Определение по дело №153/2022 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 627
Дата: 15 февруари 2022 г. (в сила от 15 февруари 2022 г.)
Съдия: Пламен Атанасов Атанасов
Дело: 20223100500153
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 25 януари 2022 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 627
гр. Варна, 15.02.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на
петнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Диана Д. Митева
Членове:Цвета Павлова

Пламен Ат. Атанасов
като разгледа докладваното от Пламен Ат. Атанасов Въззивно гражданско
дело № 20223100500153 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.259 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Д. СВ. ЯНЧ., с ЕГН **********, с адрес: Г.Б.,
действащ чрез адв.С.К., със съдебен адрес: Г.В., против Решение №262843 от 22.11.2021г.
постановено по гр.д.№15975/2020г. на PC Варна, в частта, с която са уважени предявените
от ”А1 България” ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София,
ул.”Кукуш” №1, представлявяно от Александър Василев Димитров и Младен Маркоски,
дестващи чрез адв.А.П., преупълномощена от АД, със съдебен адрес: Г.С., против
жалбоподателя, искове с правно основание чл.422 от ГПК вр. чл.415 от ГПК вр. с чл.92 от
ЗЗД, за приемане на установено, че въззивника дължи на въззиваемия сумата от сумата от
общо 812.51лв., представляваща сбор от неустойките за предсрочно прекратяване на
договори за мобилна интернет услуга и за пакетна услуга, като и за възстановяване на
стойността на отстъпките от пазарните цени на продадени крайни устройства, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от датата на депозиране на заявлението в съда-
11.05.2020г., до окончателно изплащане на вземането, за което вземания е издадената
Заповед №1785/13.05.2020г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по
ч.гр.д.№4401/2020г. на РС Варна.
В жалбата се излага, че решението на РС Варна е неправилно, незаконосъобразно и
необосновано, като се оспорват изводите на съдът, че претендираните неустойки могат да се
кумулират, тъй като обезщетяват различни вреди. По отношение на неустойка за
предсрочно прекратяване на договора, се поддържа, че същата не е дължима доколкото няма
ангажирани доказателства за прекратяване на договора, а предвид факта, че ищеца не се е
1
позовал на спиране на достъпа до мрежата на потребителя, в отговора на исковата молба
такова оспорване не е и направено. Сочи се, че доказателства за спрян достъп до мрежата на
потребителя, не са събрани в производството. Ето защо се поддържа, че липсва валидно
предсрочно прекратяване на договорите за мобилни услуги, съответно претенцията на
ищеца за неустойка в общ размер на 239.82лв., се явява неоснователна. Относно
неустойката, представляваща стойността на отстъпките от пазарните цени на крайните
устройства, се сочи, че същата е втора уговорена неустойка, дължима кумулативно с
първата посочена такава в т.6.3.1. Твърди се че въпросната неустойка в размер на 77.69лв.
цели обезщетяване вредите от неизпълнение на задълженията по договора от страна на
потребителя, като същата е уговорена не в договора за продажба на изплащане, а в основния
договор. Поддържа се, че тази неустойка е уредена като кумулативно дължима с първия вид
неустойка, респективно че с предвиждането в договора за едно и също неизпълнение, на две
различни и едновременно дължими санкции, се надхвърля обезпечителната и обезщетителна
функция на неустойката и тя се явява необосновано висока по смисъла на чл.143, т.5 от ЗЗП.
Поддържа се още, че тъй като клаузата за клауза не е индивидуално уговорена, то тя е
нищожна на основание чл.146, ал.1 от ЗЗП. Касателно предвидената в т.6.3.4 от Приложения
№1 към договорите неустойка претендирана в размера на стойността на оборудването, се
твърди, че такава не се дължи, тъй като такава между страните не е уговорена за процесното
неизпълнение. Сочи се, че в т.6.3.4 от посочените Приложения № 1 е предвидено, че
операторът има право да получи обезщетение в размер на стойността на оборудването,
съгласно действащия ценоразпис на оператора, т.е. приложим е чл.79 от ЗЗД, според който
се дължи за обезщетение за вреди от неизпълнението, а не неустойка по чл.92 от ЗЗД. На
последно място, се оспорват изводите на първоинстанционния съд, че размера на
неустойките не е оспорен от ответника, поради което съдът не дължи проверка на същите по
размер. Сочи се, че в депозирания отговор на искова молба исковите претенции са оспорени
изцяло както по основание, така и по размер. Моли ли се за отмяна на решението в
обжалваната му част, съответно за отхвърляне на исковите претенции, ведно с присъждане
на разноски за двете инстанции.
В срока по чл.263 от ГПК въззиваемият, е депозирал отговор на въззивната жалба, с
който се поддържа становище за неоснователност на същата. Поддържа се, че решението в
атакуваната му част, е правилно, законосъобразно и мотивирано, поради което се моли за
потвърждаването му.
Страните не са обективирали искания по доказателствата.
С оглед горното и тъй като постъпилата въззивна жалба е редовна и отговоря на
изискванията на чл.260 от ГПК, като подадена в срок от надлежна страна, срещу подлежащ
на обжалване акт и съдържаща останалите необходими приложения, и на основание чл.267
от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
2
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивната жалба на Д. СВ. ЯНЧ., против Решение
№262843 от 22.11.2021г. постановено по гр.д.№15975/2020г. на PC Варна, в частта, с която
са уважени предявените от ”А1 България” ЕАД, искове с правно основание чл.422 от ГПК
вр. чл.415 от ГПК вр. с чл.92 от ЗЗД, за приемане на установено, че въззивника дължи на
въззиваемия сумата от сумата от общо 812.51лв., представляваща сбор от неустойките за
предсрочно прекратяване на договори за мобилна интернет услуга и за пакетна услуга, като
и за възстановяване на стойността на отстъпките от пазарните цени на продадени крайни
устройства, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на депозиране на
заявлението в съда-11.05.2020г., до окончателно изплащане на вземането, за което вземания
е издадената Заповед №1785/13.05.2020г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от
ГПК по ч.гр.д.№4401/2020г. на РС Варна.
НАСРОЧВА производството по в.т.д.№153/2022г. на ОС Варна в открито съдебно
заседание на 09.03.2023г. от 13.30 часа, за която дата и час да се призоват страните, ведно с
препис от настоящото определение.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3