РЕШЕНИЕ
№ 608
гр. Ямбол, 22.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XVII СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Димчо Г. Димов
при участието на секретаря С.С.М.
като разгледа докладваното от Димчо Г. Димов Гражданско дело №
20222330102293 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба от И. Н. К. с ЕГН ********** от гр.Я.
чрез пълномощник адв. В.К. от АК Я., с която против „Комакс Тестинг България“ ЕООД
гр.Ямбол, са предявени искове по чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ.
С исковата молба се твърди, че ищецът е работил в предприятието на ответника на
длъжност „***“ по трудов договор № *** год., като трудовото правоотношение на ищеца
било прекратено със заповед № *** год. на основание чл.71, ал.1 КТ, считано от 27.06.2022
год. поддържа се, че уволнението е незаконосъобразно, тъй като договорът бил сключен на
основание чл.67, ал.1, т.1 КТ, а бил прекратен на основание чл.71, ал.1 КТ, без да има
постигнато съгласие между страните за сключването му с изпитателен срок. Твърди се че
след уволнението ищецът не е работил по трудово правоотношение в резултат на което е
претърпял вреди в размер на 3840 лева, в размер на БТВ за срока от 27.06.2022 год. до
15.08.2022 год.
Претендира се от съда да постанови решение, с което да признае уволнението на ищеца
извършено със заповед № *** год. за незаконно, да бъде отменено; да бъде възстановен
ищеца на заеманата преди уволнението длъжност „***“, както и да бъде осъден ответника да
заплати на ищеца обезщетение в размер на 3 840 лева за времето от 27.06.2022 год. до
15.08.2022 год., през което е останал без работа поради уволнението, на базата на
полученото от него брутно трудово възнаграждение през последния месец преди
уволнението в размер на 2880 лева. Претендира се законната лихва, както и сторените от
ищеца разноски.
1
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответника, с която се оспорват
предявените искове. Не се оспорва, че ищецът е работил в предприятието на ответника на
сочената в исковата молба длъжност в периода 04.04.2022 год. до 27.06.2022 год.
Останалите факти и обстоятелства в исковата молба се оспорват.
Твърди се че сключения между страните трудово договор е бил с уговорен срок за
изпитване до шест месеца, уговорен в полза на работодателя. Твърди се че съдържанието на
първа и трета страница на приложения с исковата молба трудов договор се различава от
трудовия договор който е приложен към личното трудово досие на ищеца. Оспорва се
представения с исковата молба трудов договор.
С оглед фактите изложени в обстоятелствената част на исковата молба и
формулирания въз основа на тях петитум, съдът е намерил, че предявените от ищеца е
предявен главен иск с правно основание чл.344, ал.1, т.1 КТ и акцесорни такива с правно
основание чл.344, ал.1, т.2 и т.3 КТ.
В съдебно заседание ищецът оттегля предявения от него иск по чл.344, ал.1, т.2 КТ - да
бъде възстановен ищеца на заеманата преди уволнението длъжност „***“, поради което и на
основание чл.232 ГПК съдът с протоколно определение от 14.11.2022 год. е прекратил
производството по предявения от ищеца И. Н. К. против ответника „Комакс Тестинг
България“ ЕООД иск с правно основание чл.344, ал.1, т.2 КТ, и е продължил производството
по предявените от ищеца против ответника искове с правно основание чл.344, ал.1 т.2 и т.3
КТ.
В съдебно заседание процесуалния представител на ответника признава предявените
против него искове с правно основание чл.344, ал.1 т.2 и т.3 КТ като едновременно с това
представя документ – платежно нареждане за сумата от 4 639,60 лева, че е заплатено
претендираното обезщетение, включително разноски и лихва.
Процесуалния представител на ответника пледира да бъде уважен иска по чл.344, ал.1,
т.1 КТ и потвърждава от името на ищеца, че сумата е получена по сметката му.
С протоколно определение от 14.11.2022 год. съдът е обявил съдебното дирене за
приключило на основание чл.237, ал.1 от ГПК.
Разпоредбата на чл.237 ГПК предвижда съдът да постановява решението си, като в
мотивите му е достатъчно да се укаже, че същото е постановено при признание на иска.
Съдът намира, че в конкретния случай са налице предпоставките за произнасяне с
решение по чл.237, ал.1 ГПК, тъй като от ответника в съдебно заседание е направено
признание на исковете предявени от ищца с правно основание чл.344, ал.1 т.2 и т.3 КТ.
Същото изхожда от легитимирано лице – законният представител на ответника по
делото.
Съгласно нормата на чл.237, ал.4 ГПК, признанието на иска не може да бъде оттеглено.
Спазени са и изискванията на чл.237, ал.3, т.1 и т.2 ГПК, тъй като признатото право не
противоречи на закона или на добрите нрави, както и е такова, с което страната може да се
2
разпорежда.
С оглед на направеното признание на иска, съдът намери, че предявения иск да
признае уволнението на ищеца извършено със заповед № *** год. за незаконно и да бъде
отменено, за основателен и следва да се уважи.
По иска да бъде осъден ответника да заплати на ищеца обезщетение в размер на 3 840
лева за времето от 27.06.2022 год. до 15.08.2022 год., през което е останал без работа поради
уволнението, предвид направеното признание, за основателен и доказан по основание и
размер, но в предвид извършеното плащане в хода на производство, което обстоятелство
съдът следва да вземе предвид и с оглед разпоредбата на чл.235 ГПК, намери, че същият
следва да бъде отхвърлен като погасен чрез плащане.
По разноските:
Тъй като се касае за трудов спор и ищецът е освободен от заплащане на държавна
такса, съгласно разпоредбата на чл.83, ал.1, т.1 ГПК, следва и с оглед изхода на делото и на
основание чл.78, ал.6 ГПК в тежест на ответника следва да са възложи заплащането на
дължимите държавни такси по предявените искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и т.3
КТ, независимо от извършеното плащане в хода на производството, тъй като с поведението
си ответника е станал повод за завеждане на делото. Ето защо следва ответника да бъде
осъден да заплати по сметка на ЯРС държавни такси общо в размер на сумата от 193,60
лева, от които 40 лева за неоценяемия иск по чл.344, ал.1, т.1 КТ и 153,60 лева за оценяемия
иск по чл.344, ал.1 т.3 КТ.
Водим от горното и на основание чл.237, ал.1 ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА, на основание чл.344, ал.1, т.1 КТ, уволнението на И. Н. К. с ЕГН
**********, с адрес: гр.Я., ул.“*** извършено на основание чл.71, ал.1 от Кодекса на труда
със заповед № *** год. на *** на „Комакс Тестинг България“ ЕООД с ЕИК ***, с адрес:
гр.Ямбол, ул.“Нарцис“ № 18 - Ю.К., считано от 27.06.2022 год., за незаконно и го отменя.
ОТХВЪРЛЯ предявения от И. Н. К. с ЕГН **********, с адрес: гр.Я., ул.“*** против
„Комакс Тестинг България“ ЕООД с ЕИК ***, с адрес: гр.Ямбол, ул.“Нарцис“ № 18,
представлявано от А.В.В., П.М.М. и Ю.К. иск, с който на основание чл.344, ал.1, т.3 КТ, се
иска да бъде осъден „Комакс Тестинг България“ ЕООД да заплати на И. Н. К. обезщетение в
размер на 3 840 лева за времето от 27.06.2022 год. до 15.08.2022 год., през което е останал
без работа поради уволнението, на базата на полученото от него брутно трудово
възнаграждение през последния месец преди уволнението в размер на 2880 лева, ведно със
законната лихва от образуване на делото до окончателното и изплащане, КАТО ПОГАСЕН
ЧРЕЗ ПЛАЩАНЕ.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.6 ГПК, „Комакс Тестинг България“ ЕООД с ЕИК
***, с адрес: гр.Ямбол, ул.“Нарцис“ № 18, представлявано от А.В.В., П.М.М. и Ю.К. да
3
заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд Ямбол сумата от
193,60 лева, представляваща сбор от дължимите държавни такси.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Ямбол в двуседмичен срок от
28.11.2022 год.
Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________
4