Решение по КНАХД №296/2025 на Административен съд - Габрово

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Касационното производство е образувано по депозирана в законния срок касационна жалба от административнонаказаното лице П. Н. Х. от гр. Велико Търново, чрез надлежно упълномощен процесуален представител – адвокат, против Решение № 15 от 16.06.2025 година по АНД № 10/2025 година по описа на Районен съд – Дряново.

С обжалваното решение въззивният съд е потвърдил Наказателно постановление № 23-0258-000558 от 28.12.2023 година на Началник РУ - Дряново към ОД на МВР – Габрово, с което на П. Н. Х. за нарушение на чл. 137а, ал. 1 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, предл. 1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 50 /петдесет/ лева.

В касационната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на процесуалните правила и необоснованост. Навеждат се доводи, че въззивният съд не е обсъдил възраженията от молба с вх. № 891/26.03.2025 година, с което е допуснал съществено процесуално нарушение; към датата на проверката Х. не е преодолял напълно последствията от извършена му операция и това не му позволява ползването на обезопасителен колан – не е бил длъжен да използва обезопасителен колан, поради което деянието му не съставлява нарушение на чл. 137а от ЗДвП; наличие на пороци в обжалваното пред въззивния съд НП. Прави се искане за отмяна на обжалваното решение и потвърденото с него НП; в условията на евентуалност – при потвърждаване на наложеното наказание глоба, процесното НП да бъде отменено в частта на наложеното наказание отнемане на 10 точки на основание Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 година за определяне максималния размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително обучение. Прави се искане за присъждане на направените по делото разноски.

Касационният жалбоподател П. Н. Х. не се явява и не се представлява в открито съдебно заседание. В писмена молба от процесуалния представител на касационния жалбоподател се заявява, че се поддържа касационната жалба и искането по същество; не се претендират разноски и се прави възражение на прекомерност на евентуално претендираните от насрещната страна разноски за адвокат.

Ответната страна Началник на Районно управление – Дряново при Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Габрово не се явява и не се представлява в открито съдебно заседание, не се заявява становище по касационната жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура – Габрово дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, поради което намира, че оспореното решение следва да бъде оставено в сила.

Съдът, като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните, и извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието с материалния закон на обжалваното решение /чл. 218, ал. 2 от АПК вр. чл. 63в от ЗАНН/, намира касационната жалба за неоснователна.

Приетата от въззивния съд фактическа обстановка, подробно изложена в мотивите на решението, съответства на събраните по делото доказателства и се споделя изцяло от настоящият състав на съда. Последният споделя изцяло и правните изводи, довели до потвърждаване на процесното НП.

В хода на административнонаказателното производство, образувано срещу П. Х., не са допуснати процесуални нарушения. При съставянето на АУАН са спазени изискванията на чл. 42 от ЗАНН, а при издаване на атакуваното НП - тези на чл. 57 от ЗАНН. Представената епикриза от болнично заведение, предвид съдържанието ѝ и давността на описаната хирургична интервенция, не може да обуслови извод, че към датата на проверката касационният жалбоподател е попадал в кръга на лицата по чл. 137а, ал. 2, т. 2 от ЗДвП. Тъй като наведените в касационната жалба доводи се припокриват с тези от жалбата до въззивния съд, от когото са обсъдени подробно в мотивите на обжалваното решение, които мотиви се възприемат изцяло от настоящия съдебен състав, последният се позовава на чл. 221, ал. 2, изр. 2 от АПК във връзка с чл. 63в от ЗАНН и препраща към мотивите на първоинстанционния съд.

С оглед пълнота на изложението и заявеното искане по същество в условията на евентуалност, настоящият състав на касационната инстанция намира за необходимо да посочи следното:

Отнемането на контролните точки е последица от извършено нарушение, по силата на закона, считано от датата на влизане в сила на наказателното постановление. По същество отчитането на отнетите контролни точки е в зависимост на влезлите в сила наказателни постановления за извършено нарушение и наложено наказание. Тази особеност на отчитането на контролните точки /отнети и оставащи/ в самото наказателно постановление, сочи на извод, че броят контролни точки, които са отнети и се отбелязват в него, е част от самото наказателно постановление, в който смисъл са мотивите на Определение № 58 от 19.11.2024 г. на ВКС и ВАС по адм. д. № 38/2024 г., 5-членен състав. В случая, подлежащите на отнемане контролни точки при влизане в сила на НП, са съобразени чл. 6, ал. 1, т. 18 от Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 година за определяне максималния размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително обучение, като липсват твърдения и доказателства за наличие на основание за прилагане на чл. 6, ал. 2 от Наредбата, поради което процесното НП не следва да бъде отменяно и в частта на посочените контролни точки.

При извършената касационна проверка не се установяват основания за отмяна на обжалваното съдебно решение. Районен съд – Дряново е постановил валидно, допустимо и правилно решение, постановено при правилно приложение на материалния закон, преценявайки всички събрани в хода на производството доказателства, без да игнорира или анализира превратно което и да е от тях.

При този изход на спора разноски не се присъждат, тъй като няма заявено искане от ответната страна.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК във връзка с чл. 63в от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 15 от 16.06.2025 година по АНД № 10/2025 година по описа на Районен съд – Дряново.

Решението е окончателно.