Решение по дело №121/2024 на Районен съд - Белоградчик

Номер на акта: 21
Дата: 3 септември 2024 г.
Съдия: Анна Иванова Кайтазка
Дело: 20241310200121
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 10 юли 2024 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 21
гр. Белоградчик, 03.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЕЛОГРАДЧИК, І-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на трети септември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Анна Ив. Кайтазка
при участието на секретаря Наташа Ст. Найденова
като разгледа докладваното от Анна Ив. Кайтазка Административно
наказателно дело № 20241310200121 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на О. М. К. от гр. В., обл. В., ул. “Г.“ № ..., вх. ...,
ет...., ап...., с ЕГН **********, срещу НП № 8639/18.04.2024 г. на Началник
отдел «КРПМ» към Д»АРОК» при А»ПИ»-София, с което му е наложена
“глоба” в размер на 3500,00 лв., на основание чл.53 ал.1 т.2 предл.2 от Закона
за пътищата, за извършено нарушение на чл.26 ал.2 т.1 б. ”а” предл.2 от
Закона за пътищата във вр. чл.7 ал.1 т.5 б. “в“, чл.8 ал.1 и чл.37 ал.1 т.1 предл.1
от Наредба № 11/2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки
ППС.
В жалбата се излагат оплаквания за незаконосъобразност на НП и се
моли същото да бъде отменено. В с. з. жалбоподателят не се явява, но в
писмени бележки, депозирани от него по делото, отново се изразява
становище по същество на спора – навеждат се доводи за съществени
нарушения на материалния и процесуален закон, които са довели до неяснота
1
и недоказаност на обвинението, респ. приписаното нарушение, изразени в
неправилна преценка на съществени елементи от състава на деянието - субект
на нарушението, неяснота относно изпълнителното деяние на приписаното
нарушение, липса на присъствие на контролен орган – от МВР на
извършената проверка, неправилно определена санкция, алтернативно -
наличие на специалната хипотеза на чл.28 от ЗАНН – не приложена от АНО.
Отново се моли да бъде отменено издаденото НП.
Въззиваемата страна не се явява лично в с. з., нито се представлява в
него, но в депозирани писмени бележки изразява становище по същество на
казуса, като моли съда да потвърди наказателното постановление, като
правилно и законосъобразно, счита че е доказано извършването на
нарушението, правилно определени субект на същото, приложима материална
правна норма и няма допуснати нарушения на процесуалния или материалния
закон, а възраженията на жалбоподателя – са неоснователни.
Съдът, след като обсъди изложеното в жалбата и прецени събраните по
делото писмени и гласни доказателства, намери от фактическа страна
следното:
На 21.03.2024 г., жалбопод. О. К. управлявал МПС м. „Ивеко“, с рег. №
СВ 2840 СК, с което превозвал товар – натрошен камък /фракция/, като
изпълнявал трудовите си задължения като водач на автомобил – към
работодателя си / „Стройкар-Тони“ ЕООД-София/, по път І-1, с посока на
движение гр. М. – гр. В.. В същият ден, по така посочения път, при км. 63+000
/ преди с. М., обл. В./, около 12.20 ч., К. бил спрян за рутинна проверка от
свид. Н. А. – ст. инспектор в А”ПИ”-София /в отдел «КРПМ» към Д»АРОК» /,
придружен от свой колега – А. А.. С помощта на ел. везна и ролетка, А. и
колегата му извършили замерване на тежестта на управляваното от К. МПС –
тов. а. м. “Ивеко”, с рег. № СВ 2840 СК, с четири оси, две от които
управляеми, както и на натоварването на осите на същото МПС. Везната
отчела, че натоварването на 3-та и 4-та ос, които са задвижващите оси, било
31,525 т. при допустимо максимално такава 19 т. – съгласно чл.7 ал.1 т.5 б. ”в”
от Наредба № 11/2001г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки
ППС / при установеното от проверяващите 1,42 м. разстояние между осите,
т.е. имало претоварване с 12,525 т./. Измерванията на везната били отразени в
генерирана от нея кантарна бележка.
2
Предвид констатациите си, Н. А. разяснил на водача О. К. допуснатото
нарушение, и че ще му бъде съставен АУАН, а последният не възразил тогава.
Така А. съставил на място АУАН № 10095 на О. К. - за нарушение на чл.26
ал.2 т.1 б.“а” от ЗП вр. чл.8 ал.1 и чл.37 ал.1 т.1 от Наредба № 11/2001 г. на
МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки МПС. Актът бил оформен
в присъствието на колегата му / на А. / - А. А..
Въз основа на акта е издадено обжалваното НП № 8639/18.04.2024 г. от
Началник отдела „КРМ“ към Дирекция «АРОК» при А»ПИ»-София.
При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът
прие:
Жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество е частично
основателна.
При издаването на НП и при съставянето на акта не са допуснати
съществени нарушения на ЗАНН, ЗП и Наредба № 11/2001 г. на МРРБ за
движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, които да налагат отмяна на
атакуваното наказателно постановление.
От събраните по делото гласни и писмени доказателства по безспорен
начин се установи, че на 21.02.2024 г. по път І-1, при км.63+000, с посока на
движение от гр. М. към гр. В., се е придвижвало четириосово МПС,
натоварено с натрошен камък. То било управлявано от жалбоподателя О. К.,
който извършвал фактически превоза, възложен му от неговия работодател.
Не се оспорват от жалбоподателя, фактите твърдяни от актосъставителя
и АНО – къде и кога е спрян за проверка, какво МПС е управлявал, броя на
осите – две от които задвижващи, установеното тяхно – на задвижващите оси,
натоварване.
Съдът не намира за основателни доводите на жалбоподателя, излагани в
писмена молба от негово име по същество на казуса, относно допуснати
съществени нарушения на правилата по ангажиране на админ. наказателната
му отговорност.
На първо място, в АУАН и НП са описани надлежно съставомерните
признаци на деянието, вменено на жалбоподателя. Изрично е отразено, че при
проверката, той е осъществявал специално ползване на пътя, без надлежно
разрешение /Разрешително/ за такова, тъй като управляваното от него МПС се
3
е явявало „тежко“ по см. на чл.3 т.2 от Наредба№ 11/2001 г. на МРРБ за
движение на извънгабаритни и/или тежки ППС и посоченото разрешение е
било изискуемо – да е налично, издадено. Изрично, неколкократно в НП е
посочена констатацията на актосъставителя и АНО за „тежко“ МПС, а не
„извънгабаритно“, като алтернативи в съответния нормативен текст / двата
термина са употребени едновременно, единствено при цитиране на самия
текст от Наредбата/.
Съдът отчита обстоятелството, че в чл.3 от Наредба № 11/2001 г. на
МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, като критерий за
„тежко“ МПС / като вид ППС/, в условията на алтернативност, освен самата
максималната маса на ППС, в т.2 е предвиден и този – „натоварване на ос“.
Т.е. независимо дали допустимата максимална маса на МПС не е по-голяма от
предвидените стойности чл.6 т.6 от ЗП, достатъчно е четириосовото МПС, с
две управляеми оси, да има натоварване на тези две оси, със стойност над
посочената в чл.7 т.5 б. “в“ в случая / при разстояние между осите от 1,3 до 1,8
м./, за да е „тежко“ самото МПС по смисъла на този закон / Наредба/. А
според съда, по казуса с безспорни доказателства – събраните писмени / по
админ. нак. преписка и в с. з./ и гласни – показания на свидетеля -
актосъставител, се установи, че провереното на пътя МПС, управлявано от
жалбоподателя е имало натоварване на осите /задвижващите, управляеми/ -
31,525 т., при определена максимална стойност от 19 т. / в чл.7 т.5 б. “в“ от
ЗП/. Или проверяващите, контролни органи са констатирали превишението от
12,525 т. Поради това и са оценили МПС като „тежко“, а извършвания с него
транспорт на товар – като специално ползване по пътищата по см. на § 1 т.8 от
ДР на ЗП. Затова и са поискали от водача на МПС надлежния документ –
разрешението на А“ПИ“, ОПУ или община, издадено на собственика на
МПС/превозвача да се осъществява такъв транспорт / по см. на чл.8 от ЗП ,
респ. чл.14 ал.1 вр. чл.15 от Наредба № 11/2001 г. на МРРБ/.
Безспорно е според съда, че лицето което следва да се снабди с
надлежен документ за специално ползване на пътищата – разрешително за
преминаване по см. на чл.8 ЗП, респ. чл.14 ал.1 вр. чл.15 от Наредба №
11/2001 г. на МРРБ, е собственикът на тежкото или извънгабаритно МПС или
лицето, което ще извършва превозите с такива МПС / указано изрично в чл.15
от Наредба №11/2001 г. на МРРБ, както и чл.11 т.1 предл.2 от същата
4
Наредба/. Не се ангажират доказателства жалбоподателят да е собственик на
процесното по делото МПС / напротив – видно от талонът на автомобила той е
собственост на ЮЛ - „Стройкар-Тони“ ЕООД – София /, нито той да извършва
„превоз“-а – последното е и невъзможно, тъй като съгл. чл.§ 1 т.5 от ЗАП,
„превозвач“ е ФЛ или ЮЛ, което е регистрирано като търговец и в това си
качество извършва обществен превоз на хора или товари с ППС,
предназначени за тази цел. Жалбоподателят е само работник/служител на
„превозвача“ в случая. / „Стройкар-Тони“ЕООД София – видно от трудовият
договор по между им, от пътния лист за курса на МПС и издадената бележка
за измерване на МПС преди потеглянето му от базата на работодателя/
Законодателят обаче, в нормата на чл.53 ал.1 от ЗП е предвидил
отговорност при осъществяван превоз / вкл. и технически, т.е. самото
транспортиране с МПС, преминаването на МПС по пътищата/, както за
собствениците на тежки/извънгабаритни МПС, за превозвачите / по см. ЗАП/,
така и за самите водачи на едно тежко или извънгабаритно МПС. Този извод
следва от записа в чл.53, където като наказание е предвидена санкция от вида
„глоба“ за всички физически лица, които нарушават цитираните текстове от
чл.25, 26 и 41 от ЗП, затова и проверяващите са преценили наличието на
нарушение на чл. 53. Ирелевантно е обстоятелството, кое е лицето, следвало
да се снабди с разрешението по см. на чл.26 от ЗП, тъй като водачът на МПС е
бил длъжен да го управлява при наличен такъв документ.
Това „разрешение“ според съда може да бъде два вида, за да е
регламентирано преминаването на тежки/извънгабаритни ППС по пътищата
на страната. Съгласно чл.8 ал.2 и ал.5 от Наредба №11/2001 г. на МРРБ,
тежките и/или извънгабаритни ППС следва да имат разрешително за
преминаване по пътищата, отворени за обществено ползване, издадено от
администрацията, управляваща пътя или в случаите на изключението по чл.14
ал.3 от същата Наредба – за тях да е била заплатена дължимата такса за
превишаване на максимално допустимите норми по раздел II от Наредбата.
Като и в двете хипотези, контрола за движението на тези ППС е от органите
на А“ПИ“ и съответните такива на МВР – чл.37 ал.1 т.1 от Наредба № 11/2001
г. на МРРБ. Тез органи и съставят АУАН при констатирани нарушения в
същата насока. В конкретния казус не е налице изключение по чл.14 ал.3 от
Наредбата, тъй като установеното превишение /12,525 т./ на максимално
5
допустимото натоварване на осите, с оглед и тежестта на самото МПС – до 41
т., не се явява по-малко от 30 % от допустимото максимално натоварване – 19
т., при установено натоварване 30,005 г. Или, налице е било задължението,
управляваното от О. К. МПС да се движи след издадено „разрешително“ по
см. чл.26 ал.2 т.1 б. “а“ от ЗП.
Както всеки водач на МПС, независимо дали ще ползва/управлява/
собственото си такова или ще е взел чуждо – по най-различни житейски
поводи / вкл. и изпълнение на трудови задължения/, водачът следва да се е
уверил в надлежността, годността на МПС да пътува по пътната мрежа в
страна – преминат ГТП, изискуеми заплатени такси – удостоверени с винетен
стикер или други, когато е необходимо разбира се, оборудване с надлежни
гуми и други задължителни аксесоари за автомобил.
Неправилно е твърдението на жалбоподателя, че контрол за спазването
изискванията Наредба №11/2001 г. на МРРБ могат да осъществяват
единствено заедно органи на МВР и АПИ. От записа в нормативния акт –
цитирания от жалбоподателя чл.36 от същата Наредба, е видно, че той се
отнася само за „извънгабаритните“ ППС, докато чл.37 от Наредбата, определя
контролните органи за извънгабаритните и/или тежките ППС, навлезли в
обхвата на пътя, вкл. и на кого могат да съставят акт за нарушение – изброени
са и водачите на такива ППС / вкл. в т.1 – при движение без разрешително или
платена такса/. Записа, че контролът се осъществява от органите на МВР и
АПИ, не означава, че те задължително съвместно следва да извършат всяка
проверка, напротив – в зависимост от нарушението и приложимия според него
нормативен акт – ЗП или ЗДвП, следва и различния компетентен орган от тези
два.
Нарушението на чл.139 ЗДвП, което се твърди от жалбоподателя за
осъществено евентуално / наказуемо според чл.177 ал.3 от ЗДвП/, според съда
е не относимо към казуса. Действително чл.139 ал.1 т.2 от ЗДвП изисква
движещите се по пътя пътни превозни средства да бъдат с размери, маса и
натоварване на ос, които не надвишават нормите, установени от министъра на
регионалното развитие и благоустройството, и с товари, които не
представляват опасност за участниците в движението. И именно в Наредба
№11/2001г. на МРРБ са установени и нормите / чл.5, чл.6 и чл.7/ за размери,
маса и натоварване на оси на ППС, както и споменатият по-горе контрол над
6
движението на определени ППС по пътищата / чл.37 ал.1 от Наредбата/.
Отговорността обаче, по чл.177 ал.3 от ЗДвП може да бъде реализирана при
нарушаване на изискванията на този подзаконов нормативен акт – само
Наредба № 11/2011 г. на МРРБ. В случая, вмененото нарушение на К. не е по
Наредбата, а по законов текст – от ЗП. В този по-висш от наредбите като цяло
нормативен акт, е предвидено друго деяние – съставомерно по чл.26 ал.2 т.1 б.
“а“ от Закона за пътищата и поради това и отговорността е реализирана по
чл.53 от същия закон. При други пропуски на водачите на ППС, свързани с
изискванията за маса, натоварване оси и тегло на управляваните от тях
превозни средства, които не са нарушения на ЗП, а са в разрез с общите
изисквания на Наредба № 11/2001 г. на МРРБ – може да им бъде потърсена
отговорност по чл.177 от ЗДвП.
Конкретното деяние, според съда, не може да се счете за маловажно по
смисъла на чл.28 от ЗАНН, тъй като не бележи значително по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обичайните нарушения от същия вид.
Следва да се имат предвид охраняваните обществени отношения, свързани
със собствеността, ползването, управлението, стопанисването, изграждането,
ремонта, поддържането и финансирането на пътищата, както и с управлението
на безопасността на пътната инфраструктура в Република България -
възможността за нараняване пътната настилка, възможността от техническа
повреда на МПС, извършващо превоза по пътищата и най–вече безопасността
на всички участници в движението – с оглед възможно причиняване и на ПТП,
при тези обстоятелства, което да засегне другите участници в трафика. А в
конкретния казус – и размера на претоварването на МПС – голямото
количество товар, надвишаващ максималната допустима норма / 12,525 т./.
Предвид всичко изложено да тук като цяло, съдът приема, че при
съставяне на АУАН и изготвяне на НП са спазени материалните и
процесуалните правила, но са налице условия на изменение на
постановлението, относно размера на наложеното наказание.
Нито актосъставителят, нито АНО са събрали данни за семейното и
имущественото, респ. финансовото положение на нарушителя – извън
трудовата му заетост към превозвача, въпреки установения пред съда само
размер на възнаграждението му от този работодател 800, 00 лв. / почти не над
една МРЗ за страната към момента на сключване на договора – 780,00 лв./,
7
нито за други доходи - има ли, движимо и недвижимо имущество, какво е
семейното му положение – грижи ли се и за други хора и т.н., а наложената
санкция „глоба” с НП е над средния дори размер за това провинение. По този
начин АНО не е мотивирал решението си за налагане на така високата –
повече от минималната санкция – а именно над средния й размер. Чл.53 ал.1
от ЗП предвижда наказание “глоба” в размер от 1000,00 до 5000,00 лв.
Съобразявайки се с разпоредбата на чл.27 от ЗАНН и като отчете вида и
тежестта на нарушението, и взе предвид поведението на нарушителя – че не е
възпрепятствал контролните органи в хода на проверката им или след това,
липсата на данни за други нарушения на О. К. по ЗП и липсата на по-тежки
последици от извършеното деяние, но от друг страна и размера – като
количество тонове, на надвишаване натоварването на оста – предмет на
казуса, съдът намира, че наложеното наказание по чл.53 ал.1 от ЗП следва да
бъде като цяло намалено – като определи размера му в по-близък до
минималния, предвиден в закона, но не съвсем същия /минималния/ или –
1500,00 лв.
По изложените съображения, съдът намира, че обжалваното
наказателно постановление следва да се измени - относно размера на
наложената санкция „глоба”, съобразно посоченият по-горе смисъл.
Водим от горното и на осн. чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 8639/18.04.2024 г. на
Началник отдел «КРПМ» към Д»АРОК» при А»ПИ»-София, с което е
наложена на О. М. К. от гр. В., обл. В., ул. “Г.“ № ..., вх. ..., ет...., ап...., с ЕГН
**********, “глоба” в размер на 3500,00 лв., на основание чл.53 ал.1 т.2
предл.2 от Закона за пътищата, за извършено нарушение на чл.26 ал.2 т.1 б. ”а”
предл.2 от Закона за пътищата във вр. чл.7 ал.1 т.5 б. “в“, чл.8 ал.1 и чл.37 ал.1
т.1 предл.1 от Наредба № 11/2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни
и/или тежки ППС, като намалява същата до размер от 1500,00 лв.
Решението подлежи на касационно обжалване пред АС-В., в 14-дневен
срок от съобщението до страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Белоградчик: _______________________
8
9