Р Е Ш Е Н И Е
Номер /5.11. 2019 година гр. Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД
– ГР. СТАРА ЗАГОРА ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ
На 02.10. 2019 година
В открито
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РУМЯНА БОНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ИВАНЕЛА КАРАДЖОВА ТРИФОН МИНЧЕВ
СЕКРЕТАР:
ДИАНА ИВАНОВА
Като
разгледа докладваното от съдията БОНЧЕВА
В.т.д. № 1188 по описа за 2019 година,
за да се
произнесе съобрази:
Oбжалвано е
решение № 6/08.01.2019 год., постановено
по гр.д. №493/2018 год. по описа на РС – Раднево в частта, с която е
осъден „З.К.Б.И.“ АД да заплати на С.Г.Г.-П.
и С.И.П. на основание чл. 448, ал. 7 КЗ във вр. чл. 441 КЗ
сумата от 4000 лв. (четири хиляди лева) на всеки от тях, представляваща
застрахователно обезщетение за настъпил застрахователен риск „смърт“ на
застрахованото лице И.Д. П., починал на 12.04.2018 г., дължимо по договор за
застраховка № МТ 454 от 30.12.2016 г. и групова застрахователна полица №
171020400001 от 30.12.2016 г., сключени между „М.М.И.“ ЕАД и „З.А.Д.Б.“ АД /с
настоящото наименование „З.К.Б.И.“ АД/, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 01.06.2018 г. до окончателното й погасяване и ответникът
е осъден да заплати на ищците разноски за производството в общ размер на
1320 лв. (хиляда триста и двадесет лева).
В
законоустановения срок е постъпила въззивна жалба от „З.К.Б.И.“ АД, като се правят оплаквания за
неправилност и незаконосъобразност на обжалваното решение. Моли съда да отмени
решението на РС и да отхвърли предявените искове. Претендира разноските пред
двете инстанции.
Въззиваемите
С.Г.Г.-П. и С.И.П. са представили в срок писмен
отговор, с който оспорват жалбата. Молят съда да потвърди обжалваното решение.
Претендират за направените в настоящото производство разноски.
Съдът, като взе предвид направените
в жалбите оплаквания и данните по първоинстанционното дело, намира за
установено следното:
Предмет на делото са два субективно
съединени иска с правно основание чл.
448, ал. 7, във връзка с ал.
1 във връзка с чл.
441 КЗ за сумата от 8000 лв. общо, предявени
от ищците, в качеството им на наследници на И.Д. П., починал на 12.04.2018 г.
за присъждане на застрахователно обезщетение по Групова застрахователна полица
№ 171020400001/01.01.2017 г., сключена между „М.М.И.“ ЕАД и „З.А.Д.Б.“ АД за
настъпило застрахователно събитие – "смърт" на застрахования И.Д. П.,
починал на 12.04.2018 г., ведно със законна лихва за забава върху присъденото
застрахователно обезщетение от датата на подаване на исковата молба в съда до
окончателно изплащане на вземането.
Към 12.04.2018 г., наследодателят на
ищците е работел по трудово правоотношение в „М.М.И.“ ЕАД. Между работодателя и
ответника бил сключен договор № МТ 454/30.12.2016 г. за застраховка на
персонала за „Живот - злополука и заболяване“ за 2017-2018 г. по чл.
441, ал. 2 КЗ, по който застраховани лица са
всички работници и служители на „М.М.И.“ ЕАД,
със срок на действие от 01.01.2017 г. до 31.12.2018 г. Един от покритите
рискове е смърт от общ характер. Такова било настъпилото застрахователното
събитие по отношение на наследодателя на ищците, поради което последните
предявили претенции към ответника за изплащане на уговореното в договора
застрахователно обезщетение от 8000 лв., но получили отказ от застрахователя /
писмо от 28.05.2018 г./, тъй като съгласно т.11.3 от Общите условия по договора,
застрахователят не носел отговорност за рискове, настъпили при или вследствие
на предшестващи заболявалия, хронични заболявалия и техните рецидиви.
Съгласно чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По
останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата
Обжалваното решение е валидно и допустимо.
В жалбата се поддържа, че застрахователният договор е бил прекратен още
преди датата на застрахователното събитие – 12.04.2018 г., за което се излагат
подробни съображения.
Окръжен съд не споделя изложените
съображения.
Видно от данните по делото, на 27.12.2016 г. между ответното дружество и „М.М.И.“
ЕАД е подписана групова застрахователна полица № 171020400001/01.01.2017
г., с която ЗАД Б. се задължава,
съгласно общите условия за застраховка "Злополука и заболяване",
срещу заплащане на договорената премия, да застрахова работници и служители на
застраховащия „М.М.И.“ ЕАД за срок от 01.01.2017 г. до 24, 00 ч на 31.12.2018
г., т. е. за срок от 24 месеца.
Покритите рискове по подписаната полица са, както следва: смърт от трудова
злополука по чл. 55, ал. 1 и 2 КСО, смърт от битова злополука и общ
характер, трайно намалена работоспособност, вследствие на трудова злополука по чл. 55, ал. 2 КСО и на професионално заболяване, трайно
намалена работоспособност, вследствие на битова злополука и общо заболяване,
временна неработоспобност, вследствие на злополука по чл.55, ал. 1 и 2 КСО, професионално заболяване, битова
злополука, общо заболяване.
Уговорен е размер на застрахователната сума за 1 лице от 8000 лв., като за
отделните рискове има уговорени различни размери на плащанията, както следва:
при смърт от трудова злополука по чл. 55, ал. 1 и 2 КСО - утроения размер на застрахователната
сума, при смърт от битова злополука и общ характер - еднократния размер на
застрахователната сума и т. н.
Посочени са общият брой на застрахованите лица към 20.12.2016 г. – 7305
души, общата застрахователна сума – 58 440 000 лв., застрахователната
премия – 201 475, 39 лв., данък 2% върху премията – 4029, 51 лв. Уговорено е
общо дължимата от застраховащия сума (застрахователна премия и данък) в размер
на 205 504, 90 лв. да бъде платена на 4 равни вноски от по 51376, 23 лв., както
следва – на 15.01.2017 г., на 15.07.2017 г., на 15.01.2018 г. и на 15.07.2018
г.
В т. 5 от специалните условия на полицата е посочено, че обезщетение за
смърт ще се изплаща, ако смъртта е настъпила в рамките на застрахователната
година.
По делото се установява, че между ответното дружество и „М.М.И.“ ЕАД, преди
подписването на горепосочената полица, е сключен договор № МТ 454/30.12.2016 г.
за застраховка на персонала за „Живот - злополука и заболяване“ за 2017-2018 г.
по чл. 441, ал. 2 КЗ, по който застраховани лица са всички
работници и служители на „М.М.И.“ ЕАД, а срокът на договора е от 01.01.2017 г.
до 31.12.2018 г. В същия, обаче, не са предвидени нито покритите рискове и
изключенията от тях, нито застрахователната сума за едно лице за всеки от
покритите рискове, нито броя на застрахованите лица, нито общата
застрахователна сума, т. е. лимита на отговорност на застрахователя. Ето защо,
сключеният между ответника и „М.М.И.“ ЕАД, договор № 454/30.12.2016 г. няма
характеристиките на договор за застраховка, тъй като не отговаря на
изискванията на чл. 345, ал. 1 КЗ. По делото не е представена описаната
като приложения към същия техническа спецификация, в която да са описани
подробно по вид, технически характеристики и количество условията на поетото
задължение за застраховане, поради което следва да се приеме, че договорът не е
породил целения ефект.
Дори хипотетично да се приеме наличие на идентитет в основния предмет на
групова застрахователна полица № 171020400001/01.01.2017 г. и Договор №
454/30.12.2016 г. за групова застраховка "Живот – злополука и
заболяване", съответно и въз основа на това да се счете, че договорът се
уточняват елементи към подписаната полица, напр. размерът на застрахователната
премия, възможността за допълнителна опция за допълнителни услуги и т. н., не е
налице твърдяното от ответника основание за прекратяване на облигационната
връзка по застрахователния договор, а именно – на основание чл. 10.1.1 от
същия, поради достигане на максималната предвидена стойност от изплатени
застрахователни обезщетения.
Съгласно текста на тази клауза от раздел 10 – "Ред и условия за
прекратяване на договора", настоящият договор се прекратява: 10.1.1. с
изтичане на срока по чл. 3. 2. или достигане на предвидената в т. 2. 1 стойност.
Стойността по чл. 2. 1. обаче е "общата застрахователна премия по
договора, включително и стойността на опцията" в размер на 209080,24 лв.
В случая застрахователят твърди, че има валидна уговорка със застрахования
за прекратяване на застрахователния договор помежду им, в момента в който общият
размер на изплатените по време на действието на договора застрахователни
обезщетения достигне размерът на дължимата/заплатената от застраховащия
застрахователна премия. Още по-ясно, тази уговорка може да бъде дефинирана като
такава, според която договорът се прекратява когато застрахователят плати
застрахователни обезщетения в размер на получената по договора застрахователна
премия, т. е. възнаграждението му за поетите застрахователни рискове. В цифрово
изражение, гореизложеното звучи така: уговорена обща застрахователна сума –
58 440 000 лв., уговорена на база поетия застрахователен риск
застрахователна премия – 209 080, 24 лв., прекратяване на договора при
достигане на размер на изплатените застрахователни обезщетения от 209080, 24
лв.
Съдът намира, че клаузата на чл. 10.1.1. от Договор №454/30.12.2016 г. за
групова застраховка "Живот – злополука и заболяване", е нищожна, на
основание чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД, поради противоречие с добрите нрави.
Добрите нрави са морални норми, на които законът е придал правно значение,
защото правната последица от тяхното нарушаване е приравнена с тази на
противоречието на договора със закона. Добрите нрави не са писани,
систематизирани и конкретизирани правила, а съществуват като общи принципи или
произтичат от тях, като за спазването им при иск за присъждане на неустойка
съдът следи служебно. Един от тези принципи е принципът на справедливостта,
който в гражданските и търговските правоотношения изисква да се закриля и
защитава всеки признат от закона интерес.
Съдът намира, че в конкретния случай, предвиждане в застрахователен договор
с предмет "Живот – злополука и заболяване", че въпреки първоначално
определения лимит на обща застрахователна сума от 58 440 000 лв., на база
на който е определена и застрахователната премия, договорът ще се прекрати
автоматично в момента, в който общият размер на изплатените по договора
обезщетения достигне размера на дължимата/платената от застраховащия
застрахователна премия противоречи на принципа за справедливостта, тъй като, от
една страна, накърнява сериозно интереса на застраховащия и ползващите се от
застраховката лица, а от друга, дава несъразмерен превес в правоотношението в
полза на застрахователя, който автоматично ще спре да носи поетия
застрахователен риск при достигане размера на изплатените обезщетения на
получената по договора застрахователна премия. Ето защо, тази нищожна клауза не
би могла да породи твърдяните от ответното дружество последици на прекратяване
на договора.
Освен това, съгласно чл. 367, ал. 2 КЗ, ако през периода на действие на
застрахователния договор, застрахователният риск значително се увеличи или
намали, всяка от страните може да иска увеличение или намаление на
застрахователната премия или да прекрати договора. Това означава, че
застрахователят би могъл да иска в подобни случаи увеличение на
застрахователната премия или да прекрати договора, ако са налице действително
визираните в тази норма предпоставки.
Неоснователно е възражението на ответника, чиято е доказателствената
тежест, че е налице хипотезата на т.58.3 от общите условия, съгласно която
застрахователят не носи отговорност и не изплаща обезщетение за усложнения или
смърт, настъпили след изтичане на 1 година от датата на застрахователното
събитие.
Пред настоящата инстанция е представена заповед № РД -10-293/13.04.2018 г.
на УМБАЛ ,,*****‘‘ АД, от която се установява, че на И.Д. П. не е извършвана
аутопсия.
От представените по делото писмени доказателства - съобщение за смърт,
епикриза, етапна епикриза и от заключението на назначената по делото СМЕ се
установява, че са налице данни за генерализиран възпалителен процес на целия
организъм с начално огнище оперираната ЛТС, видно, че като начало на настъпване
на гнойния артрит в ЛТС, което датира от 17.07.2017 г., а смъртта е настъпила
на 12.04.2018 г. и е вследствие на разразилия се „септичен шок“.
С оглед на горното, съдът счита, че е налице хипотезата на чл. 448, ал. 7, във връзка с ал. 1 във връзка с чл. 441 КЗ и и предявените искове са основателни.
Акцесорните искове следва да се уважат от 01.06.2018 г. - 15 дни след
представяне на всички документи, съгласно уговорения падеж за изплащане на
обезщетението съгласно чл. 84, ал. 1 ЗЗД във вр. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Предвид гореизложеното, въззивният съд намира, че решението в обжалваната
му част е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.
Въззиваемите са направили искане за присъждане на разноски пред настоящата
инстанция, но тъй като не са представени доказателства за реално заплатено адвокатско
възнаграждение пред Окръжен съд, то такова не следва да се присъжда.
Водим
от горните мотиви, Окръжен съд - гр. Стара Загора
Р Е III И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 6/08.01.2019 год.,
постановено по гр.д. № 493/2018 год. по описа на РС – Раднево в обжалваната му
част.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи не обжалване
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.