№ 32
гр. Асеновград, 08.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – АСЕНОВГРАД, ТРЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на девети април през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Иван Г. Шейтанов
при участието на секретаря Мария Ил. Ацалова
като разгледа докладваното от Иван Г. Шейтанов Административно
наказателно дело № 20245310200088 по описа за 2024 година
Производство по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е НП №36-0001445/20.07.2023г., издадено от Г.В.В.-и.д. Директор на
„РД-АА” гр.Пловдив, (съгласно заповед № 2083/07.07.2023г.) определен от Министъра
на МТИТС за длъжностно лице по реда на чл.92, ал.2 от ЗАвП, чл.189, ал.12 от ЗДвП и
чл.47, ал.2 от ЗАНН, с което на В. Й. П. с ЕГН********** от гр. Раковски,
обл.Пловдивска, ул.”Филип Станиславов“ №51, на основание чл.53 от ЗАНН и чл.185 и
чл.177, ал.3, пр.2 от ЗДвП са наложени: административно наказание „ГЛОБА” в
размер на 20.00лв. /двадесет лв./, за нарушение по чл.127, ал.2 от ЗДвП и
административно наказание „ГЛОБА” в размер на 1500 лв./ хиляда и петстотин лева /,
за нарушение по чл.139, ал.1,т.2, пр.2 от ЗДвП във връзка чл.6, ал.1, т.6, б.“в“ от
Наредба №11/03.07.2001г. на МРРБ.
Настоящето разглеждане на делото е второ по ред. Във връзка с подадената
жалба от страна на В. Й. П., първоначално е било образувано НАХД №507/2023г. по
описа на РС Асеновград, на ІV-ти н.с. Същото е приключило с Решение
№135/24.10.2023г., с което обжалваното НП е било частично изменено, отменено и
потвърдено. Цитираното решение е било обжалваното,както от АНО, а така и от В. Й.
П., във връзка с което е било образувано КНАХД №3040/2023г. по описа на
Административен Съд Пловдив. С решение №1487/14.02.2024г. на касационната
инстанция, постановеното решение на АРС е било отменено и делото е било върнато
на АРС за ново разглеждане от друг състав .
1
При новото разглеждане на делото от настоящия състав, жалбоподателят В. Й.
П. не се явява в съдебно заседание. Чрез подадената жалба изразява своето
неудовлетворение от издаденото му НП, като счита, че същото следва да се отмени
като неправилно и незаконосъобразно, постановено в противоречие с материалния и
процесуален закони, както и поради недоказаност на нарушението.
При новото разглеждане на делото от настоящия състав, се установи, че
междувременно е настъпила промяна в структурата касаеща отделите към
Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ /ИИ „АА“/ . С Постановление
№ 24 от 15.02.2024г. на МС на Република България, е бил изменен и допълнен
Устройствения правилник на ИИ „АА“ / обн. ДВ, бр. 15 от 20.02.2024 г., в сила от
06.03.2024 г./. С направените изменения в чл.17, ал.1 от Правилника е предвидено, че
Специализираната администрация е организирана в дирекция „Автомобилни превози",
дирекция „Международна дейност и разрешителни", дирекция „Пътни превозни
средства", дирекция „Водачи на моторни превозни средства", Главна дирекция
„Автомобилна инспекция", в структурата на която се включват и 27 областни отдела
„Автомобилна администрация" - по един отдел във всеки областен град на страната с
териториална компетентност на територията на областта с административен център
съответният областен град“. В § 14 от заключителните разпоредби към Постановление
№ 24 на МС от 15.02.2024 г.е посочено, че „Навсякъде в правилника думите
„регионалните дирекции" се заменят с „областните отдели". Предвид тези промени и
висящността на производството, като страна по делото и съответно в качество на АНО
беше призован и конституиран на 09.04.2024г. Началника на Областен отдел „АА“
Пловдив. Във връзка с депозираната жалба против обжалваното НП, АНО не се явява
и не изпраща представител. В изпратеното писмо към административно наказателното
преписка се изразява и становище, че обжалваното НП е явява правилно и
законосъобразно и като такова следва да се потвърди изцяло. При уважаване на
подадената жалба, алтернативно се прави искане да се намали присъденото адвокатско
възнаграждение до минимално предвиденото от закона.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира за
установено следното:
На 04.07.2023г. през деня, на околовръстен път на гр. Асеновград, на около 300
метра от разклона за с.Мулдава, в посока към гр. Асеновград, е бил спрян за проверка
товарен автомобил „МАН ТГС“ с ДК№ СВ 2684 СВ. Проверката е била извършена от
св. Т. Д. Д. и негов колега, двамата работещи като инспектори в РД-АА гр.Пловдив
/сега ОО-АА Пловдив/. При проверката се установило, че автомобила се оперира от
„Инса Логистик“ ЕООД с ЕИК:********* и се управлява от водача В. Й. П. от гр.
Раковски. От страна на водача, на проверяващите били представени,заверено копие от
лиценз на Общността №**********, пътен лист №ВА 324361/ 04.07.2023г.,
2
товарителница серия М№616342/ 04.07.2023г. и кантарна бележка
№41303/04.07.2023г. При спирането на товарното МПС, се установило, че се извършва
превоз на товар (фракция 0/63), който не бил покрит, с което пък се създавало опасност
от неговото разпиляване. От представените документи, проверяващите счели, че е
налице и претоварване на МПС-то. От установеното в хода на проверката
проверяващите заключили, че са налице две нарушения: първото било квалифицирано
по чл. 127, ал.2 от ЗДВ , а второто по чл.139, ал.1,т.2, пр.2 от ЗДвП във връзка чл.6,
ал.1, т.6, б.“в“ от Наредба №11/03.07.2001г. на МРРБ, за което на водача бил съставен
и връчен срещу подпис АУАН № 00260/04.07.2023г. В същия освен другите
обстоятелства, включително и нарушението относно непокрития товар, било
посочено и това, че със съответното товарно МПС „МАН ТГС“, ДК№ СВ 2684 СВ,
състоящо се от четири оси, две от които управляеми, с максимална общо маса от
42 160кг.,се извършва обществен превоз на товари /фракция/, като при това
извършвайки превоза, водача надвишава максимално допустимата маса на ППС от
32 000кг. за движение по пътищата за обществено ползване,като претоварването е с
общо 10 160кг. Въз основа на така съставения АУАН, по късно било издадено и
обжалваното НП. В обжалваното НП допълнително били изложени и мотиви от АНО,
относно липсата на основания за приложението на чл.28 от ЗАНН, както и относно
тежестта на констатираните две нарушения, както и методиката за определяне на
размера на наказанието по второто, явяващо се и по-тежко наказуемо нарушение.
Отразената в АУАН и НП фактическа обстановка се установява от приложените
по делото писмени доказателства и от показанията на актосъставителя Т. Д. Д..
Съдът намира подадената жалба от страна на В. Й. П. за процесуално
допустима, а разгледана по същество, за неоснователна по следните съображения:
Безспорно по делото се установи това, че на 04.07.2023г., на околовръстен път на гр.
Асеновград, на около 300 метра от разклона за с.Мулдава, в посока към гр. Асеновград,
жалбоподателя е управлявал товарен автомобил „МАН ТГС“ с ДК№ СВ 2684 СВ.
Установено е и това, че с автомобила с общо маса-43640 кг. е бил извършван
обществен превоз на товар (фракция 0/63), който не бил покрит. Това се установява от
показанията на св. Д. и от приложените към адм. нак. преписка товарителница, пътен
лист и кантарна бележка. За да е налице състава на вмененото нарушение по чл.139,
ал.1,т.2, пр.2 от ЗДвП във връзка чл.6, ал.1, т.6, б.“в“ от Наредба №11 на МРРБ е
необходимо това да бъде доказано по съответния предвиден в закона ред.
Действително съгласно чл.189, ал.2 от ЗДВП то редовно съставените актове по този
закон имат доказателствена сила до доказване на противното, т.е. описаните в тях
обстоятелства могат да бъдат опровергани по съответния предвиден в закона ред. От
описаното в АУАН нарушение безспорно става ясно, какъв е вида на управляваното от
водача МПС, с колко оси е било то, неговата действителна обща маса с товара към
момента на проверката, както и това, че то попада измежду изброените МПС в § 1 от
3
Допълнителните разпоредби на Наредба №11 на МРРБ. Съгласно текста на чл.139,
ал.1,т.2 от ЗДвП, движещите се по пътя пътни превозни средства трябва да бъдат с
размери, маса и натоварване на ос, които не надвишават нормите, установени от
министъра на регионалното развитие и благоустройството, и с товари, които не
представляват опасност за участниците в движението. Съответните норми са
предвидени в Наредба № 11 от 03.07.2001 г. за движение на извънгабаритни и/или
тежки пътни превозни средства издадена от Министъра на МРРБ. От описаното в
АУАН и НП безспорно става ясно,че относно констираното претоварване
приложимата норма в случая, е тази по чл.6, ал.1, т.6, б.“в“ от Наредба №11 на МРРБ.
Това, че проверяващите не са измерили теглото на проверяваното МПС, не съставлява
нарушение, като общата маса безспорно се установява от представената от водача
кантарна бележка № 41303/ 04.07.2023г. В действителност в същата, като водач е
посочено лицето Т. Кехайов, което е различно от лицето установен като водач от
страна на проверяващите. Горното обстоятелство, не опровергава удостоверителната
сила на този документ, тъй като личността на водача В. П., освен от проверяващите, се
установява и от отразеното в пътния лист и товарителницата. В обсъжданата кантарна
бележка освен, че е индивидуализирано МПС-то чийто номер е СВ 2684, то е посочено
и наименованието на товара /в случая фракция/, както и брутото, т.е. общото тегло-42
160, тара-та на МПС-то и нетното тегло на товара. Липсата на каквото и да е
съмнение относно проверяваното лице, управляваното от него МПС и превозвания
товар, са направили безпредметно извършването на замерване от страна на
проверяващите съгласно чл.35, ал.3 от Наредбата, което в случая не е и задължително.
Направеното възражение в тази насока се явява неоснователно и се остави без
уважение.
Събраните по делото доказателства, безспорно сочат, че по отношение на В. П. е
било налично и нарушението по 127, ал.2 от ЗДвП. Съгласно този текст, „Товарите,
които може да бъдат разпилени, както и тези, които блестят и създават опасност от
заслепяване, трябва да бъдат покрити“. Доколкото по делото е установено, че водачът
П. е превозвал товар-фракция, който не е бил покрит и с това е създавал опасности от
неговото разпиляване, то нарушението е налице. Същото няма как да бъде
омаловажено, предвид факта, че освен замърсяванията по пътищата за обществено
ползване, които са пряко следствие от превоза на непокрити насипни товари, нерядко
стават причина за летящи отломки и предизвикване на сериозни щети по движещите
зад и около тях други автомобили. Правилно и наказанието за него е била определена
съобразно текста на чл.185 от ЗДвП. Съгласно този текст, „За нарушение на този закон
и на издадените въз основа на него нормативни актове, за което не е предвидено друго
наказание, виновните се наказват с глоба 20 лв“.
Разгледано по същество направеното възражение относно липсата на
компетентност на актосъставителя и АНО се явява неоснователно и също следва да се
4
остави без уважение. В действителност от текста на чл. 167, ал.3, изр.2 от ЗДвП става
ясно, че „ Общата маса, осовото натоварване и габаритните размери на пътните
превозни средства се контролират от длъжностни лица на Агенция „Митници“ и на
Агенция „Пътна инфраструктура“ с оглед правилната експлоатация на пътищата и
предпазването им от разрушаване. Агенция „Митници“ осъществява контрол върху
превозвачите и контролира спазването на маршрутите от превозвачите, влизащи или
излизащи от страната“. Това правомощие на тези органи е само във връзка с контрола
върху правилната експлоатация на пътищата и предпазването им от разрушаване.
Според разпоредбата на чл. 189, ал. 1 от ЗДвП, „Актовете, с които се
установяват нарушенията, се съставят от длъжностните лица на службите за контрол,
предвидени в този закон“. От текста на чл.189, ал.12 от ЗДвП се установява, че
„Наказателните постановления се издават от министъра на вътрешните работи, от
министъра на отбраната, от министъра на транспорта, информационните технологии и
съобщенията и от кметовете на общините или от определени от тях длъжностни лица
съобразно тяхната компетентност“. Правомощието на органите на ИА „АА“ в случая
произтича от текста на чл. 166, ал.1, т.1 от ЗДвП където е предвидено, че „Министърът
на транспорта, информационните технологии и съобщенията чрез Изпълнителна
агенция „Автомобилна администрация“ контролира спазването на правилата за
извършване на обществен превоз и превоз за собствена сметка на пътници и товари,
както и всички документи, свързани с извършването на превоза“. След като е налице
компетентност по силата на закона, то длъжностните лица на ИА “АА“ разполагат с
правомощието да съставят АУАН за този вид нарушения. Предвид разпоредбата на чл.
189, ал. 12 от ЗДвП и правомощията, делегирани със Заповед № РД-08-30/24.01.2020г.
/лист 3 от НАХД № 507/2023г./ и Заповед № 2083/07.07.2023г. /лист 13 от НАХД №
88/2024г. / двете на Министъра на МТИТС , и.д. Директор на РД „АА“- Пловдив-
Г.В.В., към онзи момент е бил компетентен да издава наказателни постановления по
ЗДвП. В нормата на чл. 139, ал. 1, т. 2 е предвидено изискване към движещите се по
пътя пътни превозни средства да бъдат с размери, маса и натоварване на ос, които не
надвишава нормите, установени от Министъра на МРРБ. Неизпълнението на
посоченото изискване представлява съответно нарушение. Според легалната
дефиниция, дадена с §1, т. 1 от ДР на Наредбата, „извънгабаритни ППС са тези по чл. 2
и/или тежките ППС по чл. 3. В т.2 към §1 от ДР на Наредбата е посочено, че
„извънгабаритните и тежките ППС включват основно следните категории: а) „ М2, М3
и техните ремаркета от категория О“ и б) „N2, N3 и техните ремаркета от категории
О3 и О4“ От справката изискана от съда /на лист 17 от НАХД №80/24г. / се установява,
че управляваното от водача П. МПС е категория N3, следователно същото
представлява тежко ППС. В този смисъл то за него следва да намери приложение и
текста на чл.3,т.1 от Наредбата където е посочено, че „Тежки ППС или състав от ППС
са тези, които имат допустима максимална маса, по-голяма от стойностите по чл. 6“.
5
Доколкото установеното МПС има четири оси, две от които управляеми, то съгласно
чл.6, ал.1, т.6, б.“в“ от Наредбата „Допустимата максимална маса на ППС за движение
по пътищата, отворени за обществено ползване, е 32 тона“.
По делото е установено безспорно това, че нарушителя П. е управлявал МПС с
четири оси, две от които управляеми, с обща маса от 42 160 кг., при допустими 32
тона, съгласно цитираната по-горе разпоредба. Следователно, налице са
съставомерните елементи на нарушението по чл.139, ал.1, т.2, пр.2 от ЗДвП във връзка
чл.6, ал.1, т.6, б.“в“ от Наредба №11/03.07.2001г. на МРРБ
В случая санкцията за второто нарушение е наложена на основание чл. 177, ал.
3, т. 1,пр.2 от ЗДвП, който предвижда, да се е наказва с глоба от 500 до 3000 лв. водач,
който, без да спазва установения за това ред: 1. управлява пътно превозно средство с
размери, маса или натоварване на ос, които надвишават нормите, определени от
министъра на регионалното развитие и благоустройството“. Видно е, че АНО е
определил правилно санкционната норма, като възражението в тази насока се явява
неоснователно. Съдът намира, че при определянето на размера на санкцията, АНО се е
съобразил с всички обстоятелства по делото и текста на чл.27 от ЗАНН като при
определяне на наказанието, в НП е изложил мотиви относно тежестта на нарушението,
подбудите за неговото извършване и другите смекчаващи и отегчаващи вината
обстоятелства, като е определил същото в размер към средния. В случая АНО се е
позовал и на факта, че управляваното от П. МПС е било с маса превишаваща с 24%,
нормите по чл.6, ал.1, т.6, б.“в“ от Наредба №11, като с това увеличава опасността за
останалите участници в движението и с оглед факта, че трайно нарушава настилката по
пътищата отворени за обществено ползване. Посочено е също така, че размера на
глобата е „ съобразен и с факта, че в Регламент 2016/403 от 18.03.2016г. на ЕПС, т.4
„Групи нарушения на Директива 96/53/ЕО на Съвета /5/ Правила за масата и
размерите)“ от Приложение I, претовареност с 10160 попада в т.3 и деянието е
класифицирано като „най- тежко нарушение“. Анализа на изложеното от страна на
АНО дава основание на съда да потвърди размера на наложената глоба и за второто
нарушение. В действителност, се установява, че претоварването на МПС-то
управлявано от водача П. представлява 24 % спрямо пределно допустимата норма от
Наредбата. Съгласно извършеното категоризиране в точка 4. „Групи нарушения на
Директива 96/53/ЕО на Съвета (1) (Правила за масата и размерите) към Приложение I
„Категоризация на тежките нарушения“ (посочени в член 1) от Регламент (ЕС)
2016/403 на Комисията от 18 март 2016 година, констатираното нарушение,
представляващо надвишаване с 24 % максимално допустима маса за превозни средства
от категория N3, се категоризира като „НТН = най-тежко нарушение“. Във връзка с
констатираното и изложените мотиви, така определеното наказание е било завишено от
АНО и се явява съобразено с изискванията на чл. 27 от ЗАНН, поради което размера на
същото не следва да се коригира. Обжалваното НП се явява правилно и
6
законосъобразно и като такова, следва да бъде потвърдено изцяло.
Мотивиран от горното, Съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП №36-0001445/20.07.2023г., издадено от Г.В.В.-и.д. Директор на
„РД-АА” гр.Пловдив, (съгласно заповед № 2083/07.07.2023г.) определен от Министъра
на МТИТС за длъжностно лице по реда на чл.92, ал.2 от ЗАвП, чл.189, ал.12 от ЗДвП и
чл.47, ал.2 от ЗАНН, с което на В. Й. П. с ЕГН********** от гр. Раковски,
обл.Пловдивска, ул.”Филип Станиславов“ №51, на основание чл.53 от ЗАНН и чл.185 и
чл.177, ал.3, пр.2 от ЗДвП са наложени: административно наказание „ГЛОБА” в
размер на 20.00лв. /двадесет лв./, за нарушение по чл.127, ал.2 от ЗДвП и
административно наказание „ГЛОБА” в размер на 1500 лв./ хиляда и петстотин лева /,
за нарушение по чл.139, ал.1,т.2, пр.2 от ЗДвП във връзка чл.6, ал.1, т.6, б.“в“ от
Наредба №11/03.07.2001г. на МРРБ.
Решението може да бъде обжалвано в 14 дневен срок от съобщаването му на
страните, пред Административен съд Пловдив, на основанията, предвидени в
Наказателнопроцесуалния кодекс и по реда на глава дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс.
Съдия при Районен съд – Асеновград: _______________________
7