Решение по дело №270/2019 на Административен съд - Видин

Производството е по реда на чл.145 и следващите от АПК, във връзка с чл.13, ал.6 от Закона за социално подпомагане (ЗСП).

Образувано е по жалба на Б.К.П. ***, действащ чрез пълномощника адв. Г.С., съд. адрес: ***, против заповед № ЗСП/Д-ВН/2342/22.07.2019 г. на директор на Дирекция "Социално подпомагане"-Видин, потвърдена с решение № 05-РД06-0027/19.08.2019 г. на директор на Регионална дирекция "Социално подпомагане"-Видин.

С атакуваната в настоящето производство заповед е отказано на жалбоподателя отпускането на целева помощ за отопление с електроенергия с мотив, че притежава 3 броя недвижими имоти, т.е. недвижима собственост, която е възможен източник на допълнителен доход и не са изчерпани всички възможности за самоиздръжка/издръжка. Като правно основание е посочена разпоредбата на чл.10, ал.1, т.1 и т.4 от ППЗСП.

В жалбата се твърди, че заповедта е незаконосъобразна, като постановена при неправилно приложение на относимия материален закон и несъответствие с целта на закона. Посочва, че както обитаваното от него жилище, така и останалите имоти, които притежава, са в изключително лошо състояние, негодни за обитаване и въпреки многократните опити не успява да ги продаде. Изтъква сериозно влошено здравословно състояние и невъзможност да осигури необходимите средства за ремонт на имотите.

Представя подробни писмени бележки по съществото на спора.

Моли да бъде постановено решение, с което да бъде отменена заповедта, както и потвърдителното решение на горестоящия административен орган, като бъде отпусната исканата социална помощ.

Ответникът директор на Дирекция "Социално подпомагане"-Видин, редовно уведомен, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата и моли да бъде потвърдена оспорената заповед.

Съдът, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна: със заявление-декларация вх.№ ЗСП/Д-ВН-Д/2342/09.07.2019 г. оспорващият е поискал отпускане на целева помощ за отопление с електроенергия по Наредба № РД07-5/16.05.2008 г. за условията и реда за отпускане на целева помощ за отопление на министъра на труда и социалната политика.

След като извършили служебна проверка по заявлението органите на ДСП-Видин приели, че заявителят притежава недвижими имоти.

Въпреки дадените указания от съда, ответникът не е представил доказателства относно реда и начина, по който е установено колко и какви недвижими имоти притежава жалбоподателят.

Заповедта била атакувана по административен ред и била потвърдена с решение № 05-РД06-0027/19.08.2019 г. на директор на Регионална дирекция "Социално подпомагане"-Видин.

В производството по настоящето дело оспорващият представил доказателства относно влошеното си здравословно състояние, както и относно лошото техническо състояние на недвижими имоти.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното: жалбата е подадена в установения в чл.149, ал.1 от АПК срок и от субект, който има интерес от обжалването, поради което е допустима.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

Съгласно чл.168, ал.1 от АПК съдът преценява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл.146 от АПК, а именно: дали актът е издаден от компетентен административен орган, в установената форма, спазени ли са административнопроизводствените правила при издаването му и съответства ли на материалноправните разпоредби и целта на закона.

Настоящата съдебна инстанция счита, че оспорената заповед е издадена от компетентен административен орган, в рамките на предоставените му правомощия по чл.13, ал.2 и ал.3 от ЗСП, в надлежна писмена форма.

Основанието за постановяване на отказ за отпускане на целева помощ за отопление на заявителя е притежавани 3 броя недвижими имоти, т.е. недвижима собственост, която е възможен източник на допълнителен доход и не са изчерпани всички възможности за самоиздръжка/издръжка. Като правно основание е посочена разпоредбата на чл.10, ал.1, т.1 и т.4 от ППЗСП.

Съгласно разпоредбата на чл.10, ал.1, т.1 от ППЗСП, месечната помощ се отпуска, ако лицата или семействата отговарят и на следните допълнителни условия: обитаваното от тях собствено жилище да е единствено и да не е по-голямо от: а) за едно лице - едностайно. Според чл.10, ал.1, т.4 от ППЗСП, лицето следва да не притежава движима и недвижима собственост и/или идеални части от нея, с изключение на случаите по т.1, която може да бъде източник на доходи, с изключение на вещите, които служат за обичайно потребление на лицето или семейството.

При тази правна уредба в тежест на административния орган лежи тежестта да докаже дали заявителят притежава движима и недвижима собственост и/или идеални части от нея, с изключение на случаите по т.1, която може да бъде източник на доходи, с изключение на вещите, които служат за обичайно потребление на лицето или семейството. Доказателствената тежест е именно върху ответника, тъй като на първо място искащият социална услуга не е длъжен да доказва наличието на неблагоприятни за него факти и обстоятелства, а на следващо място - няма как да бъде принуден да доказва т.нар. "отрицателен факт", а именно, че не притежава имущество, което може да бъде източник на доход.

Въпреки дадените указания в този смисъл от съда, административният орган не е представил доказателства относно правно релевантните обстоятелства: дали заявителят действително притежава описаните в процесната заповед 3 недвижими имота, от които биха могли да бъдат реализирани доходи за издръжка. Административният акт не може да почива на предположения, а на установени по нормативно регламентирания ред факти.

В тази връзка ответникът не е изпълнил задължението си да докаже основанието за издаване на процесната заповед за отказ за предоставяне на целева социална помощ за отопление. С издаване на оспорената заповед е нарушена и целта на закона, тъй като от преписката не може да се установи дали действията на ДСП-Видин са били насочени към действителна проверка налице ли са основания за отпадане на бенефициента от целевата група за предоставяне на социалната услуга и проверка на действителните му доходи или напълно формално е постановен отказ за социално подпомагане.

Оспорената заповед е незаконосъобразна, издадена в нарушение на административнопроизводствените правила, при неправилно приложение на материалния закон и в противоречие с целта на закона, поради което подлежи на отмяна, както и потвърдителното решение на директора на РДСП-Видин. Преписката следва да бъде върната на административния орган, за произнасяне по същество.

В производството по делото жалбоподателят не е направил искане за присъждане на съдебни разноски, поради което съдът не следва да се произнася по този въпрос.

Воден от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2 от АПК, Административен съд Видин,

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ заповед № ЗСП/Д-ВН/2342/22.07.2019 г. на директор на Дирекция "Социално подпомагане"-Видин, както и потвърдителното решение № 05-РД06-0027/19.08.2019 г. на директор на Регионална дирекция "Социално подпомагане"-Видин, като незаконосъобразни.

ВРЪЩА административната преписка на ДСП-Видин, за произнасяне по същество по подаденото заявление.

Решението е окончателно и не подлежи на оспорване.

 

Административен съдия: