№ 12730
гр. София, 19.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 82 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети май през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:А.И.И
при участието на секретаря К.Д.Н.
като разгледа докладваното от А.И.И Гражданско дело № 20221110130505 по
описа за 2022 година
„... ЕАД е предявило срещу Е. В. Н. осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал.
1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за дължимост на вземания за продажна цена на
доставена топлинна енергия в размер на 774,72 лева, представляваща главница за доставена
от дружеството топлинна енергия през периода 05.2018 г. - 04.2020 г., ведно със законната
лихва за периода от 08.06.2022 г. до изплащане на вземането, 172,49 лева – мораторна лихва
за периода 15.09.2019 г. – 11.05.2022 г., 19,25 лева – сума за дялово разпределение за
периода 04.2019 г. – 04.2020 г., ведно със законната лихва за периода от 08.06.2022 г. до
изплащане на вземането и 4,41 лева - мораторна лихва за периода 31.05.2019 г. – 11.05.2022
г. за топлоснабден имот в гр. София, ж. к. „Дружба 1“, бл. 114, вх. Б, ет. 4, ап. 28, аб. №
121723.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз
основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи
съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им
приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на
ответника топлинна енергия, като купувачът не е престирал насрещно – не е заплатил
дължимата цена. Твърди, че съгласно общите условия купувачът на топлинна енергия е
длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок от датата на публикуването на данните
за дължимите суми на интернет страницата на дружеството. Твърди, че за извършване на
услугата дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в сграда –
етажна собственост таксите се заплащат от потребителите на топлинна енергия на ищцовото
дружество, което от своя страна заплаща цената за извършените услуги на дружествата за
дялово разпределение.
1
В срока по чл. 131, ал. 1 е постъпил отговор исковата молба от ответницата чрез
особения представител, с който се оспорват предявените искове като недопустими. В
случай че съдът приеми, че същите са допустими, се релевира възражение за погасяване с
изтичане на 3-годишна давност на процесните вземания.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически и
правни изводи:
По искa по чл. 79, ал. 1, пр.1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ:
Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, в редакцията касаеща процесния период,
всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са
клиенти/потребители на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово
разпределение на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия.
Нормата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ постановява, че продажбата на топлинна енергия от
топлопреносно предприятие на потребители/клиенти на топлинна енергия за битови нужди
се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие.
За доказване на обстоятелството, че ответницата е собственик на процесния имот,
ищецът е представил влязло в сила решение от 09.05.2001 г. по гр. д. № 4914/1999 г. на СРС,
с което е унищожен на основание чл. 31, ал. 1 ЗЗД договорът, сключен с нотариален акт №
173 по нот. дело № 25620/96 г., с който М. П. Р. продава на Г.П.Р. следния свой недвижим
имот: ап. 28 в гр. София, ж. к. „Дружба“ бл. 114, вх. Б, ет. 4. Както се установява от
служебно изготвена справка по делото единствен наследник на М. П. Р. е ответницата Е. В.
Н.. С оглед на това съдът намира, че по силата на закона между ответницата като
потребител и топлопреносното предприятие е възникнало правоотношение по продажба на
топлинна енергия при публично известни общи условия по отношение обект с абонатен №
121723, без да е необходимо изричното им приемане.
Като страна по облигационното правоотношение потребителите дължат заплащане на
реално потребената въз основа на отчетени единици топлинна енергия от средствата за
дялово разпределение - топломери, монтирани на отоплителните тела в жилището, водомер
за топла вода и съответна част от стойността на топлинната енергия отдадена от сградната
инсталация, по данни от общия топломер монтиран в абонатната станция, с оглед въведения
с разпоредбата на чл. 156 ЗЕ принцип за реално доставената на границата на собствеността
топлинна енергия, при уреждане на отношенията между топлопреносното предприятие и
потребителите на топлинна енергия в сграда – етажна собственост. Съгласно чл. 139, ал. 1
ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по
система за дялово разпределение, а съгласно ал. 2 дяловото разпределение се извършва от
топлопреносното предприятие.
За установяване факта на предоставяне на топлинна енергия в обема, съответстващ на
2
претендираната цена, по делото са приети писмени доказателства и заключение на съдебно-
техническа експертиза. Доколкото купувачът дължи цената на реално потребената енергия,
то при определяне дължимата цена следва да се вземат предвид не стойностите на
прогнозния дял /по фактури/, а тези, които се формират в резултат от изравняване, т. е.
сумите по изравнителните сметки. За определяне на реално доставеното количество
топлоенергия по делото вещото лице е посочило, че за процесния период общо доставената
и потребена топлоенергия за целия имот е в размер на 837,34 лева без предишни
просрочени или неплатени сметки, изравнявания за периоди, извън процесния, суми за
дялово разпределение и лихви. Сумата за дялово разпределение възлиза на 19,25 лева.
Според главните отчети и изравнителните сметки в процесния имот за процесния период
радиаторите са демонтирани, като абонатът не ползва и не заплаща ТЕ за отопление на
имот, а единствено стойността на ТЕ, отдадена от сградната инсталация. Според главните
отчети и изравнителни сметки в процесния имот топлинната енергия за БГВ се отчита по
показанията на 1 брой водомер за топла вода в имота.
Ответникът с отговора на исковата молба упражнява правата си по чл. 120 ЗЗД като
прави възражение за изтекла погасителна давност по отношение на претендираните от
ищеца с исковата молба вземания. Съгласно разпоредбите на чл. 155 ЗЕ и чл. 156 ЗЕ
потребителят на топлинна енергия дължи плащане цената на същата по предварително
определени цени, известни на страните, на месечни вноски с установен в общите условия
падеж. Престациите се обединяват от общия правопораждащ факт – облигацията между
страните по договор при публично известни общи условия по чл. 150 ЗЕ и имат
съществения елемент на периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. „в” ЗЗД –
предварително определен и известен на страните момент, в който повтарящото се
задължение за плащане трябва да бъде изпълнено, както и определяем размер на същото
предвид предварително фиксираните цени за единица топлинна енергия. Поради горните
характеристики на вземанията на топлофикационните дружества за цена на доставената на
потребителите топлинна енергия и при зачитане на ТР № 3 от 18.05.2012 г. по тълк. д. №
3/2011 г. на ОСГТК на ВКС съдът намира, че следва да бъдат определени като такива на
периодично изпълнение по смисъла на чл. 111, б. ”в” ЗЗД, предвид на което и същите се
погасяват с изтичане на установената в същата норма кратка тригодишна давност.
Предвид нормата на чл. 114 ЗЗД погасителната давност започва да тече от деня, в
който вземането е станало изискуемо, като давността се прекъсва на основание чл. 116 ЗЗД с
предявяване на иск на 08.06.2022 г. В този смисъл и вземането на ищеца за цена на
доставената на ответника топлинна енергия е непогасено за месечните вноски с падеж след
08.06.2019 г. или обхваща претендираните в настоящото производство суми за цена на
топлинна енергия за периода 08.06.2019 г. – 30.04.2020 г. По тези съображения
възражението за погасяване по давност на вземанията е основателно за периода 01.05.2018 г.
– 07.06.2019 г. Така размерът на уважения главен иск, определен на основание чл. 162 ГПК,
е 357,32 лева, с включена сума за дялово разпределение.
3
По искa по чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Основателността на този иск предполага наличие на главен дълг и забава в
погасяването му. Моментът на забавата в случая се определя съобразно уговореното от
страните. Съгласно чл. 33, ал. 1 от ОУ, одобрени с решение ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР, в
сила от 10.07.2016 г. и приложими за процесния период клиентите са длъжни да заплащат
месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за
който се отнасят. Съгласно чл. 33, ал. 5 от ОУ при неизпълнение в срок на задълженията
клиентите заплащат на продавача обезщетение в размер на законната лихва от деня на
забавата до момента на заплащането на дължимата сума за топлинна енергия. Това означава,
че обезщетението за забава се определя отделно за всяко просрочено месечно задължение.
Съдът приема, че следва да уважи предявения акцесорен иск в размер, определен на
основание чл. 162 ГПК, за сумата от 79,61 лева, с включена мораторна лихва върху
главницата за дялово разпределение.
С оглед изхода на спора право на разноски имат и двете страни. Ищецът има право на
разноски на основание чл. 78, ал. 1 ГПК съразмерно уважената част от исковете в размер на
292,52 лева от общо направени разноски в размер на 50 лева - държавна такса, 250 лева –
депозит за експертиза, 300 лева – депозит за особен представител, като претендира
юрисконсултско възнаграждение, което съдът на основание чл. 78, ал. 8 ГПК определя в
размер на 50 лева. Ответницата е била представлявана от особен представител и не е
претендирала разноски.
Така мотивиран, Софийски районен съд, 82 състав
РЕШИ:
ОСЪЖДА Е. В. Н., ЕГН **********, да заплати на „Т.С. ЕАД на основание чл. 79,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 357,32 лева, представляваща
главница за доставена топлинна енергия през периода 08.06.2019 г. – 30.04.2020 г. с
включена сума за дялово разпределение, ведно със законната лихва от 08.06.2022 г. до
изплащане на вземането и сумата 79,61 лева – мораторна лихва за периода 15.09.2019 г. –
11.05.2022 г. с включена мораторна лихва върху сумата за дялово разпределение за периода
31.05.2019 г. – 11.05.2022 г. за топлоснабден имот в гр. София, ж. к. „Дружба 1“, бл. 114, вх.
Б, ет. 4, ап. 28, аб. № 121723, като ОТХВЪРЛЯ исковете за сумата над 357,32 лева до 793,97
лева с включена сума за дялово разпределение и за периода 01.05.2018 г. – 07.06.2019 г. и
над 79,61 лева до 176,90 лева с включена мораторна лихва върху сумата за дялово
разпределение като погасени по давност.
ОСЪЖДА Е. В. Н., ЕГН **********, да заплати на „Т.С. ЕАД, ЕИК .... на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК разноски за производството в размер на 292,52 лева.
Решението е постановено при участието на „...“ ЕООД като трето лице помагач на
страната на ищеца.
4
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5