№ 82369
гр. София, 23.05.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 71 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и трети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА
като разгледа докладваното от КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА Частно гражданско
дело № 20251110124765 по описа за 2025 година
Образувано е по заявление на „.........., ЕИК ........ за издаване на заповед за изпълнение
против Б. В. В. ЕГН ********** за вземания в размер на 4387,81 изискуема главница по
договор за потребителски кредит №....... от 20.06.2017 г., ведно със законната лихва, считано
от 29.04.2025 г. до изплащане на вземането, 2269,28 лева договорна лихва за периода
25.10.2018 г. до 16.08.2019 г., 3537,38 лева възнаграждение за закупен пакет допълнителни
услуги, 30,00 лева непогасени такси за събиране на вземането за периода 09.08.2017 г. до
16.08.2019 г., 500,00 лева неплатени такси за извънсъдебно събиране на вземането при
забава с повече от 90 дни, начислени на 16.08.2019 г., 260,19 лева лихва за забава за периода
26.07.2017 г. до 16.08.2019 г. и 5869,82 лева лихва за забава за периода от 16.08.2019 г. до
28.04.2025 г.
Заповед за изпълнение е издадена за вземанията за главница, договорна и законна
лихва, както и за разноски съразмерно с уважената част от заявлението, като за останалата
част от вземанията заявлението следва да се отхвърли поради нищожност на клаузите в
договора, касаещи тяхната дължимост поради противоречие със закона и добрите нрави.
Съгласно разпоредбата на чл.411, ал.2, т.3 от ГПК заповед за изпълнение не се издава, когато
искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице
обоснована вероятност за това.
В случая се претендират вземания по договор за потребителски кредит, поради което
длъжникът има качеството на потребител по смисъла на §13, т.1 от ДР на ЗЗП.
Претендираната сума за предоставяне на пакет от допълнителни услуги, изразяващи се
в приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит, възможност за отлагане
и намаляване на определен брой погасителни вноски, възможност за смяна на дата на падеж
и улеснена процедура за получаване на допълнителни парични средства, представлява
допълнителна такса за действия, свързани с усвояване и управление на кредита, което
изрично е забранено от законодателя с разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, поради което на
това основание уговорката се явява нищожна. Заплащането на възнаграждението в случая е
уговорено във фиксиран размер, разсрочен съобразно погасителния план към договора, като
дължимостта на същото настъпва със сключване на договора и не е в зависимост от
извършване на конкретно действие или услуга от кредитора. Поради това следва да се
приеме, че така уговореното възнаграждение по същество има за цел да увеличи размера на
възнаградителната лихва по договора, като по този начин се цели заобикаляне и на
императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 ЗПК, според която годишният процент на
разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени
задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на
Република България. Съпоставянето с общия размер на процесното възнаграждение за пакет
допълнителни услуги и начислената договорна лихва с размера на главницата по договора за
1
кредит обуславят извода, че горепосоченото ограничение е превишено, поради което
клаузите, с които то е уговорено са нищожни – чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД.
Така уговорените допълнителни услуги са разход по кредита, който следва да бъде
включен при изчисляването на годишния процент на разходите – индикатор за общото
оскъпяване на кредита – чл. 19, ал. 1 и 2 ЗПК. Този извод следва от дефиницията на
понятието „общ разход по кредита за потребителя“, съдържаща се в § 1, т. 1 от ДР на ЗПК. В
този смисъл са задължителните указания на СЕС дадени с РЕШЕНИЕ НА СЪДА от 21.04.
2016 г. по дело C-377/14, а съобразно разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗПК всяка клауза в
договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на
този закон, е нищожна.
Отделно от това не са изложени никакви фактически твърдения за конкретно
предприети действия по повод предоставянето на допълнителни услуги. Изложеното води
до извода, че стойността на кредита се оскъпява с разходи, които реално не са извършени,
което е предпоставка за неоснователното обогатяване на заявителя за сметка на длъжника.
Такава уговорки се явяват нищожни, поради противоречие и с добрите нрави.
Претендираната такса за извънсъдебно събиране на задължението като такса с
фиксиран размер за действия по провеждане на телефонни разговори, изпращане на покани,
писма и електронни съобщения за събиране на просрочени вземания, които не представляват
допълнителни услуги, предоставени от кредитора във връзка с договора, а целят осигуряване
на изпълнението, и то по принудителен път, е вземане, чието събиране е в противоречие със
забраната на чл. 10а, ал. 2 ЗПК и с което по същество се цели заобикаляне на ограничението
на чл. 33 от ЗПК и въвеждане на допълнителни плащания, което обосновава извод за липса
на валидно възникнало /въз основа на нищожни договорни клаузи/ задължение на длъжника
за сочената такса. Това следва да намери приложение и по отношение на таксата за
извънсъдебно събиране на задълженията при забава с повече от 90 дни, тъй като пак е
свързано с действия по принудителното събиране на вземанията.
Предвид изложеното и на основание чл.411, ал.2, т. 2 и т.3 ГПК заявлението следва да
бъде отхвърлено по отношение на претендираното вземане за възнаграждение за закупен
допълнителен пакет от услуги и такси за извънсъдебно събиране.
Така мотивиран съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление с вх. №149290/29.04.2025 г. на „.........., ЕИК ........ против Б. В.
В. ЕГН ********** в частта, с която се иска издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК за вземане за закупен пакет допълнителни услуги по договор за
потребителски кредит №....... от 20.06.2017 г. в размер на 3537,38 лева, както в частта на за
вземания за такси за извънсъдебно събиране на вземанията в общ размер 530,00 лева.
Разпореждането може да се обжалва от заявителя с частна жалба пред Софийски
градски съд в едноседмичен срок от получаването на препис от него.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2