РЕШЕНИЕ
№1055/08.01.2020г., гр.Хасково
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд – Хасково, в открито
заседание на дванадесети декември, две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Съдия: Ива Байнова
при
секретаря Дорета Атанасова..................……………………………..и в присъствието на
прокурор……….......……………………………...........……………………………..като разгледа докладваното
от съдия Байнова адм. дело № 1090 по описа за 2019 година, за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.211 от Закона за Министерството
на вътрешните работи (ЗМВР).
Образувано е по жалба от Ж.К. ***, с
посочен съдебен адрес:***, подадена чрез пълномощник, против Заповед № 271з-963/30.08.2019г.
на Началника на РУ – Харманли към Областна дирекция на МВР - Хасково, с която
на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание „Порицание” за срок от 6
месеца.
Жалбоподателят счита оспорената
заповед за незаконосъобразна и неправилна като излага съображения за нищожността
ѝ, за издаването ѝ при неспазване на законоустановената форма, при съществени
нарушения на административнопроизводствените правила и в противоречие с
материалния закон и целта му. Твърди, че заповедта е издадена от некомпетентен
орган като нейният автор – ВПД Началникът на РУ-Харманли не е сред органите по
чл.204 от ЗМВР, а липсва посочен нарочен
акт, с който да е оправомощен да я издаде. Не били спазени и изискванията за
форма и съдържание на заповедта, установени в чл.210 от ЗМВР. Липсвало описание
на твърдяното нарушение, нямало дата на извършването му, нито такава можела да
се предположи от съдържанието на акта. Не били описани фактическите действия по
извършване на нарушението, изпълнителното деяние, резултата и последиците от
него. От текста на заповедта по никакъв начин не можело да се разбере кога,
къде и какво е направил служителят и за какво точно е наказан. От начина на
описание на деянието, квалифицирано като нарушение нямало как да се установи
какво точно бил извършил жалбоподателя – кои служебни задължения не изпълнил, с
кое действие или бездействие не изпълнил цитираното разпореждане, какво му е
разпоредено със същото, кой е прекият му ръководител, чието разпореждане не е изпълнено
и т.н. Дори и само граматически описанието на нарушението било неясно,
нелогично, безсмислено и напълно неразбираемо. Липсата или непълнотата на
описание на нарушението винаги водела до извод за несъответствие на заповедта с материалния закон. Жалбоподателят
твърди също, че поведението му било квалифицирано като нарушение по чл.194 ал.2
т.1 от ЗМВР без да е конкретизирано коя от предвидените в нормата хипотеза била
налице. Посочено било, че е наказан за неизпълнение на служебни задължения или
заповеди по смисъла на чл.200 ал.1 т.11 от ЗМВР, но не било ясно кои са те. Съществувало
и противоречие между тази правна квалификация и посочените в заповедта
обстоятелства, в които се твърдяло, че не изпълнил разпореждане на прекия
ръководител. Наред с това самата правна квалификация била противоречива, тъй
като му било наложено наказание „писмено предупреждение“ за деяние,
квалифицирано като нарушение по чл.200 ал.1 т.11 от ЗМВР, която норма
определяла случаите на налагане на дисциплинарно наказание „порицание“. Липсата
на фактическо описание на поведението на жалбоподателя, респ. на твърдяното
нарушение, всъщност водела до невъзможност да се направи извод за връзката
между действията на служителя и цитираните в заповедта нормативни разпоредби.
Жалбоподателят твърди също, че в заповедта липсва и конкретизация на формата на
вина – небрежност или умисъл, както и фактически доводи, въз основа на които да
се направи извод за такава. Не били описани и коментирани в заповедта и
доказателствата, на база които му се вменявало за извършено дисциплинарно
нарушение като напр. налични документи, показания на свидетели, обяснения и др.
Не били изложени също доводи и не били установени от наказващия орган всички
критерии и факти, имащи значение за вида и размера на налаганата дисциплинарна
санкция - тежестта на нарушението,
последиците от същото, формата на вината, цялостното поведение на служителя,
съгласно изискванията на чл.206 ал.2 и чл.210 ал.7 от ЗМВР. Формалното
пресъздаване на текста на тези норми не замествало конкретните съображения,
които издателят на заповедта бил длъжен да изложи и да обсъди, за да мотивира
вида и размера на налаганото наказание. В случая неяснотата относно съществени обективни
и субективни елементи от твърдяното нарушение водела до несъответствието на
заповедта със закона. Жалбоподателят твърди също, че при издаване на заповедта
не била спазена предвидената в ЗМВР процедура като не били обсъдени обясненията
му. На отразеното в тях не бил даден адекватен и логичен отговор. Наред с това
не му била връчена нарочна заповед, от която да разбере за воденото срещу него
дисциплинарно производство, за твърдяното нарушение и доказателствата, които го
уличават. Изисканите от него обяснения не били дадени с конкретна цел, а
принципно и при липса на яснота относно повода за изискването им. Съдържанието
на заповедта също не отговаряло на изискванията на процесуалния закон, тъй като
било непълно, неясно и давало поводи за различни тълкувания.
Наред с горното жалбоподателят твърди,
че не били налице фактическите и правни основания за издаване на заповедта, тъй
като не бил извършил твърдяното в същата дисциплинарно нарушение. Твърдението,
че не изпълнил служебните си задължения и цитираното разпореждане не отговаряло
на истината. Заповедта не съответствала и на целта на закона. Налагането на
наказание за неясно и неизвършено нарушение при всички положения се явявало
несправедливо и ненужно за постигане целите на дисциплинарното наказани,
насочено към санкциониране, поправяне и превъзпитание на нарушителя. Липсата на
твърдения за наличието на каквито и да било вредни за службата последици от
конкретно поведение на служителя също правело издаването на заповедта безцелно
и ненужно.
По изложените съображения, жалбоподателят
моли за отмяна на оспорената заповед. Претендира разноски съгласно представен
списък.
Ответникът – Началник на РУ – Харманли
към ОМВР- гр.Хасково, редовно призован, не се явява, не се представлява, не
изразява становище по жалбата и по съществото на спора.
Съдът, въз основа на събраните по делото
доказателства, намира за безспорно установено от фактическа страна следното:
С писмо рег.№ 7855р-4864/27.05.2019г. на
Дирекция „Вътрешна сигурност” на МВР Директорът на ОДМВР-Хасково е уведомен, че
при преглед на видеофайлове на адрес \\videocontrol.mvr.bg\vpk$\, папка ODMVR_HASKOVO\AVTOMOBILI\, относно
изпълнение на ОТП за работа с АИС „Видеозаснемане на пътен контрол” (АИС ВПК) е
установено, че:1. в директория „СВ ***\2019\05.06“ в 01:52 часа полицейските
служители, назначени в наряд нощна смяна паркират служебния автомобил в района
на РУ, слизат от него и до 05:56 часа остават в районното управление; 2. в
директория „СВ ***\2019\05.06“ в 03:45 часа полицейските служители, назначени в
наряд нощна смяна паркират служебния автомобил в района на РУ, слизат от него и
до края на работната смяна остават в районното управление. Посочено е, че за
горепосочените директории се намалява възможността да бъдат проследени
извършваните действия от полицейските служители по време на служба, както и че
се констатира нарушаване на часовия график за контрол на пътното движение и
патрулнопостовата дейност от полицейските служители по време на извършвания от
тях наряд със служебни автомобили. В писмото е посочено също, че цитираните в
него видеофайлове са преиндексирани с цел запазването им за период по-дълъг от
30 дни , като на основание чл.14 ал.1 от ОТП за работа с АИС ВПК, утвърдени със
Заповед №8121з-1154/01.09.2017г. на Министъра на вътрешните работи, след
изрично искане същите ще бъдат предоставени.
Писмо рег.№ 7855р-4864/27.05.2019г. на
Дирекция „Вътрешна сигурност” е
изпратено на Началника на РУ-Харманли с писмо рег.№7355-4864/04.06.2019г. за
определяне на комисия за извършване на проверка в посочения срок и доклад на Директор
ОДМВР-Хасково.
Със Заповед №271з-764/11.06.2019г.
Началникът на РУ-Харманли е назначил комисия за извършване на проверка за
установяване допуснато ли е дисциплинарно нарушение и /или се установи неговия
извършител по постъпилите предварителни
данни с писмо рег.№ 7855р-4864/27.05.2019г. на Дирекция „Вътрешна сигурност”,
че полицейски служители, назначени в наряд нощна смяна на 11.05.2019г. в 03:45
часа паркират служебния автомобил рег.№ *** в района на РУ, слизат от него и до
края на работната смяна остават в районното управление. Със заповедта е
определен поименно съставът на комисията, както и срокът за извършване на
проверката и докладване на резултата от нея – 11.07.2019г.
С писмо рег.№242р-14870/17.07.2019г. до
Дирекция „Вътрешна сигурност” е отправено искане за предоставяне на
преиндексираните видеофайлове на записи
от системата за видеонаблюдение , монтирана в служебен автомобил рег.№ *** –
АПР 532 за времето от 19:00ч. на 10.05.2019г. до 07:00ч. на 11.05.2019г. В отговор с писмо
рег.№7855р-7164/25.07.2019г. на Дирекция „Вътрешна сигурност” е уведомен
Директорът на ОДМВР-Хасково, че в директория ODMVR_HASKOVO,
поддиректория „Proverki” е предоставена
папка с посочен номер за времето от 19:00ч. на 10.05.2019г. до 07:00ч. на 11.05.2019г., съдържаща общо 86 броя
файла с видеоинформация от АИС ВПК, от
всички камери, монтирани в служебен автомобил рег.№ ***, числящ се на
ОДМВР-Хасково. Указано е, че при
необходимост от представяне на видеоинформация за прилагане към материали по
конкретно производство (обжалване на наложени наказания по административен ред)
на магнитен носител, следва да бъде отправено повторно искане по чл.14
ал.1 от Заповед №8121з-1154/01.09.2017г.
От Председателя на назначената със
Заповед №271з-764/11.06.2019г. комисия двукратно е поискано удължаване срока на
проверката с 15 дни, по което е изразено съгласие от Началника на РУ-Харманли,
видно от поставените върху писмо №271р-20166/11.07.2019г. и писмо
№271р-21650/26.07.2019г. резолюции. По
преписката няма данни кога на Началника на РУ-Харманли е изпратено постъпилото
от Дирекция „Вътрешна сигурност” писмо рег.№7855р-7164/25.07.2019г.
За резултата от извършената проверка е
изготвена Справка УРИ 271р-23171/08.08.2019г. В справката комисията е описала поведението
на служителите, назначени в наряд по пътен контрол при РУ-Харманли, изпълняващи
задълженията си със служебно МПС „Киа
сийд” рег.№ ***, с монтирано GPS устройство –
мл.инспектор Я.Я.– мл.автоконтрольор ПК в ГОПК и мл.инспектор Ж.К.К. – полицай
ООР в ГОП за времето от 19:00 ч. на
10.05.2019г. до 07:00 ч. на 11.05.2019г.
Описала е и заявеното от служителите в дадените писмени сведения, както
и сведенията от оперативния дежурен на РУ-Харманли за времето от 08.30ч. на 10.05.2019г.
до 08.30ч. на 11.05.2019г. Въз основа на установените факти и обстоятелства,
комисията е направила извод, че служителите са проявили небрежност в служебната
дейност като е налице неизпълнение на разпоредбите на издадени въз основа на
ЗМВР подзаконови нормативни актове, и по-точно на разпореждане за разстановка
на сили и средства за денонощно звено Пътен контрол, изпълняващи задълженията
си с монтирани GPS устройства с
№271р-13621/09.05.2019г. на Началник РУ-Харманли.
Комисията е посочила също и че съгласно раздел
V „Други специфични изисквания“ от типова длъжностна
характеристика на длъжността „полицай – старши полицай в сектор/група/звено
„Охранителна полиция” (РУП, УП) в ОДМВР, служителят има задължение „Да познава
нормативните документи, регламентиращи организацията на патрулно-постовата
служба и правомерни тактически действия“ . Във връзка с установеното, комисията
е предложила на мл.инспектор Ж.К. да бъде търсена дисциплинарна отговорност за
това, че в 03:45ч. на 11.05.2019г. в района на РУ Харманли слиза от служебното МПС с рег.№
*** и до края на работната смяна, а именно 07.00ч. на 11.05.2019г. не се връща
в него и не заема установъчните пунктове (УП) в указаната разстановка на силите
и средствата, съгласно Разпореждане №271р-1362/09.05.2019г. на Началник
РУ-Харманли, с което е било разпоредено да бъдат на УП № 7 на бул.“България“ с
бул.“Лозенград“ за времето от 04.40ч. до 05.20 ч. и на УП №8 на ул.“Районна“ ,
р-н „Симеоновград“ за времето от 05.50ч до 06.40ч. , с което не е изпълнил
Разпореждане №271р-1362/09.05.2019г. на Началник РУ-Харманли, което
неизпълнение от своя страна е довело до неизпълнение разпореждане на прекия
ръководител, представляващо нарушение на чл.194 ал.2 т.1 от ЗМВР, за което на
основание чл.200 ал.1 т.11 от ЗМВР следва да бъде наложено дисциплинарно
наказание „порицание” за срок от 6
месеца до 1 година. Комисията е предложила наказанието да бъде наложено за срок
от 6 месеца, тъй като от допуснатото нарушение на служебната дисциплина не са
настъпили вредни последици и през време на службата служителят отговорно е
изпълнявал поставените му задачи.
Жалбоподателят се е запознал със Справка УРИ 271р-23171/08.08.2019г.
на 22.08.2019г., което е удостоверено с подпис на същия.
По преписката са приложени: Ежедневна
форма на отчет от 10.05.2019г. на наряд в състав Я.Я.и Ж.К. ; справка
за посетени УП от дата 10.05.2019г. до дата 11.05.2019г.; GPS справки от дата 10.05.2019г. до дата 11.05.2019г. за
наряд 532, СВ ***; Седмичен график за определяне на полицейските органи, деня и
времето за непосредствено изпълнение на ПК при РУ-Харманли за периода от 06.05.2019г.
до 12.05.2019г. с рег.№271р-12828/03.05.2019г.; Седмичен график за изменение и
допълнение на график от 09.05.2019г. за определяне на полицейските органи, деня
и времето за непосредственото изпълнение на ППД при РУ-Харманли за периода от
06.05.2019г. до 12.05.2019г.; План относно провеждане на инструктаж на
служителите от РУ-Харманли на 10.05.2019г.; Информация
рег.№271р-13621/09.05.2019г. за силите и средствата от звено „Пътен контрол“
при РУ-Харманли, при ОДМВР-Хасково, изпълняващи задълженията си с автомобили с
монтирани GPS устройства за времето от 07.00ч. на 10.05.2019г. до
07.00ч. на 11.05.2019г.
Приложено е и Сведение рег.№271р-19666/08.07.2019г.
от мл. инсп.Ж.К.–***, както и Сведение рег.№271р-19632/04.07.2019г. от мл.
инспектор Я.Я.– мл. автоконтрольор, и Докладна записка УРИ
271р-14082/13.05.2019г. относно проведен
инструктаж .
На 30.08.2019г. е издадена оспорената заповед, с която на мл.инспектор Ж.К.К.
***, на основание чл.200, ал.2 вр.ал.1 т.11, чл.197, ал.1, т.3 във вр. чл.194
ал.2 т.1 от ЗМВР е наложено дисциплинарно наказание „порицание“ за срок от 6
месеца, за извършено нарушение на служебната дисциплина, изразяващо се в това,
че не изпълнява служебните си задължения като не е изпълнил разпореждане
№271р-13621/09.05.2019г. на Началник РУ-Харманли, което от своя страна е довело
до неизпълнение на разпореждане на прекия си ръководител. Посочено е, че
с действията си мл.инсп. К. е извършил нарушение по чл.194 ал.2 т.1 от ЗМВР, за
което следва да бъде наказан за неизпълнение на служебни задължения или
заповеди по смисъла на чл.200 ал.1 т.11 от ЗМВР, поради което следва да му бъде
наложено дисциплинарно наказание „порицание” .
Екземпляр
от обжалвания акт е получен от жалбоподателя на 02.09.2019г., видно от отбелязаното
върху акта, а жалбата срещу него е депозирана на 11.09.2019 г.
При
така установената фактическа обстановка съдът прави следните изводи:
Жалбата
е подадена законоустановения срок от лице с правен интерес и срещу акт, който
подлежи на съдебен контрол, поради което е процесуално допустима.
Разгледана
по същество е основателна.
Оспорената заповед е
издадена от материално компетентен орган по смисъла на чл.204, т.4 от ЗМВР. Обективирана е в писмена форма като
съдът счита, че при издаването на същата не са спазени изискванията на чл.210
ал.1 от ЗМВР относно съдържанието й.
Съгласно чл.210 ал.1 от ЗМВР
дисциплинарното наказание се налага с писмена заповед, в която задължително се
посочват: извършителят; мястото, времето и обстоятелствата, при които е извършено
нарушението; разпоредбите, които са нарушени, доказателствата, въз основа на
които то е установено; правното основание и наказанието, което се налага;
срокът на наказанието; пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва
заповедта.
В оспорената заповед на
жалбоподателя се вменява неизпълнение на
служебни задължения, но не се визират конкретни такива. Вменява се и неизпълнение
на разпореждане на Началник РУ-Харманли без да се сочи в какво се изразява
неизпълнението му, респ. не се описва конкретно поведение на служителя. Наред с
това се сочи, че неизпълнението на разпореждането е довело и до неизпълнение на
разпореждане на прекия му ръководител. При така посоченото в заповедта, не
става ясно за какво точно нарушение е наказан жалбоподателя и дали е наказан за
едно нарушение на служебната дисциплина или за няколко такива. В тази връзка
следва да се отбележи, че неизпълнението на служебни задължения и
неизпълнението на заповед, ( разпореждане) са различни нарушения на служебната
дисциплина.
Твърдяното нарушение е
квалифицирано като такова по чл.194 ал.2 т.1 от ЗМВР без да е ясно коя хипотеза
от разпоредбата се има предвид. Тук следва да се обърне внимание, че от
проверяващата комисия е прието да е проявена небрежност в служебната дейност на
жалбоподателя, поради неизпълнение на разпоредбите на издадените въз основа на
ЗМВР подзаконови нормативни актове и по-точно на разпореждане за разстановка на
сили и средства. Подобна квалификация в оспорената заповед липсва, а посоченото
за неизпълнено разпореждане неправилно е приравнено на подзаконов нормативен
акт. Наред с това следва да се отбележи, че неизпълнението на служебни
задължения представлява нарушение по чл.194 ал.2 т.2 от ЗМВР, но подобна
квалификация органът не е направил в акта си.
В заповедта не се съдържат мястото,
времето и обстоятелствата, при които е извършено нарушението. Последното, наред
с горепосочените неясноти, води до невъзможност да се прецени дали правилно
нарушението е квалифицирано като такова по чл.194 ал.2 т.1 от ЗМВР. Липсва и посочване
на доказателствата, които потвърждават
нарушението. Както
нееднократно съдът е посочвал, позоваването на справка от извършена проверка – в случая Справка УРИ
271р-23171/08.08.2019г.,
не изпълнява изискването по чл.210 ал.1 от ЗМВР за
излагане на доказателствата, които го потвърждават. Справката има отношение към
момента на установяване на нарушението, но не е доказателство за такова.
Описанието на нарушението
чрез посочване на времето, мястото и обстоятелствата, при които е извършено,
както и посочването на доказателствата, които го установяват, са от значение
както за гарантиране правото на защита на наказаното лице, така и за адекватния
съдебен контрол относно материалната законосъобразност на акта, а в случая
такива реквизити оспорената заповед не съдържа.
Предвид изложеното съдът
счита, че наказващият орган не е изпълнил задължението си да се произнесе с
мотивиран акт. В производството по налагане на дисциплинарни наказания
изискванията към мотивиране на заповедта са завишени в сравнение с общото
изискване към административните актове по чл.59 от АПК. Специалният текст на
чл.210 ал.1 от ЗМВР налага подробно мотивиране на този вид актове, което следва
да е обективирано в самия акт, а не да се извлича от съдържащите се в
преписката материали. Липсата на изискуеми реквизити от съдържанието на акта,
вкл. и мотиви, е съществено нарушение на изискването за спазване на
установената му форма, препятства възможността да се извърши адекватна преценка
за съответствието му с материалния закон и е самостоятелно основание за
отмяната му.
При преценка относно наличие
на съществени нарушения на административнопроизводствените правила при
провеждане на дисциплинарната процедура, съдът намира следното:
При издаване на оспорената
заповед са спазени преклузивните срокове по чл.195 ал.1 от ЗМВР. Нарушението,
за което е ангажирана отговорността на оспорващия, е „открито” по смисъла на
чл.196 ал.1 от ЗМВР при получаване на Справка УРИ
271р-23171/08.08.2019г.
Видно от поставената върху същата резолюция, същата е
получена от Началника на РУ-Харманли на 09.08.2019г, а оспорената заповед е
издадена на 30.08.2019г. т.е. в установения двумесечен срок от откриване на
нарушението като същевременно към датата на издаването ѝ не е изтекъл и
едногодишният срок от извършването му.
Съдът констатира, че наказващият орган
не е изпълнил задължението си по чл. 206, ал.1 от ЗМВР преди налагане
на дисциплинарното наказание да изслуша служителя или да приеме писмените му
обяснения.
В
хода на извършваната от комисията проверка оспорващият е представил писмено сведение рег.№271р-19666/08.07.2019г. Към момента на
депозирането му обаче комисията, извършваща проверката все още не е била
обективирала крайните си констатации, вкл. такива за наличие на конкретно
дисциплинарно нарушение, именно по които наказаното лице има право да даде
обяснения. Подобни констатации са изложени в Справка УРИ
271р-23171/08.08.2019г. като едва в нея се
прави извод, че е налице дисциплинарно нарушение, извършено от настоящия
оспорващ. Сведението е дадено в хода на извършвана проверка и не следва да бъде
приравнявано на обяснение по смисъла на чл.206 ал.1 от ЗМВР. В случая няма и
данни, нито се твърди от дисциплинарнонаказващия орган служителят да е отказал
да даде писмени обяснения.
Неизпълнението на задължението по чл. 206, ал.1 от ЗМВР представлява
съществено нарушение на административнопроизводствените правила, достатъчно да
обоснове отмяна на оспорената заповед.
Съдът намира, че наказващият орган е
допуснал и нарушение на чл.206, ал.2 от ЗМВР. Според тази разпоредба при определяне вида и размера на
дисциплинарните наказания се вземат предвид тежестта на нарушението и
настъпилите от него последици, обстоятелствата, при които е извършено, формата
на вината и цялостното поведение на държавния служител по време на службата.
Въпреки, че в мотивите към заповедта е посочено, че са оценени събраните по
случая доказателства и са взети предвид обстоятелствата, при които е било
извършено нарушението, формата на вина, цялостното поведение на служителя и е
била предоставена възможност за упражняване правото на защита на същия, в същата
липсват конкретни мотиви във връзка с индивидуализацията на наложеното на
жалбоподателя наказание.
Така допуснатите нарушения в дисциплинарната процедура са
съществени, доколкото възпрепятстват преценката за съответствието на оспорената
заповед с материалния закон. Такава преценка в случая е невъзможна, поради
липса на ясно описано в оспорената заповед дисциплинарно нарушение.
По изложените съображения съдът счита, че оспорената
заповед следва да се отмени като незаконосъобразна по смисъла на чл.146 т.2,
т.3 и т.4 от АПК.
Предвид
изхода на спора жалбоподателят има право на разноски. Искането за присъждане на
разноски е направено от страна на пълномощника своевременно. Разгледано по
същество е и основателно. Ответната страна не е направила искане по чл.78,
ал.4 от ГПК. С оглед на това ответника следва да бъде осъден да заплати на
жалбоподателя съдебни разноски в размер на 810.00 (осемстотин и десет) лева, от
които 10 (десет) лева платена държавна такса за образуване на производство и 800
(осемстотин) лева договорено и заплатено адвокатско възнаграждение.
Водим от горното и на основание чл.172,
ал.2 от АПК, съдът
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед № 271з-963/30.08.2019г.
на Началника на РУ-Харманли към ОДМВР – Хасково.
ОСЪЖДА Областна дирекция
на МВР - Хасково да заплати на Ж.К. ***, с посочен съдебен адрес:***,
направените по делото разноски в размер 810.00 (осемстотин и десет) лева.
Решението не подлежи на обжалване.
Съдия: