Р Е
Ш Е Н И Е
№423 03.01.2019г. гр.Бургас
БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД Първо гражданско отделение
На трети декември две хиляди и осемнадесета година
В публично заседание в следния състав :
Председател: Дарина Костова
Секретар : Ани Цветанова
като разгледа докладваното от съдията Костова
гр.д. № 1192 по описа за 2017 година и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Постъпила е искова молба от „Кремиковци“ АД /в
несъстоятелност/, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
кв. Ботунец, представлявано от синдика Цветан Стефанов Банков против „Андезит“
ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, кв.
„Победа“, ул. „Чаталджа“ №3, представлявано от управителя Стефан Кирилов Димитров,
с която се иска от съда да приеме за
установено, че ответното дружество не е собственик на поземлен имот с площ от
345 кв.м. част от имот с идентификатор 37023.501.646, част от имот със стар идентификатор
37023.501.125, по КККР на гр. Китен, както и за присъждане на направените по
делото разноски.
Моли и за отмяна на Решение №141/29.10.2009г. на
Общински съвет Приморско, по отношение на което искане на ищеца за провеждане
на инцидентен съдебен контрол по отношение валидността и законосъобразността на
ПУП - ПРЗ, одобрен с него, съдът намира, че е недопустимо на основание чл. 17,
ал. 2, предложение второ от ГПК. В случая, процесното Решение №141/29.01.2009год.
е било обнародвано в ДВ бр.101/18.12.2009г. и ищецът имал възможност да го
оспори по предвидения в специалния ред регламентиран в ЗУТ. Поради горното,
производствотго в тази част следва да бъде прекратено.
Ищецът, „Кремиковци“ АД /в несъстоятелност/, ЕИК
*********, твърди, че е собственик на почивна база „Кремиковци“ в гр. Китен с
площ 26 008кв.м., ведно с изградените върху този терен два
четиринадесететажни блока, ресторант – столова на един етаж със сутерен и
гаражни клетки към него, четири броя дървени бунгала /вили/, всяко с по 4 стаи
със самостоятелен вход и санитарен възел, шест броя бунгала за обслужване на
персонала, както и два басейна, паркинг, фитнес салон, открит бар, детска
площадка, перално помещение и други обслужващи сгради.
Твърди се, че първоначалното основание за
построяването на почивната база било решение на Бургаски окръжен народен съвет
по Протокол №18/27.09.1960г., с което на Металургичен комбинат – Кремиковци се
отстъпвало право на строеж за почивна станция. С удостоверение №
1522/23.11.1965г., издадено от СОНС – с. Приморско и скица № 984/16.09.1964г.
на ОНС – гр. Бургас се установявало, че строителният терен, отреден за почивна
станция на Металургичния комбинат, включващ имоти
№12,13,14,15,16,17,18,19,20,21,55 и 57 по кадастралния план на с. Китен, заедно
с част от младата общинска гора от източната част на морския бряг до шосето се
предавали на МК- Кремиковци, който бил въведен във владение и можел да започва
изграждането на почивната база. За реализираните постройки в терена на същата
били издадени разрешение за строеж №89/26.12.1969г. и протокол за строителна
линия и ниво № 20/16.12.1969г., а с протокол обр.16 от 19.08.1972г. на държавна
приемателна комисия на Инспекция за държавен технически контрол бил въведен в
експлоатация обектът „Почивна станция на МК Кремиковци“. Допълнително били
изградени четири броя бунгала, въз основа на Разрешение за строеж №
21/11.05.1999г. Впоследствие Общинско кметство Царево – ЕСКИТЕ /Експертен съвет
по комплексно изграждане териториалните единици/ - щатен състав с Протокол №
16/10.09.1993г. приел за необходима територията, която се владеела в почивна
база „Кремиковци“ АД от 26 008 кв.м.
Твърди се, че посочените терен и сгради били
подробно описани по вид, местоположение, конструкция, етажност, застроена площ
и др. в Акт за държавна собственост № 8078/12.06.1968г. и №1121 от 17.11.1993г.
От двата АДС, приложените документи ставало ясно, че теренът за почивна станция
бил отреден законно, от компетентен орган в кръга на правомощията му.
Комплексните строителни мероприятия, за които бил отреден теренът били
окончателно реализирани още през 70-те години, сградите и съоръженията били
построени на законно предоставен терен, със средства на МК – Кремиковци и
имотът бил ограден с масивна ограда. Теренът на почивната станция бил
заприходен в активите на предприятието за първи път на 30.11.1971г., включен
бил заедно с построените сгради и съоръжения в капитала на дружеството и към
момента на депозиране на исковата молба се водел в баланса на „Кремиковци“АД /в
несъстоятелност/.
Както изрично било отбелязано в двата АДС, имотите
на почивната база Кремиковци“ били отдадени за ползване на Металургичен
комбинат ‚Кремиковци“ – София. С Решение №50/1989г. на МС и съгласно Указ № 56
за стопанската дейност, МК Кремиковци се преобразувал в държавна фирма, а в
изпълнение на Разпореждане №40/06.11.1991г. на МС, с Решение №1/09.01.1992г. на
СГС се преобразувало в ЕАД. Това било посочено и в писмо на МС №26 00-504 от
19.10.1993г. С Решение №13/04.09.1997 на СГС „Кремиковци“ от ЕАД се
реорганизирало в АД като по този начин „Кремиковци“ АД се явявало правоприемник
на МК „Кремиковци“ и поемало всички активи, пасиви, права и задължения на
последния.
Навежда се довод, че съгласно чл. 17а от
ЗППДОП/отм./ при преобразуване на държавни предприятия в еднолични търговски
дружества с държавно имущество, имуществото предоставено за стопанисване или
управление на тези предприятия с акта на преобразуването, се предоставяло в
собственост на тези дружества, освен ако в него не било предвидено друго.
Съгласно АДС №8078/12.06.1968г. недвижимите имоти, съставляващи почивната база
били отдадени за стопанисване и управление на МК „Кремиковци“, а правото на
стопанисване и управление върху същите имоти на „Кремиковци“ АД се
потвърждавало впоследствие и от АДС № 1121/17.11.1993г. Тези имоти били
включени в уставния фонд на ДФ „Кремиковци“, а след преобразуването в ЕАД – и в
балансовата стойност на „Кремиковци“ ЕАД като дълготраен материален актив. Към
настоящия момент имотите представлявали част от масата на несъстоятелността,
служеща за удовлетворяване вземанията на кредиторите в производството по
несъстоятелност.
Твърди се, че със Заповед №1092/25.07.1962г. на
Държавния комитет по строителство и архитектура – гр. София бил одобрен
изработеният кадастрален и регулационен план за гр. Приморско, в който влизал и
теренът на бъдещата почивна база. За гр. Китен бил изработен и общ
идейно-застроителен план, одобрен със заповед №584/08.07.1970г. на Председателя
на Окръжен народен съвет – гр. Бургас. В плана били нанесени строителни петна с
посочени номера за изградените и предвидените за изграждане сгради, зелени
площи, алеи и улици. За изграждане на почивна база „Кремиковци“ бил отреден
терен под №8, 8-А, 8-Б с нанесени строителни петна на изградените и предвидени
за изграждане сгради и зелени площи.
В издадения през 1993г. АДС №1121/17.11.1993г.
‚Кремиковци“ АД отново бил посочен като собственик на три сгради, спортна
площадка, гаражи и 26 008кв.м. прилежаща територия към почивната база,
съгласно приложеният протокол 16/10.09.1993г. на ЕСКИТЕ към общ. Царево. Същото
е удостоверено и със заверен на 08.02.1996г. от гл. архитект на Община Царево
териториален устройствен план.
Със Заповед №РД-02-14-2184 на Министъра на
регионалното развитие и благоустройството на 20.12.2000г. бил одобрен нов
кадастрален план на гр. Китен, в който горепосоченият ограден терен на почивна
база „Кремиковци“ били отразени като имот с планоснимачен №10 с площ от
25 457.87кв.м.
Действащата и към момента кадастрална карта на гр.
Китен била одобрена със Заповед № РД-18-94/19.12.2007г. на Изпълнителния
директор на АГКК гр. Приморско, като имот с пл. №10 с площ от
25 457.87кв.м. не бил нанесен като самостоятелен имот, а в границите му
били нанесени общо девет поземлени имота , един от тези девет имота бил имотът
с идентификатор 37023.501.125 и площ от 17 193кв.м., част от който е
спорния имот.
Твърди се, че в кадастралните регистри към
изготвената през 2007г. кадастрална карта като собственик на имот с
идентификатор 37023.501.125 била посочена Община Приморско на основание АЧОС
№200/16.06.2004г. По този начин било накърнено правото на ищеца на собственост
по отношение на имот с идентификатор 37023.501.125. По отношение на този имот,
с влязло в сила Решение №402/07.06.2012г., постановено по гр.д.№1109/2010г. на ОС- Бургас е уважен отрицателен установителен
иск на „Кремиковци“ АД /в несъстоятелност/ и „Аква Тур 21 АД срещу Община
Приморско и било признато за установено, че Общината не е собственик на имота.
Междувременно с Решение №141/29.10.2009г. на
Община Приморско бил одобрен проект за изменение на ПУП в обхват на север от
кв.31 и на североизток от ул. „Атлиман“ до морския бряг, обособен в кв. 47 и
кв.47А, представляващи бивш кв.30 по плана на гр. Китен, с който площта на
имота била намалена от 17 193кв. м. на 13 483кв.м. Проектът за
изменение на ПУП влязъл в сила съгласно Акт за приключване на обявяване от
19.01.2010г., но „Кремиковци“ АД не било уведомено за това. Едва на
10.05.2017г. получили уведомление изх.№24-8389-02.05.2017г. на Началника на
СГКК гр. Бургас, придружено със скица – проект №15582/04.05.2010г. за изменение
на кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Китен съгласно одобрения
от Общински съвет – Приморско проект за изменение на ПУП. В законоустановения
срок ‚Кремиковци“ АД възразило и въз основа на възражението Началника на СГКК
гр. Бургас постановил отказ за изменение на кадастралната карта и регистъра към
нея за гр. Китен.
Въпреки постановения отказ, при последваща справка
в Имотния регистър към АВ и СГКК установили, че съгласно кадастралната карта на
гр. Китен от собствеността на ищеца били отнети 345кв. м. в имот 37023.501.125.
Твърди се, че
след многократни искания, на 10.07.2017г. получили от Община Приморско
документи, касаещи изменение на ПУП. От получените документи установили, че на
25.08.2005г. между Община Приморско и „Андезит“ ООД бил сключен договор за
отстъпено право на строеж, по силата на който Общината, в качеството си на
съсобственик на недвижим имот, представляващ УПИ IV-10 по плана на гр.Китен
отстъпва на „Андезит“ ООД правото да построи пристройка и надстройка на съществуваща
масивна сграда с РЗП 2000кв.м. построена в северната част на имота. Последният
бил актуван с АОС №195/16.06.2004г., който пък бил предхождан от АОС
№78/12.07.2001г. От представените актове ставало ясно, че през 2001г. Община
Приморско актувала като частна общинска собственост целия имот с планоснимачен
№ 10 по одобрения със Заповед №РД-02-14-2184/20.12.2000г. на МРРБ кадастрален
план на с. Китен с площ от 25 457,87кв.м., с през 2004г. била актувала
като частна общинска собственост УПИ IV-10 в кв.30 с площ от 14 138кв.м.,
който бил част от имот с планоснимачен №10. По кадастралната карта на гр. Китен
от 2007г., УПИ IV-10 в кв.30 бил трансформиран в имот с идентификатор
37023.501.125, чийто собственик е ищецът по делото. Ищецът посочва, че е собственик
на всички построени сгради, както в имот пл. №10 по кадастралния план от
2000г., така и в имот УПИ IV-10 в кв.30, трансформиран в имот с идентификатор
37023.501.125 по кадастралната карта от 2007г. Тази собственост била установена
в АДС №8078/12.06.1968г. и №1121 от 17.11.1993г. и не била оспорена нито от
Община Приморско, нито от някой друг.
За сметка на това, с одобрения с Решение №
141/29.10.2009г. на Общински съвет Приморско проект за изменение на ПУП в
обхват на север от кв.31 и на североизток от ул. „Атлиман“ до морския бряг,
обособен в кв. 47 и кв.47А, представляващи бивш кв.30 по плана на гр. Китен,
Община Приморско, към собствения на „Андезит“ ООД поземлен имот с идентификатор
37023.501.126 и площ 851кв.м. бил продаден терен с площ от 345кв.м. Увеличаването
на площта на имот 37023.501.126 бил за сметка на имот с идентификатор
37023.501.125, собственост на „Кремиковци“ АД, чиято площ била намалена по
приетия проект за изменение на ПУП от 17193кв.м. на 13 483кв.м. Същото
било видно и от Скица-Проект № 15582/04.05.2010г. за изменение на кадастралната
карта и кадастралните регистри на гр. Китен съгласно одобрения от Общински
съвет – Приморско проект за изменение на ПУП и Искане вх.№
68-А-123/11.12.2009г. от „Андезит“ ООД до Община Приморско. С последното „Андезит“
ООД констатирало, че с одобрения проект за изменение на ПУП към собствения им
имот с идентификатор 37023.501.126бил придаден терен с обща площ от 500кв.м. от
собствен на Община Приморско имот и заявявали желанието си да закупят
придадения терен с цел пълноценното упражняване на отстъпеното им право на
пристрояване и надстрояване. В резултат на това бил образуван нов имот с
идентификатор 37023.501.646 с площ 1196кв.м., представляващ УПИ XVII-125, 126,
кв.47, в който съсобственици били „Андезит“ ООД с площ 851кв.м. идеални части
Община Приморско с 345кв.м. идеални части. С договор за продажба на недвижим
имот №5/13.01.2017г., Община Приморско продал на съсобственика „Андезит“ ООД
своите 345кв.м. идеални части от имот с идентификатор 37023.501.646 за сумата
от 102 600лв. с ДДС, с което собствеността се прекратявала. Посоченият в
договора за продажба титул на собственост на Община Приморско за въпросните
345кв.ид.ч. бил АОС №1399/22.11.2010г., като очевидно процесните 345кв.м. били
актувани като общинска собственост след изготвяне на Скица-проект
№15582/04.05.2010г. и в хода на производството по гр.д.№1109/2010г. на Бургаски
окръжен съд. Процесните 354кв.м. никога не били обособявани като самостоятелен
обект, а до „приобщаването“ им към имот с идентификатор 37023.501.464 били част
от собствения на ищците поземлен имот 37023.501.125. Ищецът счита, че въпреки
актуването на имота процесните 345кв.м. не станали собственост на Община
Приморско и следователно договорът за продажбата им с „Андезит“ ООД нямал транслативно
действие.
Правото на собственост на ищеца върху имот с
идентификатор 37023.501.125 в неговата цялост и с площ 17 193кв.м. била
безспорна, потвърдено с АДС №8078/12.06.1968г. и АДС №1121/17.11.1993г. и било
установено с влязло в сила Решение № 402/07.06.2012г. по гр.д. №109/2010г.на
БОС. Нищожно се явявало Решение №141/29.10.2009г. на общински съвет Приморско,
тъй като не конкретизирал точно какъв ПУП се одобрява, липсвало и правно
основание за изготвянето му.
На следващо място с Решение изх.№ 765/20.03.2007г.
на Кмета на Община Приморско изрично се посочвало, че решението за изработване
на ПУП било „във връзка с настъпили промени в социално-икономическите условия,
при който бил създаден действащия устройствен план на гр. Китен и с оглед
натрупани реституционни и жилищни нужди. От това се вадело извод, че се касаело
за възлагане на изработване на ПУП, но не и на плана по чл. 16, ал. 1 ЗУТ,
какъвто дефакто бил одобреният с Решение 141/29.10.2009г. на Общинския съвет на
гр.Приморско ПУП. Планът по чл. 16, ал. 1 от ЗУТ имал директно отчуждително
действие по отношение на частите от имотите, отредени за посочените
мероприятия, които ставали единствено само публична собственост, докато планът
по чл. 16, ал.7 ЗУТ нямал такова и законът не допускал тяхното едновременно
процедиране. Незаконосъобразно било и изготвянето и одобряването на ПУП по чл.
16, ал. 1 от ЗУТ за територии, които били урегулирани с предходен регулационен
план. Също така било недопустимо с план по чл. 16, ал.1 от ЗУТ да се придавали
части от един към друг частен имот с цел бъдещо застрояване от частен характер,
тъй като такова действие било възможно по взаимно съгласие и договор между
страните по чл.15, ал.3 ЗУТ или по реда на чл.17, ал. 1 ЗУТ. Въпреки това обаче
с одобрения с Решение №141/29.10.2009г. на ОбС Приморско ПУП били придадени по
регулация 345кв.м. от УПИ XVIII – 125 към УПИ XVIII-125, 126, като била
променена номерацията и площта на двата имота.
Ответникът, редовно уведомен с препис от исковата
молба и приложените доказателства, в срока за отговор подава такъв, с който
оспорва предявения иск.
Твърди, че съгласно договор от 13.01.2017г.,
вписан на 18.01.2017г. с вх.рег.№40, акт 20, том 1 на СВ – РС – Царево е
придобил от община Приморско посочените 345кв.м. идеални части от ПИ с идентификатор
37023.501.646 по КККР на гр. Китен. По отношение на останалите 851кв.м. идеални
части от този имот ответникът твърди, че е собственик на самостоятелно правно
основание, за което му бил съставен Нотариален акт, вписан на 0*.**.20**г. с Акт № ***, то. V**, дело *** на СВ при РС – Царево, до
който имот до момента на одобряване на ПУП през 2009г. достъпът бил
осъществяван съгласно учреденото му право на преминаване. Ответникът заявява,
че за претенциите на ищеца е разбрал с получаване на препис от исковата молба.
Относно твърдяната нищожност на решение №
141/29.10.2009г. на Общински съвет гр. Приморско, с което бил одобрен ПУП в
обхват на север от кв.31 и на североизток от ул. „Атлиман“ до морския бряг,
оспорва наведените в тази част на исковата молба твърдения. Подробният
устройствен план по чл. 16 от ЗУТ бил приложим за територии с нерегулирани
поземлени имоти, както и за територии с неприложена първа регулация по
предходен устройствен план. Съгласно §22, т.1 от ЗУТ планът по чл. 16 ЗУТ се
считал за приложен по отношение на регулацията с влизане в сила на
административния акт по одобряването му. Посоченото решение на Об.С. било
обнародвано в ДВ бр.101 от 18.12.2009г. От датата на влизането му настъпвал
вещно-транслативният му ефект. Ответникът счита, че не били налице пороци,
водещи до нищожност на този административен акт, а дори и да имало такива,
същите не били от естество да се отразят на неговата законосъобразност. Поради
това счита, че с оглед настъпилите правни последици от влезлия в сила ПУП „Андезит“
ООД и Община Приморско се легитимирали като собственици на ПИ с идентификатор
37023.501.646 по КККР на гр. Китен, която собственост в последствие била
прекратена с посочения договор за продажба на идеални части от този имот.
Ответникът „Андезит“ ООД е предявил обратен иск
при условията на евентуалност, ако бъде уважен първоинстанционният иск, против
Община Приморско за осъждане на ответника да заплати на „Андезит“ ООД следните
суми: сумата от 102 600лв. – продажна цена за частта от имота; 5 706,60лв.,
разноски свързани с придобиването на съответна част от имота; сумата от
9827,38лв., представляваща законната лихва върху сумата от 108 306,60лв.
от деня на сключване на договора за продажба до предявяване на обратния иск;
законната лихва от предявяване на обратния иск до окончателното изплащане на
задължението, както и присъждане на направените по делото разноски.
Обратният иск е с правно основание в чл. 188 от ЗЗД.
В срок ответникът по обратния иск Община Приморско
чрез адв. Пламен Козарев и адв. Николай Димитров – БАК с адрес на кантората:
гр. Бургас, ул. „Патриарх Евтимий“ №50, ет.1 взема отношение по основателността
на предявените искове. На първо място излага становище, че „Кремиковци“ АД /в
несъст./ не следвало да се считат за собственици на посочения имот съгласно
посочените актове за държавна собственост. С АДС 1121/17.11.1993г. били
актувани само сгради, а не и земя, определена от ищеца като „прилежащ терен“. В
акта изрично било посочено, че в цената на актувания имот не била включена
стойността на земята. А това не било сторено, тъй като от Протокол
№16/10.09.1993г. на ЕСКИТЕ било видно, че при разглеждане на случая, на
комисията бил представен Протокол 18/27.09.1960г. за отстъпено право на строеж,
което доказвало по безспорен начин, че теренът не бил предоставен за управление
на МК „Кремиковци“. Но дори и горният извод да не се споделял, то АДС
1121/17.11.1993г. бил съставен при действието на Наредба за държавните имоти
/отм./ и не удостоверявало правото на собственост, а правото на „стопанисване и
управление“. Ищецът не представял документ, с който имотът да е бил внесен в
капитала на дружеството или е придобит по друг начин. Ищецът не можел да се
ползва и от разпоредбата на чл. 17а от Закона за преобразуване и приватизация
на държавни и общински предприятия, тъй като тази норма нямала ретроактивно
действие.
На следващо място счита, че с исковата молба били
представени достатъчно убедителни доказателства, от които по безспорен начин се
установявало, че Община Приморско е собственик на ПИ с идентификатор
37023.501.646 по КК на гр. Китен. Излага подробни мотиви в тази връзка.
Неоснователно било и твърдението на ищеца, че
процесният имот бил заприходен в активите на МК „Кремиковци“ за първи път на
30.11.1971г. Липсвали и данни ищецът или негови праводатели преди това да са
придобили собственост върху земята въз основа на предоставянето й от държавата
и или включването й като апортна вноска, преди Община Приморско да е придобила
собствеността по силата на закона.
Също така ищецът не доказвал правоприемство между
МК „Кремиковци“ записан в АДС № 8078/12.06.1968г. и „Кремиковци“ АД.
Разпореждане №40/06.11.1991г. на МС не произвело търсения транслативен ефект на
прехвърляне правото на собственост както поради горните причини, така и поради
това, че още с изменението на ЗС, извл.§ 7ПРЗ ЗМСМА /ДВ, бр.77/17.09.1991г./
зелените площи за обществено ползване преминали в собственост на общините - §7,
ал. 1, т.4 от ПЗР на ЗМСМА. След преминаване на терена в партимониума на Общината,
държавата не могла валидно да се разпорежда с него.
На следващо място в отговора си Община Приморско
взема отношение по предявения срещу нея обратен иск, като счита същия за
неоснователен.
Бургаският окръжен съд, като взе предвид, че са
налице процесуалните предпоставки за допустимост на предявените искове и
липсват процесуални пречки за разглеждане на същите, счита че предявеният
отрицателен установителен иск е допустим.
Съдът, като взе пред вид становищата на страните и
събраните доказателства по делото, преценени поотделно и в тяхната съвкупност,
приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са обективно съединени при условие на
евентуалност отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал.1 от ГПК от Кремиковци“
АД /в несъстоятелност/, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, кв. Ботунец, представлявано от синдика Цветан Стефанов Банков против „Андезит“ ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Бургас, кв. „Победа“, ул. „Чаталджа“ №3,
представлявано от управителя Стефан Кирилов Димитров, с която се иска от съда
да приеме за установено, че ответното
дружество не е собственик на поземлен имот с площ от 345 кв.м. част от имот с
идентификатор 37023.501.646, целият с площ от 1196кв.м., част от имот със стар
идентификатор 37023.501.125, по КККР на гр. Китен и при условие на евентуалност
/в случай, че предявеният отрицателен установителен иск бъде уважен/ иск с
правно основание чл.188 от ЗЗД от „Андезит“ ООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Бургас, кв. „Победа“, ул. „Чаталджа“ №3,
представлявано от управителя Стефан Кирилов Димитров против Община Приморско за осъждане на ответника да
заплати на „Андезит“ ООД следните суми: сумата от 102 600лв. – продажна
цена за частта от имота; 5 706,60лв., разноски свързани с придобиването на
съответна част от имота; сумата от 9827,38лв., представляваща законната лихва
върху сумата от 108 306,60лв. от деня на сключване на договора за продажба
до предявяване на обратния иск; законната лихва от предявяване на обратния иск
до окончателното изплащане на задължението. Всяка от страните претендира и за
присъждане на направените по делото разноски.
Ищцовото дружество претендира, че е собственик на
имота, като твърди, че го е придобил на основание чл.17а от ЗППДОП(отм.) при преобразуване на държавното предприятие
Металургичен комбинат „Кремиковци“ в „Кремиковци“ АД. Позоваването на това
придобивно основание се придружава от твърдения, че имотът е част от група
имоти , които са предоставени в оперативно управление на МК“Кремиковци“ за
изграждане на почивна база на предприятието през 1960год., че почивната база е
изградена и функционира като такава след изграждането й и до днешно време,
както и че цялата група имоти, включително процесния са включени в активите на
предприятието. Горните твърдения за придобита собственост са направени в
контекста на отричане на собствеността на ответника и третото лице, като
предявеният иск е отрицателен установителен иск за собственост и цели отричане
на правото на собственост на ответниците.
При отрицателните установителни искове за
собственост, в които ищецът оспорва правото на собственост на ответника, същият
носи тежестта да докаже отричания от ищеца придобивен способ.
В настоящият случай ищецът оспорва правата на ответника, като заявява
права върху същия имот към момента на продажбата му от третото лице на
ответника, както и към момента на актуването му за общинска собственост. По
делото е представено Решение №402/07.06.2012год., постановено по гр.д.№1109/2010год.
на ОС – Бургас, потвърдено с Решение №133/02.01.2013год. на АС – Бургас, с
което е прието за установено по отношение на ищцовото дружество, че Община Приморско не е собственик на имот с
идентификатор 37023.501.125 по КККР на гр. Китен, одобрени със Заповед
№РД-18-94/19.12.2007год. на изпълнителния директор на АГКК. От заключението на
вещото лице М.М. по приетата съдебно-техническа експертиза /л.387 и сл./ се
установява, че процесният имот от 345кв.м., представляващ част от поземлен имот
с настоящ идентификатор 37023.501.646 е част и от поземлен имот със стар
идентификатор 37023.501.125 по КККР на гр.Китен, одобрени със Заповед
№РД-18-94/19.12.2007год. процесния имот по гр.д.№1109/2010год. на ОС – Бургас.
От същото заключение се установява и че този имот е част от имотите, описани в
АДС №8078/12.06.1968г. (Приложение 5 към заключението). Съдът намира , че следва да зачете силата на
присъдено нещо на цитираното по-горе съдебно решение и да приеме за доказано,
че към 04.11.2013год. – датата на влизане в сила на решението, Община Приморско
не е собственик на процесният имот от 342кв.м., представляващ част от поземлен
имот с настоящ идентификатор 37023.501.646 е част и от поземлен имот със стар
идентификатор 37023.501.125 по КККР на гр.Китен, одобрени със Заповед
№РД-18-94/19.12.2007год.
Бургаският окръжен съд , като прецени фактическите
твърдения и правните доводи на страните и въз основа на събраните доказателства, преценени поотделно
и в тяхната съвкупност, намира предявените искове за основателни със следните
аргументи:
Ответникът се легитимира като собственик на имота по силата на
прехвърлителна сделка - договор от 13.01.2017г., вписан на 18.01.2017г. с
вх.рег.№40, акт 20, том 1 на СВ – РС – Царево е придобил от община Приморско
посочените 345кв.м. идеални части от ПИ с идентификатор 37023.501.646 по КККР
на гр. Китен.
Не са представено доказателства, от които да може
да бъде направен извод, че в периода след влизане в сила на съдебното решение,
с което е отречено правото на собственост на третото лице-помагач и праводател
на ответника – Община Приморско, същата община е придобила правото на
собственост върху процесния имот. Не са
представени доказателства да е налице отчуждаване на имота от ищцовото
дружество, а изработения ПУП , одобрен с цитираното и всички страни в
производството Решение № 141/29.10.2009год. не е приложен. Няма представени
доказателства по делото този план да представлява план по чл.16, ал.1 от ЗУТ и
по отношение на процесния имот да е настъпил отчуждителен ефект в полза на
третото лице – Община Приморско.
Третото лице , твърди, че имотът е актуван като
частна общинска собственост на основание §7, ал.1, т.4 от ПРЗ на ЗМСМА, но това
право е изрично отречено с цитираните по-горе съдебни решения постановено по
предявения от ищеца отрицателен установителен иск по отношение на имот с идентификатор 37023.501.125, част от който
имот е процесния. Следователно ответникът е придобил от несобственик и по тази
причина не е придобил собствеността върху процесните 345 кв.м., представляващи
идеални части от ПИ с идентификатор 37023.501.646 по КККР на гр. Китен.
С горните мотиви, съдът намира предявеният
отрицателен установителен иск за основателен.
С оглед основателността на иска, съдът следва да
разгледа предявеният обратен иск.
Според чл. 188 от ЗЗД
продавачът отговаря, ако трети лица имат право на собственост или други права
по отношение на вещта, които могат да противопоставят на купувача, освен ако
последният е знаел за това. В чл. 189 ЗЗД е уредена отговорността на
продавача в хипотезите, в които продадената вещ принадлежи изцяло на трето
лице, а според чл.
190, ал. 1 ЗЗД, ако само част от продадената вещ принадлежи на трето лице
или вещта е обременена с права на трето лице, купувачът може да поиска
разваляне на продажбата по съдебен ред и обезщетение според предходния член,
когато според обстоятелствата следва да се приеме, че той не би сключил
договора, ако знаеше това. Съгласно ал.
2 на чл. 190 ЗЗД, ако същият не иска или не може да докаже основанието за
разваляне на договора за покупко-продажба, то той може да претендира намаление
на цената и обезщетение за вредите.
Предявеният обратен иск е с правно основание
чл.188 от ЗЗД. Съдът е приел тази правна квалификация на иска с оглед на
липсата на искане за разваляна на договора за продажба, на основание чл.189,
ал.1 от ЗЗД и искане за връщане на платеното по разваления договор, ведно с
обезщетение за вреди, на основание чл.189, ал.2 от ЗЗД. Не се касае и за искане за претенция по
чл.190, ал.1 или по чл.190, ал.2 от ЗЗД, защото с посочения от ответника
договор е придобит целия, а не част от процесен имот, независимо, че той се
явява част от друг имот.
Право на купувача е да прецени, с оглед
неизпълнението на договора от продавача, как да уреди правата си - като развали
договора или при запазване на облигационната връзка по реда на чл. 190, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД.
В чл.188 – 192 от ЗЗД се предвижда, че продавачът
отговаря, когато третото лице има права върху продадената вещ, които може да
противопостави на купувача, независимо дали това трето лице не ги е още
предявило и купувачът не е още отстранен от купената вещ /предстояща или
евентуална евикция/ или то е предявило правата си и купувачът вече е отстранен
изцяло или отчасти от вещта /осъществена евикция/. Законът не прави разлика
между предстоящата /евентуална/ и осъществената евикция - и в двата случая е
налице пълно или неточно изпълнение на задължението на продавача за прехвърляне
на собствеността и затова отговаря пред купувача. /Определение № 573 от
10.07.2018 г. на ВКС по гр. д. № 4014/2017 г., III г. о., ГК, докладчик съдията
Жива Декова/
С решение № 424/24.01.2012 г. по гр. д. № 1872/2010 г. на
IV ГО, ВКС е прието, че осъществена евикция е налице, когато третото лице по смисъла
на чл. 188 ЗЗД е предявило правата си и
купувачът е отстранен от вещта, която е купил, въз основа на съдебно решение по
иска на третото лице, а евентуална евикция - когато правата на третото лице
само са предявени по съдебен ред или не са предявени, но могат да бъдат предявени
и противопоставени на купувача, като е посочено, че законът не прави разлика
между осъществената и евентуалната евикция, защото и в двата случая става
въпрос за пълно или неточно изпълнение на задължението да се прехвърли правото
на собственост, за налични права на трето лице, противопоставими на купувача,
вече реализирани или които ще се реализират в бъдеще. / в същия смисъл е Решение
№ 41 от 05.05.2015 г. по т. д. № 85/2013 г. на ВКС, I Т. О./
В настоящия случай ищецът по отрицателния
установителен иск, имащ противопоставимо
на ищеца по обратния иск право върху имота, го е предявил с исковата си молба и за ответника съществува реалната
заплаха от предстоящо или евентуално отстранение.
В отговора на исковата молба ответникът твърди, че
за претенциите на ищеца е узнал от исковата молба и това твърдение не е
оспорено , нито е опровергано от представените писмени доказателства по делото,
поради което съдът приема, че ответникът – ищец по обратния иск е бил
добросъвестен към момента на сключване на договора за покупко-продажба с
третото лице и ответник по обратния иск – Община Приморско.
В общия
случай на чл. 191, ал. 1 ЗЗД, когато купувачът е
добросъвестен, т.е. купува чуждата вещ, без нито да знае, нито да предполага,
че същата принадлежи на трето лице, което вече не е продажба на риск на
купувача, същият може да иска връщане на платеното по договора и плодовете,
каквато е предявената претенция по обратния иск. / вж. Решение № 20 от
28.02.2014 г. на ВКС по т. д. № 2074/2013 г., II т. о., ТК, докладчик съдията
Боян Балевски/
С оглед уважаването на предявените искове, съдът
намира, че направените от ищеца разноски, доказани в размер на 1250лв., включително юрисконсултско
възнаграждение в размер на 300лв. , следва да бъдат заплатени от ответника. С
оглед на уважаване на обратния иск от третото лице – помагач и ответник по
обратния иск следва да бъдат заплатени разноските на ищеца по обратния иск ,
доказани в размер от 8725,40лв.,
съобразно представения списък по чл.80 от ГПК. В тежест на ответника е да
заплати на съдебната власт по сметка на Окръжен съд Бургас дължимата държавна
такса по предявения отрицателен установителе иск, която държавна такса е в
размер на 1026лв., изчислена върху посочената цена на иска, представляваща
пазарната цена на имота, твърдяна в производството страните.
Мотивиран от изложените съображения, Бургаският
окръжен съд,
Р Е
Ш И :
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „Кремиковци“ АД /в
несъстоятелност/, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
кв. Ботунец, представлявано от синдика Цветан Стефанов Банков, при участието на
третото лице – помагач на страната на ответника – Община Приморско, че „Андезит“
ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, кв.
„Победа“, ул. „Чаталджа“ №3, представлявано от управителя Стефан Кирилов Димитров, не е собственик на поземлен имот представляващ
345кв.м. идеални части от ПИ с идентификатор 37023.501.646, целия от
1196кв.м., по КККР на гр. Китен.
ОСЪЖДА „Андезит“ ООД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр. Бургас, кв. „Победа“, ул. „Чаталджа“ №3,
представлявано от управителя Стефан Кирилов Димитров да заплати на „Кремиковци“
АД /в несъстоятелност/, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, кв. Ботунец, представлявано от синдика Цветан Стефанов Банков, разноски
по делото в размер на 1250лв.
ОСЪЖДА „Андезит“ ООД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр. Бургас, кв. „Победа“, ул. „Чаталджа“ №3,
представлявано от управителя Стефан Кирилов Димитров да заплати на съдебната
власт по сметка на Окръжен съд Бургас дължимата държавна такса по предявения
отрицателен установителе иск в размер на 1026лв.
ОСЪЖДА Община Приморско да заплати на „Андезит“
ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, кв.
„Победа“, ул. „Чаталджа“ №3, представлявано от управителя Стефан Кирилов Димитров
следните суми: сумата от 102 600лв. – продажна цена за частта от имота;
5 706,60лв., разноски свързани с придобиването на съответна част от имота;
сумата от 9827,38лв., представляваща законната лихва върху сумата от
108 306,60лв. от деня на сключване на договора за продажба до предявяване
на обратния иск; законната лихва от предявяване на обратния иск до
окончателното изплащане на задължението, както и разноски по делото в размер на
8725,40лв.
ПРЕКРАТЯВА производството по искането на „Кремиковци“
АД /в несъстоятелност/, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, кв. Ботунец, представлявано от синдика Цветан Стефанов Банков за отмяна
на Решение №141/29.10.2009г. на Общински съвет Приморско, като недопустимо
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба в
двуседмичен срок от връчването му пред Апелативен съд Бургас, а в частта на
прекратяване на производството – с частна жалба в седмичин срок от връчването
му пред Апелативен съд Бургас.
СЪДИЯ: