Решение по дело №981/2020 на Районен съд - Монтана

Номер на акта: 260016
Дата: 10 септември 2020 г. (в сила от 9 октомври 2020 г.)
Съдия: Десислава Цветкова
Дело: 20201630200981
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 22 юли 2020 г.

Съдържание на акта

№ 260016 / 10.9.2020 г.

Р Е Ш Е Н И Е

ГР.МОНТАНА, 10.09.2020г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД гр.Монтана…….......трети наказателен състав в публично

заседание на 24 август............……..………….……………………………….

през две хиляди и двадесета година.............….……………………в състав:

 

                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВА ЦВЕТКОВА

                                                    

при секретаря Т.Владинова......................………………и в присъствието на прокурора..……………………….……....…..като разгледа докладваното от

съдията Цветкова..………….…………....………........АН дело 981 по описа

за 2020г…………………………………....и за да се произнесе взе предвид:

 

            Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

          С Наказателно постановление № АН-01-35/ 07.07.2020г. на Директора на РЗИ – Монтана на Ю. Т. xxx е наложено административно наказание глоба в размер 300.00 лева на основание чл.209а ал.1 от Закона за здравето.

          Недоволен от така издаденото Наказателно постановление е останал Ю. Т. xxx, който обжалва същото с оплакване за незаконосъобразност, като излага конкретни доводи. Предвид горното моли съда да постанови решение, с което да се отмени атакуваното наказателно постановление, като незаконосъобразно. В съдебно заседание не се явява и не изпраща представител, но в писмено становище доразвива доводите изложени в жалбата.

          Въззиваемата страна чрез своя процесуален представител взема становище, че жалбата е неоснователна, а атакуваното НП - законосъобразно.

          Въззивният съд, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, доводите на страните и посочените в жалбата основания, намира за установено следното:

          Жалбата е допустима: подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН в съответствие с изискуемото от закона съдържание и от страна, имаща правен интерес и процесуална възможност за въззивно обжалване, а разгледана по същество се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.

          Съдът като взе предвид становищата на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

          Атакуваното наказателно постановление е издадено въз основа на АУАН, с който е констатирано, че жалбоподателя Ю. Т.Т. на 30.06.2020г. при извършена проверка от служители на РЗИ-Монтана на спирка „Граф Игнатиев” – „ОББ” град Монтана, като шофьор в градския транспорт на автобус с peг № СА 40 21 ХР при пристигането на спирката е бил без предпазна маска закриваща носа и устата /непоставена/. Жалбоподателят не е оказал никакво съдействие, а продължил движението по маршрута с автобуса, поради което е използвано и съдействие от служители на РУ на МВР-Монтана.

          При предявяването на АУАН жалбоподателят вписал, че всички в автобуса са били с маски освен проверяващите.     

          Административнонаказващият орган след проверка законосъобразността на АУАН издал атакуваното наказателно постановление.        

 При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че жалбата е неоснователна поради следните мотиви:

От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява по несъмнен начин, че жалбоподателя Ю. Т.Т., като шофьор в градския транспорт е бил без поставена маска. В тази насока са и показанията на разпитаните по делото свидетели Д.И.Б., В.И.В. и П.В.И.. Съдът изцяло кредитера показанията на тези свидетели, като всеки един от тях дава показания, за факти, които лично е възприел и липсва всякаква индиция за заинтересованост.

Съгласно т. 6 от Заповед № РД-01-354/22.06.2020г. и т. 5 от Заповед № РД-01 -353/22.06.2020 и двете на Министъра на здравеопазването във връзка с извънредно положение в РБългария, и двете в сила от 23.06.2020г. поставянето на защитни маски на закрити обществени места, в това число и градски транспорт е задължително.

В случая следва да се отбележи, че не всяка активност на гражданите в закрити и открити обществени места, при която те са без маска или друго средство, покриващо носа и устата, може да се приравни на неспазване на Заповед на Министъра на здравеопазването. Свалянето на предпазната маска от лицето инцидентното по някакъв извинителен личен повод не следва да се санкционира. В случая обаче липсват оневиняващи доказателства, че жалбоподателят не е носел маска изобщо. Твърденията му изложени в писменото становище, че я е свали, защото е искал да изпуши една цигара са недостоверни. Видно от показанията на всички свидетели жалбоподателя се е държал агресивно и се е опитал да създаде затруднения при проверката, като потеглил с автобуса. От показанията на свидетелите Д.Б. и В.В. се установява, че жалбоподателя е извадил маската от джоба на ризата си и заявил, че не е длъжен да я носи.

При така възприетата фактическа обстановка и съвкупен анализ на събраните по делото доказателства съдът намира, че с поведението си жалбоподателя е извършил вмененото му административно нарушение.

От обективна страна изпълнителното деяние се изразява в противоправно бездействие, тъй като процесните заповеди на министъра на здравеопазването изрично са регламентирали задължението на лицата, намиращи се в закрити обекти, в този смисъл и в градския транспорт, да носят предпазни маски. Като не е изпълнила това, жалбоподателят е извършил административно нарушение, за което и правилно му е вменена административнонаказателна отговорност.

От субективна страна административното нарушение е извършено умишлено.

По отношение на наложеното наказание разпоредбата на  чл. 209а ал. 1 от Закона за здравето санкционира противоправното деяние с глоба от 300.00лева до 1 000.00 лева. Според настоящата съдебна инстанция административнонаказващият орган справедливо е определил минимално по размер наказание, като е отчел липсата на предходни нарушения на лицето по Закона за здравето. Наложеното наказание е законосъобразно и в най – пълна степен постигащо целите на наказанията по чл. 12 от ЗАНН. Предвид регламентирания законов минимум, съдът не би могъл да извърши последващо редуциране на размера на глобата.

При извършена служебна проверка не бяха констатирани допуснати съществени процесуални нарушения, обуславящи отмяната на наказателното постановление на процесуално основание.

С оглед гореизложеното санкциониращият административен акт се явява законосъобразен и като такъв следва да бъде потвърден.

Предвид гореизложените мотиви и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН Районен съд - Монтана

    

 

Р  Е  Ш  И  :

 

          ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № АН-01-35/ 07.07.2020г. на Директора на РЗИ – Монтана, с което на Ю. Т. xxx е наложено административно наказание глоба в размер 300.00 лева на основание чл.209а ал.1 от Закона за здравето, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

          РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред АС-Монтана в 14-дневен срок от съобщението на страните.

                                                       

         РАЙОНЕН СЪДИЯ: