№ 202
гр. Велико Търново , 30.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ И
ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и трети юни, през
две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ЯНКО ЯНЕВ
Членове:ДАНИЕЛА ДЕЛИСЪБЕВА
ДИМИТРИНКА ГАЙНОВА
при участието на секретаря МИЛЕНА СТ. ГУШЕВА
като разгледа докладваното от ЯНКО ЯНЕВ Въззивно търговско дело №
20204001000429 по описа за 2020 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258, ал. 1, предложение второ ГПК – въззивно
обжалване.
С Решение № 265/20.07.2020 г., постановено по гр. д. № 811/2019 г. по описа на
Окръжен съд – Русе, е осъдено ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК ********* да заплати на Н. В. Д.,
ЕГН ********** от с. Ново село, Област Русе сумата в размер на 36 000 лв., представляваща
обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на П. Н. В., поч. на 17.04.2019 г., ведно със
законната лихва, считано от 03.06.2019 г. до окончателното плащане, като е отхвърлен иска
в останалата му част над сумата от 36 000 лв. до размер на 160 000 лв. Осъдено е ЗД „Бул
Инс“ АД, ЕИК ********* да заплати на В. П. Д., ЕГН ********** от с. Ново село, Област
Русе сумата в размер на 36 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от
смъртта на П. Н. В., поч. на 17.04.2019 г., ведно със законната лихва, считано от 03.06.2019
г. до окончателното плащане, като е отхвърлен иска в останалата му част над сумата от 36
000 лв. до размер на 160 000 лв. Осъдено е ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК ********* да заплати на
Т. Н. ПР., ЕГН ********** от с. Ново село, Област Русе сумата в размер на 9 000 лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на П. Н. В., поч. на
17.04.2019 г., ведно със законната лихва, считано от 01.07.2019 г. до окончателното плащане,
1
като е отхвърлен иска в останалата му част над сумата от 9 000 лв. до размер на 50 000 лв. С
решението е осъдено ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК ********* да заплати на основание чл. 38 от
ЗА на адв.Т.Г. от АК - София сумата в размер на 3 330 лв. - адв. възнаграждение. Осъдени са
Н. В. Д., В. П. Д. и Т. Н. ПР. и тримата от с. Ново село, Област Русе да заплатят на ЗД „Бул
Инс“ АД, ЕИК ********* сумата в размер на 7 359 лв. разноски за производството. Осъдено
е „Бул Инс“ АД, ЕИК ********* да заплати на по сметка на Русенския окръжен съд
държавна такса в размер на 3 240 лв., както и сумата в размер на 200 лв.- разноски, платени
от бюджета на съда.
В законния срок е постъпила въззивна жалба от Н. В. Д. ЕГН **********, В. П. Д.
ЕГН ********** и Т. Н. ПР. ЕГН ********** и тримата от с. Ново село, Област Русе, чрез
адв. Т.Г. от САК против Решение № 265/20.07.2020 г., постановено по гр. д. № 811/2019 г.
по описа на Окръжен съд – Русе.
В същата се прави оплакване, че обжалваното решение е неправилно в частта, в която
са отхвърлени предявените искове. В тази част решението било неправилно - постановено
при неспазване на материалния и процесуалния закон, както и необосновано. Излага се, че в
нарушение на чл. 200 от ГПК първоинстанционният съд не зачел оспорването на
заключението на КСМАТЕ и неоснователно отхвърлил искането им за назначаване на
повторна експертиза. По този начин съдът ограничил правото им на защита и не им дал
възможност да проверят заключението на вещите лица и довело до необоснованост на
фактическите изводи на съда, че с поведението си наследодателят на ищците е допринесъл
за настъпването на ПТП, което от своя страна довело до неправилно приложение на закона.
На следващо място се излага, че неправилно първоинстанционният съд е определил занижен
размер на обезщетението за неимуществени вреди, както и че е налице съпричиняване.
Неправилно бил определен е евентуалния процент на съпричиняване. Сочи се, че така
определеното обезщетение е в противоречие с принципа на справедливостта, регламентиран
в чл. 52 от ЗЗД.
Извежда се искане за отмяна на обжалвания съдебен акт и постановяване на друг, с
който да бъде уважен изцяло предявеният иск.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е подаден отговор на въззивна жалба ЗД „Бул Инс“
АД, гр. София, ЕИК *********, в който се излага че същата е неоснователна, а решението в
отхвърлителната му част е правилно и законосъобразно.
Постъпила е и насрещна въззивна жалба от ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, район Лозенец, *********, представлявано от
С. С. П. и К. Д. К. – изпълнителни директори, чрез адв. М.Г. от САК против Решение №
265/20.07.2020 г., постановено по гр. д. № 811/2019 г. по описа на Окръжен съд – Русе.
В същата се прави оплакване, че обжалваното решение в частта, с която е уважена
претенцията на ищците Н.Д. и В.Д.. Излага се, че в посочената част решението е неправилно
– необосновано и постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон.
2
Неправилен и необоснован бил изводът на първоинстанционния съд, че били събрани пълни
доказателства за осъществяване на предпоставките, обуславящи отговорността на
застрахователя за заплащане на обезщетение. Неправилен бил и изводът, че бил доказан
деликтния фактически състав, в т.ч. и противоправно деяние, виновно осъществено от
застрахованото лице, от което били настъпили и вредоносните последици. Считат, че
първопричина за настъпване на инцидента е самонадеяното поведение на водача на
мотоциклета, а именно починалият П. В., който сам нарушил конкретни правила за
движение, установени в ЗДвП и така станал причина за ПТП. Застрахованият водач
Ангелов не бил в състояние нито да предвиди, нито обективно да предотврати настъпването
на ПТП. На следващо място се излага, че не били изложени мотиви за приетия процента на
приноса по чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, с оглед – превишената скорост, непоставянето на каска,
липсата на правоспособност. .
Извежда се искане за отмяна на обжалвания съдебен акт и постановяване на друг, с
който да бъде отхвърлени изцяло предявените искове.
В срока по чл. 263, ал. 3 от ГПК е подаден отговор на насрещната въззивна жалба от
Н. В. Д., ЕГН **********, В. П. Д., ЕГН ********** и Т. Н. ПР., ЕГН ********** и тримата
от с. Ново село, Област Русе, ********, съд. адрес: гр. София, ж. к. „Слатина“, ********,
чрез адв. Т.Г. от САК, в който се излага че същата е неоснователна, а решението в
осъдителната му част е правилно и законосъобразно.
В законния срок е постъпила и въззивна жалба от ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, район Лозенец, *********, представлявано
от С. С. П. и К. Д. К. – изпълнителни директори, чрез адв. М.Г. от САК против Решение №
265/20.07.2020 г., постановено по гр. д. № 811/2019 г. по описа на Окръжен съд – Русе.
В същата се прави оплакване, че обжалваното решение в частта, с която е уважена
претенцията на ищцата Т.П.. Излага се, че в посочената част решението е неправилно –
необосновано и постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Излага се,
че ищцата П. е сестра на пострадалото лице и като такава не попадала в кръга от близки
родственици, за които ВС/ВКС приемат, че търпят вреди под формата на душевни страдания
от загубата на своя родственик, съгласно Постановления № 4/61 г. и № 5/69 г., дори и в
контекста на Тълкувателно решение № 1/2016 г. от 21.06.2018 г. по тълк. д. № 1/2016 г. на
ОСНГТК, тъй като смисълът на ТР било изрично поставеното в него изискване за
изключение, породило връзка, трайна и дълбоко емоционална, отличаваща се от
обичайните. В условията на евентуалност се излага, че ако се приеме, че ищцата П. е
материално легитимирана се навеждат оплаквания от приетия справедлив размер на
обезщетението.
Иска се въззивният съд да се отмени проверяваното решение в обжалваната му част и
да отхвърли иска по чл. 432 от КЗ изцяло като неоснователен и недоказан по размер.
3
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е подаден отговор на въззивна жалба от Н. В. Д. ЕГН
**********, В. П. Д. ЕГН ********** и Т. Н. ПР. ЕГН ********** и тримата от с. Ново
село, Област Русе, чрез адв. Т.Г. от САК. С доводи за увеличаване размера на присъденото
обезщетение, заема становище за неоснователност на въззивната жалба.
Апелативен съд – Велико Търново, след като разгледа жалбите, обсъди доводите
на страните, прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, провери правилността на обжалваното решение, съобразно правомощията
си, приема за установено следното:
Производството по гражданско дело № 811/2019 г. по описа на Окръжен съд – Русе е
образувано въз основа на предявени от Н. В. Д., В. П. Д. и Т. Н. ПР. и тримата от с. Ново
село, Област Русе против ЗД „Бул Инс“ АД, гр. София, искове с посочено в молбата правно
основание чл. 432, ал. 1 от КЗ за неимуществени вреди в общ размер от 370 000 лв. (по
160 000 лв. за първите двама и 50 000 лв. за третата ищца). В исковата молба се излага
следното:
Ищците твърдят, че на 02.06.2018 г. в гр. Русе на кръстовището между ******** и
бул. ********, Г. А., водач на лек автомобил „Ауди А3“, рег. № Р 82****, отнел
предимството и виновно реализирал ПТП с мотоциклет „ЦБР“, рег. № РА 07****,
управляван от П. Н. В.. За МПС - лек автомобил „Ауди А3“, рег. № Р 82**** имало
сключена застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ със ЗД „Бул Инс“ АД,
за която била издадена застрахователна полица № BG/02/117001880214, валидна към датата
на ПТП. Вследствие на настъпилото ПТП на П. В. били причинени множество тежки
телесни повреди: тежка черепно-мозъчна травма; отстраняване на ляво око; множество
лицеви фрактури; множество фрактури на челюстта; множество фрактури на носа, няколко
избити зъба, фрактура на ръката, две фрактури на крака, невъзвратимо и постоянно
загрозяване, множество други фрактури, били му направени няколко животоспасяващи
операции. На 02.06.2018 г. П. Н. В. постъпил по спешност в УМБАЛ „Канев“ АД, гр. Русе,
Отделение по неврохирургия, в тежко общо състояние, с опасност за живота, изпаднал в
кома, имал тежка лицева травма - разкъсно-контузни рани. При извършени образни
изследвания бил диагностициран с фрактура на интеркондиларна еминенция на лява табия,
фрактура 2,3,4 метакарпални кости на лява длан и пръсти, фрактура на лява пета кост,
фрактура на костите на лицев череп, фрактура на фронтална кост, хиподенснии лезии
двустранно, фронтално и в лявоокципитално, фрактура на мадибулата максиларни и носни
кости, ляво око - клепачи с едемна и кръвонаседнала кожа, долен клепач назално-
лацероконтузна рана, изразена смесена инекция на булба, перфоративно нараняване с
проалапс на увея темпорално и по лимба централ п.к. - изпълнена със стъкловидно тяло и
хемо. Освен посочените травми бил диагностициран и с множество други фрактури,
детайлно описани в издадената му епикриза. Бил опериран веднага след приемането му като
по спешност била извършена краниектомия регио фронталис синистра - повдигане и
премахване на костни фрагменти от импресионна фрактура на черепа. Оперативно били
4
премахнати множество костни фрагменти от челната кост, включително и челен синус,
които проникнали в дълбочина в мозъчното вещество, разкъсвайки твърдата мозъчна
обвивка. Направена било хемостаза на кървящите участъци на мозъка и промивка на
попадналите в него чужди тела. На 04.06.2018 г. била извършена временна трахеостомия с
вертикален разрез на кожата на шията по тъп начин се скелетирала трахеята му, направен
бил трахеотомен отвор с поставена канюла. След проведена консултация със специалист от
ВМА, гр. София било взето решение за хоспитализирането му и приемането му по спешност
във ВМА, гр. София. На 13.06.2018 г. П. В. бил изписан от медицинското заведение в гр.
Русе и приет по спешност във ВМА, гр. София, където му било извършено изследване с
компютърна томография, при което били констатирани множество полиграгмени фрактури,
както и състоянието му след тежката ЧМТ. Във ВМА, гр. София били извършени две тежки
животоспасяващи операции - на 15.06.2018 г. било извадено лявото око, отворен бил черепа
и била извадена част от мозъка. На 18.06.2018 г. П. В. бил преместен в лицево-челюстна
хирургия и на същата дата бил опериран - операция на горна и долна челюсти, поставена
трахеостома и на 13.07.2018 г. бил изписан. На същата дата П. В. бил приет в клиника по
неврохирургия ВМА - София като му била направена животоспасяваща операция -
поставяне на вентрикуло-перитонеален шънт. На 01.08.2018 г. му била направена нова
операция - свалена фиксация на челюстите, на 06.08.2018 г. постъпил на отделение УНГ,
където на 10.08.2018 г. отново е опериран-била извършена трахеопластика. На 17.08.2018 г.
бил приет в болницата в гр. Русе за рехабилитация на ляво коляно и ляв глезен. Към
26.09.2018 г. бил извършен преглед при невролог, където били констатирани травматична
амблиопия вляво, коматозно състояние, тежка лицева травма с липсващи костни фракметни
и мозъчна тъкан, изгубена при травмата. Същият се предвижвал с бастун, походката му била
нестабилна - със залитане, не можел да пази равновесие, имал световъртеж, тежест в
главата. Била констатирана ЧМН - мавроза вляво, гълтателни смущения, квадрипирамиден
синдром и му била назначена терапия: профилактика на посттравматична епилепсия. На
06.01.2018 г. П. В. отново постъпил във ВМА за извършване на поредната операция -
ревизия на вентрикуло-перитонеален шънт с препозициониране на дисталния катетър в
дясното предсърдие чрез пунктиране на горната празна вена в областта на шията под
ехографски контрол. На 12.01.2019 г. пак във ВМА - София му била извършено операция -
експлантация на вентрикуло-артериален шънт. Ендоскопска ревизия. П. В. бил опериран
също на 27.01.2019 г., на 30.01.2019 г., на 31.01.2019 г. като след тази дата му били
направени още десет операции. На 17.04.2019 г. след продължително и мъчително лечение
за него и за неговите близки, П. В. починал. Причината за неговата смърт била полиорганна
недостатъчност, което състояние настъпило като усложнение на причинената при ПТП
тежка множествена травма и била в пряка причинна връзка с ПТП. След своята смърт П. В.
оставили родителите си - първите двама от ищците във вечна скръб. Със смъртта му
загубили своя най-близък човек, изживели най-лошото - да надживееш детето си. Смъртта
на сина им предизвикала невъзвратима скръб. Като всеки родител мечтаели да видят детето
като преуспял човек, как създава семейство и да се радват на внуци, която надежда крепи
родителите през целият им живот и им дава сили. При тях тази надежда вече не
5
съществувала, не виждали смисъл в живота си, останала им несигурността за техния живот,
за загубата на опора и материална подкрепа от страна на сина им в по-напреднала възраст.
Смъртта на сина им прекъснала връзката на обич, разбирателство и взаимни грижи.
Загубили постоянната му подкрепа, която им давал и изживявали тежката съдба на
родители, които трябва да се научат да живеят без детето си, без неговата обич и помощ. От
загубата изпитвали огромна болка, която не можели да преодолеят и която щяло да бъде
техен спътник в живота. Били съкрушени, отчаяни, затворели се и се отчуждили,
ограничили социалните си контакти, нямали желание да се срещат с приятели. Всяка сбирка
им напомняла за щастливите семейни тържества, което допълнително ги натъжавало.
Третата ищца била сестра на починалия П. В. и с неговата смърт тя загубила своя брат.
Помежду им била установена особена силна връзка, надхвърляща по интензитет
обикновената връзка между брат и сестра. Били неразделни, подкрепяли се един друг както
морално, така и финансово. Много тежко преживяла новината за неговата смърт. Била
съкрушена, нямала желание да се вижда с близки и приятели, всички й напомняли за
нелепата загуба на брат й, който никога вече нямала да види и който погребала твърде млад.
Смъртта му прекъсната връзката им на обич, разбирателство и взаимни грижи. Смъртта на
сина им и брат на третата от тях била причинена от получените от нето увреждания от ПТП,
което било виновно причинено от водач на МПС, който притежавал валидна застраховка
„ГОА“ при ответното дружество. В изпълнение на задължението си по чл. 380 от КЗ
предявили доброволна претенция до застрахователя като посочили и банкова сметка.
Ответникът отказал да им плати застрахователно обезщетение, което обуславяло правният
им интерес от иска.
Прави се искане съдът да осъди ответното дружество да заплати на Н. В. Д. сумата в
размер на 160 000 лв., частично от 200 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от смъртта на сина му П. Н. В., ведно със законната лихва, считано от
03.06.2019 г. до окончателното плащане, на В. П. Д. сумата в размер на 160 000 лв.,
частично от 200 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди
от смъртта на сина й П. Н. В., ведно със законната лихва, считано от 03.06.2019 г. до
окончателното плащане, както и Т. Н. ПР. сумата в размер на 50 000 лв., частично от 150
000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на
брат й П. Н. В., ведно със законната лихва от 01.07.2019 г. до окончателното плащане. Иска
се присъждане на сторените разноски.
Пред първоинстанционния съд ответникът ЗД ,,Бул Инс“ АД, гр. София с отговора на
исковата молба оспорил предявените искове, като неоснователни и недоказани. Ответникът
признава наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите“ за автомобила „Ауди А3“, рег. № Р 82****.
Оспорва се механизмът на ПТП, описан в исковата молба, причинната връзка между ПТП и
смъртта на мотоциклетиста, както наличието на особено близки отношения между третата
ищца и починалия й брат. Излага, че представеният констативен протокол няма материална
доказателствена сила в частта си „обстоятелства и причини за ПТП”, тъй като няма данни
6
длъжностното лице, което го е съставило, да е възприело лично настъпването на инцидента.
Оспорва се осъществяването на деликт от водача на застрахованото МПС. Навежда се довод
за липса на противоправност и вина в поведението на същия. В условията на евентуалност
правят възражение за съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД с твърдения, че вина
за ПТП имал водачът на мотоциклета, който нарушил правилата за движение по пътищата
като управлявал превозното средство с превишена скорост, не се съобразил с пътната
обстановка, управлявал след употреба на алкохол и техническо неизправно средство, без
нужната правоспособност, без каска и специална екипировка, както и че е налице
съпричиняване поради неправилно и несвоевременно лечение. Оспорва претенциите и по
размер като несъобразени с понятието справедливост, визирано в чл. 52 от ЗЗД, а по
отношение на Т.П. счита, че максималния размер на обезщетение следва да бъде в размер на
5000 лв. съгласно § 96 от ПЗР на КЗ.
Въззивният съд приема за установена следната фактическа обстановка:
На 02.06.2018 г., в тъмната част на денонощието (около 00.50 ч.), при осветеност на
пътното платно от улично осветление и автомобилни фарове, л. а. „Ауди“ АЗ с рег. № Р
82**** и водач Г. С. А. се е движил в гр. Русе по ********, в посока гр. Варна, в
полагащото му се платно за движение, по траектория на права и със скорост от порядъка на
12.03 м/с (43.3 км/ч). Достигайки кръстовището образувано от ******** и бул. ********,
водачът на л. а. променя траекторията си на движение по крива и предприема маневра завой
на ляво. В същият момент, по ********, в посока от гр. Варна към центъра на гр. Русе, по
траектория на права се е движил мотоциклет „Хонда“ с рег. № РА 07**** и водач П. Н. В.,
със скорост от порядъка на 33.0 м/с (118.8 км/ч). В определен момент от време траекториите
на л.а. „Ауди“ и мотоциклет „Хонда“ се пресичат, настъпва удар между тях - реализирано е
процесното ПТП.
В резултат, на което настъпило травматично увреждане на П. Н. В., изразяващо се в:
Глава - тежка черепно-мозъчна и лицева травма – открито импресионно многофрагмено
счупване на черепа челно, с проникване в черепната кухина. Счупване на основата на
черепа; разкъсване на твърдата мозъчна обвивка, субдурален хидром, контузии на мозъка,
субарахноидален кръвоизли, многофрагмени счупвания на всички лицеви кости - носни
кости, двете зигоматични кости, горна челюст и долна челюст, счупване на костите на лява
орбита, с дислокация на лява очна ябълка; перфорация на лява очна ябълка; избиване на
зъби - първи, втори и трети горе вляво и първи и втори долу в ляво, разкъсно-контузни рани
на лицето; Гърди и корем - контузии на левия бял дроб, множество охлузвания по гърдите и
корема; Крайници - счупване на първа, втора и четвърта предкиткови кости на лявата ръка,
счупване на интеркондиларната еминенция на лява голямопищялна кост, открито счупване
на лява петна кост.
След инцидента П. В. бил откаран в УМБАЛ „Канев“ АД, Русе и бил приет за
лечение в отделение Неврохирургия в тежко общо състояние и кома, бил веднага опериран,
където били премахнати множество костни фрагменти от челната кост включително и челен
7
синус, проникнали в дълбочина в мозъчното вещество, разкъсвайки твърдата мозъчна
обвивка и след проведен консул с ВМА - София е откарал за продължаване на лечението. На
П. В. били извършени множество операции, подробно описани в представената медицинска
документация.
На 17.04.2019 г. П. В. е починал.
В Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 408/102/02.06.2018 г. на ПП
при ОД на МВР гр. Русе в графа „пострадали” е отбелязано лицето П. Н. В. (множество
фрактури на главата и охлузвания по тялото). В протокола е отбелязано, че пострадалият
притежавал свидетелство за управление на МПС, категория В.
Образувано е сл. дело № 2274/2018 г. по описа на ОСлО – Русе, досъдебно
производство № 3518/2019 г. по описа на Окръжна прокуратура – Русе, за което няма данни
да е приключило към настоящия момент.
От заключението на допуснатата и изслушана комплексна съдебно-автотехническа и
медицинска експертиза, неоспорена от страните и приета като доказателство по делото, се
установява, че на 02.06.2018 г. около 00.50 ч., през тъмната част от денонощието, в гр. Русе
по ******** в посока към гр. Варна се движил лек автомобил „Ауди А3“ с рег. № Р 82****,
управляван от Г. С. А.. На кръстовището, образувано от ******** и бул. ******** същият
предприел завой наляво като се движил с около 35.93 км/ч. В същият момент на около 86.70
м. преди мястото на удара също по ******** в посока от гр. Варна към центъра на гр. Русе с
около 11.59 км/ч се движил мотоциклет „Хонда ЦРБ 1000 РР с рег. № РА 07****,
управляван от П. Н. В.. При описаното движение на превозните средства между тях
настъпил удар - между предна дясна част на автомобила и предна част на мотоциклета. След
удара мотоциклетът изминал около 24.03 м плъзгайки се по пътната настилка, напуснал
пътното платно и изминал около 27.30 м плъзгайки се по затревения банкет. Общото
разстоянието, което изминал било около 51.33 м. Вследствие от произшествието предното
му колело заедно с окачването и част от кормилната уредба се отделили от мотоциклета.
След удара водачът на мотоциклета се отделил от мотоциклета като изминал около 81 м от
мястото на удара. Автомобилът се завъртял по посока обратна на часовниковата стрелка и
изминал около 6 м по дъговидна траектория. Вещото лице пояснява, че ПТП е настъпило
през тъмната част на денонощието при работещо улично осветление. Кръстовището,
образувано от ******** и бул. ******** било регулирано чрез светофарна уредба, която към
момента на инцидента работела с жълта мигаща светлина за всички клонове на
кръстовището. На ******** на платното за движение в посока от центъра на гр. Русе, от
която навлязъл автомобилът вдясно преди кръстовището имало пътен знак Б3 - „Път с
предимство“. По платното за движение, в посоката, от която се движил мотоциклетът, преди
кръстовището също имало пътен знак Б3 -„Път с предимство“. В заключението е определена
опасната зона на всяко от превозните средства като за автомобила същата е 20.27 м. Вещото
лице дава заключение, че от положението на автомобила в момента на навлизане в
кръстовището за водача на автомобила при конкретните условия имало видимост около и
8
над 200 м към посоката, от която се движил мотоциклетът. Водачът на мотоциклета също е
могъл да възприеме автомобила от около 200 м от мястото на удара. Посочено е също, че
ако се приеме, че опасността е възникнала от момента на навлизане на автомобила в
кръстовището, водачът на автомобила е имал техническа възможност да предотврати
произшествието като спре преди мястото на удара. В случай, че се приеме, че опасността е
възникнала от момента на навлизане на автомобила в платното, по което се движил
мотоциклета, водачът на автомобила не е имал възможност да спре преди мястото на удара.
Вещото лице е определило скоростта на превозните средства чрез използване на два метода
на изчисление, подробно описани и е посочил, че ако мотоциклетът се е движил с
нормативно установената скорост от 50 км/ч, удар между двете превозни средства не би
настъпил.
Вещото лице дава заключение, че в резултат на произшествието П. Н. В. получил
следните увреждания: Глава - тежка черепно-мозъчна и лицева травма – открито
импресионно многофрагмено счупване на черепа челно, с проникване в черепната кухина.
Счупване на основата на черепа; разкъсване на твърдата мозъчна обвивка, субдурален
хидром, контузии на мозъка, субарахноидален кръвоизли, многофрагмени счупвания на
всички лицеви кости - носни кости, двете зигоматични кости, горна челюст и долна челюст,
счупване на костите на лява орбита, с дислокация на лява очна ябълка; перфорация на лява
очна ябълка; избиване на зъби - първи, втори и трети горе вляво и първи и втори долу в
ляво, разкъсно-контузни рани на лицето; Гърди и корем - контузии на левия бял дроб,
множество охлузвания по гърдите и корема; Крайници - счупване на първа, втора и четвърта
предкиткови кости на лявата ръка, счупване на интеркондиларната еминенция на лява
голямопищялна кост, открито счупване на лява петна кост. Вещото лице дава заключение, че
лечението му се изразявало във високоспециализирана медицинска помощ на травмата и
нейните усложнения, било оперативно и консервативно и се водело както за отстраняване на
непосредствените увреждания след травмата, застрашаваща живота, така и за възникващите
непрекъснато усложнения от тези увреждания като голяма част от медицинските
манипулации били животоспасяващи. Лечението на П. В. било както по отношение на
възстановяване на анатомичните структури, така и по отношение отстраняване на увредени
части от органи, а проведените операции са били за възстановяване на нормалната
физиология на мозъка, както и лечение за инфекциите и нарушената физиология на други
органи и системи извън мозъка. Дава заключение, че непосредствената причина за
настъпването на смъртта му е полиорганна недостатъчност. Касае се за тежки дистрофични
и възпалителни промени ангажирани всички вътрешни органи, с данни и за генерализиране
на възпалителния процес. Настъпилите усложнения били в резултат на получените
травматични увреждания, при които водеща била ЧМТ. Настъпването на смъртта на П. В.
било в пряка причинно следствена връзка с получените от ПТП травматични увреждания.
Вещите лица са посочили, че след оглед на каската, иззета при огледа на произшествието по
досъдебното производство, не установили увреждания на уплътнителя на лицевия отвор по
каската, на счупвания, на счупвания на предпазното стъкло на шлема, закопчаването било
9
запазено, нямало деформации и неравности, нито видими зацапвания с кръв. От вида на
уврежданията по главата на пострадалия и данните от огледа на намерената на
произшествието каска, вещите лица са заключили, че по време на контакта на главата на П.
В. с настилката в района на произшествието, каската не е била на главата му. Ако каската е
била на главата на пострадалия, не било възможно да се получат същите травми, които са
установени, както и че ако същата е поставена правилно и е закопчана, няма причина тя да
напусне тялото.
Според заключението допуснатата и изслушана пред въззивната инстанция повторна
комплексна съдебно-автотехническа и медицинска експертиза, неоспорена от страните и
приета като доказателство по делото, както и представената медицинска документация се
установява, че на 02.06.2018 г., в тъмната част на денонощието (около 00.50 ч.), при
осветеност на пътното платно от улично осветление и автомобилни фарове, л. а. „Ауди“ АЗ
с рег. № Р 82**** и водач Г. С. А. се е движил в гр. Русе по ********, в посока гр. Варна, в
полагащото му се платно за движение, по траектория на права и със скорост от порядъка на
12.03 м/с (43.3 км/ч). Достигайки кръстовището образувано от ******** и бул. ********,
водачът на л. а. променя траекторията си на движение по крива и предприема маневра завой
на ляво. В същият момент, по ********, в посока от гр. Варна към центъра на гр. Русе, по
траектория на права се е движил мотоциклет „Хонда“ с рег. № РА 07**** и водач П. Н. В.,
със скорост от порядъка на 33.0 м/с (118.8 км/ч). В определен момент от време траекториите
на л.а. „Ауди“ и мотоциклет „Хонда“ се пресичат, настъпва удар между тях - реализирано е
процесното ПТП. В района на ПТП, ******** представлявал прав пътен участък с видимост
над 200 м. и в двете посоки на булеварда спрямо кръстовището с бул. ********, без
надлъжни и напречни наклони. ПТП е настъпило в условията на липса на усложняващи
пътната обстановка фактори. Спрямо л. а. „Ауди“ АЗ ударът е бил челен кос в лявата предна
част на л. а. Спрямо мотоциклет „Хонда“ ударът е бил челен ексцентричен. След удара, л. а.
„Ауди“ АЗ продължава движението си напред по траекторията на крива в съчетание с
ротация в посока обратна на часовниковата стрелка, и след като изминава път от порядъка
на 7.00 м. се установява на място посочено протокола за оглед и отразено в мащабната
схема. След удара, мотоциклет „Хонда“ променя посоката си на движение по траектория
насочена косо в дясно спрямо посоката на движение към центъра на гр. Русе. След като
изминава път по асфалтовото покритие на платното за движение и десния тротоар в посока
гр. Русе от порядъка на 21.00 м., навлиза в затревената площ, като се установява на място
описано в протокола за оглед и отразено в мащабната схема. След удара, тялото на водача
на мотоциклет „Хонда“ Василев се отделя от мотоциклета като извършва полет на платното
за движение в посока гр. Русе на разстояние от порядъка на 48.80 м., на което разстояние
част от тялото му влиза в контакт с асфалтовото покритие на платното за движение и десния
бордюр като оставя първата тъмно-кафява следа. След края на тази следа (на 28.00 м. след
ОR2), тялото на водача на мотоциклета продължава движението си по пътното платно като
се търкаля в продължение на разстояние от порядъка на 18 м. до началото на втората тъмно-
кафява следа. Достигайки до точка отстояща на разстояние от порядъка на 46.05 м. напред
10
от OR2, тялото на водача на мотоциклета продължава движението си напред и косо наляво,
като плъзгайки се по пътното платно оставя втората тъмно-кафява следа с дължина от
порядъка на 11.20 м., след което се установява върху пътното платно (петното от
червеникава течност в края на втората тъмно-кафява следа). Вещото лице дава заключение,
че при установеното отстояние между двете ППС, установената надлъжна видимост по
******** (над 200 м. и в двете посоки на булеварда спрямо кръстовището с бул. ********)
следва, че в този момент както водачът на л. а. „Ауди“ е имал възможност да възприеме
визуално насрещно движещият се мотоциклет „Хонда“, така и водачът на мотоциклет
„Хонда" е имал възможност да възприеме визуално предприелият маневрата ляв завой и
навлизащ в кръстовището л. а. В протокола за оглед не са описани следи от спирачен път в
района на ПТП, което показва, че водачите на л. а. „Ауди“ и мотоциклет „Хонда“ не са
реагирали на възникнала опасност чрез аварийно задействане на спирачните системи на
управляваните от тях МПС. Вещото лице дава заключение, че след като в момента на
възникване на критичната пътна ситуация е предприел извършването на маневрата ляв завой
и е навлязъл в кръстовището, водачът на л. а. „Ауди“ не е имал техническа възможност да
предотврати процесното ПТП чрез аварийно задействане на спирачната система на
управлявания от него автомобил. В момента на възникване на критичната пътна ситуация,
водачът на л. а. е имал техническата възможност да възприеме насрещно движещият се
мотоциклет и да предотврати настъпването на ПТП, като не предприеме извършването на
маневрата завой на ляво и да пропусне мотоциклета да премине безпрепятствено през
кръстовището. Дава заключение, че причините за настъпване на процесното ПТП от
експлоатационно - техническа гледна точка са: - Скоростта на движение на мотоциклет
„Хонда“, превишаваща максимално допустимата за пътния участък в района на ПТП; - Не
своевременно възприятие на пътната обстановка от страна на водача на л. а. „Ауди“ АЗ,
довело до неадекватната му реакция в момента на възникване на критичната пътна ситуация
- продължава движението си по траектория на крива с цел извършване маневрата ляв завой
към бул. ******** вместо да не предприема извършването на маневрата (да спре), да
пропусне мотоциклета да премине безпрепятствено през кръстовището и да предотврати
ПТП. Дава извод, че изчислената от експертизата скорост на л. а. „Ауди“ АЗ преди момента
на удара е от порядъка на 12.03 м/с (43.3 км/ч), съответно към момента на удара - от
порядъка на 9.8 м/с (35.3 км/ч). Изчислената от експертизата скорост на мотоциклет
„Хонда“ преди момента на удара е от порядъка на 33.00 м/с (118.8 км/ч), съответно към
момента на удара - от порядъка на 17.6 м/с (63.4 км/ч). Скоростта на водача на мотоциклет
„Хонда“ преди удара съвпада със скоростта на мотоциклета преди момента на удара.
Изчислената от експертизата скорост на водача на мотоциклет „Хонда“ след момента на
удара е от порядъка на 25.9 м/ (93.2 км/ч).
Вещото лице дава заключение, че при възникналият пътен инцидент на 02.06.2018 г.
пострадалият като моторист П. Н. В., починал на 17.04.2019 г. след проведени многобройни
високо специализирани хирургични интервенции и домашно амбулаторно лечение, в
резултат на настъпил сепсис (като генерализирана инфекция), консумативен синдром с
11
полиорганна недостатъчност е настъпил летален изход като непосредствена причина за
смъртта му. Тя е резултат като непосредствена причина от тежкият травматично-
хеморагичен шок породен от съчетаната тежката открита черепномозъчна и лицева травми,
гръдно-коремна травми, откритите счупвания на костите на лявата ръка, големият пищял на
лявата подбедрица и на лявата петна кост, в резултат на пряка и непосредствена причина от
настъпилото ПТП. Дава заключение, че е оказана специализирана медицинска помощ, при
която са проведени многобройни оперативни поетапни интервенции и реанимационни
мероприятия, въпреки което леталният изход е настъпил. От момента на причиняване на
тежките травматични увреждания от пострадалият П. Н. П. се е намирал в постоянно общо
разстройство на здравето, опасно за живота, резултат на анатомични и функционално
увреждане на органите с невъзможност за възстановяване, от което всеки един момент
състоянието му може да се влоши и да настъпи летален изход. Тази опасност е била налична
със проявеният тежък травматичен шок, с проявите на изявена реална опасност за живота,
къде то по-късно е настъпил леталният изход. Вещото лице дава заключение, че изброените
в исковата молба телесни повреди получени от пострадалият П. Н. П. са цитирани от
използваната и представена събрана медицинска документация, приобщена към делото и
изброените травматични увреждания, причинили смъртта на Петров, отговарят да бъдат
причинени и са в причинна връзка с възникналото ПТП на 02.06.2018 г. от управляваният от
него мотоциклет. Оказаното и проведено, неотложно високо специализирано поетапно
животоспасяващо лечение, правилно и адекватно при такава съчетана политравма, отразено
в приложената медицинска документация. Дава заключение, че настъпилият летален изход
от пострадалият П. Н. П. на 17.04.2019 г. е в пряка и непосредствена причинна връзка с
възникналото ПТП на 02.06.2018 г., като водач на мотоциклет, изключвайки друго време,
място и начин на нейното получаване.
Вещите лица дават заключение, че представените по делото данни, дават основание
експертизата да приеме, че по време на управлението на мотоциклета от П. Н. П. до момента
на възникване на ПТП-удар в движещият л.а. е бил с поставена каска, след което тя е
изпаднала от него, в последващото време на получаване на травматичните увреждания от
страна на тежката открита черепномозъчна травма, тъй като каската би защитила и
намалила в определена степен, получените тежки наранявания в областта на главата и
лицето му. Заключават, че при правилно поставена (закопчана) мотоциклетна каска на
главата от управляващия мотоциклета П. Н. П., при възникналия пътен инцидент, тя ще
защити и предпази в определена степен като цяло главата му, и ще намали тежестта на
получените травматични увреждания от него в определена степен, но това зависи от
обстоятелствата на възникване и последващият краен резултат на ПТП, като специфика при
всеки един такъв случай.
Дават заключение, че непосредствена причина за смъртта на пострадалият П. Н. П. е
острата сърдечно съдова и дихателната недостатъчност, резултат от тежката съчетана травма
и настъпилите усложнения, довели до оток на мозъка с парализа на центровете на дишане и
сърдечна дейност, като краен резултат в генезата на смъртта му. Получената открита
12
черепномозъчна травма от пострадалият, е водеща като основна причина във времето на
провежданото лечение, при настъпването на леталният изход на 17.04.2019 г. Откритата
черепномозъчна травма получена от пострадалият П. Н. П. по своя механизъм и характер на
причиняване, не може да бъде получена при поставена предпазна каска от него. При
поставена предпазна каска, получените травми нямат да бъдат от такъв характер и тежест на
причиняване в областта на главата и лицето му. Основни типове предпазни
каски,използвани от мотористите са въпрос на предпочитание и зависи от типа на
управляваният мотоциклет, такива са: - интегрална мотоциклетна каска, която е най-
безопасна, защото защита и предпазва главата, лицето и брадичката; - отваряща се
мотоциклетна каска - защитава главата и лицето при инцидент; - 1/2 каска (половина каска),
която защитава само главата при инцидент; - модуларни каски - т.нар. отворена лицева
каска; - каски за мотокрос. Дават заключение, че при поставена предпазна каса от
пострадалият П. Н. П. няма да настъпят и да се получат констатираните тежки травми в
областта на главата и лицето с такава тежест и интензитет на проявление. Те ще бъдат с
друг характер, интензитет, локализация на проявление и тежест на засягане, но това ще
зависи и от характера на възникналият пътен инцидент на участника управляващ
мотоциклета в него. Вещото лице дава заключение, че при движение на мотоциклета
„Хонда“ с нормативно определената за пътния участък скорост от 50 км/ч, в момента в
който мотоциклета достигне мястото на удара, л.а. „Ауди“ ще е подминал МУ и ще е
навлязъл в полагащата му се за движение пътна лента по бул. ******** - т. е. удар няма да
има и процесното ПТП няма да се реализира.
Не е спорно по делото, че автомобилът, управляван от Г. С. А., „Ауди А3“ с рег. № Р
82****, бил застрахован по договор за застраховка „Гражданска отговорност“ №
BG/02/117001880214, със срок на действие от 04.07.2017 г. до 03.07.2018 г. в ответното ЗД
„Бул Инс“ АД, гр. София.
Н. В. Д., В. П. Д. и Т. Н. ПР. са депозирали пред застрахователя претенция от
03.06.2019 г. - Н. В. Д. и В. П. Д. и от 01.07.2019 г. - Т. Н. ПР., с която са поискали да им
бъде изплатено застрахователно обезщетение за претърпените от настъпилото на 02.06.2018
г. ПТП вреди. С писмо с изх. № НЩ-4791/21.06.2019 г. и писмо с изх. № НЩ-
5697/22.07.2019 г. по описа на ЗД „Бул Инс“ АД е посочено, че липсва основание
дружеството да удовлетвори претенцията. До момента на подаване на исковата молба от
страна на застрахователя, съответно виновния водач, не е било изплатено обезщетение.
От показанията на св. В. В. К. – познат на пострадалия и очевидец на
произшествието се установява, че видял лекият автомобил като навлиза в кръстовището, без
да намали. Заявява, че при удара П. В. прелетял над автомобила и паднал на няколко метра,
след което продължил да се търкаля няколко метра. Сочи, че Василев бил с дълги панталони,
тениска с къс ръкав, както и че бил с каска, която най-вероятно се изхлузила от главата му и
била на няколко метра от тялото. Видял, че по тялото на П. В. имало много кръв, много кръв
имало и от главата му, която била обезобразена, а в областта на челото имало хлътнал
13
участък. Свидетелят установява, че П. В. карал курсове за придобиване на съответна
категория и знаел, че има правоспособност на управление на мотор. В тази част съдът не
цени показанията, тъй като се градят на предположения и се опровергават от
удостовереното в съставения протокол за ПТП с пострадали е посочено, в който е посочено
че П. В. притежавал свидетелство за управление на МПС, категория В.
От показанията на св. В. В. В. – познат на пострадалия още от деца, се установява, че
П. В. и неговата сестра близнак израснали заедно, били много близки и поддържали
непрекъсната връзка. Същият сочи, че родителите им живеели в с. Ново село, а П. и сестра
му живеели в къщата им в гр. Русе, но през почивните дни и поне през два от работните дни
ходели при родители си, за да им помагат, тъй като искали да създадат ферма. Отглеждането
на животни било семеен бизнес, в който двамата помагали. Същият сочи, че семейството
било сплотено, подкрепя ли се взаимно, не са имали неразбирателства. П. имал много силна
връзка със своята сестра, с която били близнаци - заедно ходели на детска градина и на
училище, били неразделни. Дори и след като пораснали продължавали да живеят в една
къща в гр. Русе, искали заедно да я ремонтират, планирали да живеят със семействата си в
нея. Свидетелят описва състоянието на родителите и на сестрата след ПТП - същите били
шокирани, силно разтревожени, бащата вдигнал кръвно, майката си скубела косите, а
Теодора имала силен сърбеж по цялото тяло. Родителите на П. В. и неговата сестра
ежедневно били в болницата, не искали да се прибират, не искали да приемат случилото се,
надявали се, че всичко ще се оправи. Състоянието на майката и на сестрата наложи те да
потърсят специализирана психиатрична помощ в ЦПЗ, където им били изписани
медикаменти със зелена рецепта. Свидетелят установява още, че те били неадекватни, а се
налагало да се вземат важни решения за лечението на П. В.. След преместването на П. В. в
гр. София родителите и сестра му наели квартира там, за да бъдат до него и да му помагат,
тъй като той се нуждаел от чужда помощ. Непосредствени грижи полагали майка му и
сестра му - сменяли му памперсите, измивали го, хранели го. П. В. работел като полицай,
бил авторитет в семейството и те разчитали на него, той бил опора за родители си и за
сестра си. След като узнали за смъртта му, родителите и сестра му станали отново
неадекватни, не намирали смисъл да живеят повече, изчезнали мечтите и надежди им, били
разстроени, че тяхната опора я няма, разпродали животните и се отказали от идеята за
ферма, заминали да живеят в Германия, тъй като всичко в България им напомняло за сина
им, което било много болезнено за тях. И до момента продължавали да скърбят за загубата
му, непрекъснато говорели за него, всеки ден палели свещ пред снимката му.
От показанията на св. Г. С. А. – участник в ПТП, управлявал лек автомобил „Ауди
А3“, се установява, че с приближаването на кръстовището се пристроил в лявата лента и
подал сигнал, намалил скоростта, огледал се на всички страни като имал видимост над 300
м, но невидял нито превозно средство, нито пешеходец и предприел маневра завиване
наляво. При навлизането в кръстовището усетил силен удар, аербеците са отворили, в
колата имало пушек. Нито той, нито синът му, който бил в автомобила, разбрали какво се
случило. След слизането от колата установили, че предницата в лявата част е смачкана, но
14
нищо нямало в близост. По-късно пристигналите екипи на АSB намерили моторист, който
бил на тротоара, бил с къси панталони, с блуза с къс ръкав, дишал тежко, помогнал да го
качат в линейката. Моторът бил в тревните площи. Свидетелят сочи, че каската била на
главата на моториста, както и че с нея бил качен в линейката. В тази част съдът не
кредитира показанията на свидетеля, тъй като същите не кореспондират с обективните
данни и са в противоречие с другите доказателства по делото.
Относно валидността и допустимостта на обжалвания съдебен акт:
Решение № 265/20.07.2020 г., постановено по гр. д. № 811/2019 г. по описа на
Окръжен съд – Русе, е постановено от законен състав, в пределите на правораздавателната
власт на съда, изготвено е в писмена форма, подписано е и е разбираемо. Следователно
обжалваният съдебен акт не е нищожен по смисъла на чл. 270, ал. 1 и 2 от ГПК.
При извършената служебна проверка с оглед на всички процесуални нарушения,
които водят до нищожност или недопустимост на обжалваното решение, съдът констатира,
че същото е валидно и допустимо. Не е налице нито един от пороците, които обуславят
нищожност или недопустимост на същото.
След като констатира, че решението е валидно и допустимо, съдът пристъпи към
проверка на правилността на същото.
При така установената фактическа обстановка въззивният състав приема за
установено следното от правна страна:
С оглед на изложените в исковата молба обстоятелства и направеното искане, съдът
счита, че са предявени искове с правно основание чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховането
във вр. с чл. 45 от Закона за задълженията и договорите и чл. 86, ал. 1 от Закона за
задълженията и договорите във вр. с чл. 409 от Кодекса за застраховането.
Искът с правна квалификация чл. 432, ал. 1 от КЗ е за заплащане на обезщетение за
имуществени и неимуществени вреди от пострадало лице или неговите наследници срещу
застраховалия гражданската отговорност на делинквента. Застраховането срещу гражданска
отговорност е правоотношение, по силата на което застрахователят се задължава да
обезпечи застрахователна закрила срещу риска от възникване на гражданска (деликтна)
отговорност в тежест на застрахования, като при настъпване на застрахователното събитие,
плаща дължимото от последния обезщетение за вредите, причинени на трети лица.
Застрахователното събитие при тази застраховка, като проекция на застрахователния риск, е
възникването на гражданска отговорност в тежест на застрахования. Отговорността на
застрахователя възниква на основание застрахователно правоотношение, а отговорността на
причинителя на непозволеното увреждане, на основание деликт, т.е. поведение на
застрахования, което осъществява деликтния състав по чл. 45 от ЗЗД – противоправно
деяние – действие и/или бездействие; вреди – имуществени и/или неимуществени;
причинно-следствена връзка между деянието и вредите и вина, която се презумира. Т. н.
15
пряко право на увредения срещу застрахователя по чл. 432, ал. 1 от КЗ за изплащане на
застрахователното обезщетение, предявено в настоящия процес, и правото му да търси
обезщетение на деликтно основание, възникват в един и същи момент – този на
настъпването на застрахователното събитие (в случая ПТП), при което е причинено
непозволеното увреждане. За упражняване на прякото право на увреденото лице не е
необходимо гражданската отговорност на застрахования да бъде установена със сила на
пресъдено нещо.
С договора за застраховка „Гражданска отговорност” застрахователят – в случая ЗД
„Бул Инс“ АД се задължава да покрие в границите на определената в договора
застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица
имуществени и неимуществени вреди – чл. 429, ал. 1, т. 1 от КЗ.
Не е спорно наличието на валидно застрахователно правоотношение между
деликвента и ответното дружество.
Съгласно чл. 498, ал. 3 от КЗ допустимостта на прекия иск против застрахователя е
обвързана с наличието на започната процедура по доброволно уреждане на отношенията
между пострадалия при ПТП и застрахователя по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“ и изтичането на тримесечен срок от предявяването на
претенцията пред застрахователя или пред негов представител. Не се спори, че на 03.06.2019
г. - Н. В. Д. и В. П. Д., а на 01.07.2019 г. - Т. Н. ПР. - ищците са отправили до ответното
дружество писмена застрахователна претенция за изплащане на обезщетение за
неимуществени и имуществени вреди, по която не е постигнато споразумение (т.е.
застрахователят не е платил в срока по чл. 496 от КЗ).
Настоящият състав на въззивната инстанция приема за безспорно установено, че на
02.06.2018 г., в тъмната част на денонощието (около 00.50 ч.), при осветеност на пътното
платно от улично осветление и автомобилни фарове, л. а. „Ауди“ АЗ с рег. № Р 82**** и
водач Г. С. А. се е движил в гр. Русе по ********, в посока гр. Варна, в полагащото му се
платно за движение, по траектория на права и със скорост от порядъка на 12.03 м/с (43.3
км/ч). Достигайки кръстовището образувано от ******** и бул. ********, водачът на л. а.
променя траекторията си на движение по крива и предприема маневра завой на ляво. В
същият момент, по ********, в посока от гр. Варна към центъра на гр. Русе, по траектория
на права се е движил мотоциклет „Хонда“ с рег. № РА 07**** и водач П. Н. В., със скорост
от порядъка на 33.0 м/с (118.8 км/ч). В определен момент от време траекториите на л.а.
„Ауди“ и мотоциклет „Хонда“ се пресичат, настъпва удар между тях - реализирано е
процесното ПТП.
В резултат, на което настъпило травматично увреждане на П. Н. В., изразяващо се в:
Глава - тежка черепно-мозъчна и лицева травма – открито импресионно многофрагмено
счупване на черепа челно, с проникване в черепната кухина. Счупване на основата на
черепа; разкъсване на твърдата мозъчна обвивка, субдурален хидром, контузии на мозъка,
16
субарахноидален кръвоизли, многофрагмени счупвания на всички лицеви кости - носни
кости, двете зигоматични кости, горна челюст и долна челюст, счупване на костите на лява
орбита, с дислокация на лява очна ябълка; перфорация на лява очна ябълка; избиване на
зъби - първи, втори и трети горе вляво и първи и втори долу в ляво, разкъсно-контузни рани
на лицето; Гърди и корем - контузии на левия бял дроб, множество охлузвания по гърдите и
корема; Крайници - счупване на първа, втора и четвърта предкиткови кости на лявата ръка,
счупване на интеркондиларната еминенция на лява голямопищялна кост, открито счупване
на лява петна кост.
От изложеното се налага категоричния извод, в случая са установени всички
елементи на деликтния състав по чл. 45 от ЗЗД. Настъпилите за наследниците на
пострадалия и описани по-горе неимуществени вреди се намират в причинно-следствена
връзка с виновното противоправно поведение на водача на застрахования при ответника лек
автомобил „Ауди“ АЗ. Настоящият съдебен състав напълно споделя изводите на
първоинстанционния съд в тази им част, като на основание чл. 272 от ГПК препраща към
тях.
Относно размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди трайната
съдебна практика, като напр. ППВС № 4/1968 г. на Върховния съд, както и по-новата такава,
формирана по реда на чл. 290 от ГПК (напр. Решение № 184/08.11.2011 г. по т. д. 217/2011
г. на ВКС на РБ, II т. о., Решение № 83/06.07.2009 г. по т. д. 795/2008 г. на ВКС на РБ, II т. о.
и др.) е категорична, че „справедливостта“ по чл. 52 от ЗЗД не е абстрактно понятие, а се
изпълва със съдържание и смисъл при определяне на размера на обезщетението за
неимуществени вреди, винаги и само когато се подхожда конкретно към случая, при
съобразяване с всички правнозначими факти и обстоятелства, понеже следва да се обоснове
връзката между конкретно установените увреждания и защо съдът приема, че съответният
размер на присъжданото обезщетение за неимуществени вреди е справедлив.
Съгласно т. ІІ на ППВС № 4/1968 г. при определяне на същото съдът следва да
съобрази характера на увреждането, начина на извършването му, обстоятелствата, при които
е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални
страдания, осакатявания, загрозявания и др.
По делото се установи, че Петров е бил на 27 години. Живеел е заедно със сестра си
(ищцата Т.П.), същевременно контактувал непрекъснато с майка си и баща си (ищецът Н.Д.
и ищцата В.Д.), помагал им е, имали са отношения на близост, обич, уважение, взаимна
привързаност и взаимопомощ. След смъртта му животът на майка му, баща ме и сестра ми
се променили, те тежко преживявали невъзвратимата липса. Загубили подкрепата, която той
им оказвал. Ищците не били преодолели мъката си.
Свидетелските показания, макар и повърхностни, касаят лично възприети от
свидетелите факти, показанията са житейски логични, не се опровергават от доказателства
по делото и съдът счита, че същите могат да бъдат кредитирани.
17
Следва да се отчетат и конкретните икономически условия и нивата на
застрахователно покритие към момента на смъртта на пострадалия, както и съдебната
практика.
Настоящата инстанция напълно споделя изводите на първоинстанционния съд в тази
им част (определяне размера на дължимото обезщетение), поради което на основание чл.
272 от ГПК препраща към тях.
Настоящата инстанция, макар възприемайки изводите на първоинстанционния съд,
намира за необходимо до отбележи следното.
От събраните по делото доказателства гласни доказателства (св. В. В.) се установява,
че П. В. и неговата сестра - близнак израснали заедно, били много близки и поддържали
непрекъсната връзка. Същият сочи, че родителите им живеели в с. Ново село, а П. и сестра
му живеели в къщата им в гр. Русе. П. имал много силна връзка със своята сестра, с която
били близнаци - заедно ходели на детска градина и на училище, били неразделни. Дори и
след като пораснали продължавали да живеят в една къща в гр. Русе, искали заедно да я
ремонтират, планирали да живеят със семействата си в нея.
Съгласно приетото с т. 1 от Тълкувателно решение № 1/21.06.2018 г. на ВКС на РБ по
тълк. дело № 1/2016 год. на ОСНГТК, материално легитимирани да получат обезщетение за
неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в ППВС №
4/25.05.1961 г. и ППВС № 5/24.11.1969 г. и по изключение всяко друго лице, което е създало
трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт
продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат
обезщетени. Възможността за обезщетяване на други лица, извън изброените в двете
постановления, следва да се допусне като изключение – само за случаите, когато житейски
обстоятелства и ситуации са станали причина между починалия и лицето да се породи
особена близост, оправдаваща получаването на обезщетение за действително претърпени
неимуществени вреди. Съгласно приетото в Тълкувателно решение № 1/21.06.2018 г. на
ВКС на РБ по тълк. дело № 1/2016 год. на ОСНГТК особено близка привързаност може да
съществува между починалия и негови братя и сестри, баби, дядовци и внуци. В
традиционните за българското общество семейни отношения братята и сестрите, съответно
бабите, дядовците и внуците, са част от най-близкия родствен и семеен кръг. Връзките
помежду им се характеризират с взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална
близост. Когато поради конкретни житейски обстоятелства привързаността е станала
толкова силна, че смъртта на единия от родствениците е причинила на другия морални
болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за
съответната родствена връзка, справедливо е да се признае право на обезщетение за
неимуществени вреди и на преживелия родственик. В тези случаи за получаването на
обезщетение няма да е достатъчна само формалната връзка на родство, а ще е необходимо
вследствие смъртта на близкия човек преживелият родственик да е понесъл морални болки
18
и страдания, които в достатъчна степен обосновават основание да се направи изключение от
разрешението, залегнало в ППВС № 4/1961 год. и ППВС № 5/1969 год. Обезщетение следва
да се присъди само тогава, когато от доказателствата може да се направи несъмнен извод, че
лицето, което претендира обезщетение, е провело пълно и главно доказване за
съществуването на трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и за настъпили в
резултат на неговата смърт сериозни (като интензитет и продължителност) морални болки и
страдания.
Въз основа на цитираната съдена практика, въззивният съд приема, че ищцата П. е
легитимирана да претендира обезщетение за неимуществени вреди вследствие на смъртта на
брат си близнак.
Съгласно т. ІІ на ППВС №4/1968г. при определяне на същото съдът следва да съобрази
възрастта на увредения, общественото му положение и отношенията между пострадалия и
близкия, който търси обезщетение за неимуществени вреди.
По делото се установи, че починалият в ПТП е бил на 27 години. Живял е със сестра
си (ищцата П.) в общо домакинство. Били са много близки, което е било и резултат от това,
че са близнаци. Ищцата е преживяла тежко смъртта на брат си близнак, като се е променила,
преживяла стрес, мъка по загубата му. Неоснователни са възраженията във въззивната
жалба, че не се установява близнаците да са имали особена връзка, поради това, че се
установи, че са отраснали заедно и са имали силна емоционална връзка, живели са заедно в
едно домакинство. Установи се от ангажираните свидетелски показания и, че ищцата е
преживяла душевни болки и страдания, стрес, безпокойство, социална изолация.
Възражението, че не е имало взаимна грижа между двамата близнаци е неоснователно, тъй
като от свидетелските показания се установява, че същите са си помагали. В т. см.
Определение № 278/05.05.2021 г. постановено по т. д. № 1561/2020 г. по описа на Върховен
касационен съд на Република България, І т.о.
При съобразяване на посочените обстоятелства, въззивният съд приема, че исковата
претенция е основателна за сумата от по 120 000 лв. за обезщетение за неимуществени вреди
за ищците Н.Д. и В.Д. и 30 000 лв. за ищцата Т.П..
При определяне размера на обезщетението е необходимо да се отчете и високият
нормативно определен лимит на обезщетението за настъпили неимуществени вреди,
виновно причинени от застраховано лице по застраховка „Гражданска отговорност“ – до 10
млн. лв. (арг. чл. 492, т. 1 от КЗ).
Тъй като неимуществените вреди, които представляват неблагоприятно засягане на
лични, нематериални блага, не биха могли да бъдат възстановени, предвиденото в закона
обезщетение не е компенсаторно, а заместващо и се определя съобразно критериите,
предписани в правната норма на чл. 52 от ЗЗД – по справедливост от съда. Размерът на
обезщетенията за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост.
19
По повод въпроса за съпричиняването, като съобрази т. 7 от ППВС № 17/1963 г.,
както и Тълкувателно решение № 1/2014 по т.д. № 1/2014 на ОСТК на ВКС, настоящият
състав намира, че е налице значителен принос от П. Н. В. за настъпване на пътния инцидент.
Съгласно чл. 51, ал. 2 от ЗЗД обезщетението за вреди от непозволено увреждане може да се
намали, ако и самият пострадал е допринесъл за тяхното настъпване. Съпричиняването на
вредата изисква наличие на пряка причинна връзка между поведението на пострадалия и
настъпилия вредоносен резултат, но не и вина. Приносът на увредения – обективен елемент
от съпричиняването, може да се изрази в действие или бездействие, но всякога поведението
му трябва да е противоправно и да води до настъпване на вредоносния резултат, като го
обуславя в някаква степен.
В конкретния случай пострадалият П. В. с поведението си е допринесъл значително
за настъпване на вредоносния резултат, тъй като както бе посочено по-горе бе безспорно
установено, че по време на ПТП е управлявал МПС (мотоциклет) със скорост значително
над нормативно определената (около 120 км/ч при разрешена 50 км/ч), без да притежава
необходимото свидетелство за правоуправление - категория „А“, бил е без поставена каска.
От заключението на комплексна съдебно-автотехническа и медицинска експертиза,
изслушана пред първоинстанционния съд, както и тази изслушана пред въззивната
инстанция се установи, че към момента на удара П. В. не е бил с каска на главата.
Независимо дали същият е бил с неправилно поставена каска, която се е отделила от главата
или е бил без каска въобще, безспорно е обстоятелството, че към момента на удара на
главата му в терена същият е бил без каска. Този извод се обуславя както от вида на
телесните увреждания, които същият не би получил, така и от обективните находки - липса
на зацапвания с кръв и деформации по шлема.
Именно липсата на предпазна каска е довело до получаването на тежката ЧМТ, която
е била водеща и в резултат на която е настъпила и полиорганната травма- непосредствена
причина на неговата смърт.
В този смисъл са и изводите на първоинстанционния съд.
Правилно първоинстанционният съд е приел възражението на ЗД „Бул Инс“ АД за
допуснато съпричиняване от страна на пострадалия П. Н. В. за основателно.
В случая, настоящият състав споделя определеното от първоинстанционния съд
съпричиняване в размер на 70 %. Съгласно заключението на изслушаните комплексна
съдебно-автотехническа и медицинска експертизи се установява, че при поставена
предпазна каса от пострадалият П. Н. П. няма да настъпят и да се получат констатираните
тежки травми в областта на главата и лицето с такава тежест и интензитет на проявление. Те
ще бъдат с друг характер, интензитет, локализация на проявление и тежест на засягане, но
това ще зависи и от характера на възникналият пътен инцидент на участника управляващ
мотоциклета в него.
20
По изложените съображения, съдът приема, че предявените от Н. В. Д., В. П. Д. и Т.
Н. ПР. и тримата от с. Ново село, Област Русе, с оглед приетото съпричиняване, искове с
правно основание чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховането за заплащане на обезщетение
за неимуществени вреди са основателни и доказани до размер от по 36 000 лв. за първите
двама ищци (родители на пострадалия) и до размер на 9 000 лв. за третата ищца (сестра на
пострадалия).
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 409 от КЗ, имащ за
предмет присъждане на законна лихва за забава върху обезщетението за вреди.
Съгласно чл. 432, ал. 1 от КЗ отговорността на застрахователя е обусловена от
отговорността на прекия причинител на увреждането. При задължение от непозволено
увреждане деликвентът се смята в забава и без покана и дължи лихва от деня на
увреждането (чл. 84, ал. 3 от ЗЗД). Разпоредбите на новия КЗ (в сила от 01.01.2016 г.), обаче,
предвиждат, че застрахователят дължи лихва за забава от един по-късен момент.
В чл. 493, ал. 1, т. 5 от КЗ е предвидено, че застрахователят покрива отговорността на
застрахования за лихвите по чл. 429, ал. 2, т. 2 от КЗ, т. е. при ограниченията на чл. 429, ал. 3
от КЗ – само в рамките на застрахователната сума и за периода с начало от уведомяване на
застрахователя за настъпване на застрахователното събитие, респ. предявяване на претенция
от увреденото лице. В чл. 494, т. 10 от КЗ изрично се изключват от застрахователното
покритие всички разноски и лихви извън тези по чл. 429, ал. 2 и ал. 5 от КЗ при спазване на
условията по чл. 429, ал. 3 от КЗ, т. е. не се покриват лихви за периода от датата на деликта
до датата на уведомяване на застрахователя. Разликата в периодите по отношение на
дължимото спрямо увреденото лице обезщетение за забава от делинквента на основание чл.
86 във вр. с чл. 84, ал. 3 от ЗЗД и от застрахователя по застрахователния договор се извежда
не само с оглед изричното правило на чл. 429, ал. 3, изр. 2 от КЗ, но и предвид въведената с
новия КЗ абсолютна процесуална предпоставка за предявяване на прекия иск на увреденото
лице спрямо застрахователя на делинквента по застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите на основание чл. 498, ал. 3 във вр. с чл. 432, ал. 1 от КЗ – отправянето на
писмена застрахователна претенция спрямо застрахователя по реда на чл. 380 от КЗ. След
предявяване на претенцията по чл. 498 от КЗ за застрахователя е налице нормативно
предвиден срок за произнасяне по чл. 496 от КЗ, като непроизнасянето и неизплащането в
срок на застрахователно обезщетение е свързано с: 1) изпадане на застрахователя в забава –
чл. 497, ал. 1, т. 1 и т. 2 от КЗ, в който случай той дължи лихва за собствената си забава, и 2)
с възможност увреденото лице да предяви пряк иск срещу застрахователя на основание чл.
498, ал. 3 във вр. с чл. 432, ал. 1 от КЗ.
В настоящия случай уведомяването на застрахователя е на 03.06.2019 г. за Н. В. Д. и
В. П. Д., а на 01.07.2019 г. за Т. Н. ПР.. По отношение забавата на застрахователя е
приложим тримесечният срок по чл. 497, ал. 1, т. 2 от КЗ, тъй като по реда на чл. 106, ал. 3
от КЗ не са искани доказателства, които увреденото лице да е било в обективна възможност
да представи към този момент. От пострадалите е изискано да се представят: влязъл в
21
законна сила акт за резултата от наказателното производство; автотехническа експертиза;
съдебно медицинска експертиза; протокол за оглед на местопроизшествие, фотоалбум и
скица към него; констативен протокол за ПТП с пострадали лица; медицински документи,
удостоверяващи получените увреждания и оздравителния период, каквито доказателства не
са съществували към посочената дата. Следователно срокът изтича на 03.09.2019 г., респ.
01.10.2019 г., т. е. забавата на застрахователя е от 04.09.2019 г., респ. 02.10.2019 г.
Независимо от обстоятелството, че за периода от датата на уведомяване – 03.06.2019 г.,
респ. 01.07.2019 г. застрахователят не е в забава на основание чл. 497, ал. 1 от КЗ, за този
период той дължи законна лихва за забава върху присъдените обезщетения вреди, но на
основание чл. 429, ал. 3 от КЗ във вр. с чл. 493, ал. 1, т. 5 и чл. 429, ал. 2, т. 2 от КЗ,
доколкото лихвите, прибавени към обезщетението за вреди, не надхвърлят
застрахователната сума. Тези лихви застрахователят дължи не за собствената си забава, а за
забавата на застрахования делинквент, с оглед функционалната обусловеност на
отговорността на застрахователя от отговорността на делинквента. Съгласно чл. 429, ал. 3,
изр. второ от КЗ във вр. с чл. 493, ал. 1, т. 5 и чл. 429, ал. 2, т. 2 от КЗ, застрахователят
дължи на увреденото лице лихвите за забавата на застрахования по застраховка „Гражданска
отговорност“, считано от по-ранната дата на уведомяване на застрахователя за настъпване
на застрахователното събитие от застрахования делинквент или от увреденото лице, вкл.
чрез предявяване от последното на застрахователна претенция, стига лихвите да са в
рамките на лимита на отговорност на застрахователя, определен от размера на
застрахователната сума. В случая, съдът приема, че застрахователят е уведомен за
застрахователното събитие на 03.06.2019 г., респ. 01.07.2019 г. с предявяване на
застрахователната претенция, поради което за периода от 03.06.2019 г. до 03.09.2019 г., респ.
01.07.2019 г. до 01.10.2019 г. дружеството дължи лихва за забава върху застрахователното
обезщетение за имуществени вреди, на основание чл. 429, ал. 3 от КЗ вр. чл. 493, ал. 1, т. 5 и
чл. 429, ал. 2, т. 2 от КЗ. С оглед горното разрешение за периода от датата на деликта –
02.06.2018 г. до предявяване на претенциите пред застрахователя обезщетение за забава за
претърпените вреди се дължи от деликвента на основание чл. 86 във вр. с чл. 84, ал. 3 от
ЗЗД, но не се покрива от застрахователното обезщетение, дължимо от застрахователя на
основание застрахователния договор. След изтичане на срока по чл. 496, ал. 1 от КЗ,
застрахователят дължи лихва върху присъдените обезщетения за собствената си забава.
Предвид гореизложеното съдът приема, че претендираната лихва върху
обезщетението за неимуществени вреди, искана от изтичане на срока по чл. 497, ал. 1 от КЗ,
е основателна, считано от 03.06.2019 г., респ. 01.07.2019 г. (така както е присъдена от
първоинстанционния съд) до окончателното изплащане.
Крайните изводи на въззивната инстанция съвпадат с тези на първоинстанционния
съд, поради което Решение № 265/20.07.2020 г., постановено по гр. д. № 811/2019 г. по
описа на Окръжен съд – Русе, следва да се потвърди.
С оглед изхода на спора пред въззивната инстанция разноските по делото следва да
22
останат така, както са направени; в полза на пълномощника на Н. В. Д., В. П. Д. и Т. Н. ПР.
и тримата от с. Ново село, Област Русе не следва да се присъжда възнаграждение на
основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати и дължимата държавна такса върху
уважените искове за въззивната инстанция, на основание 78, ал. 6 от ГПК в размер на 1 620
лв. по сметка на Апелативен съд – Велико Търново.
По изложените съображения и на основание чл. 271, ал. 1, предл. първо от ГПК,
Апелативен съд – Велико Търново
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 265/20.07.2020 г., постановено по гр. д. № 811/2019 г.
по описа на Окръжен съд – Русе.
ОСЪЖДА ЗД „Бул Инс“ АД, гр. София, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, район Лозенец, *********, представлявано от С. С. П. и К. Д. К. –
изпълнителни директори, да заплати в полза на съдебната власт по сметка на Апелативен
съд – Велико Търново сумата от 1 260 (хиляда двеста и шестдесет) лв., на основание чл. 78,
ал. 6 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд на Република
България в едномесечен срок от съобщението до страните, че същото е изготвено, при
наличие на предпоставките, визирани в чл. 280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
23