ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1020
гр. Велико Търново, 11.11.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в закрито заседание на
единадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Станислав Стефански
Членове:Ирена Колева
Любка Милкова
като разгледа докладваното от Любка Милкова Въззивно частно гражданско
дело № 20224100500731 по описа за 2022 година
Производството е образувано по подадена въззивна частна жалба от Ц. И. Б. от
гр.В.Търново, чрез пълномощника му адв.М. Ламбева – ВТАК, против Определение
№1040/22.06.2022г., постановено по Ч. гр.д.№765/2022г. по описа на РС – Велико Търново,
В ЧАСТТА, с която е отхвърлена претенцията на длъжника Ц. И. Б. за присъждане на
разноски като неоснователна и недоказана. Развити са оплаквания за неправилност на
първоинстанционното определение в обжалваната му част. Твърди се, че заедно с
възражението по чл.414 ал.1 ГПК са представени адвокатско пълномощно и документ,
удостоверяващ извършеното плащане, а именно – разписка, от която е видно, че длъжникът
е заплатил адвокатски хонорар в размер на 300лв. Сочи се, че макар и да няма изрична
норма в Глава ХХХVII от ГПК, на общо основание приложение в заповедното производство
следва да намери разпоредбата на чл.78 ал.4 ГПК, обуславяща основателност на
претенцията на длъжника за присъждане на направените в заповедното производство
съдебни разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 300лв. Моли съда, да
постанови определение, с което отмени първоинстанционното такова в обжалваната част за
разноските, вместо което постанови друго, с което уважи претенцията на длъжника за
разноски. Претендира направените съдебни разноски за настоящото производство.
В срок е постъпил писмен отговор на частната жалба от насрещната страна –
заявителя „ВиК Йовковци“ ООД със седалище гр.В.Търново, чрез пълномощника му адв.Т.
Т. – ВТАК, с който моли частната жалба да бъде оставена без разглеждане като процесуално
недопустима, тъй като редът за изменение на определението в частта за разноските е по
чл.248 ал.1 ГПК, срокът по който е изтекъл, а, в случай, че бъде приета за допустима, моли
да бъде отхвърлена като неоснователна.
Въззивният съд, след като се запозна с въззивната частна жалба, съобразно
инвокираните в нея оплаквания и данните по делото, приема за установено от фактическа
страна следното:
Производството по Ч. гр.д.№765/2022г. по описа на РС – Велико Търново е
образувано по подадено заявление по чл.410 ГПК от заявителя „ВиК Йовковци“ ООД
против длъжника и частен жалбоподател Ц. И. Б., което е уважено изцяло и е издадена
Заповед №323/30.03.2022г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК. Срещу
заповедта по чл.410 ГПК в срок е подадено възражение по чл.414 ГПК от длъжника Ц. И. Б.,
чрез пълномощника му адв.М. Ламбева – Стефанова – ВТАК, с което е предявена и
1
претенция от длъжника за присъждане на направените в заповедното производство съдебни
разноски в размер на 300лв. за заплатено адвокатско възнаграждение, съгласно представена
двустранно подписана от длъжника и упълномощения адвокат разписка, удостоверяваща, че
уговореното възнаграждение за осъществяване на процесуално представително по Ч.гр.д.
№765/2022г. по описа на ВТРС е заплатено.
С Определение №1040/22.06.2022г., постановено по Ч.гр.д.№765/2022г. по описа на
ВТРС, на основание чл.415 ал.5 ГПК е обезсилена издадената Заповед №323/30.03.2022г. за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, и е отхвърлена претенцията на
длъжника за присъждане на разноски като неоснователна и недоказана. За да постанови
отхвърляне на претенцията на длъжника за съдебни разноски, първостепенният съд е приел,
че в процесуалния закон не е уредена изрична норма, която да поражда право на длъжника
за разноски в рамките на заповедното производство, както и поради непредставен от
длъжника договор за правна защита и съдействие, сключен с упълномощения адвокат, с
който да е уговорена дължимост на адвокатско възнаграждение от 300лв. за процесуално
представителство по заповедното производство.
В рамките на срока за обжалване на първоинстанционното определение, е постъпила
от длъжника настоящата частна жалба в частта му за разноските.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
В процесният случай първоинстанционното Определение №1040/22.06.2022г.,
постановено по Ч.гр.д.№765/2022г. по описа на ВТРС, по същество в частта по чл.415 ал.5
ГПК не е обжалвано от страните и в тази му част е влязло в сила, като постъпилата срещу
него въззивна частна жалба е само в частта за разноските. Производството е по реда на
новия ГПК /обн., ДВ, бр.59/20.07.2007г., в сила от 01.03.2008г./, в който липсва уредба за
обжалване на решението, в случая определение, само в частта му за разноските, когато не се
обжалва самия акт, какъвто е процесният случай, за разлика от отменения ГПК – чл.70 ГПК.
С отпадане на възможността за отделно обжалване на решението, в случая определението, в
частта за разноските, остава уреден само един процесуален ред за защита срещу
определението в тази му част – чл.248 ал.1 ГПК. Произнасянето на съда по разноските
представлява определение, което подлежи на изменение или допълване от съда, който го е
постановил, съгласно чл.248 ал.1 ГПК, поради което и въззивният съд в настоящият случай,
в който първоинстанционното определение се обжалва само в частта за разноските, и не е
обжалван самият акт, няма компетентността да се произнесе по подадената против
първоинстанционното определение в частта му за разноските частна жалба, тъй като такъв
ред не е предвиден в процесуалния закон /аргумент в този смисъл и от разпоредбата на
чл.80 ГПК/.
В обобщение, частната жалба, въз основа на която е образувано настоящото
производство, въззивният съд преценява като искане на длъжника по чл.248 ал.1 от ГПК за
изменение на първоинстанционното определение в частта за разноските, произнасянето по
което е от компетентността на първостепенният съд, предвид което производството пред
ВТОС следва да бъде прекратено, и изпратена настоящата частна жалба на длъжника, имаща
характер на искане по чл.248 ал.1 ГПК, за разглеждане от компетентният РС – Велико
Търново.
След произнасяне на първоинстанционният съд по искането на длъжника за
изменение на определението в частта за разноските, определението на основание чл.248 ал.3
ГПК подлежи на обжалване, съгласно чл.274 ал.1 т.2 ГПК. /Така Определение
№21/13.01.2009г. по ч.т.д.№347/2008г. на ВКС, ТК, I отд., Определение №190/19.05.2012г.
по гр. д.№324/2012г. на ВКС, II гр.о. и др./.
По претенцията на Ц. Б. за присъждане на съдебни разноски за настоящото
производство, доколкото същите са направени във връзка с искане по чл.248 ал.1 ГПК,
компетентността за произнасяне не принадлежи на въззивният съд, а на първостепенният
съд. Само за пълнота съдът излага, че спорът за разноски не поражда право на страната за
присъждане на разноски.
Мотивиран от горното, Великотърновски окръжен съд
2
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по В.ч.гр.д.№731/2022г. по описа на ОС – Велико
Търново.
ВРЪЩА делото на РС – ВЕЛИКО ТЪРНОВО за произнасяне по искане с вх.
№10901/08.07.2022г. на длъжника Ц. И. Б., с ЕГН **********, чрез пълномощника му
адв.М. Ламбева - Стефанова – ВТАК, по чл.248 ал.1 ГПК за изменение на
първоинстанционното Определение №1040/22.06.2022г., постановено по Ч.гр.д.№765/2022г.
по описа на ВТРС в частта за разноските.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3