РЕШЕНИЕ
№
гр.Ловеч, 28.02.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІІІ-ти административен състав, в публично заседание на тридесети януари през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОНИТА ЦАНКОВА
при секретаря ДЕСИСЛАВА МИНЧЕВА и в присъствието на
прокурора СВЕТЛА ИВАНОВА като разгледа докладваното от съдия ЦАНКОВА Адм.д № 380 / 2018 год. и на основание
данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 203 и сл. от АПК, във вр. с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.
Административното дело е
образувано по повод искова молба на ООД „**********”,
със седалище и адрес на управление: гр. Ловеч, бул. „*****” № **, вх. *, ап. *, ЕИК: *******, представлявано от В.П.Ц.,
чрез адв. В.Н. от ЛАК, съдебен адрес: ***, ст. ***, срещу Национална агенция за
приходите, гр. *****, бул. „*******” № **, представлявана от изпълнителен директор Г.Д.,
с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ и цена на иска 500 лв. главница –
разноски за адвокатско възнаграждение по КАНД № 46/2018 г. на Административен
съд - Ловеч, ведно със законна лихва от 02.03.2018 г. до окончателното
изплащане на сумата.
В съдебно заседание ищецът се представлява адв. В.Н. от ЛАК, който поддържа исковата молба, както и искане за присъждане на разноски за настоящото производство в размер на 325 лв. съгласно представен списък на разноските.
Ответникът Национална агенция за приходите, гр. ***** в писмен отговор
вх. № 3470/03.12.2018 г. и в съдебно заседание чрез юрк. П.С.намира исковата
молба за допустима, но неоснователна, като отрича да е настъпила причинна
връзка между настъпилата вреда в размер на 500 лв. за сключен договор за правна
защитна и съдействие предвид това, че за производствата по ЗАНН не се предвижда
задължителна адвокатска защита. В допълнение намира изплатеното адвокатско
възнаграждение в размер на 500 лв. за защита по КАНД № 46/2018 г. на
Административен съд - Ловеч за прекомерно, като се позовава на чл. 18, ал. 2 от
Наредба № 1 от 09.07.2014 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, в който смисъл моли, в случай че съдът приеме иска за основателен,
да го редуцира до сумата от 300 лв.
Представителят на Окръжна прокуратура - Ловеч дава заключение, че исковата молба е основателна въз основа на Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г. по тълкувателно дело № 2/2016 г. на ОСС на колегиите във ВАС. По отношение на размера на главния иск от 500 лв. имуществени вреди прокурорът дава заключение, че същият е завишен и следва да бъде редуциран до сумата от 300лв., като в останалата част бъде отхвърлен По отношение на иска за мораторна лихва прокурорът намира, че същият иск следва да бъде изцяло отхвърлен.
Съдът, след като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, намира за установено следното:
Съобразно чл. 7 от ЗОДОВ, искът за обезщетение се предявява пред съда по мястото на увреждането или по настоящия адрес или седалището на увредения срещу органите по чл. 1, ал. 1 и чл. 2, ал. 1 от ЗОДОВ, от чиито незаконни актове, действия или бездействия са причинени вредите. Ищецът е със седалище и адрес на управление: гр. Ловеч, бул. „*****” № **, вх. *, ап.*, твърдяното увреждане е настъпило в гр. Ловеч, правното основание на иска е чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, с оглед на което исковата молба е предявена пред компетентния съд при спазване на правилата за родова и местна подсъдност.
Претенцията е родово подсъдна на административните съдилища, съгласно т. 1 от диспозитива на ТП № 2/19.05.2015 г. по ТД № 2/2014г. на ОС на ГК на ВКС и Първа и Втора колегия на ВАС. ИМ е подадена от лице с надлежна активна процесуална легитимация, насочена е против ответник с надлежна пасивна процесуална легитимация и отговаря на формалните изисквания за реквизити, което я прави процесуално допустима за разглеждане в настоящото производство.
Разгледана по същество исковата молба е основателна по следните съображения:
В настоящото решение съдът
съобрази задължителните: Тълкувателно
постановление № 2/19.05.2015 г. т.д. № 2/2014г. на ОСГК на ВКС и Първа и Втора
колегия на ВАС и Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г. по тълкувателно дело
№ 2/2016 г. на ОСС на колегиите във ВАС.
При преценка на размера на иска съдът съобрази по аналогия и Тълкувателно решение № 1/11.12.2018 г. на ОСГК на ВКС, съгласно което при иск по чл. 2, ал. 1 от ЗОДОВ съдът може да определи обезщетението за имуществени вреди, съставляващи адвокатско възнаграждение, в размер, по-малък от платения в наказателния процес.
Съгласно чл. 203, ал. 1 от АПК исковете за обезщетения за вреди, причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица, се разглеждат по реда на глава ХІ от АПК. За неуредените въпроси за имуществената отговорност чл. 203, ал. 2 от АПК препраща към разпоредбите на ЗОДОВ, който се явява специален закон в производството за обезщетение. Препращането е само към материалноправните норми, касаещи имуществената отговорност. Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. ЗОДОВ доразвива принципа, че всеки дължи обезщетение за вредите, които е причинил виновно другиму, като създава облекчен ред за ангажиране на отговорността на държавата за вредите, причинени на нейните граждани от органите на администрацията при изпълнение на правно-регламентирана административна дейност. Исковата защита е възможна при условията на чл. 1 от ЗОДОВ. Във фактическия състав на отговорността на държавата за дейността на администрацията, визирана в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, се включват следните елементи: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата, при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред; вреда от такъв административен акт; причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат.
Доказателствената тежест за установяване на кумулативното наличие на всичките три предпоставки се носи от ищеца, търсещ присъждане на обезщетение за причинени му вреди. По силата на общата препращаща разпоредба на чл. 144 от АПК за неуредените в този дял въпроси се прилага Гражданският процесуален кодекс (ГПК). Според чл. 8, ал. 2 от ГПК страните посочват фактите, на които основават исканията си, и представят доказателства за тях, а по силата на чл. 154, ал.1 от ГПК всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания или възражения.
Дейността по административно наказване по естеството си е правораздавателна дейност на администрацията, насочена е към разрешаване на правен спор, възникнал по повод на конкретно сезиране, при спазване на състезателно производство в условията на независимост и самостоятелност на решаването. Тази дейност е свързана със защитата на реда в областта на държавното управление по аргумент от чл. 6 от ЗАНН и представлява санкционираща управленска дейност. Но наред с другите правни форми на изпълнителна дейност – правотворческа, правоприлагаща и договорно-правна, класифицирани според предметно им съдържание и цел, тя представлява форма на административна (изпълнителна) дейност, извършва се по административен ред чрез властнически метод, въз основа на законово предоставена административнонаказателна компетентност. Наказателното постановление, като резултат от упражнената дейност по административно наказване, също представлява по естеството си правораздавателен акт, който не се издава по реда на АПК и не носи белезите на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК. Въпреки това основният вид на дейността по налагане на административно наказание и на извършените действия или бездействия във връзка с административното наказване не дава основание разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ да се тълкува ограничително, като приложното й поле се ограничи до административните актове, издавани по реда на АПК, а незаконосъобразните наказателни постановления, с оглед на правораздавателния им характер, да бъдат изключени от предметния обхват на закона.
За квалифициране на иска като такъв по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ определяща е не правната природа на отменения акт, който безспорно не е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК, а властнически акт с наказателноправни последици. Определяща е дейността на органа – негов издател. Наказателното постановление се издава от административен орган, в изпълнение на нормативно възложени задължения, при упражняване на административнонаказателна компетентност, законово предоставена на органите в рамките на административната им правосубектност, което по своето съдържание представлява изпълнение на административна дейност. Ето защо не е от значение факта, че наказателното постановление не представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК и не е отменен по реда на АПК. Административният характер на дейността по издаване на НП, при или по повод на която са причинени вреди на гражданите или юридическите лица, определя правното основание на иска за вреди от незаконосъобразните наказателни постановления като такова по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. В този смисъл е и приетото в т. 1 от Тълкувателно постановление от 19.05.2015г., постановено по т.д. № 2/2014г. на ВКС и ВАС.
Следователно е налице първата материалноправна предпоставка – незаконосъобразни актове на държавен орган, при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред.
От фактическа страна няма спор, а и се установява от приложеното НАХД № 1087/2017 г. на Районен съд – Ловеч, ведно с КАНД № 46/2018 г. на Административен съд -Ловеч, че с влязло в сила решение № 41 от 02.03.2018 г. по КАНД № 46/2018 г. на Административен съд – Ловеч е оставено в сила решение № 13 от 10.01.2018 г. по НАХД № 1087/2017 г. на Районен съд – Ловеч, с което е отменено изцяло Наказателно постановление № 282954-F295741/14.08.2017 г. на Директора на ТД на НАП- Велико Търново, с което на ООД „**********”, със седалище и адрес на управление: гр. Ловеч, бул. „*****” № **, вх. *, ап. *, ЕИК: *******, представлявано от В.П.Ц., е наложена имуществена санкция в размер на 700 лв. на основание чл. 185, ал. 2 от ЗДДС.
Между страните няма спор, а и се установява от приложеното НАХД № 1087/2017 г. на Районен съд – Ловеч, ведно с КАНД № 46/2018 г. на Административен съд -Ловеч, че по повод обжалването на Наказателно постановление № 282954-F295741/14.08.2017 г. на Директора на ТД на НАП- Велико Търново, ищецът в настоящото производство е упълномощил адвокат за касационното производство, като е заплатил договорен хонорар от 500 лв., видно от договор за правна защита и съдействие от 27.02.2018 г. - на л. 12 от с КАНД № 46/2018 г. на Административен съд –Ловеч.
По отношение на
доказателствената стойност на договора за правна защита и съдействие от
27.02.2018 г. - на л. 12 от с КАНД № 46/2018
г. на Административен съд –Ловеч, който
има характер на разписка съдът съобрази т.
1 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по т.д. № 6/2012 г. на ОСГТК на
ВКС.
Следва да се посочи, че за производството по НАХД № 1087/2017 г. на Районен съд – Ловеч липсва договор за правна защита и съдействие, като липсват и доказателства за заплащането на адвокатски хонорар за същото производство пред районния съд, поради което настоящият съд намира за доказана претенцията за главница имуществени вреди за заплатен адвокатски хонорар по КАНД № 46/2018 г. на Административен съд -Ловеч, видно от договор за правна защита и съдействие от 27.02.2018 г. - на л. 12 от с КАНД № 46/2018 г. на Административен съд –Ловеч.
Налице са и втората и третата предпоставки – вреда от тези актове и пряка причинна връзка между вредата – заплатен адвокатски хонорар - и настъпилия вредоносен резултат. Настоящият състав приема, че от незаконосъобразното Наказателно постановление № 282954-F295741/14.08.2017 г. на Директора на ТД на НАП- Велико Търново, отменено по съответния законов ред с влязло в сила съдебно решение, ищецът е претърпял вреди, изразяващи се в направени разноски за адвокатско възнаграждение в съдебното производство по КАНД № 46/2018 г. на Административен съд –Ловеч.
По силата на чл. 4 от ЗОДОВ държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждащото действие. Съдът приема, че ищецът не би заплатил адвокатско възнаграждение и заплатената на това основание сума не би представлявали вреда за него, ако не е било издадено процесното, отменено впоследствие като незаконосъобразно, наказателно постановление. Макар и да липсва нормативно установено задължение за процесуално представителство по реда на ЗАНН, адвокатската защита при атакуване законосъобразността на НП се явява нормален и присъщ разход за обезпечаване на успешния изход на спора, поради което и вредите се явяват пряка и непосредствена последица от издадените незаконосъобразни актове – наказателните постановления.
Това е така, тъй като намаляването
на имуществото на ищеца вследствие заплатени суми за адвокатско възнаграждение,
е предизвикано от издаването на наказателното постановление, с което е наложена
глоба. Обстоятелството, че адвокатската защита по делата за обжалване на
наказателни постановления не е задължителна, не влече по необходимост и извода,
че страната няма право да ангажира свой процесуален представител, нито че
ангажирането на такъв не се намира в причинна връзка с издадените НП.
Неразделната взаимовръзка между издаденото наказателно постановление и
потърсената от наказаното лице адвокатска защита е пряка и непосредствена, тъй
като те се намират в отношение на обуславяща причина и следствие – гражданинът
не би потърсил адвокатска помощ, ако срещу него не е издаден акт, увреждащ
неговите законни права и интереси.
В същия смисъл са мотивите в Тълкувателно
решение № 1/15.03.2017г. по т.д. № 2/2016г. на ОСС от I и II колегия на ВАС,
съгласно което при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1,
ал. 1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни
постановления, изплатените адвокатски възнаграждения в производството по
обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла
на чл. 4 от този закон, съответно подлежат на обезщетяване по ЗОДОВ.
По изложените съображения
настоящият съдебен състав намира, че искът за заплащане на обезщетение за
имуществени вреди, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение по
КАНД № 46/2018 г. на Административен съд
–Ловеч е основателен, а по отношение на неговия размер съдът съобрази следното:
Съгласно чл. 18, ал. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за процесуално представителство, защита и съдействие по дела срещу наказателни постановления, в които административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по правилата на чл. 7, ал. 2 върху стойността на санкцията, съответно обезщетението, но не по-малко от 300 лв. Както беше посочено по-горе, договореното и заплатено адвокатско възнаграждение общо за двете производства пред съдилищата е в размер на 500 лв. - видно от производството КАНД № 46/2018 г. на Административен съд – Ловеч, т.к. в същото производство по КАНД наказаното със соченото наказателно постановление дружество е ответник, следователно производството по КАНД се е развило по касационна жалба на ТД на НАП – Велико Търново.
Ето защо съдът приема, че независимо от липсата на договор за правна защита и съдействие по НАХД № 1087/2017 г. на Районен съд – Ловеч, сторените от ищеца разноски за защита по КАНД № 46/2018 г. на Административен съд – Ловеч, видно от л. 12 от с КАНД № 46/2018 г. на Административен съд –Ловеч, и обстоятелството, че касационното производство се е развило по касационна жалба на ответника по настоящото дело, обосновават извода, че размерът на договорения и платен адвокатски хонорар от 500 лв. /видно от л. 12 от с КАНД № 46/2018 г. на Административен съд –Ловеч/ не е прекомерен – предвид защитата от един и същ адвокат Н. от ЛАК по повод обжалването на едно и също наказателно постановление пред две съдебни инстанции, за всяка от които съгласно чл. 18, ал. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, минималният адвокатски хонорар е 300 лв.
Поради това съдът не намира основание да редуцира иска за главницата в размер на 500 лв., каквото правомощие по принцип намира, че има съгласно приетото в Тълкувателно решение № 1/11.12.2018 г. на ОСГК на ВКС.
По отношение на акцесорния иск за заплащане на законна лихва върху главницата от 500 лв. за периода от 02.03.2018 г. – датата на влизане в сила на решението по НАХД № 1087/2017 г. на Районен съд – Ловеч - до датата на подаване на настоящата искова молба – 07.11.2018 г. съдът намира същия иск за неоснователен, поради което следва да бъде отхвърлен изцяло по следните съображения.
Съгласно т. 4 на Тълкувателно
решение № 3 от 22.04.2004 г. по т.гр.д. № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС - При незаконни актове на администрацията началният момент на забавата и съответно на
дължимостта на законната лихва върху сумата на обезщетението, както и
началният момент на погасителната давност за предявяване на иска за неговото
заплащане е влизане в сила на решението,
с което се отменят унищожаемите административни актове, а при нищожните -
това е моментът на тяхното издаване, а за незаконни действия или бездействия на
административните органи - от момента на преустановяването им.
Същото Тълкувателно решение
№ 3 от 22.04.2004 г. по т.гр.д. № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС не намира приложение в настоящото производство предвид актуалната практиката
на ВАС, която приема, че законна лихва върху главнично вземане, представляващо
обезщетение за имуществени вреди, представляващи разходи за платено адвокатско
възнаграждение, причинени от отменено незаконосъоразно наказателно
постановление е дължима от датата на
предявяване на иска.
Липсват доказателства преди предявяване на настоящия иск настоящия ищец да е предявил претенция за заплащане на адвокатски хонорар във връзка със соченото по-горе отменено наказателно постановление. В този смисъл съдът приема за основателно възражението на ответника, че лихва върху заплатения адвокатски хонорар не се дължи.
В същия смисъл е по-новата практика на ВАС: решение № 13065/29.10.2018 г. по АД № 8399/2017 г., решение № 12894/24.10.2018 г. по АД № 8483/2017 г., решение № 12372/15.10.2018 г. по АД № 8472/2017 г., решение № 11712/03.10.2018 г. по АД № 6831/2017 г., решение № 7771/11.06.2018 г. по АД № 1857/2017 г., решение № 7201/31.05.2018 г. по АД № 3124/2017 г., решение № 6832/23.05.2018 г. по АД № 8730/2017 г. по описа на ВАС и др.
При този изход на делото следва ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сторените по делото разноски за настоящото производство съгласно списък на л. 19 от делото. В ИМ и в съдебно заседание ищецът е направил искане за присъждане на направените по делото разноски в общ размер на 325 лв., от които 25 лв. платена д.такса и 300 лв. заплатен адвокатски хонорар, видно от договор за правна защита и съдействие на л. 4 от настоящото дело. Съгласно разпоредбата на чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ ако искът бъде уважен изцяло или частично, съдът осъжда ответника да заплати разноските по производството, както и да заплати на ищеца внесената държавна такса; съдът осъжда ответника да заплати на ищеца и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, съразмерно с уважената част от иска. Предвид това и съображението, че исковата молба е уважена за главница съгласно изложените по-горе мотиви съдът намира, че следва да бъде осъден ответника да заплати на ищеца разноски за настоящото производство в общ размер на 325 лв.
На основание гореизложеното Ловешкият административен съд
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА Национална агенция за приходите, гр. *****, бул. „*******” № **, представлявана от изпълнителен директор Г.Д., да заплати на ООД „**********”, със седалище и адрес на управление: гр. Ловеч, бул. „*****” № **, вх. *, ап. *, ЕИК: *******, представлявано от В.П.Ц., сумата от 500 лв. /петстотин лева/, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди в резултат на отменено като незаконосъобразно Наказателно постановление № 282954-F295741/14.08.2017 г. на Директора на ТД на НАП- Велико Търново, ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба – 07.11.2018 г. до окончателното й изплащане.
ОТХВЪРЛЯ иска на ООД „**********”, със седалище и адрес на управление: гр. Ловеч, бул. „*****” № **, вх. *, ап. *, ЕИК: *******, представлявано от В.П.Ц., срещу Национална агенция за приходите, гр. *****, бул. „*******” № **, представлявана от изпълнителен директор Г.Д., с правно основание чл. 86 от ЗЗД за периода от 02.03.2018 г. до датата на подаване на настоящата искова молба – 07.11.2018 г.
ОСЪЖДА Национална агенция за приходите, гр. *****, бул. „*******” № **, представлявана от изпълнителен директор Г.Д., да заплати на ООД „**********”, със седалище и адрес на управление: гр. Ловеч, бул. „*****” № **, вх. *, ап. *, ЕИК: *******, представлявано от В.П.Ц., сумата от 325 лв.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС на РБ в 14-дневен срок от съобщението до страните.
Да се изпрати препис от решението на страните и ОП-Ловеч.
АДМ. СЪДИЯ: