№ 1147
гр. Плевен, 16.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично
заседание на седемнадесети септември, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Биляна В. Видолова
при участието на секретаря НАТАЛИЯ СТ. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от Биляна В. Видолова Гражданско дело №
20214430100502 по описа за 2021 година
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Обективно кумулативно съединени искове с правна квалификация чл.
415 във вр. с чл.124 ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 79 от ЗЗД и 86 от ЗЗД.
Ищецът ***, с ***, е предявил искове против М. М. Г. с ЕГН
**********, от ***, с твърдения, че между страните на *** е отпуснат
револвиращ потребителски кредит, по кредитна карта по договор ***, по
който на ответника е отпуснат максимален кредитен лимит от *** Твърди се
теглене и непогасяване на заетите суми, като към момента на подаване на
заявлението в съда непогасеното задължение по револвиращия кредит е в общ
размер на ***, твърди се, че на *** кредитополучателят е преустановил
обслужването на заема, поради което кредитната карта е блокирана, и от
кредитора е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК в *** за следните дължими суми: ***
лева - главница; *** лева - възнаградителна лихва за периода от *** *** лева -
мораторна лихва за периода от *** законната лихва за забава от датата на
завеждане на заявлението за издаване на заповед за парично задължение по
1
чл. 410 ГПК до окончателното изплащане на вземането. Твърди, че
ответникът бил уведомен за издадената заповед за изпълнение по реда на
чл.47 ал.5 ГПК, поради което му било указано, че може да заведе
установителен иск. Моли съда да установи съществуването на посоченото
вземане във всичките му части, както и да осъди ответника да заплати
разноските в исковото и в заповедното производство. В условията на
евентуалност са предявени и осъдителни искове, ако съдът не приеме
настъпила предсрочна изискуемост на кредита. Производството по
предявените осъдителни искове е прекратено в с.з. на *** поради
неизпълнение на указанията за поправка на исковата молба в частта относно
тези искове.
Ответникът, чрез назначения му особен представител оспорва
претенциите като основание и размер, твърди се че кредитора няма
материалноправна легитимация, че договорът е недействителен, налице е
несъответствие между двата сключени между страните договора, сочи
разминаване между датите на договорите и усвояването на сумата, оспорва
подписа на ответника в договорите, твърди, че размерът на шрифта е по-
малък от посочения в чл. 10 ал. 1 от ЗПК, че съдържанието на договора не
включва изискуемата по ЗПК информация, поради което договорът е
недействителен.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени доказателства и
съобрази доводите на страните, намира за установено следното: Претенциите
на ищеца намират своето правно основание в разпоредбата на чл. 415 от ГПК.
Налице е спор между страните относно дължимостта на вземанията по
издадена в полза на ищеца заповед за изпълнение на парично задължение по
ч. гр. д. *** по описа на ***. Предявеният иск е допустим, тъй като във
всички случаи, когато заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при
условията на чл. 47 ал. 5 от ГПК, заявителят разполага с възможността да
реализира правата си, предявявайки претенцията по чл. 422 от ГПК.
Твърденията на ищеца са, че между страните е бил налице договор за
потребителски кредит от *** и той е включвал издаването и ползване на
кредитна карта. В тази връзка е представено отделно Приложение към
Договора, ***, уреждащо възможността за ползване на револвиращ кредит в
2
размер на ***, в което са подробно и индивидуално описани условията, при
които се отпуска кредитът на конкретния кредитополучател /а не както в ДПК
от чл. 12 до чл. 21 – общи уговорки, без конкретизиран на кредитен лимит и
тарифа/. Конкретното приложение, което е действителния процесен договор
за отпускане на револвиращ потребителски кредит в размер на *** /извън
договорените *** по първоначалния договор, които не са предмет на делото/,
е представен от ищеца в заверено копие/л. 8-9 от делото/, в което не е видно
да е положен подпис на кредитополучателя. След изискване от ищеца на
оригинал на това приложение, което е основание на исковата претенция,
такова по делото не е представено, поради което документът – Приложение
към договор за потребителски кредит, отпускане на револвиращ
потребителски кредит и издаване и ползване на кредитна карта ***, носещо
отделен номер - *** от ***, е изключен от доказателствата по делото.
Изключването на това доказателство не дава възможност на съда да
констатира наличието на облигационна връзка между ищеца и ответника на
посоченото в исковата молба основание – револвиращ потребителски кредит
и предоставяне на конкретна кредитна карта, чийто лимит е бил ползван. Не
може поради горното, нито да бъде направена преценка за валидността на
договора по ЗПК, доколкото чл. 10 ал. 1 от ЗПК сочи, че потребителският
договор следва да бъде в писмена форма, като основна негова характеристика,
нито да се коментират начисленията, направени от кредитора и претендирани
като лихви. Съдът намира, че дори и да са налице вземания на ищеца от
ответника за суми, които са били предоставени, ползвани и дължими, то те не
намират основанието си в договорни отношения, каквито се претендират в
настоящето производство. Още по-малко, на извъндоговорно основание се
дължат възнаградителни лихви или мораторни такива, без твърдения за
покана.
Поради изложеното дотук, съдът намира, че не следва да изследва
останалите твърдения на ищеца и възражения на особения представител на
ответника, доколкото липсва основната предпоставка за преценка на
отношенията между страните, твърдяни като основание на исковете – писмен
договор, обективиращ облигационни отношения. Приемайки, че такива
между страните на основание договор за револвиращ кредит, липсват, съдът
следва да отхвърли изцяло исковите претенции като недоказани.
3
При този изход на делото, съдът не следва да присъжда разноски на
поискалата ги страна – ищеца.
По изложените съображения, Плевенският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪЛЯ предявените от ***, *** ***, чрез ***, ***, ***, със седалище
и адрес на управление ***, искове с правно основание чл. 415 във вр. с чл.124
ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 79 от ЗЗД и 86 от ЗЗД, за признаване за установено,
че М. М. Г. с ЕГН **********, от ***, ***, ДЪЛЖИ на ***, *** следните
суми: сумата от *** лв. – главница по договор за потребителски револвиращ
кредит ***, сумата от *** лв. – договорна лихва за периода ***-***; сумата
от *** лв. – мораторна лихва за периода *** до *** законна лихва от *** до
окончателното изплащане на вземането, присъдени със Заповед за изпълнение
по ч. гр. д. *** на ***, като НЕДОКАЗАНИ.
Решението подлежи на обжалване пред Плевенския окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
4