Определение по дело №1524/2025 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 166, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба от П. Х. П., [ЕГН], против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) № 25-4332-002001/08.04.2025 г. издадена от Л. З. - полицейски инспектор към СДВР, Отдел „Пътна полиция“, с която на основание чл. 171, т. 2а, б. „а“ от Закона за движение по пътищата е наложена принудителна административна мярка – прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца.

В жалбата са изложени съображения, че допуснатото предварително изпълнение по чл. 60, ал. 1 АПК е постановено при липса на мотиви за наличие на обществен интерес, които да налагат спешното й изпълнение. Твърди се, че предварителното изпълнение на оспорената ЗППАМ води до значителни вреди, поради невъзможността за използване на МПС за лични и служебни нужди. Направено и искане за спиране на предварителното изпълнение на заповедта.

Предмет на настоящото произнасяне на съда е особено искане на жалбоподателя.

Съдът намира искането на основание чл. 166, ал. 2 АПК, за процесуално допустимо.

Разгледано по същество е неоснователно.

Съгласно чл. 172, ал. 6 ЗДвП, оспорването не спира изпълнението на административен акт, а спиране на изпълнението може да се постанови от съда на основанията и по реда на чл. 166, ал. 2 и ал. 3 АПК. Т. е. по отношение на административни актове с които се налага ПАМ, каквато е конкретната заповед, предварителното изпълнение е допуснато по силата на закона (ex lege) и подаването на жалба срещу такъв акт няма суспензивен ефект. При тази правна уредба законодателят е презюмирал при издаването на ЗППАМ наличие на предпоставките по чл. 60, ал. 1 АПК, поради което преустановяване на предварителното му изпълнение е допустимо и възможно да бъде постановено от съда, но по реда и предпоставките на чл. 166, ал. 2 и ал. 3 АПК.

Съгласно чл. 166, ал. 4 във вр. с ал. 2 АПК съдът може да постанови спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение при следните условия - наличие доказателства, че предварителното изпълнение би могло да причини на оспорващата значителни и трудно поправими вреди, което е задължителна процесуална предпоставка. В това производство в тежест на жалбоподателя е да докаже, че изпълнението може да му причини значителна или трудно поправима вреда, която е противопоставима и надвишава по интензитет интересите и благата по чл. 60, ал. 1 АПК, в защита на които закона е предвидил предварително изпълнение на ЗППАМ. Целта на спиране изпълнението на административния акт е да се осигури защита на лицето, подало жалбата. При липсата на нормативно регламентирани критерии, чрез които да се преценява основателността на искането за спиране на предварителното изпълнение на акта, съдебната практика е възприела като основен критерий възможността за настъпване на евентуални сериозни неблагоприятни последици от предварителното изпълнение на акта за жалбоподателя, които да са от такова естество, че да могат да се противопоставят по значимост на изброените в чл. 60, ал. 1 АПК, съответно възможността от настъпване на значителни или трудно поправими вреди за жалбоподателя - арг. чл. 166, ал. 2 АПК.

Съдът намира, че по делото не е доказано по несъмнен начин както наличието на нови обстоятелства, така и настъпването на значителни или трудно поправими вреди по смисъла на чл. 166, ал. 2 АПК. Не са предоставени доказателства във връзка с изложените твърдения, че за жалбоподателя ще настъпят значителни вреди от изпълнението на ПАМ.

Върховния административен съд (ВАС) е имал възможността да се произнесе, в аналогичен контекст, приемайки, че жалбоподателя следва да сочи нови обстоятелства, както и доказателства за конкретни вреди, които биха могли да бъдат причинени от предварителното изпълнение на обжалваната заповед. (в под. см. напр. Определение № 12340 от 14.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 10618/2024 г., VII о., Определение № 10930 от 10.11.2023 г. на ВАС по адм. д. № 10381/2023 г., VII о. и др.).

Доколкото разпоредбата на чл. 166, ал. 2 АПК изисква съдът да се произнася незабавно с определение в закрито съдебно заседание, искането да се спре предварителното изпълнение на ЗППАМ № 25-4332-002001/08.04.2025 г. издадена от Л. З. - полицейски инспектор към СДВР, Отдел „Пътна полиция“, с която на основание чл. 171, т. 2а, б. „а“ от Закона за движение по пътищата е наложена принудителна административна мярка – прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца, следва да бъде отхвърлено, като неоснователно.

По изложените съображения и на основание чл. 166, ал. 3 АПК, Административен съд – Варна, XIV състав,

ОСТАВА БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на П. Х. П., [ЕГН], за спиране на предварителното изпълнение на ЗППАМ № 25-4332-002001/08.04.2025 г. издадена от Л. З. - полицейски инспектор към СДВР, Отдел „Пътна полиция“, с която на основание чл. 171, т. 2а, б. „а“ от Закона за движение по пътищата е наложена принудителна административна мярка – прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца.

Определението може да се обжалва с частна жалба пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от получаването му.