№ 6877
гр. С, 03.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 128 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:С И
при участието на секретаря П А
като разгледа докладваното от С И Гражданско дело № 20221110157869 по
описа за 2022 година
Предявен е иск от Н. М. А., ЕГН **********, с адрес гр.С, ж.к.Ф Ж №..., чрез адв.И,
със съдебен адрес: гр.П, ул.„Х К” № 2, за признаване за установено по отношение на ’’А Т
Ф Г” АД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр.С, ул.А С“ № 84-86, бизнес център
„У М“, ет.12, представлявано от Ф Д, че клаузата на чл.5.6 от сключения между страните
договор за потребителски кредит №.../30.12.2019 г. е нищожна като противоречаща на
добрите нрави, заобикаляне на закона – чл.19, ал.4 от ЗПК, накърняване на договорното
равноправие между страните и нарушаваща предпоставките на чл.11, т.9 и 10 ЗПК, както и
иск за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 409,51 лв. /съобразно
постъпила молба от 12.04.2023 г. за изменение на иска/, представляваща платена без
основание въз основа на посочената нищожна клауза в периода от 30.12.2019 г. до
15.02.2022 г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 26.10.2022 г., до
окончателното плащане на дължимото.
Претендира се присъждане на направените по делото разноски.
В исковата молба се твърди, че страните по делото са страни и по договор № ... за
предоставяне на потребителски кредит от 30.12.2019 г., по силата на който на ищцата е
предоставена в заем сумата от 1500.00 лева при фиксиран годишен лихвен процент от 40.54
% и ГПК от 49.00 %.
Отбелязва се, че съгласно чл.5.1 от договора, ищцата е задължена да предостави
обезпечение до края на дена, следващ този на сключване на договора, което може да бъде
банкова гаранция или поръчителство на поне 2 физически лица, които да отговарят на
предварително зададени условия. Обръща се внимание, че при неизпълнение на това
1
задължение, ищцата дължи неустойка в размер на 1620.60 лв. Ищцата поддържа и подробно
аргументира становище, че клауза на чл.5.4 от договора е нищожна, тъй като предвидената в
нея неустойка не съответства на присъщата й обезщетителна функция и вместо да служи за
неизпълнение на задълженията за погасяване на главницата и договорната лихва по кредита,
се явява условие за отпускането му.
Освен това се отбелязва, че неустойката се кумулира към погасителните вноски по
кредита, от което се прави извод, че тя води до скрито оскъпяване на кредита и създава
предпоставки за неоснователно обогатяване на заемодателя за сметка на потребителя. С
оглед на това се поддържа, че по съществото си представлява добавка към
възнаградителната лихва на търговеца – заемодател.
Аргументира се, че с клаузата на чл.5.1 се въвеждат неизпълними изисквания към
потребителя, които водят до начисляване на процесната неустойка. Размерът на последната
пък надхвърля размера на отпуснатата в заем сума.
В исковата молба се сочи, че процесната клауза противоречи на Директива 2008/48, в
която е предвидено задължение на кредитиращата институция да направи оценка на
кредитоспособността на потребителя преди сключване на договора за кредит. Според
ищцата, клаузата на чл.5.1 от договора е в противоречие с тези постановки, като в частност
противоречи на целта на Директива 2008/48.
В срока за отговор, ответникът по делото е депозирал такъв, в който се съдържат
доводи по основателността на предявения иск.
Ответникът признава, че между страните на 30.12.2019 г. е сключен договор за
предоставяне на паричен заем, по силата на който е предоставил на ищцата в заем сума в
размер на 1500 лв. Ответникът обаче оспорва изложените в исковата молба доводи за
недействителност на процесната клауза от договора.
В отговора на исковата молба се твърди, че процесният договор е сключен по реда на
Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние, по инициатива на самата ищца,
която е подала заявка за кандидатстване и се е запознала с изпратените й от кредитора
условия в стандартния европейски формуляр. Впоследствие именно ищцата е активирала
линка „приеми договора“ и по този начин се е стигнало до сключване на процесния договор
при вписаните в него условия.
Ответникът оспорва процесната неустойка да се включва в ГПР, като в тази насока се
позовава на чл.19, ал.2 от ЗПК, в който са уредени компонентите на ГПР. Според ответника,
неустойката представлява обезщетение за неизпълнение на задължение на
кредитополучателя, който разход е изключен изрично от ГПР с чл.19, ал.3, т.1 от ЗПК.
Отбелязва, че начислената по договора неустойка от 49.00 % е в рамките на ограничението
по чл.19, ал.4 от ЗПК, като ищцата се е запознала преди сключване на договора с този
размер, както и с изискването за осигуряване на поръчители или банкова гаранция, които
условия са разяснени в предоставения й стандартен европейски формуляр.
Отделно ответникът поддържа становище, че процесната неустойка отговаря на
2
нейните обзпечителна и обезщетителна функции, като размерът й е съответен на тях.
Отбелязва, че в случая той предоставя високо рисков заем на потребител с бързо одобрение
и без поръчител, без допълнителни обезпечения, вкл. и директен дебит от трудово
възнаграждение, без застраховка и т.н. Твърди, че никой кредитор не иска да предоставя
рискови невъзвръщаеми заеми, поради което е поискал гарантиране на изпълнението от
трети физически лица или чрез предоставяне на банкова гаранция.
В същото време ответникът сочи, че процесната клауза е ясно и точно формулирана
и няма неясноти по отношение нейното съдържание, а размерът й е индивидуално
договорен, което изключва нейната неравноправност.
Ответникът оспорва твърденията на ищцата, че процесния договор за кредит
противоречи на чл.11, т.9 и т.10 от ЗПК, доколкото в него е посочен както размера на
годишния лихвен процент, така и размера на ГПР, без да е налице скрито оскъпяване.
Ответникът твърди, че размерите на тези разходи по кредита са в рамките на въведените в
закона ограничения, като ГПР е изчислен по формулата, посочена в Приложение № 1 от ПЗР
на ЗПК. Обръща се внимание, че не е необходимо изрично и изчерпателно да се изброяват
всички разходи, включени в ГПР, а единствено да се посочат допусканията, използвани при
изчисляването му, което осигурява възможност на потребителя да се запознае с размера на
сумата, която ще върне по процесния договор.
С отговора на исковата молба изрично се оспорват твърденията на ищцата, че
ответното дружество не е направило предварителна оценка на кредитоспособността й, както
и че същата е заплатила 50.00 лв. по процесния договор за кредит.
По така изложените съображения, от съда се иска да отхвърли иска, като присъди на
ответника направените от него разноски.
В съдебно заседание страните не се явяват и не се представляват. Вземат писмено
становище по съществото на спора.
По делото са ангажирани писмени доказателства, назначена и изслушана е съдебно-
счетоводна експертиза.
Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и
чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявените искове са с правно основание чл.26 ЗЗД и чл.146 от ЗЗП, чл.55, ал.1
предл.1 от ЗЗД.
По иска с правно основание чл.26, ал.1 ЗЗД и чл.146 от ЗЗП, съдът намира следното:
За основателността на този иск, в тежест на ищеца е да докаже, че оспорената клауза
на чл.5.6 от договора за кредит е недействителна, тъй като противоречи на добрите нрави,
както и на императивните изисквания на ЗПК, включително и като ги заобикаля. Видно от
представения по делото договор за паричен заем № .../30.12.2019 г. и Приложение № 1 към
него, на посочената дата между „А Т Ф Г“ АД (като заемодател) и Н. М. А. (заемател) е
сключен договор за заем, по силата на който ответницата е получила в заем сумата в размер
3
на 1 500 лв., като се е задължила да върне получената в заем сума, ведно с договорена
възнаградителна лихва, на 12 месечни погасителни вноски, всяка от които по 154,12 лв.
Съгласно т. 7 от приложението, заемът е сключен при фиксиран годишен лихвен
процент в размер на 40,54 %, като на основание т. 8 от приложението общият размер на
сумата, която заемателят следва да върне е 1 849.44 лв., опредЕ. като се вземат предвид
всички допускания, посочени в приложението и включени в ГПР от 49.00 %.
Съгласно чл.5.1 от договора, в срок до края на следващия ден, считано от деня на
предоставяне на сумата по кредита, заемателят следва да предостави на кредитора едно от
следните обезпечения: 1/ две физически лица-поръчители, които да отговарят на подробно
изброени изисквания /относно месечен доход, условия, при които полагат труд, наличие на
други задължения и т.н./ или 2/банкова гаранция с бенефициент заемодателя в размер на
1 849.44 лв. със срок на валидност 30 дни след крайния срок за изплащане на задълженията
по процесния кредит.
В чл. 5.6 от договора е уговорено, че в случай че кредитополучателят не осигури и не
представи в срок обезпечение по кредита съгласно сроковете и условията на чл. 5.1 – 5.5 от
договора, същият дължи неустойка за всеки календарен ден, за който не е предоставил
обезпечение, чийто размер е определен в Приложение № 1 към договора.
Съдът намира, че процесната клауза на чл.5.6 от договора е нищожна доколкото
установява задължение, което противоречи на добрите нрави. Критериите за това се
съдържат в ТР № 1 от 15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, а именно - такава е
неустойка, която е уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и
санкционна функции.
Преценката за нищожност се извършва в зависимост от специфичните за всеки
конкретен случаи факти и обстоятелства, при съобразяване на примерно посочени критерии,
като естеството и размер на обезпеченото с неустойката задължение, обезпечение на
поетото задължение с други, различни от неустойката правни способи, вида на самата
уговорена неустойка и на неизпълнението, за което е предвидена, съотношението между
размера на неустойката и очакваните за кредитора вреди от неизпълнението /в този смисъл
решение № 107/25.06.2010 г. на ВКС по т. д. № 818/2009 г., II т. о./.
Освен обезпечителна и обезщетителна, по волята на страните неустойката може да
изпълнява и наказателна функция. В случая обаче страните са уговорили клауза /чл.5 от
договора/ за задължаване на заемополучателя да осигури надлежно обезпечение на
кредитора в срок до края на следващия ден, считано от деня на предоставяне на сумата по
кредита , като при неизпълнение е предвидена неустойка в размер на 1 620,60 лв. Така
предвидената клауза за неустойка поради неизпълнение на договорно задължение за
представяне на обезпечение противоречи и на чл.21, ал.1 ЗПК. Съгласно чл.21, ал.1 ЗПК
всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне на
изискванията на закона, е нищожна.
Така, както е уговорена, неустойката е предназначена да санкционира заемателя за
4
виновното неспазване на договорното задължение за предоставяне на обезпечение.
Задължението за обезпечаване на главното задължение има вторичен характер и
неизпълнението му не рефлектира пряко върху същинското задължение за погасяване на
договора за паричен заем, съобразно договора и общите условия. Установява се, че размерът
на уговорената неустойка надхвърля заемната сума по договора. Предвидено е още
предварително, че неустойката ще се заплаща разсрочено, заедно със всяка вноска по
договора, както размера на вноските нараства с 135,05 лв. Съдът намира, че въведените в
договора изисквания за вида обезпечение и срока за представянето му създават значителни
затруднения на длъжника при изпълнението му до степен, то изцяло да се възпрепятства.
Непредоставянето на обезпечение не води до претърпяването на вреди за кредитора, който
би следвало да прецени възможностите на заемодателя да предостави обезпечение и риска
по предоставянето на заем към датата на сключването на договора с оглед на
индивидуалното договаряне на договорните условия. Макар и да е уговорена като
санкционна, доколкото се дължи при неизпълнение на договорно задължение, неустойката е
предвидена да се кумулира към погасителните вноски, по който начин се отклонява от
обезпечителната и обезщетителната си функция и води до скрито оскъпяване на кредита.
Включена по този начин в погасителните вноски, неустойката по същество е добавък към
възнаградителната лихва и в този смисъл би представлявала сигурна печалба за заемодателя.
С оглед на това, тя следва да бъде калкулирана в ГПР, който по този начин би надхвърлил
ограниченията по чл. 19, ал. 4 ЗПК, което от своя страна противоречи на посочената
разпоредба по чл.19, ал.4 от ЗПК.
Ето защо, съдът приема, че процесната клауза е в нарушение на изискванията за
добросъвестност, води до неравновесие между правата на страните по договора, като
накърнява правата на потребителя. Поради това тази клауза следва да бъде прогласена за
нищожна.
По иска с правно основание чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД, съдът намира следното:
За основателност на предявения иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД в
тежест на ищеца е да установи извършено в полза на ответника плащане в предявения
размер, а в тежест на ответника е да установи наличието на правно основание, на което да е
получил плащането.
Видно от приетото и неоспорено от страните заключение на вещото лице по съдебно-
счетоводната експертиза, ищецът е заплатил изцяло задълженията си по процесния договор
за кредит, като за неустойка са отнесени 409,51 лв. Доколкото съдът по изложените по-горе
съображения прие, че чл.5.6 от договора, който въвежда задължение за неустойка при
непредоставяне на някое от посочените два вида обезпечения, е нищожен, то липсва
основание за ответника за получаване на сумата от 409.51 лв. Същата следва да бъде
върната на ищцата.
Като законна последици от уважаването на иска, следва да се присъди и законната
лихва върху сумата, считано от датата на депозиране на исковата молба –26.10.2022 г., до
5
окончателно изплащане на вземането.
Предвид изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК право на разноски има
единствено ищецът, като същият претендира такива за държавна такса от 100.00 лв. и за
депозит за вещо лице в размер на 250.00 лв., като представя и доказателства за
извършването им, поради което ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
сумата в размер на 350.00 лв.
На основание чл. 38, ал. 2 ЗА в полза на процесуалния представител на ищеца – адв.
Е. Г. И, следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размер на 643.44 лв. във
връзка с оказаната безплатна правна помощ.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА по иска с правно основание чл.26, ал.1 ЗЗД вр. и чл.146 от ЗЗП,
предявен от Н. М. А., ЕГН **********, с адрес гр.С, ж.к.Ф Ж №..., срещу „А Т Ф Г” АД,
ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр.С, ул.А С“ № 84-86, бизнес център „У М“,
ет.12, представлявано от Ф Д, за нищожна клаузата на чл.5.6 от сключения между страните
договор за потребителски кредит №.../30.12.2019 г.
ОСЪЖДА „А Т Ф Г” АД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр.С, ул.А С“
№ 84-86, бизнес център „У М“, ет.12, представлявано от Ф Д да заплати на Н. М. А., ЕГН
**********, с адрес гр.С, ж.к.Ф Ж №..., сумата от 409.51 лв., представляваща недължимо
платена по договор за потребителски кредит №.../30.12.2019 г., ведно със законната лихва от
подаване на исковата молба –26.10.2022 г., до окончателното плащане на дължимото.
ОСЪЖДА „А Т Ф Г” АД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр.С, ул.А С“
№ 84-86, бизнес център „У М“, ет.12, представлявано от Ф Д да заплати на Н. М. А., ЕГН
**********, с адрес гр.С, ж.к.Ф Ж №..., сума в размер на 350.00 лева, представляваща
направени от ищеца разноски по делото, съобразно изхода му.
ОСЪЖДА „А Т Ф Г” АД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр.С, ул.А С“
№ 84-86, бизнес център „У М“, ет.12, представлявано от Ф Д, да заплати на основание чл.38,
ал.2 вр. ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата, на адв.Е. Г. И от АК-П, с личен номер №
**********, с адрес гр.П, ул.“Х К“ № 2, адвокатско възнаграждение в размер на 643.44 лв.,
за процесуално представителство и защита на ищеца Н. М. А., ЕГН **********, по
настоящето гр.д.№ 57869/2022 г. по описа на Софийски районен съд, 128 състав.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6
7