№ 33002
гр. София, 06.08.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 35 СЪСТАВ, в закрито заседание на
шести август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЦВЕТИНА Р. ЦОЛОВА
като разгледа докладваното от ЦВЕТИНА Р. ЦОЛОВА Гражданско дело №
20251110108843 по описа за 2025 година
Производството е по реда на глава тринадесета ГПК.
Производството по делото е образувано по искова молба на И. В. В. срещу
ФИРМА и ФИРМА.
Преписи от исковата молба и приложенията към нея са редовно връчени на
ответниците, като в срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от всеки един от
тях.
Съдът, след като констатира, че исковата молба е редовна, на основание чл. 146,
ал. 1 вр. чл. 140 ГПК, намира, че следва да изготви проект за доклад по делото.
Ищецът с исковата молба е представил документи, които са допустими, относими
и необходими за изясняване на делото от фактическа страна, поради което следва да се
приемат като писмени доказателства.
Следва да бъде уважено искането на ищеца по чл. 190 ГПК да бъде задължен
ответникът ФИРМА да представи по делото намиращия се в него Договор за
предоставяне на потребителски кредит № ****** от 26.04.2023 г.
Доказателственото искане на ищеца за допускане на съдебно-счетоводна
експертиза с поставените в исковата молба въпроси е основателно.
Искането на ищеца за издаване на съдебно удостоверение, което да му послужи
пред БНБ за снабдяване с информация относно сключените между ФИРМА и ищеца
договори, е неоснователно, тъй като ищецът в качеството си на страна по същите не се
нуждае от съдействието на съда за узнаване на сключените сделки с ответната страна,
а и предвид обстоятелството, че предмет на настоящото съдебно производство е
единствено правоотношението възникнало между ищеца и ответника ФИРМА на
основание процесния Договор за предоставяне на потребителски кредит № ****** от
26.04.2023 г., като различни от последния договори, макар и между същите страни, не
са относими към отнесения пред съда правен спор.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито заседание на 08.10.2025 г. от 10:45
часа, за което да се призоват страните с преписи от настоящото определение, а
1
ищецът – с препис и от отговорите на исковата молба.
СЪСТАВЯ, на основание чл. 146, ал. 1, вр. чл. 140 ГПК, следния проект за
доклад на делото:
Предявени са от И. В. В. срещу ФИРМА и ФИРМА обективно и субектно
кумулативно съединени искове, както следва:
1. срещу ФИРМА установителен иск с правно основание чл. 26 ал. 1, пр. 1 ЗЗД,
вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, вр. с чл. 22 ЗПК за прогласяване нищожността на Договор
за предоставяне на потребителски кредит № ****** от 26.04.2023 г., сключен между И.
В. В. и ФИРМА, поради противоречието му със закона;
2. срещу ФИРМА установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД за
прогласяване нищожността на Договор за възлагане на поръчителство от 26.04.2023 г.,
сключен между И. В. В. и ФИРМА, поради заобикаляне на закона;
3. осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за осъждане на
ответника ФИРМА да заплати на ищеца сумата от 19,80 лева, представляваща платена
при начална липса на основание възнаградителна лихва по чл. 1, ал. 4, т. 2 от Договор
за предоставяне на потребителски кредит № ****** от 26.04.2023 г., ведно със
законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 13.02.2025 г. до
изплащане на вземането;
4. осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за осъждане на
ответника ФИРМА да заплати на ищеца сумата от 160,20 лева, представляваща
платено при начална липса на основание възнаграждение за предоставено
поръчителство на основание чл. 2, ал. 1 от Договор за възлагане на поръчителство от
26.04.2023 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба –
13.02.2025 г. до изплащане на вземането.
Ищецът И. В. В. твърди, че на 26.04.2023 г. е сключил с ответното дружество
ФИРМА Договор за предоставяне на потребителски кредит № ******, по силата на
който на ищеца била предоставена сума в размер на 600 лева за срок от 30 календарни
дни и падежна дата 25.05.2023 г., при уговорен лихвен процент на ден в размер на 11
% и ГПР в размер на 48,40 % . Посочва, че в чл. 1, ал. 2 от договора било предвидено
условие за обезпечаване на кредита, като били предвидени следните възможности:
посочване на физическо лице, избрано от кредитодателя дружество - поръчител, което
предоставя гаранционни сделки или неотменима и безусловна банкова гаранция от
одобрена от ФИРМА банка. Твърди, че във връзка с изискването за предоставяне на
обезпечение по договора за кредит сключил с ФИРМА Договор за възлагане на
поръчителство, съгласно чл. 2, ал. 1 от който ищецът се задължил да заплати
възнаграждение за предоставяне на поръчителство в размер на 160,20 лева. Твърди, че
е заплатил всички дължими суми по процесните договори за кредит и поръчителство.
Счита, че договорът за кредит е недействителен на основание чл. 22 ЗПК, тъй като
противоречал на императивната разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, доколкото
възнаграждението за поръчителство се явявало разход по кредита и като такъв е
следвало да бъде включен в ГПР, което в настоящия случай не било направено. Сочи,
че ако същият бил включен в ГПР, то той би надхвърлил допустимия в чл. 19, ал. 4
ЗПК размер. Излага, че съгласно чл. 23 ЗПК, когато договорът за потребителски
кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на
кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. Твърди, че
възнаграждението по гаранционната сделка представлявала разход за допълнителна
услуга, свързана с договора за кредит, като тази услуга била задължително условие за
получаване на кредита. Счита, че единствената цел за сключването на договора за
предоставяне на гаранция била не да гарантира изпълнението на задълженията по
2
договора за кредит, а кредиторът да получи допълнително възнаграждение, което не
му се следвало. С оглед предходното счита, че договорът за предоставяне на
поръчителство е нищожен на основание чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД като заобикалящ
закона, а именно на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК.
При тези твърдения и останалите подробно изложени такива в исковата молба
моли съда да уважи предявените искове. Претендира съдебни разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника
ФИРМА, с който признава за основателен предявения иск по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за
сумата от 19,80 лева, представляваща договорна лихва, предвидена в договор №
******, като на основание чл. 237 ГПК моли съда да постанови решение при
признание на иска.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника
ФИРМА, с който предявените искове се оспорват като недопустими, неоснователни и
недоказани. Развива подробни съображения в насока, че договорът за възлагане на
поръчителство е действителен и отговаря на изискванията на закона. Посочва, че
същият имал характер на обезпечителна сделка по главния договор, като
взаимоотношенията по него уговаряли по реда на чл. 143 и сл. от ЗЗД. Моли съда да
отхвърли предявените искове. Претендира разноски.
Съдът намира, че е сезиран с обективно и субектно кумулативно съединени
искове с правно основание чл. 26 ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, вр. с чл.
22 ЗПК, чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД и чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.
В доказателствена тежест на ищеца по иска с правно основание чл. 26 ал. 1, пр.
1 ЗЗД, вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, вр. с чл. 22 ЗПК срещу ФИРМА е да докаже
сключването на процесния Договор за предоставяне на потребителски кредит №
****** от 26.04.2023 г. с посоченото в исковата молба съдържание, както и че
договорът е нищожен на сочените основания.
В доказателствена тежест на ответника ФИРМА е да докаже, че клаузата,
предвиждаща предоставяне на обезпечение и клаузата, определяща ГПР, са
индивидуално уговорени.
В доказателствена тежест на ищеца по иска чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД срещу
ФИРМА е да докаже, че между страните е сключен Договор за възлагане на
поръчителство от 26.04.2023 г. с посоченото в исковата молба съдържание,
включително, че част от съдържанието на същия е клауза, предвиждаща заплащане на
възнаграждение за предоставяне на услугата, както и че договорът е нищожен на
соченото основание.
В доказателствена тежест на ищеца по иска с правно основание чл. 55, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД е да докаже, че е заплатил на ответниците ФИРМА и ФИРМА посочените в
исковата молба суми.
В тежест на ответниците „ФИРМА и ФИРМА по иска с правно основание чл.
55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД е да докажат наличие на валидно основание да задържат сочените
парични суми.
ОБЯВЯВА за безспорни и ненуждаещи се от доказване между страните
следните обстоятелства: че между И. В. В. и ФИРМА е сключен Договор за
предоставяне на потребителски кредит № ****** от 26.04.2023 г. със соченото от
ищеца съдържание; че между И. В. В. и ФИРМА е сключен Договор за възлагане на
поръчителство от 26.04.2023 г. със соченото от ищеца съдържание.
ПРИЕМА представените от ищеца писмени документи като писмени
3
доказателства по делото.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 190 ГПК ФИРМА, в едноседмичен срок от
получаване на съобщението за настоящото определение, да представи по делото
Договор за предоставяне на потребителски кредит № ****** от 26.04.2023 г., като му
УКАЗВА, че непредставянето му ще се цени от съда по реда на чл. 161 ГПК.
ДОПУСКА изслушването на съдебно-счетоводна експертиза с въпросите,
формулирани в исковата молба, при депозит в размер на 400 лева, вносим от ищеца по
сметка на Софийски районен съд в едноседмичен срок от съобщението.
НАЗНАЧАВА за вещо лице Е. Й. М., която да бъде уведомена за поставените
задачи след представяне на доказателства за внесения депозит.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за издаване на съдебно
удостоверение.
УКАЗВА на страните, че на основание чл. 7, ал. 3 ГПК, съдът служебно следи за
наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, като им
осигурява възможност да изразят становище по тези въпроси.
УКАЗВА на страните най-късно в първото по делото съдебно заседание да
вземат становище във връзка с дадените указания и доклада по делото, като
предприемат съответните процесуални действия в тази връзка.
НАПЪТВА страните към спогодба, като им УКАЗВА, че доброволното и/или
извънсъдебно уреждане на отношенията е най-взаимоизгодният за тях ред за
разрешаване на спора.
УКАЗВА на страните, че за постигане на съдебна спогодба следва да се явят
лично в съдебно заседание или да упълномощят свой процесуален представител, който
от тяхно име да постигне спогодба, за което следва да представят по делото изрично
пълномощно.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са
съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички
съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4