Определение по дело №1370/2018 на Районен съд - Пазарджик

ОПРЕДЕЛЕНИЕ №

  гр. Пазарджик, 08.08.2019 г.

 

Районен съд – Пазарджик, Гражданска колегия, в закрито заседание на осми август две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                                                                         РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРИЯ НЕНОВА

 

като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 1370 по описа за 2018 г., за да се произнесе взе предвид следното:

            Производството е по реда на чл. 140 ГПК.

            Ищецът „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А. Париж, Франция чрез клона си в България, представляван от юрисконсулт С. твърди, че на 11.06.2014 г. между него и ответника З.П. Йорданова е сключен Договор за потребителски заем № САSН-10781079, по силата на който ищецът се е задължил да предостави на ответника паричен кредит в размер на 600 лв. при ГПР в размер на 536,44 % и ГЛП в размер на 191,23 %, а ответникът се е съгласил да върне сумата на 52 седмични погасителни вноски, всяка от които в размер на 26 лв.

            Твърди, че по договора не са постъпили плащания, поради което кредитът бил обявен за предсрочно изискуем.

            За дължимите по договора суми ищецът се снабдил със заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 198/2015 г. на Районен съд – Пазарджик.

            Моли да бъде установено със сила на пресъдено нещо в отношенията между страните, че ответникът му дължи главница за погасяване на задължение по договор за потребителски заем в размер на 600 лв., възнаградителна лихва в размер на 752 лв. за периода от 20.06.2014 г. до 12.06.2015 г., мораторна лихва в размер на 33,06 лв. за периода от 11.07.2014 г. до 11.01.2015 г., както и законната лихва от 26.01.2015 г. до изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 198/2015 г. на Районен съд – Пазарджик.

Претендира присъждане на разноските в заповедното и исковото производство.

            Представя писмени доказателства: договор за потребителски заем, формуляр за потребителски заем, становище, погасителен план.

            Моли да бъде приложено ч.гр.д. № 198/2015 г. на Районен съд – Пазарджик.

            Ответникът З.П. Йорданова в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК чрез особения си представител адвокат Ф. намира иска за допустим, но го оспорва по основание и размер.

            Оспорва твърдението на ищеца, че ответникът не е правил плащания по договора за кредит, като твърди изплащане на задължението от страна на ответника.

            Счита, че договорът е сключен при явно неизгодни условия за ответника и той не е имал възможност да влияе върху съдържанието на договора, липсва яснота в договора за това каква част от погасителната вноска е лихва и каква главница и договорът е написан на твърде ситен шрифт за разчитане.    

            Оспорва размера на договорната лихва като накърняващ добрите нрави.

            Оспорва дължимостта на лихвата за забава с твърдението, че длъжникът не е уведомен за настъпилата предсрочна изискуемост.

            Моли за отхвърляне на исковите претенции.

            С Определение № 6359 от 15.05.2019 г. по делото е конституирана „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД като трето лице помагача на ищеца.

            Съдът на основание чл. 140, ал. 3 ГПК съобщава на страните следния проект на доклад по делото:

            Предявени са по реда на чл. 422 ГПК при условията на обективно кумулативно съединяване установителни искове с правно основание чл. 9 ЗПК, вр. чл. 240, ал. 1 и 2 ЗЗД, вр. чл. 79, ал. 1 и чл. 86 ЗЗД за съществуване на вземания за главница, договорна лихва и лихва за забава по договор за потребителски кредит.

За основателността на исковете в тежест на ищеца е при условията на пълно и главно доказване да установи, че между него и ответника е съществувало валидно облигационно правоотношение по договор за потребителски кредит, съдържащ валидна уговорка за заплащане на договорна лихва, по който ищецът е изпълнил задължението си да предостави на ответника отпуснатата в заем сума и е настъпил срокът за връщане на заемната сума.

В тежест на ответника е да установи при условията на пълно и главно доказване твърдението си плащане на задълженията по договора за кредит.

            С оглед направените от особения представител на ответника възражения и предвид служебното задължение на съда да следи за наличието на неравноправни клаузи в договорите с потребители съдът намира за необходимо да укаже на ищеца, че е негова доказателствената тежест да установи равноправността на договорните клаузи, включително индивидуалното им уговаряне.

            На основание чл. 146, ал. 2 ГПК на ищеца следва да бъде указано, че не сочи доказателства за установяване на тези факти.

            Представените с исковата молба писмени доказателства следва да бъдат приети по делото като допустими, относими и необходими.

            Съдът приканва страните към постигане на спогодба, като им разяснява, че ако постигнат такава ще спестят време и разноски и ще разрешат правния спор по начин, удовлетворяващ и двете страни, а на ищеца ще бъде върната половината от внесената държавна такса.

            Воден от горното и на основание чл. 140 и чл. 146, ал. 4 ГПК съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

            НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито заседание, което ще се проведе на 04.10.2019 г. от 10,00 ч., за която дата и час да се призоват страните, включително третото лице помагач на ищеца.

            ПРИЛАГА по делото ч.гр.д. № 198/2015 г. на Районен съд – Пазарджик.

            ПРИЕМА представените с исковата молба писмени доказателства.

            УКАЗВА на ищеца, че не сочи доказателства за равноправността на договорните клаузи, включително индивидуалното им уговаряне.

            ПРИКАНВА страните към спогодба за окончателно уреждане на спора, предмет на делото.

           

            Препис от определението да се изпрати на страните, като на ищеца и третото лице – помагач се връчи и препис от писмения отговор, подаден от особения представител на ответника.

            Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: