Решение по дело №616/2023 на Окръжен съд - Пазарджик

Номер на акта: 442
Дата: 15 декември 2023 г. (в сила от 15 декември 2023 г.)
Съдия: Албена Георгиева Палова
Дело: 20235200500616
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 24 октомври 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 442
гр. Пазарджик, 13.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Красимир Г. Ненчев
Членове:Албена Г. Палова

Ани Харизанова
при участието на секретаря Нели Ив. Въгларова
като разгледа докладваното от Албена Г. Палова Въззивно гражданско дело
№ 20235200500616 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК. С решение №
482/29.06.2023 г., постановено по гр.д. № 20215240101465 Пещерският
районен съд е приел за установено по отношение на К. С. Г. с ЕГН
**********, от гр.Б., ул. “Г. Б." №**, че А. Т. П. с ЕГН ********** от гр. П.,
ж.к. „Т." №***, ет.*, ап.**, има валидно и изискуемо вземане срещу него в
размер сумата от 1645 лева, която представлява пълна месечна наемна вноска
от 1000 лева за месец юли 2021 година и сумата от 645 лева месечна наемна
вноска за периода от 01.08.2021 година до 20.08.2021 година, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от депозиране на заявлението в РС-
Пещера на 13.10.2021 година до окончателното й изплащане, за което е
издадена заповед № 274 от 22.10.2021 година по ч.гр.дело № 1188/2021
година по описа на ПщРС, както и сумата от 3000 лева неустойка на
основание чл.18, ал.3 от договор за наем на недвижим имот с рег. № 2762 от
09.11.2020 година, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
депозиране на заявлението в РС-Пещера на 13.10.2021 година до
окончателното й изплащане, за което е издадена заповед № 274 от 22.10.2021
година по ч.гр.дело № 1188/2021 година по описа на ПщРС.
Осъдил е К. С. Г. да заплати на А. Т. П. разноски в размер на 92,90 лева
-д.т. и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 556 лева както и
разноски в заповедното производство в размер на 92,90 лева - д.т и
1
възнаграждение на адвокат в размер на 370 лева.
Така постановеното решение в законния срок е обжалвано от К. Г. чрез
неговия процесуален пълномощник с изложени оплаквания за
незаконосъобразност. В жалбата се твърди на първо място, че районният съд
се бил произнесъл по непредявен иск, тъй като присъдил сумата от 1645 лв.
като наем за м. юли и м.август, а не като неустойка, каквато била исковата
претенция. Твърди се още, че свидетелят П. бил съсобственик на ищцата,
поради което следвало да бъде конституиран по делото като необходим друга
и не можел да бъде свидетел по делото. Неправилно районният съд
кредитирал показанията на св.Ч., тъй като той не притежавал фирма,
развиваща дейност, за каквато свидетелствал пред съда. От друга страна
неправилно не били кредитирани показания на свидетелите Д. и И., които
установявали лошото състояние на имота и липсата на ползване от страна на
ответника. Не напълно била кредитирана и приетата по делото експертиза,
която установила затрудненията при проникването в имота. На последно
място се поддържа, че присъдената неустойка в размер на 3000 лв. била
прекомерна, тъй като договорът бил сключен между физически лица.
Искането е да бъде постановено решение, с което решението на
районния съд да бъде отменено, вместо което да бъде постановено ново, с
което предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от А. П.
чрез нейния процесуален пълномощник с искане решението на районния съд
да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно с присъждане на
разноските за тази инстанция. Излага съображения в подкрепа на доводите на
районния съд.
Окръжният съд след като се запозна с твърденията, изложени във
въззивната жалба и писмения отговор, като обсъди и анализира събраните по
делото доказателства, като взе предвид становищата, изразени в съдебно
заседание и при спазване разпоредбата на чл.235 от ГПК, прие за установено
следното:
В исковата си молба против К. Г. ищцата П. е твърдяла, че на
09.10.2020 година в качеството си на наемодател сключила с ответника в
качеството му на наемател писмен договор за отдаване под наем на имот с
рег.№ 2762/09.11.2020 година на Нотариус С. Д. с № 616 на нотариална
камера за притежавани от нея четири недвижими имота с обща площ от 2467
кв.м., находящи се в землището на с. Б., общ. Р., обл. П.. Договорът бил
срочен, за период от 10.11.2020 година до 10.11.2023 година, като в чл.3.1 от
раздел III на договора страните договорили месечна наемна цена от 1000 лева,
платима по описаната в точка 6 банкова сметка на наемодателя. Страните
2
договорили още, че наемната цена, дължима за първите пет месеца от
договора, няма да се заплаща на наемодателя, а ще послужи за извършване на
подобрения и преустройства от наемателя в наетия имот, изразяващи се в
почистване на имота, настилането му с чакъл и валиране, каквито били нужни
на ответника, защото имал намерение да складира с мотокар големи и тежки
блокове мрамор, гранит и други подобни материали. Съгласно ал.3 на чл.3 и
предходната ал.2 първата наемна месечна цена следвало да се заплати реално
на наемодателя на 05.04.2021 година, а в чл.5 страните било уговорено, че
всички месечни вноски се дължат до пето число на текущия месец.
След изтичане на първите пет месеца от договора наемателят не
извършил нищо от поетите задължения, а именно да - извърши договорените
подобрения за сметка на месечния наем. Не изпълнил и задължението да
депозира сумата от 1000 лева, описана в чл.4 от договора, нито задължението
да заплаща в срок определената наемна цена. Първата наемна цена била
платена на 26.04.2021 година и то след неколкократно напомняне от
наемодателя.
Съгласно чл.16, ал.2 от договора, в хипотезата на чл.15, ал.3 договорът
се считал за автоматично прекратен по вина на наемателя, като не било
необходимо наемодателят да отправя писмено предизвестие за това в случай
на забава в плащането на наемните вноски и/или дължими консумативни
разходи от страна на наемателя с повече от седем дни. Ищецът счита, че е
настъпило автоматично прекратяване на договора по вина на ответника, тъй
като наемната вноска не била платена в определения срок. След прекратяване
на договора имотът не е бил освободен. В многобройни телефонни разговори
наемателят убеждавал наемодателя, че всеки момент ще издължи всички
суми и ще извърши подобренията, но нищо от това не се било случило, като
междувременно имотът обрасъл с бурени и храсти на височина над два метра,
за почистването на които наемателят също обещавал да се погрижи.
С електронно писмо от 04.08.2021 година наемодателят уведомил
изрично наемателя за извършените от него нарушения на договора за наем,
включително и неплатения наем за срок от три месеца, като му определил
срок до 20.08.2021 година да изпълни задълженията си. В определения срок
били платени само две от трите дължими наемни вноски, което се
установявало от банковото извлечение на наемодателката. С оглед на
неизпълнението и на основание чл.18, ал.4 от договора, на 21.08.2021 година
ищцата П. влязла в имота да го разчисти от буйната растителност и това й
отнело повече от седмица. Ищцата е твърдяла, че съгласно чл.18, ал.3 от
договора, при прекратяване на същия по вина на наемателя последният е
длъжен да върне имота в 7 дневен срок от прекратяване на договора, заедно с
неустойка в размер на тримесечен наем. Безспорно било по делото, че
3
договорът е прекратен по вина на наемателя, като видно от представените
платежни нареждания той не бил заплатил дължимите наемни вноски в срок и
размер съгласно чл.5 от договора, поради което дължал и неустойка в размер
на тримесечния наем в размер на 3000 лева. След автоматичното
прекратяване на договора (по право) наемателят не освободил имота, поради
което дължал неустойка в размер на месечен наем за всеки месец ползване без
основание. Със заявление по чл.417 от ГПК, въз основа на което било
образувано ч.гр.дело № 1188/2021 година по описа на ПщРС, наемодателят
претендирал неустойка в размер на наемната цена за периода от 01.07.2021
година до 20.08.2021 година в размер на 1645 лева, представляваща 1000 лева
за месец юли 2021 година и 645 лева за периода 01.08.2021 година -20.08.2021
година и неустойка в размер на 3000 лева на основание чл.18, ал.3 от
договора за наем поради прекратяване на същия по вина на наемателя, ведно
със законната лихва, считано от 12.10.2021 година до окончателното
изплащане, за които суми била издадена заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ под № 274 от 22.10.2021 година, срещу
която в законоустановения срок постъпило възражение от длъжника. Това
мотивирало правния интерес да установи вземането си.
Искането е да бъде постановено решение, с което да се признае за
установено по отношение на ответника, че дължи на ищцата главница,
представляваща дължимата месечна наемна цена по договора за наем в
размер на 1645 лева за периода от 01.07.2021 година до 20.08.2021 година,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 12.10.2021 година до
окончателното изплащане на вземането и главница, представляваща
неустойка в размер на 3000 лева на основание чл.18, ал.3 от договор за наем
на недвижим имот с рег.№ 2762/09.11.2020 година на нотариус С. Д. с рег.№
616 на Нотариална камера за прекратяване на договора по вина на наемателя,
ведно със законната лихва от 12.10.2021 година до окончателното изплащане
на вземането, за които суми е била издадена и Заповед № 274/22.10.2021
година по ч.гр.дело № 1188/2021 година по описа на ПщРС, ведно с
направените разноски в заповедно производство в размер на 92.90 лева д.т. и
възнаграждение на адвокат от 370 лева. Претендират се и направените пред
районния съд разноски.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор, с който се
оспорва допустимостта на иска с твърдение, че не можело да се претендира
само неустойка по договор, тъй като неустойката била средство за
обезщетяване на кредитора, но не и за обогатяване на същия. Твърди се, че
наемодателят не бил осигурил безпрепятствен достъп до наетия от ответника
имот, който в действителност представлявал една запустяла нива, в която
нямало халета, павилиони или каквито й да било постройки за извършване на
4
складова дейност. До имота нямало използваем автомобилен път, а за да
извършва складова дейност и да разположи автокран, ответникът трябвало да
вложи много повече от пет месечни наема в общ размер на 5000 лева. Освен
това на околовръстното шосе била поставена мантинела, която затруднявала
достъпа до имота. Налице било неточно изпълнение на договора от страна на
наемодателя, освен това ответникът бил направил текущи плащания за
месеците април, май и юни на 2021 година. Моли да се отхвърли предявения
иск.
Установява се от доказателствата по делото, че на 09.11.2020 година
между А. П. от една страна в качеството й на наемодател и К. Г. от друга
страна в качеството му на наемател, е сключен писмен договор с нотариална
заверка на подписите, по силата на който наемодателят отдава под наем на
наемателя своя собствен недвижим имот, представляващ поземлен имот с
обща площ от 2467 кв.м., находящ се в землището на с. Б. в местност Ш.,
общ. Р., с ЕКАТТЕ 06447, от който са образувани 4 имота: 1./ ПИ с № ******
с площ от 1156 кв.м., при съседи: имот № ******, имот № ******, имот №
******, имот № ******, имот № ******, имот № ******; 2./ ПИ № ****** с
площ от 752 кв.м., при съседи: № ******, № ******, № *******, № ******,
при месечен наем в размер, подробно посочен в чл.3, ал.1 от договора; 3./ №
ПИ № ****** с площ от 476 кв.м. при съседи: № ******, № ******, №
******, №******, при месечен наем в размер посочен в чл.3, ал.1 от
договора; 4./ ПИ № ****** с площ от 83 кв.м. при съседи: № ******, №
******, № ******, № ******, № *******, при месечен наем, подробно
описан в чл.3,ал.1 от договора. Видно от съдържанието на договора той е
сключен за срок от 10.11.2020 година до 10.11.2023 година, като за периода на
действието му наемателят се е задължил да заплаща на наемодателя месечна
наемна цена в размер на 1000 лева. Страните изрично са се споразумели, че
срещу дължимият наем за първите 5 месеца от действието на договора
наемателят ще извърши подобрения и преустройства в имота, за които
наемодателят не дължи никакви други суми и първата наемна месечна вноска
следва да се заплати от наемателя на 05.04.2021 година по банкова сметка на
наемодателя. Наемателят е поел и задължение да депозира при сключване на
договора сумата от 1000 лева като обезпечение за спазване на задълженията
си, която сума подлежи на връщане от наемодателя при прекратяване на
договора в случай, че са изпълнени всички условия. Месечните наемни
вноски се дължа от наемателя до пето число на текущия месец, като
наемателят дължи обезщетение за забава в размер на 1% от сумата на
месечния наем за всеки просрочен ден. Страните са договорили изрично и
начините за прекратяване на договора, като в чл.15, ал.3 е предвидено, че
договорът се прекратява при забавено плащане на наемните вноски и/или
5
дължимите консумативни разходи от страна на наемателя, вкл. дължимата
такса битови отпадъци с повече от седем дни от предвидения в чл.11, ал.2
срок. Страните са уговорили изрично в чл.18, ал.3, че при прекратяване на
договора по вина на наемателя същият е длъжен да освободи и върне наетия
имот в 7 дневен срок от прекратяване на договора, заедно с неустойка в
размер на тримесечния наем. В чл.18, ал.5 от договора е предвидено, че ако
след прекратяване на договора наемателят не освободи имота, дължи
неустойка в размер на тримесечния наем за всеки месец от ползване на имота.
Установено е по делото, че по сметката на ищцата са постъпили
следните суми, платени от К. Г.: на 26.04.2021 година сумата от 1000 лева; на
05.08.2021 година сумата 1000 лева и на 16.08.2021 година сумата от 1000
лева.
С имейл от 04.08.2021 година ответникът Г. е уведомен от наемодателя,
че поради неизпълнение на задължението по чл.3, ал.2 от договора за наем
(извършване на подобрения и преустройства в наетия имот) и заплащане на
наемната месечна сума за последните три месеца, договорът е прекратен по
право. Даден му е срок за плащане на задължението до 20.08.2021 година.
За изясняване на спора от фактическа страна пред районния съд е
назначена и изслушана техническа експертиза, от заключението на която се
установява, че на място имотите с площ от 2467 кв.м. са съседни и достъпът
до тях се осъществява от съществуващ от запад селскостопански път от мека
настилка с идентификатор *****.*.***, който достига до асфалтов път от
републиканската пътна мрежа – околовръстен път П.-А.. Според вещото лице
теренът на имота представлява затворена мека настилка. Достъпът от
републиканската пътна мрежа към вътрешния селскостопански път се
осъществява от прекъсната мантинела с ширина от 7.70 метра. Вещото лице е
установило, че площта, заемана от двата имота: с идентификатор *****.*.***
с площ от 1156 кв.м. и с идентификатор *****.*.*** с площ от 752 кв.м., е
оградена по границите с телена мрежа, закрепена на бетонови колове, забити
в земята, като за достъп до оградената площ от юг е поставена двукрила врата
с мрежа и ширина до 6.00 м.л. Останалата площ, заета от другите два имота, е
определена за прилежащ към оградата път за достъп и сервитут към
републиканския път. Вещото лице е установило на място, че ширината на
мантинелата за достъп до селскостопанския път от 7.70 м.л. не създава
трудности при движение на ППС с по-малки габарити с изключение на
автокран или ППС с ширина от 2.80 м.л. и дължина от 6,90 м.л. тъй като
същото ще има неудобство при извършване на маневри. Заключението е
прието в с.з. и не е оспорено от страните, поради което съдът го кредитира
изцяло като компетентно и изчерпателно изготвено.
От показанията на разпитаните по делото свидетели се установява, че
6
св.Д. работел от 4 години с ответника, като последният добивал суровини -
скални маси, за което му били необходими автокранове, а такива услуги
предлагал свидетелят. Г. му разказал за имот, находящ се на околовръстното
на гр. П. - на разклона на с.К. и гр.А. и отишли заедно да видят, за да
преценят могат ли да извършват такава дейност там, но след като започнал
ремонт на околовръстния път според този свидетел големи машини вече не
можели да влизат. Имотът бил разположен видимо на 20-30 метра от главния
път, но след него имало мантинела с една малка отбивка, през която не
можело да се мине с голяма машина. Имотът бил ограден, имал някаква
настилка, но нямало достъп до него. Свидетелят твърди, че през есента на
2021 година Г. започнал там ремонт.
От показанията на св.И. се установява, че Г. взел имот под наем на
А.ско шосе. Имотът се намирал преди прелеза, по пътя за А.. Г. се занимавал
с обработка на камъни по 12 тона, а свидетелят извършвал транспортна
дейност -правлявал тежкотоварен автомобил - прицеп. Камионът, който
управлява, не можел да влезе в имота – не можел да завие, тъй като имало
оставено много малко място между мантинелата и пътя. Това станало след
като се приключил ремонтът на пътя на околовръстното на П.. Освен това до
самия имот нямало път и ако завалял дъжд, ставало невъзможно да се стигне
до имота. Самият имот представлявал заградено място с мрежа, имало и
циментов гараж. Според свидетеля ответникът изобщо не е започвал да
използва имота по предназначение.
От показанията на св. Ч. се установява, че познава ищцата и съпруга й.
Знае, че тя притежава имот около гр.П. - на околовръстното шосе. Свидетелят
притежавал паркинг на транспортна фирма, който бил разположен на 500
метра от имота на П., поради което често виждал нейния имот. Разбрал, че
имотът бил отдаден под наем. Свидетелят се занимавал с транспортна
дейност - транспорт на инертни материали от кариера К. К. до различни
обекти по заявка. Установява, че Г. го потърсил по телефона и поискал оферта
за транспорт на инертни материали. Свидетелят му предложил оферта за една
фракция инертни материали, които се използват като основа за изграждане на
пътища, като този разговор по спомен се случил през 2020 година. След това
Г. не се обадил повече и свидетелят приел, че се е отказал. Изминали 5-6
месеца и самият свидетел позвънил на Г., за да поговорят за офертата, при
което последният му обяснил, че му трябват 2-3 камиона от този материал. Г.
обяснил, че му трябва материал за този имот имотът на околовръстното шосе,
който бил наел и който бил собственост на А. П.. Свидетелят отишъл да види
имота и направил сметка, че количеството, поискано от Г., не е достатъчно за
покритие на терена, като по изчисления на свидетеля количеството инертен
материал, което било необходимо, е около 300 тона или 10-11 курса. Един от
7
неговите камиони транспортирал 27-28 тона. В момента свидетелят забелязал,
че се излива бетонова ограда като до имота на П. имало път и по него се
движели различни ППС, включително и селскостопански машини, трактори,
комбайни, защото освен имотът на П., имало и други имоти. Околовръстното
шосе се изграждало около три месеца, след което била поставена мантинела
между републиканския път и страничния път, който обслужва имотите. Тази
мантинела не пречела на достъпа до страничния път. И в момента в него
влизали ППС-комбайни и др., включително миксер (бетоновоз) без проблем.
Свидетелят разполагал с ППС така наречената гондола с габарити 9.60 метра
дължина и 5,80 влекач, което ППС влизало без проблеми по този страничен
път. При излизане от страничния път на главния републикански път това
голямо ППС трябвало да извърши маневра - да навлезе в насрещното платно,
когато е свободно, или другите автомобили трябва да го изчакат. Когато
посетил имота, за да види колко материал е необходим, видял висока трева
около метър и половина, но му било казано, че собствениците си я почистват.
Към 2020 година 1 тон от фракцията - стойността й плюс доставката -
възлизали на цена 9,20 лв. За целият имот по груби изчисления щели да бъдат
необходими около 5000 лева, в това число самата фракция като материал,
транспортната услуга, фадромата и т.н., но свидетелят останал с впечатление,
че Г. не желае да прави нищо в имота. Свидетелят е пояснил, че докато се
извършвал ремонтът на околовръстния път, имало забрана за влизане на ППС,
но тъй като там бил гаражът на фирмата, имали достъп до него.
От показанията на св.П. – съпруг на ищцата – се установява, че
съпругата му сключила договор за наем на имотите на околовръстния път с К.
Г., като имотите, които отдала под наем, били един до друг. В обявата, която
пуснали за наем на този имот, го описали, че е предназначен за обществено
полезна дейност, складови дейности, автосалон, защото имотът имал сменен
статут и не бил земеделски. На място имотът бил с валирана пръст, но
теренът бил изравнен. Ищцата и ответникът се съгласили първите пет
месечни наемни вноски да не бъдат платени, а да бъдат използвани от
наемателя за подобрения в имота – да се положи чакъл, за да е удобно при
складирането на каменните блокове. Свидетелят не знае дали тази уговорка е
станала част от договора за наем, но била постигната устно между страните.
Свидетелят разбрал, че наемателят имал намерение да ползва имота за
складова дейност - да си пренася камъни и да го използва за шоурум, за което
щял да влиза в имота с камион и щял да използва мотокар. Договорът бил
подписан през месец ноември 2020 година пред нотариус. Изчакали пет
месеца, но нищо реално не се случвало, като първият месец след този период
бил м. април 2021 година, в който ответникът бил потърсен за заплащане на
наем. Провели няколко разговори като наемателят превел наема в края на
8
месец април 2021 година. По спомени на свидетеля следващите наеми били
изплатени през месец август 2021 година и тогава съпругата му решила да му
напише имейл, че прекратява договора. Имотът бил обрасъл с трева - 2 метра
висока. Няколко пъти съпругата му разговаряла с Г. като той твърдял, че не се
отказва от имота, но имало само две или три плащания на наем за този период
от време от април до август 2021 година, след което съпругата му пуснала
имейл и завела делото. При първоначалният им разговор свидетелят не
разбрал, че Г. иска в имота да влиза автокран. Според свидетеля ремонтът на
околовръстното шосе започнал от месец февруари 2021 година и приключил
до месец април 2021 година с поставяне на мантинела, но до имота се стигало
по черен път. Съпругата му се обадила на ответника и му казала, че слагат
мантинела и го попитала дали все още иска да ползва имота, на което
ответникът отговорил, че не се отказва и иска да го ползва. Докато течал
ремонтът, за собствениците на имоти не е имало проблем да достигат до
имотите си, като освен това в близост имало и много предприятия, достъпът
до които също не бил ограничаван. След като изпратили имейл за
прекратяване на договора, сменили ключовете за достъп до имота.
Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна съдът
намира обжалваното решение за валидно и допустимо, тъй като не страда от
пороци, обосноваващи неговата нищожност или недопустимост.
В тази връзка следва да се посочи, е неоснователно поддържаното във
въззивната жалба становище, че районният съд се е произнесъл по непредявен
иск, присъждайки сумата 1645 лв. като наем, а не като неустойка. От анализа
на обстоятелствата, изложени в исковата молба, може да се направи извод, че
претенцията е за присъждане на неустойка, базата за определяне размера на
която обаче е месечната наемна цена. Именно от нея е изходил районният
съд, за да определи размера на претендираната неустойка за месеците юли и
август 2021 г. и неправилното квалифициране на сумата като наем не прави
обжалваното решение недопустимо.
Неоснователно е и твърдението, че свидетелят П. бил необходим другар
в настоящото производство, защото имотът бил закупен през време на брака
му с ищцата. От една страна липсват писмени доказателства за момента на
покупката на имота, защото представеният пред въззивния съд извън
преклузивния срок по чл.131 и чл.266 от ГПК нотариален акт не е приет като
доказателство по делото и не може да бъде ценен в настоящото производство,
а от друга страна дори и да е вярно, че П. е съсобственик, това не го прави
необходим другар в производството.
Неоснователно е твърдението, че районният съд неправилно е ценил
показанията на свидетеля Ч., тъй като той нямал фирма, която да извършва
дейността, за която свидетелства. Наличието или липсата на информация в
9
търговския регистър за осъществявана търговска дейност от този свидетел в
каквато и да било организационна форма не опровергава обстоятелствата,
които е установил със своите показания пред районния съд. Следва да се има
предвид, че свидетелите дават показания пред съда след предупреждение за
носене на наказателна отговорност за установени неверни или премълчани
обстоятелства, поради което показанията им се приемат за достоверни до
доказване на противното. В настоящото производство показанията на
свидетеля Ч. не бяха опровергани, поради което съдът ги цени като
достоверни и последователни.
От друга страна показанията на свидетелите И. и Д. не могат да се
отразят на правилността на крайния извод на районния съд за дължимост на
исковите суми, тъй като е безспорно установено по делото, че наемодателят е
установил владение над имота на 21.08.2021 г., когато сменил ключалката на
входната врата, което означава, че наемателят не е върнал имота след
прекратяване на действието на договора за наем до тази дата. Ирелеванто за
спора е дали наемателят е използвал имота по предназначение; достатъчно за
уважаването на исковите претенции е установеното, че той се е намирал във
владение на имота на правно основание – договор за наем, който по
дефиниция е възмезден, консенсуален и неформален.
Съдът се присъединява изцяло и към доводите, изложени в обжалваното
решение относно възражението за прекомерност на претендираната
неустойка.
В обобщение, решението на Пещерския районен съд следва да бъде
потвърдено, като на основание чл.272 от ГПК въззивният съд препраща към
мотивите на този съдебен акт и се присъединява към тях.
С оглед изхода на спора в полза на А. П. следва да бъдат присъдени
деловодни разноски за тази инстанция съгласно представените доказателства
за плащане и списъка по чл.80 от ГПК в размер на 1000 лв.
Тъй като нито един от обективно съединените искове не надвишава
сумата от 5000 лв., на основание чл.280, ал.3, т.1 от ГПК настоящото решение
се явява окончателно и няма да подлежи на касационно ожбжалване.
Като взе предвид гореизложеното, Пазарджишкият окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 482/29.06.2023 г., постановено по гр.д. №
20215240101465 по описа на Пещерския районен съд.
ОСЪЖДА К. С. Г. с ЕГН **********, от гр.Б., ул. “Г. Б." №**, да
заплати на А. Т. П. с ЕГН **********, от гр.П.,ж.к. „Т." №***, ет.*, ап.**,
10
деловодни разноски за въззивна инстанция в размер на 1000 лева.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11