№ 228
гр. Пазарджик, 03.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XIV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и осми март през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Димитър Бишуров
при участието на секретаря Ива Чавдарова
като разгледа докладваното от Димитър Бишуров Административно
наказателно дело № 20225220200376 по описа за 2022 година
Производството е по реда с чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на М. СВ. К., ЕГН ********** от
гр.Пазарджик против НП № 2021-1818-02-2304 от 07.12.2021 година на
началника на РУМВР-Пазарджик, с което на основание чл.81 ал.2, т.2 от
ЗБЛД и за нарушение на чл.7 ал.1 от ЗБЛД е наложена глоба в размер на 50
лв. /петдесет лева/.
Релевираните в жалбата оплаквания се свеждат до материална и
процесуална незаконосъобразност на атакуваното НП, чиято отмяна се иска.
Прави се и искане за присъждане на разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят не се явява лично, но се
представлява от процесуален представител, който поддържа жалбата и
пледира за отмяна на НН, както и за присъждане на разноски.
За въззиваемата страна - АНО, редовно призован, не се явява
представител. След последното проведено съдебно заседание и обявяването
на делото за решаване, постъпва писмено становище от пълномощник на
директора, с което се иска потвърждаване на ЕФ, прави се възражение за
прекомерност на разноските на ответната страна и се иска присъждане на
такива под формата на юрисконсултско възнаграждение.
1
Районният съд прецени събраните по делото гласни и писмени
доказателства, обсъди доводите на страните и при съобразяване разпоредбата
на чл.63 от ЗАНН, прие за установено следното:
Жалбоподателят е санкциониран за това, че на 04.11.2021 год., около
21:30 часа, в гр.Пазарджик, на ул. „Синитевска“, при извършена полицейска
проверка представил повреден документ за самоличност – лична карта с №
***, изд. На 12.04.2016г. от МВР-Пазарджик.
Гореописаното било установено от св. Г.К. – полицейски служител в
РУМВР-Пазарджик, който съставил против жалбоподателя АУАН рег. №
2304/04.11.2021 година. Въз основа на акта било издадено атакуваното НП,
което било връчено лично на жалбоподателя на 06.03.2022 година, а жалбата
против него била подадена чрез АНО на 09.03.22 год., т.е. в срока по чл.59
ал.2 от ЗАНН, при което е процесуално допустима, като подадена в срок и от
лице, активно легитимирано да инициира съдебен контрол за
законосъобразност на атакуваното НП.
Гореописанат фактическа обстановка съдът възприе въз основа на
събраните по делото доказателства - показанията на актосъставителя и
писмените доказателства, приети по делото.
При така установеното съдът намира, че жалбата е основателна, поради
следното:
Според настоящия съдебен състав, в хода на
административнонаказателното производство са допуснати съществени
процесуални нарушения, които драстично накърняват правото на защита на
санкционираното лице, до степен на невъзможност да го осъществява.
Видно от АУАН и НП същите не отговарят на императивните
изисквания на чл.42, т.4 от ЗАНН, респ. на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН.
Първоначално актосъставителят, а в последствие и АНО са допуснали едно и
също нарушение, което се изразява в липса на описание на нарушението, на
обстоятелствата, при които то е било извършено и на доказателствата, които
го потвърждават. АНО се е задоволил при описване на нарушението да
препише записаното в АУАН като фактическа обстановка на извършеното
нарушение, която буквално сочи, че на посочените вече дата, час и място
жалбоподателят бил представил повредена лична карта.
2
Така описаното нарушение е квалифицирано като такова по чл.7 ал.1 от
ЗБЛД, която правна норма вменява в задължение към гражданите на Р
България да пазят личните си документи за самоличност от повреждане,
унищожаване или загубване. В същото време, поведението на Поибренски е
санкционирано по чл.81 ал.2, т.2 от ЗБЛД, която правна норма предвижда
налагане на административно наказание глоба на този, който „повреди”,
„унищожи” или „изгуби” български документ за самоличност.
По начина на описване на нарушението и посочените като нарушени
правни норми, нарушителят не може да научи в какво точно е обвинен, т.к.
няма изрично и подробно описание на някое от изпълнителните деяния на
самото нарушение, които са „изгубване”, „повреждане” или „унищожаване”
на български документ за самоличност. Описаното като изпълнително деяние
на нарушението в НП – „представи” повредена лична карта по никакъв начин
не корелира на изпълнителните деяния на вменения състав на
административно нарушение. С други думи жалбоподателят е лишен от
възможността да разбере, в какво точно е обвинен да е извършил и защо е
наказан по посочения в НП ред. На него не му е казано по никакъв начин
дали той лично, както и как, къде и кога, респ. при какви обстоятелства е
повредил въпросния документ, т. е. няма посочване на дата и място на
извършване на нарушението. Посочената в НП дата 04.11.2021г. е дата на
проверката, при която било констатирано, че личната карта е била с
повредена, но никъде не е посочено, че на тази дата и то лично
жалбоподателят е повредил документа си. Датата на извършването на
нарушението пък, освен че е императивен реквизит на НП, има значение и
относно това дали АНП е започнато законосъобразно със съставянето на
АУАН и то с оглед спазване на сроковете по чл.34 от ЗАНН.
Освен че не е описано с кое свое действие или бездействие
жалбоподателят виновно е допринесъл за повреждането на документа, но и
той по никакъв начин не е приобщен като доказателство към преписката, за
да бъде проверимо твърдението на актосъставителя и АНО - че действително
е бил повреден. Това пък прави вмененото административно нарушение
недоказано още повече, че при разпита на актосъставителя същият заяви, че
не се спомня нищо за случая и не може да поясни в какво се е изразявала
повредата на личната карта.
3
Отделно от това в АУАН и НП не е описано ясно и недвусмислено в
какво се изразява самата повреда на документа, което още повече затруднява
жалбоподателя, а и съда, да установи всъщност повреден ли е бил или пък
унищожен процесният документ, респ. ако само е бил повреден, то дали
повредата го прави негоден да се ползва по предназначение или не, което пък
ще има значение относно това дали не се касае за маловажен случай по
смисъла на чл.28 от ЗАНН.
В заключение обобщено следва да се каже, че ако АНО е желаел да
ангажира отговорността на жалбоподателя, то той във всички случаи е
следвало коректно да опише нарушението, като индивидуализира подробно
документа, след което посочи как и кога нарушителят е повредил, респ.
унищожил документа, в какво се е изразила повредата или унищожаването и
т.н., за да може да даде възможност на лицето да изгради своята защита на
база обективните факти, сочещи осъществения състав на нарушение, като
например оспорва тези факти, гради алиби и т.н.
В конкретния случай жалбоподателят е лишен от това негово основно
право на защита, а пък липсата на описание на нарушението лишава и съда от
възможността да осъществи адекватен съдебен контрол за законосъобразност
на издаденото НП. Всичко това е достатъчно да се отмени НП.
При този изход от делото, който е неблагоприятен за АНО, то искането
за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, направено с постъпилото
по делото писмено становище се явява неоснователно и не може да бъде
уважено. Още повече, че то е направено несвоевременно, т.е. с писменото
становище на пълномощника на АНО, което обаче е представено след
последното проведено съдебно заседание и обявяването на делото за
решаване. . В този смисъл е и задължителната съдебна практика,
обективирана в Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д.
№ 6/2012 г., ОСГТК, където в т.11 е посочено, че „ Претенцията за разноски
по чл. 80 ГПК може да бъде заявена валидно най-късно в съдебното
заседание, в което е приключило разглеждането на делото пред съответната
инстанция”.
Относно искането за присъждане на разноски в полза на жалбоподателя
следва да се каже, че то е направено своевременно – още с подаването на
жалбата против НП, както и след това в пледоарията от страна на
4
пълномощника на жалбоподателя, като последният има право на такива
предвид изхода на делото – отмяна на обжалваното НП и с оглед
разпоредбата на чл.63д ал.1 от ЗАНН, препращаща към чл.143 от
Административнопроцесуалния кодекс.
От съдържанието на приложения по делото договор за правна защита и
съдействие, както и от представения списък на разноските се установява, че
договореното адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв. (триста лева)
жалбоподателят К. е заплатил на пълномощника си поделото - адвокат Л. М.
от ПзАК.
При това положение ОД на МВР Пазарджик следва да бъде осъдена да
заплати от бюджета си в полза на жалбоподателя посочените по-горе съдебни
разноски. Именно в тежест на посочената дирекция следва да бъде възложено
заплащането на разноските, доколкото тя има статут на юридическо лице по
смисъла на чл.37 ал.2 от ЗМВР, а РУ МВР-Пазарджик, чийто представител е
издал обжалваното и отменено с настоящото решение НП, не е самостоятелно
ЮЛ и е структурирано към същата областна дирекция по реда на чл.42 ал.3 от
ЗМВР.
Относно възражението за прекомерност на разноските, направено от
пълномощника на ОДМВР-Пазарджик с писменото становище по делото
следва да се каже, че същото е неоснователно. Съобразно разписаното в чл.18
ал.2, вр. с ал.1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, за процесуално представителство по
административнонаказателни производства, ако административното
наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено
имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по правилата на чл.
7, ал. 2 върху стойността на санкцията, съответно обезщетението. В случая е
приложима нормата на чл.7 ал.2, т.1 от Наредбата, т.к. глобата е в размер до
1000 лева. В последната цитирана норма е посочено, че при интерес до 1000,
както е в настоящия казус, минималното адвокатско възнаграждение е в
размер на 300 лв., т.е. точно колкото е платил жалбоподателят, което в
никакъв случай не е прекомерно.
По тези съображения и на основание чл.63, ал.2, т.1 от ЗАНН,
пазарджишкият РС
5
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НП № 2021-1818-02-2304 от 07.12.2021 година на
началника на РУМВР-Пазарджик, с което на М. СВ. К., ЕГН **********
от гр.Пазарджик, на основание чл.81 ал.2, т.2 от ЗБЛД и за нарушение на чл.7
ал.1 от ЗБЛД е наложена глоба в размер на 50 лв. /петдесет лева/.
ОСЪЖДА ОДМВР-Пазарджик с административен адрес гр.Пазарджик,
пл. „Съединение“ № 3 ДА ЗАПЛАТИ на М. СВ. К., ЕГН ********** от
гр.Пазарджик разноски в размер на 300 /триста/ лева - адвокатско
възнаграждение за един адвокат.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пазарджишкия
административен съд в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
6