№ 260246 / 11.6.2021 г.
РЕШЕНИЕ
гр. М. 11.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД- гр. М. трети граждански състав, в открито съдебно заседание на 25.05.2021 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАЛИН ИВАНОВ
при секретаря Елена Ефремова, като разгледа докладваното от съдия Иванов гр.д.№ 2702 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Разглежда се иск за развод с правно основание чл.49, ал.1 от СК.
Ищецът В.Д.Я., ЕГН xxxxxxxxxx xxx е предявил иск за развод срещу своята съпруга Е.С.Я., ЕГН xxxxxxxxxx xxx.
В исковата молба се излагат следните твърдения:
Страните се събрали да живеят на съпружески начала още през 2010 г. Още от самото начало животът им не тръгнал добре, като се оказало, че са хора с различни характери. Съпрузите били на различни мнения по какъвто и да било семеен въпрос. Живеели в дома на родителите на ищеца в гр.Монтана.
Сключили граждански брак на 25.01.2018 г. През време на брака имат родени две малолетни деца: М. В. Я., ЕГН xxxxxxxxxx, родена на xxx г. в гр.Монтана и Р. В. Я., ЕГН xxxxxxxxxx родена на xxx г. в гр.Монтана.
Ответницата се оказала много груба и агресивна жена. За най-дребните неща обиждала съпруга си вулгарно, като го наричала луд, ненормален, пустиняк и му заявила, че не е мъж и не иска да живее с него. Достигнало се до това положение, че повече от пет, шест години не спят на едно легло.
Ответницата обичала да пие и като се напие ставала агресивна и обижда ищеца Я.. Държи се много лошо и с родителите му, обижда и тях.
Съпрузите се отчуждили един от друг, което принудило ищеца да заведе гр.д.№ 1818/2020 г. пред районния съд за развод.
Ответницата принудила съпруга си да оттегли исковата молба, тъй като щяла да се поправи и да се държи добре с него. Но това било само за много кратко, след което заживели както преди. Накрая ответницата напуснала дома им и повече от месец откакто са разделени заявила, че повече няма да се върне.
Изпълнена е процедурата по чл.131, ал.1 от ГПК, като в законния едномесечен срок не е постъпил писмен отговор на исковата молба.
Предявеният иск е процесуално допустим за съдебно разглеждане.
Разгледан по същество, същият е ОСНОВАТЕЛЕН.
Съображенията на РС-Монтана са следните:
По делото се приобщени писмени доказателства-включително писмено становище на ДСП-М. разпитани са в съдебно заседание свидетелите: Р. Д. М. и Р. В. Л., изслушани са лични обяснения на ищеца по реда на чл. 176, ал.1 от ГПК.
Безспорно е по делото, че страните са сключили граждански брак на 25.01.2018 г. в гр. М. за което е съставен Акт за граждански брак № 0016/25.01.2018 г., което е видно и от представеното Удостоверение за сключен гр.брак на Община Монтана /л. 4 от делото/.
Не се спори, че страните са родители на малолетните деца М. В. Я., ЕГН xxxxxxxxxx, родена на xxx г. в гр.Монтана и Р. В. Я., ЕГН xxxxxxxxxx родена на xxx г. в гр.Монтана.
Видно от показанията на разпитаните пред съда свидетелки Р. Д. М. и Р. В. Л., които съдът кредитира, като преки, логични и последователни: ответницата е обиждала съпруга си редовно и не е имала уважение към него ,,като към мъж‘‘, отношенията между съпрузите не са добри и са съпътствани със скандали, побои и т.н.; случвало се е Е.Я. да бие и гони децата си; съпругата често пие алкохол; майката няма постоянна работа, работи ,,къде й падне‘‘; от един месец ответницата е в Испания, като е оставила децата си; като цяло не е полагала добри грижи за децата, не им е готвила ,,като майка‘‘ и не им е давала пари; от около 5-6 години съпрузите не спят заедно, Е.Я. си има други мъже-приятели.
Съгласно писменото становище на ДСП-М. жилището на ищеца представлява двуетажна къща с добри социално-битови условия. Бабата оказва помощ при отглеждането на децата.
Съдът намира, че не са налице каквито и да било основания за продължаване на брачната връзка между страните, тъй като тя е лишена от съдържание и следва да се прекрати. В отношенията между съпрузите липсва взаимна привързаност, налице е непоправимо разстройство на брачната връзка, която не може да бъде заздравена и да се възстанови нормалното й съдържание. Потвърждение за това състояние е и установената трайна фактическа раздяла, с което е нарушен принципът за съвместно съжителство между съпрузите. Настъпилата фактическа раздяла и емоционално отчуждение обезсмислят брачната връзка и я правят ненужна, лишена от социалната й функция, поради което и настоящото фактическо състояние в отношенията им е несъвместимо с целите на брака. По тези съображения съдът намира, че бракът е дълбоко и непоправимо разстроен по смисъла на закона. Въпреки, че бе взето становището за прекратяване на брака само на единия съпруг, то тъй като за брачна връзка са нужни двама да са в съгласие да са в нея, то съдът намира, че желанието за развод на единия само съпруг е достатъчно основание да се допусне такъв. Отделно от това от разпитаните по делото свидетели бяха установени крайно лошите брачни отношения между страните. Предвид посочените доказателства, от които се установи негативното поведение на ответницата, съдът намира, че бракът следва да се допусне по нейна вина.
Относно фамилното име на съпругата след развода, тъй като съдът задължително се произнася и по него, предвид, че ищецът заяви желание съпругата му да си върне предбрачното фамилно име Р., а ответницата не е взела никакво становище, съдът намира, че след развода Е.С.Я. следва да носи предбрачното си фамилно име Р..
Относно родителските права върху децата, семейното жилище, режим на лични отношения след развода и издръжката:
Съдът намира, че поведението на майката Е.Я. би застрашило нормалното отглеждане на двете деца, ако родителските права се предоставят на нея. Освен това ответницата се намира извън България, няма постоянна работа, а и липсата на желание да участва в настоящия граждански процес показват нейно пълно дезинтересиране за семейството й. От друга страна бащата изрази своето желание и готовност да се грижи за децата си, а становището на ДСП-Монтана е, че жилището, където живее бащата, представлява двуетажна къща с добри социално-битови условия, респективно има условия за отглеждането на децата при бащата. Поради изложеното, родителските права върху М. В. Я., ЕГН xxxxxxxxxx, родена на xxx г. в гр.Монтана и Р. В. Я., ЕГН xxxxxxxxxx родена на xxx г. в гр.Монтана следва да бъдат предоставени на бащата, както и местоживеенто им да е при него.
Следва да се определи подходящ режим на лични отношения на майката Е.Я. с децата, при който да се осигури пълноценен контакт на майката с децата и на тях с нея, с оглед избягване на възникването на синдром на родителско отчуждение. Предвид изложеното, съдът намира за оптимален следния режим: майката да ги взема при себе си всяка първа и трета събота и неделя от месеца, от 09:00 ч. в събота до 17:00 часа в неделя, както и за двадесет дни през лятото, които да не съвпадат с платения годишен отпуск на бащата.
По издръжката: Издръжката за едно дете се определя като съвкупност и при баланс между нуждите на детето и възможностите на родителя да я дава. Тъй като по делото не се установи майката да реализира месечни доходи, съдът намира, че определянето на всеки друг размер на издръжката, различен от минималния към момента, би било неоправдано. Освен това дължимата издръжка е за две деца. Към момента, съгласно разпоредбата на чл. 142, ал.2 от ГПК минималният размер на месечна издръжка за едно дете е 162,50 лв., в който и размер следва да се присъди издръжка за всяко едно от децата.
Съгласно чл.329, ал.1 от ГПК,, съдебните разноски по брачните дела се възлагат върху виновния или недобросъвестния съпруг‘‘.
Респективно на осн. чл.78, ал.1 от ГПК ищецът има право да му бъдат присъдени реализираните от него деловодни разноски-25,00 лв. държавна такса и 210,00 лв. адвокатски хонорар.
Определя се от по реда на чл. 6, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК окончателна държавна такса за допускане на развода от 40,00 лв., която следва да се заплати от виновния съпруг-Е.Я..
Ответницата следва да заплати и държавна такса върху присъдените издръжки, определени върху 4% от тригодишните платежи или обща сума в размер на 468,00 лв.
Водим от горното, съдът, на основание чл.235, ал.2 от ГПК, вр. чл.49, ал.1 от СК
Р Е Ш И:
ПРЕКРАТЯВА С РАЗВОД гражданския брак между В.Д.Я., ЕГН xxxxxxxxxx xxx и Е.С.Я., ЕГН xxxxxxxxxx xxx сключен на 25.01.2018 г. в гр.М. Акт за граждански брак № 0016/25.01.2018 г., поради дълбокото и непоправимо разстройство на брака по вина на съпругата Е.С.Я..
ПОСТАНОВЯВА Е.С.Я., ЕГН xxxxxxxxxx xxx след развода да носи предбрачното си фамилно име Р..
ПОСТАНОВЯВА след развода семейното жилище с адрес: гр.М. у.‘‘ № 24 да се ползва от В.Д.Я., ЕГН xxxxxxxxxx.
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение на малолетните деца- М. В. Я., ЕГН xxxxxxxxxx, родена на xxx г. в гр.Монтана и Р. В. Я., ЕГН xxxxxxxxxx родена на xxx г. в гр.Монтана на бащата В.Д.Я., ЕГН xxxxxxxxxx xxx, като определя местоживеенето на децата при бащата на адрес: гр.М. у.‘‘ № 24.
ОПРЕДЕЛЯ следния режим на лични контакти на майката Е.С.Я., ЕГН xxxxxxxxxx xxx с нейните малолетни деца: М. В. Я., ЕГН xxxxxxxxxx, родена на xxx г. в гр.Монтана и Р. В. Я., ЕГН xxxxxxxxxx родена на xxx г. в гр.М. както следва: майката може да ги взема при себе си всяка първа и трета събота и неделя от месеца, от 09:00 ч. в събота до 17:00 часа в неделя, както и за двадесет дни през лятото, които да не съвпадат с платения годишен отпуск на бащата.
ОСЪЖДА Е.С.Я., ЕГН xxxxxxxxxx xxx да заплаща за своите малолетни деца: М. В. Я., ЕГН xxxxxxxxxx, родена на xxx г. в гр.Монтана и Р. В. Я., ЕГН xxxxxxxxxx родена на xxx г. в гр.М. чрез техния баща и законен представител В.Д.Я., ЕГН xxxxxxxxxx xxx месечна издръжка в размер от по 162,50 лв. за всяко от децата, считано от датата на завеждане на исковата молба в съда/27.11.2020 г./ до до настъпване на условия, обуславящи промяната или прекратяването на издръжката платими до 5-число на месеца, за който се дължат, ведно със законната лихва върхи всяка просрочена съобразно с падежа й вноска до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.1 ГПК Е.С.Я., ЕГН xxxxxxxxxx xxx ДА ЗАПЛАТИ на В.Д.Я., ЕГН xxxxxxxxxx xxx сумата от общо 235,00 лв. деловодни разноски, реализирани за заплатен адвокатски хонорар и внесена държавна такса.
ОСЪЖДА Е.С.Я., ЕГН xxxxxxxxxx xxx ДА ЗАПЛАТИ по сметка на РС-Монтана в полза на бюджета на съдебната власт сумата от 468,00 лв. държавна такса върху присъдените издръжки за двете деца, сумата от 40,00 лв. - държавна такса при допускане на развода, както и 5,00 лв. в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
ПОСТАНОВЯВА на осн. чл. 242, ал.1 от ГПК предварително изпълнение на решението в частта относно присъдената издръжка.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Монтана в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: