РЕШЕНИЕ
№ 123
гр. Кърджали, 17.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, I. СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Деян Г. Събев
Членове:Йорданка Г. Янкова
Боян Б. Ешпеков
при участието на секретаря Елина П. Урумова
в присъствието на прокурора Д. Б. К.
като разгледа докладваното от Деян Г. Събев Въззивно наказателно дело от
общ характер № 20255100600097 по описа за 2025 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
С Присъда рег. № 7/11.02.2025 год., постановена по Н.о.х.дело №
976/2024 год., Кърджалийският районен съд е признал А. Ж. Ч. от с. К., общ.
С., обл. Х. за виновен в това, че на 07.12.2024 год. в гр. К. управлявал моторно
превозно средство - лек автомобил марка „М.“, модел „В.“, с рег. № * **** **,
с концентрация на алкохол в кръвта си над 1.2 на хиляда, а именно – 1.25 на
хиляда, установено по надлежния ред, поради което и на основание чл.343б
ал.1 от НК, във вр. с чл.55 ал.1 т.1 от НК го е осъдил на наказание „лишаване
от свобода” за срок от 8 /осем/ месеца, при първоначален „общ“ режим на
изтърпяване, както и на наказание „глоба” в размер на 200 /двеста/ лева. С
присъдата, на основание чл.59 ал.1 и ал.2 от НК съдът е приспаднал от
наказанието „лишаване от свобода“ времето, през което подсъдимият А. Ж. Ч.
е бил задържан по реда на ЗМВР за срок до 24 часа със Заповед за задържане
на лице рег. № 1947-414/07.12.2024 год. На основание чл. 343б ал.5, във вр. с
ал.1, във вр. с чл. 53 ал.1, буква „а“ от НК съдът е отнел в полза на Държавата
моторното превозно средство, послужило за извършване на престъплението –
лек автомобил марка „М.“, модел „В.“, с рег. № * **** **, ведно с контактен
ключ, собственост на подсъдимия А. Ж. Ч.. Със същата присъда съдът е
осъдил подсъдимия А. Ж. Ч. да заплати по сметка на ОД на МВР - Кърджали
сумата в размер на 151.20 лв., представляваща направени разноски на
1
досъдебното производство.
Срещу така постановената присъда е подадена въззивна жалба от
упълномощения защитник на подс. А. Ж. Ч. - адв. С. Ш. от АК - Х., в която се
твърди, че присъдата на първоинстанционния съд е неправилна -
незаконосъобразна, а определените с нея наказания защитникът намира за
несправедливи и неправилно определени. В жалбата си защитникът на подс.
А. Ч. развива съображения, че били допуснати множество нарушения на
процесуалния закон, които довели до нарушаване на защита на подсъдимия и
в двете фази на наказателния процес. Отделно от това, законът бил приложен
неправилно, поради това, че в конкретния случай фактите, които били
очертани с внесения обвинителен акт, не били доказани с допустимите от
НПК доказателствени средства. Според защитника на подсъдимия правилната
доказателствената оценка и анализ сочел, че подсъдимият не е извършил
деянието, за което е осъден. Защитникът счита, че неправилно и в
противоречие на правото на ЕС съдът е постановил и отнемане в полза на
държавата на предмета на престъплението, на основание чл. 343б ал.5 от НК.
При тези съображения моли обжалваната присъда да бъде изменена, като
наложените наказания да бъдат намалени до минимума, предвиден в закона.
Представено е допълнение към въззивната жалба, в което се твърди, че
производството пред първа инстанция се е развило в противоречие с
процесуалните правила, което довело до особено съществени нарушения на
правата на подсъдимия, установени както в националното ни законодателство,
така и в множество международни правни актове, по които Република
България е страна, включително и правото на ЕС. Излага съображения, че
правото на ЕС, конкретно ХОПЕС, се прилага във всяко наказателно
производство. Приложимостта на ПЕС налагало приложение на това право по
един и същи начин във всяка държава – членка, съобразно разясненията в
практика на СЕС, а именно – всяко лице следвало да получи пълна
информация за повдигнатото му обвинение, а не само на обстоятелствата, на
които то се основава, което да гарантира и правото му на справедлив съдебен
процес. Посочва, че на подсъдимия му е повдигнато обвинение за извършено
престъпление по чл. 343б ал.1 от НК, като обвинението не съдържало
пояснение и посочване на „надлежния ред“ – кой закон или подзаконов
нормативен акт го регламентира и въобще кой е редът, който обвинението
счита за надлежен. В обстоятелствената част на обвинителния акт прокурорът
не бил конкретизирал този обективен признак от състава на престъплението
по чл. 343б ал.1 от НК. В мотивите към присъдата този „надлежен ред“ по
установяване на обстоятелствата по делото бил вече посочен – по Наредба №
1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване на алкохол в кръвта и /или употреба
на наркотични вещества или техни аналози, но този ред никога не бил
въвеждан като факт в обвинителната теза. Защитникът навежда доводи, че
съдът не е конкретизирал относимите разпоредби, а само е декларирал, че
подсъдимият „се бил съгласил“ с резултата от тест, направен за измерване на
алкохол в дъха. В мотивите към присъдата първоинстанционният съд не бил
2
коментирал фактическите твърдения на прокурора и приложимия закон,
регламентиращ „надлежния ред“ за установяване на алкохол в кръвта.
Защитникът излага доводи, че се касае за нарушение на основно право,
защитимо от правото на ЕС, а именно – правото на информация, съгласно
Директива 2012/13/ЕС, което нарушение е довело и до нарушение на правото
за справедлив съдебен процес, а оттам и на правото на съдебно разглеждане на
делото от безпристрастен съд. Освен това, като се вземели предвид
разпоредбите и съображенията на Директива 2016/343ЕС и Директива
2013/48/ЕС, не би могло да се приеме, че надлежния ред за установяване на
концентрацията на алкохол в кръвта би могъл да бъде ред, с който се
установява концентрация на алкохол в дъха. Излага съображения, че мотивите
към присъдата сочели, че същата е постановена в разрез с основен принцип в
наказателното право и процес – че тежестта на доказване се носи от
обвинението, независимо дали лицето се съгласява или не (арг. от
съображения 22 и сл. от Директива 2016/343/ЕС), с което съдът директно
обърнал доказателствената тежест в процеса, което освен с националното
законодателство било в противоречие с нормите на Директивите.
Подсъдимият не бил уведомен, че от момента, в който техническото средство
е отчело определена концентрация на алкохол в дъха, има качеството на
„заподозрян“, нито бил уведомен за правата му, а също и за последствията от
избора си, ако се откаже от тези права, вследствие на което е дал своето
„предварително“ съгласие резултатите от теста да се ползват за нуждите на
бъдещо наказателно производство. Според защитника на подсъдимия не е
доказана с годни доказателства и доказателствени средства конкретна
концентрация на алкохол в кръвта, тъй като липсвало каквото и да е
изследване в тази насока. Липсвали доказателства, че извършилият теста
полицейски орган е имал компетенции да стори това, т.е. че е бил компетентен
орган по смисъла на ЗДвП, че бил обучен и преминал успешно изпит, за да
може да се констатира, че е бил наясно как може да се измерва алкохол в дъха.
При тези съображения моли обжалваната присъда да бъде отменена, като
алтернативно моли същата да бъде изменена.
В съдебно заседание защитникът на подс. А. Ч. посочва, че присъдата
следва да бъде отменена, предвид изложеното в допълнението към въззивната
жалба, като излага съображения идентични на тези, изложени в същото.
Счита, че присъдата следва да бъде отменена и поради обстоятелството, че
подсъдимият е третиран като осъждан. Счита, че предвиденото отнемане на
моторното превозно средство, в случаите когато същото принадлежи на дееца,
следва да се вземе предвид при определяне на наказанието, както и че
наказанието „лишаване от свобода“, наред с наказанието „глоба“ и
приложението на отнемането в полза на държавата като комплекс,
представлява „свръхрепресия“ спрямо подсъдимия, който към датата на
деянието бил реабилитиран. Навежда доводи, че последният е осъден въз
основа единствено на предположения, доколкото по надлежен ред не била
доказана каква е концентрацията на алкохол в кръвта му.
3
Прокурорът от Окръжна прокуратура - Кърджали в съдебно заседание
изразява становище, че по неоспорим начин е доказано, че на
инкриминираната дата подсъдимият е управлявал процесния лек автомобил с
концентрация на алкохол в кръвта над 1.2 на хиляда, установено по надлежния
ред. Счита, че от доказателствата, които са събрани и във въззивното
производство се установява, че е налице реабилитация по отношение на
подсъдимия. Намира за правилно обаче, че определеното наказание следва да
бъде изтърпяно ефективно, с оглед постигане на генералната и личната
превенция. Моли въззивната жалба да бъде оставена без уважение.
Окръжният съд, като извърши проверка изцяло на обжалваната присъда,
с оглед правилността й и доводите, изложени в жалбата, на основание чл. 313
и сл. от НПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт от
легитимирана за това страна и в законоустановения срок, поради което същата
е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е частично основателна.
Първоинстанционният съд е положил усилия за цялостното изясняване
на обстоятелствата по повдигнатото на подсъдимия А. Ч. обвинение,
относими към предмета на доказване по чл.102 от НПК, събрал е исканите и
сочени от страните доказателства, като в хода на въззивното съдебно
следствие са събирани нови писмени доказателства, относими към съдебния
статус на подс.Ч.. От събраните и от двете съдебни инстанции доказателства
по несъмнен и категоричен начин се установява следната фактическа
обстановка:
Подсъдимият А. Ж. Ч. е роден на **.**.**** год. в гр. Н., общ. Н., обл.
С., като постоянно живее в с. К., общ. С., обл. Х.. Има завършено начално
образование, неженен, не е осъждан, пенсионер по болест, с установена
трайно намалена работоспособност от 80 %. По местоживеене не се ползва с
добри характеристични данни.
Подсъдимият А. Ж. Ч. не бил правоспособен водач на МПС, като имал
множество нарушения на ЗДвП, за които бил наказван по административен
ред.
На 07.12.2024 год. подсъдимият А. Ч. пристигнал в гр.К. със собствения
си лек автомобил марка „М.“, модел „В.“, с рег. № * **** **. На неустановено
място подсъдимият употребил алкохол и въпреки това, вечерта на същата дата
се отправил в посока с.В., управлявайки лекия си автомобил. Около 22.40 часа
на посочената дата подсъдимият се движел по ул.„Т.“ в гр.К.. След него се
движели свидетелите А. Д. и М. Я. - полицейски служители, които
извършвали обход в района, като същите били със служебен необозначен
автомобил. Подсъдимият спрял автомобила си, свалил предното стъкло и
помахал с ръка, вследствие на което полицейските служители спрели до
автомобила на подсъдимия. Последният ги попитал къде се намира с.В..
4
Предвид възникнало сбиване в същото село предния ден, свидетелите Д. и Я.
решили да извършат рутинна проверка на водача и да разберат с каква цел
пътува за с.В.. Свидетелите поискали от подсъдимия документи за
самоличност, включително и свидетелството му за управление на МПС, като
той не представил такива. Самоличността му била установена след направена
служебна справка, от която се установило, че подсъдимият не притежава
свидетелство за управление на МПС. По време на проверката полицейските
служители усетили мирис на алкохол, идващ от подсъдимия. По тази причина
поискали съдействие от служител на сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР
- К.. На място пристигнал свидетелят Т. Т. - ****** в сектор „******“ към ОД
на МВР - К., който също установил самоличността на водача на автомобила
марка „М.“, модел „В.“, с рег.№ * **** **, а именно – подс.А. Ж. Ч..
Контролният орган извършил проверка на подсъдимия за употреба на алкохол
с техническо средство „Дрегер 7510“ с фабр.№ ARNJ 0082, като уредът отчел
наличие на алкохол с концентрация 1.25 на хиляда. След констатацията, че
подс.А. Ч. е употребил алкохол, на същия бил съставен Акт за установяване на
административно нарушение по чл.5 ал.3 т.1 от ЗДвП, серия „GA“ №
3274880/07.12.2024 год., който му бил предявен за запознаване със
съдържанието, и който бил подписан без възражения от подсъдимия. На
подс.Ч. бил издаден талон за изследване, като му било обяснено, че може да
даде кръвни проби за изследване. Подсъдимият приел показанията на
техническото средство и отказал да даде кръв за медицинско изследване за
употреба на алкохол, като това обстоятелство било отразено в издадения
талон, за което подсъдимият се подписал.
Подс.А. Ч. бил съпроводен от полицейските служители до Спешно
приемно отделение на МБАЛ „*****.“ АД - гр.К., където отказал да даде
кръвна проба за химическо лабораторно изследване за установяване
концентрацията на алкохол в кръвта. Подсъдимият съобщил пред дежурния
лекар, че на 07.12.2024 год., около 19.00 часа, е употребил две бири от по 500
мл. Всичко това било удостоверено в съставения Протокол за медицинско
изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или
наркотични вещества или техни аналози.
След освидетелстването, със Заповед за задържане на лице с Рег.№
1947зз-414/07.12.2024 год., издадена от полицейски орган на основание чл.72
ал.1 т.1 от МВР, подс. А. Ч. бил задържан в помещение за временно задържане
на РУ - К. за срок до 24 часа.
На 07.12.2024 год., за времето от 23.30 часа до 23.45 часа бил извършен
оглед на местопроизшествие в гр.К., на ул.„Т.“, при който бил извършен оглед
на лек автомобил марка „М.“, модел „В.“, с рег.№ * **** **.
Подс. А. Ч. предал доброволно на органите на МВР управлявания от
него лек автомобил марка „М.“, модел „В.“, с рег.№ * **** **, който бил
негова собственост, за което бил съставен протокол за доброволно предаване
от 07.12.2024 год.
5
Със Заповед № 24-1300-000449/07.12.2024 год. за прилагане на
принудителна административна мярка, издадена от мл.автоконтрольор към
ОД на МВР - К., на основание чл.171 т.2а, буква „б” от ЗДвП е прекратена
регистрацията на процесния автомобил за срок от 6 месеца.
Горната фактическа обстановка първоинстанционният съд е приел за
установена от гласните доказателства, установени чрез гласните
доказателствени средства – от обясненията на подсъдимия, дадени пред
първоинстанционния съд, които съдът е кредитирал частично; от показанията
на свидетелите А. Д., М. Я., Т. Т. и Я. Т., дадени в хода на
първоинстанционното съдебно следствие, на които съдът е дал вяра изцяло;
както и от писмените доказателства, събрани и приобщени от
първоинстанционният съд към доказателствената съвкупност по надлежния
ред, а именно: Протокол за оглед на местопроизшествие от 07.12.2024 год.,
ведно с фотоалбум към него; Протокол за доброволно предаване от 07.12.2024
год.; Протокол за оглед на веществени доказателства от 09.12.2024 год., ведно
с фотоалбум към него; Акт за установяване на административно нарушение,
серия GA № 3274880/07.12.2024 год.; Талон за изследване № 290408 от
07.12.2024 год.; Справка за нарушител/водач, издадена от сектор „Пътна
полиция“ при ОД на МВР - К. за подс. А. Ч.; Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка № 24-1300-000449/07.12.2024 год.;
Справка за съдимост на подс. А. Ж. Ч., издадена от РС – М.; характеристична
справка на подсъдимия; декларация за семейно и материално положение и
имотно състояние на подс. А. Ч.; Експертно решение № 91071/27.11.2024 год.,
и др.
При така установената по безспорен начин от първоинстанционния съд
фактическа обстановка, впрочем аналогична и на приетата от настоящата
инстанция такава, въззивният съд намира, че подс. А. Ч. е осъществил от
обективна и субективна страна престъпния състав на чл.343б ал.1 от НК - на
инкриминираната дата и място - на 07.12.2024 год. в гр. К., по ул. „Т. К.“
управлявал моторно превозно средство - лек автомобил „М.“, модел „В.“, с
рег. № * **** **, с концентрация на алкохол в кръвта си над 1.2 на хиляда, а
именно – 1.25 на хиляда, установено по надлежния ред с техническо средство,
до какъвто правилен, обоснован и законосъобразен краен извод е достигнал и
първоинстанционният съд. За да направи този извод, първоинстанционният
съд е извършил подробен анализ и оценка на събраните по делото
доказателства, излагайки съображения кои от тях приема и кои отхвърля,
ведно с мотивите си за това, като тези съображения се споделят напълно и от
настоящата инстанция, поради което не е необходимо да бъдат преповтаряни в
тяхната цялост.
Правилно първоинстанционният съд е кредитирал изцяло показанията
на свидетелите А. Д., М. Я., Т. Т. и Я. Т., като обосновано е счел същите за
логични, последователни, кореспондиращи помежду си и подкрепени от
останалите доказателства по делото. Следва да се отбележи в тази връзка, че
6
свидетелите А. Д. и М. Я. са непосредствени очевидци на действията и
поведението на подс. А. Ч., вкл. и по отношение на главния факт на доказване
по делото, а именно - управлението от последния на лекия автомобил „М.“ на
инкриминираните време и място, и то след употреба на алкохол, като
показанията им се подкрепят от показанията на св. Т. Т. - полицейският
служител, който е изпробвал с техническо средство подсъдимия за употреба
на алкохол, от факта на подписване на съставения на подсъдимия АУАН, без
последният да е направил каквито и да било възражения, както и от издадения
на подс.А. Ч. талон за изследване, в който подсъдимият се е подписал за отказа
си да даде кръв за кръвна проба. Още повече, че не са налице други
доказателства по делото, които да внесат основателно съмнение в
достоверността на посочените по-горе такива. Относно управлението на
автомобила посочените доказателства се подкрепят и от обясненията на
подсъдимия, като въззивният съд не кредитира обясненията на същия в
останалата им част, тъй като са изолирани от останалия доказателствен
материал и целят изграждане на защитна версия.
Обосновано първоинстанционният съд не е дал вяра на показанията на
св.А. А., като настоящата инстанция споделя изложените от
пъровинстанционния съд съображения в тази връзка - че тя живее на семейни
начала с подсъдимия и не би могла да даде обективна информация за неговите
характеристични данни. Следва да се посочи още, че нейните показания
противоречат на изложеното в представената по делото характеристична
справка за подсъдимия от РУ – С., в която е отразено, че той често
предизвиква конфликти или скандали.
С оглед изложеното, настоящата инстанция намира, че по несъмнен
начин е установено от събраните по делото доказателства извършването на
престъплението, за което подс. А. Ч. е предаден на съд, от обективна страна.
Това е така, тъй като е безспорно установено по делото, че на 07.12.2024 год. в
гр. К., по ул. „Т. К.“ подсъдимият А. Ч. е управлявал моторно превозно
средство - лек автомобил марка „М.“, модел „В.“, с рег.№ * **** ** с
концентрация на алкохол в кръвта си над 1.2 на хиляда, а именно – 1.25 на
хиляда, установено по надлежния ред - с техническо средство „Дрегер 7510“,
тариран до м.март 2025 год. Концентрацията на алкохол в кръвта на
подсъдимия А. Ч. е установена по надлежния ред - по реда на Наредба №
1/2017 год. за реда за установяване употребата на алкохол и/или наркотични
вещества или техни аналози /наричана за краткост по-долу Наредбата/. В тази
връзка настоящата инстанция намира за неоснователно оплакването на
защитника на подсъдимия А. Ч., изложено във въззивната жалба и в съдебно
заседание пред въззивната инстанция - че употребата на алкохол не била
надлежно установена в производството. Съгласно чл.6 ал.10 от Наредбата,
концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества
или техни аналози се установява въз основа на показанията на техническото
средство за установяване концентрацията на алкохол в кръвта или на теста за
установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози в
7
случаите на отказ на лицето да подпише или да получи талона за изследване,
при неявяване в определения срок на посоченото място или при отказ за
изследване с доказателствен анализатор и/или за даване на проби за
изследване, какъвто е и настоящият случай. От събраните доказателства
безспорно се установява, че техническото средство е било годно за употреба,
че е отчело положителен резултат от 1.25 на хиляда, както и че подсъдимият е
отказал да даде кръвни проби за изследване. При това положение,
изискуемият от закона „надлежен ред“ е приключил с тестването на
подсъдимия за употреба на алкохол с техническо средство и отказа му да даде
проби за изследване. Настоящият състав намира, че непосочването в
обвинителния акт на наименованието на подзаконовия нормативен акт, в
който е регламентиран реда, по който е установена концентрацията на алкохол
в кръвта, а именно – по реда на Наредба № 1/2017 год. за реда за установяване
употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози, не
представлява съществено процесуално нарушение, което да е довело до
нарушаване правото на подсъдимия да разбере в какво е обвинен, каквито
доводи излага защитникът му. Това е така, тъй като в обстоятелствената част
на обвинителния акт подробно са описани действията, предприети от
полицейските служители по извършване на проверката и установяването на
употребата на алкохол от подсъдимия, които действия изцяло се субсумират от
правилата, посочени в цитираната наредба.
Престъплението е извършено от подс. А. Ч. и от субективна страна, при
форма на вината - пряк умисъл: същият е съзнавал общественоопасния
характер на деянието, предвиждал е общественоопасните последици и е искал
тяхното настъпване. Умисълът на подсъдимия при осъществяване на
престъплението е обективиран в поведението му - несъмнено с оглед
възрастта му, образованието и нивото му на физическо и психическо развитие,
подсъдимият А. Ч. е съзнавал, че управлява МПС на инкриминираните дата и
място след като е употребил алкохол.
За да определи и наложи посочените по-горе наказания на подсъдимия
А. Ч., първоинстанционният съд е отчел като смекчаващи отговорността
обстоятелства самопризнанието на подсъдимия и влошеното му здравословно
състояние, свързано с установената 80 % трайно намалена работоспособност;
а като отегчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства е отчел
обремененото му съдебно минало, лошите му характеристични данни и
свързаните с това завишена степен на обществена опасност на деянието и
дееца, както и многобройните му наказания по административен ред за
извършени нарушения на правилата за движение по пътищата. Съдът е приел,
че е налице изключително смекчаващо отговорността обстоятелство, а
именно – влошеното здравословното състояние на подсъдимия, поради което
на основание чл. 55 ал.1 т.1 от НК е наложил на подсъдимия А. Ч. наказание
под най-ниския размер на предвиденото в закона за това престъпление, а
именно – наказание „лишаване от свобода” за срок от 8 месеца. Постановил е
така наложеното наказание да бъде изтърпяно ефективно, при първоначален
8
„общ“ режим, на основание чл.57 ал.1 т.3 от ЗИНЗС, като е приел, че
институтът на „условното осъждане“ по чл. 66 ал.1 от НК е неприложим, тъй
като той вече е бил осъждан на лишаване от свобода за престъпление от общ
характер. С присъдата съдът е наложил на подсъдимия и кумулативно
предвиденото наказание „глоба“ в размер на 200 лева. Решаващият съд е
извършил преценка на съдебното минало на дееца, като е констатирал, че не е
настъпила реабилитация по отношение на подсъдимия по чл. 88а от НК за
всичките му минали осъждания, обосновавайки този извод с факта, че за
осъждането му по НОХД № 416/2016 год. по описа на РС – С. на подсъдимия е
било наложено наказание „глоба“, за което все още има образувано и висящо
изпълнително производство.
Настоящата инстанция намира, че така наложените на подс. А. Ч.
наказания по вид и размер са необходими и достатъчни за постигане целите на
наказанието, визирани в разпоредбата на чл. 36 от НК - да се поправи и
превъзпита подсъдимия към спазване на законите и добрите нрави, да се
въздейства предупредително-възпиращо спрямо него и възпитателно -
предупредително спрямо другите членове на обществото, като същите
отговарят на характера и тежестта на извършеното престъпление, на
обществената опасност на деянието и на дееца, и са съобразени със
смекчаващите и отегчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства.
Следва да се отбележи, че не са налице основания за намаляване на
наказанията до възможния минимум, каквото искане прави защитника на
подсъдимия, тъй като независимо от наличието на изключително смекчаващо
отговорността обстоятелство (влошеното здравословното състояние), са
налице и отегчаващи такива – лошите характеристични данни и множеството
извършени нарушения по ЗДвП.
Настоящият съдебен състав, обаче, не споделя извода на
първоинстанционния съд, че по отношение на подсъдимия не е настъпила
реабилитация по чл. 88а от НК, респ. че института на условното осъждане по
чл.66 от НК е неприложим в настоящият случай. Този извод на
първоинстанционния съд е неправилен – необоснован и направен в нарушение
на материалния закон. Това е така, по следните съображения:
Видно е от приложената справка за съдимост, приобщена към
доказателствената съвкупност в хода на въззивното производство, че
подсъдимият е осъждан както следва:
1. С Присъда от 23.03.2005 год., постановена по НОХД № 212/2005 год.
по описа на Районен съд – Д., влязла в сила на 08.04.2005 год., с която за
извършено престъпление по чл.195 ал.1 т.4 и т.5 от НК, при приложението на
чл. 55 ал.1 т.1 от НК му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок
от 4 месеца, изпълнението на което е било отложено на основание чл. 66 ал.1
от НК за срок от 3 години;
2. С Решение № 207/08.03.2013 год., постановено по НАХД № 1190/2012
год. по описа на Районен съд – С., влязло в сила на 21.03.2013 г., с което за
9
извършено престъпление по чл.343в ал.2, във вр. с ал.1 от НК, на основание
чл. 78а от НК А. Ч. е освободен от наказателна отговорност и му е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 1 000 лева;
3. С Определение № 308/08.06.2015 год., постановено по НОХД №
525/2015 год. по описа на Районен съд - С., влязло в сила на 08.06.2015 год., с
което за извършено престъпление по чл. 343в ал.2, във вр. с ал.1 от НК, при
приложението на чл. 55 ал.1 т.2 б. „б“, във вр. с чл. 42а ал.2 т.1 и т.2, във вр. с
чл. 42б от НК му е наложено наказание „пробация“ за срок от 6 месеца;
4. Със Споразумение № 155/07.06.2016 год., постановено по НОХД №
416/2016 год. по описа на Районен съд - С., влязло в сила на 07.06.2016 год., с
което за извършено престъпление по чл. 343в ал.2 от НК, при приложението
на чл.55 ал.1 т.1 и ал.2 от НК са му наложени наказание „лишаване от
свобода“ за срок от 6 месеца, изпълнението на което е отложено на основание
чл.66 ал.1 от НК за срок от 3 години, и наказание „глоба“ в размер на 300 лева;
5. С Определение № 332/13.12.2017 год., постановено по НОХД №
925/2017 год. по описа на Районен съд - С., влязло в сила на 13.12.2017 год., с
което за извършени престъпления по чл.316, във вр. с чл. 308 ал.2 от НК и по
чл. 343в ал.2 от НК, на основание чл. 23 ал.1 от НК му е наложено едно общо
наказание, по – тежкото от двете, а именно - наказание „лишаване от свобода“
за срок от 7 месеца, при приложението на чл. 55 ал.1 т.1 и ал.2 от НК, както и
наказание „глоба“ в размер на 300 лева.
С Определение от 13.12.2017 год., постановено по НОХД № 925/2017
год. по описа на РС – С., влязло в сила на 28.12.2017 год., на основание чл.68
ал.1 от НК е приведено в изпълнение наложеното по НОХД № 416/2016 год.
по описа на РС – С. наказание „лишаване от свобода“ за срок от 6 месеца, като
е постановено същото да бъде изтърпяно при първоначален „общ“ режим и
преди наказанието „лишаване от свобода“, наложено му по НОХД № 925/2017
год.;
6. С Присъда № 34/11.09.2018 год., постановена по НОХД № 492/2018
год. по описа на Районен съд - С., влязла в сила на 28.09.2018 год., с която за
извършено престъпление по чл.191 ал.2, във вр. с чл.20 ал.2 от НК, на
основание чл.54 ал.1, във вр. с чл.42а ал.2 т.1, т.2 и т. 6, във вр. с ал.1, във вр. с
чл.42б ал.1, ал.2 и ал.5 от НК, му е наложено наказание „пробация“, като
мярката по чл. 42а ал.2 т.1 от НК е за срок от 2 години, по т. 2 – за срок от 1
година, и по т. 6 – по 200 часа годишно, в рамките на две поредни години.
Съгласно разпоредбата на чл.88а ал.1 от НК, когато от изтърпяване на
наказанието е изтекъл срок, равен на този по чл.82 ал.1, и осъденият не е
извършил ново умишлено престъпление от общ характер, за което се
предвижда наказание „лишаване от свобода“, осъждането и последиците му се
заличават, независимо от предвиденото в друг закон или указ. А съгласно ал.4
на чл.88а от НК, когато лицето е извършило две или повече престъпления, за
което не е реабилитирано, осъждането и последиците му се заличават след
10
изтичане на предвидените в предходните алинеи срокове за всички осъждания.
В настоящият случай подсъдимият е извършил повече от две
престъпления, за които не е реабилитиран, но за всички са изтекли
предвидените за това срокове по чл. 88а ал.1 от НК, която разпоредба
препраща към сроковете по чл. 82 ал.1 от НК. По отношение на наложеното
наказание „лишаване от свобода“ за срок от 4 месеца, изпълнението на което е
било отложено за срок от 3 години по НОХД № 212/2005 год. (т.1) не възниква
съмнение, че е настъпила реабилитация за подсъдимия по право. Наложеното
административно наказание по НАХД № 1190/2012 год. (т.2) не следва да се
обсъжда, тъй като в този случай подсъдимият Ч. е освободен от наказателна
отговорност и не се счита за осъждан. Видно от справката за съдимост,
наказанието „пробация“, наложено на подсъдимия по НОХД № 525/2015 год.
(т.3) е изтърпяно на 21.12.2015 год., но в рамките на срока по чл. 88а ал.1 от
НК, който в случая е двегодишен (чл. 82 ал.1 т.5 от НК), подсъдимият е
извършил на 09.02.2016 г. ново умишлено престъпление от общ характер, за
което е предвидено наказание „лишаване от свобода“, а именно - по чл. 343в
ал.2 от НК. За това престъпление със Споразумение № 155/07.06.2016 год.,
постановено по НОХД № 416/2016 год. (т.4) са му наложени наказания
„лишаване от свобода“ за срок от 6 месеца, изпълнението на което е отложено
за срок от 3 години, на основание чл.66 ал.1 от НК, и „глоба в размер на 300
лева. В тази връзка следва да се посочи, че по отношение на наложеното
наказание „глоба“ първоинстанционният съд неправилно е приел, че с оглед
наличието на неприключило изпълнително производство, не е настъпила
реабилитация. В т.4 от ТР № 2 /28.02.2018 год. по т.д. № 2/2017 год. на ОСНК
на ВКС е посочено следното: „Образуването на изпълнително дело по своята
същност е действие, което прекъсва давността, т.е. от осъществяването му
започва да тече нов двегодишен срок. Ако в този срок не се предприемат
никакви изпълнителни действия наказанието глоба става неизпълнимо по
принудителен ред на основание чл. 82 ал.1 т.5 от НК. В процесуален аспект, за
да преценят дали възможността за изпълнение на наказанието глоба е
погасена поради изтекла давност, съдилищата следва да съберат
доказателства за развитието на изпълнителното производство – дали не е
приключило и кога е осъществено последното действие по изпълнението“.
Действително, към момента на извършване на деянието, предмет на
настоящото наказателно производство, а и към момента на разглеждане на
делото, изпълнителното производство за събиране на коментираната глоба не
е приключило, но видно от писмо изх.№ С250026-178-0010187/30.05.2025 год
на ТД на НАП – Пловдив, офис Х., приобщено по надлежния ред във
въззивното производство, задължението от 300 лева, представляващо
наказание „глоба“, наложено на подс.А. Ч. по НОХД № 416/2016 год. е
присъединено на 22.06.2016 год. към образувано изпълнително дело №
6438/2008 год., като във връзка със събиране на вземането са извършени
следните действия: на 29.12.2017 год. – наложен запор на банкови сметки, на
20.10.2021 г. – наложен запор на МПС, на 25.05.2023 год. – наложен запор на
11
банкови сметки и на 08.02.2025 год. – наложен запор на МПС. От посочените
дати, на които са извършвани действия от публичния изпълнител се
установява, че от 29.12.2017 год. до 20.10.2021 год. не са извършвани такива,
т.е. на 29.12.2019 год. е изтекла предвидената в чл. 82 ал.1 т.5 от НК давност и
глобата е станала неизпълнима.
Междувременно обаче, в изпитателния срок, определен по НОХД №
416/2026 год., на 29.11.2017 г. подсъдимият е извършил две нови умишлени
престъпления от общ характер, за които е предвидено наказание „лишаване от
свобода“ – такива по чл. 316, във вр. с чл. 308 ал.2 от НК и по чл. 343в ал.2 от
НК. За извършването им, с Определение № 332/13.12.2017 год., постановено
по НОХД № 925/2017 год. (т.5), на основание чл. 23 ал.1 от НК му е наложено
едно общо наказание, по – тежкото измежду наложените му за двете
престъпления, а именно - наказание „лишаване от свобода“ за срок от 7
месеца, на основание чл. 55 ал.1 т.1 и ал.2 от НК, и наказание „глоба“ в размер
на 300 лева. С други думи, посочените престъпления са извършени преди
изтърпяване на наказанията по НОХД 416/2016 год. – лишаването от свобода,
предвид неизтеклия изпитателен срок, и наказанието „глоба“, тъй като по
отношение на него е имало образувано изпълнително производство, но към
29.11.2017 год. изпълнението на същото наказание не е било погасено по
давност. Именно поради това, не е започнал да тече и срока по чл. 88а ал.1 от
НК.
С Определение от 13.12.2017 год., постановено по НОХД № 925/2017
год. по описа на РС – С., влязло в сила на 28.12.2017 год., на основание чл. 68
ал.1 от НК е приведено в изпълнение наложеното по НОХД № 416/2016 год.
по описа на РС – С. на подсъдимия Ч. наказание „лишаване от свобода“ за
срок от 6 месеца, като е постановено същото да бъде изтърпяно при
първоначален „общ“ режим и преди наказанието „лишаване от свобода“,
наложено му по НОХД № 925/2017 год. От писмо № ТОС-Р-159/2017 год. от
20.12.2024 г. на Района прокуратура - Х. се установява, че наложените
наказания „лишаване от свобода“ за срок от 6 месеца по НОХД 416/2016 год.
(за което е постановено да бъде изтърпяно преди това по НОХД № 925/2017
год.) и за срок от 7 месеца, наложено по НОХД № 925/2017 год. (т.4 и т.5), са
изтърпени от подсъдимия, като същият е освободен от затвора на 15.10.2018
год., при което срокът по чл. 88а ал.1 от НК за настъпване на реабилитация за
тези наказания е изтекъл на 15.10.2023 г. (чл. 82, ал.1, т.4 от НК).
От представеното извлечение на банкова сметка на Районен съд - С.,
приобщено във въззивното производство, се установява, че наложеното
наказание „глоба“ по НОХД № 925/2017 год. е изпълнено (изтърпяно) на
26.02.2019 год., но предвид по - късното изтичане на срока по чл. 88а ал.1 от
НК за наказанието „лишаване от свобода“, наложено по същото НОХД, то
следва да се приеме, че реабилитация за това наказание е настъпила на по-
късната дата - 15.10.2023 год.
По отношение на последното осъждане на подсъдимия Ч., а именно -
12
това по НОХД № 492/2018 год. (т.6), от справката за съдимост на последния се
установява, че наложеното наказание „пробация“ е изтърпяно на 07.03.2022
год., но престъплението, за което е осъден е извършено за периода от
31.11.2016 г. до 29.07.2017 г., т.е. преди влизане на присъдата в сила по НОХД
№ 925/2017 г. – 13.12.2017 г. В случая са налице предпоставките по чл. 25, във
вр. с чл. 23 от НК за кумулиране на наказанията по НОХД № 925/2017 год. и
НОХД 492/2018 год. При това положение на подсъдимия е следвало да бъде
наложено едно общо, най – тежкото от наложените му по двете НОХД
наказания, а именно – наказанията „лишаване от свобода“ за срок от 7 месеца
и „глоба“ в размер на 300 лева, наложени по НОХД № 925/2017 год. Както
вече се отбеляза, наказанията по последно посоченото НОХД са изтърпени
съответно на 15.10.2018 год. (наказанието „лишаване от свобода“) и на
26.02.2019 год. - наказанието „глоба“, съответно срока по чл. 88а ал.1 от НК е
изтекъл на 15.10.2023 г. (чл.82 ал.1 т.4 от НК), тъй като в този 5 –годишен срок
подсъдимият не е извършил ново умишлено престъпление от общ характер,
за което се предвижда наказание лишаване от свобода. Т.е, на 15.10.2023 е
настъпила реабилитацията по чл. 88а ал.1 от НК за подсъдимия Ч. и за това
осъждане. Но дори и да се приеме, че последното осъждане на подс.Ч. следва
да се преценява като самостоятелно такова, то и за него е настъпила
реабилитация по 88а ал.1 от НК с изтичане на двегодишния срок по чл.82 ал.1
т.5 от НК, т.е. реабилитацията за същото осъждане е настъпила на 07.03.2024
год.
От изложеното следва да се направи обоснованият извод, че по
отношение на подсъдимия А. Ч. към момента на извършване на деянието по
настоящото дело – 07.12.2024 г., е била настъпила реабилитация по чл. 88а
ал.1 от НК за всички негови предходни осъждания, респ. по отношение на
същия е приложима разпоредбата на чл. 66 ал.1 от НК, при наличието на
предвидените в посочената разпоредба предпоставки.
Относно приложението на института на условното осъждане,
въззивният съд намира, че са налице предпоставките за това, а именно –
наложеното наказание „лишаване от свобода“ на подс.Ч. е до три години;
подсъдимият не е осъждан на лишаване от свобода за престъпление от общ
характер (предвид настъпилата реабилитация, съображения за което са
изложени по-горе в мотивите); а така също и съдът намира, че за постигане
целите на наказанието и преди всичко за поправяне на осъдения не е
наложително изолирането му от свойствената му семейна и социална среда,
чрез ефективното изтърпяване на наложеното му наказание. Не без значение
във връзка с преценката за начина на изтърпяване на наложеното на подс.Ч.
наказание „лишаване от свобода“ е и отчетеното и от първоинстанционния
съд влошено здравословно състояние на същия – претърпян остър миокарден
инфаркт, наложил инвалидизирането му с 80 % трайно намалена
работоспособност.
Правилно първоинстанционният съд е отнел в полза на държавата
13
моторното превозно средство, послужило за извършване на престъплението, а
именно - лек автомобил марка „М.“, модел „В.“, с рег. № * **** **, на
основание чл.343б ал.5, във вр. с ал.1 от НК, тъй като от събраните
доказателства се установява, че автомобилът е собственост на подсъдимия. В
тази връзка въззивният съд намира, че е неоснователен доводът на защитника
на подсъдимия - че отнемането на автомобила, наред с наложените наказания
„лишаване от свобода“ и „глоба“, представлява „свръхрепресия“ спрямо
последния. Това е така, тъй като разпоредбата на чл.343б ал.5 от НК не
предвижда наказание по смисъла на закона, а има характер на мярка по чл. 53
от НК, поради което отнемането на автомобила или присъждане на неговата
равностойност не следва да се преценява при определяне на наказанието, с
оглед постигане целите, предвидени в разпоредбата на чл. 36 от НК.
Правилно също така, с оглед признаването му за виновен в
извършването на престъплението по чл.343б ал.1 от НК, на основание чл.189
ал.3 от НК първоинстанционният съд е осъдил подс. А. Ч. да заплати по
сметка на ОД на МВР – К. сумата в размер на 151.20 лева, представляваща
направени разноски на досъдебното производство.
С оглед изложеното, съдът намира, че обжалваната присъда следва да
бъде изменена, като бъде отменена в частта й, с която е постановено
наложеното на подс.А. Ч. наказание „лишаване от свобода“ за срок от 8 месеца
за извършеното престъпление по чл.343б ал.1 от НК да бъде изтърпяно
ефективно, при първоначален „общ“ режим, като изпълнението на това
наказание следва да бъде отложено за срок от 3 години, на основание чл.66
ал.1 от НК; както и в частта, с която на основание чл. 59 ал.1 и ал.2 от НК е
приспаднато от наказанието „лишаване от свобода“ времето, през което
подсъдимият А. Ж. Ч. е бил задържан по реда на ЗМВР за срок от 24 часа със
Заповед за задържане на лице рег. № 1947-414/07.12.2024 год.
В останалата й част, извън наложителното изменение, посочено по-горе,
първоинстанционната присъда е правилна – обоснована и законосъобразна,
наложените на подс.А. Ч. наказания не са явно несправедливи и при
постановяването й не са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, поради което в тази й част първоинстанционната присъда следва да
бъде потвърдена.
Водим от изложеното, и на основание чл.334 т.3, във вр. с чл. 337 ал.1 т.3
и чл.334 т.6, във вр. с чл. 338 от НПК, Окръжният съд
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Присъда рег.№ 7/11.02.2025 год., постановена по Н.о.х.дело
№ 976/2024 год. по описа на Кърджалийския районен съд, като я ОТМЕНЯ в
частта й, с която е постановено наложеното на подсъдимия А. Ж. Ч., с ЕГН
**********, наказание „лишаване от свобода“ за срок от 8 (осем) месеца за
извършено престъпление по чл.343б ал.1 от НК да бъде изтърпяно ефективно,
14
при първоначален „общ“ режим; както и в частта й, с която на основание
чл.59 ал.1 и ал.2 от НК от наложеното на подсъдимия А. Ж. Ч. наказание
„лишаване от свобода“ е приспаднато времето, през което е бил задържан по
реда на ЗМВР за срок от 24 часа със Заповед за задържане на лице рег. №
1947-414/07.12.2024 год., като на основание чл.66 ал.1 от НК ОТЛАГА
изпълнението на наложеното наказание „лишаване от свобода“ за срок от 8
(осем) месеца на А. Ж. Ч., със изпитателен срок от 3 (три) години, считано от
влизане на решението в сила.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част.
Решението не подлежи на касационно обжалване и/или протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
15