О П Р Е
Д Е Л Е Н И Е
гр.ЛОВЕЧ,
28.02.2019 г.
ЛУКОВИТСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД
граждански състав в закрито съдебно заседание на двадесет и осми
февруари две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЕВДА
ДОЙНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВАНИЧКА
КОНСТАНТИНОВА
ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Константинова ч.гр.дело № 111 по
описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид:
Производството
е по реда на чл.413,ал.2 .
Подадена
е частна жалба от „Агенция за контрол на
просрочени задължения“ ООД, ЕИК: *********, седалище и адрес на управление: град
София, ул.“Панайот Волов” № 29, ет.3, представлявано
от Тервел Янчев Кънев- управител, чрез
юрисконсулт Десислава Александрова, срещу Разпореждане № 1308/21.12.2018 г.,
постановено по ч.гр.дело № 728 по описа за 2018 година на Луковитския
районен съд, с което е отхвърлено заявлението за неустойка в размер на 318.41
лева.
Жалбоподателят излага, че разпореждането
е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените
правила и е необосновано. Изтъква, че в заповедното производство, което е
факултативно, едностранно и формално, съдът дължи проверка на формалната
редовност и необходимите реквизити на заявлението по чл.410 ,
а споровете по обективираните в него материални
субективни права, като тези относно претендираното
вземане за неустойка за неизпълнение на договорно задължение, следва да се
решат по исков ред, при положение, че длъжникът направи възражение по чл.414 .
По отношение заключението на съда за нищожност на
неустойката, поради противоречие с добрите нрави, развива доводи, основани на
правната същност на неустойката и нейните функции, съгл. чл.92, ал.1 ЗЗД- да
обезпечи изпълнение на задължението и да обезщети кредитора за вредите от
неизпълнението. Затова приема, че неустоечните
задължения са валидно възникнали. Позовава се и на ТР
№ 1 от 15.06.2010 г. по тълк.д.№ 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС и счита, че не е налице визираната в него
хипотеза, при която неустойката е нищожна само, ако единствената цел, за която
е уговорена, излиза извън присъщата и обезпечителна, обезщетителна
и санкционна функция. Оспорва мотивите на съда, че е нищожна само на основание
противоречие с добрите нрави.
Моли да бъде отменено обжалваното разпореждане на Луковитския районен съд и да се постанови издаване на
заповед за изпълнение за претендираните със
заявлението по чл.410 суми.
Частната жалба е подадена по пощата в срока по
275,ал.1 от ГПК, поради което е допустима и следва да се разгледа по същество.
Производството за издаване на заповед за изпълнение
по чл.410 от е започнало по повод заявление,
подадено до Луковитския районен съд от „Агенция за
контрол на просрочени задължения“ ООД срещу длъжника Н.М.М., ЕГН ********** с
постоянен адрес:***, за парично вземане, основано на Договор за паричен заем с № 3063747 от 25
октомври
Според заявителя дължимите от Н.М.М. суми са: 435.40
лв. главница; 52.16 лева договорна лихва за периода от 22 ноември
Районният съд е уважил заявлението и в
производството по ч.гр.дело № 728/2018 г. разпоредил издаване на Заповед № 514/21.12.2018
година за изпълнение на парично задължение по чл.410
за главницата, договорната лихва, мораторната лихва,
законната лихва както и за разноските. С разпореждане № 1308/21.12.2018 г. отхвърлил
заявлението за вземане за неустойка в размер на 318.41 лв. Приел е, че в тази
част искането противоречи на закона и добрите нрави, за което съдът следи
служебно, на основание чл.411, ал.2,т.2 .
Частната жалба е неоснователна.
За да бъде уважено искането за издаване на заповед
за изпълнение по реда на чл. 410 от , заявлението
следва да е редовно от външна страна, да отговаря на изискванията на чл. 127,
ал.1 и 3 и чл. 128, т.1 и 2 от - да съдържа
всички необходими данни, с оглед индивидуализиране на претендираното
в заповедното производство парично вземане, както и да се установява
изискуемостта му. Съгласно разпоредбата на чл.411,ал.2,т.2 от , съдът е задължен служебно да извърши проверка дали
искането не противоречи на закона или на
добрите нрави.
В настоящия случай претенцията на заявителя, наред
с главница, договорна лихва и лихва за забавено плащане на главницата (мораторна лихва), включва и неустойка (318.41 лв.). В
заявлението (т.12) е посочено, че неустойката представлява санкция за длъжника,
който не е изпълнил задължението си в 3-дневен срок да предостави на
заемодателя обезпечение, а именно: две физически лица-поръчители, всяко от
което да отговаря на следните изисквания: да представи на заемателя
служебна бележка за размер на трудовото възнаграждение, нетния му размер на
осигурителния му доход да е в размер над 1000 лева, да работи на безсрочен
трудов договор; да не е заемател или поръчител по
друг договор за паричен заем, сключен с „Изи Асет Мениджмънт”АД, да няма неплатени осигуровки за
последните две години, да няма задължения към други банкови и финансови
институции или ако има- кредитната му история в ЦКР
към БНБ една година назад да е със статут не по-лош от 401 „Редовен”, като
поръчителите подписват договор за поръчителство или банкова гаранция с бенефициер-
„Заемодателя”, която е издадена след усвояване на паричния заем, в размер на
цялото задължение на заемателя по договора за целия
срок на договора. Посочен е размер на неустойката от 402.15 лв.
Тъй като договорът за потребителски кредит е сключен при действието на Закона за потребителския кредит, нормите му следва да бъдат съобразени от съда служебно. В чл.33, ал.1 е уредено, че при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата, а в ал.2 е предвидено, че когато потребителят забави дължимите от него плащания по кредита, обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва.
Съдът намира, че посочените от заявителя клаузи в договора за потребителски кредит за начисляване на неустойка имат за цел да бъдат преодолени ограниченията, които императивната разпоредба на чл.33, ал.1 ЗПК поставя пред кредиторите.
От начина, по който е формулирано задължението на
длъжника да осигури поръчител, към когото са предявени значително завишени
изисквания относно неговата платежоспособност или банкова гаранция в размер на
цялото задължение в изключително кратък срок (3-дневен) след сключване на
договора , а не преди него, се налага изводът, че е нарушен един от основните
принципи в гражданските и търговски правоотношения- този за справедливост,
изискващ закрила и защита на всеки признат от закона интерес.Отделен е
въпросът, че е неясен начинът, по който е определен размерът на претендираната неустойката.
Добрите нрави са морални норми, на които законът е придал правно значение, защото правната последица от тяхното нарушаване е приравнена с тази на противоречието на договора със закона.Уговорената в договора за кредит неустойка се отклонява от нейната обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция, предвидена в чл.92 от ЗЗД и накърнява добрите нрави. С оглед постановките, дадени от ВКС в т.3 на ТР № 1/2009 г. от 15.06.2010 г. по тълк.д.№ 1/2009 г. на ОСТК, съдът намира, че тези клаузи са нищожни, на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД. Нищожността произтича и от разпоредбата на чл.21, ал.1 ЗПК.
Цитираните по-горе разпоредби на ЗЗП и ЗПК са в съответствие с Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 година относно неравноправните клаузи в потребителските договори, която има задължителен характер за националните съдилища в ЕС.
С оглед на това съдът приема, че са налице пречките по чл.411, т.2, пр.2 от за издаване на заповед за изпълнение за тази сума.Претендираното от заявителя вземане за неустойка в размер на 318.41 лв., не се дължи от заемателя.
Предвид гореизложеното настоящият състав приема,
че атакуваното разпореждане на РС- Луковит е правилно и законосъобразно и
следва да бъде потвърдено.
Водим от изложените съображения, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА РАЗПОРЕЖДАНЕ № 1308/21.12.2018 година,
постановено по ч.гр.дело № 728 по описа за 2018 година на Луковитския
районен съд.
Определението не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: