Присъда по НЧХД №6111/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 336
Дата: 4 юни 2025 г.
Съдия: Роси Петрова Михайлова-Маркова
Дело: 20231110206111
Тип на делото: Наказателно от частен характер дело
Дата на образуване: 9 май 2023 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 336
гр. София, 04.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 109-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на четвърти юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:РОСИ П. МИХАЙЛОВА-

МАРКОВА
при участието на секретаря СОНЯ АНД. МЛАДЕНОВА
като разгледа докладваното от РОСИ П. МИХАЙЛОВА-МАРКОВА
Наказателно дело частен характер № 20231110206111 по описа за 2023 година
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА А. Л. К., роден на ************ г. в гр. Смолян, ЕГН **********, жив. гр.
София, жк. ***************, българин, български гражданин, неженен, трудово зает,
средно образование, неосъждан, за ВИНОВЕН в това, че:
На 28.11.2022 г. около 20.30 ч. – 21.00 ч. в гр. София, ***************** на етажната
площадка на 4 етаж, пред апартамент №37 А. Л. К. нанесъл на Б. С. М., ЕГН **********,
удар с юмрук в областта на лявото око, вследствие на което му е причинена лека телесна
повреда, изразяваща се в очна травма – хематом на клепачите на лявото око, повърхностна
триъгълна рана на долен клепач с ламбо в средната трета на лявото око, две повърхностни
рани във външната трета на долния клепач на лявото око, наличие на чуждо тяло /стъкло/
във формикса на лявото око, разкъсна рана на конюктивита във вътрешната една трета на
около 3 мм от мигления ръб, субконюнктивална химорадия в долната половина на окото,
разкъсно контузна рана на лявата скула, ангажираща цялата дебелина на кожата с множество
чужди тела в раната, което му е причинило временно разстройство на здравето неопасно за
живота - престъпление по чл. 130, ал. 1 от НК, поради което и на основание чл. 78А от
НК го освобождава от наказателна отговорност, като му налага административно
наказание ГЛОБА в размер на 1000 /хиляда/ лева.
ОСЪЖДА А. Л. К. , ЕГН **********, да заплати на Гражданския ищец Б. С. М., ЕГН
**********, на осн. чл. 45 от ЗЗД във вр. чл. 84, ал. 1 от НПК, сумата от 162,00 лв.,
представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди за счупване на очила и
1
сумата от 45.00 лв. представляваща обезщетение за имуществени вреди – преглед за телесна
повреда, причинени в резултат на извършеното престъпление, за което е признат за виновен,
ведно със законната лихва от датата на увреждането 28.11.2022 г. до окончателното
изплащане на сумите.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ предявения граждански иск за разликата до пълния
предявен размер от 225.00 лв.
ОСЪЖДА А. Л. К. , ЕГН **********, да заплати на Б. С. М., ЕГН **********, на осн.
чл. 189, ал. 3 от НПК, сумата от 1500.00 лв., представляваща направени разноски по
делото за заплащане на адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА А. Л. К. , ЕГН **********, да заплати в полза на държавата по сметка на
СРС сумата от 824,84 лв., представляваща разноски за изготвяне на експертизи, както и
държавна такса в размер на 50.00 лв. за уважената част от гражданския иск на осн. чл.
78, ал. 1 от ГПК във вр. чл. 2, във вр. чл. 1 от Тарифата за държавните такси, събирани
от съдилищата, във вр. чл. 88, ал. 1 от НПК.
Присъдата подлежи на обжалване и протестиране пред Софийски градски съд в 15-дневен
срок от датата на постановяването и.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2

Съдържание на мотивите

МОТИВИ
към присъда по ЧНХД 6111/2023 г. по описа на 109-и състав на СРС
Обвинението е повдигнато с частна тъжба, подадена от Б. С. М.
срещу А. Л. К., за това, че на 28.11.2022 г. около 20.30 ч. - 21.00 ч. в гр.
********************, на етажната площадка на 4 етаж, пред апартамент
№37 А. Л. К., ЕГН **********, нанесъл на Б. С. М., ЕГН **********, удар с
юмрук в областта на лявото око, вследствие на което му е причинена лека
телесна повреда, изразяваща се в очна травма - хематом на клепачите на
лявото око, повърхностна триъгълна рана на долен клепач с ламбо в средната
трета на лявото око, две повърхностни рани във външната трета на долния
клепач на лявото око, наличие на чуждо тяло /стъкло/ във формикса на лявото
око, разкъсна рана на конюктивита във вътрешната една трета на около 3 мм
от мигления ръб, субконюнктивална химорадия в долната половина на окото,
разкъсно-контузна рана на лявата скула, ангажираща цялата дебелина на
кожата с множество чужди тела в раната, което му е причинило временно
разстройство на здравето неопасно за живота - престъпление по чл. 130, ал. 1
от НК. Предявен е и граждански иск за обезщетение за имуществени вреди в
размер на сумата от 225 лева, представляващи сбор от 45 лв. за заплатен
преглед за издаване на медицинско удостоверение и 180 лева, представляващи
стойността на счупени вследствие на удара очила, който е приет от съда за
съвместно разглеждане в наказателния процес.
Подаден е писмен отговор на тъжбата, с който същата се оспорва.
В последното проведено по делото съдебно заседание частният тъжител,
чрез повереника си адв. Д., поддържа частната тъжба и изразява становище, че
обвинението е било доказано по несъмнен начин в хода на производството.
Прави задълбочен анализ на доказателствените материали. Моли да бъде
постановена осъдителна присъда. Излага аргумент за неприложимост на
разпоредбата на чл. 66, ал. 1 от НК. Поддържа теза, че наличието на
причинени от деянието имуществени вреди изключва възможността за
освобождаване на подсъдимия от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание по чл. 78а от НК. Изразява становище, че не се
доказва частният тъжител да е причинил наранявания на подсъдимия, поради
което не е налице реторсия. Моли да бъде уважен и гражданският иск в
пълния предявен размер. Претендира разноски.
Подсъдимият А. Л. К. се явява лично и със защитника си адв. Н., с
пълномощно по делото. Последната пледира, че обвинението е
неоснователно и недоказано. Предлага собствен анализ на доказателствата.
Моли съдът да не цени като веществено доказателство очилата, тъй като
същите са представени и приети като доказателства едва в хода на съдебното
следствие. Моли подзащитният да бъде оправдан и да бъде отхвърлен
гражданският иск. При евентуалност пледира съдът да приеме, че е налице
реторсия. Излага аргументи за приложимост на разпоредбата на чл. 66, ал. 1 от
НК, тъй като подсъдимият е реабилитиран.
1
При размяна на реплики и дуплики адв. Д. и адв. Н. излагат съображения
във връзка със заявените в пледоариите им становища дали в случая е
приложим институтът на реторсията.
Подсъдимият поддържа изложеното от защитника си. В последната си
дума заявява, че се счита за достатъчно разумен да постъпва правилно, но в
случая е бил вербално предизвикан да реагира както никога не му се е искало.
Съдът след като прецени събраните по делото доказателства и
доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа страна следното:
Подсъдимият А. Л. К., с ЕГН **********, е роден на ********** г. в
гр. Смолян, с местоживеене в гр. ************* и е българин, български
гражданин, неженен, трудово ангажиран, със средно образование, неосъждан
(реабилитиран по право).
Към дата 28.11.2022 г. частният тъжител Б. С. М. и подсъдимият А.
Л. К. живеели в различни апартаменти в сграда, намираща се на един и същ
административен адрес: гр. ********************, като тъжителят Б. С. М.
бил касиер на етажната собственост.
На 28.11.2022 г. частният тъжител Б. С. М. предприел посещение на
апартаментите в горепосочената сграда с цел събиране на такси за авариен
ремонт от живущите. Около 20.30 ч. - 21.00 ч. частният тъжител Б. С. М.
позвънил на входната врата на апартамента на подсъдимия - ап. 37 на
четвъртия етаж, както и на съседния ап. 38. На площадката на посочения етаж
излезли подсъдимият и свидетелят И.А. Асенов, живеещ със свидетелката
Хр.Й. в съседния ап. 38.
Подсъдимият А. Л. К. оспорил правилността на подхода на частния
тъжител във връзка със събирането на такси и отказал да плати поисканата му
сума. Помежду им възникнал спор, напрежението ескалирало и частният
тъжител Б. С. М. отблъснал с ръка листът хартия и парите, които касиерът
държал в ръката си, като посочените предмети паднали на земята. В този
момент подсъдимият А. Л. К. нанесъл на Б. С. М. удар с юмрук в областта на
лявото око. Тъй като последният бил с очила, в резултат на удара техните
стъкла се счупили, а парченца от тях попаднали в окото на частния тъжител.
Потекла му кръв. Последвала кратка схватка между двамата. След
приключването и по ръката на подсъдимия също имало кръв. Случилото се
било възприето от намиращя се на площадката свидетел И.А. Асенов, а
живеещата с него свидетелка Хр.Й. чула някаква суматоха, както и свидетелят
И.А. да изрича думите „какво правиш, недей, стига“ и също излязла на
площадката. Тогава тя възприела частния тъжител Б. М. с кръв по лицето,
ръцете и дрехата. Възприела кръв по земята и по ръката на подсъдимия А. К..
Видяла, че А. К. е хванал Б. М. за блузата. Извикала им да спрат, а свидетелят
И.А. се опитал да ги разтърве. Частният тъжител се прибрал в дома си, а
свидетелката Хр.Й. и И.А. поканили подсъдимия А. К. в дома си, за да измие
ръката си. След като А. К. си тръгнал, свидетелят И.А. разказал на
2
свидетелката Хр.Й. какво се е случило. Свидетелката М.а – съпруга на
частния тъжител, възприела състоянието му и разказа му за случилото се, след
което заедно с дъщеря му Е. М.а го закарали в УМБАЛ „Царица Йоанна-
ИСУЛ“, където се наложило да вадят стъкълца от окото му, а в последствие му
била извършена и операция.
От приложените по делото медицински документи и на база
заключението на приетата по делото съдебномедицинска експертиза на
частния тъжител Б. М. се установява, че са му причинени очна травма -
хематом на клепачите на лявото око, повърхностна триъгълна рана на долен
клепач с ламбо в средната трета на лявото око, две повърхностни рани във
външната трета на долния клепач на лявото око, наличие на чуждо тяло
/стъкло/ във формикса на лявото око, разкъсна рана на конюктивита във
вътрешната една трета на около 3 мм от мигления ръб, субконюнктивална
химорадия в долната половина на окото, разкъсно- контузна рана на лявата
скула, ангажираща цялата дебелина на кожата с множество чужди тела в
раната, което му е причинило временно разстройство на здравето неопасно за
живота. Установява се, че посочените наранявания отговарят да са причинени
в резултат от действието на тъпи и тъпоръбести предмети по механизма на
удари с и върху такива и отговарят да са получени по времето и начина,
описани от тъжителя и свидетеля И.А. – удар или удари с части на човешкото
тяло, каквито са свитите в юмруци ръце. Именно наличието на очила на
лицето към момента на нанасяне на удар с ръка в областта на лявото око
обяснява морфологията на нараняванията.
От приложените по делото медицински документи и на база
заключението на приетата по делото съдебномедицинска експертиза на
подсъдимия се установява, че той е получил следните наранявания: линейно
охлузване непосредствено зад дясната ушна мида; оток, кръвонасядане и
разкъсно-контузна рана по тръбната повърхност на 2-ри пръст на дясната
ръка, в основата му; група точковидни охлузвания по гръбната повърхност на
дясната длан. Охлузването зад дясното ухо е причинило на лицето А. Л. К.
болка. Травмата на втори пръст на дясната ръка е причинила на К. временно
разстройство на здравето, неопасно за живота. Охлузванията по дясната длан
са му причинили болка. Охлузването зад дясното ухо е резултат от действието
на предмет с добре изразен ръб и при описаните обстоятелства на инцидента,
е възможно да е получено от човешки нокът. Травмата на втори пръст на
дясната ръка е резултат от действието на твърди тъпи или пъпоръбести
предмети по механизма на удар с или върху такива и отговаря да е
получена при нанасяне на удар с ръка върху предмет с ръбове тип
«очила», каквито данни има по делото.
Охлузванията по тръбната повърхност на дясната длан са резултат от
действието на твърд тъп предмет с неравна охлузваща повърхност и могат да
са получени при съприкосновение на ръката в предмет с такава повърхност,
напр. предмет тип “стена“ или друга контактна повърхност с такава
характеристика.
3
От приетото по делото заключение на съдебно-оценителната експертиза
се установява, че стойността на очилата към момента на деянието е в размер
на 162.00 лева.
От приложения по делото платежен документ се установява, че частният
тъжител е заплатил сумата от 45.00 лева за извършване на преглед за издаване
на съдебномендицинско удостоверение.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
оценката на събраните гласни доказателствени средства, писмени
доказателства, веществено доказателство и способите за доказване, а именно
показанията на свидетелите по делото: Хр.Й., Е. М.а, И.А. Асенов,
обясненията на подсъдимия, заключението на съдебномедицинска експертиза
на подсъдимия и тази на частния тъжител, съдебномедицинските
удостоверения на подсъдимия и на частния тъжител, заключение на съдебно-
оценителна експертиза, вещественото доказателство очила, свидетелството за
съдимост на подсъдимия, както и останалите писмени доказателства по
делото, които съдът е приобщил по надлежния за това ред на чл. 283 НПК,
предвиден в процесуалния закон.
Съдът кредитира показанията на свидетелката Хр.Й. като изключително
подробни, последователни, кореспондиращи с представените по делото
медицински документи и заключения на изготвените експертизи, както и с
показанията на останалите свидетели по делото – И.А. и Е. М.а.
Установената по делото фактическа обстановка се подкрепя и от
показанията на свидетелката Е. М.а – съпруга на частния тъжител.
Показанията на свидетелката се допълват от показанията на останалите
свидетели – И.А. и Хр.Й., от заключенията на двете изготвени СМЕ и на СОЕ.
Съдът кредитира показанията и, въпреки възможната заинтересованост като
съпруга на частния тъжител, тъй като същите са последователни и
кореспондиращи с останалите доказателства.
От показанията на свидетеля И.А., който е бил очевидец на деянието, се
установяват обстоятелства за времето, мястото, механизмът на причиняване
на телесните повреди, нанасянето на удар от подсъдимия в лявото око на
тъжителя, състоянието на двамата участници във физическото
съприкосновение след приключването му, както и поводът за ескалация на
напрежението. Съдът кредитира показанията на свидетеля като обективни,
пълни, ясни последователни и кореспондиращи с останалите доказтелства по
делото – с показанията на свидетелките Хр.Й. , Е. М.а, с медицинските
документи и заключенията на изготвените СМЕ на подсъдимия и тъжителя.
Съдът не кредитира единствено обясненията на подсъдимия А. К.,
според които частният тъжител го е ударил през ръцете, причинявайки му
раната, описана в съдебномедицинското удостоверение, при което той е
реагирал инстинктивно, за да се защити и да го отблъсне от себе си, след което
тъжителят отново му е посегнал и са влезли в схватка. Тези обяснения на
4
подсъдимия остават изолирани и противоречащи на останалите доказателства
по делото, включително на показанията на свидетеля И.А. и констатациите от
заключението на съдебномедицинската експертиза на подсъдимия, според
които травмата на втори пръст на дясната ръка е резултат от действието на
твърди тъпи или пъпоръбести предмети по механизма на удар с или върху
такива и отговаря да е получена при нанасяне на удар с ръка върху предмет с
ръбове тип «очила», каквито данни има по делото.
В останалата си част доказателствената съвкупност по делото е
еднопосочна.
Съдът кредитира заключенията на изготвените по делото експертизи
като пълни, обосновани и изготвени от специалисти в съответните области.
Съдът намира за неоснователни възраженията на защитата, че не следва
да се приемат като веществено доказателство представените едва в хода на
съдебното следствие очила с едно счупено стъкло, след като не са представени
в по-ранен момент. Съгласно разпоредбата на чл. 107, ал. 4 от НПК не може да
се откаже събирането на доказателства само защото не е направено в
определен срок. Следва да се има предвид и че по дела от частен характер не
се провежда досъдебно производство, следователно съдебното следствие е
стадият на производството, в който се приемат доказателства по делото.
Връзката на посочените очила с инкриминираните събития се установява от
показанията на свидетелите, че частният тъжител е носел очила, както и от
показанията на свидетелката М.а за тези очила, посочващи стойността на
закупуването им, съответстваща на констатациите на вещото лице за
пазарната им стойност. Последната съответства и на посочената в тъжбата,
като е определена от вещото лице с оглед стойността на очила с такива
характеристики чрез метода на пазарните сравнения, редуцирана при
определяне на стойността им към момента на деянието единствено с оглед
отчетената амортизация.
При така направените фактически констатации, съдът намира от
правна страна следното:
От обективна и субективна страна подсъдимият А. Л. К. на 28.11.2022
г. около 20.30 ч. - 21.00 ч. в гр. ********************, на етажната площадка
на 4 етаж, пред апартамент №37 А. Л. К. нанесъл на Б. С. М., ЕГН
**********, удар с юмрук в областта на лявото око, вследствие на което
му е причинена лека телесна повреда, изразяваща се в очна травма -
хематом на клепачите на лявото око, повърхностна триъгълна рана на долен
клепач с ламбо в средната трета на лявото око, две повърхностни рани във
външната трета на долния клепач на лявото око, наличие на чуждо тяло
/стъкло/ във формикса на лявото око, разкъсна рана на конюктивита във
вътрешната една трета на около 3 мм от мигления ръб, субконюнктивална
химорадия в долната половина на окото, разкъсно-контузна рана на лявата
скула, ангажираща цялата дебелина на кожата с множество чужди тела в
раната, което му е причинило временно разстройство на здравето
5
неопасно за живота, представляващо разстройство на здравето извън
случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК, а именно престъпление по чл. 130, ал.
1.
От субективна страна подсъдимият е съзнавал тези обстоятелства,
съзнавал е общественоопасният характер на извършеното, предвиждал е
общественоопасните последици на деянието си и е искал тяхното настъпване,
поради което съдът намира, че деянието е извършено виновно при наличие
на пряк умисъл.
Съдът намира, че в случая институтът на реторсията е неприложим,
тъй като по делото не се установява частният тъжител да е отвърнал
веднага на подсъдимия със също такава телесна повреда. Съгласно
Тълкувателно решение № 1 от 11.04.2003 г. по тълк. д. № 1/2003 г. на ОСНК
на ВКС разпоредбата на чл. 132а НК е приложима само когато пострадалият е
причинил на дееца лека телесна повреда по чл. 130, ал. 1 или ал. 2 от НК.
Когато той е извършил друго шравонарушение – обида, удар без последици и
пр., реторсията не се прилага. С ТР № 51 от 16.09.1989 г. по н. д. № 51/1989 г.
на ОСНК на Върховния съд е прието, че реторсията по чл. 130, ал. 3 от НК
може да се приложи само когато са причинени еднакви по степен на
увреждане леки телесни повреди – само по чл. 130,ал. 1 или само по чл.
130, ал. 2 НК. Доколкото в случая по делото не се доказва на подсъдимия да са
причинени от частния тъжител телесни увреждания, които да са довели до
временно разстройство на здравето, неопасно за живота, обстоятелството, че
след като подсъдимият е посегнал на частният тъжител, е последвала взаимна
схватка, не отговаря на изискуемите от закона предпоставки за прилагане на
института на реторсията. По делото се установява, че на подсъдимия са
причинени травматични увреждания, които са му причинили болка –
отговарящи на по-лекия състав на лека телесна повреда по чл. 130, ал. 2
от НК. Установява се, че травмата на втори пръст на дясната ръка е
причинила на К. временно разстройство на здравето, неопасно за живота,
но тази травма е резултат от действието на твърди тъпи или пъпоръбести
предмети по механизма на удар с или върху такива и отговаря да е
получена при нанасяне на удар с ръка върху предмет с ръбове тип
«очила», каквито данни има по делото. Следователно тази телесна
повреда не е причинена на подсъдимия от частни тъжител, а подсъдимият
се е самонаранил, нанасяйки удар в областта на лявото око на тъжителя,
опосреден от повърхността на носените от последния очила.
Съдът намира за неоснователни доводите на защитата, че частният
тъжител е започнал сбиването, блъсвайки листа хартия, защото това действие
на тъжителя не представлява нанасяне на телесна повреда, нито нападение,
срещу което подсъдимият да е реализирал неизбежна отбрана. Наличието на
ситуация, при която подсъдимият е бил в по-висока степен емоционален би
следвало да се отчита на плоскостта на индивидуализацията на наказанието,
но не и във връзка с възникването на наказателната отговорност на
подсъдимия.
6
Съдът констатира, че са налице условията на чл. 78а от НК за
освобождаване на подсъдимия от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание – подсъдимият е пълнолетен, не е осъждан
(реабилитиран е по право), не е освобождаван от наказателна отговорност по
чл. 78а от НК, за деянието е предвидено наказание „лишаване от свобода” до
три години, а именно лишаване от свобода до две години или пробация.
Съдът приема за неоснователни възраженията на повереника на частния
тъжител за невъзможността да се приложи институтът на освобождаване от
наказателна отговорност с налагане на административно наказание по чл. 78а
от НК поради наличието на причинени имуществени вреди в контекста на
изискването на чл. 78а, ал. 1, б. „в“ от НК причинените от престъплението
имуществени вреди да са възстановени.
Съгласно задължителните указания на Тълкувателно решение №
1/2005 г. на ВКС, ОСНК единствено когато са причинени съставомерни
имуществени вреди и те не са възстановени, това препятства прилагането
на чл. 78а от НК.
В тази връзка следва да се има предвид, че не всички разходи, направени
от пострадалия от престъпление, имат естеството на съставомерни вреди. Не
всички вреди в причинна връзка с деянието са съставомерни, дори да
подлежат на обезщетяване. Съставомерни вреди са само тези, които са
елемент от фактическия състав на престъплението, тоест включени в
нормата от особената част на НК, очертаваща състава на съответното
престъпление.
По отношение на престъплението по чл. 130, ал. 1 от НК причиняването
на разстройство на здравето е съставомерен резултат.
В случая тъжителят е получил лека телесна повреда от удар, нанесен му
от подсъдимия – престъпление по чл. 130, ал. 1 НК. В резултат на удара е
претърпял разстройство на здравето (съставомерна вреда). От
материалите по делото е видно, че вследствие на удара за тъжителя са
настъпили разходи за медицински преглед и издаване на СМУ
(несъставомерна имуществена вреда) и повреда на очила
(несъставомерна имуществена вреда) – вреди, които безспорно се намират в
пряка причинно-следствена връзка с деянието. Те обаче не са съставомерни
такива, защото не са елемент на състава на чл. 130, ал. 1 от НК.
Представляват обезщетими вреди по чл. 45 от ЗЗД, но не са елемент от
фактическия състав на престъплението по чл. 130, ал. 1 от НК и
следователно не са съставомерни имуществени вреди по смисъла на чл.
78а, ал. 1 от НК и цитираното тълкувателно решение, поради което
наличието на обсъжданите невъзстановени разходи не препятства
приложението на чл. 78а от НК.
При индивидуализацията на размера на административното
наказание съдът отчете следните налични смекчаващи отговорността
обстоятелства – подсъдимият е неосъждан, трудово ангажиран, не са налице и
7
данни за други противообществени прояви, бил е в емоционално състояние
заради възникналия спор между него и частния тъжител.
Съдът намира, че в случая целите на наказанието могат да бъдат
постигнати чрез налагане на административно наказание в минимален
размер от 1000 лева.
По делото се доказва, че частният тъжител е платил 45 лв. за медицинско
удостоверение и преглед. Счупени са очилата му, чиято стойност към момента
на деянието е в размер на сумата от 162 лева. Посочените вреди се намират в
пряка причинно-следствена връзка с противоправното деяние – нанасяне от
подсъдимия на удар в областта на лявото око на тъжителя, опосреден от
съприкосновение с носените от последния очила, с което му е причинена
телесна повреда и са счупени очилата му. Деянието е извършено виновно.
Следователно са налице кумулативно петте предпоставки, за да бъде уважен
приетият за съвместно разглеждане иск за непозволено увреждане (деликт) по
чл. 45 от ЗЗД вр. чл. 84, ал. 1 от НПК – противоправно деяние, имуществени
вреди, виновно поведение на причинителя, причинна връзка и
деликтоспособност на причинителя. Искът е доказан по размер са сумата от
45 лева за заплатен преглед за издаване на СМУ и 162 лева за счупените очила
на частния тъжител, в общ размер от 207 лева. Поради изложеното за
посочените суми гражданският иск следва да бъде уважен и да бъде оставен
без уважение за разликата до пълния предявен размер от 225 лева.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 189, ал. 3 от НПК,
подсъдимият А. К. следва да бъде осъден да заплати по сметката на СРС
сумата от 824,84 лв. за разноски, направени в хода на съдебното производство,
както и да заплати сумата от 50 лв. (4 % върху уважения размер, но не по-
малко от 50 лева), представляваща държавна такса върху уважената част от
гражданския иск, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 2, вр. ал. 1 от
Тарифата за държавните такси, събирани от съдилищата, вр. чл. 88, ал. 1 от
НПК.
С оглед изхода на делото подсъдимият А. К. следва да бъде осъден да
заплати на частния тъжител Б. М., на основание чл. 183, ал. 3 от НПК, сумата
от 1500 лв., представляваща разноски по делото за заплатен адвокатски
хонорар.
При тези мотиви 109-и състав при СРС постанови своята присъда.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
8
Съобщи за изтекли лични данни