиян Вълев и Мария Вълева   са прехвърлили на Б.Б. имота,както и са отхвърлени исковете  по чл. 26 ал. 2 пр. 2 и 4 ЗЗД –за прогласяване нищожността на двете сделки от 2008 и от 2010 г. ,както и иска по чл. 26 ал. 1 пр. 1 за прогласяване нищожността на двете сделки / ,което се ползва със сила на присъдено нещо и е задължително за съда и страните в настоящото производство .  Следователно двете продажби са действителни  и валидни  и собственици на имота са Р.С. и И.К..И доколкото в случая не се касае за конститутивен нотариален акт ,а за покупко-продажби ,искът по чл. 537 ал. 2 ГПК е недопустим .

                                                           Подробно се излагат и съображеия ,че предявеният от Р.С. и И.К.  насрещен иск по чл. 108 от ЗС е основателен и доказан,както и че въззивната жалба не отговаря на изискванията на чл. 260 ГПК.Моли се за потвърждаване на атакуваното решение изцяло .Страните не сочат нови доказателства и нови доказателства  по делото.        

                                                           С оглед на горното и на осн. чл.  267 от ГПК Бургаският окръжен съд

 

 

 

                                                           О   П   Р   Е   Д   Е   Л     И :

 

 

 

 

                                               ВНАСЯ  делото в открито съдебно заседание и го насрочва за 20.09.2017 г. от 10,20 часа ,за която дата да се призоват страните .

                                               ПРЕПИС от настоящата определение да се връчи на страните .

                                               ОПРЕДЕЛЕНИЕТО  не подлежи на обжалване .

 

 

                                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ :

 

 

                                                                                      ЧЛЕНОВЕ :1.

 

 

                                                                                                                2.