№ 301
гр. Разград, 30.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на тридесети април
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:НЕЛИ ГЕНЧЕВА
при участието на секретаря ГАЛЯ МАВРОДИНОВА
като разгледа докладваното от НЕЛИ ГЕНЧЕВА Гражданско дело №
20253330100002 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по иск с правно основание чл.49 от СК.
Депозирана е искова молба от Ц. М. Р., с която е предявен иск срещу Н. М. Р.
за прекратяване на гражданския брак между страните поради дълбоко и
непоправимо разстройство. Като причина, довела до разстройството на брака
сочи отчуждение между съпрузите, довело до фактическа раздяла.
Препис от исковата молба е връчена на ответника по реда на чл.48 от ГПК.
Назначеният от съда особен представител счита иска, както и заявеното от
ищеца искане ответницата да промени фамилното си име за допустими и
основателни.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства,
намира за установено от фактическа страна следното:
Страните по делото са сключили граждански брак на 22.10. 2014 г. в
**********за който е съставен акт за граждански брак №58/28.04.2015 г. в
Община Разград. При сключването на брака съпругата е заявила, че желае да
носи фамилното име на съпруга със съответното окончание - Р., с което е
заменила добрачното си фамилно име М..
Съпрузите нямат общи деца.
Според показанията на свидетелката И.Ж., от две години съпрузите не живеят
заедно и не поддържат връзки помежду си.
При така установената фактическа обстановка, Съдът счита, че отношенията
между съпрузите не съответстват на дължимото според закона и морала
съдържание. Липсва разбирателство и доверие, уважение един към друг и
желание за полагане на общи усилия за осигуряване благополучието на
семейството от страна на ищеца. Ето защо съдът намира, че в случая
продължаването на този брачен съюз би било в противоречие с разпоредбата
на чл.46 от Конституцията на Република България, която сочи, че бракът е
доброволен съюз. Ето защо с оглед липсата на взаимно желание у двамата
съпрузи да продължат да живеят заедно, Съдът следва да приеме, че е налице
1
дълбоко и непоправимо разстройство на брака по смисъла на чл.49 от СК,
което е основание за неговото прекратяване.
Съдът не изследва чия е вината за разстройството на брака, тъй като никой от
съпрузите не е направил искане за това.
Ищецът е направил искане за промяна на фамилното име на ответницата. Тъй
като подобна промяна е регламентирана в разпоредбата на чл.53 от СК, Съдът
взе предвид, че горната разпоредба предвижда възможност само и единствено
за този съпруг, който е променил фамилното си име във връзка със
сключването на брака, да поиска възстановяване на предбрачното си фамилно
име при прекратяване на същия брак. В настоящия случай единствено и само
съпругата е поискала такава промяна при сключването на брака и само тя е
легитимирана да иска промяна на своето фамилно име при прекратяване на
брака. След като не е направила такова искане, Съдът не може да постанови
исканата от ищеца промяна.
Всяка от страните следва да понесе разноските по производството така, както
ги е направила, а окончателната държавна такса по смисъла на чл.6, т.2 от
Тарифа за държавните такси, събирани от съдилищата по ГПК е в размер на
50 лв. и следва да бъде разпределена между страните по равно.
Воден от гореизложеното, Съдът
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА БРАКА, сключен между Ц. М. Р., ЕГН ********** с адрес
**************** и Н. М. Р., родена на ********** г. на 22.10. 2014 г. в
**********за който е съставен акт за граждански брак №58/28.04.2015 г. в
Община Разград поради дълбоко и непоправимо разстройство на основание
чл.49 от СК.
ОСЪЖДА Ц. М. Р., ЕГН ********** с адрес **************** ДА ЗАПЛАТИ
по сметка на Районен съд - Разград окончателна държавна такса 25 лв.
/двадесет и пет лева/.
ОСЪЖДА Н. М. Р., родена на ********** г. ДА ЗАПЛАТИ по сметка на
Районен съд - Разград окончателна държавна такса 25 лв. /двадесет и пет
лева/.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Разград в двуседмичен
срок от връчване на страните.
Ако присъдените държавни такси не бъдат платени в срока за доброволно
изпълнение, за същите да се издаде изпълнителен лист, ведно с д.т. от 5 лв. на
осн. чл.11 от Тарифа за държавните такси, събирани от съдилищата по ГПК.
Съдия при Районен съд – Разград: _______________________
2