Р Е Ш Е Н И Е

гр. Своге, 17.01.2020 г.

 

В    И  М  Е  Т  О   Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

         

          Свогенският районен съд, първи състав, в публичното съдебно заседание на двадесети декември две хиляди и деветнадесета година, в състав :

 

          Председател : Румен Стойнов

 

при секретаря Мария Тодорова, като разгледа докладваното от съдия Стойнов нак.адм.хар.дело № 119/2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното :

 

Производството е по реда на чл. 59 – чл. 63 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) във вр. с чл. 189, ал. 14 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП). Образувано е по жалба подадена от К.К.А. ***, ЕГН **********, против Наказателно постановление № 19-0353-000364 от 27.05.2019г., издадено от началник група към ОДМВР София, РУ Своге, упълномощен със Заповед № 8121з-515/14.05.2018г. на министъра на вътрешните работи, с което на жалбоподателя са наложени административни наказания по чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП – глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 месеца.

В жалбата и в открито съдебно заседание, се навеждат доводи за съществени процесуални нарушения в административнонаказателното производство, както и за нарушения на материалния закон при съставяне на акта за установяване на административното нарушение (АУАН) и на наказателното постановление (НП). Посочва се, че НП е незаконосъобразно, като се иска то да бъде отменено изцяло.

            Административнонаказващият орган не изразява становище по редовността, допустимостта и основателността на жалбата. Не се явява и не се представлява в откритото съдебно заседание.

          Към делото е приобщена административната преписка по обжалваното НП, приети са писмени доказателства и са разпитани свидетели.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства и доказателствени средства, преценени поотделно и взети в тяхната съвкупност, съдът прие за установено следното от фактическа страна :

На 23.02.2019г., около 15,15 часа, разпитаните от съда свидетели - очевидци : Т.И. и И.И. ***), изпълнявали служебните си задължения в гр. Своге на бул. „Искър”. Двамата спрели за проверка лек автомобил марка „Пежо”, модел „206”, с рег. № …, управляван от жалбоподателя  и движещ се с посока на движение от гр. Мездра към гр. София. При проверката и след извършена справка в оперативната дежурна част било констатирано, че моторното превозно средство е с прекратена регистрация на основание чл. 143, ал. 15 от ЗДвП. На място бил съставен АУАН, който съдържа всички реквизити посочени в чл. 42 от ЗАНН и при спазване на изискванията на чл. 40 и чл. 41 от ЗАНН. Актът е подписан от актосъставителя, жалбоподателя и свидетеля. К.А. се е запознал със съдържанието на акта и не е направил възражения при съставянето му. Бил е уведомен за правото в 3-дневен срок да се направят допълнителни възражения и обяснения, като горното е удостоверено с подписа му върху акта. В АУАН е посочена нарушената правна норма, а именно – чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. Преписката е изпратена по компетентност в РП Своге, като прокурорът е постановил отказ да се образува досъдебно производство и е върнал преписката на РУ Своге за продължаване на работата във връзка с издадения АУАН.

Издаденото на 27.05.2019г. НП съдържа всички необходими елементи по чл. 57 от ЗАНН, като е редовно връчено на 29.05.2019г., а жалбата е постъпила в РУ Своге същия ден.

Въз основа на установеното по делото съдът приема, че актът и наказателното постановление са съставени, съгласно изискванията на ЗАНН. Фактическите констатации, отразени в акта, не се опровергават от събраните и относими по делото доказателства. Свидетелските показания изцяло кореспондират със събраните други доказателства и установени факти, поради което съдът ги кредитира. От писмените доказателства се установява, че на 28.07.2018г. жалбоподателят е закупил въпросния автомобил. Служебно, с отбелязване в автоматизираната информационна система, се прекратява регистрацията на регистрирано пътно превозно средство на собственик, който в двумесечен срок от придобиването не изпълни задължението си да регистрира превозното средство – чл. 143, ал. 15 от ЗДвП. Безспорно А. не е изпълнил задължението си по чл. 145, ал. 1 от ЗДвП да регистрира придобитото превозно средство в срок до един месец, не е изпълнил това свое задължение и в двумесечния срок, съответно регистрацията на автомобила е прекратена, като към датата когато е спрян за проверка в гр. Своге, той все още не е бил изпълнил това свое задължение.

При така установеното от фактическа страна настоящият състав на съда намира от правна страна, че формално е осъществен от обективна и субективна страна състава на нарушението по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, за което е била ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя.     Според съда обаче, наказващият орган е следвало да прецени дали да приложи текста на чл. 28, б. „а” от ЗАНН, като общо и валидно за всеки състав на административно нарушение правило. Ако се изследват по задълбочено последиците от извършеното от жалбоподателя, както и тежестта на нарушението, то би се стигнало до извода, че с деянието си той макар и формално да е осъществил признаците на предвиденото в закона административно нарушение, то това деяние с оглед незначителността на вредни последици е с по-ниска степен на обществена опасност и представлява маловажен случай по смисъла на горецитирания член от ЗАНН. Както е посочено в чл. 27, ал. 2

 от същия закон, при определяне на наказанието административнонаказващия орган е следвало да вземе предвид тежестта на нарушението, подбудите за неговото извършване и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, както и имотното състояние на нарушителя, и ако беше съобразил тази законова разпоредба би стигнал до извода, че в случая се касае за маловажен случай на административно нарушение и да приложи разпоредбата на чл.28, б. „а” от ЗАНН като не наложи наказание, а предупреди нарушителя, че при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено административно наказание.

След констатиране на нарушението А. е предприел необходимите действия по регистрация на автомобила, като същата е била възстановена на 11.03.2019г. Макар и процесното административно нарушение да е формално по своя характер, все пак трябва да се отчете, че от същото не само не са настъпили негативни последици, но дори и не са били застрашени в някаква особена степен охраняваните обществени отношения. Съвкупната преценка на описаните факти, както и на обстоятелствата при които са проявени, налага извод за значително по-ниска обществена опасност на конкретно извършеното нарушение, спрямо други нарушения от същия вид, а това обосновава квалификацията му като маловажен случай, при който  прилагането на чл. 28 от ЗАНН би постигнало целите на специалната превенция, предвидени в чл. 12 от ЗАНН. За маловажен случай на административно нарушение по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, следва да се приеме това деяние, което поради липсата на вредни последици или незначителността му и с оглед другите смекчаващи отговорността обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от съответния вид (аргумент от чл. 93, т. 9 от Наказателния кодекс във връзка с чл.11 от ЗАНН). Настоящият случай е именно такъв, като макар и формално да е осъществен състава на административно нарушение, с оглед посочените по-горе факти и обстоятелства, деянието разкрива по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид. При това положение налагането на глоба размер от двеста лева и лишаването на жалбоподателя от право да управлява моторно превозно средство за срок от шест месеца, се явява несъразмерно тежко наказание, спрямо степента на обществената опасност на деянието и пряко противоречи на основния за административния процес принцип на съразмерност. Административното наказание няма за цел наказаният да остане без препитание.

Поради това, съдът счита, че в конкретния случай наказващият орган е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, като не е приложил разпоредбата на чл.28, б. „а” от ЗАНН, макар предпоставките за това да били налице. В този смисъл е и задължителното за прилагане Тълкувателно решение № 1 от 12.12.2007 г. на тълк. н. д. № 1/2005 г., на ВКС.

По изложените съображения жалбата се явява основателна, поради което обжалваното НП следва да бъде отменено изцяло като незаконосъобразно.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът

                   

Р   Е   Ш   И :

 

Отменя Наказателно постановление № 19-0353-000364 от 27.05.2019г., издадено от началник група към ОДМВР София, РУ Своге, с което на К.К.А. ***, ЕГН **********, са наложени административни наказания по чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП – глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 месеца.

 

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – София област в 14-дневен срок от съобщаването му на страните. Жалбата се подава чрез РС Своге.

 

 

 

 

 

 

           РАЙОНЕН СЪДИЯ :