Решение по дело №5965/2008 на Районен съд - Варна

 

Р Е Ш Е Н И Е

№ 4183

гр. Варна, 07.12.2010г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ВЕЩНО ОТДЕЛЕНИЕ, 34 – ти състав, в публично заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди и десета година, в състав:

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:ИВЕЛИНА ВЛАДОВА

 

при секретаря С.Г., като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 5965 по описа за 2008г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е за делба във фазата по извършванe.

С влязло в сила решение № 2464/21.07.2009г. постановено по гр.д.№ 5965/2008г. по описа на ВРС, 34-ти състав е допуснато извършването на делба на съсобствени между страните Р.Ж.П., Д.П.П. и П.Ж.П. недвижими имоти, представляващи:

1) * Апартамент № 1, находящ се в гр.Варна, ул. "***" № 8, ет.1, вх. "А", състоящ се от: две стаи, хол, кухня, баня, тоалет, коридор, дрешник и балкон, със застроена площ 82,** кв. м, при граници ап. № 2, ап. № 3 и от две страни улици ведно с принадлежащите му две избени помещения (без посочени номера и площ по документ за собственост), при граници съгласно нот. акт № **, том II, рег. N **, дело № ** от **г. за първото избено помещение: изба на **, **, избен коридор, а за второто: ул. "Клокотница", изба на Радослав Стефанов и избен коридор, както и 4,38% ид. части от общите части на сградата и от правото на строеж върху дворното място, в което същата е построена, попадащо в 17 (седемнадесети) подрайон по плана на гр.Варна и

2) * Дворно място, находящо се в землището на с. **, община **, област Варна, с площ 1500 кв. м, представляващо урегулиран поземлен имот № XI-**, в квартал 9 по плана на с. **, при граници: имот № X-**, имот № ХVIII-**, имот № ХVII-**, имот № ХII-** и улица между съсобствениците при квоти, както следва:

- 4/6 ид.части за Р.Ж.П., ЕГН ********** и Д.П.П., ЕГН ********** ***, придобити чрез покупко-продажба в режим на СИО, обективирана в нот.акт № **, том 2, рег. № **, дело № **/**г.

- 1/6 ид.част за Р.Ж.П., ЕГН **********,***, придобита по наследяване от ** П. и

- 1/6 ид.част за П.Ж.П., ЕГН **********,***, придобита по наследяване от ** П. и

3) * Дворно място, находящо се в землище на с. **, община **, област Варна, с площ 1100 кв. м, представляващо урегулиран поземлен имот № Х-** в квартал 9  по плана на с. **, при граници: УПИ ХХ-**, УПИ ХIХ-86, имот № XI-** и улица, ведно с паянтова жилищна сграда на един етаж, състояща се от две стаи и салон, изба, както и стопанска сграда /хамбар/ между съсобствениците при квоти, както следва:

- 1/3 ид.части за Р.Ж.П., ЕГН ********** и Д.П.П., ЕГН ********** ***, придобити чрез покупко-продажба в режим на СИО, обективирана в нот.акт № **, том 2, рег. № **, дело № **/**г.

- 1/3 ид.част за Р.Ж.П., ЕГН **********,***, придобита по наследяване от ** П. и

- 1/3 ид.част за П.Ж.П., ЕГН **********,***.

В първото по делото съдебно заседание след допускане на делбата са релевирани от страните претенции по чл.346 от ГПК и за възлагане на делбени имоти, както следва:

*1) Претенция от Р.Ж.П. и Д.П.П. за осъждане на ответника П.Ж.П. да заплати по равно на всеки от двамата претендиращи сумата от 523 лева, представляваща 1/6 част от 3138 лева - общата стойност на извършените подобрения от ищците в делбения апратамент в гр.Варна, ул. „**” № 8, вх, А, ет. 1, ап. 1, а именно: изграждане на балкон през 1986г. - 500 лева., поставяне на ламиниран паркет през 19**г. - 300 лева, монтиране на плот и гръб в кухнята на апратамента през 2010г. - 600 лева с ДДС, монтиране на двустранната метална врата през 2000г. –245 лева, покупка и монтаж през 2008г. на климатик, модел  «МSМ3-12HR” на стойност 465 лева, покупка и монтаж през 2009г. на климатик, модел  «МSR5-09HRN1-QC2” на стойност 479 лева, покупка и монтаж на бойлер „ТЕSY” през 2009г.- на стойност 199 лева и  монтаж на ПВЦ дограма през 2007 г. – 3 кв. м. на стойност 350 лева, както и за осъждане на ответника П.Ж.П. да заплати по равно на всеки от двамата претендиращи сума в общ размер на 78,18 лева, претенидрани като неизплатени данъци за такса битови отпадъци от **г. – 2004г. за делбен имот, представляващ апартамент № 1, находящ се в гр. Варна, ул. „***” № 8, ет. 1, вх. А, както следва: данък сгради за **г. – 11,73 лева и такса битови отпадъци – 11,73 лева; данък сгради за 2004г. – 23,45 лева и такса битови отпадъци – 31,27 лева, представляващи 1/6 от общо дължимите за апартамента на ул.”***”, съобразно квотата на ответника в съсобствеността, на основание чл.30, ал.3 от ЗС.

*2) Претенция от Р.Ж.П. за възлагане в негов дял на делбения имот, представляващ апартамент № 1, находящ се в гр. Варна, ул. „***” № 8, ет. 1, вх. А, на основание чл.349, ал.2 от ГПК.

*3) Претенция от П.Ж.П. за възлагане в негов дял на делбен имот представяващ дворно място, находящо се в землище на с. **, община **, област Варна, с площ 1100 кв. м, представляващо урегулиран поземлен имот № Х-** в квартал 9  по плана на с. **, на основание чл.349, ал.2 от ГПК.

Всички претенции са приети за съвместно разглеждане в първото заседание във втората фаза на делбеното производство.

Ответникът по претенциите по чл.346 от ГПК П.Ж.П. оспорва същите като твърди, че подобрението – балкон в делбения апартамент е извършено от родителите на съделителите приживе, включително и с участието на ответника. Оспорва извършването на останалите претендирани подобрения, като твърди, че съсобственият апартамент е бил луксозно обзаведен приживе на родителите им към 1992г. лично от тях, без участието на ищците Р. и Д. **.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

С договор № 2496/1986г. сключен между Районен народен съвет-„Приморски”-Варна и ** Пенов П. и въз основа на заповед на председателя на ИК на РНС № 2496/02.10.1986г. на ** П. е отстъпено право на строеж за изграждане на балкон с площ от 7,75 кв.м..

Представена е фактура № **5/28.04.2010г.издадена на името на Р.Ж.П. за заплатена сума в размер на 600 лева с ДДС за направата на ламиниран под, плот и гръб, както и договор за изработка № 7/17.07.2000г. сключен между Р.Ж.П. и форма изпълнител за изработване на метална двустранна врата с греда, при уговорена цена от 245 лева, от който е внесено капаро от 150 лева.

Представени са два боя преводни нареждания от 10.03.2010г., с който Р.Ж.П. *** парични задължения за данък недвижим имот и такса битови отпадъци на задълженото лице П.Ж.П. за **г., 2004г. и 2005г.

Видно от заключението на допуснатата по делото Съдебно-техническа експертиза /СТЕ/ за реална поделяемост на имотите, изготвена и поддържана в съдебно заседание от вещото лице Л.В.,*** е реално неподеляем. Посочената от вещото лице пазарна оценка на имота към момента на оценяването му е 104 220 лева. Дворното място в с.** с площ от 1500 кв.м.представляващо УПИ XI-** е реално поделяемо на два дяла, а пазарната му стойност  към датата на оценяването е 57208 лева. Третият съсобствен имот, представляващ дворното място в с.**, с площ от 1100 кв.м., представляващ УПИ X-** e неподеляемо, а пазарната му стойност е 37 362 лева.

Проведена е и СТЕ за оценка на претендираните като извършени в делбения апартамент подобрения, заключението на която е изготвено и поддържано в съдебно заседание от вещото лице Й.Б.. При оглед на имота вещото лице е констатирало, че в апартамента е изграден балкон, изпълнен е ламиниран паркет в кухнята и коридора, вградена мивка, монтирана в метална врата, ПВС дограма в една стая, 2 броя климатици и 1 бр.ел.бойлер. Посочена е стойността на претендираните подобрения към момента на извършването им – общо 2338 лева и 495 неденоминирани лева за изграждане на балкова, а към настояшият момент пазарната стойност е 11433 лева.

За установяване твърденията на страните в хода на производството са събрани и гласни доказателства, чрез разпит на свидетелите ** и **.

Свидетелят Димитров посочва, че е съсед на апартамента на ул.”***”, в който живеел Р.П.. П.П. не живеел в апартамента от повече от 15 години. В апартамента била направена обща тераса, сменена била дограмата на спалнята. Свидетелят и Р.П. ангажирали бригади, за извършването на ремонтните работи от които се плащало от съпругата на свидетеля и Р.. Ремонтите били извършвани приживе на наследодателя ** П..

От показанията на свидетеля ** се установява, че познава братята Р. и П. ** и техните родители. Свидетелят посочва, че има впечатления за подобренията, който Р.П. е извършил в имота, а именно през 2004г. бил премахнат съществуващият в коридора вграден гардероб, съборена била старата мивка в кухнята и се сложили нови шкафове, както и нов ламиниран паркет. Сменен бил бойлерът в банята, сменена била дограмата и се сложили климатици.

При така установената фактическа обстановка съдът намира следното от правна страна:

По претенцията на Р. и Д. ** за осъждане на П.П. да заплати равностойността на дела си от извършените в имота подобрения.

Ищците Р. и Д. ** излагат твърдения, че по време на брака си са извършвали подобрения в съсобствения с ответника П.П. ***, в следствие на което се е повишила стойността на същия. Съгласно разрешението дадено в Тълкувателно решение № 85 от 2.XII.1968 г. по гр. д. № 149/68 г., ОСГК в случаите, при които един съсобственик извършва необходими разноски и полезни разноски /подобрения/ в съсобствения имот в качеството си на владелец на собствените ид.части от съсобствения имот и държател на частите на другия съсобственик без неговото изричното противопоставяне отношенията между тях се уреждат по реда на чл.30, ал.3 от ЗС, като съсобственикът дължи участие в ползите и тежестите на общата вещ съобразно частта си. В настоящият случай ищците претендират, че са извършили подобрения в съсобствения апартамент на обща стойност 3138 лева, 1/6 част от които се дължи от ответника. Претендираните подобрения са съответно: изграждане на балкон през 1986г. - 500 лева., поставяне на ламиниран паркет през 19**г. - 300 лева, монтиране на плот и гръб в кухнята на апратамента през 2010г. - 600 лева с ДДС, монтиране на двустранната метална врата през 2000г. –245 лева, покупка и монтаж през 2008г. на климатик, модел  «МSМ3-12HR” на стойност 465 лева, покупка и монтаж през 2009г. на климатик, модел  «МSR5-09HRN1-QC2” на стойност 479 лева, покупка и монтаж на бойлер „ТЕSY” през 2009г.- на стойност 199 лева и  монтаж на ПВЦ дограма през 2007г. – 3 кв. м. на стойност 350 лева. След съвкупен анализ на събраните по делото доказателства съдът приема, че ответникът дължи заплащане на равностойността съобразно дела си само по отношение на поставения ламиниран паркет на стойност 300 лева /според претенцията/, монтирания плот и гръб в кухнята на апартамента на стойност 216 лева, съгласно заключението на вещото лице /при размер на претенцията от 600 лева/ и поставената ПВЦ дограма през 2007г. на стойност 350 лева /по претенция и по заключение на СТЕ/. За тези подобрения в имота са събрани доказателства – писмени и гласни и СТЕ за извършването им от ищците, за тяхната наличност в имота и за характера им на подобрения, повишаващи стойността му. По отношение на балкона – установи се, че същият е бил построен въз основа на разрешително за строеж от 1986г. приживе на наследодателя ** П. и по време, когато в делбения апартамент е живял и ответника П.П., който твърди, че също е участвал в изграждането му. Предвид изричното оспорване от ответника на обстоятелството, че подобрението е извършено лично от ищеца Р.П. и съпругата му в тежест на претендиращите е било да установи при условията на пълно и главно доказване твърденията си. Такова доказване не е проведено, поради което съдът приема, че подобрението не е извършено единствено и изцяло с негов личен труд и средства. По отношение на останалите претендирани подобрения – метална врата, 2 броя климатици и 1 брой ел.бойлер претенцията също следва да бъде оставена без уважение, поради това, че същите представляват движимости, които могат да бъдат отделени от имота без същественото му увреждане и на това основание не представляват подлежащи на обезщетяване подобрения. Мотивиран от изложеното по-горе и като съобрази, че общият размер на установените подобрения извършени от ищците е 876 лева сумата, която ответникът П.П. следва да заплати на всеки от двамата ищци е по 73,00 лева /равностойността на 1/6 част от 876 лева – общо 146 лева/. За разликата над установения размер от общо 146 лева до пълният претендиран размер от 523 лева исковата претенция следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

По отношение на претенциите на Р. и Д. ** за осъждане на ответника П.П. да им заплати по равно сумата от общо 78,18 лева, представляваща сумата, на дължимите от ответника данък сгради и такса битови отпадъци за **г. и 2004г. за съсобствения апартамент на ул.”***” № 8, съдът намира, че доколкото по делото са представени доказателства за заплащане на претендираната сума от ищеца Р.П. по време на брака му с Д.П., а и предвид липсата на оспорване на този факт от ответника, на основание чл.30, ал.3 от ЗС П.П. следва да бъде осъден да заплати на всеки от ищците сума в размер на 39,09 лева.

По претенциите с правно основание чл.349, ал.2 от ГПК

Претенцията на Р.П. за възлагане в дял на съсобствения апартамент на ул.”***” № 8 на основание чл.349, ал.2 от ГПК е неоснователна. За уважаването й е необходимо да са налице следните предпоставки: предмет на делбата да е неподеляем имот; да е жилищен по предназначение, т.е да служи за задоволяване на жилищни нужди, съделителят, който претендира  възлагане в дял да е живял в делбеното жилище към момента на откриване на наследството и да не притежава друго жилище. Условията на закона са изброени изчерпателно и се изисква кумулативното им наличие. Отделно от това, съгласно разрешението възприето в т.8 на ТР 1/2004г. на ВКС, съсобствеността следва да е възникнала само на основание наследяване, не и на друг юридически факт. В конкретния случай от СТЕ се установява, че жилището е неподеляемо. Доколкото обаче Р.П. се явява собственик на ид.части от имота както на основание наследяване така и въз основа на правна сделка – придобиване в условията на СИО със съпругата на ищеца Д.П., следва да се направи извод за наличието на смесен фактически състав, при който съсобствеността е възникнала в резултат на повече от един юридически факт, поради което възлагането по реда на чл.349, ал.2 от ГПК е недопустимо. На това основание съдът намира, че възлагателната претенция на Р.П. следва да бъде оставена без уважение.

Претенцията на П.П. за възлагане в негов дял на дворно място, находящо се в землище на с. **, община **, област Варна, с площ 1100 кв. м, представляващо урегулиран поземлен имот № Х-** в квартал 9  по плана на с. ** на основание чл.349, ал.2 от ГПК също следва да бъде отхвърлена като неоснователна. Макар съсобствеността по отношение на този имот да е възникнала по наследяване от общия наследодател ** П., то ответникът П.П., чиято е доказателствената тежест не установи при условията на пълно и главно доказване, че е живял в паянтовата сграда в имота към момента на откриване на наследството, нито че същата има характер на жилище по смисъла на закона. Отделно от това възлагане по реда на чл.349, ал.2 от ГПК е допустимо само в случай, че претендиращият не притежава друго жилище, в какъвто смисъл не само не са наведени твърдения, но и не са ангажирани доказателства от страната. Напротив самият ответник П. посочи, а и разпитаните в хода на процеса свидетели потвърдиха, че същият е построил свой дом, в който живее след довършването му през 1998г.

Предвид неоснователността на предявените претенции за възлагане в дял на отделните съделители на делбени имоти, както и обстоятелството, че броят на делбените имоти отговаря на броя на съделителите, при което всеки би получил дял в натура, съдът намира, че делбата им следва да бъде извършена по реда на чл.3** от ГПК чрез разпределението им. Способът е допустим поради неприложимостта съсобствеността между страните да се прекрати чрез съставяне на разделителен протокол и теглене на жребие  доколкото е различна квотата на страните в съсобствеността по отношение на отделните имоти.

При формиране на становището си за начина на разпределение на делбените имоти съдът съобразява обстоятелството, че предявявайки възлагателни претенции страните са обективирали желанието си да получат в дял конкретен имот, а именно: Р. и Д. ** – да получат в общ дял апартаментът на ул.»***» № 8 и дворното място в с.**, представляващо УПИ XI-** с площ от 1500 кв.м., а П.П. – да получи в дял дворното място в с.**, представляващо УПИ X-** с площ от 1100 кв.м. Посоченият вариант за разпределение на имотите отговаря в най-голяма степен на квотното участие на страните в съсобствеността, а освен това предполага най-малки суми за уравнение на дяловете. Предвид изложеното съдът намира, че в общ дял на Р. и Д. ** в СИО и на Р.П. за собствената му 1/6 ид.част в лично качество следва да бъдат възложени апартаментът на ул.»***» № 8 и дворното място в с.**, представляващо УПИ XI-** с площ от 1500 кв.м. на обща стойност 161 428 лева, а на съделителят П.П. да се постави в дял дворното място в с.**, представляващо УПИ X-** с площ от 1100 кв.м. на стойност 37 362 лева. Поради това, че паричната равностойност на дела на П.П. от трите делбени имота е общо 39 358,67 лева, а стойността на имота, който ще му бъде възложен в дял е 37362 лева, разликата от 1996,67 лева следва да бъде уравнена от Р. и Д. **, който получават имоти на обща стойност 161428 лева, при равностойност на техните дялове от трите делбени имота 159431,34 лева.

Съобразно квотите на съделителите в  съсобствеността и стойността на допуснатите до делба недвижими имоти, определена по заключението на СТЕ, страните следва да заплатят държавна такса в размер по 4% върху стойността на притежавания от всеки от тях дял, на основание чл. 355 от ГПК, вр. т. 4, пр. І от Тарифа № 1 към ЗДТТССМПАВ, а Р. и Д. ** и държавна такса върху отхвърлената част от исковата претенция с правно основание чл.30, ал.3 от ЗС.

Съгласно разпоредбата на чл.355 от ГПК съдът присъжда разноски по искане на страната по реда на чл.78 от ГПК само по присъединените искове в делбеното производство. Следователно ищците могат допустимо да претендират за присъждане на разноски само за уважената част от иска с правно основание чл.30, ал.3 от ЗС. По цитираната искова претенция ответниците са заплатили адвокатско възнаграждение в размер на 200 лева /л.112/ и 300 лева депозит за вещото лице по съдебно – оценителната експертиза. Съобразно уважената част от иска по чл.30, ал.3 от ЗС ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищците сумата от 139,58 лева – съдебно-деловодни разноски, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.

Воден от горното, съдът

 

                                        Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ искането на Р.Ж.П., ЕГН **********,*** за поставяне в негов дял на АПАРТАМЕНТ № 1, находящ се в гр.Варна, ул. "***" № 8, ет.1, вх. "А", състоящ се от: две стаи, хол, кухня, баня, тоалет, коридор, дрешник и балкон, със застроена площ 82,** кв. м, при граници ап. № 2, ап. № 3 и от две страни улици ведно с принадлежащите му две избени помещения (без посочени номера и площ по документ за собственост), при граници съгласно нот. акт № **, том II, рег. N **, дело № ** от **г. за първото избено помещение: изба на **, **, избен коридор, а за второто: ул. "Клокотница", изба на Радослав Стефанов и избен коридор, както и 4,38% ид. части от общите части на сградата и от правото на строеж върху дворното място, в което същата е построена, попадащо в 17 (седемнадесети) подрайон по плана на гр.Варна, на основание чл. 349, ал. 2 от ГПК, като неоснователно.

ОТХВЪРЛЯ искането на П.Ж.П., ЕГН **********,*** за поставяне в негов дял на ДВОРНО МЯСТО, находящо се в землище на с. **, община **, област Варна, с площ 1100 кв. м, представляващо урегулиран поземлен имот № Х-** в квартал 9  по плана на с. **, при граници: УПИ ХХ-**, УПИ ХIХ-86, имот № XI-** и улица, ведно с паянтова жилищна сграда на един етаж, състояща се от две стаи и салон, изба, както и стопанска сграда /хамбар/, на основание чл. 349, ал. 2 от ГПК, като неоснователно.

               ПОСТАВЯ В ОБЩ ДЯЛ И СОБСТВЕНОСТ НА Р.Ж.П., ЕГН ********** и Д.П.П., ЕГН ********** ***, при квоти: 1/6 ид.част за първия в индивидуална собственост, 4/6 ид.части за двамата заедно в режим на СИО и 1/6 ид.част – чрез уравнение на дела на П.П. на следните недвижими имоти:

*1) АПАРТАМЕНТ № 1, находящ се в гр.Варна, ул. "***" № 8, ет.1, вх. "А", състоящ се от: две стаи, хол, кухня, баня, тоалет, коридор, дрешник и балкон, със застроена площ 82,** кв. м, при граници ап. № 2, ап. № 3 и от две страни улици ведно с принадлежащите му две избени помещения (без посочени номера и площ по документ за собственост), при граници съгласно нот. акт № **, том II, рег. N **, дело № ** от **г. за първото избено помещение: изба на **, **, избен коридор, а за второто: ул. "Клокотница", изба на Радослав Стефанов и избен коридор, както и 4,38% ид. части от общите части на сградата и от правото на строеж върху дворното място, в което същата е построена, попадащо в 17 (седемнадесети) подрайон по плана на гр.Варна и

*2) ДВОРНО МЯСТО, находящо се в землището на с. **, община **, област Варна, с площ 1500 кв. м, представляващо УПИ № XI-**, в квартал 9 по плана на с. **, при граници: имот № X-**, имот № ХVIII-**, имот № ХVII-**, имот № ХII-** и улица, при пазарна цена на този дял – 161 428 лева, на основание чл.3** от ГПК.

ПОСТАВЯ В ДЯЛ И СОБСТВЕНОСТ НА П.Ж.П., ЕГН **********,*** недвижим имот, представляващ:

* ДВОРНО МЯСТО, находящо се в землище на с. **, община **, област Варна, с площ 1100 кв. м, представляващо урегулиран поземлен имот № Х-** в квартал 9  по плана на с. **, при граници: УПИ ХХ-**, УПИ ХIХ-86, имот № XI-** и улица, ведно с паянтова жилищна сграда на един етаж, състояща се от две стаи и салон, изба, както и стопанска сграда /хамбар/, при пазарна цена на този дял – 37 362 лева, на основание чл.3** от ГПК.

ОСЪЖДА Р.Ж.П., ЕГН ********** и Д.П.П., ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТЯТ на П.Ж.П., ЕГН **********,*** за уравнение на дяловете сумата от 1996,67 /хиляда деветстотин деветдесет и шест и 0,67/ лева.

               ОСЪЖДА П.Ж.П., ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ поотделно на всеки от ищците Р.Ж.П., ЕГН ********** и Д.П.П., ЕГН ********** *** сумата от по 73,00 /седемдесет и три/ лева, представляваща равностойността на квотата на ответника в извършени от ищците подобрения на съсобствения апартамент в гр.Варна ул.»***» № 8, вх.А, ет.1, ап.1, а именно: поставяне на ламиниран паркет на стойност 300 лева, монтиран плот и гръб в кухнята на апартамента на стойност 216 лева и поставената ПВЦ дограма през 2007г. на стойност 350 лева, както и да заплати поотделно на всеки от ищците сумата от по 39,09 /тридесет и девет и 0,09/ лева, представляващи дължимите от ответника суми за данък сгради и такса битови отпадъци за **г. и 2004г. за съсобствения апартамент на ул.”***” № 8, КАТО ОТХВЪРЛЯ исковете за заплащане на стойността на подобренията за разликата от 146,00 лева /1/6 част от 876 лева/ до пълния претендиран размер от 523,00 лева /1/6 част от 3138 лева/ за претендираните подобрения, както следва: изграждане на балкон през 1986г. - 500 лева., монтиране на двустранната метална врата през 2000г. –245 лева, покупка и монтаж през 2008г. на климатик, модел  «МSМ3-12HR” на стойност 465 лева, покупка и монтаж през 2009г. на климатик, модел  «МSR5-09HRN1-QC2” на стойност 479 лева, покупка и монтаж на бойлер „ТЕSY” през 2009г.- на стойност 199 лева, на основание чл.30, ал.3 от ЗС.

ОСЪЖДА Р.Ж.П., ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ в полза на Държавата по бюджета на съдебната власт по сметка на ВСС, д.т. в размер на 1574,35 /хиляда петстотин седемдесет и четири и 0,35/ лева, представляваща 4 % върху стойността на дела му от делбените имоти, на основание т.8 от Тарифата за държавните такси.

ОСЪЖДА Д.П.П., ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ в полза на Държавата по бюджета на съдебната власт по сметка на ВСС, д.т. в размер на 498,16 /четиристотин деветдесет и осем и 0,16/ лева, представляваща 4 % върху стойността на дела й от делбените имоти, на основание т.8 от Тарифата за държавните такси.

ОСЪЖДА Р.Ж.П., ЕГН ********** и Д.П.П., ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТЯТ в полза на Държавата по бюджета на съдебната власт по сметка на ВСС, д.т. в размер на 4304,75 /четири хиляди триста и четири и 0,75/ лева, представляваща 4 % върху стойността на дела им придобит в СИО от делбените имоти, на основание т.8 от Тарифата за държавните такси, както и държавна такса върху отхвърлените искове по чл. 30, ал. 3 от ЗС в размер на 50,00 /петдесет/ лева, на основание чл. 1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.

ОСЪЖДА П.Ж.П., ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ в полза на Държавата по бюджета на съдебната власт по сметка на ВСС, д.т. в размер на 1574,35 /хиляда петстотин седемдесет и четири и 0,35/ лева, представляваща 4 % върху стойността на дела му от делбените имоти, на основание т.8 от Тарифата за държавните такси.

ОСЪЖДА П.Ж.П., ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ на Р.Ж.П., ЕГН ********** и Д.П.П., ЕГН ********** *** сумата от 139,58 /сто тридесет и девет и 0,58/ лева сторени от ищците съдебно-деловодни разноски, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от получаване на съобщението от страните, на основание чл.259, ал.1 от ГПК.

Препис от настоящето решение да се връчи на страните по делото, заедно със съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.

 

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: