№ 562
гр. Плевен, 05.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на дванадесети ноември през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Чавдар Ив. Попов
при участието на секретаря Никол Н. Ненова
като разгледа докладваното от Чавдар Ив. Попов Административно
наказателно дело № 20244430201977 по описа за 2024 година
и за да се произнесе съобрази следното:
ПРОИЗВОДСТВО ПО РЕДА НА ЧЛ.59 И СЛ. от ЗАНН
С наказателно постановление № 24-0938-002458 от 12.07.2024г. на ***
Група в ОДМВР Плевен, Сектор „Пътна полиция“ Плевен на Д. К. В. с ЕГН:
********** с адрес: *** на основание чл.53 от ЗАНН и по чл.175, ал.1 т.5 от
ЗДвП е наложена глоба, в размер на 50,00 лева и лишаване от право да
управлява МПС за един месец за нарушение на чл.123, ал.1, т.2, б.“А“ от
ЗДвП.
Недоволен от издаденото наказателно постановление е останал
жалбоподателят, който го обжалва в срок и моли съда да го отмени, като
незаконосъобразно.
В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично.
Ответникът *** Група в ОДМВР гр.Плевен, Сектор „Пътна полиция“
Плевен, редовно призован, не изпраща представител.
Съобразявайки събраните по делото доказателства, съдът намира за
установено следното:
С оглед датата на връчване на наказателното постановление на
жалбоподателя и датата на депозиране на жалбата пред наказващия орган,
1
съдът счита, че последната е подадена в срока по чл. 59, ал.2 от ЗАНН, поради
което се явява допустима и следва да бъде разгледана.
Съдът, като прецени събраните в хода на производството писмени и
гласни доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна
страна:
Наказателното постановление е издадено за това, че на 19.05.2024г.
около 08:20 часа в гр.*** с посока на движение към *** като водач на лек
автомобил Опел Вектра с рег.№ *** извършва следното нарушение – като
участник в ПТП с № 2024-1029-50617/19.05.2024г. не остава на мястото на
произшествие до пристигането на компетентните органи на МВР, като същият
е установен в пресечка съседна на ***.
Така изложените в акта фактически констатации се подкрепят изцяло от
събраните по делото доказателства. Съдът възприема и кредитира показанията
на разпитаните в съдебно заседание актосъставител Х. И. И. и свидетелите М.
П. Ц. и С. Б. К., чиито показания съдът кредитира изцяло с оглед тяхната
последователна и логическа изложеност, взаимна кореспондентност и
съответствие с приложените по делото писмени доказателства. От тях се
установява, времето и мястото на извършеното нарушение, личността на
извършителя - жалбоподателя. Безспорно не бе установена различна
фактическа обстановка в хода на съдебното следствие от тази, описана в
АУАН.
От показанията на актосъставителя Х. И. се установява, че на
19.05.2024г. по време на изпълнение на служебните си задължения са били
изпратени заедно с колегата му на сигнал за ПТП в гр.***, на ***. Като
пристигнали на място установили два паркирани леки автомобила, които били
ударени, като от единия от тях е излязъл св.С. Б. К., който им заявил, че е бил
ударен от автомобила на жалбоподателя, а в другия автомобил не е имало
никой. Полицейските служители направили обход в гр.*** и в една от
пресечките – на *** установили жалбоподателя Д. В.. Същият заявил пред тях,
че му е прилошало и е тръгнал да търси лекарства и заради това е направил
тези ПТП-та. Жалбоподателят се е върнал на мястото на ПТП, установено е
нарушението и му е съставен акт за него. От показанията на актосъставителя
се установява, че в същия този акт за ПТП-то не е било включено и другото
нарушение, което той е извършил, а именно напускане на ПТП без
2
уведомяване на компетентната служба на Министерство на вътрешните
работи. Такъв бил съставен едва след около месец, след сигнал от другия
потърпевш от ПТП-то до КАТ, вече за нарушение по чл.123 от ЗДвП.
Свидетелските показания на М. Ц. не спомагат за разкриване на обективната
истина по делото, тъй като същия не е бил пряк очевидец на нарушението.
В обясненията, дадени от жалбоподателя Д. К. В. в хода на съдебното
следствие същият твърди, че не е знаел, че при ПТП трябва автомобила да
остане на място. Същият отрича да му е прилошавало, а твърди, че е
преместил колата, за да има къде да се разминават другите превозни средства,
тъй като улицата е била тясна.
Показанията на св.С. Б. К. кореспондират с показанията на
актосъставителя И., както и с отразената фактическата обстановка в АУАН.
Следва да се отбележи, че при проверката на цялото
административнонаказателно производство, която извърши съда се констатира
неправилно приложение на материалния закон. Видно от АУАН и от
обжалваното НП е, че жалбоподателят е санкциониран за извършено
нарушение на чл.123, ал.1, т.2, б.“А“ от ЗДвП. Разпоредбата на чл. 123, ал.1,
т.2, б.“А“ от ЗДвП гласи следното: „Водачът на пътно превозно средство,
който е участник в пътнотранспортно произшествие, е длъжен, когато при
произшествието са пострадали хора да уведоми компетентната служба на
Министерството на вътрешните работи.“ От материалите по делото – писмени
и гласни такива не се събраха данни за пострадали хора от процесното ПТП.
От приложените по делото 2 бр. протоколи за ПТП с № 1794672 и №1794673,
находящи се на л.7 и л.8 по делото, се установяват нанесени материални щети
по автомобилите, участвали в ПТП-то – „деформирана предна броня, преден
десен фар“. Безспорно според съда несъответствието между нарушените
разпоредби представлява нарушение на материалния закон, ограничаващо
правото на жалбоподателя да разбере за извършването на кое конкретно
нарушение е санкциониран.
На следващо място, безспорно се доказа, че е налице нарушение на
процесуалния закон и по-точно на чл.40, ал.3 от ЗАНН: „При липса на
свидетели, присъствували при извършването или установяването на
нарушението, или при невъзможност да се състави акт в тяхно присъствие,
той се съставя в присъствието на двама други свидетели, като това изрично се
3
отбелязва в него“. Това нарушение се потвърждава и от самия актосъставител
Х. И., който при разпита му в хода на съдебното следствие, при въпрос от съда
дали не трябва акта да е подписан от двама свидетели, когато не са очевидци,
същият заявява: „По принцип трябва“.
Поради гореизложените съображения съдът счита, че следва да се
отмени атакуваното НП, като незаконосъобразно.
Воден от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 24-0938-002458 от 12.07.2024г.
на *** Група в ОДМВР Плевен, Сектор „Пътна полиция“ Плевен, с което на Д.
К. В. с ЕГН: ********** с адрес: *** на основание чл.53 от ЗАНН и по чл.175,
ал.1 т.5 от ЗДвП е наложена глоба, в размер на 50,00 лева и лишаване от право
да управлява МПС за един месец за нарушение на чл.123, ал.1, т.2, б.“А“ от
ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд-Плевен в
14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
4