МОТИВИ към ПРИСЪДА № 29
по НОХД №
1187/2016 год. по описа на РС – ***.
Районна
прокуратура - гр. *** е повдигнала обвинение срещу С.П.П. - роден на *** год. в
гр. ***, български гражданин, живущ ***, неженен, със средно образование,
безработен, не осъждан, с ЕГН-**********, за това, че на 10.08.2015 год. около
10.00 часа на ПП І-4 София - Варна (първокласен път), в близост до
бензиностанция "Шел" до с. Кьосевци, общ. Антоново, причинил на Н.П.П.
*** средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на двата клона на долната
челюст, което е причинило на пострадалият трайно затруднение на дъвченето и
говора със среден срок за възстановяване 3-4 месеца - престъпление по чл. 129
ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК.
По делото е
постъпила писмена молба от адв. М.М. от ВТАК в качеството му на повереник на
пострадалия Н.П.П., с която е предявен от името на Н.П. граждански иск срещу
подсъдимия С.П. в размер на сумата от 20 000 (двадесет хиляди) лева,
представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди вследствие на
извършеното от П. престъпление по чл. 129 ал. 2 вр. с ал. 1 от НК, ведно със
законната лихва от датата на увреждането до окончателното изплащане на сумата.
Със същата молба пострадалия се моли на основание чл. 76 от НПК пострадалия Н.П.П.
да бъде конституиран и в качеството му на частен обвинител.
Съдът,
след като се запозна със становищата на страните и след като разгледа така
предявения граждански иск, намери, че молбата е подадена своевременно от
активно легитимирано лице и отговаря на изискванията на чл. 84 и сл. от НПК,
както и на изискванията на ГПК. Поради това съдът намери, че молбата следва да
бъде уважена поради и с протоколно определение от 28.09.2016 год. прие за
съвместно разглеждане в настоящото наказателно производство на предявения от
пострадалия Н.П.П. граждански иск срещу подсъдимия С.П.П. в размер на сумата от
20 000 лв., представляваща обезщетение за причинените на П. неимуществени вреди
в резултат на деянието, описано в обвинителния акт, ведно със законната лихва
върху посочената сума, считано от датата на увреждането – 10.08.2015 г. до
окончателното изплащане. Със същото определение съдът конституира пострадалия Н.П.П.
в качеството му на граждански ищец, както и в качеството му на частен
обвинител.
В съдебно заседание представителя на
прокуратурата счита обвинението срещу подсъдимия П. за доказано по безспорен и
категоричен начин, като излага доводи в тази насока. Моли съда да го признае за
виновен по повдигнатото с обвинителния акт обвинение, като сочи, че извършеното
деяние е с висока степен на обществена опасност, поради което и с оглед
поведението на подсъдимия, предлага на съда да наложи на подсъдимия наказание
лишаване от свобода за срок от 2 години, като предоставя на съдът да прецени
дали да приложи разпоредбата на чл. 66 от НК за отлагане на изпълнението на
това наказание за срок от три години. По отношение на предявения граждански иск
представителя на прокуратурата считам, че същия следва да се уважи като
компенсация на неимуществените вреди на пострадалия П. в пълния му размер,
ведно със законната лихва.
В съдебно заседание гражданския ищец и частен
обвинител лично и чрез процесуалния си представител счита, че обвинението срещу
подсъдимия П. е доказано по безспорен и категоричен начин и моли съда да го
признае за виновен, като го осъди и му наложи наказание лишаване от свобода в
размера, посочен от прокуратурата, като счита че единствено това наказание ще
допринесе за изпълняване целите на наказанието, индивидуалната и генерална превенция, подсъдимият да се
поправи и да послужи за назидание на такива като него, които биха могли да
причинят с безотговорното си поведение такива престъпления. По отношение на
гражданския иск адв. М. счита, че същия е доказан напълно по основание и
размер, като моли същия да бъде уважен изцяло.
Защитника на подсъдимия -
адв. П.П. от ВТАК, счита, че обвинението срещу неговия подзащитен не е доказано
по безспорен и категоричен начин както изисква закона. Същия счита, че
действително е доказано, че на посочената в обвинителния акт дата на
пострадалия Н.П. е била причинена описаната в обвинителния акт средна телесна
повреда, но счита, че не е доказано, че извършителят на това деяние е именно
подсъдимия С.П., а се твърди, че е друго неустановено лице, поради което моли
подсъдимия да бъде оправдан.
Подсъдимият не дава
обяснения по повдигнатото му обвинение, но категорично отрича да е извършил
престъплението, за което му е повдигнато обвинение с обвинителния акт. Твърди,
че е невинен и не познава пострадалия и св. Г. и не е присъствал на инцидента,
при който е причинена телесната повреда на Н.П.. Моли да бъде оправдан.
Съдът, след като обсъди събраните
по делото писмени и устни доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие
за установено следното:
Пострадалия
Н.П.П. и св. Н.Г.Г. били служители в "Е." ООД, като във връзка със
службата си всеки понеделник пътували от гр. *** до гр. Добрич. Пътуването
извършвали със служебен транспорт - бус "****" с великотърновска регистрация.
Така на 10.08.2015 год. сутринта около 9 часа П. и Г. отново тръгнали със
служебния бус от гр. *** за гр. Добрич, като буса управлявал П., а Г. се возил
до него. Пътували по главен път І-4 (София Варна). След разклона за гр.
Лясковец П. забелязал, че зад него се движи л.а. "О. А.", черен на
цвят. Този автомобил настигнал буса управляван от П., след което го изпреварил,
а веднага след това предприел рисково изпреварване на два товарни автомобила и един
лек автомобил и рисково се прибрал вдясно, като тази ситуация направила
впечатление на П. и същия видял, че жена управлява автомобила. Това бил л.а.
"О. А." с рег. № *****, управляван от св. М.Н.Д.. По-късно около
разклона за с. К. П. застигнал този автомобил, който се движил с по-ниска
скорост и го изпреварил. Тогава П. отново видял, че автомобила се управлява от Д.,
като на предната дясна седалка до нея имало мъж - подсъдимия С.П.П.. При това
изпреварване и св. Г. видял, че автомобила се управлява от жена (св. Д.) и до
нея на предната дясна седалка се вози мъж. Малко по-късно Д. отново настигнала
буса на П. и тръгнала да го изпреварва, но не успяла, тъй като насреща идвало
друго МПС. Тогава П. й направил знак с ръка, че предприема рискова маневра. Д.
намалила и останала назад, като П. я изгубил от поглед.
Когато
буса, управляван от Н.П. достигнал до с. Кьосевци, където имало знак за
ограничение на скоростта до 60 км/час, П. намалил скоростта си, като забелязал
на огледалото за задно виждане, че същия лек автомобил "О. А." го
застига с висока скорост. След като го застигнал, го изпреварил, като тогава П.
и Г. видели, че автомобила вече се управлява от мъжа (подсъдимия П.), който
направил знак на П. да спре, сякъл му пътя и спрял внезапно, при което П. също
бил принуден да спре зад него на няколко метра. В този момент и П. и Г. видели
как от шофьорското място, от предната лява врата на лекия автомобил слиза
подсъдимия П., когото не познавали до този момент. П. също слязъл от буса и
тръгнал към П., като имал намерение да му обясни, че жената е управлявала
автомобила екстремно и рисково, но в този момент П. се обърнал към него с
думите: "Кажи бе търновец!", като веднага след това му нанесъл удар с
юмрук в лявата част на долната челюст. Докато П. се опомни какво става, П. му
нанесъл втори удар в ченето, но този път отдясно. Тогава П. го хванал през
кръста, като се опитал да го събори на земята. В този момент от буса слязъл и
св. Г., който се опитал да разтърве двамата, като им викал да престанат. П. не
успял да събори П., а само го притикал до страничната мантинела, при което
двамата се претърколили зад мантинелата и продължили да се търкалят по склона
още десетина, петнадесет метра. След като спрели да се търкалят, П. отново
започнал да нанася удари по лицето и по тялото на П.. Г. също слязъл до тях,
като отново ги приканвал да спрат. Видял, че по лицето и по тениската на П. има
много кръв, както и че долната му челюст изглеждала неестествено и не се
виждали зъбите, като си помислил че зъбите са избити. При този вид на П.
подсъдимия тръгнал нагоре по склона, прескочил мантинелата, качил се в лекия
автомобил и тръгнал в посока Варна, без да направи опит да помогне на
пострадалия. През цялото това време на инцидента, пътуващата с подсъдимия П.
жена - св. М.Д., седяла вътре в колата и не направила опит да излезе и да
въздейства на П. и да го спре. Г.
помогнал на П. да се върнат до буса, натоварил го и тръгнал към ***, като
междувременно се обадил на тел. 112 и съобщил за инцидента, като посочил и
марката на автомобила, регистрационния му номер, както и дал описание на лицето,
което нанесло ударите на П..
След това Г.
откарал П. в Спешна помощ в гр. ***, където му била оказана първо медицинска
помощ. Установило се, че долната челюст на П. е счупена, като му били поставени
шини. Освен това П. бил прегледан и от съдебен лекар, който му издал
съдебно-медицинско удостоверение № 166/10.08.2015 година. Докато били в болницата,
там пристигнал и св. П.И.И. - служител на РУ - ***, който бил изпратен да
провери получения сигнал на тел. 112. Там И. разговарял със св. Г. (тъй като П.
не бил в състояние а говори), като Г. му описал цялата ситуация, посочил отново
номера на автомобила и дал описание на лицето, което е нанесло ударите на П.,
както и на момичето от лекия автомобил. И. установил, че инцидента се е случил
да територията на друга ОД на МВР - Търговище. При беседата св. И. установил,
че момчето, с което разговарял - св. Г., е записало номера на лекия автомобил,
като му го предоставил. При извършена справка в информационните масиви на МВР
било установено, че процесния лек автомобил "О. А." е регистрирана на
лице от гр. Варна. При по-задълбочена справка било установено, че скоро преди
инцидента е бил издаден фиш за допуснато нарушение по ЗДП с този автомобил,
като фишът е бил съставен на М.Н.Д. от гр. ***, която го е управлявала към този
момент. Тъй като св. И. към този момент обслужвал по криминална линия кв. "Триъгълника"
в гр. ***, познавал това свидетелката М.Д., тъй като по криминална линия попадала
в полезрението на службите на МВР. И. преди това бил работил по преписки
свързани с нея и нейния бивш съпруг, като от получена впоследствие информация
било установено, че М.Д. поддържа отношения с лицето С.П., което по описание пък
отговаряло на лицето, което се е сбило с пострадалия П. и е управлявало лекия
автомобил. За тези обстоятелства била изготвена докладна записка, която била
изпратена по подсъдност на ОД на МВР - Търговище. Междувременно св. И. съобщил
горната информация на брата на пострадалия, който след като научил имената на П.,
намерил неговата страница в социалната платформа "Фейсбук" със снимка
на самия П.. Тази снимка била показана от брата на П. на пострадалия, който
веднага разпознал лицето, което му е нанесло ударите.
Св. Г. е
бил призован в РУ - *** за даване на обяснения. На следващия ден Г. отново бил
призован в РУ - В.- Търново, където служители са му показали на монитор на
компютър снимката на С.П., като Г. веднага разпознал същия като лицето, което
нанесло ударите на П..
Впоследствие
Н.П. бил преместен на лечение във ВМА - гр. София, където му е била извършена
операция. Били му поставени шини, които П. носил повече от три месеца, като
същите не му позволявали да говори нормално, както и да се храни и бил принуден
да приема само течна храна със сламка.
В хода на
съдебното следствие след изслушване на вещото лице, което е изготвило
заключение по назначената на ДП съдебно медицинска експертиза, прието от съда
за пълно, компетентно и вярно и неоспорено от страните, се установи, че при
инцидента на 10.08.2015 год. Н.П.П. е получил: отоци и кръвонасядания по
лицевата част на главата - в лявата челно слепоочна област, по гърба на носа и
в областта на долната челюст; множество кръвонасядания по гърба и двете ръце;
множество охлузвания и охлузни рани по гърба и по двете стъпала; СЧУПВАНЕ НА
ДВАТА КЛОНА НА ДОЛНАТА ЧЕЛЮСТ. Вещото лице е посочило в писменото си заключение
на ДП, че установените увреждания по лицевата част на главата - отоците и
кръвонасяданията, както и двустранното счупване на долната челюст, са в
резултат от действието на твърди тъпи предмети и добре отговарят да са получени
от нанесени удари с юмруци по лицето. Множеството къронасядания по гърба, двете
ръце и гръбната повърхност на двете стъпала, също са в резултат от действието
на твърди тъпи предмети и могат да бъдат получени падания върху терена. СМЕ
дава заключение, че счупването на долната челюст двустранно, е причинило на
пострадалия трайно затруднение на дъвченето и говора със среден срок за
възстановяване около 3-4 месеца, а отоците, кръвонасяданията и повърхностните
рани по гърба, ръцете и краката, са причинили на пострадалия временно
разстройство на здравето, неопасно за живота. В показанията си в съдебно
заседание вещото лице потвърждава напълно даденото от него писмено заключение,
като допълнително заявява, че срокът на
оздравителния процес е около четири месеца, като след изтичането на този период,
пострадалия П. ще започне да говори нормално и ще започне да се храни с храна
под формата на каша. Вещото лице сочи също така, че болките в областта на
счупванията са много продължителни и ще останат за дълго време, както и ще се проявяват
при промяна на времето, като ще има болка и при хранене с твърда храна. Твърди,
че пострадалия като млад човек, ще се възстанови напълно след около година, година
и половина. Вещото лице твърди, че заявеното от пострадалият в съдебно
заседание, че първоначално му е нанесен удар в лявата лицева половина с юмрук,
а след това му е нанесен втори удар с коляно или пак с юмрук в дясната лицева
половина, напълно отговаря на получените травми, които са установени по
отношение на счупената челюст. Получените травматични увреждания оказват
влияние върху долночелюстната става при движение на челюстта, като се получават
масивни отоци и са достоверни показанията на свидетеля Г., който заявява в
съдебно заседание, че се е получила силна деформация на долната челюст на
пострадалия, при която не са се виждали долният ред зъби. Освен това вещото
лице е категорично, че не е възможно посочените травматични увреждания и
по-точно двустранното счупване на челюстта, да се получи при падане и претъркулване
на тялото на пострадалия и е абсолютно сигурно, че полученото травматично
увреждане счупване на челюстта е получено от удар от твърд тъп предмет, какъвто
е човешкият юмрук, което напълно кореспондира със свидетелските показания.
Горната фактическа обстановка се установи от показанията на свидетелите Н.П.П.,
Н.Г.Г., П.И.И., М.Н.Д., от извършените очни ставки между свидетелите, от
заключението на съдебномедицинската експертиза, както и от останалите,
приложени към делото писмени доказателства.
При така установената фактическа
обстановка се налагат следните правни изводи:
Съдът
намира за безспорно доказано от събраните по делото доказателства, че подсъдимия
С.П. е извършил деяние, с което е осъществил от обективна и субективна страна
състава на престъпление по чл. 129 ал. 2 вр. с ал. 1 от НК, доколкото на
10.08.2015 год. около 10.00 часа на ПП І-4 София - Варна (първокласен път), в
близост до бензиностанция "Шел" до с. Кьосевци, общ. Антоново,
причинил на Н.П.П. *** средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на
двата клона на долната челюст, което е причинило на пострадалият трайно
затруднение на дъвченето и говора със среден срок за възстановяване 3-4 месеца.
На първо
място настоящия съдебен състав намира, че от доказателствата по делото
безспорно се установява, че на 10.08.2015 год. около 10.00 часа на ПП І-4 София
- Варна (първокласен път), в близост до бензиностанция "Шел" до с.
Кьосевци, общ. Антоново, на пострадалия Н.П.П. е причинена средна телесна
повреда, като вследствие на нанесени му удари, е счупена двустранно долната му
челюст. Тези обстоятелства са безспорно установени по делото, като не се спорят
от страните. Всички свидетелски показания по делото потвърждават, че на
посочената дата П. е пътувал по посочения път, като около 10 часа са му били
нанесени удари, при които са му причинени телесни увреждания. Характера, вида,
степента и всички медико-биологични признаци на тези увреждания са установени
по безспорен начин от писменото и устното заключение на вещото лице д-р В. Ценов Г. (неоспорено от страните и прието
от съда за пълно, компетентно и вярно), а така също и от събраните в хода на ДП
писмени доказателства (медицинска документация). Установено е безспорно, че на
пострадалия П. е причинено счупване на двата клона на долната челюст, което е
довело до трайно затруднение на дъвченето и говора със среден срок за
възстановяване около 3-4 месеца, което представлява средна телесна повреда по
смисъла на чл. 129 ал. 2 от НК. Установено е също така безспорно, че това
увреждане, е причинено на П. по начина, описан в обвинителния акт, а именно
вследствие на нанесени удари от друго лице с юмрук. За това обстоятелство вещото
лице е категорично, като в съдебно заседание твърди, че счупването на долната
челюст на П. не може да бъде получена при падането му върху земята. Този начин
на причиняване на телесното увреждане счупване на долната челюст, се
потвърждава и от всички свидетелски показания, поради което съдът го приема за
категорично и безспорно установено и доказано. В хода на делото са установени и
други телесни увреждания на пострадалия П., но същите съставляват леки телесни
повреди по смисъла на закона и са ирелевантни в конкретния случай относно
квалификацията на извършеното деяние, поради което съдът няма да ги обсъжда.
Настоящия
съдебен състав прие, че е доказано и авторството на деянието, довело до
вредоносния резултат, а именно, че същото е извършено от подсъдимия С.П.. Това
обстоятелство се потвърждава напълно от показанията на пострадалия Н.П. и
свидетеля Н.Г., като и двамата категорично заявяват както в хода на ДП, така и
в хода на съдебното следствие, че именно П. е нанесъл ударите, с които е
причинил телесното увреждане на П., като и двамата го разпознават като
извършител на това деяние. Съдът кредитира показанията на тези свидетели в тази
им част, тъй като същите са безпротиворечиви и кореспондират с останалите
доказателства по делото. Съдът счита за неоснователни доводите изложени от
защитника на подсъдимия, че извършителят на деянието не е установен по
безспорен начин и по начин и със средства предвидени в НПК. Вярно е, че в хода
на ДП не е било извършено разпознаване като следствено действие по реда на чл. 169
- 171 от НПК, но това действие е било невъзможно с оглед извършените преди
започване на официалното разследване по ДП на 03.12.2015 година действия от
органите на МВР в гр. ***. Свидетелят П.И. обяснява подробно в показанията си как
е извършено установяването на извършителя, като описва това и в изготвените от
него два броя докладни записки от 10.08.2015 год. и от 11.08.2015 година, като
тогава е установено, че това е именно подсъдимият П.. Това е изключило
възможността разследващият полицай провеждащ разследването по образуваното в РУ
- *** ДП да извърши следствено действие разпознаване, тай като П. вече е бил
описан идентифициран извършител с помощта на РУ - ***. В тази насока са и още
първите показания на свидетеля Г.. Св. П.И. сочи как е установил кой управлява
процесния автомобил "О. А.", а именно, че това е свидетелката М.Д.,
която не отрича това обстоятелство. Тъй като на св. И. е било известно във
връзка с работата му като оперативен работник по криминална линия, че Д.
поддържа близки отношения със С.П., който отговарял на описанието, дадено от
св. Г. и св. П., то на 11.08.2015 год. Г. е бил призован в РУ - ***, където
служител на управлението е показал на монитор на компютър снимка на П., при
което Г. веднага и без колебание е разпознал извършителя на деянието. По-късно
вече знаейки данните на П., е била установено и неговата страница във
"Фейсбук", където също имало негова снимка, която пък била показана
на пострадалия Н.П., който също без колебание и категорично е разпознал, че
това е лицето, което му е нанесло ударите и е счупило челюстта му. Вярно е, че
тези действия не са извършени по реда на НПК, но в крайна сметка се е стигнало
до установяване на извършителя на деянието по описания начин, потвърдено
категорично от свидетелите П. и Г., които са очевидци. И двамата свидетели до
този момент не са познавали П. и не са имали никакви отношения с него, за да
има съмнения, че същите нарочно и невярно са разпознали и посочили именно П.
като извършител на деянието. Освен това П. и Г. в съдебно заседание отново
категорично сочат подсъдимия П. като извършител на деянието, като твърдят, че
го разпознават и именно той е нанесъл ударите на П., а не друго лице.
В
противоречие с показанията и твърдяното обстоятелство, че подсъдимия П. е
присъствал на инцидента и именно той е нанесъл ударите, с които е причинено
телесното увреждане на Н.П., са показанията на свидетелката М.Д.. Същата не
отрича и потвърждава обстоятелствата, че на 10.08.2015 год. е пътувала с
посочения автомобил "О. А." с рег. № *****, който управлявала с
пълномощно, по ПП І-4 в посока Варна, както и че около 10 часа в близост до
бензиностанция "Шел" в с. Кьосевци е имало инцидент, при който е
имало сбиване между пострадалия П. и друго лице, но твърди, че това друго лице не
е било подсъдимия С.П., а непознато за нея момче, което взела малко преди това
на автостоп в района на с. Шереметя заедно с непознато момиче, които пътували
за гр. Варна. Съдът не кредитира показанията на свидетелката Д. в тази им част
по следните съображения:
На първо
място пострадалия П., както и свидетеля Н.Г. са категорични в твърденията си,
че са разпознали П. като извършител на деянието и именно той е нанесъл ударите
на П., както са и категорични, че П. е управлявал лекия автомобил
непосредствено преди да ги засече и да ги спре до бензиностанцията в с.
Кьосевци. Следва да се има предвид, че нито П., нито Г. до този момент са
познавали П. и не са имали никакви отношения с него, за да има дори и най-малки
подозрения или съмнения, че те двамата имат някакво специално отношение към
подсъдимия и нарочно го клеветят и го сочат като извършител на престъплението. Т.е.
Нито П., нито Г. имат някакъв мотив да сочат П. като деец, ако в действителност
той не е такъв. Освен това още непосредствено след инцидента на 10.08.2015 год.
Г. и П. пресъздават една и съща фактическа обстановка около самия инцидент,
която поддържат и в хода на образуваното впоследствие ДП, както и в показанията
си пред съда, както и при извършените очни ставки със свидетелката М.Д.. Съдът
не намира никаква причина и мотив, които да карат П. и Г. да твърдят, че П. е
управлявал автомобила непосредствено преди инцидента (което твърдение излагат
още в първите часове след случката и то пред над полицейски органи). Поради
това съдът кредитира показанията на П. и Г. в тази им част, в която
противоречат на показанията на св. Д..
На
следващо място в хода на делото се установи, че св. Д. има лични отношения с
подсъдимия П., като съдът намира в това обстоятелство мотив тя да дава неверни
показания с цел да поддържа защитната му версия, че не той е извършител на
престъплението.
Освен това
ако се допусне, че действително Д. е била взела на автостоп непознато момче, то
звучи съвсем нелогично и нереално тя да му предоставя за управление автомобила
си, при положение, че изобщо не го познава (както самата тя твърди пред съда). Макар,
че Д. не заявява, че е предоставяла автомобила си за управление на непознатото
момче, съдът вече изложи доводите си, поради които счита, че показанията на П.
и Г., че мъж е управлявал автомобила непосредствено преди инцидента са
достоверни. Дори обаче да се допусне, че действително Д. е возило на автостоп
непознато момче, то пък звучи отново съвсем нелогично това непознато момче да
влиза в пререкания и дори да нанася удари и побой над друго непознато лице във
връзка с възникнала ситуация на пътя между жената, която го е взела на автостоп
и трето лице. Какъв мотив и причина би могъл да има един човек да се намесва в
отношения на други две непознати лица и то до степен да нанася побой и средна
телесна повреда на едното от тях.
На
следващо място съдът не намира също така мотив и причина свидетелите П. и Г. да
твърдят, че в автомобила са се возили само Д. и подсъдимия П. в противоречие с
показанията на св. Д.. Ако действително е имало трето лице, защо тези свидетели
биха твърдели, че няма такова.
За
изясняване на посочените противоречия по искане на представителя на
прокуратурата в хода на съдебното следствие бяха проведени очни ставки между
свидетелите Н.П. и М.Д. и между Н.Г. и М.Д., при които всички свидетели
продължиха да поддържат заявеното от тях до този момент и не промениха своите
показания, като П. и Г. продължиха категорично да твърдят, че именно подсъдимия
П. е извършител на престъплението.
С оглед
така изложените мотиви съдът счита, че показанията на свидетелката М.Д. са
дадени с само цел поддържане на защитната версия на подсъдимия и не
кореспондират с останалите доказателства по делото, поради което не ги
кредитира.
Предвид
горните мотиви, настоящия съдебен състав счете, че са налице основанията за ангажиране наказателната
отговорност на подсъдимия С.П., който е осъществил от обективна страна
престъпния състав на чл. 129 ал. 2 вр. с ал. 1 от НК, поради което го призна за
виновен в извършването на това престъпление.
От
субективна страна подсъдимият е извършил деянието виновно, при форма на вината
пряк умисъл. Той е съзнавал общественоопасния характер на деянието си,
предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал тяхното настъпване. П.
е нанесъл няколко насочени удара към лицето на П., с достатъчна по интензитет
сила, за да се стигне до резултат двустранно счупване на долната челюст. Т.е.
подсъдимия целенасочено е нанесъл ударите с цел да причини телесното увреждане
на П..
Причини за
извършване на престъплението - ниска правна култура у подсъдимия и незачитане физическата
неприкосновеност, здравето и личното достойнство на човека.
Като призна за виновен подсъдимия
за виновен за извършеното престъпление по чл. 129 ал. 2 вр. с ал. 1 от НК,
съдът съобразно чл. 54 от НК обсъди обществената опасност на деянието, личната
такава на дееца, подбудите за извършване на престъплението, както и
смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства.
Обществената опасност на деянието
е сравнително висока. Безспорно е, че е посегнато и са увредени отношенията на
лична и физическа неприкосновеност на човека, защитени с правовия ред в
страната ни, като причиненият престъпен резултат се отличава с голяма тежест.
Причинено е телесно увреждане, което по своя характер е довело до трайно
физическо неудобство, болки и страдания от страна на пострадалия.
Обществената опасност на
подсъдимия съдът прецени като сравнително ниска, след обсъждане на смекчаващите
и отегчаващи вината обстоятелства. Като смекчаващи такива съдът отчете чистото
съдебно минало на подсъдимия.
Като отегчаващи вината
обстоятелства съдът отчете характера на деянието, а именно причинено телесно
увреждане във връзка с отношения между участници в движението по пътищата,
което в последно време има широк обществен отзвук. В последните няколко години
в нашето общество зачестиха случаите на т.н. транспортно хулиганство, като ставаме
свидетели на много случаи, в които агресивни шофьори стигат до саморазправа и
нанасят побоища, а саморазправата
увеличава риска от ПТП и нарушава обществения ред.
Предвид установените смекчаващи и
отегчаващи вината обстоятелства, съдът счете, че на подсъдимия следва да бъде
наложено наказание над предвидения в закона минимум, като наложи на подсъдимия С.П.П.
наказание лишаване от свобода за срок от една година и шест месеца. С оглед
чистото съдебно минало на подсъдимия, съдът счете, че за постигане целите на
наказанието и най-вече за поправянето на осъдения, не е наложително той да го
изтърпи, поради което на основание чл.66 ал.1 от НК, отложи изпълнението на
така наложеното на П. наказание за срок от три години.
Съдът счита, че така наложеното
по вид и размер наказание на подсъдимата е съобразено с разпоредбата на чл. 36,
ал. 1 от НК. Същото ще изиграе своята роля за поправянето и превъзпитанието на
осъдения към спазване законите и добрите нрави, както и ще въздейства
предупредително върху него.
Съдът намира, че в конкретния
случай не са налице многобройни или изключителни смекчаващи вината
обстоятелства, които да мотивират съда да приложи разпоредбата на чл. 55 ал. 1
от НК.
По отношение на предявения и
приет за съвместно разглеждане граждански иск, съдът прие следното:
Настоящия
съдебен състав намира, че по безспорен начин се установи виновно противоправно
поведение от страна на подсъдимият П. и вреда с неимуществен характер,
изразяваща се в засягане здравето на пострадалия Н.П. и причинна връзка между
тях. Съдът намира предявения граждански иск с правно основание чл. 45 от ЗЗД за
основателен. Предвид претърпените от престъплението болки и страдания и
съобразно разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, съдът счете, че гражданският иск е
доказан и следва да бъде уважен. По отношение размера на сумата, която следва да
бъде присъдена, съдът взе предвид вида, характера и степента на телесното
увреждане, причинено на П. и най-вече последиците, които той е претърпял
вследствие на това увреждане. В хода на делото се събраха доказателства относно
това, че непосредствено след инцидента на П. са били поставени шини, който са
довели то това, че в следващите няколко месеца той е бил в невъзможност да
говори нормално, както и да се храни нормално, като е бил принуден да приема
само течна храна със сламка. На следващо място през този период от няколко
месеца П. освен, че не е имал възможност да ходи на работа, то той е бил
достатъчно ограничен и да води нормален социален живот предвид невъзможността
му да разтоваря нормално. Освен това от показанията на вещото лице в съдебно
заседание се установява, че и до настоящия момент пострадалия изпитва все още
неразположение и болки при промяна на времето, както и при употреба да твърди
храни, което означава, че П. търпи в известна степен тези болки и страдания и
към настоящия момент. Всички тези обстоятелства мотивираха съда да уважи
предявения граждански иск, като прецени, че следва да бъде присъдена сумата от
9 000 (девет хиляди) лева, която се равнява на около двадесет минимални работни
заплати за периода 2015-2016 година. Съдът прие, че следва да бъде присъдена и
законната лихва върху тази сума, считано от датата на увреждането - 10.08.2015
год. до окончателното изплащане, като горната сума следва да бъде заплатена от
подсъдимия на пострадалия.
Предвид
така установените обстоятелства, настоящия съдебен състав като намери, че
гражданския иск, предявен от пострадалия Н.П. е основателен до размер на сумата
от 9 000 (девет хиляди) лева, отхвърли предявения от Н.П.П. граждански иск за претърпените от него
неимуществени вреди в резултат на извършеното от подсъдимия престъпление по чл.
129 ал. 2 вр. с ал. 1 от НК за горницата над 9 000 лева до предявения
размер от 20 000 лева - като неоснователен и недоказан.
При този изход на делото,
подсъдимият П. бе осъден да заплати по сметка на ВТРС сумата от 360.00 (триста
и шестдесет) лева, представляваща държавна такса върху уважения граждански иск,
както и да заплати на гражданския ищец и частен обвинител Н.П. сумата от 800
(осемстотин) лева, представляваща направените от П. разноски по делото за
процесуално представителство.
На
основание чл. 189 ал. 3 от НПК подсъдимият П. беше осъден да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на ВТРС и направените по делото разноски в
размер на 117.28 лева (сто и седемнадесет лева и двадесет и осем стотинки), както
и сумата от 5.00 (пет) лева за служебно издаване на изпълнителен лист.
Водим
от изложените съображения, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
/
Емил Бобев /