Р Е
Ш Е Н
И Е
№ ...........
град Шумен, 19.02.2020г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Шуменският административен съд, в
открито заседание на десети февруари през две хиляди и двадесета година в
следния състав:
Председател: Росица Цветкова
Членове: Снежина Чолакова
Бистра Бойн
при секретаря В.Русева
и с участие на прокурор П.Вълчев от Окръжна прокуратура
град Шумен
като разгледа докладваното от съдия Б.Бойн КАНД № 6 по описа за 2020г. на Административен
съд - Шумен, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.63 ал.1 предл.второ от Закона за административните нарушения и
наказания(ЗАНН) и чл.208 и чл.217 ал.2 от Административно-процесуалния
кодекс(АПК).
Образувано е по касационна жалба
от „Т.Б.“ ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***,
ж.к.Младост 4, Бизнес Парк София, сграда 6, чрез пълномощника адвокат С. К.,
против Решение №644/14.10.2016г. на Районен съд– гр. Шумен, постановено по ВАНД
№1853/2019г. по описа на същия съд. В касационната жалба се излагат доводи за
незаконосъобразност на съдебния акт поради постановяването му в нарушение на
материалния и процесуалния закон. Обосновава се тезата за материална
незаконосъобразност на наложената на санкционирания субект имуществена санкция
за нарушение на чл.113 ал.1 от ЗЗП. Не била установена дата на нарушението.
Твърди се също, че увреждането на телефонния апарат не е могло да бъде
установено още при приемането му от служителите в търговския обект, а в
сервиза. Несъответствието на продукта с договора за продажба е резултат от
поведението на самия потребител, който го е намокрил и изключва гаранционната
отговорност. Навеждат се и доводи за явна несправедливост на определената
имуществена санкция, доколкото същата е индивидуализирана в максималния
предвиден в закона размер, при липса на основания за това. По тези съображения
се отправя искане за отмяна на съдебния акт и на наказателното постановление, а
при условията на алтернативност- за намаляване на размера на наложената на
касационния жалбоподател имуществена санкция. В открито съдебно заседание не
изпращат представител.
Ответната страна Комисия за
защита на потребителите - Регионална дирекция за областите Варна, Добрич,
Шумен, Търговище, Разград и Силистра, не представя писмено становище по
касационната жалба и не изпраща представител.
Представителят
на Шуменска окръжна прокуратура намира жалбата за процесуално допустима, а
разгледана по същество- за неоснователна. Смята, че решението на районния съд е
правилно и законосъобразно, поради което предлага то да бъде оставено в сила.
Настоящата съдебна инстанция, след
като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея
оплаквания, становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение
съобразно разпоредбите на чл.218 и чл.220 от АПК, намира за установено
следното:
Касационната жалба е допустима като
подадена в законоустановения срок по чл.211 ал.1 от АПК от легитимирано лице,
имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл.210,
ал. 1 от АПК и при спазване на изискванията на чл.212 от АПК. Разгледана по
същество, същата се явява неоснователна. Съображенията за това са следните:
С обжалваното решение е потвърдено НП № В-0050432/05.07.2019г.,
издадено от Директора на регионална дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен,
Разград, Търговище и Силистра, със седалище– гр. Варна, към ГД „Контрол на
пазара“ към КЗП, с което на „Т.Б.“ ЕАД, за извършено нарушение на разпоредбите
на чл.113 ал.1 от ЗЗП, на основание чл.222а от ЗЗП е наложена имуществена
санкция в размер на 3000.00 лв.
Въззивният съд е приел за
установено от фактическа страна следното: На 09.04.2019г. служители на Комисия по търговия и защита на потребителите-
гр. Шумен извършили проверка в обект стопанисван от жалбоподателя, представляващ
магазин за продажба на мобилни апарати намиращ се в гр. Шумен на бул.
“С.Велики” № 6, за което бил съставен Констативен протокол № К-2670001 от
09.04.2019г. В протокола било отразено, че проверката се извършва във връзка с
постъпила потребителска жалба от С.К.с Вх. № В-03-766/05.04.2019г. от гр. Шумен
касаеща покупка на смарт часовник “MyKi
Kids”. Телефона бил закупен от мобилния оператор чрез договор
за мобилни услуги на 13.08.2018г. и проявил дефект– „ проблем с дисплея, изчезване на изображението до
невъзможност за провеждане на разговор“ и по този повод потребителя предявил
рекламация на 27.03.2019г. Рекламацията била приета с протокол за приемане на устройство №
*********/27.03.2019г., като описание на повредата е записано „драскотини,
следи от ожулване по лайсните“. Със сервизен протокол № ********* от
28.03.2019г. търговецът „Т.Б.“ ЕАД отказал да отремонтира гаранционно телефона
с мотива „Гаранционните условия не покриват ремонта на намокрени устройства.
Клиентът не желае ремонт на намокреното устройство или замяна с ново
устройство“. Телефонът не бил отремонтиран. Във връзка със съставения
констативен протокол от дружеството жалбоподател било изискано становище,
поради какви причини телефона не е отремонтиран. С изх. № 141/11.04.2019г. бил
получен отговор, че проблемът се състои в намокряне на изделието, което не
подлежи на ремонт. Тези констатации на оторозирания сервиз не били отразени в
протокола за приемане на телефона. На 20.06.2019г. за констатираното при
проверката извършена на 09.04.2019г., бил съставен АУАН №
К-0050432/20.06.2019г., като актосъставителя е счел, че с това жалбоподателят е
нарушил чл.113 ал.1 от ЗЗП. Акта е съставен и връчен на упълномощено от
жалбоподателя лице, който го е подписал без забележки. Не се е възползвал от
правото си по чл. 44 от ЗАНН в тридневен срок да депозира писмени възражения по
акта. Въз основа на така съставения акт и на материалите съдържащи се в
административно-наказателната преписка било издадено оспореното Наказателно
постановление № В-0050432 от 05.07.2019г. на Директора на Регионална дирекция
КЗП гр. Варна, с което на основание чл.113 ал.1 от Закона за защита на
потребителите във връзка с чл.222а от ЗЗП, на дружеството било наложено
административно наказание “имуществена санкция” в размер на 3 000лв., тъй като
отразеното в акта и в НП представлява нарушение на чл.113 ал.1 от ЗЗП.
За да постанови крайния си акт,
съдът приел, че в хода на административнонаказателното производство не са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, а издаденото
наказателно постановление е постановено в съответствие с материалния закон.
Въззивният съд приел, че от доказателствата по делото безспорно се установява,
че търговецът неправомерно е отказал удовлетворяването на рекламацията,
доколкото не са били налице основанията за отнемане на гаранцията, съобразно
предоставените на потребителя условия, респ. постановеният отказ от гаранционно
обслужване е неправомерен, което предопределя и извода, че дружеството е
осъществило описаната в АУАН и в НП деятелност. Въззивния съд е констатирал
също, че наказващият орган правилно е индивидуализирал размера на наложената
санкция, определяйки я в максимален размер, предвид това, че срещу дружеството
за същото нарушение има влезли в сила други повече от пет НП. Поради изложеното,
съдът е потвърдил наказателното постановление, като правилно и законосъобразно.
Настоящият
съдебен състав споделя както установената от съда фактическа обстановка, така и
направените въз основа на нея правни изводи. При съставяне на АУАН и при
издаване на НП не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да са
нарушили правото на защита на нарушителя и той да не е разбрал за какво точно е
ангажирана административнонаказателната му отговорност. Настоящият съдебен
състав намира също така, че в случая действително не са налице предпоставките
за прилагането на чл.28 от ЗАНН.
Според обстоятелствената част на
наказателното постановление, на касатора е наложена имуществена санкция за
това, че не е изпълнил административното си задължение да приведе
потребителската стока в съответствие с договора за продажба на потребителя, с
което е нарушил чл.113 ал.1 от ЗЗП. За констатираното нарушение на лицето е
наложена имуществена санкция на основание чл.222а от ЗЗП. Изпълнителното
деяние, релевантно за ангажиране на имуществената отговорност по чл. 222а от
ЗЗП, е неизпълнение на визираното в чл.113 ал.1 от ЗЗП задължение търговецът да
приведе потребителската стока в съответствие с договора за продажба в рамките
на един месец, считано от предявяването на рекламацията от потребителя. В
случая фактите, обуславящи материалната законосъобразност на наложената
санкция, са безспорно установени– налице е надлежно предявена рекламация в срок,
като търговецът е отказал да приведе потребителската стока в съответствие с
договора за продажба. Правилни и съобразени с нормативната уредба и приобщените
доказателства са и изводите на съда относно безспорната установеност на
вмененото на касатора нарушение. От приложените по делото доказателства се
установява, че потребителят е предявила пред служител на търговеца рекламация
за закупения от смарт часовник, при приемането на който не е констатирано, че устройството
е мокрено. След като служителят, приел устройството за ремонт, не е отразил, че
апаратът е мокрен, не може да се приеме, че същата е причинена преди
предявяване на рекламацията. Освен това, търговецът не е установил по
категоричен начин, че описаният от потребителката дефект се дължи именно на излагане
на влага на апарата. Поради което, правилно районният съд е достигнал до извод
за незаконосъобразност на постановения отказ за привеждане на стоката в съответствие
с договора за продажба. След като не е доказано по категоричен начин, че
дефектите, които показва закупената стока, се дължат на неправилна експлоатация
или съхранение от потребителя, търговецът е бил длъжен да изпълни задължението
си по чл.113 ал.1 от ЗЗП и като не е сторил това, същият е нарушил посочената
разпоредба и правилно е бил санкциониран за неизпълнение на задължението си,
което не приключва с изтичането на шест месечен срок от покупката. Оттук следва
да се приеме за установено по несъмнен начин извършването на нарушението,
визирано в АУАН и НП, като наведеното оплакване за необоснованост на
атакуваното решение е неоснователно.
Ограничен в пределите на
касационната проверка до релевираните с жалбата пороци на решението, настоящият
съдебен състав не намира основания за неговата отмяна. Служебната проверка по
чл.218 ал.2 от АПК не установи основания за нищожност, недопустимост на
атакуваното решение или несъответствие с материалния закон. С оглед изложеното,
Шуменският административен съд намира касационната жалба за неоснователна, а
решението на Районен съд- гр.Шумен за правилно и законосъобразно, поради което
следва да бъде оставено в сила.
Водим от горното и на основание 63,
ал.1, изр.2 от ЗАНН и чл.221, ал.2 от
АПК, Шуменският административен съд
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 644 от 13.11.2019г., постановено по ВАНД № 1853/2019г. по описа
на Районен съд- гр.Шумен.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:........................ ЧЛЕНОВЕ: 1. ...................
2.
....................
ЗАБЕЛЕЖКА: Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Влязло в сила
на 19.02.2020г.