ОПРЕДЕЛИ:
УКАЗВА на първоначалния ищец в 1-седмичен срок от уведомяването да посочи
размер на наема, в каквато стойност претендира да бъде определен по реда на чл. 57, ал. 2
СК.
Указва на първоначалния ищец, че при неизпълнение на указанията в срок исковата
молба в посочената част ще бъде върната.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 02.04.2026 година
от 09:30 часа, за когато да се призоват страните.
Изготвя следния проектодоклад по делото:
Предявен е иск от В. Н. Т. срещу Т. Д. Т. за развод с правна квалификация чл. 44, т. 3,
във вр. с чл. 49, ал. 1 от СК, съединен обективно с небрачен иск с правна квалификация чл.
56 от СК - за предоставяне на семейното жилище след развода, и иск по чл. 57, ал. 2 СК - за
определяне на наем за ползването на идеалната част на ответника от семейното жилище,
както и иск по чл. 53 СК за възстановяване на предбрачното фамилно име на ищцата.
Предявен е насрещен иск от Т. Д. Т. срещу В. Н. Т. с правна квалификация чл. 44, т. 3,
във вр. с чл. 49, ал. 1 от СК, съединен обективно с небрачни искове с правна квалификация
чл. 56, ал. 1 СК - за предоставяне на семейното жилище след развода и на двамата съпрузи, а
в условията на евентуалност – съдът да предостави ползването на семейното жилище на
ответника.
Първоначалният ищец В. Н. Т. твърди, че с Т. Д. Т. са сключили граждански брак на
17.09.1994 г., като имат едно навършило пълнолетие дете. Излага, че въпреки
дългогодишния брак, през последните две години съпрузите са се отчуждили един от
друг.Съпругът честно пътувал до село Х и съпругата оставала сама в дома им. Сочи, че е
налице пълно физическо и духовно отчуждение между съпрузите. Твърди на 18.03.2025 г.
след употреба на алкохол ответникът да е проявил психически тормоз спрямо ищцата.
Твърди, че бракът е дълбоко и непоправимо разстроен, като отправя искане за неговото
прекратяване. Отправя искане семейното жилище да й бъде предоставено за ползване, като
моли съда да определи наем за ползването на идеалната част на ответника от семейното
жилище. Желае след прекратяване на брака да възстанови предбрачното си фамилно име.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран отговор на исковата молба от Т. Д. Т. и са
предявени насрещни искове. Не оспорва, че през последните две години съпрузите имат
проблеми, но желае да запази брака си. Изразява желание за постигане на споразумение
между страните. Оспорва останалите наведени в исковата молба твърдения. Отправя искане
семейното жилище да бъде предоставено за ползване на двамата съпрузи, а в условията на
евентуалност да бъде предоставено на него.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът по насрещните искове оспорва същите като
неоснователни. Възразява, че семейното жилище може да се ползва съвместно.
УКАЗВА на страните, че по иска с правно основание чл. 44, т. 3, вр. чл. 49, ал. 1 СК в
тежест на всяка от тях е да докаже съществуването на граждански брак между тях, както и
фактите и обстоятелствата, на които основава твърдението си за дълбоко и непоправимо
разстройство на брака.
1
УКАЗВА на страните, че следва да предявят всички основания за дълбоко и
непоправимо разстройство на брака като ги предупреждава, че непосочени основания,
настъпили и станали им известни до приключване на устните състезания, не могат да
послужат като основание за предявяване на нов иск за развод.
УКАЗВА на всяка от страните, че в нейна тежест е по иска с правно основание чл. 56
СК е да установи собствеността върху семейното жилище, респективно основанието, въз
основа на което последното се е ползвало от страните, както и всички обстоятелства от
значение за ползването му, като ответникът следва да докаже, че същото може да се ползва и
от двамата съпрузи.
УКАЗВА на ищеца по иск с правно основание чл. 57, ал. 2 от СК в негова тежест е да
докаже размера на притежаваната от него идеална част от семейното жилище, както и
стойността на наема относно ползването на същата.
УКАЗВА на ищеца по първоначалния иск, че по иска с правно основание чл. 53 СК в
негова тежест е да докаже, че при сключване на брака е променил предбрачното си
фамилното име.
ОБЯВЯВА за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: 1) че
страните са сключили граждански брак на 17.09.1994 г., за което е съставен Акт за сключен
граждански брак № ****** от 17.09.1994 г., съставен в гр. Л; 2) че апартамент № **,
находящ се в гр. С, ж.к. „Д“, бл. **, ет. **, има характер на семейно жилище по смисъла на
§1 от ДР на СК, както и че същото е придобито по време на брака.
ПРИЕМА представените от страните документи като писмени доказателства по
делото.
УКАЗВА на ответника в срок до първото по делото заседание да завери
представените копия на документи, приложени към отговора на исковата молба, в
съответствие с чл. 183 ГПК. При неизпълнение на указанията, същите ще бъдат изключени
от доказателствената съвкупност.
ДОПУСКА събиране на гласни доказателствени средства чрез разпит на по един
свидетели при режим на довеждане от всяка от страните.
ДА СЕ ИЗИСКА справка от НАП, по отношение на доходите на страните за период
от една година, считано от дата на изготвяне на справката.
ДОПУСКА изготвяне на заключение на съдебно-техическа експертиза, вещото лице
по което, след запознаване с материалите по делото и извършване на оглед, да даде отговор
на следния въпрос: Какъв е средният пазарен наем на процесния имот – апартамент № **,
находящ се в гр. С, ж.к. „Д“, бл. **, ет. ***? От колко и какви помещения се състои имотът,
респективно с каква площ?
ОПРЕДЕЛЯ депозит за изготвяне на експертизата, в размер на 600,00 лева, вносим
по равно от странните в едноседмичен срок от съобщението по сметка на СРС, като указва
на страните в същия срок да представят доказателства за внесен депозит.
НАЗНАЧАВА за вещо лице Б. И. Т., с телефон ********** КАТО УКАЗВА на
вещото лице да започне работа след представяне на доказателства по внесения депозит.
Оставя без уважение искането за постановяване на привременни мерки.
Съдът приканва страните към сключване на СПОРАЗУМЕНИЕ, МЕДИАЦИЯ ИЛИ
ИЗВЪНСЪДЕБНО УРЕЖДАНЕ НА СПОРА. Указва на същите, че за постигане на
2
съдебно споразумение, следва да се явят лично в съдебно заседание, както и че при
постигане на споразумение същото ще се разгледа и приключи в едно съдебно заседание,
както й че дължимите за производството държавни такси са по-ниски.
Разяснява на страните, че медиацията е доброволна и поверителна процедура,
регламентирана със Закона за медиацията, предназначена за извънсъдебно разрешаване на
спорове, при която трето, специално подготвено и неутрално лице - медиатор, подпомага
страните да постигнат споразумение. Медиацията може да бъде започната по инициатива на
страните във всеки един етап на висящото пред СРС или СГС производство, но с оглед
интереса им е най-добре това да стане възможно най-рано.
Процедурата по медиация е:
бърза - отнема много по-малко време от съдебната процедура. Моментът на
окончателното решение при медиацията не зависи от ограничените ресурси на съдебната
институция, а страните са в състояние да го определят;
доброволна - по всяко време страната може да напусне процедурата, ако прецени, че
продължаването й не е в неин интерес;
поверителна - никой друг, освен страните и медиатора, не узнава споделеното от
страните по време на провеждането й;
свобода при определяне на решението -в процеса на преговори с помощта на
медиатор страните могат да намерят удовлетворяващо ги решение на спора. като са
свободни да определят решението на всички или част от спорните помежду им въпроси, без
да са обвързани от типичните за съдебното производство формални критерии и предписани
рамки на намеса в техните отношения;
взаимоизгодна и за двете страни - при медиацията страните могат да открият
корена на проблема помежду си; могат спокойно да споделят с медиатора притесненията си,
което не могат да направят свободно в съда; разпознавайки интересите си, страните са в
състояние да възприемат най-благоприятния път за тяхната реализация; по пътя на
взаимните отстъпки същите могат да постигнат повече и от най-доброто съдебно решение,
тъй като осъзнатото задължение предпоставя и доброволното му изпълнение;
спестяваща средства - отпада нуждата от участие в процеса на вещи лица, на
свидетели, обуславящо допълнителни разноски.
В процедурата по медиация могат да участват и адвокатите на страните, а в случай
на необходимост страните могат да получат експертно мнение по спорни въпроси,
изискващи специални знания.
Ако страните не постигнат спогодба чрез медиацията, винаги могат да се върнат към
съдебното производство.
Указва на страните, че за намиране на решение на спора си те могат да използват
процедура по медиация към Център по медиация или медиатор от Единния регистър на
медиаторите, който може да бъде видян на електронен адрес: http://mediator.mjs.bg.
Указва на страните, че могат да ползват услугите на действащия по Програма
„Спогодби “ към Софийския районен съд Център за спогодби и медиация, които към
момента се предоставят безплатно за страни по висящи пред Софийския районен съд дела.
За повече информация и връзка с координаторите на Програма ’’Спогодби ” страните могат
да се обърнат към Мариана Николова на тел. 02/8955 423, мобилен телефон: 0889 515 423,
електронна поща: ********@***.*******, адрес: гр. София, бул. „Цар Борис III“ № 54, ет. 2,
ст. 204.
Да се изпрати на страните препис от настоящото определение, а на ищеца по
насрещната искова молба - и препис от отговора на насрещната искова молба.
3
Указва на ищците, че следват да се явят лично в първото по делото съдебно
заседание, като при неявяване без уважителна причина и непредставяне на доказателства за
наличие на такава производството ще бъде прекратено.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4