№ 20781
гр. С, 14.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 160 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ
при участието на секретаря СИМОНА Г. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ Гражданско
дело № 20251110142290 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба с вх. № 262421/01.08.2025 г., с
която от името на „Т“ ЕАД, ЕИК *** против Ц. Й. С., ЕГН **********, са
предявени искове по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК с правно основание чл. 422 вр. с
чл. 415, ал.2 вр. с чл. 124 от ГПК вр. с чл. 149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за
енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД – положителен установителен иск за
вземания за плащане на стойност на доставена топлоенергия за битови нужди за
имот в сграда - етажна собственост, за обезщетение за забава на плащане на
същото, за възнаграждение за услугата дялово разпределение на топлинна енергия
за процесния период, както и за обезщетение за забава на плащането на същото, за
които е издадена заповед за изпълнение по реда на глава ХХХVІІ от ГПК.
Със заявление вх. № 135644/16.04.2025 г. ищецът е поискал издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу Ц. Й. С., ЕГН ********** за суми,
както следва: 1/ сумата от 126,84 лева (сто двадесет и шест лева и 84 стотинки),
представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за
период от 01.07.2022 г. до 30.04.2024 г., ведно със законна лихва за период от
16.04.2025 г. до изплащане на вземането; 2/ сумата от 19,84 лева (деветнадесет лева
и 84 стотинки), представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2023 г. до
08.04.2025 г., върху главницата за цена на доставена топлинна енергия; 3/ сумата от
41,72лева (четиридесет и един лева и 72 стотинки), представляваща главница за
цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.05.2022 г. до
1
30.04.2024 г., ведно със законна лихва за период от 16.04.2025 г. до изплащане на
вземането; 4/ сумата от 9,99 лева (девет лева и 99 стотинки), представляваща
мораторна лихва за период от 16.07.2022 г. до 08.04.2025 г., върху главницата за
цена на извършена услуга за дялово разпределение на топлинна енергия.
На 29.04.2025 г. е издадена заповед по чл. 410 ГПК. Препис от издадената в
производството по ч.гр.д. № 22206/2025 г. по описа на Софийски районен съд, II
ГО, 160 състав, заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, е
връчен на длъжника, като в законоустановения срок от името на същия е
депозирано възражение срещу издадената заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК. В тази връзка ищецът е уведомен за възможността да
предяви иск за сумите, предмет на издадената заповед за изпълнение на 23.07.2025
г. Исковата молба е подадена на 01.08.2025 г. /в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК/.
В исковата си молба ищецът „Т“ ЕАД твърди, че има договорни отношения с
ответника. Поддържа, че същата има качеството клиент на топлинна енергия за
битови нужди. Навеждат се съображения, че сградата-етажна собственост, в която
се намира процесния имот е сключила договор за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинна енергия с фирма „Т” ЕООД, като в тази връзка се
посочва, че на основание чл. 140, ал. 1, т. 2 от ЗЕ, сумите за топлинна енергия за
процесния имот са начислявани по прогнозни месечни вноски, като след края на
отоплителния период са изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща
дялово разпределение на топлинна енергия в сградата на база реален отчет на
уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбите на Наредба № 16-
334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването.
Поддържа, че ответникът е използвал доставяна топлинна енергия през
процесния период и не са погасили задължението си, като е изпаднал и в забава по
отношение на последното.
Моли се, за постановяване на решение, с което да бъде признато за
установено в производството, че Ц. Й. С., ЕГН ********** дължи в полза на Т
ЕАД, ЕИК *** суми, както следва: 1/ сумата от 126,84 лева (сто двадесет и шест
лева и 84 стотинки), представляваща главница за цена на доставена от дружеството
топлинна енергия за период от 01.07.2022 г. до 30.04.2024 г., ведно със законна
лихва за период от 16.04.2025 г. до изплащане на вземането; 2/ сумата от 19,84 лева
(деветнадесет лева и 84 стотинки), представляваща мораторна лихва за период от
15.09.2023 г. до 08.04.2025 г., върху главницата за цена на доставена топлинна
енергия; 3/ сумата от 41,72лева (четиридесет и един лева и 72 стотинки),
представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за
2
период от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г., ведно със законна лихва за период от
16.04.2025 г. до изплащане на вземането; 4/ сумата от 9,99 лева (девет лева и 99
стотинки), представляваща мораторна лихва за период от 16.07.2022 г. до
08.04.2025 г., върху главницата за цена на извършена услуга за дялово
разпределение на топлинна енергия, за които суми на 29.04.2025 г. е издадена
заповед по чл. 410 ГПК в производството по ч.гр.д. № 22206/2025 г. по описа на
Софийски районен съд, II ГО, 160 състав.
Претендират се разноски в исковото и заповедното производство и се прави
възражение с правно основание чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на
претендираното от ответната страна адвокатско възнаграждение в производството.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е депозиран отговор на исковата
молба от името на ответника в производството, с който се оспорват предявените
искове.
Възразява, че в процесния имот нямало изградена сградна инсталация,
нямало монтирани отоплителни тела и през него не минавали тръби. Нямало
валидно издадено разрешение за ползване на имота. Във водено по-рано между
същите страните за същите обекти гражданско дело № 60994/2016 г. на СРС, 28 –
ми състав, било установено, че имотът е на етап на строителството „груб стоеж“.
При отчитане на разходваната топлинна енергия на 29.05.2021 г. относно
процесния гараж проверяващото лице било вписало, че в процесния имот няма
захранване, няма топломер и няма радиатор. В отчет от 16.05.2022 г. било
посочено, че за процесния гараж № 12 не се води отчет и няма радиатори и
топломери. Същата констатация била направена и в отчета от 19.05.2023 г. Оспорва
процесният обект да се води на отчет от дружеството за дялово разпределение.
Сочи, че сключеният договор между СЕС и „Т“ ЕООД е изтекъл към процесния
период, а уреди никога не били монтирани. Оспорва да са получавани фактури за
потребена топлинна енергия, касаеща процесния имот. Поддържа, че не е давала
съгласие за получаване на процесната услуга, поради което същата следва да се
приеме като „непоискана“ по смисъла на чл. 62 ЗЗП. Моли за отхвърляне на
исковете.
Претендира присъждане на разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени искове по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК с правно основание чл.
3
422 вр. с чл. 415, ал.2 вр. с чл. 124 от ГПК вр. с чл. 149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от
Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД – положителен
установителен иск за вземания за плащане на стойност на доставена топлинна
енергия за битови нужди, за имот в сграда - етажна собственост, за обезщетение за
забава на плащане на същото, за възнаграждение за услугата дялово разпределение
на топлинна енергия за периода, както и за обезщетение за забава на плащането на
същото, за които е издадена заповед за изпълнение по реда на глава ХХХVІІ от
ГПК.
За уважаване на предявените искове с правно основание чл. 422 вр. с чл. 415,
ал.2 вр. с чл. 124 от ГПК вр. с чл. 149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за
енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД и респ. за ангажиране отговорността
на ответника, ищецът следва да докаже по безспорен начин следните факти:
съществуването на договорни отношения между него и ответника с предмет
доставка на топлинна енергия, в това число и качеството му клиент на топлинна
енергия, обема на реално доставената в процесния имот топлинна енергия за
исковия период, че нейната стойност възлиза именно на претендираната сума, че е
носител на вземане за възнаграждение за дялово разпределение, поради което и за
ответника да е възникнало валидно и изискуемо задължение за заплащане на
процесните главници, както и изпадането на ответника в забава за заплащане на
дължимите главници, периодът на забавата и размерът на обезщетението за забава.
При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже,
че е погасил претендираните вземания, за което не сочи доказателства.
В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже
правопогасяващи претендираното от ищеца вземане факти.
Правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е
регламентирано от законодателя в специалния Закон за енергетиката като
договорно правоотношение, произтичащо от писмен договор, сключен при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и
одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) (чл. 150, ал. 1 ЗЕ).
Писмената форма на договора не е форма за действителност, а форма за доказване.
Тази договорна природа на правоотношението по продажба на топлинна енергия за
битови нужди остава непроменена при множеството изменения на относимите
норми от ЗЕ (чл. 149, чл. 150, чл. 153, ал. 1 и пар. 1 ДР), които регламентират и
страните по договора при публично известни общи условия. Съгласно чл. 149 и чл.
150 ЗЕ страна (купувач) по договора за продажба на топлинна енергия за битови
нужди е клиентът на топлинна енергия за битови нужди.
4
Присъединяването на топлофицирани жилищни сгради с изградени
инсталации към топлопреносната мрежа, както на заварените от ЗЕ, така и на
новоизградените сгради, се извършва въз основа на писмен договор (чл. 138, ал. 1
ЗЕ и чл. 29 - чл. 36 Наредба № 16-334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването) със
собствениците или титулярите на вещното право на ползване върху
топлоснабдените имоти в сградите, които поради това са посочените от
законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на топлинна енергия за битови нужди,
дължащи цената на доставената топлинна енергия по сключения с
топлопреносното предприятие договор за продажба на топлинна енергия за битови
нужди при публично известни общи условия. Предоставяйки съгласието си за
топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно
право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови
нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи
условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на
топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с
топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови
нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия.
Гореизложеното се отнася и за редакцията на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, действаща към
процесния период. Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и
правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват
топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно носителя на
вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са
сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот
при публично известните общи условия директно с топлопреносното предприятие.
В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството „клиент“ на
топлинна енергия за битови нужди и като страна по договора за доставка на
топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие. Договорът
между това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на
доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на индивидуална партида
на ползвателя при топлопреносното дружество, но не се презумира с установяване
на факта на ползване на топлоснабдения имот – в този смисъл са и разрешенията
дадени с Тълкувателно решение № 2/2017 от 17 май 2018 г. по тълкувателно дело
№ 2/2017 г. на ОСГК на ВКС.
Съгласно чл.142, ал.2 от ЗЕ - топлинната енергия за отопление на сграда -
етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за
5
отопление на имотите.
Съгласно чл. 145, ал.1 от ЗЕ топлинната енергия за отопление на имотите в
сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез
индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите в
отделните имоти.
Съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, в редакцията,
действаща за исковия период, всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда-етажна собственост, присъединени към абонатна станция или
към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия, и са
длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 3 на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при
условията и по реда, определени в съответната наредба. Разпоредбата императивно
урежда кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното
предприятие, като меродавно е единствено притежанието на вещно право върху
имота - собственост или вещно право на ползване.
По аргумент от чл. 153, ал. 6 от ЗЕ и чл. 72, ал. 4 от НТ и чл. 76 от Наредба №
16-334 от 06.04.2007 г. следва и че потребителите в сграда - етажна собственост,
които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си чрез
монтираната на тях регулираща арматура остават потребители на топлинната
енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите
части на сградата, както и дължат заплащане на сумата за мощност (В този смисъл
решение Nо 210 от 24.02.2006 г. по адм. дело Nо 11361/2005 г. на 5 чл. състав на
ВАС). Нещо повече – разпоредбата на чл. 153, ал.5 от ЗЕ, въвежда забрана за
прекратяване на подаването на топлинна енергия към отоплителните тела в
имотите си чрез физическото им отделяне от сградната инсталация, направено от
потребител.
Съдът приема, че по делото е установено, че ищецът е енергийно
предприятие, доставящо топлинна енергия. "Т" ЕАД е дружество регистрирано по
Търговския закон и вписано в Търговския регистър при Агенция по вписванията с
предмет на дейност производство на топлинна енергия, пренос на топлинна
енергия, производство на топлинна и електрическа енергия и други дейности
обслужващи основните.
По делото не се спори, а и от приетия като доказателство нотариален акт за
продажба на недвижими имоти № 137, том III, peг. № 8971, дело № 550 от 2000 г. се
установява, че ответницата е собственик на процесния гараж № 12, находящ се в
6
гр. С, ж.к. Младост 1, бл. 105, вх. Б, който е закупила заедно с намиращите се в
същата сграда ателие № 15 и гараж № 11, като в нотариалния акт е записано, че
имотите са изградени в груб строеж.
Спорно по делото е изградена ли е в сградата отоплителна инсталация.
За установяване на това обстоятелство е прието заключение на вещо лице по
допусната в производството съдебно-техническа експертиза. Според вещото лице в
сградата има изградена сградна инсталация от хоризонтален тип за отопление
включително на партерно ниво за отопление на гаражите. В заключението не е
посочено въз основа на какви документи вещото лице е достигнало до посочените
изводи. Същевременно вещото лице изрично посочва, че в процесния гараж
сградната инсталация за захранване на отоплителното тяло се състои от две тръби,
прокарани в пода и завършващи в улей, изкопан в стената, като вещото лице
заявява, че видимо пластмасовите тръби никога не са били свързвани към
отоплителното тяло.
Клиентите на ТЕ се присъединяват към топлопреносната мрежа чрез
присъединителен топлопровод и абонатна станция - чл. 135, ал. 1 ЗЕ. Условие за
изграждане на присъединителния топлопровод, съоръженията към него и
абонатната станция за топлоснабдяване на сгради - етажна собственост по
отношение на новостроящи се сгради, е получено разрешение за ползване на
строежа - чл. 32, т. 3 от Наредба за топлоснабдяването (обн., ДВ, бр. 31 от
26.03.2002 г., отм.). Включването на присъединителния топлопровод,
съоръженията към него и абонатната станция в редовна експлоатация се извършва
след получаване на разрешение за ползване на инсталациите в сградите (чл. 34 от
Наредбата за топлоснабдяването от 2002 г., отм.). В случая не се доказва (при
тежест на ищеца) да са изградени съоръженията, необходими за топлоснабдяването
- топлоснабдителен топлопровод и сградна инстанция и същите да са въведени в
експлоатация по надлежния ред. От заключенията на СТЕ може да се установи
единствено, че в процесната сграда е проектирано изграждането на хоризонтална
сградна инсталация, но не и че такава в действителност е изградена.
Същевременно от представените по делото и приобщени към
доказателствения материал два броя формуляри за отчет за отчетни периоди
01.05.2022 г. – 30.04.2023 г. и 01.05.2023 г. – 30.04.2024 г., се установява в
производството, че в през тези отчетни периоди в процесния гараж липсват тръби и
захранване, гаражът не се води на отчет – липсват документи за същия; в него няма
монтирани радиатори и топломери.
7
От горното следва, че по делото не е доказано процесният имот да е
топлоснабден, т. е. да е присъединен към абонатна станция или нейно
самостоятелно отклонение. При това по арг. от нормата на чл. 153, ал. 1 ГПК макар
и собственик на процесния имот ответницата няма качеството на клиент на
топлинна енергия спрямо процесния имот поради недоказано топлоснабдяване на
имота. От това следва, че исковете за цена на топлина енергия и дялово
разпределение, основани на твърдението, че ответницата има качеството на клиент
на ТЕ за битови нужди спрямо процесния имот, са неоснователни и следва да се
отхвърлят.
По отношение разпределението на отговорността за разноските в
производството пред СРС:
При този изход на спора право на разноски в настоящото производство има
ответникът в производството.
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на
Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 12, съдът следва да се
произнесе и по разпределението на отговорността за разноски в заповедното
производство по ч.гр.д. № 22206/2025 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав.
От името на ответника са претендирани разноски в заповедното
производство по ч.гр.д. № 22206/2025 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав, а
именно за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 300,00 лева.
От името на ищеца своевременно е релевирало възражение с правно
основание чл. 78, ал. 5 ГПК, което съдът намира за частично основателно.
В Решение от 28.07.2016г. по дело C-57/2015 Съдът на ЕС дава принципни
тълкувания и разяснения относно приложението на института на съдебните
разноски в светлината на правото на ЕС. В пар. 21 е припомнено, че член 14 от
Директива 2004/48 прогласява принципа, че направените от спечелилата делото
страна разумни и пропорционални съдебни разноски по принцип се поемат от
загубилата делото страна, освен ако това е недопустимо поради съображения за
справедливост. В пар. 23 и 24 изрично е посочено, че от съображение 17 от
Директива 2004/48 се установява, че предвидените в нея мерки, процедури и
средства за защита следва да се определят във всеки случай по такъв начин, че да
отчитат надлежно специфичните особености на случая, при все това член 14 от
Директива 2004/48 налага на държавите членки да гарантират възстановяването
единствено на „разумни“ съдебни разноски. Правната уредба следва да цели да
гарантира разумния характер на подлежащите на възстановяване разноски, като се
8
вземат предвид фактори като предмета на спора, неговата цена или труда, които
следва да понесе загубилата делото страна, трябва да бъдат „пропорционални“.
Въпросът дали тези разноски са пропорционални обаче не би могъл да се
преценява отделно от разноските, които спечелилата/загубилата делото страна
действително е понесла. Съответстваща на правото на ЕС е уредба, която допуска
съдът да може във всеки случай, в който прилагането на общия режим в областта
на съдебните разноски би довело до резултат, който се счита за несправедлив, да се
отклони по изключение от този режим.” В Решение от 23.11.2017г. по съединени
дела C 427/16 и C 428/16 Съдът на ЕС, излагайки сходни съображения, достига до
крайния извод, че член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС
трябва да се тълкува в смисъл, че национална правна уредба като разглежданата в
главните производства, съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият
клиент не могат — под страх от дисциплинарно производство срещу адвоката — да
договорят възнаграждение в по-нисък от минималния размер, определен с наредба,
приета от професионална организация на адвокатите като Висшия адвокатски
съвет (България), и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за
възнаграждение в по-нисък от минималния размер, би могла да ограничи
конкуренцията в рамките на вътрешния пазар по смисъла на член 101, параграф 1
ДФЕС.
В същия смисъл са и приетите от СЕС разрешения в Решение на СЕС, Втори
състав от 25.01.2024 г. по дело С-438/22.
В настоящия случай съдът следва да се съобрази именно с горецитираната
практика на СЕС, която има превес над националната такава, като на ответника
бъдат присъдени разумни, пропорционални и справедливи разноски за адвокатско
възнаграждение. При определяне на размера им съдът следва да съобрази
наличните обективни фактори, включително реално извършените действия от
процесуалния представител.
Доколкото присъдените разноски за адвокатско възнаграждение в
заповедното производство, следва да бъдат разумни и най-вече справедливи,
следва да се вземе предвид и процесуалното поведение на всяка една от страните в
това производство, както и реално извършените процесуални действия.
Предвид горното, с оглед липсата на правна и фактическа сложност на
делото в заповедната му фаза, то в полза на ответника следва да се определи
възнаграждение в размер на 200,00 лева.
От името на ответника са претендирани разноски в исковото производство
9
по гр.д. № 42290/2025 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав, а именно за заплатено
адвокатско възнаграждение в размер на 400,00 лева.
В Решение от 28.07.2016г. по дело C-57/2015 Съдът на ЕС дава принципни
тълкувания и разяснения относно приложението на института на съдебните
разноски в светлината на правото на ЕС. В пар. 21 е припомнено, че член 14 от
Директива 2004/48 прогласява принципа, че направените от спечелилата делото
страна разумни и пропорционални съдебни разноски по принцип се поемат от
загубилата делото страна, освен ако това е недопустимо поради съображения за
справедливост. В пар. 23 и 24 изрично е посочено, че от съображение 17 от
Директива 2004/48 се установява, че предвидените в нея мерки, процедури и
средства за защита следва да се определят във всеки случай по такъв начин, че да
отчитат надлежно специфичните особености на случая, при все това член 14 от
Директива 2004/48 налага на държавите членки да гарантират възстановяването
единствено на „разумни“ съдебни разноски. Правната уредба следва да цели да
гарантира разумния характер на подлежащите на възстановяване разноски, като се
вземат предвид фактори като предмета на спора, неговата цена или труда, които
следва да понесе загубилата делото страна, трябва да бъдат „пропорционални“.
Въпросът дали тези разноски са пропорционални обаче не би могъл да се
преценява отделно от разноските, които спечелилата/загубилата делото страна
действително е понесла. Съответстваща на правото на ЕС е уредба, която допуска
съдът да може във всеки случай, в който прилагането на общия режим в областта
на съдебните разноски би довело до резултат, който се счита за несправедлив, да се
отклони по изключение от този режим.” В Решение от 23.11.2017г. по съединени
дела C 427/16 и C 428/16 Съдът на ЕС, излагайки сходни съображения, достига до
крайния извод, че член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС
трябва да се тълкува в смисъл, че национална правна уредба като разглежданата в
главните производства, съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият
клиент не могат — под страх от дисциплинарно производство срещу адвоката — да
договорят възнаграждение в по-нисък от минималния размер, определен с наредба,
приета от професионална организация на адвокатите като Висшия адвокатски
съвет (България), и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за
възнаграждение в по-нисък от минималния размер, би могла да ограничи
конкуренцията в рамките на вътрешния пазар по смисъла на член 101, параграф 1
ДФЕС.
В същия смисъл са и приетите от СЕС разрешения в Решение на СЕС, Втори
състав от 25.01.2024 г. по дело С-438/22.
10
В настоящия случай съдът следва да се съобрази именно с горецитираната
практика на СЕС, която има превес над националната такава, като на ответника
бъдат присъдени разумни, пропорционални и справедливи разноски за адвокатско
възнаграждение. При определяне на размера им съдът следва да съобрази
наличните обективни фактори, включително реално извършените действия от
процесуалния представител.
Доколкото присъдените разноски за адвокатско възнаграждение в
заповедното производство, следва да бъдат разумни и най-вече справедливи,
следва да се вземе предвид и процесуалното поведение на всяка една от страните в
това производство, както и реално извършените процесуални действия.
Предвид горното, с оглед липсата на правна и фактическа сложност на
делото в заповедната му фаза, то в полза на ответника следва да се определи
възнаграждение в размер на 400,00 лева.
Следователно ищецът Т ЕАД, следва да бъде осъден да заплати в полза на
ответника Ц. Й. С., ЕГН ********** сумата от 200,00 лева, представляваща
разноски за адвокатско възнаграждение в производството по ч.гр.д. № 22206/2025
г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав и сумата от 700,00 лева, представляваща
разноски за адвокатско възнаграждение и депозит за вещо лице в производството
по ч.гр.д. № 42290/2025 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав.
От името на конституираното на страната на ищеца трето лице помагач – Т
ЕООД не са претендирани разноски в настоящото производство, а и такива не му
се следват по аргумент от разпоредбата на чл. 78, ал. 10 ГПК.
Така мотивиран, Софийски районен съд, II ГО, 160 състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от името на Т ЕАД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление: гр. С,*** против Ц. Й. С., ЕГН ********** с адрес: гр.С. ул.
„К” ***, обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422 вр.
с чл. 415, ал.2 вр. с чл. 124 от ГПК вр. с чл. 149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за
енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 ЗЗД и чл. 86, ал.1 ЗЗД, за признаване за установено,
че Ц. Й. С., ЕГН ********** дължи в полза на Т ЕАД, ЕИК ***, суми, както
следва: 1/ сумата от 126,84 лева (сто двадесет и шест лева и 84 стотинки),
представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за
период от 01.07.2022 г. до 30.04.2024 г., ведно със законна лихва за период от
16.04.2025 г. до изплащане на вземането; 2/ сумата от 19,84 лева (деветнадесет лева
11
и 84 стотинки), представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2023 г. до
08.04.2025 г., върху главницата за цена на доставена топлинна енергия; 3/ сумата от
41,72лева (четиридесет и един лева и 72 стотинки), представляваща главница за
цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.05.2022 г. до
30.04.2024 г., ведно със законна лихва за период от 16.04.2025 г. до изплащане на
вземането; 4/ сумата от 9,99 лева (девет лева и 99 стотинки), представляваща
мораторна лихва за период от 16.07.2022 г. до 08.04.2025 г., върху главницата за
цена на извършена услуга за дялово разпределение на топлинна енергия, за които
суми на 29.04.2025 г. е издадена заповед по чл. 410 ГПК в производството по ч.гр.д.
№ 22206/2025 г. по описа на Софийски районен съд, II ГО, 160 състав.
ОСЪЖДА Т ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С,***
да заплати в полза на ищеца Ц. Й. С., ЕГН ********** с адрес: гр.С. ул. „К” ***, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 200,00 лева, представляваща разноски за
адвокатско възнаграждение в производството по ч.гр.д. № 27646/2025 г. по описа
на СРС, II ГО, 160 състав и сумата от 700,00 лева, представляваща разноски за
адвокатско възнаграждение и депозит за вещо лице в производството по гр.д. №
42290/2025 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис на страните.
Решението е постановено при участието на привлечено от ищеца трето лице-
помагач - „Т” ЕООД.
Препис от решението да се връчи на страните!
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
12