№ 264 / 23.4.2019 г.
РЕШЕНИЕ
гр. Монтана, 23.04.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД- гр. МОНТАНА, трети граждански състав, в открито съдебно заседание на 10.04.2019 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:КАЛИН ИВАНОВ
при секретаря Е. Ефремова, като разгледа докладваното от съдия Иванов гр.д.№ 488 по описа за 2019 г.,за да се произнесе взе предвид следното:
Разглеждат се осъдителни искове за изменение на присъдена издръжка с правно основание чл. 150 от СК, във вр. с чл.143, ал.2 от СК, във вр. с чл. 144 от СК.
Делото се разглежда по реда на бързото производство на основание чл.310, т.6 от ГПК, във вр. с чл. 146, ал.1 и ал.2 от СК.
В.Т.В. ЕГН xxxxxxxxxx, със съгласието на своята майка Д.Н.Р., ЕГН xxxxxxxxxx и негов законен представител с адрес г. у. е предявил против своя баща Т.В.Т., ЕГН xxxxxxxxxx, с адрес: xxx, иск за изменение на присъдената със съдебна спогодба по гр.д.№ 3575/2017г. по описа на РС-Монтана месечна издръжка, която ответника да заплаща на ищеца В., от 140,00лв. на 300,00лв. ежемесечна издръжка, поради изменение на обстоятелствата, считано от датата на завеждане на иска до настъпване на обстоятелства, даващи основание за изменението или прекратяването й.
В исковата молба се излагат твърдения, че от 2017г., когато е определена първоначалната издръжка в размер от 140,00лв. до сега, е настъпила сериозна промяна в обстоятелствата. Оттогава изминали две години, променили се социално-икономическите условия на живот в страната, значително нараснали и разходите, свързани с издръжката на детето В. от различно естество-в момента бил курсист на шофьорски курс, едновременно с това е ученик и участва в спортни мероприятия, има намерение да участва в кандидат-студентски изпити, като всичко това е свързано с допълнителни разходи. Скоро ищеца навършвал 18г.-пълнолетие, поради което били нужни и средства за подобаващо и запомнящо се отпразнуване на навършването на пълнолетие на детето.
Майката на детето твръди, че изпитва сериозни материални и финансови затруднения по отглеждането и осигуряването на издръжка на детето, тъй като била на минимална работна заплата и имала сериозни здравословни проблеми. Само тя поемала всички разходи на домакинството.
В исковата молба се излагат твърдения, че от друга страна отв.Т. понастоящем работи и реализира трудови доходи, които са достатъчни за задоволяване на личните му нужди и за изплащане на претендираната издръжка, което нямало да му създаде съществено затруднение. Ответникът реализирал по трудово правоотношение ежемесечен доход около 1000,00лв. Отделно от изложеното имал собствено жилище, нямал друго семейство, за което да се грижи, нямал кредити или заеми.
Към исковата молба са приложени писмени доказателства, които са приети от съда.
Изпълнена е процедурата по чл. 131 от ГПК, като в законният едномесечен срок ответникът е подал писмен отговор на исковата молба, като излага твърдения, че искът е неоснователен. Ответникът твърди, че така претендираният размер на издръжката е непосилен за него, тъй като има здравословни проблеми, за което са му нужни средства и не му остават никакви пари, след като заплати първоначално определената издръжка от 140,00лв.
Съдът, въз основа на закона и на съобраните по делото доказателства, на основание чл. 235, ал.2 от ГПК, във вр. с чл. 12 от ГПК, намира за установено следното:
Искът е процесуално допустим, като няма основания за нередовност на исковата молба.
Разгледан по същество, искът се явява частично основателен.
Съображенията на съда са следните:
По делото са приложени и приети от съда писмени доказателства, разпитани са свидетелите Д. Й. К., далечна братовчедка на ответника, както и Д. Б. Д.-без дела и родство със страните.
Ишецът, неговата майка Д.Н.Р., както и отв.Т.В.Т. дадоха пред съда лични обяснения по реда на чл.176, ал.1 от ГПК, в които потвърдиха пред съда изложеното в исковата молба и в писмения отговор на исковата молба факти и обстоятелства.
Свидетелката Д. К. в своите показания пред съда под страх от наказателна отговорност изложи, че ответникът й е споделил, че дава пари за лекарства. Не знае точно какви болести има, но й се е оплаквал, че дава много пари за лекарства. Не знае какъв точно му е дохода, но знае, че работи във фирма ,,КОМПАС. Не знае ответникът да има странични доходи. Поне пет пъти е виждала, ответникът да брои пари за сина си, като казва, че са за издръжка.
Свидетелката Д. Д. също потвърждава, че лично е виждала отв. Т. да дава пари на Д. за издръжката на сина й, като не е видяла точно колко му дава. Знае, че ответника работи, но е чувала от колегите си по влаковете, че взема добри пари. Не знае дали ответника има кредити.
Съдът няма да се спира подрбно върху личните обяснения на страните, дадени по реда на чл. 176, ал.1 от ГПК, защото, тъй като те изразяват изгодни за страните факти, се ползват с много ниска доказателствена стойност пред съда.
Видно от приложена към писмения отговор на исковата молба служебна бележка, от фирмата, където работи ответника ,., ответника реализира нетно месечно възнаграждение, в следния размер:м.04.2018г.-495,84лв., м.05.2018г.-552,15лв., м. 06.2018г.-568,92лв., м. 07.2018г.-596,50лв., м.08.2018г.-609,23лв., м.09.2018г.- 601,53лв, м.10.2018г.-693,61лв., м.11.2018г.-740,60лв., м.12.2018г.-725,19лв., м.01.2019г.-777,36лв. Наблюдава се тенденция през последните месеци в посока увеличаване на трудовото възнаградждение на ответника.
Ответникът живее сам, като по делото не се събраха доказателства Т. да има конкретни здравословни проблеми или кредити, които да изплаща, няма други деца, за които да се грижи и да плаща издръжка.
От друга страна, видно от приложено по делото Удостоверение от Община Бойчиновци, майката на ищеца-Д.Н.Р., при която ишецът живее и която единствено се грижи за него и поема грижите и разходите по домакинството, майката на ищеца за последната една година реализира трудови доходи около минималната за страната работна заплата за 2019г.-550,80лв., а за 01.2019г.-604,80лв. бруто. Видно от приложен по делото амбулаторен лист на Д.Р., същата страда от заболяване-неинсулинозависим, захарен диабет, без усложнения.
Видно от приложените по делото писмени доказателства, ищецът В. е ученик в 11 клас в СОУ,,Васил Левски‘‘-г. тренира активно спорт, посещава шофьорски курсове.
Размерът на издръжката се определя при баланс между нуждите на лицето, което има право на издръжка и възможностите на лицето, длъжно да я дава.
Безспорно от момента на определяне на първоначалната издръжка, откогато е изминал период от около година и половина, са настъпили финансово-икономически промени в страната, както и са нараснали нуждите на ищеца В., поради което съдът намира, че са налице предпоставките по чл. 150 от СК за изменение на издръжката.
Съдът, като взе предвид, възрастта и нуждите на ищеца, финансовите възможности и здравословното състояние на майката, както и тези на ответника Т., намира, че за задоволяване на непосредствените нужди на В.В., без луксозните такива, е необходима сумата от общо 400,00лв., която следва да бъде поета, както следва: 160,00лв. от майката на ишеца Д.Р. и 240,00лв. от бащата и ответник по делото Т.Т..
Макар и навършил пълнолетие, тъй като е ученик, съгласно чл.144 от СК, ищецът все още има право на издръжка от своя баща.
Водим от горното съдът намира, че така предявеният иск следва да бъде уважен до размера от 240,00лв., като в останалата част до предявения размер от 300,00лв. да се отхвърли като неоснователен и недоказан.
При този изход на делото, ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на РС-Монтана държавна такса върху присъдената издръжка.
Ответникът следва да бъде осъден на основание чл. 78, ал.1 от ГПК, да заплати на ищеца сумата от 250,00лв. направени разноски за адвокатско възнаграждение, съобразно с уважената част от иска.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯВА на осн. чл.150 от СК, размера на присъдената със спогодителен протокол №2348/20.12.2017г. по гр.д.№3575/2017г. по описа на РС-Монтана издръжка, като:
ОСЪЖДА Т.В. Т., ЕГН: xxxxxxxxxx с адрес: xxx ДА ЗАПЛАЩА на В.Т.В., ЕГН: xxxxxxxxxx с адрес: xxx вместо по 140,00лв. по 240,00лв. месечна издръжка, считано от 22.02.2019г. до настъпване на законоустановени причини и условия за изменение или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка просрочена съобразно падежа й вноска до окончателното й изплащане, като отхвърля иска в останалата част до предявения размер от 300,00лв. като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.1 от ГПК Т.В. Т., ЕГН: xxxxxxxxxx с адрес: xxx ДА ЗАПЛАТИ на В.Т.В., ЕГН: xxxxxxxxxx с адрес: xxx сумата от 250,00лв. направени разноски за адвокатско възнаграждение, съобразно уважената част от иска.
ОСЪЖДА Т.В. Т., ЕГН: xxxxxxxxxx с адрес: xxx ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Районен съд-Монтана сумата от 144,00лв. държавна такса върху присъдената издръжка, както и 5,00лв. в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Монтана в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: