РЕШЕНИЕ
№ 1388
гр. Пловдив, 04.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и първи юни през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Десислава Пл. Порязова
при участието на секретаря Ангелина Бл. Фиркова
като разгледа докладваното от Десислава Пл. Порязова Административно
наказателно дело № 20225330202827 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.59 ал.1 от ЗАНН.
Образувано е по повод на жалба, подадена от С.Й.П- срещу
Наказателно постановление № 22-0432-000232 дата 14.03.2022 г.издадено от
Началник група към ОД на МВР- Пловдив ,Първо РУ , с което на С.Й.П.
ЕГН ********** за нарушаване на състава по :т.1 -е наложена глоба в размер
на 50 /петдесет / лева /.за нарушаване на състава на чл.137а ал.1 от ЗДвП
т.2.,за нарушаване на състава на чл.100ал.1т.1 от ЗДвП,.за което на основание
чл.183ал.1т.1 пр.2от ЗДвП му е наложена глоба в размер на 10/десет/ лева.
С жалбата се оспорва законосъобразността на атакуваното
наказателно постановление. Моли се атакуваното наказателно постановление
да бъде отменено в своята цялост.
В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован,не се явява
, а се представлява от адв.М. –който иска отмяна на наказателното
постановление,като излага доводи по същество.
В съдебно заседание, въззиваемата страна, редовно призована, не
изпраща представител.В молба –становище излага своите доводи по същество
и иска потвърждаване на наказателното постановление.
1
Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди
доводите изложени в жалбата и служебно провери правилността на
атакуваното постановление, счита следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок ,произтича от
процесуално легитимирана страна, насочена е срещу акт, подлежащ на
самостоятелен контрол по съдебен ред, поради което се явява процесуално
допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Относно приложението на процесуалните правила:
Съдът, след запознаване с приложените по дело АУАН и НП счита, че
съставеният АУАН и обжалваното НП отговарят на формалните изисквания
на ЗАНН, като материалната, териториална и персонална компетентност на
административнонаказващия орган следва от така представената Заповед №
8121з- 1632/ 02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи. Съдът счита
за нужно да посочи и че АУАН е съставен в присъствието на жалбоподателя,
предявен му е и е подписан лично от П. без същия да отрази каквито и да
било възражения в него.
Спазени са и установените в чл. 34 ЗАНН давностни срокове-
нарушението и нарушителят са установени на 05.03.2022г, на която дата е
съставен и АУАН, а атакуваното НП е издадено на 14.03.2022 г.
По фактите:
Съдът приема за установена следната фактическа обстановка: на
05.03.2022г. около 17.10 ч. в гр. Първенец ,община Родопи ,ул.Съединение
срещу №72 с посока на движение юг-север управлява лек автомобил „
Тойота РАВ -4 с рег.№*** собственост на Роудейс ЕООД от с.Първенец е
спрян за проверка от Д.К. – *** Първо РУ.Като по време на проверката са
констатирани две нарушения—а именно,че 1.водач от категории
М1,М2,М3,N1,N2,N3 –когато е в движение ,не използва обезопасителен колан
,с който е МПС е оборудвано –чл.137 А ал1 от ЗДВП,2.не носи
свидетелството за управление на МПС от съответната категория и
контролния талон към него–чл.100ал.1т.1 от ЗДП.За което на водача П. на
място бил съставен АУАН , а в последствие и НП.Актът бил предявен на
жалбоподателя, той се запознал със съдържанието му и го подписал без
възражения.
2
Разпитан в хода на делото е актосъставителя- Д.К. .Същият
потвърждава акта и подписа си в него.Посочва,че нарушенията отразени в т.1
и т.2 от АУАН са установени след проверка,когато водачът е бил в движение
, а те са проверяващите са били спрели. Тоест нарушенията са установени
лично .В показанията си К. посочва ,че е допуснал техническа грешка при
изписване на регистрационния номер на МПС -то.Показанията му се
възприемат в цялост от съда ,като се отчита спецификата на работата му и
броя актове ,които издават,като е нормално да не помни в детайли
конкретните случаи.Но ,основните факти са възпроизведени ясно,точно и
недвусмислено пред съда.
В конкретния случай съдът счита ,че следва да разгледа отделно
описаните в АУАН и НП нарушения:
Досежно нарушението , а именно по т.1 от НП,настоящият съд счита
следното:Нарушението по т.1 – а именно ,че водачът от категории М1,М2,
М3,N1,N2,N3 –когато е в движение ,не използва обезопасителен колан ,с
който е МПС е оборудвано –нарушение по чл.137 А ал.1 от ЗДВП.Това
задължение за водачите на превозни средства е формално и само факта на
неговата констатация е достатъчен да се счита ,че е нарушен законовата
разпоредба от съответния водач.Дори в жалбата не се отрича самото
нарушение , а изтъква ,че регистрационния номер на въпросния автомобил е
сгрешен в АУАН ,както и ,че мястото на нарушението ,не е описано точно и
ясно и това води до нарушено право на защита и искане за отмяна .Предвид
разпоредбата на чл.189 ал.2 от ЗАНН и съобразно свидетелските показания на
св.К. не оборени от други доказателства по делото ,то съдът счита ,че
деянието е доказано и в този смисъл правилно ,ясно и точно е описано
съгласно изискванията на чл.42 и чл.57 от ЗАНН .Действително в АУАН
лекия автомобил е описан един път с рег.№ ***,а по –надолу с
регистрационен номер *** .Като е видно ,че е сгрешена една от цифрите при
изписването ,но при положение ,че всички задължителни реквизити са
ясно,точно и конкретно написани и нарушението е доказано по безспорен
начин ,това се приема от съда като техническа грешка ,която обаче не може
да подмени волята на АНО ,нито пък да наруши правото на защита на
жалб.П. .Още повече,че в оспорваното НП е описан правилния
регистрационен номер ,а именно *** и в този смисъл е преодобян по реда на
3
чл.53 ал.2 от ЗАНН.И в този смисъл като самостоятелно основание не води
до отмяна на НП.Отделно от това описанието на мястото на нарушението
според съда е ясно,точно и конкретно ,така както изисква ЗАНН и по никакъв
начин не води до съмнение или до неточност.
Относно нарушението по пункт 2 от НП-че водачът не носи
свидетелството за управление на МПС и контролния талон към него ,с което
виновно е нарушил чл.100ал.1т.1 от ЗДВП. Отново се касае за формално
нарушение ,което е вменено като задължение на водачите на МПС и
неизпълнението му е доказано посредством обсъдените по-горе доказателства
,необорени с доказателства от жалбоподателя. То съдът счита,че се касае за
виновно нарушение на тази разпоредба по чл.100ал.1т.1 от ЗДвП.Правилно е
описано самото нарушение както в АУАН и НП ,не липсват елементи ,няма
неяснота .В този смисъл и това нарушение по т.2 от НП следва да бъде
потвърдено .Правилно са определени и приложени санкционните норми
досежно нарушенията по пункт 1 и пункт 2 от НП.Наказващият орган е
наложил наказания именно в посочените стойности, поради което преценката
му се явява законосъобразна. По отношение на възраженията за място на
нарушението и за сгрешения регистрационен номер на лекия автомобил не е
необходимо ново обсъждане.
По приложението на чл. 28, б. "а" ЗАНН.
Съобразно разясненията, дадени с ТР № 1/ 2007 г. на ОСНК, съдът
трябва в пълнота да изследва релевантните за изхода на спора факти, като
това включва и преценка за наличието, респективно отсъствието на такива
обстоятелства, дефиниращи случая като маловажен. Съгласно чл. 93, т. 9 от
НК "маловажен случай" е този, при който извършеното престъпление ( в
конкретния случай административно нарушение ), с оглед на липсата или
незначителността на вредните последици, или с оглед на други смекчаващи
обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид. Тази
разпоредба е приложима и в процеса, развиващ се по реда на ЗАНН,
съобразно изричната препращаща норма на чл. 11 ЗАНН.
При извършена самостоятелна проверка, съдът счита, че процесният
4
случай не разкрива белези, водещи до дефинирането му като маловажен. В
настоящия случай се касае за формални нарушения, поради което факторът
липса на вредни последици/както иска жалбопадателя / не може да бъде взет
предвид при преценката за маловажност на случая. Самото деяние не
разкрива и смекчаващи отговорността обстоятелства, които да налагат
заключение за по-ниска степен на обществена опасност, в сравнение с
обикновените случаи на нарушения от този вид.
По разноските:
Съобразно изхода по делото, разноски от въззиваемата страна не се
претендират и съдът не дължи произнасяне.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 22-0432-000232 от
дата 14.03.2022 г.издадено от Началник група към ОД на МВР- Пловдив
,Първо РУ , с което на С.Й.П. ЕГН ********** за нарушаване на състава по
:т.1 -е наложена глоба в размер на 50 /петдесет / лева /за нарушаване на
състава на чл.137а ал.1 от ЗДвП т.2.,за нарушаване на състава на
чл.100ал.1т.1 от ЗДвП,за което на основание чл.183ал.1т.1 пр.2от ЗДвП му е
наложена глоба в размер на 10/десет/ лева.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски
Административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението до
страните за постановяването му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
5