№ 2303
гр. София, 18.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично
заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година
в следния състав:
Председател:Албена Александрова
Членове:Нели С. Маринова
Биляна Симчева
при участието на секретаря СИМОНА Н. ИЛИЕВА
като разгледа докладваното от Биляна Симчева Въззивно гражданско дело №
20231100509041 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 и следв. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ищеца Л. Д. Т., чрез адв. К., срещу
решение № 8387/22.05.2023 г. По гр.д. № 69027/2022 г. На Софийски районен
съд, 42 с-в, с което е отхвърлен като неоснователен предявеният от Л. Т.
срещу ответника “Електроразпределение ЮГ” ЕАД иск с правно основание
чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че ищецът не дължи сумата от
555.60 лева, начислена по фактура № **********/29.08.2022 г.
Излагат се съображения за неправилност и незаконосъобразност на
първоинстанционното решение. Въззивникът сочи, че е собственик на сграда
в с.Лозен,община Царево, а доставената до имота електрическа енергия се
измерва с електромер с ИТН 4318176, като текущите задължения са винаги
заплащани своевременно. Счита за неправилен извода на
първоинстанционния съд, че сумата, посочена в издадената фактура след
извършена корекционна процедура от ответното дружество, е дължима.
Намира, че от събраните по делото доказателства не се установява, на какво
основание и по какъв начин е изчислено количеството потребена
електроенергия за периода, не се установява дали електромерът е бил
технически изправен и дали е минал необходимите метрологически проверки.
За пръв път във въззивната жалба се излагат твърдения за неспазена
процедура по демонтаж, проверка и подмяна на поставения в имота
електромер, както и за липса на уведомяване на ищеца за извършването на
такава процедура. Сочи, че ответното дружество не е успяло да докаже в
1
процеса, че показанията на електромера са манипулирани чрез неправомерно
въздействие върху средството за търговско измерване, като счита, че при
липса на виновно неизпълнение на договорно задължение ищецът не отговаря
за заплащане на паричната сума. Счита че нормите на ПИКЕЕ противоречат
на нормативен акт от по-висок ранг, поради което не следва да бъдат
прилагане. Въз основа на така изложените доводи, отправя искане за отмяна
на обжалваното съдебно решение и постановяване на друго, с което
предявеният отрицателен установителен иск да бъде изцяло уважен.
Претендира присъждане на съдебни разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба
от ответника “Електроразпределение ЮГ” ЕАД, с подорбни аргументи за
неоснователност на жалбата. Отправя се искане за оставянето й без уважение
и за потвърждаване на обжалваното съдебно решение като правилно и
законосъобразно. Претендират се разноски за въззивното производство за
юрисконсултско възнаграждение, прави се възражение за прекомерност по
реда на чл. 78, ал. 5 ГПК на адвокатския хонорар на насрещната страна.
Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, намира за
установена по делото следната, безспорна между страните, фактическа
обстановка:
Не е спорно по делото, че въззивникът е собственик на сграда в
с.Лозен, община Царево, обл. Бургас като доставената до имота електрическа
енергия се е измервала през процесния период с електромер с ИТН 4318176.
Видно от представено по делото писмо от ответника
“Електроразпределение ЮГ” ищецът Л. Т. е уведомен, че с констативен
протокол № 674176/29.07.2022 г. е констатирано, че електромерът за обект с
ИТН 4318176 не отчита електрическата енергия, при което за периода
24.06.2022 г. /датата на последния отчет/ до 29.07.2022 г. /моментът на
установяване на обстоятелството, че уредът не отчита преминалата енергия/,
т.е. За период от 35 дни, сметката за консумирана електрическа енергия
подлежи на корекция. Посочено е, че е начислена допълнително сумата от
555.60 лева с ДДС.
Представена е и справка за коригиране на сметката за
електроенергия, както и фактура от 29.08.2022 г. за същата сумата от 555.60
лева, начислена на основание неизмерена, непълно или неточно измерена
електрическа енергия за периода 24.06.2022 г. до 29.07.2022 г.
Представен е и констативен протокол № 674176/29.07.2022 г.,
подписан от представител на ищеца - М.Т.П., за техническа проверка и
подмяна на средства за търговско измерване, съгласно който е установено, че
електромерът е с изгаснал дисплей.
Пред първоинстанционния съд е приета и изслушана съдебно-
техническа експертиза, от която се установява, че констативният протокол
отразява състояние на електромера – изгаснал дисплей, което препятства
отчитане на консумирана електрическа енергия. Посочено е, че
2
допълнителното количество електрическа енергия е преизчислено на база
средноаритметично количество топлинна енергия за предходен отчетен
период и за аналогичен отчетен период от предишна година, като изчислената
стойност по корекцията на сметка е математически вярна. Сочи се, че
последният извършен отчет е от 24.06.2022 г. с показания 2286 за нощна
тарифа и 9052 за дневна тарифа. Установява се, че процесният електромер
подлежи на метрологична проверка на всеки четири години, като върху
средството за търговско измерване има изискуемите знаци за преминала
метрологична проверка и електромерът подлежи на последваща проверка
след 01.01.2023 г. - т.е. в процесният период е бил преминал изискуемата
такава.
При така установената по делото фактическа обстановка,
въззивният съд намира от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Обжалваното решение е валидно и допустимо, като постановено от
компетентен съд, в кръга на правомощията му и в рамките на спора, с който е
бил сезиран. Не се установява допуснато нарушение на императивни правни
норми.
С оглед наведените оплаквания във въззивната жалба се недоказаност
на фактическия състав за пораждане на задължението за заплащане на сума за
електроенергия вследствие на извършена корекционна процедура, въззивният
съд намира следното:
Приложими към конкретния правен спор, касаещ корекционна
процедура от 2022 г. за потребена електрическа енергия за същата 2022
година, са разпоредбите на ПИКЕЕ от 2019 г.
Във връзка с доводите на въззивника за липса на основание за
начисляване на фактурираната сума, както и за противоречие на правилата на
ПИКЕЕ със законовите разпоредби, следва да бъде уточнено следното:
Налице е делегация за приемане на ПИКЕЕ от регулатора, която се
съдържа в закон който я предвижда - нормата на чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ, във вр
чл. 98а, ал. 1, т. 6 ЗЕ, в редакция след последното му изменение (ДВ бр.
38/2018 г., ДВ бр. 41/2019 г.). Правно основание да се ангажира отговорност
за плащане при констатирано неизмерване, неточно или неправилно
измерване на потребената електрическа енергия, съществува и след
изменението на Закона за енергетиката, в сила от 17.7.2012 (ДВ бр. 54/2012 г.)
и това становище се застъпва трайно и непротиворечиво в практиката на ВКС
(Р № 21/01.03.2017 г. по гр. д. № 50417/2016 г. на ВКС, I г. о., Р №
150/26.06.2019 г. по гр. д. № 4160/2018 г. на ВКС, ІІІг. о. и Р № 124/2019 г. по
гр. д № 2991/2018 г. на ІІІг. о. на ВКС. Тази съдебна практика е доразвита в Р
№ 160/31.12.2020 г. по гр. д № 1174/2020 г. на ІV г. о., Р № 216/13.01.2020 г.
по гр. д № 989/2020 г. на ІV г. о., Р № 141/12.01.2021 г. по гр. д. № 4486/2019
3
г. на ІІІг. о., на ВКС, Р № 119/26.01.2021 г. по гр. д № 4124/2019 г. на ІІІг. о.,
на ВКС, Р № 16/09.02.2021 г. по гр. д. № 1635/2020 г. на ІІІг. о., на ВКС., Р №
83/02.04.2021 г по гр. д № 2544/2021 г. на ІІІг. о., на ВКС и много други.
Приетата уредба в ПИКЕЕ относно коригиране сметките на
потребителите е в рамките на законовата делегация и не противоречи на
нормативен акт от по-висока степен, включително не противоречи на общото
правило, че за доставена на потребителя електроенергия се заплаща цена
(извеждащо се от разпоредбите на чл. 183 ЗЗД), която цена съгласно
действащия ЗЕ е регулирана от държавен орган. Регулация в тази насока се
съдържа и в чл. 56, ал. 3 ПИКЕЕ по отношение преизчисленията, които
ответникът по настоящия иск извършва като оператор на съответната мрежа,
както и прякото им заплащане от ползвателя (чл. 56, ал. 2 ПИКЕЕ).
Подзаконово възлагане на вземането, легитимиращо оператора на мрежата
вместо доставчика, също не противоречи на нормативен акт от по-висока
степен. В този см. са Р № 85/27.06.2022 г. по гр. д. № 2528/2021 г. на ІV г. о., Р
№ 153/29.06.2022 г. по гр. д. № 2999/2021 г. на ІV г. о., Р № 60279/08.12.2020
г. по гр. д. № 1116/2021 г. ІV г. о.
Съгласно разпоредбите на ПИКЕЕ, е допустимо операторът на
съответната мрежа да преизчислява сметките за потребена електрическа
енергия за минал период, когато действително доставената енергия погрешно
не е отчетена, отчетена е неправилно, заплатена е в по-малък размер, поради
грешно въведени данни за техническите параметри на средството за
търговско измерване, поради техническа неизправност на СТИ и пр.
Тъй като източникът на задължението за крайния потребител за
плащане на цената на доставената електрическа енергия е договор, а
разпоредбите на ЗЕ не изключват общите правила на ЗЗД във връзка със
задължението на купувача да плати цената на доставената стока, то от
правилото на чл. 183 ЗЗД следва, че когато е било доставено определено
количество енергия, но поради допусната грешка енергията въобще не е
отчетена, купувачът следва да заплати разликата в дължимата сума.
Видно от разпоредбата на чл. 52 ПИКЕЕ от 2019 г., приложима в
отношенията между страните по настоящия спор, в случаите на техническа
неизправност на средствата за търговско измерване, поради която
използваната електрическа енергия преминава през измервателната система,
но количествата не могат да бъдат отчетени и не е установена външна намеса
при проверка или отчет, преминалото количество електрическа енергия се
изчислява по приоритетен ред, по няколко алтернативни метода, един от
които е “средноаритметичното количество от потребената електрическа
енергия от клиента за предходен отчетен период и потребената електрическа
енергия от клиента за аналогичен отчетен период от предходната година”.
Видно от изготвената по делото съдебно-техническа експертиза,
именно по този метод е изчислено количеството енергия за неотчетения
период от 35 дни, като вещото лице сочи с категоричност, че изчисленията са
математически верни.
Преизчисляването е извършено въз основа на констативен протокол,
4
съставен по реда на чл. 49, като видно от представения по делото такъв,
същият отговаря на нормативните изисквания и носи подписа на
представител на ищеца /обстоятелство, което не се оспорва по делото/.
Предвид изложеното, съдът достига до правния извод, че уредената
от приложимите ПИКЕЕ от 2019 г. корекционна процедура при неотчетена
електрическа енергия е спазена в нейната цялост, като количеството на
електроенергията и нейната стойност са правилно определени. С оглед на
това, ищецът дължи заплащането й на ответника, като предявения от него
отрицателен установителен иск се явява неоснователен.
Видно от цитираната по-горе разпоредба на чл. 52 ПИКЕЕ за
приложимостта на тази корекционна процедура е налице изискване върху
техническото устройство да не е установена външна намеса, поради което
доводите на въззивника, че липсва доказано в процеса негово виновно
поведение, са изцяло неоснователни.
Предвид достигането до идентичен правен извод с този на
първоинстанционния съд, обжалваното съдебно решение следва да бъде
потвърдено като правилно и законосъобразно.
По отговорността за разноски:
При този изход на спора, право на разноски съгласно чл. 78, ал. 3
ГПК има единствено въззиваемата страна.
В подадения отговор на въззивна жалба е отправена претенция за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение, което, на основание чл. 78,
ал. 8 ГПК, вр. с чл. 25 НЗПП, съдът определя на сумата от 100 лева съобразно
правна сложност на делото.
С оглед на това, въззивникът следва да бъде осъден да заплати в
полза на въззиваемата страна възнаграждение за юрисконсулт в размер на 100
лева.
Така мотивиран, Софийски градски съд, IV-Г въззивен състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 8387/22.05.2023 г. По гр.д. № 69027/2022
г. На Софийски районен съд, 42 с-в.
ОСЪЖДА Л. Д. Т., ЕГН **********, да заплати на основание чл. 78,
ал. 3 ГПК, на “Електроразпределение ЮГ” ЕАД, ЕИК *********, сумата от
100 лв. /сто лева/ - разноски пред въззивната инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване по аргумент от чл.
280, ал. 3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
5
1._______________________
2._______________________
6