№ 703
гр. София, 21.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XV ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Виктор Б. Чаушев
Членове:Емилия Ат. Колева
Анна Кофинова
при участието на секретаря Бранимира В. И.а Пенова
в присъствието на прокурора И. В. П.
като разгледа докладваното от Емилия Ат. Колева Въззивно административно
наказателно дело № 20251100605515 по описа за 2025 година
Производството е по реда на Глава Двадесет и първа от НПК.
С Решение от 29.04.2025г. по НАХД № 987/2025г., СРС, НО, 129-ти състав е признал
обвиняемия Р. Г. Д. за виновен в това, че: на 25.10.2022г., около 18:20ч. в с. Лозен, Столична
община, на ул. „Съединение“, в близост до № 80, като водач на превозно средство - лек
автомобил марка „Ауди“, модел „А4“, с peг. № ********, който след превозна злополука, в
която имал участие - управлявания от него лек автомобил блъснал задната гума на
велосипеда, който управлявал К.Л.Т., роден на ********., вследствие на което Т. паднал на
земята и получил травма на корема, долната част на гърба и таза с неуточнена локация и
травма на бедрото, не оказал необходимата помощ на пострадалото лице - К.Л.Т., която
могъл да му даде без опасност за себе си или за другиго - не излязъл от лекия автомобил и
напуснал местопроизшествието - престъпление по чл.140 НК.
На основание чл.78а, ал.1 НК съдът е освободил от наказателна отговорност
обвиняемия, като му е наложил административно наказание глоба в размер на 2000,00 лева.
В негова тежест са възложени направените в хода на досъдебното производство разноски.
Съдът се е произнесъл и по веществените доказателства, приобщени по делото.
Срещу решението в законоустановения срок е постъпила жалба и допълнение към нея
от адв. С. С. – защитник на обвиняемия Р. Д., в които са наведени доводи за неправилност и
незаконосъобразност на първоинстанционния акт поради неправилно приложение на
1
материалния закон и допуснати процесуални нарушения. Твърди се несъставомерност на
деянието поради липса на възможност обвиняемият да окаже помощ на пострадалия, поради
възникнала за самия Д. опасност. Оспорва се съС.ието на пострадалия да е било такова, щото
последният да се е нуждаел действително от помощ. Твърди се едностранчивост и
необективност на извършения доказателствен анализ. Липсвали и мотиви касателно въпроса
– в какво е следвало да се изразява твърдяната дължима помощ, каквито факти не били
описани и в постановлението на СРП за освобождаване от наказателна отговорност. Оспорва
се и извода на съда – обвиняемият да е направил опит да се укрие след ПТП с оглед
управлението на МПС след употреба на алкохол. Направено е искане за отмяна на
решението и постановяване на оправдателен съдебен акт по отношение на обвиняемия.
Алтернативно – за отмяна на решението и връщане делото за ново разглеждане поради
допуснати съществени процесуални нарушения. Като втора алтернативно – за намаляване
размера на наложената глоба.
С Определение по реда на чл. 327 от НПК въззивният съд е преценил, че за изясняване
на обстоятелствата по делото не е необходимо събирането на доказателства.
В открито заседание пред въззивния съд защитата поддържа въззивната жалба, на
основанията, изложени в нея, както и направените с нея искания относно съдбата на
атакуваното решение.
Представителят на СГП оспорва жалбата и моли същата да бъде оставена без уважение,
респективно първоинстанционния акт да бъде потвърден изцяло.
Обвиняемият в хода по същество поддържа изнесеното от неговия защитник. В
последната си дума моли да бъде оправдан.
Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства, доводите
и възраженията на страните и, след като извърши цялостна служебна проверка на
обжалваното решение, съобразно изискванията на чл. 314 НПК, намери за установено
следното:
Фактическата обстановка е подробно изяснена от първоинстанционния съд. По делото
са събрани в необходимия обем и по съответния процесуален ред доказателствата, нужни за
неговото правилно решаване.
Въз основа на събраните и проверени по реда на НПК доказателства и доказателствени
средства са направени правилни фактически изводи. Поради това, въззивната инстанция
като цяло възприе фактическата обстановка, аналогична на установена от СРС, а именно:
Обвиняемият Р. Г. Д. е роден на ******** в гр. София, българин, български гражданин,
със средно образование и с ЕГН **********.
Към месец октомври 2022г. същият живеел в село Лозен, ул. „Съединение“ № 12 и
работел в Дирекция „Жандармерия“.
На 25.10.2022г. след 18.00ч. свидетелят К. Т. /роден на ********./ и към него момент –
малолетен се връщал от уроци по английски език към дома си, който се намирал на адрес:
село Лозен, ул. ********. К. Т. бил с колелото си.
2
Около 18:20ч. същият се намирал в близост до пешеходната пътека, находяща се на ул.
„Съединение“ в близост до № 80 в селото, на която решил да пресече улицата от другата
страна.
В същото време в този пътен участък на ул. „Съединение“ в посока от ул. „Дъб“ към
ул. „Ален мак“ се движел обвиняемият Р. Д., който управлявал собствения си лек автомобил
марка „Ауди“ с рег. № ********. Движел се със скорост около 55 км/ч. при разрешена 30
км/ч. в района преди пешеходната пътека, която искал да пресече свидетелят К. Т..
Последният от своя страна започнал да пресича пешеходната пътека от ляво на дясно спрямо
посоката на движение на автомобила на Д., карайки колелото си. При това обвиняемият Д.
не успял да реагира своевременно и колата ударила задната гума на велосипеда. В резултат
на удара, свидетелят К. Т. паднал на земята и очилата му изхвръкнали настрани.
Пострадалият се изплашил от случилото се и уринирал върху себе си. Вследствие на
падането на земята Т. получил травма на корема, долната част на гърба и таза с неуточнена
локация и травма на бедрото, реализирало медико-биологичния квалифициращ признак
„временно разстройство на здравето, неопасно за живота“ по смисъла на чл. 130, ал. 1 НК и
травма на бедрото, реализирала медико-биологичния квалифициращ признак „болка и
страдание без разстройство на здравето“ по смисъла на чл. 130, ал. 2 НК.
Очевидец на инцидента бил свидетелят Л. Т. – баща на пострадалия К. Т., който
наблюдавал случилото се през прозореца на дома си.
На място присъствали и свидетелите А.Д., Д.С., П.Д.в, С. В. и други неустановени
лица. Д., С., Д. и В. се намирали пред магазин на същата улица, като свидетелите С., Д. и В.
видели самия инцидент, а останалите макар да не видели самия удар, станали свидетели на
начина, по който се развили събитията след това. След ПТП посочените свидетели отишли
при момчето, за да му помогнат да стане и да видят съС.ието му. К. Т. се изправил и на
зададените въпроси относно съС.ието си, казал, че нищо му няма, само малко го боли единия
крак, посочвайки бедрото си. Свидетелят С. успял да види добре водача и го познал, като се
сетил кой е и, че живее в селото.
След ПТП обв. Д. отбил автомобила си в дясната част на пътното платно, но не слязъл
от него.
След като се уверили, че момчето е добре, посочените по-горе свидетели тръгнали към
автомобила на обв. Д., тъй като видели, че същият не слиза. Няколко секунди по-късно още
преди да стигнат до него хората, обвиняемият потеглил с автомобила си с висока скорост и
напуснал местопроизшествието. Свидетелите се развикали по него, като в същото време
неустановено по делото лице хвърлило бутилка по колата, която счупила задното му стъкло.
Междувременно свидетелят Д.Б., който идвал от срещуположната посока, препречил пътя на
автомобила, управляван от обвиняемия, но последният не спрял, поради което свидетелят Б.
се отдръпнал.
Междувременно на мястото на произшествието пристигнал бащата на пострадалия,
който видял, че синът му е уринирал върху себе си от уплаха. Разбрал от очевидците кой е
3
бил водач на МПС, като някои от тях успели да видял и част от номера на автомобила.
По повод инцидента били подадени сигнали на телефон 112, при които били посочени
първите букви и цифрите на регистрационния номер на управлявания от обвиняемия
автомобил – ********. На място пристигнал екип на Бърза помощ, който откарал детето до
болница за оказване на медицинска помощ и преглед.
След като напуснал местопроизшествието, обвиняемият Д. закарал автомобила си на
паркинга на Дирекция „Жандармерия“, където работел, след което последният си тръгнал.
Във връзка с подадения сигнал, на мястото на произшествието пристигнал патрул на
ОПП-СДВР в състав свидетелите С.К. и Н.Б., както и служители на 08 РУ-СДВР –
свидетелите А.В. и Г. Д., като последните останали на място, за да запазят
местопроизшествието.
Свидетелите К. и Б. отишли до дома на обвиняемия, но не го открили, като от някой от
присъстващите на инцидента лица разбрали, че обвиняемият работи в Дирекция
„Жандармерия“.
Свидетелят Л. Т. също отишъл до дома на обвиняемия Д., но съпругата му казала, че го
няма. Т. успял да се свърже по телефона с него, представил се, че е бащата на детето, което
Д. бил блъснал, но последният му казал, че не е блъскал никого и, че се намира в гр. София и
не може да дойде.
Междувременно, свидетелят З.Х., който работел като инспектор в ОДЧ при ЖЗУ-
София, получил обаждане от дежурната част на ОПП-СДВР за извършване на проверка дали
на паркинга на Дирекция „Жандармерия“ се намира процесния автомобил, собственост на
обв. Д., като била обяснена и причината, поради която издирват автомобила. При
проверката, която разпоредил свидетеля Х., автомобилът на Д. бил открит, паркиран на
паркинга, като за случая било докладвано на Началника на ЗЖУ. Свидетелят Х. се обадил по
телефона на обвиняемия Д. и го попитал дали има някакъв инцидент, за който да му съобщи.
Тогава Р. Д. потвърдил случилото се. Казал, че искал да помогне на детето след ПТП, но
самият той бил нападнат от семейството на пострадалия с твърди предмети, и тъй като се
почувствал застрашен, докарал автомобила си на служебния паркинг. Д. казал също така, че
слязъл от автомобила си и се опитал да се извини на родителите на детето, попитал ги дали
имат нужда от помощ, но бил агресивно нападнат от тях и от другите присъстващи.
Свидетелят Х. попитал Д. дали може да дойде до Дирекция „Жандармерия“ с автомобил, но
последният отговорил, че след ПТП поради стреса бил употребил алкохол, поради което не
може да шофира. Поради това свидетелят Х. изпратил свидетеля Д.Ц. – служител в
жандармерията с автомобила да докара обвиняемия Д., за да се срещне със служители на
КАТ.
Свидетелите К. и Б. също били изпратени до паркинга на Дирекция „Жандармерия“, за
да видят дали автомобила на обвиняемия не се намира там, като го установили на място,
след което се върнали на местопроизшествието.
В Дирекция „Жандармерия“ пристигнала огледна група, която извършила оглед на
4
автомобила, при което било установено, че задното стъкло било счупено.
Междувременно други служители на ОПП-СДВР – свидетелите Т.А. и А.С. получили
информация, че лекият автомобил, с който е реализирано процесното ПТП, се намира на
паркинга на Дирекция „Жандармерия“, като същите около 20,15ч. били изпратени в
дирекцията, където установили и обвиняемия Д.. Около 20,45ч. свидетелите извършили
проверка на обвиняемия за употреба на алкохол с „Алкотест Дрегер“, който отчел 0,5
промила алкохол в издишания въздух. Свидетелите придружили обвиняемия Д. до УМБАЛ
„Света Анна“, където Д. дал кръвна проба. В протокола за медицинско изследване било
отбелязано, че по сведение на обв. Д., последният бил употребил алкохол – ракия 300 мл на
дата 24.10.2022г.
На служителите на ОПП-СДВР, които извършили пробата с техническо средство,
обвиняемият обяснил, че след като реализирал ПТП, се уплашил, тъй като бил употребил
малко количество алкохол и имало насъбрани хора, които подвиквали след него и тогава
тръгнал с колата, защото помислил, че ще го набият.
Във връзка със случая било образувано ДП № 579/2022г. по описа на СО-СГП.
Контролиращата инстанция изцяло споделя доказателствения анализ, направен от СРС,
като счита същият за правилен и изчерпателен. Първостепенният съд е посочил причините,
поради които кредитира приобщените доказателства и доказателствени средства,
респективно отхвърля част от обясненията на обв. Д., като в тази насока мотивите му не
следва да търпят корекция.
На първо място, правилно първоинстанционния съд е приел, че от показанията на
свидетелите А.Д., Д.С., П.Д.в, С. В. и Д.Б. се установяват обстоятелствата, при които е
настъпило процесното ПТП; водачът, управлявал автомобила, с който е реализирано ПТП,
както и пострадалия малолетен К. Т.. Визираните обстоятелства не се оспорват и от самия
обвиняем Д. в дадените обяснения. Показанията на визираните свидетели са логични,
вътрешно безпротиворечиви, като същите кореспондират изцяло помежду си. Аналогични
твърдения относно ПТП навежда в обясненията си и обв. Д., поради което няма пречка в
тази част заявеното от него да бъде кредитирано.
Не е спорно също така, че след като напуснал местопроизшествието, обвиняемият
закарал автомобила си на паркинга на Дирекция „Жандармерия“, където работил към него
момент, след което си тръгнал, като в тази насока еднопосочни сведения се съдържат в
показанията на свидетелите З.Х. и П.К. – служители в Жандармерията /установили
автомобила на паркинга на жандармерията/, а така също и в показанията на свидетелите
С.К. и Н.Б. – служители на ОПП-СДВР. И този факт не се оспорва от обвиняемия, като в
тази насока е и протокола за оглед на МПС, което процесуално следствено действие е
извършено именно на паркинга на Дирекция „Жандармерия“, където е бил паркиран
автомобила.
Спорните въпроси касаят начина, по който са се развили събитията непосредствено
след ПТП и по- конкретно – какво е било поведението на обвиняемия като водач на МПС и
5
участник в реализираното от него ПТП и причините, поради които същият е напуснал
местопроизшествието. Това са и съществените релевантни обстоятелства, които имат
значение за изхода на делото.
В тази насока законосъобразно първата инстанция се е доверила на показанията на
посочените по-горе свидетели - очевидци на случилото се - А.Д., Д.С., П.Д.в, С. В. и Д.Б.,
които кореспондират изцяло помежду си, че след ПТП обвиняемият отбил в дясната част на
платното, но не слязъл от автомобила си; че, след като се уверили, че пострадалото дете е
добре и му помогнали да се изправи, свидетелите се насочили към автомобила на
обвиняемия, именно, защото установили, че същият не слиза; че водачът рязко тръгнал и
напуснал местопроизшествието, включително без да спре, въпреки, че пред него на уличното
платно застанал свидетеля Б.. Безспорно от тези гласни доказателства се установява факта,
че след като обвиняемият тръгнал с автомобила си, напускайки местопроизшествието,
неустановено по делото лице хвърлило бутилка по МПС, която счупила задното му стъкло.
Последният факт се потвърждава и обясненията на обвиняемия, както и от протокола за
оглед на МПС.
Подобно на първата инстанция и СГС не намери основание да се усъмни в
добросъвестността на свидетелите А.Д., Д.С., П.Д.в, С. В. и Д.Б. относно поведението на
обвиняемия след ПТП, като съобрази освен факта на корелация в заявеното от тях, и
обстоятелството, че нито един от тези свидетели не е страна по делото, нито се намира в
близки роднински или приятелски отношения с пострадалото лице.
Правилна е преценката на СРС относно твърденията на свид. Л.П., доколкото
единствено той описва фактическата обстановка по начин, който в известна степен
наподобява изложеното от самия обвиняем за поведението му след инцидента и съответно
причина да си тръгне от местопроизшествието. Тези свидетелски показания освен, че са
изолирани, на практика представляват субективни изводи за причината обвиняемият да
напусне мястото на ПТП, които дори не почиват на обстоятелства, които да са възприети
лично от свидетеля. Последният не е бил очевиден на случилото се, а пресъздава това, което
е чул от останалите лица, присъствали на инцидента. Ето защо, правилно СРС не е дал вяра
на показанията на свид. П. – причина обвиняемият да напусне ПТП, да е била уплахата му.
Именно относно причината обвиняемият да напусне ПТП, обясненията му се намират
в противоречие с разгледаните по-горе свидетелски показания, което мотивира настоящият
съдебен състав, подобно на първата инстанция преди това, да ги отхвърли в тази част.
Отделно, по този релевантен въпрос е налице и противоречие в заявеното от обвиняемия в
различните периоди от време.
Така, в обясненията си, дадени в хода на ДП в присъствие на защитник на дата
06.06.2024г., обв. Д. твърди, че е спрял автомобила си след ПТП, обърнал се е назад и е
видял, че детето е добре, като насъбралите се хора се впуснали към автомобила му с викове
и закани: „боклук, полицай, убиец“, започнали да удрят задния капак на автомобила, като
при самото тръгване задното му стъкло било счупено от силен удар. Тези обстоятелства Д.
6
изтъква като причина да си тръгне с колата от местопроизшествието. Сочи също така в ДП,
че закарал автомобила си на паркинга на Дирекция „Жандармерия“, като уведомил за
случилото се началника и заместник началниците на ЗЖУ, както и прекия си ръководител.
Пред първоинстанционния съд обвиняемият в обясненията си, твърди аналогична
ситуация, само че ударите, които се чували по колата, били като от камъни.
Така изнесените от обвиняемия твърдения се опровергават изцяло от показанията на
свидетелите – очевидци А.Д., Д.С., П.Д.в, С. В. и Д.Б., които единодушно твърдят, че са
тръгнали към автомобила, но започнали да викат по водача и неустановено лице хвърлило
бутилка, строшила задното стъкло на МПС, едва, след като видели, че водачът с висока
скорост тръгва с колата, за да напусне ПТП. Нито един от тези свидетели не твърди да са
хвърляни камъни по колата, нито да са удряли с ръце автомобила.
Правилно при преценка достоверността на заявеното от обвиняемия в дадените
обяснения, първата инстанция е съобразила, че и други негови твърдения се опровергават от
събраните по делото доказателства. Така, заявеното от него, че детето било изправено от
жена, която отишла при него, противоречи на показанията на коментираните по-горе
свидетели, както и на заявеното от свид. Р.Й., за което се установява, че е единствената
жена, присъствала на място, като последната е излязла от магазина едва при идването на
линейка и полиция. Тук СГС ще посочи, че както и СРС кредитира изцяло показанията на
свид. Йорданова, които освен, че кореспондират на останалите гласни доказателства,
изхождат от лице, което не е страна по делото и не се намира в близки приятелски или
роднински отношения с пострадалия.
С оглед на това, твърдението на обвиняемия, че преди да се тръгне, се е уверил, че
детето е добре, се опровергава изцяло както от показанията на тази свидетелка, така и от
показанията на визираните по-горе свидетели Д., С., Д. и В., които са категорични, че след
като е отбил колата вдясно непосредствено след ПТП, водачът на автомобила не е слизал от
колата. Никой от тях не твърди - водачът на МПС да е говорил с някой от тях, за да пита
какво е съС.ието на детето.
Не звучи достоверно и твърдението на обвиняемия, че не се е обадил на тел. 112, тъй
като уведомил за случилото се своя пряк началник, както и началника и заместник
началника на ЗЖУ – София, тъй като от доказателствата по делото не се установява подобни
факти, напротив тези твърдения на Д. се опровергават от показанията на свидетеля З.Х. –
инспектор в ОДЧ ЗЖУ. Последният изрично сочи, че е разбрал за случилото се от дежурната
част на ОПП-СДВР, както и, че именно той се е обадил на обвиняемия. Нещо повече, от
показанията на Х. се установява, че макар и да е признал за случилото се, обв. Д. излязъл с
версия за напускането на ПТП-то от негова страна, допълвайки я с нови обстоятелства,
които, обаче, противоречат освен на останалите свидетелски показания, така и на заявеното
от него в дадените пред разследващ орган и пред първата инстанция обяснения.
Така, пред свид. Х. обвиняемият заявил, че след ПТП слязъл от колата, за да се
извини на родителите, попитал ги дали имат нужда от помощ, но бил нападнат от
7
семейството с предмети, както и агресивно от другите хора. Все твърдения, които, както
беше посочено по-горе, освен, че се намират в противоречие със заявеното от обвиняемия в
обясненията му, дадени по реда на НПК, се опровергават от останалите гласни
доказателствени средства, коментирани по-горе /всички очевидци на инцидента/. Нито един
от свидетелите не сочи – обвиняемият да е слязъл от автомобила си, за да пита какво е
съС.ието на детето.
Допълнително, визираните твърдения на Д. се опровергават и от показанията на
свидетеля Л. Т., който също е бил пряк очевидец на случилото се и потвърждава показанията
на останалите очевидци. Нещо повече, този свидетел е категоричен, че след като се е чул по
телефона с обвиняемия, последният е отрекъл участието си в ПТП, казвайки, че се намира в
гр. София. Така заявеното от обвиняемия пред свидетеля Л. Т., както и факта, че във времето
Д. предлага различни версии на причината да напусне ПТП, мотивират и настоящия съдебен
състав да не му даде вяра в тази част на обясненията му, приемайки ги за защитна версия.
Напротив, фактът, че обвиняемият Д. е оставил колата си непосредствено след ПТП
на паркинга на Дирекция „Жандармерия“ /въпреки, че не е бил на работа по това време,
което се установява от график на служителите на Зонално жандармерийско управление –
София/, както и фактът, че след ПТП при него е установено съдържание на алкохол в кръвта
му, мотивират извода, направен и от СРС, че причина водачът да напусне
местопроизшествието е опита му да избегне установяване на съпричастността му към ПТП.
Настоящият съдебен състав не намери основание да не се довери на показанията на Л.
Т., макар същият е баща на пострадалото лице, доколкото заявеното от него намира подкрепа
в показанията на останалите свидетели, включително и на самия пострадал – К. Т.. От
показанията на тези свидетели, както и на свидетелите – очевидци на инцидента се
установява съС.ието на детето непосредствено след настъпване на удара – същото било
уплашено и уринирало върху себе си. В тази връзка съдът ще посочи, че кредитира изцяло и
показанията на свид. К. Т., които са логични и вътрешно безпротиворечиви и намират
подкрепа в останалите свидетелски показания. В тази връзка следва да се кредитира и
изготвената по делото СППЕ по отношение на малолетния свидетел, която дава
положителен отговор по въпроса касателно свидетелската му годност.
Във връзка с възраженията на защитата относно факта на уриниране от страна на
пострадалия върху себе си и факта, че очилата му били изхвръкнали, настоящият съдебен
състав, ще посочи, че макар подобни сведения да се съдържат в показанията на свидетелите
Л. Т. и К. Т., то доколкото същите се намират в корелация помежду си, няма печка да бъдат
кредитирани, като бъдат приети за безспорно установени сочените факти.
Преценявайки достоверността на заявеното от обв. Д. в обясненията му пред
разследващ полицай и пред първата инстанция, настоящият съдебен състав съобрази и
показанията на полицейските служители Т.А. и А.С., които са взели проба с техническо
средство от обвиняемия вечерта след ПТП на паркинга на жандармерията и по-конкретно
тези на свидетеля А.. Последният недвусмислено сочи, че обвиняемият пред полицейските
8
служители като причина да напусне ПТП заявил именно факта, че бил употребил алкохол,
макар и малко, като имало и хора, от които го било страх, че може да го набият. Показанията
на посочените свидетели кореспондират на писмените доказателства, приобщени по делото,
а именно – разпечатка от техническо средство „Алкотест Дрегер“, видно от който при
направената проверка с техническо средство на инкриминираната дата в 20:48ч. резултатът
бил положителен, а именно 0,5 промила алкохол в издишания въздух, както и протокол за
химическо изследване на кръвната проба взета от обвиняемия, съгласно което
концентрацията на алкохол в кръвта на обвиняемия била 0,38 промила. Отразеното в
протокола за медицинско изследване като изявление на обвиняемия при снемането на
анамнестичните данни - че същият е употребил около 300 мл ракия, но предния ден вечерта
– 24.10.2022г. 21:00ч., съдът приема отново като опит на обвиняемия да избегне
отговорността си, както за ПТП, така и за управлението на МПС след употреба на алкохол,
независимо дали установената концентрация в кръвта му и в издишания въздух преди това,
са такива, щото от тях да следва ангажиране на неговата административно-наказателна или
наказателна отговорност за подобно деяние.
Допълнително в тази насока СГС ще посочи и следното:
Заявеното от обвиняемия при разговора със свидетеля Х., че след ПТП употребил
алкохол поради стреса, който преживял, този състав също приема за опит на обвиняемия да
осуети и установяване на управлението на МПС след употреба на алкохол, доколкото
именно от този свидетел е разбрал, че следва да яви в дирекция „Жандармерия“ за среща със
служителите на ОПП-СДВР /които напълно логично е да му вземат проба за алкохол като
участник в ПТП, който не е останал на мястото на произшествието/.
Съдът изцяло споделя становището на първата инстанция за липса на пречки по
смисъла на чл. 118 НПК показанията на свидетелите – полицейски служители, в частност
тези на Т.А. да бъдат кредитирани, поради което и не намира за необходимо да ги повтаря.
Това е така, тъй като както е посочила и първата инстанция не се касае за целенасочено
проведена беседа с обвиняемото лице.
Настоящият съдебен състав кредитира и показанията на свидетелите С.К. и Н.Б. –
служители на ОПП-СДВР, посетили местопроизшествието във връзка с подадения сигнал за
настъпило ПТП, както и показанията на свидетелите А.В. и Г. Д. – полицейски служители в
08 РУ-СДВР, останали на мястото на ПТП за запазване на местопроизшествието. Същите в
корелация помежду си пресъздават обстановката, която са заварили при пристигането си на
място.
Този състав кредитира и показанията на свидетелите Д.Ц. /закарал обвиняемия в
Дирекция Жандармерия след ПТП/, В.Х. и П.К. – служители в жандармерията, осигуряващи
пропускателния режим на територията на паркинга, чиито показания кореспондират както
на протокола за оглед на МПС, така и на приобщеното копие от книга за пропускателен
режим на пост, видно от която на инкриминираната дата е записано преминаване на
автомобила на обвиняемия през пропускателния пункт на жандармерията.
9
Подобно на първата инстанция, и СГС не намери основание да дискредитира
изготвените по делото СМЕ, ведно с медицинската документация и 1 бр. диск, представени
от УМБАЛ „Н.И.Пирогов“ ЕАД /л.6-30 от папка 2 от ДП/ и Авто-техническата експертиза.
Първата от тях дава отговор на въпросите относно вида и медикобиологичните
характеристики на причинените на пострадалия телесни увреждания, както и механизма им
на получаване, а втората – относно скоростта на движение на автомобила, управляван от
обвиняемия към момента на ПТП; мястото на настъпване на пътнотранспортното
произшествие, съответно причината за настъпването му – виновното поведение на водача,
който факт на практика няма значение за съставомерността на престъплението, вменено на
обвиняемото лице. Коментираните експертизи съдържат обективни и пълни отговори на
поставените въпроси, поради което съдът ги кредитира изцяло.
С аналогични доводи - за обективност и обоснованост, настоящият състав кредитира
и Аудио-техническата експертиза, възпроизвеждаща подадените сигнали на тел. 112 за
настъпилото ПТП /с обект на изследване – предоставения с писмо от ДНС-112 диск със
запис /л.52 от т.3 от ДП/, както и Видео-техническата експертиза с обект на изследване –
записите от камерите, находящи се в близост до местопроизшествието, приобщени по
допустим начин - чрез протокол за доброволно предаване от 04.11.2022г.
Настоящият съдебен състав кредитира и писмените доказателства и доказателствени
средства, част от които бяха коментирани по-горе в изложението на съда. Допълнително
този състав ще посочи, че възприетата от първата инстанция, а впоследствие и от СГС
фактическа обстановка се изяснява и въз основа на прибощените по делото: 1 бр. АУАН
серия G №595714; талон за изследване; справки за собственост на л.а. марка модел „Ауди А4
АВАНТ“ с рег. №********; протокол за претърсване и изземване /л.11-13 от т.1 от ДП/ и 1
бр. Дръг тест.
Изводи относно съдебното минало на обвиняемия – чисто такова, могат да бъдат
направени на база справката му за съдимост.
В заключение във връзка с възраженията на защитата за необоснованост на
атакуваното решение, контролната инстанция приема същите за неоснователни. Първата
инстанция е извършила задълбочен анализ на всички събрани и релевантни доказателства,
като е посочил причините, поради които кредитира едни и отхвърля други, както и
фактическите изводи, които прави въз основа на кредитираните такива.
На възраженията на защитата за порок в Постановлението на СРП за освобождаване
от наказателна отговорност при описание на обвинението поради липса на посочени
обстоятелства, които да сочат в какво точно се изразява необходимата помощ, която Д. е
следвало да окаже на пострадалото дете, настоящият състав ще посочи, че вече е било
отговорено в производство по чл. 249, ал. 3 НПК по ВНЧД № 2228/2025г. на СГС, 12
въззивен състав. И този състав счита, че „необходимата помощ“ не следва да е изчерпателно
описана като конкретни дължими действия от дееца, а е достатъчно да бъде изводима и
обусловена от описание на физическото и психическото съС.ие на пострадалия. Такова
10
описание е налице, както в Постановлението на СРП, така и в мотивите на първата
инстанция, като в тази насока изрично се сочат както конкретните телесни увреждания,
получени от пострадалия, така и начина, по който същите са били получени – падане на
земята в резултат на удара. Описано е и самото поведение на пострадалия, непосредствено
след удара и неговото съС.ие – паднал на земята, уринирал върху себе си, бил уплашен.
Предвид изложеното и след самостоятелен анализ на събраните и проверени по
делото доказателства, настоящият съд споделя констатациите на първата инстанция по
релевантните за правилния му изход факти.
На базата на възприетите фактически обстоятелства, районният съд правилно е
приел, че обвиняемият Р. Г. Д. е осъществил състава на вмененото престъпление чл. 140, ал.
1 НК, като възраженията на защитата за неговата несъставомерност се явяват
неоснователни.
Правилно са първо място СРС е отчел характера на престъплението по чл. 140, ал. 1
НК, а именно такова от „частно-публичен характер“, чието преследване се инициира с тъжба
до прокурора, каквато тъжба на бащата на малолетния пострадал е налице.
По същество от обективна страна по делото безспорно се установява, че на
инкриминираната дата, време и място обв. Д. като водач на собствения си автомобил е
реализирал ПТП по смисъла на § 1, т. 30 от ЗДвП с пресичащия пешеходна пътека
/управлявайки велосипед/ свидетел К. Т., в резултат на което на последния са били
причинени следните телесни увреждания: травма на корема, долната част на гърба и таза с
неуточнена локация и травма на бедрото (лека телесна повреда).
Установява се на следващо място, че след инцидента, обвиняемият само е спрял за
кратко управлявания от него автомобил, но не слязъл от него, след което си тръгнал без по
какъвто и да е начин да се е информирал за съС.ието на пострадалото дете или да се е опитал
да му окаже помощ.
Доказателствата по делото сочат, че към този момент за обвиняемия не е имало
опасност за самия него, която да възпрепятства оказването на помощ на малолетното дете,
пострадало от ПТП, което е паднало на пътната настилка в резултата на инцидента.
Правилно при преценка съставомерността на деянието първата инстанция е
съобразила практиката на съдилищата и конкретно Решение № 1471 от 1. XI. 1972 г. по н. д.
№ 1244/72 г., III н.о., съгласно която – без значение е обстоятелството дали обвиняемият е
бил виновен за настъпването на ПТП-то или не, както и дали същото се е случило на
пешеходна пътека или не, тъй като задължение за оказване на помощ има не само виновният
водач за дадено произшествие, но и онзи, който участва в ПТП, без да е имал вина.
Единствената необходима предпоставка за отговорността му по чл. 140 НК е неговото
обективно участие в произшествието, каквото в случая е налице.
Без значение е и вида на телените увреждания, получени от пострадалото лице в
резултат на ПТП, тъй като пострадал по смисъла на закона е всяко лице, което е претърпяло
телесни увреждания от автопроизшествието и обективно се нуждае от помощ (в този смисъл
11
Решение № 46 от 29. III. 1993 г. по н. д. № 45/1993 г., ВК).
На следващо място, законосъобразно в тази връзка първата инстанция е приела
наличието на обективна необходимост от оказване на помощ на пострадалото лице предвид
причинените му телесни увреждания, както и факта на настъпила уплаха в резултат на
злополуката. От съществено значение в тази насока е и факта, че пострадалият е бил
малолетен, което допълнително мотивира извод за наличие на нужда от помощ. С оглед на
това, възраженията на защитата за липса на действителна необходимост от оказване на
помощ на пострадалия се явява неоснователно. Отново в тази връзка СГС споделя
виждането на първата инстанция за ирелевантност на факта на оказана помощ на
пострадалото дете от случайно намиращите се на местопроизшествието лица, за
наказателната отговорност по чл. 140, ал. 1 НК предвид практиката на върховния съд,
обективирана в Решение № 268 от 2. III. 1972 г. по н. д. № 100/72 г., III н.о.
Изводите в тази насока не се разколебават въпреки факта, че след ПТП детето е било
подпомогнато от други хора, присъствали на мястото на инцидента, станало е и е казало, че
е добре, въпреки, че го боли единия крак. В този смисъл и въпросът дали след инцидента са
били констатирани скрити травми реално, и дали здравословното съС.ие на пострадалия се е
било влошило впоследствие е без значение за отговорността на дееца, тъй като оказването
на помощ от страна на водача е дължимо към момента на инцидента. В тази насока
правилно първата инстанция се е позовала на поС.ната практика на съдилищата,
обективирана в Решение № 1075/1871г. по н.д. № 938/2.1971г., III-то НО, съгласно която
деецът няма право на преценка дали помощта не е необходима.
От субективна страна деянието е извършено умишлено – деецът е съзнавал
общественоопасния характер на деянието, предвиждал е настъпването на
общественоопасните последици и е целял тяхното настъпване /обвиняемият е съзнавал, че е
участвал в ПТП, в резултат на което е пострадало дете, което е имало нужда от помощ, и
която помощ е водачът е могъл да окаже без каквато и да е опасност за себе си, но въпреки
това не го е сторил, напускайки местопроизшествието.
Настоящият съдебен състав изложи по-горе в мотивите си причините, поради които е
съгласен с изводите на първата инстанция относно причината обвиняемият да напусне ПТП,
а именно осуетяването /избягване/ на съпричастността му към процесното ПТП, като не
намира за необходимо да се повтаря и на този етап.
С оглед на изложеното, възраженията на защитата за недоказаност на обвинението са
изцяло неоснователни. Неоснователни се явяват и възраженията за липса на мотиви
първостепенния съд относно факта, че по отношение на обвиняемия Д. не е била опасност от
саморазправа.
Правилно на следващо място, СРС е съобразил Решение № 1075 от 6.X.1971 г. по н. д.
№ 938/71 г., III н. о., в което върховният съд е посочил, че водачът на превозно средство
след превозна злополука, в която има участие, е длъжен да окаже на пострадалия от
злополуката необходимата помощ, независимо от степента на увреждането, което може да
12
бъде и лека телесна повреда. Под „необходима помощ“ по смисъла на чл. 140 НК, се разбира
не каква да е помощ, а такава, съответна на нуждите на пострадалото лице. По смисъла на
НК помощта е необходима, независимо от степента на увреждането, следователно и при
лека телесна повреда, защото и при нея се налага медицинска и друга помощ. Оттук и
изводът, че при превозна злополука водачът при всички случаи е длъжен да спре и окаже
необходимата помощ на пострадалите, като същият няма право да прави преценка дали
помощта не е била необходима, като това право принадлежи на съда.
В тази насока не може да бъде отмината възрастта на пострадалото лице – същото е
дете, което не притежава необходимата житейска зрялост за правилно и адекватно
възприемане на ситуацията, както това би могло да бъде сторено от възрастен човек. Това
допълнително води до извод за наличието на необходимост от оказване на помощ от страна
на водача, участвал в ПТП.
Както беше посочено и по-горе, по делото безспорно се установява, че обвиняемият
не е слязъл от автомобила си и не е отишъл до пострадалото дете, нито е попитал него или
някой от лицата, които са се притекли в негова помощ, относно съС.ието му. Не е
информирал компетентните органи за настъпилото ПТП, а е потеглил с колата си.
Твърдението му, че е тръгнал, понеже се уплашил от физическа саморазправа от
страна на присъстващите на мястото на инцидента лица, които са оказали помощ на
пострадалото дете, се опровергава от доказателствата по делото, поради което и настоящият
състав не намери за доказани такова обстоятелства, които да изключват елемент от
обективната страна на престъплението или самия умисъл у дееца.
Най-сетне, настоящият състав споделя и становището на първата инстанция, че не е
налице малозначителност на деянието с доводите, подробно изложени в мотивите на СРС,
поради което няма да повтаря същите.
Софийски градски съд намира, че първоинстанционният съд законосъобразно е
освободил обвиняемия от наказателна отговорност, прилагайки института на чл. 78а, ал. 1
НК. Налице са предпоставките за това: обвиняемият не е осъждан и освобождаван от
наказателна отговорност; за извършеното престъпление е предвидено наказание "лишаване
от свобода" до една година или "пробация"; с деянието не са били причинени съставомерни
имуществени вреди, които да подлежат на възстановяване.
Правилно и законосъобразно първата инстанция е отмерила размера на
административното наказание глоба в размер на 2000,00 лева, което е към минимума,
предвиден от законодателя в разпоредбата на чл. 78а, ал. 1 НК /предвидената глоба е в
размер от 1000,00 лева до 5000,00 лева/.
Правилно в тази насока СРС е съобразил в полза на обвиняемия фактът, че същият е
в напреднала възраст. Чистото съдебно минало на обвиняемия не следвада се отчита в полза
на обвиняемия, доколкото имено то е една от предпоставките за приложението на чл. 78а
НК.
В тежест на обвиняемия следва да се отчете факта, че пострадалият е дете, както и
13
обстоятелството, че Д. не само не е изпълнил задълженията си като участник в ПТП,
предвидени в чл.123, ал.1, т.2 от ЗДвП - да уведоми органите на МВР за настъпилото
произшествие и да остане на мястото на произшествието, за да ги изчака, а дори се е опитал
да осуети установяване на съпричастността му към настъпилия инцидент.
С оглед на горното, в съответствие с имущественото и семейно положение на
обвиняемия, първата инстанция, законосъобразно, след като го е освободила от наказателна
отговорност, му е наложила административно наказание глоба към минимума, предвиден в
закона, а именно в размер на 2000,00 лева. този размер на административно наказание глоба
се явява съответен както на обществената опасност на самото деяние, така и на
обществената опасност на дееца. С тези доводи съдът не прие за основателни и
възраженията на защитата за прекомерност на наложената глоба.
В съответствие с разпоредбата на чл. 189, ал. 3 НПК първоинстанционният съд е
възложил в тежест на обвиняемия направените в хода на ДП разноски, платими по сметка на
СДВР.
Настоящата инстанция счита за законосъобразно и произнасянето на СРС относно
приобщените по делото веществени доказателства, постановявайки компакт дисковете да
останат към делото, а 1 бр. Дръг текст да се унищожи, след влизане в сила на решението.
При така изложеното, СГС счита, решението на районния съд следва да бъде
потвърдено изцяло, като правилно и законосъобразно.
Мотивиран от изложеното, Софийски градски съд, НО, XV-ти Въззивен състав,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение от 29.04.2025г. на СРС, НО, 129 състав, постановено по
НАХД № 987/2025г.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14