Решение по дело №5587/2019 на Софийски градски съд

Номер на акта: 264868
Дата: 20 юли 2021 г. (в сила от 20 юли 2021 г.)
Съдия: Здравка Ангелова Иванова
Дело: 20191100505587
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 23 април 2019 г.

Съдържание на акта

   Р     Е     Ш    Е    Н    И    Е   № ……

                                               Гр. София, 20.07.2021 г.

 

 

                             В      И М Е Т О      Н А      Н  А  Р  О Д А

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗИВНО ОТДЕЛЕНИЕ, ІV - „Д” състав, в публично съдебно заседание на двадесети април през две хиляди  двадесет и първа година в следния състав :

                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ : Здравка Иванова

                                                      ЧЛЕНОВЕ : Цветомира Кордоловска

                                                                   Мл. съдия : Роси Михайлова

при секретаря Екатерина Калоянова, като разгледа докладваното от съдия Иванова в. гр. д. № 5587 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното :

 

Производството по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

С решение № 532429/12.11.2018 г. на СРС, 49 с-в, по гр. д. № 54856/2017 г. е признато за установено, по обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, че И.Т.Ч., ЕГН ********** дължи на „С.в.“ АД ЕИК*********, сумата от 602, 03 лв., главница за предоставени услуги по доставка на питейна вода, отвеждане и пречистване на отпадъчни води за периода от 11.11.2013 г. до 12.08.2016 г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението 10.11.2016 г. до окончателното изплащане и сумата от 369, 05 лв. - лихва за забава за периода от 11.11.2013 г. до 12.08.2016 г., като исковете са отхвърлени за горницата над 602. 03 лв. до пълния предявен размер от 1 700. 19 лв., главница за периода от 18.01.2011 г. до 10.11.2013 г. и за горницата над 369. 05 лв. до пълния предявен размер от 569. 61 лв. - лихви за забава за периода от 18.02.2011 г. до 10.11.2013 г. Страните са осъдени съразмерно за разноски в производството.

Недоволен от решението в уважителната част е останал ответницата И.Т.Ч., която го обжалва в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК в частта, в която исковете са уважени. В жалбата се твърди, че в оспорените части решението е незаконосъобразно и неправилно, постановено в нарушение на материалния закон. Излагат се доводи, че неоснователно СРС е приел за доказана облигационната връзка с ответницата, а от там - правното основание на претенцията и реалното предоставяне на услугите, чието заплащане се твърди, че се дължи. Поддържа се, че не е установено ответницата да е собственик или вещен ползвател на имота и съответно - потребител на В и К услуги съгласно пар. 1, ал. 1, т. 2 б. „а“ от ЗРВКУ. Излагат се множество доводи, че пред СРС не са представени годни писмени доказателства за установяване реалната доставка на В и К услуги за имота през процесния период. Излагат се доводи, че представените от ищеца писмени доказателства са частни свидетелстващи документи, които са едностранно издадени от него съдържат изгодни за него факти, поради което не установяват реалната доставка на услугите от ищеца, а само наличието на парична претенция на определена стойност. Съдът неправилно приема, че е доказано извършването на реална доставка от ищеца в обема, за който са начислени сумите. Излагат се съображения, че пред СРС не са представени доказателства за реално отчитане на водомерите, в съответствие с нормативните изисквания, както и че са спазени изискванията на Наредба № 4 за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на В и К системи. Не се установява, че е отказан достъп за отчитане на водомера с нарочен протокол. По тези и допълнителни съображения, моли да се отмени решението, като претендира направените по делото разноски, съгласно списък, както и адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 1 и 2 ЗАдв.

Въззиваемата страна - ищецът „С.в.“ АД, редовно призован, не взема становище по жалбата.

Като съобрази становищата на страните във въззивното производство и установените по делото факти, настоящият състав намира следното :

Според уредените в чл. 269 ГПК правомощия, въззивният съд се произнася служебно по валидността на цялото решение, по допустимостта - само в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Съдът следи служебно и за спазване на императивните материално правни норми.

Обжалваното решение е валидно и процесуално допустимо в оспорената част.

Исковата молба е подадена от „С.в.“ АД след издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 63895/2016 г. от СРС, 49 - ти състав, след подадено възражение по реда на чл. 414 ГПК от ответницата И.Т.Ч..

СРС се е произнесъл по обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, за дължимост на суми за доставка на В и К услуги и лихви за забава върху тях.

Решението не се оспорва от ищеца в частите, в които исковете са отхвърлени за горницата над 602. 03 лв. до пълния предявен размер от 1 700. 19 лв., главница за периода от 18.01.2011 г. до 10.11.2013 г. и за горницата над 369. 05 лв. до пълния предявен размер от 569. 61 лв. - лихви за забава за периода от 18.02.2011 г. до 10.11.2013 г. и в тази част решението е влязло в сила.

Като съобрази доказателствата пред СРС поотделно и в тяхната съвкупност, както и доводите и становищата на страните, по въпроса за наличие на облигационно правоотношение с ответницата, въззивният съд намира следното :

Съдът споделя изводите на СРС, че е доказано облигационно договорно правоотношение между страните за доставка на В и К услуги, респ. качеството потребител на В и К услуги на ответницата.

Съгласно § 1, т. 2, б. "а" и б. "б. " от Допълнителната разпоредба на Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги "потребители" по смисъла на закона са: юридически или физически лица - собственици или ползватели на съответните имоти, за които се предоставят В и К услуги; юридически или физически лица - собственици или ползватели на имоти в етажната собственост. В този смисъл е уредено качеството на лицата на потребители и съгласно Общите условия на ответното дружество, като според Общите условия потребител може да бъде и наемател на имот, за който се предоставят В и К услуги.

Същата дефиниция е дадена и в чл. 3, ал. 1 от Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи (наричана за краткост Наредбата).

Според  чл. 8, ал. 1 от Наредба № 4/2004 г., получаването на услугите В и К се осъществява при публично известни общи условия, предложени от оператора и одобрени от собственика на В и К системи или от съответния регулаторен орган, създаден със закон или в изпълнение на концесионен договор.

Въззивният съд констатира, че в отговора на исковата молба и в производството пред СРС ответницата не е оспорвала качеството си на собственик на процесния имот, а от там и на потребител на вода и В и К услуги в смисъла вложен в посочената нормативна уредба. Съдът констатира, че такова възражение действително е направено, но едва след насрочване на делото и постановяване на определението по чл. 140 ГПК и доклада на делото в него по реда на чл. 146 ГПК.

Според постановките, възприети в т. 4 от ТР № 1 от 9.12.2013 г. по т. д. № 1/2012 г. на ОСГТК на ВКС, с изтичането на срока за отговор се преклудира възможността ответника да противопоставя възражения, основани на съществуващи и известни нему към този момент факти. Нови възражения ответникът може да заяви в последващ етап от процеса само при условията на чл. 147 ГПК.  Тази хипотеза не е налице в настоящия случай.

Съгласно решение № 165 от 09.11.2016 г. по гр. д. № 1172/2016 г., ГК, ІІІ ГО на ВКС, „когато в срока по чл. 131 ГПК, ответникът не е извършил указаните в чл. 133 ГПК процесуални действия - не е взел становище, не е направил възражения, не е оспорил истинността на представен документ, или не е упражнил правата си по чл. 211, ал. 1, чл. 212 и чл. 219 ГПК, той губи възможността да направи това по - късно.

Въззивният съд констатира, че ответницата не се е явила лично или чрез процесуален представител в проведените пред СРС съдебни заседания.

В заключение следва, че възраженията относно качеството на ответницата на потребител на В и К услуги, които не са направени своевременно – в срока за отговор на исковата молба, са преклудирани и не могат да бъдат разглеждани.

Следователно, в съответствие с действащата уредба СРС е приел, че по договора за доставка на вода и В и К услуги за ответницата е възникнало задължение за заплащане на вода за питейно - битови нужди за процесния имот.

По въпроса за обема на доставените реално услуги, за тяхната стойност и начинът на определянето им за процесния период, като съобрази възраженията в жалбата и в допълнение към изложеното от СРС, въззивният съд намира следното :

Количеството изразходвана вода от водоснабдителната система на оператора се измерва чрез монтираните на всяка водопроводно отклонение водомери - чл. 32, ал. 1 от Наредба № 4/2004 г., а за сгради - етажна собственост - въз основа на измереното количество, отчетено по общия водомер на водопроводното отклонение за определен период от време, което се разпределя между отделните потребители въз основа на отчетите за същия период от време на всички индивидуални водомери след общия водомер, като първо се отчита общият водомер в присъствието на представител на потребителите, а след това се отчитат индивидуалните водомери - чл. 32, ал. 2 и 3 от Наредбата. Съгласно чл. 32, ал. 4 от Наредбата, отчетените данни се установяват чрез отбелязване в карнет, заедно с датата на отчитане на общия водомер и на индивидуалните водомери и подписа на потребителя или негов представител, освен случаите на отчитане по електронен път.

Съгласно чл. 39, ал. 3 от същата наредба, по изключение, разпределението на изразходваното количество вода и отчитането на отведената и пречистената вода се извършват съобразно броя на обитателите на жилищата. При липса на индивидуални водомери или неизправни такива, месечното количество изразходвана питейна вода се определя, както следва - по 6 куб. м. при топлофицирано жилище и по 5 куб. м. при нетоплофицирано жилище за всеки обитател (чл. 25, ал. 4 и чл. 8, т. 1 от ОУ от 2016 г.).

Въззивният съд споделя изводите на СРС, че от доказателствата в съвкупност се установява реалната доставка на В и К услугите, чиято стойност ответницата дължи да заплати за процесния период и главният иск е доказан по своето основание.

Следователно СТЕ установява реалната доставка на В и К услуги в процесния имот през исковия период и нейния действителен обем на база реалното отчитане на двата водомера в имота, посочени в експертизата.

Съгласно заключението на съдебно-техническата експертиза, която не е оспорена и съдът основателно е кредитирал, за периода 18.01.2011 г. до 12.08.2016 г. са начислени общо 895 куб. метра - изразходвана вода, а реално са доставени 464 куб. метра, тъй като потребителят е имал монтирани водомери за периода 06.01.2011 г. – 31.10.2012 г., през който неправилно е отчитан „на база“, според експертизата. Вещото лице е дало заключение, че за периода отчитан на „база“, водните количества от 431 куб. м. за неправилно начислени. Освен това е съобразено, че за периода 25.10.2012 г. - 28.10.2013 г. са начислени неправилно  допълнително по водомер № 12052448 - 48 куб. м., което количество вече е било отчетено.

В заключение вещото лице е посочило, че водните количества за процесния период са отчетени съгласно действащата нормативна уредба само до размера от 464 куб. м.

При това основателно СРС е приел, че в останалата част - над 464 куб. м. до начислените 895 куб. м. не са отчетени съгласно действащата нормативна уредба.

За определяне размера на задълженията СРС е съобразил данните от заключението на ССчЕ, според която пълната стойност на главницата за целия претендиран период възлиза на 1 629. 65 лв. Кредитирайки заключението на СТЕ съдът е приспаднал недължимата от потребителя сума, начислена „на база" за периода от 18.01.2011 до 31.10.2012 г., която възлиза на 842. 39 лв., определена въз основа на заключението на ССчЕ и по чл. 162 от ГПК. След приспадане от главницата 1 629. 65 лв. на сума от 842. 39 лв., СРС е определил, че остават задължения в размер на 787, 26 лв.

Предвид приетата основателност на претенцията, в съответствие с материалния закон СРС е разгледал възражението за погасяването й по давност.

Съгласно трайно установената практика по въпроса за погасителната давност (Тълкуване дадено от ВКС с Тълкувателно решение № 3/18.05.2012 г., по тълкувателно дело № 3/2011 г., на ОСГКТК на ВКС), СРС е приел, че процесните главни задължения се погасяват с изтичане на 3 - годишна давност.

Според нормата на чл. 114, ал. 1 от ЗЗД давността започва да тече от момента на изискуемостта на вземането, а при срочните задължения давността тече от деня на падежа. Според ОУ потребителите са длъжни да заплащат дължимите суми за ползваните от тях В и К услуги в 30 - дневен срок след датата на фактуриране. При неизпълнение в срок на задължението за плащане на ползваните услуги, потребителите дължат обезщетение в размер на законната лихва, считано от първия ден след настъпване на падежа.

Предвид изложеното, към датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 10.11.2016 г., погасени по давност са всички вземания на ищеца с настъпил падеж към 10.11.2013 г. Основателно СРС е приел, че погасени по давност са вземанията за периода от 18.01.2011 г. до м. 10.2013 г. вкл.

Както се посочи, за периода от 18.01.2011 г. до 31.10.2012 г. не се дължат суми за доставени В и К услуги поради незаконосъобразно начисляване. За периода от 01.11.2012 г. до 10.11.2013 г. СРС е определил, че са погасени по давност вземания в размер на 185, 23 лв. Съдът е приел, че не са погасени по давност вземанията за периода от 11.11.2013 г. до 12.08.2016 г. в размер на 602. 03 лв.

Въззивният състав не намира основание за промяна в изводите на първоинстанционния съд относно установения размер на вземанията.

По исковете за установяване на задължения за лихви за забава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, следва да се посочи, че във въззивната жалба ответникът не е изложил никакви конкретни съображения за незаконосъобраност на решението. Доколкото въззивният съд е обвързан от доводите в жалбата, при липса на такива, съдът споделя решаващият извод на СРС, че върху установената главница се дължат лихви за забава от момента на настъпване на забавата. Следва да се посочи, по аргумент от чл. 119 ЗЗД, че лихва не се дължи върху погасената по давност главница, с оглед на което акцесорната претенция в тази част е неоснователна, както приема и СРС.

Съгласно заключението на ССчЕ, лихвите за процесния период възлизат в размер на 594. 42 лв. Доколкото ищецът е претендира 569, 61 лв. лихви за забава, основателно СРС е приел, че претенцията е изцяло доказана, но погасена частично по давност. На основание чл. 162 ГПК съдът обосновано е направил извод, че задълженията за лихви за забава, които не са погасени са за периода от 11.11.2013 г. до 12.08.2016 г. в размер на 369, 05 лв. Не са налице основания за промяна на този извод.

Доколкото крайните изводи на двете инстанции съвпадат, първоинстанционното решение следва да се потвърди в оспорените уважителни части както е постановено. Този извод се налага и в частта по разноските, присъдени в полза на ищеца, за исковото и заповедното производства.

По разноските пред СГС :

Предвид изхода от спора - жалбата няма да бъде уважена, разноски се дължат на ищеца. Той не е направил искане за присъждане на разноски пред СГС и такива не се присъждат в негова полза.

Така мотивиран, Софийски градски съд

                                                         

                                                                 Р Е Ш И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 532429/12.11.2018 г. на СРС, 49 с-в, по гр. д. № 54856/2017 г., в частите, в които е признато за установено, по обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, че И.Т.Ч., ЕГН ********** дължи на „С.в.“ АД ЕИК*********, сумата от 602. 03 лв., главница за предоставени услуги по доставка на питейна вода, отвеждане и пречистване на отпадъчни води за периода от 11.11.2013 г. до 12.08.2016 г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението 10.11.2016 г. до окончателното изплащане и сумата от 369, 05 лв. - лихва за забава за периода от 11.11.2013 г. до 12.08.2016 г. и ответницата е осъдена за разноски, по чл. 78, ал. 1 ГПК.

 

РЕШЕТНИЕТО е влязло в сила в останалата неоспорената от ищеца част, в която исковете са отхвърлени до пълните предявени размери.

 

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                                     ЧЛЕНОВЕ : 1.                             

 

 

 

 

 

   2.