Решение по адм. дело №796/2025 на Административен съд - Стара Загора

Производството е по реда на чл. 145 и сл. Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл.172, ал.5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).

 

Образувано е по жалба на М. Р. И. [ЕГН], с адрес гр. Стара Загора, ул. „З.С.“ № 8, ет.1, подадена чрез пълномощника му адв. Ц. В. от АК - Стара Загора, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25-1228-000363 от 30.05.2025г., издадена от Началник група в сектор ,,Пътна полиция“ към Областна дирекция на МВР- Стара Загора, с която на основание чл. 171, т. 2, б. „а“ от ЗДвП, на М. И. е наложена принудителна административна мярка „временно спиране от движение на моторно превозно средство“, до отстраняване на неизправността.

В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на оспорената заповед и на наложената принудителна административна мярка (ПАМ), по съображения за постановяването на заповедта при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, при неспазване на императивните изисквания за форма и съдържание на акта и в противоречие и при неправилно приложение на материалния закон. Жалбоподателят поддържа, че не е налице нормативно регламентираната материалноправна предпоставка, с която законът свързва прилагането на принудителна административна мярка по чл.171, т.2, б. „а“ от ЗДвП. Оспорва описаната в заповедта фактическа обстановка, като твърди, че абсолютно необосновано е прието наличието на поставено черно фолио на предните странични стъкла на автомобила. Счита, че доколкото при извършената проверка от контролните органи на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Стара Загора не е използвана апаратура или други средства за установяване намалена прозрачност на стъклата на МПС, направените в този смисъл фактически констатации се явяват абсолютно необосновани и недоказани, съотв. формираният правен извод за техническа неизправност на автомобила, като материалноправно основание за наложената ПАМ, се оспорва като неправилен. Сочат се и допуснати процесуални нарушения при съставяне на АУАН и досежно неговото съдържание. По подробно изложени в жалбата съображения е направено искане за отмяна на оспорената заповед, като незаконосъобразна.

 

Ответникът по жалбата – Началник група в сектор ,,Пътна полиция“ към Областна дирекция на МВР- Стара Загора, чрез процесуалния си представител по делото, в представеното писмено становище оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Поддържа, че наличието на материалноправната предпоставка за прилагане на принудителна административна мярка по чл.171, т.2, б. „а“ от ЗДвП, се явява установено и доказано по несъмнен начин, като жалбоподателят не е ангажирал доказателства, удостоверяващи, че автомобилът е с фабрично затъмнени стъкла.

 

Въз основа на съвкупната преценка на представените по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна по административно-правния спор:

 

На М. Р. И. е съставен Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) серия GА № 3652513/ 30.05.2025г. Административнонаказателното обвинение от фактическа страна се основава на това, че М. И., на 30.05.2025г. около 09.50ч., в гр. Стара Загора, по бул. „Св. Патриарх Евтимий“ срещу № 50, управлява собствения си лек автомобил с рег. № [рег. номер], като към момента на проверката МПС е с намалена прозрачност на челното стъкло и предните странични стъкла, осигуряващи видимостта на водача към пътя, с което е нарушил разпоредбата на чл. 105, чл.1 от ЗДвП.

 

С оспорената в настоящото съдебно производство Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25-1228-000363 от 30.05.2025г., издадена от Началник група в сектор ,,Пътна полиция“ при Областна Дирекция на МВР – Стара Загора, на жалбоподателя М. Р. И. е наложена принудителна административна мярка „временно спиране от движение на моторно превозно средство“ – лек автомобил Тойота Ланд Круизер 120 с рег. № [рег. номер], до отстраняване на неизправността. Заповедта е постановена на основание чл.171, т.2, б. „а” от ЗДвП, като от фактическа страна се основава на констатациите, съдържащи се в съставения АУАН серия GА № 3652513/ 30.05.2025г., за това, че на 30.05.2025г. около 09.50ч., в гр. Стара Загора на бул. „Св. Патриарх Евтимий“ срещу № 50, М. И. управлява лек автомобил Тойота Ланд Круизер 120 с рег. [рег. номер], негова собственост, като при извършената проверка е установено, че предните странични стъкла на автомобила, осигуряващи видимостта на водача към пътя, са облепени с тъмно фолио, с което е намалена прозрачността им, в нарушение на чл. 105, ал.1 от ЗДвП, и е нарушено качеството им при натрошаване парчетата на счупеното стъкло да са такива, че рискът от нараняване да е минимален, което се явява техническа неизправност на МПС по см. на чл.10, ал.1, т.6, б. „в“, предл. 3 от ППЗДвП във връзка с Правило 43 на Икономическата комисия за Европа на ООН за единни условия относно одобряване на безопасни стъкла и материали от стъкло, приложимо на основание Решение 97/836/ЕО на Съвета от 27.11.1997г. с оглед на присъединяването на Европейската общност към Споразумението на ИКЕ на ООН за приемане на единни технически предписания за колесните ПС, оборудване и части, които могат да се монтират и/или да се използват на колесните ПС, и условията за взаимно признаване на одобренията, получени въз основа на тези предписания (Ревизирано споразумение от 1958 г.), в частност присъединяването към Правила № 1, 3, 4, 6, 7, 8, 10, 11, 12, 13, 14, 16, 17, 18, 19, 20, 21, 23, 25, 26, 28, 31, 34, 37, 38, 39, 43, 44, 46, 48, 58, 66, 73, 77, 79, 80, 87, 89, 90, 91, 93, 97, 98, 99 и 102 на ИКЕ на ООН, както и във връзка с Директива 2007/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 05.09.2007г. за създаване на рамка за одобрение на моторните превозни средства и техните ремаркета, както и на системи, компоненти и отделни технически възли, предназначени за такива превозни средства (Рамкова Директива), и по-специално чл. 34, § 2 от нея и Регламент (ЕО) № 661/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 13.07.2009г. относно изискванията за одобрение на типа по отношение на общата безопасност на МПС, техните ремаркета и системи, компоненти и отделни технически възли, предназначени за тях, и по-специално член 14 от него. Направен е извод, че са налице материалноправните предпоставки по чл.171, т.2, б. „а“ от ЗДвП във вр. с чл.10, ал.1, т.6, б. „в“, предл. 3 от ППЗДвП във вр. с Правило № 43 на ИКЕ на ООН във вр. с чл.105, ал.1 от ЗДвП, за прилагане на ПАМ „временно спиране от движение на пътно превозно средство“.

 

Като доказателства по делото са приети документите, съдържащи се в административната преписка по издаване на обжалваната ЗППАМ № 25-1228-000363 от 30.05.2025г., в т.ч АУАН серия GA № 3652513/ 30.05.2025г.; Справка УРИ 1959p-21154/ 24.06.2025г. и др.

 

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК, намира за установено следното:

 

Оспорването, като направено от легитимирано лице с правен интерес – адресат на приложената с обжалваната заповед принудителна административна мярка, в законово установения срок и против административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е процесуално допустимо.

 

Разгледана по същество жалбата е основателна.

 

Съгласно разпоредбата на чл. 172, ал.1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т.5, б. ”а”, т.6 и 7 от ЗДвП, се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Обжалваната ЗППАМ е издадена от материално и териториално компетентен орган - Началник на група в сектор „Пътна полиция” – Стара Загора при ОД на МВР – гр. Стара Загора, надлежно оправомощен със Заповед рег. № 349з-4467/23.12.2021г. на Директора на ОД на МВР – Стара Загора, в рамките на предоставените му правомощия.

 

Оспорената заповед е постановена в писмена форма и съдържа изискуемите реквизити по чл.59, ал.2 от АПК. Посочено е както правното основание за упражненото правомощие, така и обстоятелствата за обосноваване от фактическа страна на възприетото от административния орган наличие на материалноправна предпоставка за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т.2, б. „а” от ЗДвП. С оглед на което съдът приема, че е изпълнено изискването на чл.172, ал.1 от ЗДвП и по чл. 59, ал.2, т.4 от АПК за постановяване на мотивиран административен акт.

 

Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25-1228-000363 от 30.05.2025г. е постановена в нарушение и при неправилно приложение на материалния закон, като съображенията за това са следните:

 

По дефиницията на чл.22 от ЗАНН принудителни административни мерки се прилагат за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях, като хипотезите, в които могат да се прилагат ПАМ, техният вид и органите, които ги прилагат, се уреждат в съответния закон (чл.23 от ЗАНН). В случая, като правно основание за издаване на оспорената ЗППАМ № 25-1228-000363 от 30.05.2025г. е посочена разпоредбата на чл.171, т.2, б. „а” от ЗДвП, съгласно която норма за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения, се прилага принудителна административна мярка „временно спиране от движение на пътно превозно средство” до отстраняване на неизправността, когато пътното превозно средство е технически неизправно, включително и когато съдържанието на вредни вещества в изгорелите газове или шумът са над установените норми или конструкцията му е изменена без съответното разрешение. При тази нормативна регламентация следва извода, че предвидената в разпоредбата на чл.171, т.2, б. „а” от ЗДвП принудителна административна мярка се прилага в две хипотези: 1. когато пътното превозно средство е технически неизправно, включително и когато съдържанието на вредни вещества в изгорелите газове или шумът са над установените норми и 2. когато конструкцията на пътното превозно средство е изменена без съответното разрешение.

Приложената на М. И. с обжалвания административен акт ПАМ по чл.171, т.2, б. „а“ от ЗДвП, от фактическа страна се основава на констатациите на съставения АУАН серия GА № 3652513/ 30.05.2025г., за управление от М. И. на собствения му лек автомобил Тойота Ланд Круизер 120 с рег. № [рег. номер], което МПС към момента на проверката се сочи да е с ограничена видимост – предните странични стъкла на автомобила, осигуряващи видимостта на водача към пътя, са облепени с тъмно фолио, с което е нарушена разпоредбата на чл. 105, чл.1 от ЗДвП. Съгласно изложеното в обстоятелствената част на оспорената заповед, констатираното при извършената проверка облепване на предните странични стъкла на автомобила, осигуряващи видимостта на водача към пътя, с тъмно фолио, с което е намалена прозрачността им и е нарушено качеството им при натрошаване парчетата на счупеното стъкло да са такива, че рискът от нараняване да е минимален, е квалифицирано като техническа неизправност на МПС по см. на чл.10, ал.1, т.6, б. „в“, предл. 3 от ППЗДвП във връзка с Правило 43 на ИКЕ на ООН.

С разпоредбата на чл.10, ал.1, т.1 – т.12 от ППЗДвП, нормативно са определени повредите или неизправностите, при наличието на които МПС се явява „технически неизправно”. Такива повреди (неизправности) са счупени или повредени външни стъкла или стъкла, които не отговарят на съответните изисквания на стандартизационните документи (чл.10, ал.1, т.6, б. „в” от ППЗДвП). Съответно нормата на чл.105, ал.1 от ЗДвП въвежда забрана за ограничаване на видимостта през челното стъкло и през страничните стъкла на автомобила, осигуряващи видимостта на водача към пътя, както и намаляване на прозрачността им. За да е налице нарушаване на забраната по чл.105, ал.1 от ЗДвП за намаляване прозрачността на стъклата на МПС (каквото нарушение в случая се сочи констатирано по отношение на автомобила на жалбоподателя), субсумиращо се в хипотезата на техническа неизправност по чл.10, ал.1, т.6, б. „в” от ППЗДвП (за наличието на каквато е наложена процесната ПАМ), следва да бъде установено и доказано наличието на външна интервенция, която да има за последица намаляване прозрачността на стъклата на МПС и/или несъответствие на стъклата с изискванията на стандартизационните документи. В случая липсват каквито и да е било доказателства, че към момента на извършената от контролните органи на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Стара Загора проверка, на предните странични стъкла на лек автомобил Тойота Ланд Круизер 120 с рег. № [рег. номер], е имало поставено тъмно фолио, с което да е намалена прозрачността им и имащо за последица несъответствие на стъклата с изискванията на стандартизационните документи. Всъщност, противно на соченото в обстоятелствената част на оспорената заповед, в съставения АУАН серия GА № 3652513/ 30.05.2025г. изобщо липсва констатация и съотв. удостоверяване за наличие на поставено тъмно фолио на предните странични стъкла на МПС. Няма доказателства за интервенция, водеща до промяна на характеристиките (в т.ч. и на прозрачността) на оригиналните (фабрично произведените) предни странични стъкла, вкл. че същите са с намалена или ограничена прозрачност, затрудняваща видимостта на водача към пътя. С оглед разпоредбата на чл. 105, ал. 3 от ЗДвП, за обосноваване съществуването на обуславящата приложената ПАМ констатация за намалена прозрачност на предните странични стъкла на автомобила, е било необходимо установяването и доказването, че е налице намалена прозрачност на стъклата, извън границите на допустимите стойности, определени в Правило № 43 на Икономическата комисия за Европа на Организацията на обединените нации. В т. 4. 2. 1 ,,Безопасни стъкла, необходими за предното поле за видимост на водача'' на Приложение № 21 към правило № 43 на Икономическата комисия за Европа на ООН, подточка 4.2.1.1, е предвидено, че безопасните стъкла, през които се получава предното поле на видимост на водача, определено в точка 2.18.1 от настоящото правило, трябва да имат нормална светлопропускливост, равна на поне 70 %. От своя страна, начина на установяване на светлопропускливостта на стъклата на автомобила, е регламентиран в чл. 87, ал. 1, т. 7 от Инструкция № 8121з-749 от 20.10.2014г. за реда и организацията на дейността за осъществяване на дейностите по контрол на пътното движение, издадена от Министъра на вътрешните работи. Съгласно посочената норма, при осъществяване на дейност по контрол на пътното движение полицейските органи използват мобилни технически средства и системи за проверка на светлопропускливостта на автомобилните стъкла. Разпоредбата на чл. 91, ал. 9 от същата Инструкция предвижда, че при използване от наряда на мобилни технически средства и системи за проверка на светлопропускливостта на автомобилните стъкла, резултатите се отразяват в дневник (приложение № 18б). В случая липсват каквито и да е било данни, контролните органи на ОД на МВР- Стара Загора да са извършели и съответно документирали извършена проверка на светлопропускливостта на автомобилните стъкла по нормативно регламентирания начин.

 

В тежест на административния орган е да установи и докаже наличието на законово регламентираната материалноправна предпоставка по чл.171, т.2, б. „а” от ЗДвП, с която правната норма свързва издаването на заповед за прилагане на принудителна административна мярка - „временно спиране от движение на моторно превозно средство”. Въпреки дадените от съда указания за разпределението на доказателствената тежест, ответникът по жалбата не ангажира доказателства за съществуването на фактическите основания и за изпълнението на законовите изисквания при издаването на оспорения административен акт и наложената с него ПАМ. Наличието, към момента на проверката, на техническа неизправност на лек автомобил Тойота Ланд Круизер 120 с рег. № [рег. номер] – намалена прозрачност на предните странични стъкла на автомобила чрез облепването им с тъмно фолио и несъответствието им с изискванията на стандартизационните документи, не се подкрепя нито от доказателствата, съдържащи се в административната преписка по издаване на обжалваната заповед, нито такива са представени в съдебната фаза на процеса. Ето защо необосновано от гл. т. на доказателствата и неправилно от гл. т. на закона административният орган е приел, че е налице допуснато нарушение на забраната по чл.105, ал.1 от ЗДвП и съотв. техническа неизправност по см. на чл.10, ал.1, т.6, б. „в”, предл. трето от ППЗДвП на МПС, собственост на М. Р. И. и съотв. че е налице материалноправното основание по чл.171, т.2, б. „а” от ЗДвП за налагане на ПАМ. В този смисъл оспореният акт се явява постановен в нарушение и при неправилно приложение на материалния закон.

Доколкото, както беше посочено, констатацията за намалена прозрачност на автомобилните стъкла, не се основава на извършена и документирана в съответствие с нормативните изисквания проверка с техническо средство за светлопропускливост на стъклата, а е основана единствено на субективната преценка на проверяващите полицейски служители, при издаването на обжалваната заповед са допуснати и съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които са довели до фактическа, правна и доказателствена необоснованост на направения от правоприлагащия орган извод за наличието на основание за налагане на ПАМ по чл. 171, т.2, б. „а” от ЗДвП.

Принудителните административни мерки (каквато по дефиниция и по съдържание е наложената мярка по чл.171, т.2, б. „а” от ЗДвП), са инструмент на държавата за обезпечаване на законосъобразното осъществяване на определени правоотношения. Те са форма на държавна принуда - репресивни мерки, водещи до ограничаване на права или вменяване на задължения. Тяхната цел е да предотвратят извършването на административно правонарушение или да предотвратят настъпването на вредните последици от вече извършено правонарушение; да преустановят вече започнало и продължаващо административно нарушение или да отстранят настъпилите вече вредни последици от него (чл.22 от ЗАНН). Следователно принудителната административна мярка налага неблагоприятни последици на адресата с цел постигане на правно определен резултат. Правният резултат, който законът цели с прилагането на ПАМ по чл.171, т.2, б. „а” от ЗДвП, е недопускане движението на технически неизправни МПС и предотвратяването на пътнотранспортни произшествия. В случая, освен че прилагането на обжалваната ПАМ е фактически недоказано от гл.т наличието на материалноправната предпоставка по чл.171, т.2, б. „а” от ЗДвП, не се основава и на необходимост от налагане на ограничението за постигане на предвидената в закона цел. Не е налице техническа неизправност по см. на чл.10, ал.1, т.6, б. „в”, предл. трето от ППЗДвП на МПС с рег. № [рег. номер], собственост на жалбоподателя М. И., която да бъде квалифицирана като такава, представляваща опасност за водача, пътниците или другите участници в движението.

 

С оглед на гореизложеното съдът приема, че жалбата е основателна. Оспорената ЗППАМ по чл.171, т.2, б. „а” от ЗДвП, като издадена при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, при неправилно приложение на материалния закон и в несъответствие с целта на закона, е незаконосъобразна и следва да бъде отменена.

 

Предвид изхода на делото искането на жалбоподателя за присъждане на направените разноски следва да бъде уважено, като на основание чл.143, ал.1 от АПК, в тежест на Областна дирекция на МВР – Стара Загора следва да бъде възложено заплащането на М. И. на сумата от 1010 лева, представляваща внесена държавна такса в размер на 10 лева и 1 000 лева – договорено и заплатено възнаграждение за един адвокат. Възражението на процесуалния представител на ответника за прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно, тъй като заплатеното възнаграждение не надхвърля предвиденото по чл.8, ал.3 от Наредба №1/ 2004г. за възнаграждения за адвокатска работа.

 

Водим от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2, предложение второ от АПК, Старозагорският административен съд

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ по жалба на М. Р. И. [ЕГН], с адрес гр. Стара Загора, ул. ,,З.С.“ № 8, ет.1, Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25-1228-000363 от 30.05.2025г., издадена от Началник група в сектор ,,Пътна полиция“ към Областна дирекция на МВР- Стара Загора, с която на основание чл. 171, т. 2, б. „а“ от ЗДвП, на М. И. е наложена принудителна административна мярка „временно спиране от движение на моторно превозно средство“, до отстраняване на неизправността, като незаконосъобразна.

 

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – Стара Загора да заплати на М. Р. И. [ЕГН], с адрес гр. Стара Загора, ул. ,,З.С.“ № 8, ет.1, сумата от 1010 (хиляда и десет) лева – разноски по делото.

 

Решението не подлежи на обжалване, съгласно чл.172, ал.5, изр. второ от ЗДвП.