ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 3168
Варна, 08.11.2023 г.
Административният
съд - Варна - XVIII състав, в закрито
заседание на осми ноември две хиляди и двадесет и трета година в
състав:
|
СЪДИЯ: |
МАРИЯ ЖЕЛЯЗКОВА |
Като
разгледа докладваното от съдия МАРИЯ ЖЕЛЯЗКОВА административно дело №
20237050702449 / 2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.172 ал.5 от ЗДвП вр.чл.145 и сл. от АПК.
Образувано е по жалба на И.П.И., ЕГН **********,***,
чрез пълномощник - адв. А. Д., против Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка /ЗППАМ/ № 23-0819-001308/16.10.2023г. на Полицейски
инспектор към ОД на МВР-Варна, Сектор „Пътна полиция“, по чл.171 т.1 б. “б“ от ЗДвП: Временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не
повече от 18 месеца.
В жалбата е обективирано и искане за спиране изпълнението на процесната
заповед, мотивирано с вероятността за
настъпване на вреди от изпълнението за жалбоподателя, които са труднопоправими,
като съществено ще засегнат особено важен интерес на И.И. да да запази
трудовата си дейност и да удовлетворява нуждите на семейството си.
Поизложените аргументи и на основание чл.166 ал.2 от АПК претендира спиране на предварителното изпълнение на оспорената заповед,
както и да се разпореди връщане на временно отнетото СУМПС.
Ответникът не е изразил становище по особеното
искане в писмото, съпътстващо преписката.
За да се произнесе по молбата, съдът съобрази следното:
Искането е депозирано спрямо акт, който е оспорен по
предвидения в АПК ред, като по жалбата е образувано настоящото адм.дело. Видно
от представените с преписката доказателства, заповедта е връчена на молителя
на 27.10.2023г., а жалбата против нея е подадена на 30.10.2023г.,
т.е. в законоустановения срок. Същата се явява допустима за разглеждане и
е редовна, предвид отстранените с молба от 08.11.2023г. нередовности, което
обуславя и допустимостта на искането за спиране на предварителното изпълнение
на оспорената с нея заповед.
По неговата основателност съдът съобрази
следното:
Със заповедта, чието спиране на изпълнение се иска, Полицейски инспектор
към ОД на МВР-Варна, Сектор „Пътна полиция“, на осн. чл.172 ал.1 от ЗДвП, е
наредил временно отнемане на СУМПС, до решаване на въпроса за отговорността, но
не-повече от 18 месеца, на основание чл.171 т.1 б. “б“ от ЗДвП, поради
установено с АУАН от 15.10.2023г. против И.И. за извършено нарушение по чл.174, ал.3, пр.2 от ЗДвП – отказва му бъде
извършена проверка с тест за установяване употребата на наркотични вещества или
техни аналози и не изпълни предписанието за изследване с доказателствен
анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за
химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в
кръвта му, и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване
на употребата на наркотични вещества или техни аналози.
Съгласно чл.172 ал.1 от ЗДвП, ПАМ по чл.171 т.1,
б. “б „от ЗДвП се прилагат с мотивирана заповед на посочените
компетентни органи; те подлежат на обжалване по реда на АПК, което обаче не
спира изпълнението на ПАМ, освен ако съдът не го направи съгл. ТР
№5/08.09.2009г на ВАС. От така възприетата законодателна уредба става ясно, че предварителното
изпълнение на заповедта за прилагане на конкретната ПАМ – спиране от движение
на МПС, е допуснато еx lege, т.е. че в тази случаи законът презумира наличието
на една, повече или всички предпоставки по чл.60 ал.1 от АПК, приложим и към
настоящия казус предвид липсата на изрично предвиждане на основания за това в
специалния закон. Доколкото този въпрос е и извън преценката на
административния орган, за него не съществува задължение дори да мотивира
предварителното изпълнение на акта си, както е и в конкретния казус. Поради
това липсата на мотиви в тази насока не резултира в незаконосъобразност на
предварителното изпълнение и не съставлява основание за отмяна на
разпореждането, възпроизвеждащо императивна правна норма; съответно –
възражението на И., че предпоставките на чл.60 ал.1 от АПК не са налице в
настоящия казус, е несъстоятелно.
Именно защото е изрично предвидено с чл. 172 ал. 6 от ЗДвП, при отправено искане за спирането на предварителното изпълнение на
заповедта за ПАМ по чл.166 ал.2 от АПК, молителят дължи да докаже, че то би му
причинило значителна или трудно поправима вреда. Освен разместването на
доказателствената тежест, установена с чл.170 ал.1 от АПК, законодателят е
въвел и допълнително условие за спиране на изпълнението – наличието на нови
обстоятелства, т.е. такива, които не са съществували при издаването на
заповедта за ПАМ.
Никое от тези изисквания не е изпълнено в конкретния
казус. И.И. мотивира искането си единствено с вероятността от
настъпване на „непоправими вреди“, а сменно евентуално да запази трудовата си
дейност и да удовлетворява потребностите на семейството си. На първо, не са
представени доказателства за нито едно от твърдените обстоятелства, а именно,
че е семеен и че работи, респ. че работата му е свързана с необходимостта от
предвижване с управлявано от него МПС. На следващо място липсва на каквато
и да била конкретизация относно вида, естеството и евентуалния размер на тези
вероятни вреди и пропуснати ползи, които биха настъпили от допуснатото от законодателя
предварително изпълнение на заповедта; както и защо в конкретния казус личният
му частен интерес е равен и противопоставим на обществения такъв, и то до
степен да го преодолява. Не на последно място – в случая молителят не е посочил
нито едно ново обстоятелство, което да не е съществувало при издаването и
връчването на ИАА, чието предварително изпълнение се иска, и което евентуално
да обоснове спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение
на акта.
Независимо от горното следва да бъде посочено, че дори
в случай на реално настъпили имуществени вреди за молителя в резултат на
невъзможността на ползва автомобила си в определен период от време, то те не
биха били съществени, и още по-малко – трудно поправими съобразно константната
съдебна практика, понеже при евентуална отмяна на заповедта за прилагане на ПАМ
като незаконосъобразна те подлежат на репарация по реда на чл.1 ал.1 от ЗОДОВ
вр.чл.203 и сл. от АПК.
Мотивиран от изложеното съдът намира, че в конкретния
казус молителят не е оборил установената с чл.172 ал.6 от специалния ЗДвП
презумпция, т.е. не е доказал, че предварителното изпълнение на ПАМ ще му
причини значителна или трудно поправима вреда, което води до извод за
неоснователност на молбата му и налага отхвърлянето й.
Воден от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на И.П.И., ЕГН **********,***, за спиране предварителното
изпълнение на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №
23-0819-001308/16.10.2023г. на Полицейски инспектор към ОД на МВР-Варна, Сектор
„Пътна полиция“, по чл.171 т.1 б. “б“ от ЗДвП: Временно отнемане на СУМПС до
решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца
Определението може да се
обжалва с частна жалба пред Върховния административен съд в седмодневен срок от
съобщението.